Най-добрата война е онази, която не е започнала.

И така, голямата игра, навлиза в нов етап с нова разстановка на силите, като на Путин се налага да обяснява на света старата максима, „че най-добрата война е онази, която не е започнала“.

Това означава, че ситуацията е стигнала до най-опасния си предвоенен стадий, който може да се сравни само с периода 1939-1941 г., т.е. началото на Втората световна война.

За какво става дума?

Развитието на ситуацията получи рязко ускорение от коронавируса и от краха на икономиката на САЩ. С тях от така наречения 8-годишен цикъл

/който анализирам през последните десетилетия/, бяха изхвърлени 4 години. Значи, цикълът, в който трябваше да върви по-бавно разрушаването на западния свят, беше разрушен мигновено в резултат на коронавируса и краха на икономиката на САЩ.

Само за няколко месеца стана ясно, че всички крупни карти, свързани с контрола на Запада над финансите, трябва да бъдат изхвърлени. Защото това не са крупни карти или жокери и трябва да бъдат преразгледани, защото вече не са нужни.

С COVID-19 тези 4 години се компресираха в последните 4 месеца в световен мащаб. От епидемията Западът не получи нищо ново.

Жокерите вече са в Евразия заради няколко причини.

На първо място всички се убедиха, че през тези 4 месеца Западът не можа да предложи нов „език“, който да описва света с език различен от „езика“, използван от него през последните десетилетия.

САЩ и Европа продължават да описват света със своя финансово-либерален дискурс.

Що се касае до Китай, той се оказа в доста тежко положение, тъй като по времето на предишния лидер Ху Цзинтао икономиката на Китай беше до такава степен обвързана със западните либерални механизми, че сега без да се справи с това тежко наследство Китай не може да предложи нови идеи.

В момента Китай преминава през катарзиса на икономическия „прозападен вирус“ и на подхвърления му COVID-19. Значи, Китай трябва да издържи този тежък момент.

Анализът показва, че равнището на вътрешните дотации в Китай отговаря на 25 процента от брутния му продукт, което е същата картина като в САЩ. Никаква разлика в цифрите.

Но има друга по-важна разлика. За САЩ това ще е тотална икономическа, политическа и социална катастрофа, докато Китай най-вероятно ще премине през този тежък период благодарение на своите исторически национални качества и на своята реална икономическа мощ /а не имагинерна като на САЩ/.

Ключов момент за кризата ще бъдат 2024-2025 г. От икономическа гледна точка цикълът на разрушаването на западната икономика трябваше да продължи около 8 години. Но, тъй като вирусната епидемия го съкрати с около 4 години, трябва да се очаква, че сега всичко ще рухне през 2024-2025 г.

Това означава, че цялата пирамида, строена през последните 200 години ще рухне окончателно и на нейно място чак тогава ще може да се строи нещо ново.

На този фон се появява въпросът защо именно Русия държи основните жокери. Причините са понятни.

Русия е единственият в момента носител на алтернативен „език“ за цялото човечество и е готова да разговаря на този нов „език“, за разлика от Запада.

И на второ място, защото Евразия е единственият район на света, който, на фона на започналия икономически крах, може да има икономически ръст.

Освен това Русия разполага отново с най-силните си исторически карти – държавността, силата и вярата. Обърнахте ли внимание при откриването на Храма на въоръжените сили на Русия, че до Путин – олицетворението на новата държавна власт на Русия, стояха само патриархът Кирил – защитникът на вярата, и министърът на отбраната Сергей Шойгу. Не е необходимо да сме гении, за да разберем символиката: държава – вяра – сила.

Що се отнася до друг основен геополитически участник в глобалната игра – аристокрацията на Европа, трябва да се отчете един факт, който не се знае. Според европейските традиции принадлежността към рода се определя от бащата. От тази гледна точка на върха на европейската аристократична йерархия е родът на Олденбургите, който обаче е немско разклонение на по-древната династия на Романови. По-просто казано, наследниците на Елизабет ІІ – Чарлз и Уилям, са даелчно разклонение на Романови.

Освен това англосаксонско-ционисткият проект вече няма ресурси за собствена игра. През вековете той се опитваше да излезе от задкулисието, но винаги не му достигаха ресурси срещу Евразия, Русия и Китай.

В тази ситуация Източна Европа може да се върне към Евразия, чак до Берлин. Това е ключовата точка за Европа.

Сега основният въпрос е как ще се подели глобалният свят, като делбата ще стане през 2022 – 2023 г.

