10 съвета как да прекъснем омагьосания кръг на твърде многото работа.

Кое винаги е било най-святото нещо за мен още от дете?

ДОСТАТЪЧНО СВОБОДНО ВРЕМЕ

Един от талантите, с които най-много съм се гордяла, е умението да измъквам свободно време там, където други не успяват. Да уча с успех така, че да имам време за забавления и приятели. Да работя така, че да не прегрявам. С каквото и да се захващам, за хубавите неща винаги да има време. Как става това?

Продължавам да се изумявам как за 33 години успях да спазя едно твърдо решение. Нито едно лято да не прекарам в постоянна работа в офис или нещо подобно. И въпреки това да съм успешна. Аз съм морско момиче. Да отида на плаж в сряда, ако ми се прииска, или да прекарам вторник следобед в кафенета на 10 метра от морето, е не просто желание. Това е като кислород за мен. Всичко друго е прекалено голям компромис.

Живеех в Германия дълго време. И бях всяко лято 2 месеца тук на морето. Там учих в университет, работих, писах дипломни работи и проекти. И пак прекарвах лятото тук на морето. Прибрах се, намирах точните работи, които ми позволяваха да съм достатъчно гъвкава. За да ходя на плаж в сряда, ако ми се прииска. Дори на два пъти ме уволняваха изненадващо точно преди началото на лятото – когато конкретната работа нямаше да го позволи. Явно от хилядите пъти, когато съм заявявала това свое решение пред себе си и другите, Вселената е разбрала колко е важно за мен.

Това е първата и най-важна идея тук.

Когато други ми казваха, че няма как нещо подобно да се получи при тях, че аз просто имам късмет… Аз знаех. Просто не бяха взели това решение така твърдо, както аз. И се оставяха на живота да решава, вместо тях.

Когато започнах собствен бизнес, реших отново – това ще е приоритет. Аз имам прекрасни и много трудолюбиви родители. Които работят самостоятелно от дълго време, с много желание и дисциплина. Но те поддържат теза, която за мен е чужда още от дете.

„Щом искаш да имаш повече пари, ще трябва да работиш двойно и тройно повече. Забрави тези уикенди, и забрави тези лета. Друг начин няма.“

Съжалявам, но отказвам да го приема. Това не би трябвало да е идеята на собствения бизнес. Нали той би трябвало да те освободи, не да те пороби?!?!
Затова, когато стартирах първото си начинание преди 2 години, реших. Аз няма да се претрепвам от работа. Няма да работя повече. А че ще работя РАЗЛИЧНО. Още не знаех точно как. Нека не летим в облаците. Когато започнеш свой бизнес от нулата, без пари за инвестиране и връзки, КЪМ ТЕБ СЕ ЗАДАВА ОГРОМНА ПЛАНИНА ЗАДАЧИ.

Но аз взех моето твърдо решение, както винаги.
АЗ НЯМА ДА ЖИВЕЯ, ЗА ДА РАБОТЯ. А ЩЕ РАБОТЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ.

И тук ще цитирам моя най-голям ментор по онлайн бизнес Рич Шефрен:

„От кога ПОВЕЧЕ е решение на ТВЪРДЕ МНОГО?“

Когато се почувстваш заринат от задачи, проекти, разговори с клиенти и партньори, когато виждаш, че за успеха е нужно да свършиш още милиони неща, а недоспиваш…

Как би могъл да излезеш от този омагьосън кръг като добавяш още задачи? Как би излязъл от там, ако вярваш че големият успех е в безкрайната работа? Как би си осигурил СВОБОДАТА, когато си всичко друго освен свободен във времето си?

Аз не пиша тази статия, за да дам съвети по структуриране на работата, които решават този проблем. Не пиша за подбор на хора или бизнес планиране.

Аз пиша за СМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО. Когато има цел, има и начин. Където има желание, има и път. И аз не съм невинна в този грях. Минах през период, в които се оставих задълженията да ме заливат. Пиша тази статия, точно защото знам какво е чувството. И как може да се излезе от там, без смяна на външните обстоятелства.

Докато се чувствах стресирана, недостатъчно организирана, заливана от всички страни с нови задачи… Изведнъж ме удари обещанието, което бях взела. АЗ НЯМА ДА ЖИВЕЯ, ЗА ДА РАБОТЯ. А ЩЕ РАБОТЯ, ЗА ДА ЖИВЕЯ.

Искам сутрин със свободна глава да започвам деня. Искам да заспивам без неканени мисли за всичко, което трябва да се свърши. Искам фокус и концентрация, вместо блуждаеща и стресирана мисъл. Искам да работя с радост, знаейки, че за важните неща и хора в живота винаги има време.
Как? Как настройваме съзнанието за освободена, фокусирана мисъл, която намира решения? Как освобождаваме място и време сякаш по магия?

