Тайните войни на ЦРУ за извънземните открития и патенти

Американската разузнавателна общност изследва сериозно на най-секретно ниво парапсихологията, дистанционно провиждане и телепатията повече от пет десетилетия.

Но защо това е приоритет на агенцията?

Ръсел Тарг, физик, който е прекарал няколко десетилетия в правителствена програма на САЩ е изследвал тези концепции.

Неотдавна той сподели своя опит, като го направи в разговор с TED, който има почти 1 милион гледания вече.

Друг чудесен пример за промяна на мисленето на хората „Black Budget” идва от Бен Рич, вторият директор на Lockheed Skunkworks, който работи там от 1975 до 1991 година.

Той е бил наричан Бащата на Стелта, след като е контролирал развитието на първия изтребител F-117 Nighthawk.

Преди смъртта си Рич прави няколко шокиращи разкрития за извънземните.

„Вече имаме средства да пътуваме сред звездите, но тези технологии са заключени в тайни проекти и ще е нужно божие чудо да ги изведе в полза на човечеството.

Всичко, което можете да си представите, вече знаем как да го направим. Има два вида НЛО – тези, които изграждаме ние и тези, които изграждат те.

Подобна информация, включително и свидетелски показания от стотици други хора, показва, че „класифицираният свят“ е много по-напреднал от нашия.

Обикновено, когато заявлението се подава за одобрение на патент, то изисква няколко проверяващи от Патентното ведомство, да преминат процеса на одобрение.

Този процес обикновено отнема от една до две години. Заявленията, които се подават в SAWS, трябва да бъдат одобрени от няколко човека и могат да бъдат отложени с няколко години.

Един чудесен пример (от много) закъснели заявки за патент идва от д-р Джералд Ф. Рос, който подава патентна заявка за ново изобретение, което е разработил, за да попречи на заглушаване на електромагнитните трансмисии.

Важно е да се отбележи, че в края на 2014 година има над 5000 изобретения, класифицираникато секретни.

Това е най-големият брой заповеди за засекретяване от 1994 г. насам.

Стивън Афгауд от Федерацията на американските учени съобщава: „Списъкът от 1971 г. показва, че патентите за слънчевите фотоволтаични генератори се подлагат на преглед и възможни ограничения, ако смята че те са повече от 20% ефективни.

Системите за преобразуване на енергията също бяха предмет на преглед и евентуално ограничение, ако предлагат ефективност на преобразуване „над 70-80%“.

Това всичко се нарича „Закон за поверителността на изобретенията“ и е написан през 1951 г.

Съгласно този закон патентните заявки за нови изобретения могат да бъдат обект на заповед за поверителност, които могат да ограничат публикуването им.

И това без изрични уговорки, ако тайните служби смятат, че разкриването им би навредило на националната сигурност.

НП/ТED

Комуникация с извънземни? Възможно е!

Резюме. Проектът разглежда научните обосновки за възможностите заVсъществуване на извънземни цивилизации. Представени са проектите, по които се работи за откриване на извънземен живот и разум. Специално място е отделено на вербалната и невербална комуникация между живите същества на планетата ни.
Предложена е кратка методика за контакт с извънземни същества. Представена е галерия от 30 изображения на извънземни същества и е направен анализ на вероятните условия за живот и методите за комуникация с тези извънземни същества.

Целият документ може да изтеглите от ТУКИзтегляне

НЛО — Хронология на контактите

wallup.net

Загадките, свързани с неидентифицираните летящи обекти, винаги са вълнували хората. Трудно може да се намери проблем с такава многостранност, решението на който да засяга пряко мирогледа и съдбата на всеки жител на нашата планета. НЛО са наблюдавани от хилядолетия до наши дни. Те се появяват неочаквано по всички континенти и океани на Земята. Забелязани са също така на Луната и в космическото пространство. Напоследък подобни обекти са заснети и в невидимата за човека инфрачервена област на електромагнитния спектър. При това броят на зарегистрираните случаи не е никак малък. След Втората световна война близо 15 милиона жители на нашата планета са наблюдавали подобни обекти. Само в САЩ около 4 милиона американци твърдят, че са наблюдавали НЛО. В същото време системата за противовъздушна отбрана на тази страна, оборудвана със спътникови системи за проследяване и глобална мрежа за съобщения, регистрира всекидневно появата на от 5 до 1000 НЛО във въздушното пространство над планетата.

Като се има предвид, че само около 2% от наблюдаваните от хората НЛО могат да се приемат за достатъчно достоверни, то се оказва, че за последните 50 години са регистрирани около 300 хиляди обекта. Средностатистически погледнато, това прави приблизително 6000 обекта на година, или 500 обекта на месец. Тези данни, общо взето, се припокриват с данните, получени от въздушното и космическото разузнаване на някои от големите държави. В такъв случай може да се приеме, че в околоземното пространство ежедневно се регистрират средно 17 истински НЛО. Като под истински НЛО ще разбираме обекти, които не представляват продукти на съвременната цивилизация, като метеорологични балони, военни летателни апарати или природни феномени, като кълбовидни мълнии например. Впрочем единствено военновъздушните сили и космическата система за разузнаване на отделни държави са в състояние да регистрират надеждно и да отсяват по всяко време тези обекти. От тази гледна точка те се явяват като най-достоверен източник за информация по въпроса НЛО.

Ако се вземат предвид летателните характеристики на истинските НЛО и демонстрираните възможности на тези апарати, може да се заключи, че те са продукт на цивилизации, по-развити от нашата. Статистическата обработка на данните от наблюдаваните срещи с екипажи на НЛО показва, че по-голямата част от тези апарати принадлежат на извънземни цивилизации, а някои от тях, около 15%, се явяват хронални капсули, пристигащи от бъдещето на човечеството.

От тази гледна точка може да се приеме средностатистически, че в рамките на едно денонощие около космическия остров, наречен Земя, средно акостират или се придвижват 14 извънземни космични кораба, като за същото време се осъществяват около 3 посещения на хронални капсули с хора от бъдещето ни. Забележимото присъствие на тези обекти създава необходимост от тяхното изучаване.

Научното изследване на този явно обективен феномен започва в годините след Втората световна война. Създават се редица организации, програми и проекти. Такива са добилите популярност американски програми „Знак“, „Злоба“, „Синя книга“. Френската „Жепан“, както и редица други по-малко известни.

Днес само в американския център за изследване на НЛО са съсредоточени над 100 хиляди съобщения от 133 страни, в това число и 12 хиляди фотографии на тези обекти. Основно приетата класификация на всички тези случаи е създадена през 1950 г. от професор Хайнек от САЩ, който групира съобщенията за НЛО в следните категории:

Срещи от „първи вид“. Представляват визуални наблюдения на НЛО на по-близки или по-далечни разстояния. Повечето от посочените случаи са именно такива. От тях могат да се направят заключения за вида и формата на обектите, за излъчванията от тях и за характера на тяхното придвижване в пространството.

Срещи от „втори вид“. Това са случаите, в които са намерени предмети и материални следи от живи същества, оставени от кацнали или претърпели авария НЛО. В каталога, съставен от Центъра за изучаване на НЛО в САЩ, за физически следи от неидентифицирани обекти може да се види, че в 37 страни са открити над 1200 такива следи. Тук трябва да се има предвид, че подобни находки са открити и на Луната, и на Марс. От намерените предмети могат да се направят изводи за материалите, от които са конструирани НЛО, за устройството им, а също и за нивото на технологичното равнище на тези, които са ги създали.

Срещи от „трети вид“. Представляват преки наблюдения върху пришълци — „енлонавти“, вътре или в близост до НЛО. Към този вид могат да се причислят и случаите на отвличане на хора от тези обекти (приети по-късно като срещи от „четвърти вид“), а също и тези, в които имаме прояви на лъчево въздействие на екипажите на НЛО върху земни жители и екипажи на самолети. Трябва да се каже, че досега е направен системен анализ на повече от 800 кацания на НЛО, при което са осъществени контакти на техните пилоти със земни жители. В целия свят за последните 40 години са отбелязани над 150 документирани случая на отвличания на хора от НЛО. Очевидно последните представляват богат източник на информация, даващ данни не само за интериора на НЛО, но и за характерни черти на техните екипажи. Някои от случаите дори дават представа откъде са долетели тези екипажи. След всичко казано дотук мнозина читатели биха си задали логичния въпрос: Защо при толкова много изброени случаи, те все още не са видели НЛО. Този факт не бива да ги учудва. Ако се вземе предвид големината и площта на земното кълбо, която е 510069000 км², се оказва, че срещата на човек с НЛО не е чак толкова често явление. Страна като България, която има територия от 111000 км², заема приблизително една петхилядна част от повърхността на планетата ни. При условие, че средно месечно около Земята се наблюдават около 500 НЛО и всяко от тези наблюдения се простира средностатистически на площ от около 1000000 км², се вижда, че в небето на България ще се наблюдава средно веднъж в месеца подобен обект, и то за време от порядъка на около два часа. Освен това трябва да се има предвид, че посещението на подобен апарат може да се наблюдава от хората в повечето от случаите само от една двадесета от територията на страната ни.

В ясно и слънчево време един обикновен жител на нашата планета в равнинна местност е в състояние да наблюдава с невъоръжено око около 5000 км² от небесната сфера, взета на височина 40 км. При подобни условия човек може да съзре апарат със средни размери от порядъка на 15 метра в диаметър в небето, при сравнително много чист въздух до разстояние максимум 40 км от точката на наблюдение. В безоблачна нощ при наблюдение на обект, излъчващ силна светлина, това разстояние може да се увеличи до 120 км.

От гореизложените данни се вижда, че с очите си човек може да наблюдава за НЛО при добри климатични и географски условия през деня по-малко от една стохилядна част от земната атмосфера, при това само до височина 40 км. Що се отнася до хидросферата на планетата, покриваща 70,8% от повърхността на Земята, то възможностите за наблюдение там са минимални. Разбира се, хората от екипажите на подводниците, както и хората, контролиращи полетите на изкуствените спътници на планетата ни, правят изключение в случая. Средностатистическият анализ показва, че вероятността всеки от нас да наблюдава или да се срещне с апарат, продукт на извънземна цивилизация, е равна на 0,05% в продължение на целия си живот. Казано с други думи, на всеки 2000 жители на нашата планета средно само един би имал такава възможност. Трябва да се има предвид, че тази вероятност за среща зависи силно от мястото на пребиваване и професията на всеки отделен човек. Така например не е без значение дали той ще работи като миньор под земята или като летец в небето. Твърди се, че около 10% от летците и почти всички космонавти и астронавти са наблюдавали подобни обекти. Тук трябва да се отбележи и фактът, че само около 40% от регистрираните НЛО са видими от човешкото око. Останалите 60% са били отбелязани само на радарните екрани и от инфрачервени камери. НЛО може да виси пред очите на даден човек и в същото време последният може да не го вижда. Съществуват и предположения, че някои от преминаващите НЛО не могат да се регистрират от съвременната техника, тъй като има случаи, когато НЛО са наблюдавани визуално от наблюдатели, но радарите и камерите не са могли да ги регистрират. Не е без значение и фактът, дали даден човек живее в област с повишена посещаемост от НЛО. Оказва се, че последните проявяват подчертан интерес към ракетни площадки, командни центрове, складове с ядрено оръжие, места, където са разположени мощни ускорители на елементарни частици, както и към зони, характеризиращи се с природни аномалии. В това отношение хронологията на публикуваните вече материали по въпроса НЛО е достатъчно красноречива.

След първите атомни опити в Невада през пролетта на 1945 г., след бомбардирането на Хирошима и Нагасаки САЩ продължават ядрените си експерименти. Все по-многобройни стават заводите за атомни съоръжения. През този период летящите чинии се появяват масово и летят на групи в западната част на САЩ. В 1946 г. те са видени над областите, където работят заводите, произвеждащи атомни бомби: Лос Аламос, Оук Ридж, Ханфорд, Нюпорт, Индиана. През следващата 1947 г. НЛО се появяват най-често над четири западни щата: Айдахо, Орегон, Невада и Алабама, където се провеждат опитите с атомно оръжие. Други цели, които също интересуват посетителите, са въздушните бази и космодрумите, като центъра за изстрелване на ракети на голяма височина в Уайт Сендс, където неведнъж НЛО с приблизително 35 метра в диаметър са летели с 23000 км/ч на височина 90 км, въртейки се около изстрелваните ракети.

По това време руското ръководство също е обезпокоено силно от нарастващата активност на НЛО. След катастрофата с извънземен космически кораб, станала в Розуел в щата Ню Мексико през юли 1947 г., по нареждане на Йосиф Сталин сътрудници на КГБ извикали известния ракетен конструктор Сергей Корольов. На последния били предадени няколко книги, третиращи проблема за извънземните посещения, и купчина западни вестници и списания, в които имало публикации на тема НЛО. Корольов трябвало с помощта на няколко преводачки в тридневен срок да се запознае с тях. Ракетният конструктор предложил да вземе всичко вкъщи, да го прегледа спокойно и да го обсъди с други специалисти, но му отговорили, че това е невъзможно, и го завели в „специален апартамент за работа“. След няколко дни Йосиф Сталин го поканил в кабинета си и го попитал за мнението му по темата НЛО. Корольов отговорил, че според него НЛО не е оръжие на потенциален противник и не представлява сериозна заплаха за страната, но самото явление реално съществува и трябва да се изучи внимателно. Сталин благодарил на конструктора и казал, че се е допитал и до други видни специалисти, като Курчатов, Топчиев и Келдиш, и че те били също на подобно мнение.