Противоречията са много остри или направо непреодолими, което вещае нова голяма война.

В рамките на Велика Евразия центърът ще бъде Русия в нова геополитически вариант. Заради това беше приета нова конституция, която въвежда напълно независима национална и социална политика, което ще доведе до нова технология на управлението.

На теория може да се получи еволюция в четири направления:

• имперски, т. е. два рима паднаха, а Москва – третият Рим, стои и ще стои, четвърти Рим няма да има;
• еволюция към така наречения Червен проект, което ще означава съюзяване на Русия с Китай;
• построяване на национален проект, на руската национална идея;
• или изграждане на духовен „религиозен“ проект, т.е. съюзяване на Православието с Исляма.

Разбира се, противодействието на Запада е колосално и става пред нашите очи.

Светът е на прага на Трета световна война.

На този фон на 19 юни Путин публикува в американския двумесечник The National Interest 24-странична статия „75-та годишнина от Великата победа: общата отговорност пред историята и бъдещето“.

Ще припомня, че това издание беше заложено преди години от Джеймс Шлезинджър, който го редактираше до своята смърт. В момента почетен председател на редакционния съвет е Хенри Кисинджър, като списанието се ръководи от Димитри К. Симес, член на интелектуалното обкръжение на Доналд Тръмп.

В статията си Путин поднови инициативата за среща на лидерите на петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, за отбелязване на 75-ата годишнина от създаването на ООН и за обсъждане на проблемите на съвременния свят и мир.

Президентите на Китай, САЩ и Франция и премиерът на Англия приеха предложението. Остава да се уточни мястото и времето.

Доколкото знам никой не я е отказал и срещата става все по-реална. Тъй като след 1947 г. не е имало такава инициатива, това означава, че ситуацията наистина е много сложна и опасна и че „най-добрата война е онази, която не е започнала“.

Автор: Красимир Иванджийски

Геополитиката пред есенното изостряне

Лятото отново е горещо. Никакво спокойствие. В политиката, икономиката, оръжията…

Но ако се съди по онова, което става сега, есента ще бъде още по-гореща.

Има няколко точки, които още в началото на есента ще се превърнат в плацдарми за активни действия.

САЩ ще бъдат локомотивът на новините, които ще имат важни последици за глобалната политика. Драмата на жанра в САЩ ще кулминира към ноември – президентските избори и периода след него /б. а. – на процесите в САЩ се спираме на другите страници/.

Едновременно и другите основни световни играчи правят изпреварващи действия, печелят нови позиции, за да водят борба.

Плацдармите се подготвят предварително, за да се предотврати активността или атаката на противника в удобно за него време.

Целият свят сега се подготвя за американската президентска кампания. И целият свят не очаква от нея нищо добро. Уравнението на американските избори в момента не може да бъде разрешено от никого, което води до маневра на другите големи сили на световната арена.

Основният играч, който активно се подготвя да се противопостави на ситуацията в и около САЩ, при всички възможни варианти там, е Китай. След като изтърпя поредица от сериозни обвинения в почти всички смъртни грехове, Китай работи на изпреварване и заемане на изгодни за него позиции.

Най-важният ход на Пекин беше приемането на закона за сигурността на Хонг Конг. Това означава едно нещо – Китай връща пълния суверенитет над тази територия.

Приемането на този закон се подкрепя от Русия. На Запад обаче някои държави изразиха готовност да предоставят на жителите на Хонг Конг паспорти и убежище /Великобритания и Австралия/. Ходът на Китай е превантивен. До няколко месеца ще трябва да почисти Хонг Конг от агентите на влияние на САЩ, Англия и т.н.

Друг фронт на конфронтацията е конфликтът в Хималаите между Индия и Китай. Това е стара точка на напрежение, която сега САЩ и Израел се опитват да подпалят отново. Посредничеството на Москва засега успява да свали напрежението между двете най-населени държави в света.

Плацдарм на напрежение е и Тайван, който не посмя да обяви независимост. Надделя инстинктът за самосъхранение. Но САЩ ще използват и тази платформа срещу Китай, за който обаче Тайван не е въпрос на настоящия момент. Основното за Пекин е да се предотврати активен сепаратизъм от тази метежна територия.

Последната точка на напрежение в контекста на Китай е Южно-китайско море, където САЩ вече събират сериозни сили за конфронтация и изпращат два самолетоносача в зоната наведнъж, което е демонстративно заявление за геополитическа конфронтация с Китай.