Ето 10 практически насоки, които работят безотказно при мен:

1. Започни с твърдото решение, че работата ще бъде твой инструмент и страст, а не господар.

2. Напиши на лист твоите вярвания и чувства по темата, както са в момента. Прочети ги и си кажи на глас, че това е минало. Задраскай или скъсай написаното. За по-драматичните и емоционални личности, направете си ритуална клада.

3. След това напиши НОВИТЕ вярвания. Опиши как изглежда работният ти ден и как се чувстваш, докато работиш – така както го желаеш. Използвай сегашно време, все едно вече е реалност. За оптимален резултат – препрочитай го всеки ден, докато не стане напълно естествено за теб.

4. Началото на деня е ключово! Не отваряй очи, втурвайки се да правиш най-спешното. Създай си малка програма, която релаксира мисълта и тялото. Например аз правя следните неща, преди да започна каквото и да е друго:
– Пия 2 чаши топла вода
– Отварям вратата на балкона и благодаря за хубавите неща в живота ми, за новия ден и всички чудеса, които ми носи.
– Правя Петте Тибетци – пет ключови динамични пози от йога, които имат многопластово позитивно въздействие върху тялото и ума. От една страна подсилват имунитета, детоксикират и подмладяват тялото и дават моментална енергия. От друга фокусират мисълта и хармонизират емоциите. (отнемат 10-15 мин. максимум)
– Закусвам. Никоя закуска не отпада поради липса на време. Такъв филм няма! (Но това е строго индивидуално, както и това какво ще закусвате. Макар някои навици несъмнено да вредят, дълбоко съм убедена, че всеки човек има своята специфична нужда по отношение на храната.)

5. Водене дневник за изчистване на главата. Също в началото на деня, преди задачите. 5 минути са достатъчни, за да изчистим огромно пространство в мозъка, което сме задръстили предния ден с мисли, притеснения и емоции. Правя го съвсем отскоро, но вече съм безкрайно благодарна на Наталия Кобилкина за този уж простичък съвет. Тя го сравни с душа на тялото, който вземаме всеки ден, за да сме свежи и чисти. Просто това е нашият душ на мозъка.

Важно е тук не да се впускаме в подробен анализ или търсене на решения. А просто да изливаме всичко, което се появява спонтанно в главата ни. Не да внимаваме за езика, да мислим дали сме позитивни или негативни. Каквито сме в момента – такива сме! Ние просто чистим. Създаваме ново пространство за решения и идеи.

6. Медитиране всеки ден!
Сега може би си казвате „За това наистина нямам време.“ Няма по-мощен инструмент, който отваря време! Мисълта става по-ясна, по-бърза, и сякаш целият свят ти помага. Най-претоварена се чувствам в моментите, когато уж нямам време за това. Спра ли да правя приоритет от това, досадните задачи сякаш се наговарят и изсипват на пътя ми. Върна ли го най-горе в списъка – клиентите са същите, проектите същите, но някак приключвам всичко важно навреме. Понякога и аз се питам: Как, за бога, става това?!

Звучи ти като магия? Магия е, приятелю, и то истинска! Не вярваш в магиите? Не мога да те насиля. Винаги можеш да се върнеш към претоварения си график и стреса, изборът е твой.

7. Ако е особено трудно да намериш дадено решение, направи си борд за тази конкретна цел. Най-отгоре с големи букви сложи ЖЕЛАНАТА СИТУАЦИЯ. Конкретната цел, към която търсиш път. Всеки ден добавяй на листчета или с маркер 3-5 възможни стъпки към целта. Не мисли кое е най-ефективно, смислено и пр. Просто добавяй всичко, което ти хрумва и което би било крачка в тази посока. След 1-2 седмици разгледай всичко написано. Повярвай ми – вече ще имаш твоето решение! Мозъкът ти вече ще го вижда ясно като бял ден.

8. Всеки ден отделяй време за най-важната си цел и задача. Забележи – не казвам най-спешната. А дългосрочно най-важната! Често затъваме, когато се оставим належащото на момента да ни завладее. А то никога не свършва. Ако искаме да живеем по-свободно, трябва да сме наясно коя е голямата ни цел. И коя е най-важната задача по пътя към нея. Дори когато имаме силно натоварен ден – да отделяме поне 10 мин. за нея. Просто да настроим мозъка си да я приоритизира, да живее с нея. И така може би бавно, но славно ще се озовем точно там, където искаме.

