Смешен е човекът, който използва силата против правото и разума

Който съкращава пътя от мисълта до думата, удължава пътя на страданието.

Прекаленото доверяване е престъпно, защото има неща, които са само на индивида и на никой друг – и те не трябва да излизат от него. Човек не трябва да говори за всичко, което мисли. Макар властта над езика да е много мъчна, тя трябва да е силна и истинска, защото иначе страданията са неизбежни. 

Думите не могат да се произнасят безнаказано и веднъж изречено, словото придобива самостоятелна сила донякъде независима от силата на онзи, който го е произнесъл. Защото в думата, а не в ръката е господството и всевиждането!

Причините пораждат следствия и от следствията се появяват нови причини, но не винаги от доброто произлиза добро, а от злото зло. Доброто и злото се сменят, стесняват или изместват едно друго, доброто твори зло и злото добро и никой не е толкова могъщ, че да налага своята преднамереност и да властва над онова, което идва от самата същност на живота. И още. Никой не е само добър или само зъл, само справедлив или само несправедлив, моралните превратности обхващат и безкрайната душа на единния човек.

В един по-различен и по-широк, космически смисъл няма виновни и няма невинни, всички са виновни и всички са невинни и всеки носи част от вината и невинността на света. Но това не означава, че на всеки отделен индивид се въздава еднакво. Но и в това се проявява своебразието на една космическа нравствена мъдрост. Светът не е устроен така, че точно да отдава всекиму заслуженото, абсолютната справедливост е извън възможностите на човека – и не само защото тя е и природно задължена. Затова едно събитие не може да се оценява само по себе си, нито пък една постъпка само с оглед на мотивите й, за делото трябва да се съди според резултата.

Светът има много среди, по една за всяко същество, и всяко същество е в свой собствен кръг. Ти седиш само на половин метър от мен, но около теб има един кръг на света, чиято среда не съм аз, а ти. Аз обаче съм средата на моя кръг. Затова и двата са истинни, както се казва, всеки за себе си… Затова където се намираш, там е светът – един тесен кръг за живот, познание и действие, а останалото е мъглявина!

Азът е и едно единично-особено, чрез което се осъществяват формата и традицията – с това те носят печата на божествения разум. Защото азът е от бога и е духът, който е свободен!

Животът на индивида повтаря живота на предишните инидвиди, а и в живота на самия индивид повторяемостта е закон. Дълбочината на миналото на нашия собствен живот е нищожна в сравнение с дълбочината на времето на света. Затова нашият живот никога не е началото на живота, а само негово продължение.

Каквото и единство с рода, земята, религията и цялото да се намира, човек действа със своята индивидуалност, каквото и предопределение да му виси, като орган на бъдещето той трябва сам да го подготви със силата и енергията си.

Не можем да се задоволим с положението на човека като безсилен и безсъзнателен инструмент на родово-колективистичното. Човек не е пленник на съдбата си, неин роб и васал, а принадлежи на своята съдба толкова, колкото и съдбата му принадлежи. Човек и съдба са едно цяло, а жизненото поприще – произведение от безличния случай и личните способности. Тук се кръстосват свързаността на обстоятелствата с качествата на човека, които му дават възможност да използва благоприятните условия, да заобикаля и преодолява неблагоприятните и така да се възмогва по пътищата на живота, да осъществява съдбата си. Колкото и съдбата на човек да е предопределена, толкова и той сам прави своята съдба.

Не бива да проклинаме страстите, които вършат всичко; защото без вина и без страст нищо нямаше да се придвижва напред.

Завистта, извечната завист съпровожда възвишението на човека и човекът може да върви по своите пътища само ако се окаже по-силен от нея. Завистта на другите е участ на надарените, благословените, избраните и затова мнозина от тях са окайвали съдбата си.

Както всеки човек иска да бъде обичан и хвален, така и другите искат да бъдат обичани и хвалени, поради еднаквия стремеж на хората към обич и похвала те често се изправят един срещу друг и започват да се мразят.

От гледище житейско и по отношение на възхода или на падението на човека, на всичко онова, което съставлява „случая“ в съдбата на личността, любовта и омразата нямат еднакво значение. Омразата е по-дейна от любовта и понякога омразата на един е по-значима от любовта ина десет или сто. Любовта обикновено си служи с приетото, допустимото, а омразата – с приетото и неприетото, с допустимото и недопустимото – присвоените от нея възможности са по-големи. И още по-големи, ако се съчетават с властта и силата. Омразата по-лесно преминава в постъпки, в зли постъпки, докато любовта може да действа с вулканична енергия, но може да остава и само „състояние“ – пасивно, мечтателно, разнежено и в такъв смисъл индиферентно за живота.