Позицията на Пекин е ясна – гарантиране на сигурността на Китай по периметъра, в който страната доминира, включително в морските пространства. Ще успее ли? Вероятно да.

Друга гореща точка е Турция и събитията около нея в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. Но докато Китай действа внимателно, Турция отива на изостряне и губи. Тя няма сили да отнесе онова, което иска в това число и с превръщането на „Света София“ в джамия.

Защо? Най-вероятно за да се осигури възможността за търгуване: за Сирия вече се пазари с Иран и Русия, и за зоната на Идлиб, където са най-непримиримите противници на Дамаск. Но в бъдеще Ердоган ще трябва да сдаде всички територии в Сирия.

Участието на Турция в либийските събития предизвика гнева на Франция, зад която е Израел и вниманието на Египет и Алжир. Но Турция няма намерение да е единствената сила в Либия. По-скоро става въпрос за получаване на дял от либийския нефт и ще се опита да спечели участъци и бази.

Умишлената провокация със статута на Света София като функционираща джамия, което е нарушение на всички международни задължения на Турция, е необходима за Ердоган, както за вътрешни въпроси, така и спрямо Гърция, Северен Кипър и Русия.

Конкретно Турция се стреми да създаде колкото се може повече точки, около които да води преговори, например с Русия за Сирия, или с Египет – за Либия. Но основният удар по Ердоган ще бъде нанесен отвътре. Загубата на общините Анкара и Истанбул е показателна.

Наред е „Стара Европа“, която започна да отписва от сметките си САЩ.

Министрите на външните работи и финансите на европейските страни, участващи в групата на А-7, отказаха да летят до САЩ на срещата на върха. И по политически причини. По-рано подобен демарш би бил невъзможен, но сега САЩ всеки ден показват такива очевидни признаци на деградация и упадък, че европейските съюзници започват откровено да бойкотират отношенията със САЩ.

В момента все повече европейските правителства не виждат смисъл в разговорите с администрацията на Тръмп. От гледна точка на европейските политици Тръмп се интересува „повече от шоуто, отколкото от диалога“. Хаосът във вътрешния живот на САЩ нараства – денят на независимостта на САЩ, масовото горене на американски флагове в цялата страна, кампанията за разрушаване на скалните скулптури на великите президенти на САЩ на планината Рашмор, свещена за американския патриотизъм, появата на „черната милиция“, т.е. въоръжените черни отряди, които искат от Вашингтон да даде Тексас на афро-американците и т.н. Докато Европа в по-голямата си част преодоля пандемията на коронавируса, в САЩ вече е „втора вълна“. Икономиката им е в катастрофа – 13,3% от трудоспособното население са без работа, срив на БНП с 37%.

На този фон американските съюзници в Европа започват да отписват Америка.

Дания издаде разрешение за изграждането на „Северен поток 2“ в своите териториални води.

Германия в необичайна за нея, ултиматумна форма, заяви, че „Северен поток 2“ ще бъде завършен и въведен в експлоатация на всяка цена. Даже заплашиха САЩ с ответни наказателни санкции.

Важна точка в Европа е Полша, като център на сблъсъка между привържениците на Тръмп и на глобалните евроатлантисти. Президентските избори на 12 юли бяха спечелени отново от Дуда с малка разлика. Това означава, че Дуда, заедно с Орбан в Унгария, ще са основна опозиция на Брюксел вътре в ЕС.

От друга страна Дуда е лоялен партньор на Тръмп. Решението на Тръмп за преместване на част от американските войски от Германия в Полша е не само натиск върху Германия от страна на САЩ, но и подкрепа за Дуда, който критикува Германия.

Противниците на Тръмп се стремят да извадят полския плацдарм извън неговия контрол. Такъв беше Рафал Тшасковски в изборите, който минаваше за кандидат за Брюксел.

Позицията на Полша не е лесна. От една страна стана плацдарм на сблъсъка между Тръмп и глобалистите, между Тръмп и Германия и между Тръмп и Русия.

Целта обаче е постигната. Полаците са разделени 50/50. Не може да липсва и Нетаняху, който с наглост иска 300 млрд. долара от Полша за някакви „компенсации“. Присъединиха се и американските евреи, които искат от Полша други 300 млрд. заради други „компенсации“. Да не забравяме и проблемите на Варшава с Украйна и Беларус.

В такава сложна конфигурация Полша не е била никога след Втората световна война. Ясно е, че това е една от горещите области на бъдещата геополитическа игра.