В същото време, както и през следващите години, въпреки съществуващите заповеди за залавяне на НЛО американските въоръжени сили не са в състояние да предотвратят масираните разузнавателни полети на чуждопланетни кораби над северния пояс от стратегически бази за междуконтинентални ракети, пунктовете им за управление и складовете за ядрени бойни глави. Същото се отнася и до руските военновъздушни сили.

В много от случаите изстреляни ракети „земя-въздух“, насочени към НЛО, са били мигновено посрещани от лъч в невидимата за окото област от спектъра. Ефектът на поразяване е бил разглеждан многократно при бавна прожекция на заснетите за случая специални филми от военновъздушните сили. Подобно заснемане е било предприето например през 1976 г. при посещение на НЛО над база на НАТО в Италия. Като парализирали възможността за нападение, НЛО са предприели кацания в много от базите на ВВС на САЩ. Такива посещения са били наблюдавани на 18 май 1954 г., 29 септември 1957 г., 12 юни 1961 г.

През следващите години посещенията от такъв характер продължават. Така например през 1968 г. в течение на три дни голям НЛО е увиснал над авиационната база „Нелис“ в щата Невада. През това време от него на три пъти се отделяли по-малки апарати, които кацали в района на главното летище на базата. В един от случаите групата военни, които се отправили към мястото на приземяването, забелязали до кацналия малък апарат нисък на ръст енлонавт. Обаче когато се опитали да го хванат, били посрещнати от лъчево устройство, което парализирало първо полковника, който водел групата, а после и останалите за няколко минути.

В случая коментарът е излишен. Можем да добавим само едно изявление на началника на комитета на ПВО на Северноамериканския континент генерал Бенджамен Чидлоу, който казва: „Ние имаме огромен брой съобщения за летящи чинии. Възприемаме това много сериозно, тъй като вече загубихме много хора и самолети, когато се опитвахме да атакуваме НЛО.“

Генералът е имал право. На 2 юни 1956 г. два самолета „Старфайър“ от 27-а ескадрила на САЩ, въоръжени с ракети, били вдигнати за прехващане на НЛО. Единият от самолетите произвел пуск на една от ракетите срещу обекта. В този момент летящият диск отговорил на атаката с импулси на лъчево оръжие, които взривили първо ракетата а после и самолета. Двамата пилоти успели да се катапултират от избухналия в пламъци самолет.

Позицията на НЛО в случая е ясна. Те не нападат никой, но са готови да отговарят на всяка агресия, парализирайки нападателите. Понякога при среща с военни самолети, когато не е предприето нападение срещу тях, тези апарати могат да си позволят „невинни“ закачки с изтребителите. Така например на 13 август 1967 г., намирайки се в района над Ялта на височина 10 хиляди метра, подполковникът от авиацията Вяткин наблюдавал вляво и по-високо от своя изтребител прехващач светещ диск с диаметър около 80 метра. Неочаквано обектът изпуснал млечнобял лъч с диаметър около 3 метра. В този момент летецът изпълнявал вираж и вече не можел да се отклони встрани. С част от крилото си самолетът докоснал лъча. В този миг нещо изтрещяло и стрелките на приборите на самолета започнали да се мятат. Вяткин останал с впечатлението, че лъчът притежавал известна плътност. Особено го поразило това, което станало миг след стълкновението: светещият лъч се „разсипал“ на малки блестящи точки, напомнящи угасващ празничен фойерверк.

През следващите години миролюбивото, но натрапливо присъствие на НЛО около планетата ни продължава.

По документи на Министерството на отбраната на САЩ, достигнали до пресата, в края на октомври и началото на ноември 1975 г. в продължение на две седмици над редица места за изстрелване на суперчувствителни неутронни оръжия и бомбени бази са били забелязани неидентифицирани нисколетящи и неуловими апарати. Обектите са засечени както визуално, така и с радар от въздушни и земни команди и от предпазващи от саботаж специални части от базите на Лорингските въздушни войски в Мейн, Уортсмис АФБ в Мичиган, Малстром и Монтана. В тези и на други места за изстрелване на ракети в Северните щати военните лично докладвали, че обектите висят във въздуха на височина десет стъпки над силозите за ракети, преди да отлетят.

През следващата 1976 г. в продължение на цели три месеца НЛО извършват полети и продължават да висят в небето над стартовите позиции на ракетите и пунктовете за връзка и управление над редица бази. През същия период е напълно парализирана обикновената бойна дейност на споменатите по-горе военни обекти.

За подобни случаи се говори и в редица достигнали до печата рапорти на руските въоръжени сили. В един такъв рапорт се разказва за любопитна среща с НЛО, прелетял над шахти с руски балистични ракети: Няколко военнослужещи пътували към едно от ракетните поделения, когато моторът на колата изведнъж заглъхнал. Машината спряла. Офицерите излезли от нея и на височина около 200 метра видели над главите им да прелита бавно и безшумно тъмен диск. От тялото му излизали лъчи, като единият от тях настойчиво опипвал най-близката ракетна шахта. Когато първият шок преминал, ракетчиците решили да включат прожектор, с чиято помощ да разберат какво все пак лети във въздуха. Когато обаче го насочили към летящия обект, прожекторът веднага изгорял. Тази „игра“ продължила, докато не се свършили всичките резервни лампи от комплекта. След като изгоряла и последната резервна лампа, НЛО отлетял. На следващия ден непознатото тяло отново преминало над ракетните шахти само че в обратна посока. Този път военните изобщо не направили опит да го осветят с прожектор. Нямало смисъл. Нещо повече, и в двата случая надеждната алармена система, отбелязваща всички промени в пространството около ракетното поделение, изобщо не реагирала на въздушния нарушител. Подобни случаи са ставали и над много други стратегически обекти на руската армия. Старши офицери са свидетелствали, че много често, когато са започвали тренировки с ракети, НЛО пристигали над силозите, увисвали над шахтите и ги осветявали със своите лъчи. Съществуват сведения, че при пробни изстрелвания на балистични ракети при учения, НЛО са отклонявали курса на ракетите, като са въздействали чрез лъч на електронното им навигационно оборудване. Подобни на описаните случаи са ставали и над руските космодруми: „Байконур“, „Капустин Яр“ и „Плесецк“.

Явно е, че НЛО проявяват подчертан интерес към военните обекти на световните суперсили. Този интерес на НЛО към подобни обекти се запазва до наши дни. Така например в края на март 1990 г. НЛО извършват демонстрационни полети едновременно над Брюксел — над щаба на НАТО, и в Подмосковието сред най-гъсто разположените радарни системи и средства за противовъздушна отбрана в Европа, показвайки сякаш своето превъзходство и неуязвимост.

Над Брюксел на 31 март 1990 г. играта на криеница с изтребителите е продължила 75 минути. След засичането на НЛО с размери около 50 метра от радарните станции на НАТО в Глон (югоизточно от Брюксел) и в Семерзек (западно от столицата), контролиращи всички полети над Белгия, излетели два самолета F-16 да посрещнат нарушителя, движещ се със скорост 50 км/ч. На самолетите F-16 локаторите са с хоризонтален и вертикален обзор 90°. Скоро след излитането на радиолокационните екрани на изтребителите се появил предмет във вид на движеща се точка. Летците дали на бордните компютри програмата за съпровождане на целта. След като бордният компютър изпълни програмата и целта е уловена, на екрана на монитора от петно тя се превръща в ромб. При това положение локаторите вече автоматично следят целта, като във всеки момент на екрана на монитора започва да се отразява положението на обекта, разстоянието до него и скоростта му. В случай, че е дадена заповед обектът да бъде свален, при даден пуск самонасочващите се ракети за секунди го поразяват. В момента на прехващане на целта от изтребителите над Белгия НЛО за една секунда увеличил скоростта си от 280 км/ч до 1800 км/ч, като в същото време се спуснал от 3000 метра на 150 метра височина, като по този начин станал невидим както за преследващите го самолети, така и за радарните станции в Глон и Семерзек. Последните могат да засичат надеждно всички летящи обекти само на височина над 200 метра. На височина 150 метра самолетите F-16 не били в състояние да настигнат обекта поради голямата плътност на въздуха, която не им позволява да развият скорост, по-голяма от 1300 км/ч. След известно време НЛО отново се вдигнал бавно, така че да стане видим за радарите. По този начин играта на криеница продължила още близо час. Съмнението, че НЛО би могъл да бъде „невидимият“ за радарите американски самолет F-117-A „Стелт“, не би било основателно. Минималната скорост на F-117-A е 278 км/ч, а скоростта на наблюдавания обект на моменти е падала до 40 км/ч. Освен това няма нито един самолет в света, който би могъл да лети на височина под 200 метра със скорост 1800 км/ч, при това, без да предизвиква свръхзвукови ударни вълни при преминаването на звуковата бариера. Нито един пилот не би могъл да понесе чудовищното ускорение, което се получава при смяна на скоростта от 280 до 1800 км/ч за време една секунда.

Аналогично на горното преследване през почти същия период от време се е разиграло и над Москва, само че преследвачите са били двойка руски изтребители.

Случайна ли е появата на НЛО приблизително по едно и също време над Брюксел и над Москва, или това е планирана инспекция на извънземните, при която са изследвани различията на двете системи при отреагиране на предизвикателството? В този аспект може би е правилно и да разгледаме конкретен случай, разиграл се на 13 септември същата година. (Случаят е описан в „Синята книга и други разсекретени документи за НЛО“.) На тази дата в началото на нощта дежурната смяна на една от руските станции за далечно радиолокационно обслужване зафиксирала на екрана на радара приближаване на огромен обект. Яркостта на маркера върху него е била такава, като че ли се приближава стратегически бомбардировач. По нареждане на началника на дежурната смяна операторите на станцията включили автоматичната система за разпознаване. В момента на прехващане на ответния сигнал обаче системата излязла от строя. „Гостът“ преминал на пълно поглъщане на вълните на радарната станция на разстояние около пет километра от нея и изчезнал от екрана на радара. Офицерите излезли от бункера за наблюдение. В този момент буквално над главите им прелетял черен триъгълен обект със страни, дълги около 15 метра. Дъното му било гладко, но не огледално, а матово, като че ли по него имало слой от сажди. По него нямало никакви отвърстия, устройства за кацане или илюминатори. Обектът изпратил нагоре три светлосини лъча. След това „гостът“ започнал да каца с тихо шумолене вертикално като вертолет. Неочаквано от средата на борда му блеснала синя искра и един ярък лъч счупил антената на радара. Тя започнала да гори много ярко, като че ли е от дърво, въпреки че била от стомана. Направляващите двигатели на антената се въргаляли встрани от нея, а самата тя била паднала на една страна. Загадъчният обект през това време кацнал в зеленчуковата градина недалеч от радиолокационната станция. Там той престоял един час и петдесет и седем минути. По време на престоя му часовите от въоръжената охрана на станцията изчезнали от постовете си. В момента, когато обектът излетял, те отново се появили от „нищото“ пред смаяните погледи на офицерите. Часовниците по ръцете им били изостанали с толкова време, колкото бил продължил престоят на обекта. И двамата изчезнали войници били убедени, че са си стояли на своя пост през цялото време и не си спомняли нищо за посещението на загадъчния обект. В мястото на кацане на апарата листата, стеблата и доматите са обезобразени и сплескани. Впечатлението е такова, като че ли са се намирали под огромен обемен взрив. Смачкана е даже каменистата почва. Но странно — много от храстите не са счупени, а са обезобразени като от налягане, действащо им от всички страни. Тук трябва да отбележим, че обектът е имал същите размери и форма като този, наблюдаван над Белгия. Нещо повече, през август 1968 г., близо 23 години преди описаните събития, обект с подобни размери и триъгълна форма бил наблюдаван от екипажа на руски стратегически бомбардировач Ту-16. Самолетът изпълнявал нощен полет на 11000 метра височина. Неговият командир В.Сопов забелязал вляво от курса на по-голяма височина светлини, които осветявали тъмна платформа с форма на триъгълник. Светлините били разположени по върховете на корпуса на обекта и имали матовобял цвят. След известно време триъгълният апарат извършил главозамайващ маньовър и стремително се отправил надолу. Приборите на бомбардировача работели нормално, нямало никакви препятствия, но екипажът изпитал неприятни усещания. Командирът бил на мнение, че подобно чувство се поражда, когато човек попада под насочено излъчване на радиолокационен прицел.

Но да се върнем към края на осемдесетте години. По времето, когато относителната стабилност между двата военнополитически блока в Европа, ОВД и НАТО, е вече под въпрос, може да се предположи, че визитите над двете столици, където са разположени щабовете на двата блока, както и над техни военни поделения, съвсем не е била случайна. Подобни посещения на НЛО на ракетни площадки и радиолокационни станции са били наблюдавани многократно и в други страни в по-предишни години. Така например в някои от страните от Източна Европа през юни 1978 г. е имало посещения на НЛО над редица военни обекти на височина средно около 5 км. Характерен за тези случаи е начинът на отреагиране на НЛО при облъчване от радиолокационните станции на съответните страни. При всички подобни засичания в момента на облъчване на НЛО от радарните станции защитата от претоварване на последните се е задействала и те са излизали от строя. В същото време в момента на облъчване върху НЛО се е наблюдавал светлинен стълб с височина до 10 км, като височината на този стълб е била пропорционална на мощността на облъчващия радарен сигнал. Ако съответният радар е бил насочван в друга посока, а не към съответния увиснал обект, то радарната станция е функционирала нормално при всички наблюдавани случаи.

Съществуват и случаи, които за разлика от описаните показват, че НЛО контролират не само военните обекти и всички интересни събития по планетата ни, но и контролират полетите на човека в Космоса.

