Черната книга на правителственото разхищение в България

Фондация за свободата „Фридрих Науман“ издава „Черна книга на правителственото разхищение в България“, която представя случаи на лошо похарчени пари на данъкоплатците, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от ЕС. Показваме как понякога държавата и общините се отнасят безотговорно към нашите пари и харчат пари неефективно, прекалено скъпо или дори за напълно излишни неща. Специално внимание издателите обръщат на случаи на неправомерно усвояване на еврофондовете.

Целта ни е да припомним на повече хора, че имаме отговорност като граждани да контролираме как държавата харчи парите ни да изискваме отчетност от страна на администрацията как и в какво влага средствата от нашите данъци.

  ЧЕРНА КНИГА 2018 ГОДИНА

  ЧЕРНА КНИГА 2017 ГОДИНА

  ЧЕРНА КНИГА 2016 ГОДИНА

  ЧЕРНА КНИГА 2015 ГОДИНА

We are happy to present the EU Edition of the Black Book of Government Waste in Bulgaria. This publication features selected cases of abuse of the European taxpayers’ money absorbed by the Bulgarian central authority and municipalities through the European Operational programmes.

The 10 cases have been collected from the three annual editions of the Black Book of Government Waste in Bulgaria and do not pretend to be a comprehensive compilation of all the cases of misuse of European funds. Rather, they give a glimpse over the very best when it comes to ineffective, abortive, and exorbitant waste of European public funds.

  Black Book EU EDITION

Стратегията е пазар за деца – лов за деца от бедни семейства

Действително одобрена стратегия няма, но има проект на стратегия, който се обсъжда. Основните страхове на гражданите са свързани с липсата на дефиниции и определения на понятия.

Не е ясно, например, какво представлява задължителния социален патронаж за деца от 0 до 7 години и кой ще го извършва – социален, държавен служител или НПО.

Към плана на стратегията в плана на всяко едно действие и мярка се предвижда участие на НПО, обаче никъде не е обяснено кое ще е това НПО и кой ще участва в него.

Този задължителен социален патронаж на мен ми изглежда така сякаш ще се оглеждат всички деца и тези, които са в някакъв риск, защото например, родителите са бедни, ще бъдат взимани.

Никъде не става ясно също какво е ранно сексуално образование.

Как да се съгласим да има ранно сексуално образование, когато не знаем какво точно включва то и кой ще обучава децата ни.

– Как ще се тълкува “намаляването на броя на децата в пренаселени жилища”?

– Мярката за намаляване на броя на децата в пренаселените жилища също не е ясно как ще се тълкува.

Тази редукция значи ли, че ще влезнат социалните служители във всяка къща и ако преценят, че не е достатъчно пространството, ще вземат децата.

Ако до сега съда има възможност да контролира тези процеси, с приемането на стратегията, това няма да бъде възможно.

Стратегията ще доведе до това хората да имат по-малка възможност да се защитават в съда.

И сега Законът за закрила на детето не дава възможност на родителя да участва в съдебния процес, в който му настаняват детето в приемно семейство.

Абсурдно е това, защото решението се взима само на база на доклада на социалните.

Голяма част от тях изобщо не са верни.

– Съобразена ли е стратегията с българското законодателство?

– Стратегията не е съобразена с българското законодателство, защото според нея децата имат равни права с родителите.

Законът в момента е категоричен, че едно дете до 14 години не може да съзнава своите действия и постъпки, затова се представлява или от неговия родител, или от друг законен представител – настойник попечител.

Поради тази причина детето до 14 годишна възраст не е наказателно отговорно.

Затова те не могат да се женят, нямат избирателни права и др.

Тези неща са заложени в Конституцията и в ГПК и в Наказателно-процесуален кодекс.

В един момент, обаче, стратегията обяснява как детето е абсолютно равно по права с родителите си.

Това е обратно на всички закони и не отговаря на правната реалност.

