Светът се управлява от малцината, които се интересуват

„За да разберем света, трябва да разберем изключенията.“ – Вилфредо Парето

Принципът на Парето, известен още като 80/20 правило, е принцип, който гласи, че за много резултати приблизително 80% от последствията идват от около 20% от причините. 

Този принцип е прилаган в широк спектър от области, включително бизнес, икономика и лична продуктивност.

Принципът на Парето е кръстен на Вилфредо Парето (1848-1923), италиански икономист, който за първи път наблюдава принципа – разхождайки се в своята градина забелязал, че около 20% от граховите шушулки раждат 80% от реколтата.

Решил да провери дали това важи и в други области и открил, че 80% от земята в Италия е притежавана от 20% от населението. Това неравномерно разпределение на богатството е наблюдавано и в много други страни.

„Разпределението на богатството е неравномерно във всички общества.“ – Вилфредо Парето

Независимо от размера на богатство в различните държави, почти винаги 80% от богатството е съсредоточено в 20% от населението. Това е известно като разпределението на Парето, което означава, че без значение от вида и типа на икономическата система в едно общество парите винаги ще се концентрират в малък брой хора. 

За действието на този принцип има много примери в природата:

80% от видовете растения и животни в света живеят в само 20% от земната площ на света. Това е известно като Екваториалното правило.

80% от кислорода на Земята се произвежда от само 20% от растенията в света. Тези растения се намират предимно в тропическите гори, които покриват само около 2% от повърхността на Земята.

80% от земетресенията в света се случват в само 20% от разломите на Земята. Тези разломи се намират предимно в Тихия океан, който е известен като Пръстенът на огъня.

80% от световните речни води текат през само 20% от световните реки. Това означава, че малък брой реки са отговорни за голяма част от световните речни води. Помислете си за Нил и Амазонка.

80% от звездната маса в Млечния път е съдържаща се в само 20% от звездите. Това означава, че малък брой звезди са отговорни за голяма част от звездната маса на галактиката.

Принципът на Парето и обществото:

80% от престъпленията се извършени от 20% от престъпниците.

80% от разходите на здравеопазване се формират от 20% от пациените.

20% процента от служителите създават 80% от проблемите.

Принципа на Парето в изкуството:

Принципът на Парето е полезен инструмент за разбиране и прогнозиране на разпределението на успеха в изкуствата. Той може да ни помогне да идентифицираме най-важните фактори, които допринасят за конкретно произведение на изкуството, и да фокусираме усилията си върху тези фактори.

Като разбираме принципа на Парето, можем да получим по-добро разбиране как се постига успех в изкуствата и как можем да подобрим шансовете си за успех. Или поне да осъзнаем защо е толкова трудно да се успее в тази сфера.

„Източникът на социалната еволюция е неравномерното разпределение на човешкия талант.“ – Вилфредо Парето

80% от най-известните картини в света са създадени от само 20% от световните художници. Тези художници включват Леонардо да Винчи, Микеланджело, Дали, Пикасо.

80% от най-продаваните книги в света са написани от само 20% от световните автори. Тези автори включват Дж. К. Роулинг, Стивън Кинг и Дан Браун.

80% от най-популярните песни в света са написани от само 20% от световните автори на песни. Тези автори на песни включват Пол Маккартни, Джон Ленън и Боб Дилън.

80% от вниманието в картина се привлича от само 20% от елементите в картината.

80% от въздействието на музикален фрагмент се създава от само 20% от нотите в музиката. Това е известно като правилото 80/20 на музиката.

80% от значението на стихотворение се предава от само 20% от думите в стихотворението.

Принципът на Парето в политиката:

Принципът на Парето е полезен инструмент за разбиране на разпределението на властта и влиянието в политиката. Като разбираме принципа, можем по-добре да разберем как политическите системи работят и как да ги направим по-ефективни.

„По-голямата част от хората са безразлични към политиката.“ – Вилфредо Парето

80/20 правилото в политиката: Това правило гласи, че 80% от политическата власт в една страна се държи от 20% от хората. Това често се наблюдава в разпределението на гласовете, където малък брой колебливи избиратели могат да решат изхода на изборите.