КОСМИЧЕСКИТЕ ПОЛЕТИ ПОД КОНТРОЛА НА НЛО

Разглеждайки поведението на НЛО, не можем да не отбележим големия интерес, който проявяват последните към космическите кораби на Земята. Нека се спрем хронологично на този интерес:

3 ноември 1957 г. Изстрелян е „Спутник“ с кучето Лайка на борда. Радарните станции, проследяващи полета на сателита, различават в близост до капсулата неидентифициран летящ обект.

12 април 1961 г. Корабът „Восток-1“ прелита над Северна Америка, радарна станция на НАСА засича пет НЛО, които се движат на голямо разстояние от капсулата.

3 октомври 1962 г. Уолтър Шира по време на орбиталния полет на кораба „Меркурий-8“ в информация до базата за поява на летяща чиния близо до кораба за първи път е употребил шифър, използвайки името „Дядо Коледа“.

16 юни 1963 г. Валентина Терешкова е на борда на „Восток-6“. Към края на полета, който продължава 3 денонощия, 22 часа и 50 минути, Терешкова докладва, че зад космическия кораб се движи някаква „мистериозна светлина“, която много я тревожи.

12 октомври 1964 г. Космонавтите В.Комаров, Б.Егоров и К.феоктистов докладват от борда на своя кораб, че са следвани от предмет във формата на диск, който с голяма скорост променя положението си.

4 юни 1965 г. Космонавтът Джеймс Макдивит, прелитайки над Хаваите с кораба „Джемини-4“, е първият астронавт, фотографирал летяща чиния в Космоса.

4 декември 1965 г. Астронавтите Франк Борман и Джеймс Лавъл забелязали от борда на „Джемини-7“ две летящи чинии и от разстояние 800 метра направили отлична снимка на обектите, приличащи на гъби, с разположената си отдолу двигателна система. Интересно е да се отбележи, че месец по-рано, на 25 октомври същата година, в Пенсилвания (САЩ) е бил наблюдаван и заснет обект с описаната форма.

12 ноември 1966 г. Джеймс Лавъл и Едуин Олдрин наблюдават от борда на „Джемини-12“ два НЛО на не повече от километър от кораба. Те също фотографират двата обекта.

6 юни 1971 г. След 23 денонощия в Космоса „Союз-11“ се готви да се върне на Земята. Космонавтите докладват, че след тях се движи НЛО, когато изведнъж корабът експлодира.

17 юни 1978 г. По време на комплексния полет на корабите „Салют-6“ и „Союз-29“ космонавтите Коваленко и Иванченко, влизайки в зададената орбита, съобщават, че НЛО лети направо срещу тях и излъчва ослепителна светлина. Когато ударът вече изглеждал неизбежен, неидентифицираният летящ обект мълниеносно се вдигнал и прелетял на няколко метра над двата космически кораба.

5 юни 1980 г. Космонавтите Малишев и Касьонов изпробват новия кораб „Союз Т-2“, когато огромен космически кораб с дължина 500 метра се изравнява с тях. Малишев докладва в станцията „Байконур“, че е успял да заснеме кораба.

15 юни 1980 г. Космонавтите Валерий Рюмин и Леонид Попов, намирайки се в орбита, видели цял рояк блестящи точки. При прелитането на кораба над зоната на Подмосковието малката армада от НЛО преминала точно над него, след което изчезнала в Космоса. Същия ден и по същото време пилотите на няколко самолета, летейки в зоната на летището „Шереметиево“ и в близост до Звездното градче, докладвали, че са видели НЛО.

16 май 1981 г. Космонавтите Владимир Коваленко и Виктор Савиних от орбиталната станция „Салют-6“ наблюдавали извънземен космически кораб, който в началото се движел около тяхната станция на разстояние близо 1 км. Коваленко веднага започнал да снима. На другия ден НЛО се приближило на около 100 метра от станцията. Това разстояние позволило на космонавтите да видят три фигури в непознатия кораб. Те били с тъмни тела и сини очи. НЛО съкратил разстоянието на 30 метра от станцията. Тогава на руските космонавти се сторило, че трите фигури от непознатия кораб приличат на обикновени роботи, лицата им били безизразни, почти безлични. Единият от космонавтите показал на извънземните звездна карта. В отговор пришълците показали своя карта, на която била изобразена цялата Слънчева система. След това космонавтът вдигнал палеца на своята дясна ръка. Изненадата му била голяма, когато същият знак бил повторен и от трите фигури в чуждия кораб. За да установят контакт с екипажа на непознатия космически кораб, руските космонавти си послужили с морзовата азбука, изпращайки с фаровете светлинни сигнали. В началото не последвала реакция, но след няколко минути се получил отговор, и то кодиран по морзовото писмо. А когато космонавтите започнали да излъчват отделни цифри и знаци, пришълците им отговорили по същия начин — с цифри и знаци, от които по-късно били съставени различни формули. На третия ден екипажът на НЛО излязъл от своя кораб, и то без защитно облекло и апарати за дишане. Известно време той обикалял около руската станция, разглеждайки я, а след това се прибрал отново в кораба си. На четвъртия ден сребристосивкавият неидентифициран летящ обект започнал бавно да се отдалечава от „Салют-6“ и след известно време изчезнал в Космоса. Цялата среща между НЛО и „Салют-6“ е била заснета, а филмът анализиран от специалните служби.

Март 1986 г. НЛО е забелязан в непосредствена близост до комплекса космическа станция „Мир“ — „Союз Т-15“, когато там се намират космонавтите Казим и Соловьов.

28 септември 1990 г. Космонавтът Стрелков видял кръгло тяло с абсолютно правилни линии да „виси“ над Земята. По размери било по-голямо и от най-големия земен космичен кораб. Обектът бил наблюдаван няколко секунди, след което изчезнал в Космоса.

От всички разгледани случаи става ясно, че нашата планета и космическите полети на хората са под постоянното наблюдение на извънземни космични кораби. Явно е, че извънземните внимателно следят и анализират всички по-важни събития, които стават по планетата ни.

НЛО И ПРОГРАМАТА „АПОЛО“

Специално внимание заслужават публикуваните съобщения за наблюдения на НЛО по време на изпълнение на лунната програма „Аполо“. Нека се спрем хронологично на тези наблюдения:

24 декември 1968 г. При орбиталния полет около Луната на кораба „Аполо-8“ космонавтите Джеймс Ловъл и франк Борман фотографират следващите ги НЛО.

22 май 1969 г. От борда на „Аполо-10“ Томас Стафорд и Джон Йънг заснемат НЛО, който ги съпровожда по време на орбиталния полет около Луната и при завръщането им.

20 юли 1969 г. На около четвърт път до Луната три НЛО приближили кораба „Аполо-11“ на около три мили. Астронавтите ги фотографирали и уведомили базата в Хюстън. В навечерието на историческото кацане на Луната, когато модулът на космическия апарат се снижавал да кацне в кратер на лунната повърхност, следващите го три НЛО се разположили на ръба на същия кратер. Тези случайно прилетели обекти покрай капсулата били фотографирани от Едуин Олдрин. Снимките са публикувани за първи път през 1975 г. за списанието „Модърн пийпъл“.

Американските космонавти са били толкова впечатлени от това, което са видели след кацането на Луната, че в една от репликите, които се водят между тях и центъра за управление в Хюстън, Армстронг възкликва: „Тук се намират големи обекти, сър! Огромни! О, Боже! Тук има други космически кораби! Разположени са от другата страна на кратера! Намират се на Луната и ни наблюдават!“ По-нататък в разговора се включва и другият космонавт Олдрин, който вече използва кодирана терминология. Има сведения, че малко след прилуняването на модула извънземни са слезли от НЛО. Те били в скафандри. По време на пребиваването си на Луната Олдрин успява да заснеме филм, който показва наличието на НЛО. При това кацане на Луната Армстронг и Олдрин осъществяват среща с екипаж от чуждопланетните кораби.

14–24 ноември 1969 г. През време на целия си полет до Луната и обратно „Аполо-12“ е бил съпровождан от НЛО с огромни размери. Наблюдавайки го от борда на кораба, Чарлз Конрад възкликнал. „Имаме късмет! Изглежда, че те имат приятелски намерения спрямо нас.“

15 април 1970 г. „Аполо-13“ носи на борда си миниатюрен атомен заряд. Той трябвало да бъде взривен на Луната с цел да се помогне при разчитането на лунната инфраструктура с помощта на научна апаратура. Задачата не била изпълнена. Причината за това неизпълнение се дължала на взрив на един от кислородните резервоари на кабината, който бил предизвикан чрез лъчево въздействие от прелитащ неидентифициран обект, следящ космическия кораб.

12 декември 1972 г. Екипажът на „Аполо-17“ е кацнал на Луната и провежда изследвания, когато внезапно е смутен от прелитащи тела. Съобщава Юджийн Сернън: „Странно! Какво ще кажеш сега? Какви са тези предмети, които прелитат над нас? Какво е това, Джек? Чуй, нещо ни е повредено…“

Харисън Смит (с развълнуван глас): „Антената ти! Какво чука така?… Нещо лети над нас! Още!… Имам чувството, че сме улучени от нещо… Виж тези предмети… Непрекъснато летят над главите ни…“

На Луната, както по всичко изглежда, има изградена база на една от извънземните цивилизации, които ни посещават, и всички кораби „Аполо“, летящи към нея, са се намирали като че ли под наблюдателния поглед на кораби на тази цивилизация. Съществуват редица факти, които показват, че последните не се намират от вчера на Луната.

НЛО НА ЛУНАТА

Особен интерес предизвикват публикуваните съобщения за движещи се обекти по повърхността на нашия спътник. Последните се забелязват особено често над „Морето на спокойствието“, където за първи път се прилуниха през 1969 г. американските космонавти. Така например на 18 май 1964 г. американските астрономи Харис и Крос в продължение на 1 час и 15 минути са наблюдавали светещо петно, което се придвижвало със скорост 32 км/ч по повърхността на Луната.

На 21 юни същата година Харис, Крос и Хеланд са засекли тъмен обект, който се е премествал с променлива скорост от 32 до 80 км/ч на юг от кратера „Рос-Д“.

На 11 септември 1967 г. наблюдатели от Монреал забелязват в „Морето на спокойствието“ тяло, което изглежда като паралелепипед с виолетови светлини по краищата. Тялото престава да се вижда близо до линията на терминатора (границата между деня и нощта), а след 14 минути около кратера Сабин за части от секундата избухва жълта светлина. Двадесет дни по-късно на същото място е забелязано ярко петно, придвижващо се със скорост 80 км/ч.

През 1968 г. американски изследователи забелязали как в района на кратера „Аристарх“ три червени светлинни петна се слели в едно. По същото време японски астрономи наблюдавали розово петно, което покривало южната част на този кратер. Впоследствие в кратера се появили две червени и една синя ивици, широки 8 и дълги 50 километра. Забележителното било, че те се виждали добре при пълнолуние, тоест тогава, когато лунната повърхност е залята с ослепителна слънчева светлина и е най-малко удобно да се наблюдават с телескоп светли петна.

Подобни наблюдения са извършвани и в по-далечното минало. На 12 октомври 1875 г. на границата на тъмната и осветената част на диска на Луната (терминатора) в центъра на „Морето на дъждовете“ е наблюдавана внезапно появила се ярка светлина. Светещото петно имало точно такъв бял цвят както осветената част на луната. То се движело по права линия на север. Когато петното преминало половината път, подобно петно се е появило на юг. Второто явление било точно копие на първото. Всичко свършило след 4 секунди. След известно време се забелязало светло петно на юг от кратера „Гримолди“. Крайната точка на неговото движение се видяла добре. Там петното се забелязвало поразително ясно. Установено било, че скоростта на странния обект спрямо повърхността на Луната била по сметките на астрономите не по-малка от 63 мили/сек.

През есента на 1957 г. списание „Скайс енд телескоуп“ публикува снимка, направена от американския астроном Р.Къртис. На нея в единия край на Луната се вижда кратерът „Фра Мауро“ фотографиран с високочувствителна лента през 16-дюймов рефрактор на телескоп. В размитите лунни сенки ясно се различава геометрично правилен малтийски кръст. Щателната експертиза потвърждава, че фотографията не е фалшификат.

През лятото на 1969 г. на около 100 километра от кратера „Сабин“ се прилунява „Аполо-11“. Оказва се, че грундът на мястото на кацането е бил вече разтапян, но не от двигателите на лунния модул. Професор Т.Галд е стигнал до извод на базата на получените проби от мястото на прилуняването, че преди не по-малко от 100 хиляди години това място е било облъчено с мощен поток от енергия. Продължителността на въздействието е била от 10 до 100 сек. Неизвестният източник на енергия се е намирал достатъчно близо до повърхността на Луната, тъй като опаленият участък не е голям. Ясно е и, че разтопяването не е резултат от метеорит, защото там кратер не е имало.

Не бива да се забравя, че когато американските космонавти стъпват за първи път на Луната, те забелязват близо до мястото на кацане следи от вериги.

Трябва ли да ни се струва тогава странно поведението на сложния измервателен комплекс, доставен на Луната от експедицията на „Аполо-11“, който след неочаквано самоизключване самоволно се задействал отново, работейки по-добре. Батериите за автономно захранване на комплекса са работили така, сякаш някой ги е презареждал редовно.

Общо 579 са отбелязаните в специален каталог на НАСА странни обекти и събития на нашия естествен спътник, следени в продължение на последните четири века и неполучили до днес приемливо конвенционално тълкуване.

Впрочем, оказва се, че НЛО са срещани често не само на Луната, в космическото пространство и около земната повърхност, но и в океанските простори и дълбини.