9. Когато бързаш – действай бавно. Звучи ти извън всякаква логика? Но е много вярно. Ние не стигаме по-бързо към резултата, когато сме нервни, напрегнати, вършим 10 неща едновременно и мислим за още 100. Когато се усетиш в голям стрес и бързаш като луд – спри за 1-2 минути и просто дишай дълбоко. Дишай и после си наложи да правиш бавни движения. Върни нормалния ритъм в тялото и главата. Ритъма, който те прави ефективен.

10. Казвай НЕ, когато се налага. Едно от нещата, които ни изпива неусетно, е желанието да бъдем в помощ на всички. Особено, ако са ни симпатични! Най-трудно е да откажеш на хора, които харесваш и цениш.

Но понякога наистина се налага. В един момент осъзнах, че 1/3 от времето правя неща за хора просто от услуга, от приятелство, или защото са се сетили за нещо в последния момент. Това е много енергия и време! И от това понякога страдат клиенти, които ми плащат. Не е ок. Направи ревизия – колко често го правиш? И намери дипломатичен и същевременно недвусмислен начин, да откажеш следващия път. Те ще разберат! Всеки се възползва, когато има помощ даром. И аз го правя. Затова е задължение на даващия понякога да откаже и защити своето време и усилия.

Надявам се да пробваш поне половината неща от в този списък. И усетиш ли се по различен, по-вдъхновен и енергичен начин – бъди смел и пробвай и останалите! Колкото и „езотерични“ да ти звучат. Или просто намери своите малки ритуали, които резонират с твоята личност. В крайна сметка… Нищо ново няма да дойде, ако не сме готови да опитаме нещо ново.

Автор: Силвия Матеева

Няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието

Галилео Галилей

Великият италиански учен Галилео Галилей, който може би е най-големият родоначалник на научната методика, е роден в 1564 г. в Пиза. Като младеж учи в университета на родния си град, но напуска по финансови причини.

Въпреки това в 1589 г. успява да получи преподавателско място в същия университет. Няколко години по-късно става член на преподавателското тяло на университета в Падуа и остава там до 1610 г. По-голямата част от научните му открития са направени през този период.

Първите си съществени успехи Галилео постига в механиката. Аристотел учел, че тежките предмети падат по-бързо от леките и цели поколения учени приемали това твърдение само заради авторитета на древногръцкия учен.

Галилео обаче решава да го провери и след редица експерименти открива, че Аристотел не е прав. Истината е, че тежките и леките предмети падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието от триенето на въздуха. (Между другото, легендата, че Галилео извършвал тези експерименти, като хвърлял предмети от наклонената кула в Пиза, очевидно е лишена от основание.)

Разбрал истината, Галилео предприема следващата крачка. Той измерва внимателно разстоянието, което падащи предмети изминават за определено време, и открива, че то е правопропорционално на времето (секундите), през които те падат.

Това откритие (което означава еднакво ускорение) е значително само по себе си. По-важното е, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти в математическа формула. Широката употреба на подобни формули и методи е важна особеност на съвременната наука.

Друго важно откритие на Галилео е законът за инерцията. Преди това се смятало, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира, освен ако някоя външна сила не го кара да се движи. Но Галилеовите опити показват, че това общоприето схващане е погрешно.

Ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност. Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютън и обявен като Първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.

Най-прочутите Галилеови открития са в областта на астрономията. В началото на XVII век в астрономическата теория цари небивала възбуда: води се остър спор между последователите на Коперниковата хелиоцентрична теория и привържениците на по-старата геоцентрична теория.

Още в 1604 г. Галилео е изразил убеждението си, че Коперник е прав, но не може веднага да го докаже. В 1609 г. той дочува, че в Холандия е изобретен телескоп. Макар че има съвсем бедно описание на уреда, Галилео е толкова надарен, че скоро успява да конструира собственоръчно далеч по-добър телескоп. С него насочва наблюдателските си способности към небесата и само за една година стига до цяла поредица важни открития.

Наблюдава Луната и вижда, че тя не е гладко кълбо, а е изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, заключава той, не са нито гладки, нито идеални, а имат същите неравности, с каквито се отличава Земята. Наблюдава Млечния път и разбира, че в крайна сметка той не е някакво небулозно образувание, а е съставен от огромен брой отделни звезди, толкова далечни, че, гледани с просто око, приличат на мъглявина.

Наблюдава планетите и вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е ясно доказателство, че астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.

Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна. (Всъщност те са забелязвани и преди него от други учени, но Галилео публикува по-убедителни материали за наблюденията си и успява да привлече вниманието на колегите си върху тях.)