Принципът на Парето и избирателната активност: Принципът на Парето може да се приложи и към избирателната активност. В много страни само малък процент от населението гласува на избори. Това означава, че малък брой хора имат непропорционално голямо влияние върху изхода на изборите.

Принципът на Парето и политическата активност: Принципът на Парето може да се приложи и към политическата активност. Малък брой активисти често са отговорни за по-голямата част от работата в политическа организация. Това означава, че е важно да се фокусира върху мобилизирането и активирането на тези ключови активисти.

Принципът на Парето в икономиката и бизнеса

Принципът на Парето може да се приложи и към бизнеса. Например, 80% от печалбата на една компания може да идват от 20% от клиентите ѝ, а 80% от продажбите ѝ идват от 20% от продуктите ѝ. Това означава, че компанията трябва да фокусира маркетинговите си усилия върху 20% от клиентите, които са най-печеливши, а маркетинговите си усилия върху 20% от продуктите, които са най-популярни.

Принципът на Парето и личната продуктивност

Принципът на Парето може да се приложи към личната продуктивност. Например, човек може да открие, че 80% от резултатите му идват от 20% от времето му. Това означава, че човекът трябва да фокусира времето си върху 20% от дейностите, които са най-важни.

Принципът на Парето е мощен инструмент, който може да се използва за подобряване на вашия бизнес или лична продуктивност.

Като идентифицирате 20% от факторите, които имат най-голямо влияние върху резултатите ви, можете да фокусирате усилията си върху тези фактори и да постигнете по-добри резултати.

Никоя култура, приела моралния релативизъм, не е оцеляла

Днешните млади хора повече отвсякога са жадни за правила, или поне за някакви насоки. Поколението на милениалите живее в една уникална историческа ситуация.

Това е първото поколение, което в училище, в колежа и в университета се възпитава едновременно според две очевидно противоречиви представи за морал. Понякога това противоречие ги кара да се чувстват дезориентирани и несигурни, лишени от насока и – най-страшното – от някои ценности, за чието съществуване дори не подозират.

Според първата представа моралът е относителна категория, в най-добрия случай – въпрос на индивидуална преценка за добро и зло.

„Относителна“ означава, че нищо не е абсолютно правилно или абсолютно грешно и че моралът и свързаните с него правила са въпрос на гледна точка и на обстоятелства, „относими към“ или „произтичащи от“ определена житейска рамка – етническа принадлежност, семейна среда и възпитание, особености на културата или на историческия момент. С други думи, случайност, предопределена от раждането.

Въз основа на този довод историята ни учи, че религиите, племената, нациите и етническите групи имат, и винаги са имали, различни схващания по фундаменталните въпроси.

Днес постмодерната лява идея отива още по-далеч с твърдението, че моралът на една група е просто средство да наложи властта си над друга, различна от нея група.

Затова се счита, че най- разумното поведение (имайки предвид колко условни са моралните ценности, индивидуалните или на социума) е проявата на толерантност към хората, които разсъждават различно и които произхождат от различна (непозната) среда. Днес се поставя толкова силно ударение върху толерантността, че за много хора един от най-непростимите недостатъци на характера е да бъдеш критичен.

И тъй като не различаваме правилното от грешното, нито знаем кое е добро, смятаме, че най-неуместното нещо е възрастните да съветват по-младите как да живеят живота си.

По този начин едно цяло поколение израстна, без да е усвоило така наречената „практическа мъдрост“, давала ценна насока на поколенията преди тях.

Милениалите, за които се твърди, че са получили най-доброто възможно образование, всъщност страдат от сериозен интелектуален и морален дефицит. Релативистите (Релативизмът е философско схващане, според което моралът е относителен и обективна истина не съществува. ) обезцениха трупаното хилядолетия човешко познание за изграждане на добродетели и решиха да го отхвърлят като отживелица, като нещо „неприложимо“ и дори „обременяващо“.