СРЕЩИ С НЛО В ОКЕАНА

Разглеждайки поведението на НЛО като кораби на неизвестни чужди цивилизации, се оказва, че не е никак странно неидентифицирани кораби с дисковидна, цилиндрична и кълбовидна форма като срещаните от пилотите на самолети и като тези, който американските астронавти са видели на Луната, да са забелязвани многократно и в океаните на нашата планета.

В едно от съобщенията, дошло от Руския тихоокеански флот, се описва например наблюдаването на висящ над водната повърхност гигантски цилиндър с метален блясък, който отразявал силно слънчевите лъчи. Според наблюдателите, а те имат професионално око и точни прибори за измерване, обектът се намирал на височина 500–700 метра. От единия му край излизали множество по-малки тела, гмуркали се под водата, излитали от нея, след това многократно обикаляли около цилиндъра и изчезвали зад хоризонта.

В друго съобщение пък се докладва за случай, станал с един ледоразбивач, достигнал до значителна северна ширина през 1966 г. Вахтените на него били свидетели на странно явление. Близо до кораба сребристо пурообразно тяло с неустановен произход пробило със страшна сила триметровия лед отдолу и излетяло вертикално нагоре, за да се скрие след малко в облаците. Подобен случай е регистриран от борда на ледоразбивач през 1974 г. Близо до кораба внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Съобщения с подобен характер е дошло и от японски търговски кораб. Както се разбира от него, летяща чиния с размерите на небостъргач, изскочила от водата, понесла се над палубата на плавателния съд и отново рухнала в океана, повдигайки огромни вълни. „Моряците ми се скриха в трюма, ридаейки като жени“ — оплакал се капитанът на кораба, описвайки случая.

През 1945 г. членовете на екипажа на военния транспортен кораб на САЩ „Делароф“, който пътувал към североизточната част на Тихи океан за пристанище Сиатъл, видели през деня голям кръгъл обект, който според тях имал диаметър 45–75 метра. Той изскочил от водата, а след това изчезнал в южна посока.

Зарегистрирани са и случаи на поява на неидентифицирани обекти в Атлантически океан. През 1963 г. самолетоносачът на САЩ „Уеск“ плавал начело на 12 кораба. Внезапно неговите уреди открили подводен обект, движещ се със скорост 270 км/ч. Този обект съпровождал известно време групата кораби и е бил следен от приборите им, когато започнал да се спуска в дълбочина до 6000 метра от повърхността на водата.

През януари 1960 г. край бреговете на Аржентина било отбелязано присъствието на два обекта, чийто произход не могъл да се установи. Единият от тях спокойно си лежал на океанското дъно. След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстрелян с дълбочинни бомби. Без резултат. Сонарите в същото време сигнализирали за присъствието на още два обекта. Всички излази в открито море били затворени с помощта на голям брой кораби. И тогава… обектите изчезнали. Буквално се разтворили във водата.

Действително, съвсем непонятно, като се има предвид, че акцията на аржентинския флот била ръководена от американски офицери и била снабдена със супермодерно техническо оборудване.

Известен е случай, когато руска подводница била прехваната като в капан от шест внезапно появили се подводни обекта. Капитанът на подводницата се опитал да се освободи от тях с резки маневри под водата, движел се с пълен ход напред и назад, но те като вързани следвали неговия курс. След като си поиграли известно време „на котка и мишка“, непознатите обекти развили огромна скорост под водата и изчезнали в дълбините на океана.

В друг подобен случай руска подводница в подводно положение и движеща се с максимална скорост била бързо застигната от неизвестен обект, който минал буквално на метри от нея, след това завил нагоре и излетял във въздуха.

През юли 1969 г. капитанът и вахтените на американския военен транспортен кораб „Спероу“, пътуващ в Атлантически океан, наблюдавали как над кораба на височина 200 метра бавно прелетял дисковиден обект с диаметър 25 метра, при което радиовръзката на кораба веднага изчезнала. Прелитайки над кораба, обектът рязко завил настрани и, като увеличил скоростта си, се спуснал във водата на 5 мили от кораба, след което на повърхността на водата на това място в течение на няколко минути се виждал светещ кръг.

През ноември 1947 г. десетки членове на екипажа на ескадрения миноносец „Блекбърн“ в Индийски океан забелязали три кръгли светещи обекта, кръжащи над кораба. След седемнадесет минути те се потопили във водата сред фонтани от пръски. Тяхното по-нататъшно движение било проследено от хидролокаторите на кораба.

През 1972 г. на брега на Средиземно море близо до Савоя (Италия) много очевидци наблюдавали снижаването на дискообразен обект с диаметър около 80 метра, от който през определени промеждутъци от време са излизали лъчи, осветяващи повърхността на морето. Известно време дискът летял в кръг, като че ли очаквал нещо, а когато на 200 метра от брега под водата засветели някакви светлини, той се потопил на това място и изчезнал от погледите на наблюдателите.

В края на същата 1972 г. в продължение на 15 дни подводен обект с неизвестен произход си играл на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. Тайнственият обект последователно бил забелязан в околностите на Берген, Согндал и Согнефиорд, след което безследно изчезнал.

След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организирали редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па дьо Кале.

За голямото разпространение на неизвестни подводни обекти във водите на световния океан говори и следният факт. При потапянето на батискафа „Триест“ в Марианската падина (най-дълбокото място на планетата) на дълбочина 1500 метра е забелязано доста голямо овално тяло с многобройни светещи точки по периферията.

В тясна връзка с гореописаните обекти могат да се разгледат и случаите на поява на светлинни кръгове на повърхността на океана. Подобно явление е било наблюдавано например от борда на руския експедиционен кораб „Владимир Воробьов“ по време на плаването му в Арабско море. По време на океанографски изследвания неговият екипаж изведнъж забелязал, че около кораба в радиус от 150–200 метра се въртяло ярко бяло петно, което постепенно се разпаднало на осем части. Ехолотът отбелязал дълбочина на мястото 170 метра, като същевременно показал присъствие под кила на някаква маса на дълбочина около 20 метра. Явлението започнало в 23,30 часа и в един миг се прекратило точно в 24,00 часа. Характерна за случая особеност е, че в мига на настъпване на явлението излязъл от строя генераторът, който захранвал тралната лебедка. В същото време около кораба се наблюдавали строго повтарящи се импулси на някаква неестествена светлина. Светлината пробягвала по вълните под формата на осем въртящи се пречупени лъча, напомнящи перки на турбина. След половин час светенето силно отслабнало, а диаметърът на „колелата“ се намалил на 80–100 метра. И макар че не били чути никакви звуци, членовете на екипажа изпитвали сякаш известно налягане върху тъпанчетата на ушите си. Наблюдавали се леки вълни и се създавало впечатление, че водата вибрира.

През 1973 г. моряците от черноморския кораб „Антон Макаренко“ видели светещо колело в Малакския пролив към два часа през нощта. Отделните светли петна внезапно се превърнали в ивици с широчина 10–15 метра, радиално отделящи се от кораба. Но скоро краищата им се пречупили в една посока, като образували колело, което започнало все по-бързо да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. След това светлинната феерия изчезнала.

Ще дадем още едно съобщение. Офицери от английския кораб „Патна“ в западната част на Индийски океан обърнали внимание на два светещи кръга, които се въртели със завидна съгласуваност, сякаш били нанизани на някаква ос. Те определили скоростта на въртенето им — около 160 км/ч, при диаметър на кръга около 600 метра.

Досега само в Индийски океан са били забелязани най-малко 50 пъти светещи кръгове. Общото за тези наблюдения било, че светенето се появявало от дълбочините, внезапно преминавало в бързо въртене и след това отново изчезвало в глъбините на океана.

През 1887 г. близо до нос Рейс членове на екипажа на английския кораб „Сибириън“ наблюдавали появил се изпод водата голям светещ диск, който бавно се издигнал на височина 16 метра. Известно време той се движил срещу вятъра, а след това спрял, бързо се издигнал в небето и се скрил в облаците. Цялото явление продължило около пет минути.

Излитания от водата и изчезването в небето на неизвестни обекти са били наблюдавани също през 1953 г. в Средиземно море, през 1955 г. близо до брега на Калифорния, през 1957 г. край бреговете на Англия, през 1967 г. близо до крайбрежието на Венецуела и през 1979 г. в Червено море. Обратният процес на потапяне във водата на неидентифицирани летящи обекти също са наблюдавани многократно. След Втората световна война случаи на падане или потъване под водата на такива обекти са зафиксирани през 1950 г. в Мексиканския залив, през 1956 г. край бреговете на Калифорния и през 1968 г. край бреговете на Венецуела.

Какво може да се каже за обекти, които са в състояние да се движат с лекота еднакво добре и в океанските дълбочини, и във въздушните простори над планетата, и в космическото пространство, на Луната и по повърхността на други планети от Слънчевата система. При това, проявяващи в повечето случаи разумно от човешка гледна точка поведение.

АВАРИИ И КАТАСТРОФИ НА НЛО

Съществуват случаи на срещи с НЛО, при които е невъзможно да се даде обяснение на последните, ако ги разглеждаме като природни явления, образци на земна техника или като плод на колективна халюцинация на хора. Нещо повече, съществуват публикувани в пресата сведения за оставени материални следи, които недвусмислено показват, че НЛО не са апарати, продукт на нашата цивилизация. Това са случаите, в които са намерени предмети и материални следи, оставени от кацнали или претърпели аварии НЛО. В каталога, съставен от центъра за изучаване на НЛО в САЩ, за физически следи от неидентифицирани обекти, може да се види, че в 37 страни по света са открити над 1000 такива. Тук трябва да се има предвид, че подобни находки са открити визуално и на Марс. От намерените предмети и апарати могат да се направят изводи за материалите, от които са конструирани НЛО, за устройството им, а също и за технологичното равнище на тези, които са ги създали.

Една от първите аварии на НЛО е на 2 юли 1947 г. в района на град Розуел в щата Ню Мексико в САЩ. На тази дата между селищата Корона и Розуел в земната повърхност се блъснал и разбил на парчета голям дисковиден обект. Местните жители открили в пустинята отломки и останки от човекоподобни същества. Научното изследване, проведено от авиоразузнаването на САЩ, показало, че летящият диск, катастрофирал на това място, е конструиран от леки устойчиви материали. Що се отнася до съществата, които са го управлявали, било установено, че те са се катапултирали от кораба преди взривяването му. Телата на четири от тях били открити приблизително на 4 км на изток от мястото на падане на кораба. Те били обезобразени и в стадии на силно разложение, тъй като до намирането им почти седмица са били плячка на гризачи, насекоми и микроорганизми. Учените са дошли до заключение, че четирите същества само на вид са човекоподобни, но биологически и еволюционно не са сходни с хората. Вътрешният им строеж напомнял строежа на телата на насекомите.

В началото на октомври 1947 г. в северозападната част на Райската долина, северно от град феникс в щата Аризона бил намерен друг катастрофирал диск с диаметър 10 метра. В него били намерени телата на двойка малки хуманоиди, високи около 1,5 метра. Единият от тях бил открит вътре в падналия обект, а другият бил намерен полуизлязъл от люка на кораба. Анализът на данните от изследванията разкрил голямото сходство между този и предишния случай, станал в началото на юли.

На 25 март 1948 г. край гр. Ацтек, щата Ню Мексико, САЩ, катастрофирал диск с диаметър 30 метра. При падането си той бил засечен от три отделни югозападни радарни станции на САЩ. Зоната на падането била определена точно чрез това засичане и незабавно била предадена информация на противовъздушната отбрана, ръководена по това време от генерал Джордж Маршал. Той, както се твърди, се свързал с групата „Маджестик-12“, а също така и с екипа за вътрешнопланетни явления към дирекцията на военното контраразузнаване. По това време групата работела на Кейп Хейл, щата Колорадо, и нейната задача била да събира и превозва до определени секретни бази повредени или катастрофирали НЛО. След няколко часа разузнавателната част открила катастрофиралия апарат на около 20 км от гр. Ацтек. Генерал Маршал заповядал отбой на противовъздушната отбрана. След това към мястото на падането били извозени с хеликоптери учените доктор Лойд Барнер, д-р Карл Хайланд, д-р Джером Хайнсейкър и д-р Робърт Опенхаймер. От всички тях била изискана клетва за свръхсекретност. При огледа се установило, че външната облицовка на диска била от лек, приличащ на алуминий метал, толкова издръжлив, че по-късно устоял на направените опити за термично въздействие с температури от порядъка на 10000° Келвин. Не били в състояние да го пробият дори режещи инструменти с диамантен връх.

Дискът се състоял от големи метални пръстени, които се въртели около кабина, намираща се в центъра им. Липсвали винтове, нитове или каквито и да било други скрепителни елементи. Имало илюминатори, които изглеждали като метални и само при внимателно разглеждане се виждало, че са прозрачни. Изследователите проникнали във вътрешността на диска благодарение на процеп в един от илюминаторите. Те разширили отвора и влезли в кабината. След натискането на бутон във вътрешността на кабината в корпуса се отворила скрита врата. Цялата секция на кабината била с диаметър 18 фута (5,5 метра). В нея били открити четиринадесет малки хуманоида, високи от 36 до 42 инча (0,9 до 1 метра). Телата били обгорени и имали тъмнокафяв цвят. Двама от хуманоидите били отпуснати върху пулта за управление. Другите 12 трупа лежали на пода. Д-р Буш и д-р Нойман открили, че командният пулт има касетки, които може да се издърпат, но липсвало каквото и да е опроводяване в тях. Една „книга“, състояща се от подобни на пергамент листове, с качеството на пластмаса съдържала странни йероглифи, подобни на санскритските. Д-р Бронк, физиолог и биофизик, разгледал труповете и помолил да бъде докарана охладителна апаратура за тяхното консервиране. Демонтираните части на диска заедно с труповете били откарани в Райт Хилд — военновъздушна база „Райт Патерсън“. По-късно представители на ВВС направили дисекция на телата.