Той забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните. Това е важно доказателство, което отговаря на Коперниковата теория, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето.

Изобретяването на телескопа и многото открития, до които той води, правят прочуто името на Галилео.

Но с подкрепата си на хелиоцентричната теория той предизвиква недоволството на висши църковни среди и в 1616 г. те му нареждат да се въздържа, т. е. да не проповядва Коперниковите идеи.

Фактически това е забрана и на Галилео не му остава друго, освен да се гневи няколко години. Когато в 1623 г. папата умира, на негово място идва човек, който се възхищава от Галилео. Следващата година новият папа, Урбан VIII, дава да се разбере (макар и малко двусмислено), че забраната вече не е в сила.

Следващите шест години Галилео посвещава на най-прочутия си труд — „Диалог относно двете главни системи на света“. Тази книга е майсторско изложение на доказателствата в полза на Коперниковата теория и е публикувана в 1632 г. с разрешението на църковните цензори.

Въпреки това църковните власти реагират гневно при появата й и скоро Галилео е привлечен да отговаря пред съда на Инквизицията в Рим по обвинения, че е нарушил забраната от 1616 г.

Явно мнозина духовници не са били доволни от решението да се преследва такъв именит учен. Дори според тогавашния църковен закон делото срещу Галилео изглежда съмнително и той получава сравнително лека присъда.

Не го изпращат зад решетките, а само го поставят под надзор в собствената му вила в Арчетри. Формално нямал право да го посещават, но тази част от присъдата като че ли не е спазвана. Единственото друго наказание било изискването да се отрече публично от възгледа си, че Земята се движи около Слънцето.

Шейсет и девет годишният учен сторил това пред открит съд. (Има една прочута и вероятно апокрифна история, че след като се отрекъл, Галилео свел поглед към земята и промълвил: „И все пак тя се върти.“)

В Арчетри той продължил да излага писмено своите възгледи върху механиката. Умира в 1642 г.

Огромният принос на Галилео за развитието на науката отдавна е признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията, изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното потвърждение на Коперниковата хипотеза.

Много по-важна обаче е ролята му в развитието на научната методология. Повечето други натурални философи, вземайки пример от Аристотел, наблюдавали характерните черти на явленията и ги категоризирали, а Галилео следял измеренията на явленията и ги преценявал според величината им.

Това предпочитание към внимателните количествени измерения става след него основна черта на научните изследвания.

Галилео може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричния подход в науката. Той е първият, който настоява за необходимостта от експерименти. Той отхвърля представата, че научните въпроси могат да се решават с позоваване на авторитети, независимо дали това са църковните власти, или мисли на Аристотел.

Той отхвърля също използването на сложни дедуктивни схеми, които не се опират на твърдата основа на експеримента. Средновековните схоластици обсъждат надълго и нашироко какво трябва да се случи и защо едно или друго се случва, а Галилей настоява, че е необходим експеримент, за да се определи какво наистина става.

Неговият научен мироглед е лишен от всякаква мистика — в това отношение той е дори по-съвременен от някои свои последователи като Нютън.

Галилео е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки присъдата той не се отрича нито от религията си, нито от църквата, а само отхвърля опита на църковните власти да задушат научните изследвания.

По-късните поколения с пълно право се прекланят пред него като символ на бунта срещу догматизма и авторитарните опити да се задуши свободата на мисълта.

Но по-важна е заслугата на Галилео за създаване на модерна научна методология.

На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието.

Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето.

Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си.

Не се чувствам длъжен да вярвам, че Господ, който ни е надарил с чувства и разум, е възнамерявал да забравим за тях.

За да бъде унищожено учението на Коперник, съвсем не е достатъчно да бъде затворена нечия уста. Трябва да бъде забранена астрономията, а също трябва да се забрани на всички да поглеждат към небето.

Предпочитам да открия една истина, дори и в незначителните неща, отколкото дълго да обсъждам най-големите въпроси, недостигайки до никаква истина.

Как да преодолеем пасивното поведение?

Забелязвали ли сте периоди от живота си или състояния, в които сте недоволни от себе си, тъй като усещате, че не се движите по пътя, който сте избрали, не решавате проблемите си или стоите на едно място? Сякаш сте обхванати от пасивност, която угасва идеите ви и ги превръща в несбъдващи се желания… Миговете отминават, а вашите цели са все така далеч, проблемите не намират решение и ви минават мисли за липсата на късмет или на подходящ характер. Всяко от тези обяснения задълбочава кризата и неудовлетворението без да показва изходен път.