В това отношение се справиха толкова добре, че в днешно време думата „добродетел“ звучи архаично и ако някой реши да я използва, рискува да изглежда като допотопен моралист и лицемер.

Следователно най-близкото до „добродетел“ понятие е „толерантността“. Единствено толерантността може да осигури социалната спойка между различните обществени групи и да попречи на хората да се нараняват взаимно.

Във Фейсбук и в останалите социалните мрежи ние заявяваме своята „добродетелност“, като разказваме на всички колко толерантни, открити и съпричастни сме, и после чакаме да съберем „лайкове“. (Макар че да афишираш колко си добродетелен, не е никаква добродетел, а самоизтъкване. Всъщност малко е да се каже, че демонстрацията на добродетелност не е добродетел. По-правилно е да се определи като всеобщ порок.)

Нетолерантността към чуждото мнение (дори то да издава невежество и да звучи неадекватно) е не просто пример за погрешно поведение. В свят, в който не съществува правилно и грешно, тя е нещо много по-лошо. Тя е тревожен знак, че си обезпокояващо нецивилизован или вероятно си опасен.

За много хора е трудно да приемат този вакуум – хаоса, – който е присъщ на живота и който се влошава още повече от тази относителност на моралните принципи. Те не могат да живеят без морален компас, без нравствен идеал, към който да се стремят.

Да създаваме правила, е заложено в природата ни.

Човекът е морално животно и затова трябва да се запитаме какво въздействие оказват върху нас опростените схващания на съвременния релативизъм. Отговорът е, че ние сами вредим на себе си, като се преструваме на такива, каквито не сме. Сякаш се крием зад маска, но една доста странна маска, която служи за заблуда на този, който я носи.

Логично погледнато, едно поколение, на което непрекъснато се втълпява, че има права, права, права, би трябвало да се противопостави на идеята, че трябва да се съсредоточи върху поемането на отговорност.

И все пак голяма част от това поколение – говорим за милиони души по света, много от които са израснали в малки семейства и са отгледани от свръхзакрилящи родители, играли са на детски площадки с мека настилка, учили са в университети с „безопасни пространства“, където не се налага да чуват онова, което не искат, и са приучени да избягват риска – се чувстват ужасно подценявани, защото ги смятат за психологически неустойчиви.

Правилата изискват да полагаш все по-големи усилия, като с течение на времето те отвеждат отвъд предела на познатите възможности. В този момент навлизаш в неизвестното. За да преминеш границата на сегашните си възможности, трябва внимателно да подбираш и да следваш идеалите си. Идеали, които са толкова величави и се издигат толкова високо над теб, че понякога се съмняваш дали можеш да ги достигнеш.

Но защо да си правиш труда, ако не си сигурен, че идеалите ти са постижими? Защото в противен случай ще чувстваш – и това вече е сигурно, – че животът ти няма смисъл.

И може би защото, колкото и невероятно да звучи, дълбоко в душата си всички ние искаме да бъдем съдени.

Източник: Норман Дойджи, доктор по медицина, психиатър и психоаналитик, автор на книгата „Невероятният мозък“

Окултните корени на хелоуин

Ако  много настоявате да облечете мъничката си невръстна щерка като вещица или да сложите вампирски зъби на момченцето си, направете го. Спокойно може и да пропуснете през полезрението си вашата тийнейджърка, която излиза от вкъщи, облечена като проститутка и намазана със струйки кръв по красивото и лице. Те отиват на маскарад за хелоуин, който отдавна е търговия и добре организирана индустрия. Едва ли повечето хора се замислят обаче за това – какво се корени в идеята на тази вещерска нощ и какви са нейните реални послания. Имаме приятелското желание да ви информираме откъде идват окултните корени на този празник. Църквата е направила опит да християнизира паганските основания за честване на Св. Валентин и Великден и да ги замени с религиозен вариант. Подобен опит обаче се проваля напълно и до ден днешен с хелоуин. Ясно е, че този празник не е наш и няма нищо общо с нашата културна антропология. Той и деня на Св. Валентин не е (поне има светли послания за любов!). За маскирането и олелиите на Сирни Заговезни знаят само хората в отделни по-малки селища на страната. Както и белобрадия старец с червен костюм на популярна газирана напитка – Дядо Коледа, индрустриализирането на вещерската нощ в края на октомври, тръгва от САЩ, там се е комерсиализирал. Не и историята обаче.