При изследването на хуманоидите било установено, че средната височина на телата им била около 1 метра. Чертите на лицата им били монголоидни, с непропорционално големи глави, с големи очи, малки носове и уста. Средното им тегло било около 18 кг. Ръцете, дълги и тънки, стигали до коленете им. Дланите завършвали с ципа между пръстите. Нямали храносмилателна система подобна на човешката, нито чревен тракт. Външно не се забелязвали органи за размножаване. Вместо кръв имали безцветна течност без червени кръвни телца, която миришела на озон. При изследването се оказало, че възрастта на телата им била около 30 години, докато възрастта на мозъка им била на около 500 години по земното летоброене.

На 7 юли 1948 г. в 14,29 часа местно време в Мексико на 45 км южно от гр. Ларедо се разбива странна летателна машина. Според очевидци тя е била засечена от радар над щата Вашингтон в 13,22 часа и е прелетяла четири хиляди километра за един час. Незабавно на местопроизшествието пристигнали представители на мексиканската армия и на военновъздушните сили на САЩ. Обектът бил открит от американските самолети едва в 2,15 часа на 8 юли. Дванадесет часа след катастрофата машината продължавала да дими. Външната обвивка на кораба била разпръсната от експлозията и наоколо били намерени малки парчета от нея. Според изследователите машината трябва да е имала диаметър 27 метра и височина 8 метра. В димящите останки било намерено тялото на някакво същество. Височината му била 1,37 метра, а главата му несъразмерно голяма спрямо тялото. Орбитите на очите му се оказали прекалено големи за човешко същество. Другите черти на лицето не оставяли съмнение, че тялото принадлежи на извънземно същество. Представителите на армията направили над 500 снимки. След огледа на специалистите още същия ден тялото било натоварено на хеликоптер и изпратено във военновъздушната база „Хуайт Сендс“ в щата Ню Мексико.

През 1952 г. подобен апарат извършва аварийно кацане на територията на авиобазата „Едуардс“, щата Калифорния. Корабът е с дисковидна форма и диаметър 27 метра. По периферията му са разположени илюминатори, почернели от високата температура. Апаратът е евакуиран в авиобазата „Райт Патерсън“.

На 21 май 1953 г. в района на гр. Кингман, щата Аризона, катастрофира дисковиден обект с диаметър 10 метра, с изпъкнала повърхност и височина около 7 метра. Обектът е направен от неизвестен метал, подобен на алуминия. Намерен е забит на около 50 см в пясъка, без следа от структурни повреди. В долната му част е бил открит входен люк с размери 1 на 0,75 метра. Не са открити устройства за приземяване. В кабината на кораба изследователите видели два въртящи се стола, много неизвестни уреди и екрани за наблюдение. Намерено било и тялото на единствения пилот. Той бил висок около 1,20 метра, с тъмнокафяв тен, две очи, две уши и малка кръгла уста. Облеклото му се състояло от сребрист метален костюм, като на главата му имало шлем, направен от същия материал. Останките от дисковидния обект били изследвани за радиация, но не било открито нищо.

През 1959 г. от катастрофирал летящ обект били извадени труповете на двама хуманоиди, високи 2,10 метра, които били откарани за изследване във военновъздушната база „Райт Патерсън“. Лицата им имали високи и широки чела. Очите били изтеглени към слепоочията, което им придавало азиатски вид. Хуманоидите имали малки нос и устни, с малка и леко заострена брадичка. Косата им била много дълга и руса. Независимо от малките разлики в лицата им, хуманоидите приличали на близнаци. Телата им, поставени във формалин, били съвсем бели, вероятно поради липсата на кератинови гранули, които придават кафеникав оттенък на нормалната човешка кожа. Очите им били светлосини и не се отличавали от човешките. Ръцете им били като на хората, но по-слаби, докато стъпалата им имали съвсем малки плоски пети. При изследването се оказало, че хистоничното тегло на клетките им било необичайно и далеч по-ниско от това на човешките клетки.

През лятото на 1962 г. в района на авиобазата „Холоман“ в северната част на щата Ню Мексико извършва аварийно кацане НЛО с диаметър 22 метра и височина 4 метра. По данни на радиолокационните служби за контрол кацането е извършено при скорост 160 км/ч. При падането апаратът се е плъзнал по повърхността на Земята, изкопавайки малка яма. На борда на кораба били открити телата на двама пилоти с ръст 1,10 метра, облечени в сребристи комбинезони. Както телата, така и апаратът са транспортирани в базата „Холоман“. Отделни части от катастрофиралия обект са изпратени в различни лаборатории за изследване.

На 10 декември 1964 г. в 2,00 часа през нощта започва операция за откриване на катастрофирал НЛО в района на територията на форт „Рилей“, щата Канзас. При направеното разследване се оказало, че той бил без пилот.

През 1966 г. в пустинен район на щата Аризона военно подразделение по време на учение вижда група пилоти около кацнал вследствие авария на Земята НЛО. След схватка с извънземните един от тях е задържан и почива след направената му инжекция.

Според свидетелства на бивш офицер от разузнаването на САЩ за периода от 1966 до 1968 г. в щатите Охайо, Индиана и Кентъки са претърпели авария още 5 НЛО. Разбитите или пленените кораби на извънземните се пазели по това време в базите „Райт Патерсън“, „Ленгли“ и „Мак Дил“. Според показанията на бивша служеща в база на ВВС „Райт Патерсън“, където е работила в отчетната служба за постъпващи материали, свързани с НЛО, в каталога на базата са наброявали повече от 1000 експоната. В замразено състояние са се съхранявали повече от 30 пилоти на НЛО. Съществуват сведения, според които през осемдесетте години те били пренесени в секретна военноморска база на остров в Тихи океан.

Според описания на очевидци пилотите на дисковидните НЛО изглеждат по следния начин: ръст около 1,20 метра, непропорционално голяма глава спрямо тялото, разположени широко големи, леко стеснени очи, големи и дълбоки очни ябълки. Вместо нос имат малка издатина с едно или две отверстия, вместо уста — малък отвор, който, изглежда, не служи за говорене и хранене. Имат дребни зъби. Вместо уши имат малки вдлъбнатини. По тялото липсва окосмяване. На главата или няма коса, или има лек пух. Данните от изследвания на мозъка не са известни. Ръцете им са дълги и тънки. В отпуснато състояние достигат до коленете. Дланите им се състоят от три или четири пръста с ципи между тях. Пръстите им са тънки, краката с крехка костна структура. Имат нещо като кръв — безцветна течност, миришеща на озон. Кожата им е сива. Шията им е тънка и често не се вижда под облеклото. Имат високо и голямо чело с издатина на него. Някои от хуманоидите са от женски пол. Средното им тегло е около 18 кг. От аутопсията е установено, че възрастта им е над 200 години по земното летоброене.

Наред с намерените малки хуманоиди, макар и много по-рядко са намирани и гиганти с ръст над 2 метра. Техните тела са бели, с ръце като човешките, но по-слаби и по-дълги. Очите им са големи и сини, леко изтеглени към слепоочията. Гигантите имат малък нос и малки устни и уста. Косата им е дълга и руса.

Като непосредствена причина за катастрофите с летящи дискове се смята пробив от неизвестно тяло в техните корпуси, който причинява бърза декомпресия и загиване на екипажите. Изследванията са показали, че пилотите на катастрофиралите НЛО са получавали изгаряния на дробовете от тежката земна атмосфера. Анализът на катастрофите от последните няколко години показва, че извънземните са наясно с този проблем и са се опитали да изработят норми за безопасност, които да им позволят да останат живи в нашата атмосфера, преди да се приземят в случай на аварийна ситуация.

Според генерал Маршъл от ВВС на САЩ екипажите на НЛО са от други планети и са приятелски настроени към земните жители. Присъствието им около отбранителни обекти и летища им дава възможност при нивото на тяхната техника да нанесат унищожителен удар върху земните въоръжени сили във всеки момент, ако се наложи. Но очевидно те нямат такива намерения и земните жители нямат основание да изпитват страх от тях.

Въпреки че повечето от известните случаи на катастрофи на НЛО са главно от южните щати на САЩ, трябва да се има предвид, че такива стават и в много други части на планетата ни.

На 5 март 1983 г. НЛО нахлул във въздушното пространство на Сибир от североизточна посока със скорост 75000 км/ч (около 20 км/сек). Веднага бил засечен от радарните станции. Няколко минути по-късно обектът бил посрещнат от два изтребителя прехващачи МиГ-25, които изстреляли по него няколко ракети. След като бил улучен, неидентифицираният летящ обект засветил ярко и, клатейки се, паднал. Специален спасителен отряд намерил на мястото цилиндричен обект, висок 6 метра и широк 10 метра, от който стърчала тринога за кацане. Обектът бил изследван близо седем години в няколко изследователски института. Резултатите показали, че обектът е с извънземен произход.

На 13 октомври 1987 г. в 8,35 часа при провеждане на бойно учение в Сибир от зенитно ракетно поделение внезапно се появява НЛО, който опипва и заслепява радарите с тънък блестящ лъч. Ракетите на един от зенитните комплекси се подчиняват на системата за визуално наблюдение и управление. Секунда по-късно една от тях вече лети срещу неканения обект с форма на голям елипсоид. Пред очите на войниците от разчета ракетата „земя-въздух“ избухва в металното яйце. Тутакси то пада и се врязва в земята на 25 метра от позициите. Бойците почти не чуват взрив, но усещат страшен удар в земята и наскачат от бронираните машини. Като хипнотизирани те наблюдават сцена като от фантастичен филм на ужасите. Огромното тяло, потънало наполовина в земята, не се е взривило, а само горната му част се разпукала като черупка на кокоше яйце. Скоро от падналия обект излизат странни същества. Войниците още не са дошли на себе си от изумлението, когато виждат пет хуманоида с огромни глави, големи черни очи и гумени хоботи върху устата, които са привързани на две места. Хуманоидите напускат своя изпотрошен кораб и след кратко съвещание внезапно около тях се появява светлинно кълбовидно тяло. То започва да се върти, издавайки неистови звуци. После пламва и гори с ярко бяла светлина. След секунди пламтящото тяло нараства, издува се, става два пъти по-голямо и се взривява, излъчвайки ослепителен пулсиращ блясък, който залива войниците. Когато фойерверкът отминава, всичките 25 войници на поделението са се вкаменили. Или по-точно, структурно са се превърнали в нещо, близко на варта. Това е показал анализът, направен в една секретна лаборатория, където са пренесени всички вкаменени войници и парчетата от НЛО. След продължителни изследвания в различни лаборатории не е станало ясно как е управляван летателният апарат и каква сила го е движела, защото в него не е открит нито двигател, нито система за управление. Случаят с падналия обект е станал известен в подробности благодарение на двама войници, очевидци на произшествието, спасили се по чудо.

На 29 януари 1986 г. в района на селището Долнегорск в Приморския край около 8,00 часа вечерта местните жители забелязали кълбо с червен цвят, което летяло в северозападна посока. Полетът му бил безшумен и се извършвал успоредно на земната повърхност. На височина около 600 метра обектът се врязал в скален ръб на планински масив. По местни ориентири била определена скоростта на обекта на около 15 м/сек (48 км/ч). На мястото, където обектът се блъснал в скалата, се появило светене, което по яркост можело да се сравни с искрата при късо съединение на високоволтов електропровод или при електрозаваряване. Представителите на изследователската група, които пристигнали скоро след произшествието на височината, открили следи от високотемпературно въздействие върху почвата, нарязана от неизвестен вид излъчване растителност и образци, принадлежащи явно на разрушилия се НЛО. На мястото на катастрофата били открити шест петна с намагнитени силициеви скали! За изследователите този факт бил пълна изненада, тъй като силицият не е магнитен материал и според съвременните представи да бъде намагнитен е също толкова трудно, колкото и да се намагнити например дървена пръчка или тухла. Резултатите от изследванията на парчетата от НЛО, направени в три научни центъра и единадесет научноизследователски института в Русия, породили повече въпроси, отколкото отговори. Рентгеноструктурните анализи открили стъкловидно състояние на въглерод!. При изследването на сложния въглероден материал в него били открити кварцови нишки с дебелина 17 микрона. В нишките имало прокарани златни жички. Без съмнение изследваните образци били плод на висока технология и не били със земен произход.

Странните въздействия на явлението върху околната среда не приключили и след катастрофата. Когато завършили първия етап от изследванията, членовете на експедицията се фотографирали на мястото на катастрофата — и нова загадка: всички заснети кадри се оказали осветени.

Освен над сушата има случаи, при които НЛО са се взривявали над океана, без да оставят следи. Съществуват и случаи, при които при взривяване на НЛО са оставяни значителни материални следи. Един от тях е взривът на НЛО над територията на Северна Бразилия през 1957 г., при който са се запазили остатъци от корпуса му. Анализът на метала показва, че това е сплав от магнезий и стронций, която не е достъпна за земните технологии. Неговото специфично тегло е 1,86. Анализът на сплавта показва, че в магнезия няма остатъци от живак, а има примеси от барий и стронций. Промишлените инсталации на Земята до 1960 г. не са били в състояние да произведат магнезий без примес на живак. През октомври 1990 г. в Китай претърпява авария неидентифициран летящ обект. Металографският анализ на сплавта, от която е направен НЛО, проведен в Пекинския университет, показва, че нейна основа се явява алуминият. В сплавта има също така магнезий, цинк и други редки земни елементи. Сходни по компоненти съединения се използват в ракетостроенето. Използваната сплав е много здрава, устойчива на вибрации и на резки температурни разлики. Съществена особеност на остатъка от НЛО е неговата необикновена кристална структура. Установено е също така, че изотопните свойства на магнезия, влизащи в сплавта, се различават от свойствата на магнезия, получаван на Земята. По отношение на анализа на съдържанието на сплавта случаят е аналогичен с този от Северна Бразилия.