Възможно е да сте наблюдавали пасивност у ваш приятел, който стои неподвижно на едно и също място, вие ясно виждате решението на проблема, но той сякаш е сляп и не съзира този прост отговор. Отново и отново повдига темата, оплаква ви се и продължава да остава в същото положение.

Нека потърсим едно по-задълбочено изследване на проблема пасивност. Как се оказваме приклещени в нея и защо?

Ще надникнем в познанията, които ни дава психотерапевтичният метод транзакционен анализ, за да видим има ли изход от капана на пасивността. В неговите рамки възниква теорията на пасивнoстта на Aarron and Jacqui Schiffs, описана в тяхната статия „Пасивност“ (Shiff A.Shiff J, TAJ, 1:1. “Passivity”, Jan 1971)

Според теорията на пасивността съществуват 4 видими пасивни поведения. Това са действия, които не водят до постигане на целта или до разрешаване на проблема:

1. Бездействие
2. Свърхадаптация
3. Ажитация (възбудено поведение)
4. Безпомощност или насилие

Бездействието се отличава от съзнателно взетото решение да не се действа. То представлява непредприемане на никакви стъпки в отговор на стимули, които съдържат видим проблем.  Когато човек е в това пасивно поведение той възпира сам себе си от действие. Той има заблуда по отношение на способността си да направи нещо относно ситуацията. Мисленето му е изключено.

Мъж, който наближава пенсионна възраст не прави нищо за своето социално осигуряване в продължение на много години. Той се намира в пасивността, наречена бездействие. Проблемът с доходите по време на старостта наближава, но изглежда нищо не води човека към опити за решаване на задачата да подсигури финансово времето , в което трудовият му капацитет ще бъде изчерпан.

Свърхадаптацията е поведение , при което личността предприема действия въз основа на нейни вярвания за това какво други хора биха искали от нея в дадена ситуация. Тя не проверява наистина какво е желанието или искането на околните, не преговаря относно него, а автоматично извършва действия в съответствие с тези хипотетични претенции на обкръжаващите. Характерно за свърхадаптиращия се е да не е в контакт със собствените си желания и нужди, които той оставя винаги на заден план. Това поведение често получава поощрение от обкръжението, тъй като е социално желателно – то често се възприема като помагащо, приспособяващо се и мило.
Свърхадаптацията се разпознава трудно именно поради нейната социална приемливост и поради това, че личността все пак прилага мисленето си докато действа по този пасивен начин. Свърхадаптацията ни показва, че можем да действаме, дори да не си даваме почивка и пак да бъдем пасивни.
Младо момиче е винаги на разположение на приятелките си. Тя ще откликне на покана за среща, която не е удобна за нея като време и място, ще измие чиниите на цялата компания по време на празник без да попита дали е възможно договаряне за редуване по отношение на тази задача. Пасивността на нейното поведение се състои в трудността да идентифицира и постига своите собствени цели и да слага приоритет върху свои опции.

Ажитацията представлява нецеленасочена повтаряща се активност, като например потропване с крак, обикаляне в кръг, натрапливо местене на предмети, почукване с пръсти, гризане на нокти и прочие. Докато човек е възбуден, мисленето му е объркано, енергията може да се пренасочи постепенно или към безпомощност или към насилие.

Безпомощността е поведение, в което човек по силата на определени вярвания се лишава от своя същински капацитет и не е в контакт със своите ресурси. Той сякаш се опитва да накара някой друг да реши вместо него проблема, пред който е изправен. Понякога безпомощността може да се прояви като психосоматично оплакване (главоболие, сърцебиене, стомашни оплаквания, злоупотреба с алкохол или наркотици, нервен срив и др.)
На пръв поглед насилието не изглежда пасивно, но то спада към пасивното поведение, защото не разрешава проблема, който стои пред личността. Неудовлетворен  от обстановката в работата си младеж чупи стъкло и изхвърля служебни документи от прозореца. Тези действия по никакъв начин не допринасят за намирането на изход по отношение на трудностите в работния процес.

Това, което откриват Аарон и Джеки Шифф е, че в основата на пасивността стои процес, който те наричат заблуда (discounting). Заблудата е несъзнателно пропускане, незабелязване , неотчитане на определени аспекти от реалността, които имат отношение към проблема , който стои пред нас. Заблудата е вътрешен психичен процес, който се случва извън нашето осъзнаване и при който игнорираме  или минимизираме дадена информация – нещо или от вътрешната реалност или от външната не чуваме, не виждаме, не усещаме, не чувстваме. В съответствие с този процес на заблуда нашето поведение става пасивно.