Официалната версия за произхода

Хелоуин е празник, който произлиза от Ирландия. Келтите са празнували това, което днес наричаме „хелоуин“ под името „Samhain“ (произнасяно по различни начини: Самхейн, Самайн, Шоен и Сауин), което означава „Края на лятото“ (от „sam-fuin“) и отбелязва началото на тъмния сезон. Официалната версия, която ще чуете е, че това е бил пастирски и земеделски празник на огъня, който започвал през нощта. В Ирландия, дълго след покръстването през VI век, все още са се спазвали езическите традиции на този празник и това продължава и до днес в модифициран вид. През годините църквата се опитвала по всякакъв начин да заличи старите вярвания, но традициите на Сауин били твърде силни, защото това е бил най-важния празник в езическия календар и опитът за християнизация на келтската нова година се провалил.

Окултната първопричина на хелоуин

Хелоуин не е събитие за една вечер.Това е тридневен огнен фестивал от 29-ти до 31-ви, като именно 31-ви е това, което наричаме „хелоуин“ –  деня на господаря на мъртвите. Друидския бог на смъртта бил наричан Саман, Шамхан, Самана, Самхейн или Сауин, а неговия ден бил наричан „Oidhche Shamhna“, което означава „Навечерието на Сауин“. Вероятно сте виждали модерната днешна версия на Сауин, без дори да го знаете. Този келтски бог е бил изобразяван като призрачен скелет държащ коса. По-късно той станал известен като събирателен образ на смъртта.

Откъде идва названието „хелоуин“? В ранна Британия денят бил наричан просто „Samhain“, а името „хелоуин“ идва от неуспешния опит да се християнизира празника когато католическата църква мести празника „вси светии“ от месец май, на 1-ви ноември, отбелязва издателство „Паралелна реалност“. Новият празник се казвал „All Hallow’s Day“ („всех святих“ по църковному) и скоро станало традиция, деня преди това да се нарича „All Hallowe’en“. Впоследствие името било съкратено и наречено „Halloween“.

Какви са основите на Сауин векове назад

Жреческата класа на келтите е позната като друиди, което означава „хората на дъба“. Това е една от причините дъба да е едно от най-свещените дървета в света на илюминати. Друидите били най-важната каста сред келтите и имали властта да решават почти всичко в тяхното общество. Те определяли битието на хората, като се започне от това кога е подходящо да се ходи на война, до подробности от рода на кога да се задомят. В дните на Сауин, друидите се събирали пред своите мегалитни кръгове. Най-известният от тях е Стоунхендж. Той служил за 3 различни цели. Храмов комплекс, служил за астрологична обсерватория и още нещо – бил ритуално място за човешки жертвоприношения. Не е тайна, че под Стоунхендж са открити над 4 000 човешки скелета. Има стотици такива комплекси само на Британските острови. По време на Сауин, друидите се събирали на Стоунхендж с големи казани и приготвяли субстанция, чийто днешен най-близък аналог е ябълковия сайдер. Тогава, всички жреци от друидите взимали от него и отивали навсякъде из страната в различни имения и замъци, при дукове и благородници. Те отивали пред входната врата, почуквали на нея и казвали… познатото на всяко американско дете изречение – „trick or treat“ („почерпка или номер“).

