Как да изчезнете в интернет (само за начинаещи)

Този текст е написан за начинаещи. Няма за цел да показва сложни процедури за анонимно ползване на интернет, или как да заличавате и шифровате данните си, а да упъти заинтересованите читатели в един малко по-безопасен и сигурен начин да се употребява мрежата, запазвайки личния си живот далеч от хорските очи, от корпорациите, държавни и международни служби и др.

Имайте предвид, че с това ще промените начинът, по който ползвате интернет. Примерно ще имате малки проблеми да виждате определени неща на някои уебсайтове, но и други.

1. Деактивация

Първата стъпка е да деактивирате всичките си онлайн профили в социални мрежи. Това включва и големите сайтове като Facebook, Twitter и Google (вижте първо темата с телефоните по-долу), както и всеки по-малък уебсайт, където сте си вписали реалните данни.

2. Потърсете се

Втората стъпка е да потърсите за себе си в големите търсачки като Yahoo, Google и Bing. Това ще ви помогне да откриете уебсайтовете, в които може би сте се регистрирали преди време.

3. Оставете фалшиви следи

Може да има сайтове с определени регистрации, където няма да можете да изтриете данните си. Ако това е случаят, тогава трябва поне да сте в състояние да промените информацията в профила с такава, която не е реална (имена, фамилии, дати, местожителство и други).

4. Изтрий всичките си имейли

Влезте в регистрациите, които имате на електронни пощи и ги изтрийте.

Трябва да се спомене, че ако сте имали голяма активност в интернет – ще бъде трудно да заличите всичките си следи. Примерно ще трябва да се свързвате поотделно с хората занимаващи се с различните уебсайтове за да изискате от тях да бъдат премахнати вашите лични данни.

Докато изчезването от интернет може да не е за всеки, същото може да е добър начин да си освободите малко живота. Ако сте от хората, които сте силно притеснени за поверителността, безопасността и репутацията си, тогава със сигурност ще искате да станете поне малко по-невидими в интернет.

Един път изчезнали от мрежата, трябва да се научите как да стоите скрити.

Как да станем по-внимателни?

1. Ползвайте Firefox за да влизате в интернет

Инсталирайте в този браузър следните добавки: uBlock Origin; HTTPS Everywhere и Privacy Badger.
Променете търсачката за да ползва друга, примерно една от следните: DuckDuckGo или Startpage.

1. Създайте си нов имейл

Направете си нова имейл регистрация в някои от тези: Tutanota или ProtonMail. Не ползвайте реални данни. Бъдете внимателни и не подавайте в ненужни уебсайтове този си имел, примерно можете да си направите един за спам, друг за лични комуникации.

Направете си фалшива регистрация в социална мрежа

Ако все пак желаете да следвате страници и хора от интерес, или да си пишете с ваши близки чрез чатовете/ел.пощите в социалните мрежи – направете си профил с новият имейл, но променете малко данните си за да не са 100% истинни. Това се прави по време на регистрационния процес. След това просто не публикувайте лична информация.

Ще трябва също да промените и опциите в профила за да пасне с изискванията на поверителност, които може да имате. Примерно да не може да ви „тагва“ никой, да не се виждат публично публикациите ви и т.н. Просто влезте в опциите и ги прегледайте внимателно.

Телефонът е машинка за активен отчет на много неща, които правите – дори на това къде се намирате, къде сте били.

Умните телефони днес са екипирани с множество функции, които ви държат на постоянна мушка в интернет от корпорациите и др. За жалост няма лесен начин да се скриете чрез употребата му, но за да минимизирате въздействието от онлайн активността трябва да махнете профила си в Google (Gapps) – това е профила/регистрацията и идващите с него апликации, когато се включва за първи път телефон с операционна система Android. После изключете местоположението и не го включвайте повече.

Ако все пак искате да ползвате Google, или не можете да го игнорирате, ще трябва да посетите опциите за контрол на активността с профила си в Google и да изключите всичко, което сметнете, че ще ви прикрие активността в интернет. Също така изтрийте досегашната си активност пак там.

Чрез качваните в интернет снимки издавате лична информация

Преди да качвате някъде в интернет направена от вас снимка (с телефон, камера, фотоапарат) намерете програма за премахване на EXIF информацията и премахнете данните първо. Тази информация може да включва примерно вашето местоположение.

Това е минималното за да сте малко по-свободен и независим в интернет.

Опасността от виртуалното общуване

„Животът е представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места”. /Питагор/

Компютъризацията на живота ни безспорно ни улесни в сферата на социалните комуникации, но експерти, учени и психолози продължават да алармират за опасностите, които ни дебнат в мрежата от най-ранна възраст. Реалните преживявания се пренасят във виртуалното пространство, което налага преосмисляне на съвременните социални връзки, съвременните модели на поведение, съвременните взаимоотношения и взаимодействия в условията на динамично развиваща се дигитална среда.