Процесът на заблуда може да бъде естествен феномен вследствие на невъзможността на човек да отчита всички стимули, които постъпват от околната среда към него. Той несъзнавано филтрира част от стимулите, за да съхрани своята нервна система. Но също така заблудата може да бъде резултат от склонността на човек да поддържа своята референтна рамка (карта от убеждения и вярвания) за това какъв е животът, какви са другите хора и как стоят нещата. Ако определена информация противоречи на тази карта (референтна рамка) не е рядкост човек просто да я игнорира или филтрира. Например ако съм убеден противник на яденето на месо вероятно ще пропусна материали, които подчертават ползата от консумацията на месо. Ако вярвам, че психологията не може да помага на хората, ще игнорирам или обезценявам информация, която противоречи на моята референтна рамка.

И накрая заблудата може да се държи просто на недостиг на информация.

Аарон и Джеки Шифф класифицират заблудите според тяхната област, тип и ниво.

Има три области на заблуди:

• Заблуди относно аспекти на нашата собствена личност.
  Човек може да обезценява свои чувства, усещания, мисли, действия, ресурси. Например жертви на насилие често изпадат в заблуда относно това, което чувстват при началните прояви на насилствено поведение на партньора. Те не придават значение на чувства като страх, отвращение, гняв. А чувствата са ценни радари, които ни дават ориентири за реалността и нашите потребности в нея.
• Втората област на заблуди касае другите хора
  Ние можем да обезценим чувства, мисли, действия, ресурси на друга личност. В продължение на години двама приятели имат разминаване в усещанията си относно функционирането на общност, към която принадлежат. Единият от тях се опитва да разговаря с другия относно своите чувства и мисли, защото се чувства наранен, но среща известно обезценяване от другата страна. Сякаш това, което казва, не е чуто внимателно и не му е придадено полагащо се значение. По тази причина той спира да разговаря с приятеля си за това, което го безпокои за дълги години, тълкувайки го като липса на уважение (което също би могло да бъде заблуда). След време това довежда до разрив и прекъсване на приятелството, което в случай на навременно разрешаване на заблудите би могло да бъде предотвратено. Не е рядкост когато става дума за заблуди относно други хора да допускаме смесване между факти и нашето тълкуване на тези факти, придаване на смисъл, който обаче не е еднозначен и може да се разминава със смисъла, който другият човек влага в едно действие. Честа заблуда,която касае други хора е неотчитането на това колко е важно дадено събитие, искане или проблем за тях. Не е рядко хора, известени от съпруга си за това, че искат развод, да съобщават, че това се е случило като гръм от ясно небе. Истината е, че вероятно е имало много предхождащи сигнали за това, че нещо неблагоприятно се случва в брака, но човекът просто е игнорирал или минимизирал тези тревожни признаци.
• Третата област на заблуди касае самата ситуация, в която сме попаднали или някои аспекти на обкръжението.
  Можем да не забележим смрачаващото се небе и градоносните облаци. Можем да пропуснем да съберем информация относно търсенето на стока, която се каним да произвеждаме и това да доведе фирмата ни до фалит.

Съществуват три типа заблуди:

• заблуда относно стимула (външен или вътрешен) – това е някакъв тип сигнал или информация, която постъпва към нас (например миризма на изгоряло, съобщение по телевизията за поледица и др.)
• заблуда относно проблема (можем да се заблудим доколко едно нещо е проблем)
• заблуда относно способностите (наши или на други хора)

И накрая можем да говорим за нива на заблуда:

• ниво на наличие (на стимул, проблем, избор).
  (Можем да не забелязваме даден стимул, например, че детето ни е необичайно слабо. Съответно няма да разбираме наличието на проблем – например начало на заболяването анорексия. Няма да сме наясно с нашия избор  – че е възможно да се потърси компетентна помощ за лечение.)
• ниво на значимост (важност) на стимула, проблема, избора
  (Можем да забележим, че детето ни е отслабнало, но да не придадем на това нужната значимост. Можем да си кажем, че всички момичета се стремят да отслабнат.)
• ниво на възможностите за промяна (възможност стимулът да се промени, възможност проблемът да бъде решен, възможност за избор)
  (Дори да осъзнаем, че детето ни е болно, можем да не потърсим помощ, тъй като не вярваме, че проблемът може да бъде решен.)
• ниво на личните способности (способността на личността да съдейства стимулът да се промени, проблемът да се реши или да приложи възможните избори)
  (Можем да мислим, че други хора могат да променят нещо, което ги безпокои, да решат своя проблем, но не и ние. Заблудите често засягат представата ни за самите себе си – какви са нашите силни страни, умения за справяне, устойчивост.)