През 1995 г. в ледници на Хималаите са открити телата на шестима извънземни и останки от космическия им кораб.

Според думите на непалски офицер, участвал в издирвателните операции, корабът и труповете на пришълците били открити от алпинисти. Правителството на Непал се обърнало с молба към правителството на САЩ да помогне при извършване на операцията за прибиране на находката. Самата операция продължила няколко месеца, защото останките на катастрофиралия кораб били разхвърляни на труднодостъпни места на площ от близо 8 км². Височината на намерените извънземни била около метър. Те имали непропорционално големи глави и очи и къси слаби крайници. Намерените части от кораба били направени от блестящ метал и били с размери средно около 2 метра.

На 7 май 1989 г. в 13,45 часа по Гринуич кораб на военноморските сили на ЮАР съобщил на базата си в Кейптаун, че върху екраните на радарите се е появил НЛО, който се е движел по посока на крайбрежието със скорост 5746 морски мили в час (10641 км/ч). От базата отговорили, че обектът е зафиксиран от други военни и граждански РЛС.

В 13,52 часа по Гринуич обектът навлязъл във въздушното пространство на ЮАР. От Земята били направени няколко безуспешни опита за радиовръзка с летящия обект. Тогава от базата на ВВС във Валхала били вдигнати във въздуха два самолета „Мираж“. При приближаването на самолетите обектът с огромна скорост изменил траекторията на полета си. „Миражите“ не били в състояние да повторят тази маневра.

В 13,59 часа командирът на авиозвеното доложил, че обектът се наблюдава от бордния радар и визуално. От Земята постъпила команда да се обстреля обектът с експериментално лазерно оръдие „Тор-2“. Командата била изпълнена. По обекта се забелязали няколко ярки блясъка. Той започнал да се люлее, продължавайки движението си в северна посока. В 14,02 часа пилотите на самолетите доложили, че обектът бързо губи височина — с около 1000 метра/минута. След това НЛО пикирал под ъгъл 25° и рухнал на Земята в пустинята Калахари на 80 км от границата на ЮАР с Ботсуана. Скоро на мястото на катастрофата дошли офицери от военновъздушното разузнаване, експерти и лекари. Те намерили там яма с диаметър 150 и дълбочина 12 метра, в която се намирал сребрист дискообразен обект. Пясъкът и камъните около летателния апарат били стопени. Мощно електромагнитно излъчване извадило от строя електронната апаратура на експертите. Обектът бил откаран в секретна база на ВВС на ЮАР за по-нататъшни изследвания. Диаметърът на летящия диск бил около 18 метра, височина — 9 метра, а теглото му около 50 тона. Източникът на движение на обекта не е установен. Опознавателни знаци върху повърхността му липсвали с изключение на едно изображение, наподобяващо стрела в полусфера. Любопитно е да се отбележи, че подобно изображение е имало върху диск, приземил се в САЩ през април 1964 г.

При изследването на обекта, приземил се в пустинята Калахари, се е случило нещо, което силно изненадало експертите. Отначало бил чут силен звук, след което върху НЛО се открехнало нещо като люк. Той бил отворен от експертите с помощта на хидравлично устройство. Пред тях се показали две човекоподобни същества в прилепнали костюми в сив цвят. Те били изпратени веднага в болница. Различните уреди, вещи и инструменти, извадени от обекта, били предадени за по-нататъшно изследване. Изследванията на пилотите на НЛО показали, че те имат ръст съответно 1,22 метра и 1,37 метра. Цветът на лицата им бил сиво-синкав, кожата — гладка и много еластична. Липсвали коси и каквото и да е било окосмяване. Главата била твърде голяма според нашите представи. Лицето — с изпъкнали кости. Очите — огромни, без зеници, леко повдигнати встрани. Носът се състоял от две дупки. Устата била като процеп, без устни. Зъбите били малки според нашите пропорции. Уши не се забелязвали. Ръцете били тънки, почти до колената, като китките завършвали с три пръста, с кожеста ципа между тях. Гърдите и коремът им били покрити с набръчкана кожа. Бедрата — тесни и малки, краката — къси и тънки. Полови органи не били открити. Стъпалата завършвали с три пръста, без нокти и ципа. В секретния доклад на разузнавателната служба се посочва, че хуманоидите се държали агресивно, издраскали дълбоко лицето и гърдите на лекаря, който се опитал да им вземе за изследване кръв и образци от тъканите. Предполага се, че двете същества контактували помежду си телепатично. Отказвали всякаква храна. По-нататъшното изследване на сваления кораб с извънземните пилоти продължило в секретна база на американските ВВС.

Вероятността корабът на извънземните да е бил свален само с помощта на лазерното оръдие е твърде малка, като се имат предвид защитното покритие и възможностите на НЛО. Възможните причини за катастрофата на НЛО могат да бъдат две. Корабът или е претърпял авария при навлизане в земната атмосфера, или е бил свален от друг космически кораб. Подобен извод може да се направи и за катастрофите на другите космически кораби, тъй като в историята на НЛО не липсват сведения за космически битки между извънземните.

ПАЛЕОКОНТАКТИ И СРЕЩИ С НЛО В БЛИЗКОТО И ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО

В историята на човечеството съществуват редица свидетелства, които говорят за присъствие в миналото на планетата ни на представители на високоразвити цивилизации. Най-ранните от тези свидетелства датират от близо петстотин хиляди години. През пролетта на 1990 г. при изготвяне на сеизмични карти на Антарктида с помощта на дистанционни методи на заснемане под 3500 метра лед и сняг бе открито човешко лице, изсечено в скалите, с размери около един квадратен километър. Американските учени, открили тази находка, определиха възрастта й на близо половин милион години. Шокиращото в случая е, че намереният барелеф се оказа напълно идентичен с барелефите, открити преди това на Марс, Луната и Венера. Известно е, че през 1972 г. американската сонда „Маринър-9“ в областта на марсианското плато Елизий откри изображение на човешко лице с размери 1,5 на 0,5 км и височина близо половин километър, гледащо към Космоса. На девет километра западно от него през 1976 г. от сондите „Викинг-1“ и „Викинг-2“ бяха заснети геометрично правилни пирамидални форми, като най-голямата от тези форми се оказа с височина един километър и дължина на основния ръб 1500 метра. В сравнение с Хеопсовата пирамида, която има височина 146 метра и дължина на основния ръб 233 метра, тя се оказа истински гигант. В областта на южния полюс на Марс специалистите от НАСА откриха форми, наподобяващи изоставен град, който нарекоха „Град на инките“. Към този град водят редица пътища. Вече е доказано, че Марс е имал по-плътна атмосфера в миналото и по повърхността му са текли буйни реки — запазени са техните корита. Но пътищата към „Града на инките“ са построени, след като планетата е започнала да губи атмосферата си преди около два милиона години. По степента на ерозията може да бъде определено и времето им на използване. Градът е съществувал преди 200–500 хиляди години. Човечеството тогава едва е надзъртало от пещерите.

На шест километра от марсианския сфинкс има абсолютно точен кръг с диаметър около километър, който не може да бъде кратер поради прекалено големите си размери. Подобни кратери не се забелязват на нито една снимка от повърхността на Марс. Точно в центъра на това образувание се намира идеално кръгла и плоска площадка. Недалеч от „Града на инките“, в областта Кидония, е заснет дисковиден катастрофирал кораб.

За да се изясни окончателно въпросът със сфинкса и пирамидите на Марс, на 25 септември 1992 г. с ракета „Титан“ от „Кейп Канаверал“ във Флорида бе изстреляна сондата „Марс Обзървър“. Тя трябваше да извърши проучвания на червената планета в продължение на една марсианска година, състояща се от 687 дни. Сред множеството задачи, които й предстоеше да изпълни, е и детайлното заснемане на всяка педя от повърхността на планетата, като даде окончателен отговор на въпроса за пирамидите и сфинкса. За съжаление при пристигането си на марсианска орбита на 21 август 1993 г. американските космически специалисти съобщиха, че контактът с „Марс Обзървър“ е неочаквано загубен. Връзката със сондата е прекъсната, часове преди тя да извърши заснемане на интересните обекти на Марс.

Изпратените от Русия космични апарати „Фобос-1“ и „Фобос-2“ през юли 1988 г. също прекратиха излъчването си при загадъчни обстоятелства. Връзката с единия от „Фобос“-ите се прекъсна, след като предаде на Земята телевизионно изображение на прелитащ над Марс вретенообразен обект. През първите шестдесет денонощия от полета си над Марс двете сонди „фобос-1“ и „фобос-2“ също трябваше да извършат подробно картографиране на повърхността на планетата и детайлно заснемане на интересните обекти. В програмата им се включваше и изследване на всички кухини с големина над 100 метра под повърхността на планетата. За странните прекъсвания на работата на сондите „Марс Обзървър“ и „Фобос-1“ и „Фобос-2“ може да са отговорни както извънземни сили, така и служби на двете големи държави, които да са заинтересовани информацията за двете мисии да се запази в пълна тайна. Все пак стойността само на полета на „Марс Обзървър“ е близо един милиард долара. През 1997 г. край червената планета ще бъде поредната космична станция. Вероятно тя ще предаде снимки от спорните райони, ако отново не се случи някое необикновено ново прекъсване на работата.

При изследването на повърхността на Венера от американската междупланетна станция „Пайниър-Венера-1“ през 1979 г. с мощен радар под плътния облачен слой на платото „Тера Иштар“ бе открито също човешко изображение, аналогично на Марсианското от платото Елизий. Изпратената през август 1990 г. американска междупланетна станция „Магелан“ направи още по-детайлно изследване на повърхността на Венера. При обработката на получените данни от нея вероятно ще се открият нови интересни детайли.

Почти еднаквата възраст на барелефите от Земята, Марс и Венера показва, че преди близо половин милион години на планетите от Слънчевата система са пребивавали представители на цивилизация, която е можела да извършва междупланетни космични полети. Еднаквите изображения на лица по различните планети вероятно представляват своеобразен знак на неизвестната хиперцивилизация, че планетата е посетена и изследвана от нейни представители. Възможно е барелефите да са изсечени в скалите чрез мощен лъч, насочен от космичен кораб, висящ над повърхността на съответната планета. Известно е, че при прилуняването на „Аполо-11“ мястото на кацане на лунния модул се оказало вече обработено с мощно и кратко температурно въздействие преди повече от сто хиляди години от неизвестен източник. Не е изключено в главите на откритите барелефи да е скрито някакво послание към тези, които ще посетят съответните планети. Неслучайно НАСА сформира през юни 1990 г. експедиция за изследване на барелефа, открит на Антарктида. Резултатите от тази експедиция още не са публикувани.

Колкото и странна да се окаже действителността, засега не може и да се гадае за равнището на тези, които преди половин милион години са извършвали космични полети. Може само да предполагаме по вида на изобразеното лице, че представителите на тази цивилизация са приличали на нас, че не е изключено те да са създали човечеството по свой образ и подобие. От съществуващите по онова време милиарди животински видове по Земята те са избрали един, който с най-малки генетични корекции би развил интелект на качествено ново равнище с възможност за бързо усъвършенстване.

Както вече беше казано, първите по давност свидетелства за извънземни посещения датират от близо 500 хиляди години.

Вторите по давност свидетелства за палеоконтакти на Земята датират отпреди близо дванадесет хиляди години. Те представляват различни скални рисунки на летящи дискове, намерени в пещери на територията на Великобритания, франция, Испания, Тибет, Източен Сибир и Сахара.

Приликата между неповтарящите се поредици ДНК в човека и шимпанзето е по-голяма, отколкото между мишката и плъха. Типичният протеин се различава с по-малко от един процент в двата вида. Що се отнася до хромозомния набор — шимпанзето има 24 двойки хромозоми, докато при човека те са 23. Втората и третата двойка хромозоми при шимпанзето са слепени при човека в една чрез транслокация. Освен това се забелязват и 7 допълнителни инверсии (завъртане на хромозомите около определен център) на хромозомите на човека спрямо тези на шимпанзето. Изследванията на митохондрийната ДНК показват че всички тези генетични корекции са извършени преди повече от половин милион години. Все пак скелет от вероятно най-стария предшественик на маймуните е открит в Северна Америка и е на възраст близо 70 милиона години, а следи от човекоподобни същества с ръст около 140 см, ходили изправени преди близо 3,6 милиона години, са открити на територията на Кения. Щом генетичното различие между човека и шимпанзето е толкова малко, защо умственото е толкова голямо. Тайната се крие в мозъка — единственият вътрешен орган на човека, който е три пъти по-голям от това, което би могло да се очаква за мозъка на примат с размерите на човека. При сравнението между обема на мозъка и обема на мозъчния ствол в няколко вида примати и един таралеж е установено, че разстоянието между човека и шимпанзето е по-голямо, отколкото между шимпанзето и таралежа. Как човек постига своята неповторимост.