Страшна и опустошителна е тази омраза на първичните натури, която е дошла от любовта, защото е естествен продукт, жалък продукт, от спазмите на душата. Пред нея бледнее другата, появилата се на „чисто място“, защото колкото по-голяма е първоначалната любов, толкова е по-силна е сменилата я омраза, която се храни от топлата кръв на някогашната любов.

Смешен е човекът, който използва силата само защото я има, против правото и разума. И ако такъв човек днес още не е станал смешен, в бъдеще той ще бъде смешен, а ние държим за бъдещето! Всяко нещо съществува за своето време и за времето, което ще дойде след него.

Закон за ефекта на Торндайк – как последиците от нашето поведение определят бъдещите ни действия

Законът за ефекта в психологията гласи, че поведение, което води до благоприятен резултат, е по-вероятно да се повтори, отколкото поведение, което предизвиква чувство на дискомфорт.

Когато реакцията бъде последвана от задоволство, човек асоциира приятното усещане с конкретната ситуация и е много по-склонен да реагира по същия начин, ако обстоятелствата се повторят. Обратно, ако ситуацията го кара да изпитва негативни емоции след това, асоциацията ще е вяла, а вероятността при същите условия някога в бъдеще поведението да се повтори – малка.

Законът за ефекта дава отговор на въпроса защо някои наши реакции се повтарят, а други не. Когато ни се случи нещо хубаво, след като сме предприели точно определено поведение, ние разбираме, че точно това поведение дава добри резултати и сме готови да го предприемем отново и отново. Ако например едно дете си почисти стаята и бъде похвалено от родителите си, е много по-вероятно то да продължи да го прави и занапред.

Законът за ефекта е изиграл важна роля за развитието на бихейвиоризма, според който човешкото поведение може да бъде направлявано чрез наказания и поощрения. Принципът е в основата и на теорията за оперантното обуславяне на Скинър.

Закон за ефекта – примери

Представете си, че по случайност пристигате на работното си място доста по-рано от нормалното. Вашият началник забелязва това и ви хвали. Вие се чувствате приятно и това още повече затвърждава поведението ви. Започвате да пристигате в офиса по-рано, вече не по случайност, а съвсем целенасочено, в очакване на поредната похвала. Положителните последици от вашите действия ви подтикват да ги предприемате все по-често.

Откривателят на закона за ефекта

Въпреки че идеята за последиците и промените в поведението обикновено се свързва с оперантното обуславяне на Скинър, тя всъщност се заражда по време на работата на психолога Едуард Торндайк. Той провежда експеримент с животни, затворени в клетка, за да разгадае механизма, по който те учат. В клетката Торндайк поставя котка, която може да излезе, ако се научи да натиска специален лост, поставен вътре. За да стимулира животното да търси начин за бягство, експертът оставя парче месо отвън.

След това наблюдава поведението на котката и усилията, които полага, за да излезе и да вземе храната. Психологът записва времето, необходимо на всяко животно да разбере как може да се освободи. Когато това се случи, котката натиска лоста, вратичката на клетката се отваря и тя получава своята награда. В началото тя натиска лоста случайно, но впоследствие започва да го прави умишлено, свързвайки натискането с храна.

Торндайк забелязва, че при всеки следващ опит котките стават все по-бързи. Те вече знаят, че, когато натиснат лоста, ще получат награда, тоест свързват своите действия с благоприятен резултат. Затова и продължават да го правят при всяко затваряне в клетката.

Закон за ефекта и бихейвиоризъм

Откритието на Торндайк допринася за развитието на бихейвиоризма. Б.Ф. Скинър базира своята теория за оперантното обуславяне именно на закона за ефекта. Подобно на Торндайк, той създава клетка, която е известна още като клетка на Скинър.

Оперантно обуславяне

Основният принцип, на който се гради оперантното обуславяне, гласи, че поощренията затвърждават доброто поведение, а наказанията намаляват честотата на маладаптивното. Според Скинър от значение е и начинът, по който се предоставя наградата.

Законът за ефекта е в основата на теорията за бихейвиоризма, която набира особено голяма популярност през първата половина на 20-ти век.

Законът за ефекта в наши дни

До ден днешен откритията на Торндайк играят важна роля в развитието на поведенческата психология. Много от принципите продължават да се прилагат, а психолози и други експерти по психично здраве често прибягват до метода за поощрение и наказание с цел моделиране на поведението. 

Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите

„Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема.“ – Лао Дзъ

Да обвържем своята себестойност с чуждото одобрение (или неодобрение), означава да си създадем безкрайно погрешна представа за реалността. Защо обаче сме толкова зависими от чуждото мнение? Защо имаме нужда от одобрението на другите и се стремим да бъдем харесвани на всяка цена?

Най-лесният пример, който доказва колко силно ни вълнува чуждото мнение, са социалните мрежи, в които повечето потребители желаят да бъдат възприемани като изключително атрактивни и са готови на какво ли не за един лайк повече. Каква е причината за това? Отговорът е лесен. Хората са така устроени – да търсят одобрение и потвърждение на СЕБЕ си.

Проучване с участието на 3 хиляди души показва, че 67 процента свързват себестойността си с чуждото одобрение, а редица изследвания са доказали, че емоциите на новородените са резултат от поведението на околните… И въпреки че с възрастта се научаваме да разделяме емоциите и мислите си от тези на другите, много хора продължават да търсят, а често дори и да просят одобрение и социално потвърждение от обкръжението си. Но това води до сериозни проблеми със самочувствието и съответно – до липса на щастие.

Човешките същества по напълно естествен начин реагират на своите преживявания през призмата на своите очаквания, които са съвкупност от вкоренени убеждения за начина, по който е устроен светът, и за това как трябва да е устроен той всъщност.

Едно от най-доминиращите очаквания е свързано именно с одобрението на хората и с начина, по който ние си мислим, че те „трябва” да се отнасят към нас.

Социалният психолог Чарлз Кули открива преди век феномена „огледалното аз“, който накратко може да бъде обяснен така: Всички ние вярваме, че: „Аз не съм това, което си мисля, че съм, но не съм и това, което ти си мислиш, че съм – аз съм това, което мисля, че мислиш, че съм“.

В основата на този вид външно потвърждение се крие несигурността и когато се осланяме на него, макар и за кратко, или рядко, то нанася тежки вреди на самочувствието ни и на усещането ни за себестойност.

Уви, повечето от нас забравят, че хората си създават мнение за нас или за делата ни въз основа на океан от влияния – които са свързани с техните собствените преживявания.

Може да звучи невероятно, но всъщност оценките им нямат нищо общо с нас самите. Например, напълно възможно е някой да си изгради представа за нашия характер въз основа на взаимоотношенията си с човек, за когото ние му напомняме.

Когато обвързваме своето усещане за себестойност с чуждото мнение, ние доброволно влизаме в ролята на уязвими жертви на чуждата (субективна и ненадеждна) преценка.

А това означава, че не само нашето самочувствие е в пряка зависимост от чуждото одобрение, но и емоционалното ни състояние и животът ни – като цяло. Ние бихме се чувствали комфортно с личността си, ако някой ни види в правилната светлина и ако се отнася добре и с уважение към нас.

И напротив – състоянието ни би се влошавало всеки път, когато смятаме, че нещо не е наред, че някой не ни харесва, че сме сгрешили или не сме отговорили на нечии очаквания.

Много е важно никога да не забравяме, че когато правим всичко ЗА околните, ние поставяме своето щастие и себестойността си в чуждите ръце, а с това губим и моралния си център.

Хубавата новина е, че всеки човек притежава силата да осъзнава както мислите, така и очакванията си, да отсява и да се освобождава от онези от тях, които не работят в негова полза, и да променя всички останали.

Животът не ви е даден, за да го пропилявате в опити да се доказвате на другите.

Намерете себе си, открийте своите собствени мечти и каузи, които да преследвате. В противен случай ще дойде ден, в който ще се окаже, че сте изгубили години ценно време в тъжни опити да се доберете до заветното „Браво!”, което може би вече няма да има никаква стойност за вас.

Работете над себе си, заредете се с обективност и пренаредете (а ако е нужно, изградете нова) ценностна система, която не зависи от вашето обкръжение.

За да се освободите от неправилната нагласа „Живея, за да се харесвам на другите”, следвайте тези стъпки:

Ежедневно си напомняйте, че по-голямата част от хората изобщо не мислят за вас.

Хорас Джаксън Браун е казал:

„Нямаше да се тревожим какво си мислят другите за нас, ако знаехме колко рядко го правят”.

Толкова вярно, нали? И все пак, ако сте твърдо убедени, че някой си мисли за вас, осъзнайте нещо изключително съществено: представата ви за неговото мнение и критика не е нищо друго освен творение на вашето въображение. Неувереността и страховете ви създават тази илюзия. Действителният проблем е, че самите вие съдите себе си.

Осъзнайте, че стремежът към чуждото одобрение само ви пречи.