Важно е да подчертаем, разглеждайки областите, нивата и типовете на заблудите, че човекът, който е в заблуда има трудност да долови този процес в себе си, тъй като той е несъзнаван и понякога може да бъде защѝтен за психиката.

В терапевтичната работа с човек, усещащ, че не постига целите си и не решава проблемите си ценен инструмент за работа е таблицата на заблудите, създадена от Кен Меллор и Ерик Шиф. (Mellor К., Shiff Е.“Discounting”. TAJ 5:3,July 1975) В нея по систематичен начин са представени всички йерархии на заблудите, така че пациентът и терапевтът могат да проследят къде е източникът на пасивността. Можете да разгледате таблицата и да опитате да видите своя проблем, изследвайки къде сте блокирали. Не бързайте, отговаряйте внимателно на поставените въпроси и се движете в таблицата от левия горен ъгъл надолу по очертаните диагонали.

Мишел Бенуа допълва таблицата с въпроси, които да подпомагат по-лесното осъзнаване на това, къде е трудността, къде имаме заблуда и как да излезем от нея и от състоянието на пасивност.

Можем да забележим, че по диагоналите, обозначени с буквата Т има определена взаимосвързана йерархия – има известна еквивалентност между заблудите, разположени на тях. Ние можем най-точно да разберем нашата заблуда, когато проследим на кой диагонал се намираме. Заблудите, които се намират най-близо до левия горен ъгъл на таблицата са най-дълбоки. Ken Mellor и Eric Shiff отбелязват , че децата, които са расли в семейства, за които е типично да се случват заблуди от нивото на диагонал Т1 и близките до него клетки развиват най-често по-сериозна психична патология.

Мишел Бенуа предлага и нов вариант на таблицата. Това е таблица, наречена ЕВРИКА, която показва нашето осъзнаване и придвижване напред. Тя съдържа твърдения, които показват къде човек вече е постигнал успех. Според Мишел Бенуа пътят към успеха минава по следната линия: заблуда – осъзнаване – признаване.

Джули Хей, транзакционен аналитик и специалист в организационната психология изгражда концепция за т.нар. стълбица на успеха, която представлява развитие и продължение на идеите за пасивността, заблудите и изхода от тях. Стъпалата на успеха се проследяват от долу на горе, като се стремим да видим къде започва нашият процес на заблуда. Тъй като транзакционният анализ тълкува процеса на обезценяване на информация (заблуда) като начин да държим себе си на същото място, където се намираме, стъпалата ще ни показват обратния процес – дали успяваме да се движим напред към успеха, отговаряйки на задачата, която стои пред нас на всяко стъпало.

Първото стъпало на стълбицата касае ситуацията, в която се намираме. Дали виждаме всичко, което касае ситуацията, в която се намираме? Има ли нещо, което не отчитаме? Това е нивото, на което можем да признаем или игнорираме наличието на проблем.

Нека разгледаме конкретен пример, който илюстрира стълбицата. Млад специалист започва частна практика. За целта наема кабинет в центъра на града. Сблъсква се с проблем. В съседния офис, нает от жена, вратата стои отворена и от там се чуват викове по няколко пъти на ден. Наемателката понякога провежда продължителни телефонни разговори и в общия за офисите коридор и смущава с говорене на висок глас работния процес на съседа си. В зимния сезон тя държи прозорците отворени, тъй като пуши в същия коридор, който е предназначен за чакалня на клиенти.

Младият специалист вижда стимулите, които касаят ситуацията и отчита, че става дума за проблем. В продължение на първата година той мисли, че това не му пречи много тъй като има работа само по 3-4 часа на ден в офиса си и това не е толкова тревожно. Той игнорира значимостта на проблема.

Значимостта на проблема е второто стъпало от стълбицата на успеха. Ако тя не бъде призната, придвижването към решението му няма да се случи. Специалистът си мисли за съседката „Вероятно нещо я изнервя, но това ще премине. Не е необходимо да повдигам въпроса“.

На втората и третата година от работата в своя офис нашият герой усеща все по-голямо затруднение от това, което се случва. Работните часове се увеличават и шумът започва все по-осезаемо да пречи на нормалния трудов процес. Отворените прозорци през зимата и кълбата дим карат клиентите да не използват чакалнята. Той е принуден да признае, че проблемът е значим.

Следващото стъпало касае решенията. Младежът мисли, че не може да направи нищо по отношение на решаването на проблема. Където и да наеме офис, ще има проблеми. Да бъдеш наемател е положение, водещо до нерешими проблеми.