Въвежда се и пълна забрана върху физическото и емоционалното насилие над детето, т.е. ако родителите утре се скарат и детето се разплаче, това е емоционално насилие върху него, същото ще е и ако утре не го пуснат да излезе, защото има двойка, то това също предизвиква душевно страдание.

– Какви инструменти за възпитание ще останат за родителите?

– Според тази стратегия родителите нямат почти никакъв инструмент как да възпитават детето си.

Родителят става производител на деца без права.

Българинът ще осъзнае колко сериозен е проблемът чак когато стигне до съда.

Там родителите ще бъдат изкарвани като насилници, затова че не са позволили нещо на детето си.

Стратегията прави родителите безпомощни, защото ги лишава от възможността сами да упражняват правата си.

Тази стратегия създава и монопол на НПО-та, защото, за да обслужват едно дете те получават 3000 лв. за социална услуга, а в момента около 500 000 деца попадат в категорията “деца в риск”.

Ясно се вижда за какъв пазар става въпрос, който може да генерира милиони от социални услуги.

Стратегията е пазар за деца – лов за деца, които са от бедни семейства.

Автор: Адв. Петър Николов

Асанж и мълчанието на либералните агнета

Има една категория либерали, български, а и не само, които си умират да защитават човешките права. Важното уточнение, че „онеправданите“, за които е предназначена либералната жалейка, задължително трябва да са от някоя малцинствена група – религиозна, етническа, сексуална, – няма значение. Дори и най-малкото съмнение да се появи, че някой индивид от въпросните малцинства има недостиг на права, либералите се вдигат като един в негова защита. Ето защо ми беше много интересно да проследя реакцията на тези непоколебими правозащитници на новината за ареста на Джулиан Асанж в еквадорското посолство в Лондон.

Би трябвало да са обладани от справедлив гняв, нали? Да изригват с гневни декларации, да организират демонстрации и ежеминутно да ни правят свидетели на емоциите си във „Фейсбук“ и „Туитър“. Поне така биха направили, ако ставаше дума за някой мормон, ром или лице, което не е наясно със сексуалната си идентичност. Да не говорим пък какво биха извършили либералите, ако някоя жена изведнъж се сети, че преди 40 години е била жертва на сексуален тормоз.  Света биха обърнали нагоре с краката, за да въздадат справедливост. Понякога, разбира се, либералните активисти воюват и за глобални каузи. Преди няколко месеца вездесъщият публичен философ Бернар Анри Леви сътвори декларация „в защита на Европа“ от лошите. Лошите, разбира се, са всички онези, които имат нахалството да критикуват брюкселската бюрокрация.  Да, това е същият този „правозащитник“, който през 1999 г. призоваваше да бъде бомбардирана Сърбия, а през 2011 г. убеждаваше приятеля си, тогавашния френски президент Никола Саркози, да се разправи с Либия.  Все в името на всеобщата свобода, разбира се. Значи и сега би трябвало да е на барикадата, в първите редици на борбата за свобода на словото. По повод ареста на Джулиан Асанж обаче от Бернар Анри Леви ни дума, ни вопъл, ни стон.

 По същия оглушителен начин мълчат и българските либерали и либералки. А иначе са много гласовити. Не млъкват. Без значение дали защитават кърменето в мола или борбата срещу глобалното затопляне. Вълнуват се дълбоко от всеки  световен проблем. Не се ограничават с местни мишени. Винаги се целят високо. Не спират да клеймят „глупака и женомразец Тръмп“ и „авторитарния Путин“. Обаче днес българските либерални активисти, подобно на Бернар Анри Леви и редица други свои западни съидейници, пазят гордо мълчание. Мълчат като костовисти, когато ги питаш защо божеството им продаде БГА „Балкан“ на безценица. Защо е тази свенливост? Защо е това крайно нетипично за един български либерал дистанцирано поведение?