Да прекарваме време в размишления и догадки за това какво ли е мнението на хората за нас, не само е безсмислено, но и опасно. Върнете се назад, прегледайте спомените си и ще се убедите в това. Колко пъти тревоги от подобен тип и щетите от тях върху самочувствието и емоционалното ви състояние, са ставали причина за промяна на поведението ви, на желанията ви, на вашата идентичност?

Колко пъти се е случвало да правите компромиси със себе си само заради страха, че другите ще спрат да ви харесват? Всеки човек може да изреди стотици примери за жертви, които е направил в името на това да се „издигне“ в очите на другите. Освободете се от тази токсична нагласа. В началото няма да е лесно, но с течение на времето ще успеете.

За да постигнете това, е необходимо само всеки път, когато прекъснете автоматичната си реакция („Ще направя това или той няма да ме хареса” или „Чувствам се ужасно, защото той не ме поздрави, сигурно не съм направил нещата както трябва”), да я замените с различна („Ще направя това, защото точно това искам да направя” или „Няма да допусна да се чувствам зле, само защото някой ме е погледнал накриво).

Така вие научавате мозъка си да мисли по-ефективно. Когато постигнете това, ще бъдете в състояние да попитате в подходящ момент: „Каква е причината за отношението ти?”, без даденото отношение да ви е причинило физическа болка или да е довело до дни, прекарани в размисъл по въпроса.

Основната цел е да не допускате чуждото мнение да се превърне във ваша реалност, както и да спрете да жертвате своята истинска или мечтана същност, само защото е възможно тя да не отговаря на очакванията на другите. Започнете да обичате себе си. Нищо на този свят не притежава силата да ви накара да се чувствате нищожни, ако вие сами не му дадете тази сила.

Създайте си навик: да не знаете какво мислят околните.

Ние сме склонни да пропиляваме толкова много ценна енергия и време в тревоги за чуждото мнение. Кому е нужно това? Преодолейте любопитството си и спрете да правите предположения.

Ето нещо, което ще повдигне духа ви, когато увереността започне да ви напуска, и това е следната мантра: „Това е моят живот, това са моите избори, моите грешки и моите уроци. Стига да не наранявам околните, няма нужда да се тревожа за мнението им.“

Нека ви ръководят истински важните неща.

Невъзможно е да контролирате мислите на хората, без значение колко внимателно подбирате своите думи и жестове – все някога или ще кажете нещо, което няма да се хареса на всички, или ще се намери някой, който да го изопачи. Какво значение има това за цялостната картина? Абсолютно никакво. Единственото, което има значение, е как вие самите виждате себе си.

Ако трябва да вземете сериозно решение, съставете списък с 10 неща, които са от значение за вас, за изграждането на характера ви и за това да живеете достойно – с честност, самоуважение, надеждност, състрадание, самодисциплина, позитивна нагласа и т.н.

Този списък ще ви помогне да помните тези ценности и съвсем съзнателно да призовавате избраните от вас качества и поведения, когато отново се изкушите да направите нещо в търсене на чуждото одобрение.

Изгонете апокалиптичните мисли от съзнанието си.

Всички наши тревоги, включително и страхът ни от отхвърляне, се „хранят” от нашата апокалиптичната нагласа. Иначе казано, именно собствените ни емоции ни убеждават, че нежеланите резултати неизбежно водят до апокалипсис: „Ами ако не ме харесат?”; „Ами ако бъда отхвърлен?”; „Ако не се впиша и си остана сам по време на купона?”

Ние сами си втълпяваме, че ако нещата не се получат така, както ни се иска, светът ще се сгромоляса… Но тези страхове са напразни и в същото време изключително опасни, защото им позволяваме да поемат контрол върху нас. В действителност е напълно невъзможно да предсказваме с точност как би ни повлияло евентуално бъдещо нещастие.

Задайте си следния въпрос: „В случай на нещастие или пък ако страхът ми от отхвърляне наистина се сбъдне – кои са трите конструктивни начина, които биха ми помогнали да се измъкна от тази бедствена ситуация и да продължа напред?”

Резервният план ще ви помогне да се чувствате по-добре, да преборите страха и да осъзнаете, че в крайна сметка чуждото мнение просто няма значение.

Разберете, не е нужно някой да ви аплодира – няма какво да доказвате.

Напълно достатъчно е това, което сте. Спрете да се вълнувате толкова много от чуждото мнение. Мислете за това кои сте за самите себе си.

Разочарованието и тягостното чувство ще изчезнат в момента, в който спрете да търсите от другите одобрението, което можете и най-вече – имате нужда да получите от самите себе си.