Достатъчна е само малка модификация в гените, които регулират скоростта на растежа, за да могат и маймуните да се сдобият с мозък, голям колкото човешкия. Няма да се получи обаче човешки мозък, ако се разшири мозъкът на шимпанзе, като се запазят същите отношения между отделните му дялове, тъй като мозъкът на човека ще се различава по относителните размери на съставящите го Дялове. Освен това отдавна е известно, че човешкият мозък е организиран коренно различно от мозъка на другите примати. При макака и шимпанзето двете полукълба на главния мозък, общо взето, изпълняват едни и същи функции и се получава ненужно дублиране. При човека мозъкът е устроен така, че двете полукълба изпълняват различни специализирани функции. При делфините, които имат мозък дори по-голям от човешкия, също няма специализация на двете полукълба по отношение на функциите. За сметка на това обаче има специализация във времето. При тези интелигентни същества едното полукълбо работи 12 часа, след което се сменя от другото, така че делфинът е винаги буден и в съзнание.

През 1938 г. в една пещера от Западен Тибет от китайски археолози бяха открити 1000 кобалтови диска с отвор по средата. От този отвор излиза двойна спираловидна бразда с клиновидни йероглифи. Китайски учен след неколкогодишен труд разчел тази писменост и твърди, че на дисковете е записана историята на малък народ, дошъл от звездите с космически кораб преди дванадесет хиляди години. Хората на този народ били малко по-дребни и крехки от земните жители, но приличали на тях. Не разполагайки с големи технологични ресурси и възможност да се върнат там, откъдето са дошли, извънземните с течение на времето се претопили в морето от хора. Неслучайно китайският професор Чи Путей е открил през 1938 г. до дисковете скелети на странни същества с огромни глави. Вероятно подобно нещо се е случило и с други космически кораби на същата цивилизация, кацнали на територията на Западна Европа и Сахара. Малко или много, космическите пришълци, смесили се с хората, ускорили човешката еволюция. Между другото периодът преди 11600 години се е характеризирал не само с поява на извънземни представители, но и с големи катаклизми. Съществуват предположения, че в споменатия период е потънал легендарният континент Атлантида, като в същото време броят на хората на Земята рязко е намалял. Не е изключено появата на първите пришълци да е свързана именно с някои небесни катастрофи. Според митологията на догоните и намерените клиновидни знаци в Тибет „хората от небето“ са дошли от звездата Сириус, след като са пътували осем земни години. Сириус, най-ярката звезда на северния небосвод, представлява тройна звездна система (Сириус A, B и C) и е отдалечена от Земята на разстояние 8,7 светлинни години.

Тези факти навеждат на мисълта, че вероятно звездолетите на пришълците, кацнали преди дванадесет хиляди години на нашата планета, са се движили със скорост, близка до тази на светлината. Причината за предприетото пътуване вероятно е била предстоящото избухване на червения гигант Сириус B, което впоследствие е превърнало звездата в бяло джудже. Вероятно цивилизацията, дошла от планетната система на Сириус, се е разселила и на други подходящи близки планети в космоса. Представителите на тази цивилизация, попаднали на планети с по-добри условия на живот от Земята, са успели по някакъв начин да съхранят технологичната си мощ и да потърсят своите събратя по разум. Вероятно тази е причината от дванадесет хилядолетия до наши дни дисковидни апарати да посещават планетата ни. В този контекст е интересно да се отбележи, че от периода преди 12000 години са открити твърде интересни находки. Така например в едно свлачище в щата Аризона са открити черепи на хуманоиди с два рога на главата. Въпросните пришълци са били изтребени групово в този далечен период. Този факт навежда на мисълта, че е имало битка с други пришълци в споменатия период.

До третото хилядолетие пр.н.е. рисунките, намерени в пещерите на Източен Сибир, Сахара и Западна Европа, изобразяват само дисколети. Отпреди близо пет хиляди години на редица места по Земята започват да се появяват скални рисунки, наподобяващи по форма космични ракети и самолети, характерни за равнището на днешната цивилизация. Скални изображения с подобен характер са открити в Централна и Северна Америка, Индия, Китай, Япония, Ирак, Египет и Гърция. От третото хилядолетие пр.н.е. по планетата ни започват да се строят и различни мегалитни постройки, като пирамидите в Египет и зикуратите в древен Вавилон. Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилонската кула:

„Насред светилището е построена здрава кула, дълга и широка по една стадия. Над тази кула се възправя друга. Над нея още една и така осем на брой. Стълбата, която води нагоре, е изградена отвън и се вие около всички кули. По средата й има площадка и място за сядане, на което да си почине човек, В най-горната кула има храм, а в него голямо легло с красиви покривки, златна масичка. В храма няма статуи на божества и никое човешко същество не може да прекара там нощта освен една жена от околността, избрана измежду всички други от Бога, както казват халдейците, неговите жреци.“

Боговете пришълци не само построили кулата, но и се отдавали там на плътски удоволствия, твърди Херодот. Месопотамската кула била смятана за център на Вселената и за митична връзка между небето и Земята. Явно боговете, посетили Земята преди близо пет хиляди години, са успели да построят и останалите вавилонски стъпаловидни кули, величествените зикурати, високи до 90 метра, като този в Ур. Впрочем най-старата известна пирамида в Египет — тази на Джосер от четвърта династия, е също стъпаловидна и е от същия период, в който са строени зикуратите в Двуречието. Според някои сведения с исторически характер, боговете, построили зикуратите на шумерската цивилизация, са дошли от планетна система около звездата Алдебаран — „а“ от съзвездието Телец, която отстои на разстояние 68 светлинни години от нашата планета.

В митологията на редица народи от това време се говори и за други богове с големи възможности, които пристигат от далечни звезди, учат хората на различни неща и летят на крилати машини. Такива свидетелства намираме в Библията, в индийския епос „Махабхарата“, в преданията на индианците в Америка, в елинската култура, в китайската митология. Както изглежда, това трето поред нашествие по планетата ни продължава в този си вид до бурното технологично развитие на нашата цивилизация от последните сто години.

Представителите на развитата цивилизация, започнали да ни посещават преди пет хиляди години, са имали техника, до която все още не сме достигнали. По всяка вероятност те са долетели до Земята с космически кораби; които са се движели с досветлинни скорости от близки звездни системи, намиращи се на разстояние до двадесет светлинни години. Възможно е най-големите мегалитни постройки от древността да са построени под влияние на космическите пришълци. Знае се, че мегалитни постройки има открити и на Марс, както и на други планети от Слънчевата система. От древногръцки източници е известно, че египетските жреци ревниво криели своите научни знания, които според тях били получени от бог Тот. Един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет — Тот, е бил почитан като творец на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките. На него се приписва и изобретяването на теглилките, водните часовници и мярката за дължина. Жреците, ръководещи строежа на Хеопсовата пирамида, дълго, но безуспешно са търсели някакъв уред, оставен от Тот, който им бил необходим за строежа на пирамидата. Кой е бил всъщност бог Тот и откъде би могъл да получи широките си познания? Отговор на този въпрос може да се получи от откритата през 1991 г. от френски изследователи тайнствена стая, недалече от кариерата Ал Харрах в Египет. В нея бе намерен огромен мумифициран астронавт с височина над два и половина метра. Огромният хуманоид, пришълец от Космоса, има широка уста без език и няма уши и нос на огромната си глава. При изследването му от световноизвестни учени бе установено, че тялото на астронавта е мумифицирано преди 4500 години, по времето на строежа на Хеопсовата пирамида. До тялото на хуманоида френските археолози са намерили полиран кръгъл металически диск с непонятна писменост по него, ръждясал метален костюм с останки от изкуствена материя и таблички с изображения на планети и звезди, на които освен това били гравирани и някакви космически кораби и въздухоплавателни машини. По всяка вероятност събратята на мумифицирания астронавт са участвали не само при строежа на Хеопсовата пирамида, но и на другите най-големи пирамиди на Хефрен и Микерин. Не е изключена възможността те да са създали и пирамидите на Марс.

Голямата марсианска пирамида е ориентирана строго по посоката север-юг по меридиана на планетата по същия начин, по който е ориентирана Хеопсовата пирамида на Земята — отклонението е само три минути и шест секунди спрямо меридиана на планетата. Впрочем столицата на Египет Кайро, преведена на арабски като Ел Кахир, означава Червена планета (такава е Марс). Малко хора знаят, че нашият Григориански календар представлява малко усъвършенстваният Египетски календар, датиращ отпреди 4500 години, който е създаден по времето на строежа на Хеопсовата пирамида. Съществуват предположения, че големите пирамиди на Марс и на Земята играят роля на своеобразни гравитационни маяци за тези, които са ги създали. Подобно на морските фарове по островите вероятно те направляват извънземните кораби по трасетата на космическия океан. Земята, както и останалите планети от Слънчевата система, излъчва гравитационни вълни при движението си около Слънцето# (От физиката е известно, че ако върху даден светлинен източник поставим стъклена призма, последната ще разложи спектрално електромагнитното излъчване. При това разлагане светлинният спектър ще се излъчи в строго определено направление, определено от разположението на стените на стъклената призма. Пречупването на светлинните вълни с определена дължина на вълната в призмата се дължи на различната скорост, с която се движат електромагнитните вълни във въздуха и в стъклото. Подобно на разгледания пример гравитационните вълни, излъчвани от Земята, ще се пречупват от каменните пирамиди и ще се разлагат в определена посока, определена от разположението на стените на пирамидите спрямо основата им. Скоростта на разпространение на гравитационните вълни в каменните блокове на пирамидите и в почвата под тях е различна, тъй като те имат различна плътност и състав. Излъчените под основата на пирамидите гравитационни вълни ще се пречупват от пирамидалните структури, които сами по себе си могат да се разглеждат като сложни призматични тела. — Бележка на автора.). Съществуват предположения, че гравитационните вълни се движат с около осемнадесет хиляди пъти по-висока скорост от тази на светлината в космичното пространство. Логично е все пак те да бъдат предпочетени в комуникациите на една по-развита цивилизация от човешката, като тази на 2,5-метровите гиганти, които са дали идеята и са помогнали на египетските фараони да построят трите най-големи пирамиди в Египет — на Хеопс, Хефрен и Микерин. Всъщност изграденият комплекс от тези три пирамиди вероятно символизира, че Земята е третата планета от Слънчевата система, като нашата планета се представя чрез пирамидата на Хеопс. Планетата Венера може би е свързана с пирамидата на Хефрен, а планетата Меркурий — с пирамидата на Микерин. Отношението на размерите и масите на трите пирамиди е същото, като при тези на изброените планети. Комплексът, открит на Марс, се състои от четири пирамиди, а знаем, че Марс е четвъртата планета от Слънчевата система.

Може би съвсем не е случаен фактът, че масата на Хеопсовата пирамида е приблизително 31560000 тона. Или масата й, изразена в тонове, е равна на броя на секундите, за които Земята обикаля около Слънцето. Масата на голямата пирамида на Марс, изразена в тонове, вероятно също е равна на броя на секундите, за които тази планета обикаля около Слънцето. При диаметър на планетата Марс 6794 км, а на Земята 12766 км и средна плътност за първата 4 грама на кубичен сантиметър за Земята тази стойност е 5,4 грама на кубичен сантиметър, се оказва че масата на Марс е около 10 пъти по-малка от тази на Земята. По отношение на другите параметри съществува удивително сходство. Марсианското денонощие е по-дълго от земното само с 41 минути и продължава 24,6 часа, а наклонът на оста на планетата спрямо еклиптиката е 24°, на земната ос този наклон е 23,6°. Като се имат предвид притегателната сила на Марс, която е близо три пъти по-малка от земната — 0,38 g, и периодът на обикаляне около Слънцето, който е близо два пъти по-голям от земния — 687 денонощия, става ясно защо голямата Марсианска пирамида е с много по-големи размери от Хеопсовата. При това съотношението на височината към основния ръб при Голямата марсианска пирамида и Хеопсовата пирамида е едно и също. Марсианската пирамида е висока близо километър, а основният й ръб е с дължина около 1,5 км, а Хеопсовата пирамида по времето, когато е изградена, заедно с облицовката е висока 146 метра и има дължина на основата 233 метра. Сегашните размери на Хеопсовата пирамида са съответно 137 метра височина и дължина на основния ръб 227 метра. Стените на големите марсиански и земни пирамиди са ориентирани под ъгъл, определен от съотношението 2L/H = Ј = 3,14159, където L е дължината на основния ръб, а H — височината на пирамидите.

Числото Ј обуславя изменението на гравитационната енергия във формулите на Айнщайн, тъй като зависимостта от разстоянието е квадратична функция. Трите по-малки пирамиди на Марс са ориентирани под ъгъл 16° спрямо голямата пирамида и меридиана на планетата. По-малките пирамиди около Хеопсовата са ориентирани строго по меридиана на Земята. Комплексът от малки пирамиди на двете планети вероятно също изобразява определена зависимост спрямо останалите планети от Слънчевата система. Впрочем съвсем логично е египетските фараони да придадат съвсем различни функции на пирамидите и да ги използват за съвършено различни цели впоследствие. Друг е въпросът дали тези функции не са били внушени от самите извънземни, за да оправдаят строежа и да му придадат естествен исторически характер.

Общият брой на пирамидите в Египет, без да се смятат трите големи, е 86, но те са много по-малки и вероятно не са свързани с подобни зависимости, тъй като са строени изцяло от самите египтяни.