Ако някой от благородниците се съгласявал да си сътрудничи с друидите, те трябвало да изберат един от техните слуги или ако нямат такива – някой от собствената им къща, т.е. член от семейството, който да бъде използван от друидите като жертвено агне същата нощ. Това била „почерпката“. Друидите пък оставяли дар в знак на това, че въпросната къща им е сътрудничила. Те оставяли изпразнена ряпа (тиквата става популярна в Америка, преди в Европа се ползвала ряпа) пълна с човешка мас (извлечена при предишни жертвоприношения) на прага на входната врата и запалвали този своеобразен фенер. Светещите фенери служели като сигнален огън, който да маркира тези ферми, които симпатизират на представителите на Това е причината днес на хелоуин да се правят тиквени фенери със страшни лица – това е знак за принадлежност. Ако хората не сътрудничили на друидите, последните взимали кръв от умряло тяло (което влачели със себе си през нощта на ритуала) и рисували с нея хексаграма оградена в кръг. Много магьосници използват този символ, като част от ритуал, ако искат да призоват демон на този план на съществуване. Този символ се рисувал на вратата, на отказалия сътрудничество и привличал демона към обитателите на къщата. Много от тези хора полудявали или буквално умирали от страх. Няколко часа по-късно друидите се връщали до Стоунхендж със своята плячка и поставяли хора и животни в плетени клетки, част от които, на свой ред, били поставяни в плетени човеци, които били конструирани на няколко нива с възможност за поставяне на клетките вътре в него, които те пускали в пламъците. Жреците внимателно наблюдавали начина по който жертвите умирали и така предвиждали бъдещето. Онова което следвало, било друидската представа за парти. Следвали големи огнени клади на открито, които служели като маяк за нискоастрални същности.

Стоунхендж

Сауин е най-важната нощ за илюминати от всички техни празници, на които се извършват човешки жертвоприношения. Това е така, защото това време на годината е познато като кръстопът. Свършва старата година и започва новата. Всеки един кръстопът се смята за свещен в окултния свят. Кръстопътят може да бъде просто пресечна точка. Тогава всички духове се връщат, за да посетят своите близки. Нищо не гарантира обаче, че тези духове ще бъдат благожелателни. За да държат под контрол тези демонични духове, друидите се обличали с ужасяващи костюми, целите обкичени със защитни окултни символи. Това е основанието на традицията, днес да се обличат страшни костюми на хелоуин. Главната постановка на хелоуин (както и при българското кукерство) е да се облечете в зъл, плашещ костюм за да уплашите злите сили. Какъв е смисъла в това обаче, когато злите сили предполагаемо изглеждат по същия начин, по който вие сте се облекли? По-скоро биха ви помислили за приятели. Цялата идея е доста нелепа. Но никой не се замисля за това. Купувате на детето си маски, които очевидно величаят тъмните сили и пет пари не давате за основата, лежаща в целия маскарад. Просто защото така е модерно, по телевизията са казали, че това е нещо хубаво и на близкия билборд пред моловете ви приканват да го сторите.

Къде е забавата да се обличате като мъртъвци, астрални същества, демони и таласъми? Да се опитвате да изглеждате като нещо, което е зло и убива хората не беше ли едно от нещата, които не бива да се правят? Празникът представлява честване на смъртта, страха и унищожението и няма нищо забавно в него. Каква енергетика привлича това според вас? Кого привлича вашето дете, облечено като зъл демон точно в деня на най-тънката граница между материалното и нематериалното? Всичко това е подсилено не само от костюмите, но и от другите запазени марки на празника. Бухали, сови, прилепи, котки и крастави жаби. Това са атрибути смятани за близки до практиките на вещиците. Предполагало се, че тъмните сили се вселяват по-лесно в тях и по този начин помагат на вещицата да предсказва бъдещето.

Има два начина да подминем историята с демоните. Първият е да не повярваме, че те съществуват. А другият е да повярваме и да проявим прекален и нездрав интерес към тях. Струва ми се, че най-добрият начин е  да не изберем нито единия вариант. Огледайте се, подражаването на тъмните сили е факт навсякъде около нас – в музиката, в изкуството, в облеклото. Много често, повличайки се в подобен стил на живот, изкуство, начин на обличане, без да искаме започваме да виждаме всичко през черна мрежа. Ако успеем да намерим границата между двете, може би ще успеем да постигнем балансирана позиция спрямо тъмната страна. А защо не – да започнем от сега – като не пращаме детето си, облечено като демон на парад, за който нямаме никаква информация защо се прави и какво представлява.

– https://is.gd/yoCvzK