 Масовата култура /или липсата на култура – /бел.авт./ създават продукти със засилен риск от зомбиране. Обществено зомбирани са 40% от хората – твърди изследване на учени, проведено през 2013г. Зомбирането става чрез компютри, интернет и телевизия – широко използвани средства за масово осведомяване. Цели се манипулиране на потребителите, психоатаки на съзнателно и подсъзнателно ниво и подчиняващо въздействие.В преносен смисъл „зомби” е човек, който извършва работа механично, без да влага смисъл, желание и собствена воля в извършваното. Публикации посочват, че зомбирането съществува в днешната реалност чрез съвременните методи:

• невро-лингвистично програмиране – техника за бърза промяна на мисленето
• кодиране – думи, реплики, послания с цел „шокова терапия” /забрани и др./
• „25-ти кадър” – в телевизионни реклами и интернет /неосъзнато въздействие върху хората/
• хипноза – пряко подчинение на хипнотизатора

Посочените методи са психологически средства за изменение на човешката личност и създаване на управляем, послушен и подчинен човек чрез контролиращи технологии – реч, интонация, команди, косвени внушения, изображения, контакт, общуване. Създават опасни навици, водят до депресии и „замърсяват” съзнанието – твърдят психолози.

Друга опасност, която ни дебне в интернет общуването са т.нар.”тролове” – интернет хулигани и невъзпитани интернетпотребители. Разпознаваеми са по предизвикателното си поведение – директни ругатни, обиди, клевети в постинги и коментари , агресивно атакуване, целенасочено разрушително поведение. За някои това е обичайното им поведение на общуване и го практикуват за собствено удоволствие и развлечение, за други е начин да привличат внимание към себе си, трети вид са т.нар.”платени тролове” или „професия трол” – наети са от политическа партия, медия, организация или друг  за рекламна дейност, конкурентна дейност, разпространяване на компромати и клевети за конкурента, срещу което получават заплащане. Интернет трол е човек, който публикува противоречиви, провокиращи и извън темата в онлайн дискусии, чатове, блогове, форуми, коментари към вестникарски публикации с основна цел – да провокира противника, да вреди на имиджа му, да го предизвика, да го тормози и да му пречи. Използва се целият арсенал от обиди, нападки, клевети, компромати, слухове, агресия. Според скандинавската митология „трол” е зло, пакостливо същество. Препатилите от тролове съветват да ги игнорирате /блокирате/, да не им отговаряте, да ги изобличавате. В свои публикации „Дойче Веле”, „Биволъ”, ”ANONYMOUS”, „Дневник.бг” и други медии изобличиха платените интернет тролове, но  от действията на тролове има пострадали и много частни лица.

На виртуалната сцена се изявяват и т.нар.”хейтъри” – от английски език – мразя. Това са лица, които проявяват омразата си към други потребители на базата на междуличностни отношения – завиждат им, дразнят се от успехите им, имат лични сметки за разчистване помежду си и превръщат мрежата в арена на гладиаторски битки.Езикът на омразата се появява най-често в социалната мрежа, където се разиграват внезапни и бързи социални разриви, които отнемат енергия, стават проводник на омраза и враждебно отношение. Атакуваните от хейтъри предлагат вместо лист с приятели да се създадат листи с лицемери, с клюкари, с интриганти и завистници, за да бъде по-обективно всичко, защото приятели не са тези, които са в социалната мрежа, а тези, които са до нас в тежки моменти и дори и далеч от нас ни подкрепят, обичат и уважават. Съветът на психолозите е: „Издигнете своята душа толкова високо, че оскърблението да не достигне до нея. Мъдрият човек получава оскърбления, но не ги приема.”

Отчайваща е картината на представянето във „Фейсбук” – според анализатори на социалната мрежа. Социалната платформа е създадена за себепредставяне и има милиони потребители по света. Тя замени популярния преди години  хартиен „лексикон” с виртуален дневник, който не интересува никого, но е на разположение на потребителите на социалната мрежа. Комуникацията се извършва чрез профил, снимка, потребителски статуси и коментари. Виртуалният дневник се създава с цел комуникация с близки и приятели, следене/шпиониране на близки и приятели в мрежата, запознанства/секс авантюри,  забавление и разтоварване след работа, научаване на новини и събития. Само 5 % от потребителите използват фейсбук мрежата за работа.Снимките доминират пред съдържанието. Споделят се изображения в група, позиция по обществени въпроси, информация за предстоящи събития. Културното ниво е много ниско.Само 3% от потребителите предлагат линкове към собствени блогове. Едва 4 % от жените във Фейсбук посещават културни събития и споделят информация за това.”Фейсбук се феминизира” – твърдят мъжете и предпочетоха да излязат от социалната мрежа, защото не отговаря на критериите им за „социално общуване”. Преобладава ролево потребление и наблюдение – на сцената /платформа/ се изявяват играчи /потребители/ на фона на задкулисието и се разиграват сложни взаимоотношения.

Ролите от реалния живот се пренесоха във виртуалното пространство. Виртуалният живот е отражение на реалния и крие същите рискове и опасности.