След половин година осъзнава, че или трябва да напусне офиса си или да намери решения. Първото решение, което му хрумва е да поговори директно с наемателката на съседния офис, която шуми. Той провежда десетки разговори с нея под формата на учтиви молби и обяснения защо се нуждае от тишина. В този момент младежът се намира на стъпалото на решенията. Той вече признава, че съществуват възможни решения и започва да ги прилага.

Намирайки се в заблуда от своя страна съседката не вижда проблем в своето поведение и не променя нищо от това, което прави.

Постепенно младежът започва да изпитва раздразнение и гняв и преминава в мълчалива война със съседката. В първите дни на зимата войната се състои в многократно затваряне на прозореца в коридора от единия наемател и отваряне от другия. Нашият герой стига отново до заблуда, че решение няма и че трябва да напусне своя офис.

Изглежда той е в заблуда относно целия набор от потенциални решения на проблема. Постепенно обмисляйки случващото се, той стига до прозрение, че правата на наемателите са защитени от договор за наемане чрез клауза , че наемодателят е длъжен да подсигури на наемателя възможността за спокойно и необезпокоявано извършване на работен процес в офисите.

Признавайки тази възможност за решение специалистът стига 4 стъпало на стълбицата. Тук той отчита уменията, които са му необходими, за да разреши проблема. Той може да отрече своята способност да преговаря с наемодателя. Може да си каже „Не мога да бъда убедителен, когато става дума за конфликти“ или „Не мога да водя преговори в свой интерес“.

Ако успее да излезе от заблудата, която касае уменията, наемателят ще стигне до петото стъпало – което касае стратегиите за постигане на целта. Той ще трябва да обмисли коя е стратегията, която ще доведе до положителен отклик и съдействие от страна на наемодателя.

Решава, че писмо с описание на проблемите, както и намирането на свидетели, които да потвърдят случващото се, е добър ход.

Стигайки до шестото стъпало младежът отново може да опита да поддържа своята референтна рамка. Може да си каже, че „Наемодателите са неотзивчиви и не се интересуват от проблемите на наемателите“. Може да реши, че никой не обръща внимание на подобни писма. Или да стигне до заключение, че хората, които се борят за правата си са досадни на всички и печелят неодобрение. Писмото може да стои известно време в папка за чернови и да не бъде изпращано. В този случай заблудите касаят другите хора.

Накрая нашият герой изпраща писмо, давайки си сметка, че наемодателят също ще претърпи загуби при напускане на наемател и че клаузите на договора защитават и интересите на собственика на офисите. Това дава основание за надежда, че ще бъде постигнат успех в решаването на проблема. Младежът получава бърз и кратък отговор, че хазаинът ще проведе разговор със съседката по офис.

След 2 дни проблемът е разрешен – вратата на съседния офис е затворена, шумът не смущава съседните офиси, тютюнопушенето и отварянето на прозорци през зимата е прекратено. Антидотът на обезценяването в процеса на заблуда, водещ до пасивно поведение е осъзнаването и поемането на отговорност, така както Джули Хей го описва чрез своята ценна концепция за стълбицата на успеха.

Често е значително по-лесно да видим заблуди на хора край нас отколкото наши собствени. Причината за това е, че нашата референтна рамка филтрира информация, която не и пасва. Това подхранва нашето чувство за сигурност, но ограбва възможността за позитивна промяна и развитие. Блокира ни в пасивността.

Осъзнаването на собствената пасивност все още не е равносилно на вдигане на заблудите и изкачване на стълбицата на успеха. Понякога е необходимо да потърсим терапевтична помощ, за да можем да се огледаме в друга референтна система, да подложим своята на съмнение и преоценка, да преодолеем остарели вярвания или да получим допълнителна информация.

Нашата референтна система често е белязана от чувствителния период на детството, тя може да бъде плод на травматични преживявания и нейната промяна може да се окаже задача, изискваща квалифицирана помощ. Може да е необходимо да се излекуват психичните травми, за да можете да преразгледате своята карта за това какъв е животът, какъв сте вие и какви са другите хора край вас. Новите отговори ще ви дадат нови решения, а с тях ще се отворят и нови врати.

Не се обезкуражавайте, ако дълго сте останали в пасивността, потърсете помощ, защото самостоятелното откриване на заблудите не винаги е лесна задача. Нашата психика е свикнала с определени отъпкани пътеки на мислене и възприемане, нашите психични наранявания могат да ни държат в затворения кръг на повторението, нашите сетива свикват да игнорират някои сигнали. В партньорска и добронамерена атмосфера вашият терапевт ще бъде ваш спътник в откриването на отговорите, които може би ще ви изненадат и ще отворят нов хоризонт пред вас.