Между другото преди 4500 години по времето на строежа на Хеопсовата пирамида добри богове са се подвизавали не само в Египет, но и на други места по планетата ни. Според древните предания шумерите получили знанията си от бог Оанес — митичния филантроп с поразителна ерудиция и неизчерпаем алтруизъм. Той им донесъл писмеността, запознал ги с геометрията, научил ги да строят градове и величествени зикурати (стъпаловидни пирамидални кули с дължина на страната до 90 метра и височина до 90 метра). Шумерите се прекланяли пред Оанес и го почитали като бог. В Централна Америка се е съхранило предание за могъщата владетелка, наречена „Летящата тигрица“, която донесла на хората знания. А след известно време заповядала да я отнесат навръх планината, откъдето „изчезнала сред гръм и мълнии“. В раннохристиянския епос „Книга на Енох“ също се разказва, че хората са получили знанията си от неизвестни и далечни цивилизации. Баракеал ги научил да наблюдават и да разбират звездите, Аеродел им разкрил тайните на Луната, а Кокабел им помагал да тълкуват знаменията. В преданията на майте също се говори за добри богове. Бог Кукулкан помогнал на индианците да построят величествени пирамидални храмове в Чичен-Итца, Боч Бочика подарил на майте календара (почти идентичен с Египетския, но по-съвършен от него). Кетцалкоатъл ги научил да сеят жито и да леят изделия от бронз. Тези предания удивително напомнят за други, възникнали в район, твърде отдалечен от Америка — в Югоизточна Азия. И там, и тук става дума за някакви просветители, които се придвижвали с летателни апарати и в края на своята „мисия“ си отивали също с тях. В древнокитайския речник „Хуанди“ са описани четири вида летателни апарата. Един от тях, в който се придвижвал просветителят от древнокитайските предания Хуанди, бил с метален блясък и имал криле. Преди полета този апарат „набирал вода“. Според древните текстове просветителят Хуанди след изпълнението на своята мисия, се оттеглил със спътниците си към звездата Регул (Алфа от съзвездието Лъв).

Един от летящите натам взел нещо, заспал, и се възродил чак след 200 земни години# (Вероятно при тези полети космонавтите на неизвестната цивилизация са изпаднали в състояние на хибернация. — Бележка на автора.). Любопитно е да се отбележи, че Хуанди се е подвизавал на Земята преди 4500 години. Преди толкова години са живели по планетата ни и другите богове от египетските, шумерските, индийските и индианските предания. Преди толкова години е бил мумифициран и намереният в Египет астронавт. Повечето от големите мегалитни постройки са именно от това време, като големите египетски пирамиди, зикуратите от Вавилон, обсерваторията в Стоунхендж, подводните правоъгълни тераси край Бахамските острови, пирамидалните храмове в Централна Америка. Основите на храмовете в Баалбек, каменните кълба от Коста Рика, Гватемала и Мексико са също от това време. Същата давност имат и хилядите фигурки от Централно Мексико, пресъздаващи живота на Земята от милиони години насам, намереният през 1927 г. кристален череп в Хондурас, камъните от Ика, статуетките догу, открити в Япония, скалните рисунки, изобразяващи космични летателни апарати. Затова, че космичната експанзия е продължила — Говорят редица паметници и документи от по-ново време. Такива са откритите каменни глави от остров Пасха, създадени през около първи век от н.е., както и загадъчните гигантски рисунки от платото Наска, създадени в период от шести до десети век от н.е. В папирус, намиращ се в Египетския музей във Ватикана, който е от времето на фараон Тутмос III (1500 г. пр.н.е.), се говори как над Египет пред очите на целия народ, на войската и даже на самия фараон се появил в небето огнен диск. Неговият диаметър (по сегашни мерки) достигал 45 метра. След няколко дена се появили още дискове. След като постояли малко над Земята, те се извисили в небето и отлетели на юг. При това светели по-ярко от Слънцето, фараонът си спомнил, че в аналите на „Дома на живота“ вече имало подобен случай, но от много далечни времена.

Специално внимание по отношение на гореописаните случаи предизвиква откритият през 1995 г. череп на хуманоид с огромно чело. Той е намерен в каменни кариери в щата Северна Каролина. Въглеродният анализ на този череп показва възраст 3500 години. Съществото, на което е принадлежал, е загинало през 1500 г. пр.н.е. Черепът е бил открит в скални образувания, около които били разпръснати метални парчета. Те били концентрирани около скала, която е издълбана от експлозия или удар.

Учените, изследвали скалата, са стигнали до заключението, че там се е разбил вероятно космичен кораб. Горната част на намерения череп е огромна и явно е съдържала мозък, далеч по-обемист и по-усъвършенстван от човешкия. Очните кухини са наклонени и свръхголеми, а устата е почти атрофирала. Няма примери на примати или първобитни хора, които да притежават подобни черти. Нещо повече, особено изненадващ е материалът, от който е изграден намереният череп. Той е с невероятна плътност и е съставен от смес от калций и странно кристално вещество, което е много по-здраво от това на човешките кости. Черепът е принадлежал на същество, по-интелигентно от човека, което е било високо около 140 см. То е имало много добре развито зрение и слух. Ядяло е храни, които не изискват много дъвчене.

Ако се съпостави снимката на открития череп със снимката на заобиколения от сътрудници на специалните служби на САЩ хуманоид, висок около 140 см, може да се направи предположение, че роднините на въпросния посетител не са от вчера на нашата планета. Снимката на пришълеца е направена на 29 септември 1991 г. в планините на щата Западна Вирджиния, където на 30 метра от кацнал летящ диск последният е бил открит.

Във втори том на своята „Естествена история“ Плиний пише, че през 100 година пр.н.е. над консулската галерия на Луций и Гай Валерий по небето от изток на запад преминал светещ „щит“, който разпръсквал искри.

Подобни явления много пъти са отбелязвани и през средновековието в Европа. През лятото на 1355 г. над Англия се появили дискообразни обекти, които излъчвали светлосиня и пурпурна светлина. Понякога изглеждало, че те взаимно се борят. Постепенно пурпурните започнали да побеждават светлосините, които пък побързали да се спуснат на Земята. Много хора наблюдавали това явления. В „Ръкопис на Емплфорското абатство“ в Англия се съобщава, че през 1290 г. над главите на монасите, които прекарвали по пътя манастирското стадо, „се появило огромно овално сребристо тяло, което приличало на диск“. То бавно прелетяло над тях и предизвикало голям ужас. През 1490 г. в Ирландия над покривите на къщите се появил сребрист дискообразен предмет. Той преминал над главите на хората няколко пъти, оставяйки след себе си следа от дим. От въздушната вълна се съборила камбаната в църковната камбанария. На 20 април 1535 г. над Стокхолм се появили пет „слънчеви диска“. През 1530 г. над Нюрнберг и през 1556 г. над Витенберг също били наблюдавани летящи дискове. В кметството на Цюрих има запазени няколко гравюри, които увековечават дискообразни апарати, кръжили над града през 1547–1548 г. На 27 юли 1566 г. в 19,00 часа и на 28 юли същата година в 16,00 часа над Мюнстер се появили ярко светещи сферични обекти, които извършвали различни маневри. През 1567 г. над Швейцария било наблюдавано сферично тяло, което напълно закрило слънчевия диск. Ако се съди по някои съобщения, явлението продължило през целия ден. Същата година над Хамбург и някои други градове на Северна Германия бавно прелетяла огнена „машина“ с огромно кълбо по средата.

През ноември 1661 г. при посещението си в тибетската столица Лхаса белгийският езуит Алберт дьо Орвил наблюдавал летящ диск с формата на сдвоена китайска шапка, който се въртял бързо около оста си. Дискът, след като направил два кръга над града, изчезнал в мъглата. В трактата на франческо Бардзини, издаден във Флоренция, се описва появата на светещо тяло с форма на чиния в небето на Тоскана през нощта на 31 март 1671 г. Тялото с огромна скорост прелетяло над морето. Летящи обекти били наблюдавани и над Флоренция на 9 декември 1731 г., над Лисабон през октомври 1755 г., над Швейцария през 1761 г., над Франция през 1779 г. Над Пинероло са се появили през 1808 г., над Ламанш през 1821 г., десет години по-късно са ги видели над Германия, а през 1845 г. над Китай. През октомври 1877 г. осем от тях прелетели над Уелс в разгърнат строй, а през 1885 г. над Одрин бил забелязан червен кораб с дисковидна форма, който искрял. В 1897 г. много вестници в САЩ съобщили за появата на странни летящи обекти. А накрая по време на Втората световна война са написани немалко военни доклади за необикновени летящи апарати с неизвестно естество, които се появявали край самолетите и на двете воюващи групировки.

Така например на 26 февруари 1942 г. неидентифицирани обекти, летящи над Лос Анжелис, са били обстреляни от подразделенията на 37-а бригада на Американската армия. На 14 декември 1944 г. пилоти от ВВС на САЩ съобщават за срещи във въздуха над германска територия със сребристи сфери. Сферите се движели както поединично, така и на групи.

След всичко казано дотук може да се предположи, че контактите между извънземните цивилизации и човешката раса основно са протекли на четири етапа. При първия от тях неизвестна хиперцивилизация преди близо половин милион години извършва вероятно генетичен експеримент, присаждайки на определени човекоподобни маймуни човешки генетичен код. Подобни генетични подобрения тя е извършила и на други подходящи планети от близката космична област на нашата галактика. „Присадените“ нови цивилизации в зависимост от условията, при които са се развивали, са достигнали до различни степени на усъвършенстване. Възможно е много от тях да са изпреварили нашата цивилизация с хилядолетия. Развивайки активно космичните си възможности, по една или друга причина първите от тях са посетили Земята преди 12000 години. При това си посещение, макар и слабо, те са ускорили човешката еволюция. През следващите години те са следили с интерес човешкото развитие.

През третото хилядолетие пр.н.е. планетата ни е била посетена от друга близка цивилизация, която също за втори път е ускорила човешкото развитие. При тази си дейност може би тя е била контролирана от предишните по-развити цивилизации, които са ни били посетили вече. След известно време Земята е започнала да бъде посещавана и от други цивилизации, достигнали съответната степен на развитие за осъществяването на космични полети. Вероятно много от тези цивилизации са встъпили в определени взаимоотношения помежду си, образувайки определена федерация.

Засиленият интерес на тези цивилизации към бурното технологично развитие на човечеството през последните години предполага наличие на подготовка за предстоящо приобщаване на земните жители към галактическата култура. Не е изключено бързата намеса на извънземните в нашите работи да е била предизвикана и от възникналата опасност човечеството да се самоунищожи след откриването на атомната енергия.

При разглеждане на въпросите за палеоконтактите специално внимание заслужават посещенията в далечното ни минало на апарати, принадлежащи вероятно на извънземни и на хора от близкото и по-далечното бъдеще на Земята, които използват хронопортация. По същество всички НЛО, които представляват кораби на извънземни, вероятно са в състояние да извършват такива преходи. Хората от близкото бъдеще на човечеството също може би ще са в състояние да изпращат експедиции в произволна точка от миналото на Земята. Може би в този аспект трябва да се разбират епизодичните находки, които се откриват в геоложките пластове отпреди милиони години. Така например американският археолог Г.Буру през 1931 г. открива отпечатъци от човешки крака в слоеве, датиращи отпреди 250 милиона години. Руско-китайска експедиция открива в пустинята Гоби отпечатък от ботуш във вкаменен пясъчник. Възрастта на отпечатъка е определена на 50 милиона години, при условие, че е прието човешката раса да се е зародила в най-примитивна форма само преди половин милион години.

Друг учен, немецът Бруд Щайгер, съобщава за следи от сандал или обувка върху скала от камбрийския период отпреди около 600 милиона години. Щайгер обръща внимание на наличието на натрошени трилобити (морски организми), които вероятно са стъпкани от съществото, оставило тези следи в тогава податливия още варовик. Палеонтологът К.Н.Догърти е намерил стотици отпечатъци от праисторически животни в „Долината на великаните“ в САЩ. Навсякъде около тях се забелязват и следи от човешки крака. През 1928 г. в оловните рудници Брокън Хил в Родезия е открит череп на неандерталец, чиято лява слепоочна кост е пробита като от куршум. Около отвора в черепа липсват пукнатини, които биха се образували при рана, нанесена с копие, стрела или друг вид оръжие или предмет. В случай, че предшественикът на Хомо сапиенс е прострелян именно с куршум, би трябвало да липсва и дясната слепоочна кост и това действително е така. Биологът К.флоров е представил в палеонтологичния музей на Руската академия на науките череп на бизон отпреди повече от 40 хиляди години. Неговата челна кост е повредена сякаш от изстрел с пушка, но мозъкът не е бил сериозно засегнат. Тежко раненото животно е оцеляло, понеже по краищата на сферичната рана има костно образувание — признак, че тя е заздравяла.

Въпросът, дали любителите на пътешествията и лова в минали епохи са пришълци от други светове, или са хора, участващи в секретни експерименти по хронопортация от края на двадесети век или от следващите векове, не е еднозначен. Вероятно и двете версии са валидни в някаква степен. Впрочем от зарегистрирани случаи на контакти с хора от бъдещето в Италия и франция е създадена версия, че след двадесет и трети век техниката е достигнала такова равнище, че на пространствен филм е заснета на живо почти цялата история на човечеството. За целта са били използвани хронални невидими капсули, снабдени със специални камери. Според тази хипотеза след двадесет и четвърти век всеки наш потомък, който се интересува от конкретна личност или събитие в исторически план, е можел да го проследи с подобна индивидуална хронална автоматична капсула, без затова да е необходимо самият той да прави пътешествие в миналото. Намесата в хода на историята през други времена е била абсолютно забранена поради хаоса, който може да настъпи в развитието на човечеството. Има факти, които сочат, че след двадесет и четвърти век вероятно подобна забрана ще съществува и за пътешествията в бъдещето.