Пазете се от фалшиви новини

Как да разкриваме фалшиви новини

През последните години станахме свидетели на масово разпространение и драстичен ръст на фалшиви новини, които обхващат всички аспекти на обществения живот. Фалшиви новини, смесени с истински, добре проучени факти, ги правят още по-трудни за разпознаване. По време на предизборната кампания в САЩ масово се разпространяваха новини за това, че папа Франциск е подкрепил Доналд Тръмп, а Хилари Клинтън се занимавала с трафик на деца за секс от пицария във Вашингтон (# pizzagate). И двете „новини“ се оказаха фалшиви, но със сигурност са повлияли на много от избирателите.

Фалшивите новини циркулират в публичното пространство толкова дълго, колкото и истинските. Те придобиват популярност благодарение на начина, по който възприемаме информацията. Според Pew Research Center, хората под 50 години възприемат информацията основно чрез онлайн източници, а за тези под 30 години, онлайн новините са два пъти по-популярни от телевизионните.

Защо фалшивите новини стават популярни

Хиляди хора разпространяват фалшиви истории. Защо? Вероятно, защото привличащите вниманието заглавия ни улесняват да споделим съдържанието в нашите социални мрежи, без  да го оценим или дори прочетем. Това създава виртуална буря от материали без съдържание.

Според Pew Research, друг допринасящ фактор е, че хората са пристрастни. Хората са по-склонни да възприемат информация, която потвърждава техните вярвания и да отхвърлят информация, която не отговаря на техните вярвания.

Разпространението на фалшиви новини може да има сериозни последствия за обществото. В случая с #pizzagate, мъж решава сам да разследва твърденията за експлоатацията на деца. Той пристига в ресторанта, посочен във фалшивата новина за мястото, откъдето, според твърденията, Хилари Клинтън е организирала трафика на деца. Въоръжен с различни оръжия, той започва да стреля, като за щастие не уцелва никого. В случаи като този, виждаме на практика какви сериозни последици може да има възприятието на фалшиви новини.

Със сигурност ще ставаме свидетели на още по-масово разпространение на фалшивите новини. Да не говорим за разпространение на новини, генерирани чрез използване на изкуствен интелект (т. нар. „дълбоко фалшиви новини“), които на практика не могат бъдат различени от истинските новини. Способността на обществото да се справи с фалшивите новини зависи от наличието на качествена журналистика,  от образоваността и критичното мислене на хората.

Ето няколко съвета как да бъдем по-критични и да оценяваме новините.

Проверете достоверността на публикуващия. Отговорът на няколко прости въпроса може да бъде от полза за да разберем дали не сме попаднали на фалшив сайт или на фалшива  новина.

Публикуващия сайт отговаря ли на академичните стандарти за цитиране? Само защото даден сайт е популярен сред ваши приятели не означава, че съдържанието е достоверно.

Какво е името на домейна, откъдето произтича новината? Бъдете предпазливи със сайтове с нестандартни имена на домейни като “.com.co.” Много са случаите, когато името на сайта наподобява това, на популярни медии.

Каква е гледната точка на публикацията? Прочетете секцията „За нас“, за да добиете по-добра представа за издателя, ръководството и за целта им. Също така, убедете се, че не сте попаднали на сатиричен сайт или сатирична новина.

Кой е авторът? Публикувал ли е други материали? Бъдете подозрителни, ако авторството се приписва на известен журналист, писател, политик и т.н., а публикуващият сайт е непознат. Подозрително може да бъде, ако за обратна връзка с автора е посочен g-mail адрес.

• Обръщайте внимание на качеството на материалите.

Забелязвате ли много граматични или пунктуационни грешки, честа употреба на ГЛАВНИ БУКВИ? Това може да е сигнал за фалшив материал, тъй като реномираните източници имат високи редакторски стандарти.

Дали историята е актуална или рециклирана? Уверете се, че по-стара история не е извадена от контекста.

• Проверявайте източниците и цитатите.

Как намерихте статията? Ако съдържанието се е появило във ваша социална мрежа или е било промотирано в clickbait сайт ( *такъв, който цели да генерира приходи чрез кликвания върху сайта), продължете с повишено внимание. Дори и информацията да е била споделена от приятел, уверете се, че следвате стъпките за проверяване на достоверността на публициста.

Кой е (или кой не е) цитиран и какво казват те? Ако забележите явна липса на цитати и допълващи източници, особено по сложен въпрос, тогава нещо не е наред. Надеждната журналистика се основава на събиране на факти, така че липсата на изследвания вероятно означава и липса на информация, базирана на факти.

Публикувана ли е информацията и в други сайтове, особено реномирани такива? Ако не е, това може да означава, че информацията все още се проверява дали е вярна. Можете ли да направите обратно търсене за материали и снимки. Чрез проверяването на цитираните източници можете да проучите дали информацията е приложена точно и не е променена, така че да отговаря на гледната точка на автора. Същото се отнася и за снимките. В ерата на магията на Фотошоп и други технологии, не трябва безрезервно  да вярваме на това, което виждаме.

• Попитайте професионалистите.

Посещавали ли сте сайт за проверяване на фактите? Има много добри такива, като FactCheck.org, Checking Network (IFCN), PolitiFact.com или Snopes.com. Извършете своя собствена детективска работа и се чувствайте по-уверени, че сте в състояние да отделите фактите от измислиците.