 Защото либералният мейнстрийм не обича Джулиан Асанж. Никак не го обича, защото неговата „Уикилийкс“ разкри пред целия свят мръсните тайни на американската политика.  Показа как американските войници разстрелват невинни граждани в Ирак и как Вашингтон е подслушвал ръководителите на други държави. И много други неща показа „Уикилийкс“, заради които управляващите в САЩ ще го мразят винаги. А понеже българските либерални агнета следват сляпо настроенията във Вашингтон, те също мразят Асанж. Никога няма да му простят и факта, че показа на света писмата от електронната поща на Хилари Клинтън. А г-жа Клинтън е иконата на либералите. Всички либерали, с адреси било във Вашингтон, било в София, се кълнат в нейния образ. Хилари е непогрешимата и свята Майка Тереза на либералния свят. Така поне я описват медиите на елита. И изведнъж, о, какво богохулство! Разкритията на „Уикилийкс“ показват една съвсем различна персона, една разяждана от властови амбиции жена, която в името на фикс идеята си да стане президент е готова на всичко. От публикуваните имейли разбираме също така, че както Хилари, така и Бил Клинтън са поклонници на стария римски възглед, според който „парите не миришат.“ Катарски дипломат получава петминутна среща с бившия американски президент срещу скромната сума от 1 милион долара. Мароко пък се изръсва с 12 милиона, за да присъства Хилари на едно парти. Тя няма нищо против фондацията ѝ да бъде захранвана с пари от правителствата на Саудитска Арабия и Катар. Тоест от същите тези, които са основните спонсори на ислямистки въоръжени организации, включително ИДИЛ.  Множество други имейли, публикувани от „Уикилийкс“, показват, че елитът на Демократическата партия е използвал всякакви средства, основно непочтени, за да дискредитира сенатора  Бърни Сандърс, основния конкурент на Хилари за президентската номинация на демократите през 2016 г. Е, как при това положение който и да било либерал правозащитник би издигнал глас в защита на Джулиан Асанж? Те по-скоро биха го изгорили на клада. В името на демокрацията и защитата на човешките права, разбира се.

Разбира се, либералите нямаше да са либерали, ако отдавна не бяха обявили Джулиан Асанж за… руски агент. Нали знаете, всеки човек, чиито изказвания и действия излизат от зададения от елита коловоз, е човек на Путин. Обвиняват Асанж, че всички секретни документи, които публикува, всъщност му били дадени от всемогъщите руски хакери. Затова е и днешната радост на българските либерални агнета, които блеят от възторг по повод арестуването на създателя на „Уикилийкс“. Радват се, защото имат повод за пореден път да начешат русофобската си краста.  Само дето тезата за „руския агент Асанж“ никак не се връзва с факта, че „Уикилийкс“ е публикувала 800 хиляди документи, свързани с Русия. Като повечето от тях са критични по адрес на управляващите  в Москва.  И както казва самият Джулиан Асанж, много от тези документи биват използвани от критиците на Путин в борбата им срещу него. За либералния мейнстрийм обаче фактите нямат никакво значение. Единственото важно е дали някой, гонен от властите човек е „наш човек“ или е „враг“. Ако е второто, значи властите, с каквито и непозволени методи да действат, трябва да бъдат аплодирани. Толкова за либералния агнешки морал.

С такива „критици“ управляващите елити могат да бъдат напълно спокойни за бъдещето си. Всъщност с обвиненията по адрес на  Джулиан Асанж  и с неговия арест държави като САЩ и Великобритания, които много държат всички да ги смятат за „основни крепители на демокрацията“, показаха, че нямат нищо общо със защитата на свободата и плурализма.  Техният „демократичен“  макиаж падна в момента, в който някой дръзна да извади на бял свят мръсните им дела. Веднага забравиха какви защитници на свободното слово са и включиха режима на репресии.  Същото важи и за либералното стадо.

Автор: Петър Волгин