И накрая, последната гореща точка, подготвяща се за настъпващите събития е Близкият Изток. Израел досега бавно прилагаше плана за анексията на палестинските територии на Западния бряг. Сега обаче неслучайно се бави. Израел и Нетаняху са в пряка зависимост от Тръмп, автор на проекта. Ако Тръмп остане – всичко може да стане. Ако не оцелее, трябва да се даде задна скорост.

Ситуацията е екзистенционална, както за Нетаняху, така и на партньора му в управляващата коалиция Гану. Това означава, че Израел ще се опита да печели време, за да не изпадне в трудна ситуация през есента и зимата, като дотогава ще се опитва да вкара САЩ в нов глобален или регионален конфликт с Иран, Китай или Русия.

От друга страна, забавянето е от полза за Тръмп, за да демонстрира, че не е зависим от Нетаняху и от евентуални разкрития около аферата Епщайн – Максуел.

В същото време палестинските сили, Хамаз и Фатах заявяват, че са готови да се борят съвместно срещу анексирането на палестинските територии. Това е нормално. За всички палестински сили действията на Израел са постоянен дразнител.

Освен това целият арабски свят ще подкрепи тези сили с изявления и пари. Така Израел иска да стане следващият трамплин за политическата игра в района, а от друга, преценявайки рисковете, не иска да е мишена на арабската съпротива, дори да изгуби подкрепата на САЩ (малко вероятно е Байдън – Хилъри да подкрепят Нетаняху. Напротив./

Така виждаме няколко плацдарма, които се подготвят за есенните действия.

Други някои точки или нямат стабилност (Украйна, която излезе от минските споразумения) или мащаб (Източна Африка), за да се превърнат в още един плацдарм.

Сега да видим ролята и мястото на Русия в тези разстановки и степента на нейното участие в предстоящата геополитическа конфронтация от есента.

Преди всичко Русия има независима позиция с твърде сериозни интереси и потенциал.

Съдейки по развитието на историята, в есенната конфронтация на Русия се подготвя съдбата на играча, на когото ще се опитват да закачат поредна порция обвинения и да въведат още санкции. В същото време Русия ще е включена в игрите на всички площадки, които бяха разгледани.

Като цяло тя ще има две поведения – пасивно и активно.

Първото се основава на поддържане на статуквото, без да се влошава ситуацията.

Второто е свързано с постигане на собствени изводи в рамките на конфронтацията.

Русия неизбежно ще бъде включвана в конфронтацията на САЩ и Китай. Достатъчно е да си припомним поканата към Русия за Г-7, т.е. Тръмп иска да демонстрира антикитайски съюз с Индия, Австралия и Южна Корея. Разбира се, Русия няма да участва в такова съмнително събитие.

Пасивният сценарий предполага на Русия варианта да остане над битката без сериозна намеса в ситуацията и без загуби в собствените си позиции. Това е напълно възможно.

От гледна точка на геополитическата активност конфронтацията между САЩ и Китай се очаква да бъде много напрегната, и Русия може да получи политически и икономически изгоди. Това съотношение не е най-лошото за Русия. Притежавайки стабилна политическа ситуация вътре в страната, проведените конституционни реформи и огромната подкрепа за президента от страна на народа, Русия може да участва в Голямата игра решително. Есента ще е подходящ момент.

Геополитически анализ на „Строго секретно“

Ерата на нано оръжията

Луис Дел Монте, известен учен физик, бивш ръководител на разработките по микроелектроника в IBM и проектант на технологии за Honeywell и Samsung в областта на изкуствения интелект, наскоро издаде новата си книга „Нано оръжията: нарастваща заплаха за човечеството” (Nanoweapons: a growing treat to Humanity). Дел Монте прогнозира, че към края на 2020 г. терористите ще имат достъп до нано оръжия и ще разполагат с възможности да използват нано роботи за извършване на терористични атаки. Като например такива да заразяват системи за водоснабдяване в големите градове или да предизвикват масово отравяне на хора. Според мнението на Дел Монте, нано дроновете могат да станат средство за водене на биологични войни. Военните лаборатории отдавна работят над миниатюризацията на безпилотните самолети. Миналата година лабораторията DARPA се похвали с постигнатия успех в резултатите на програмата си за създаване на бързи и леки автономни дронове. Става дума за създаване на малък дрон, който не се управлява от оператор и няма GPS навигация, а се командва само чрез системата си от вградени датчици. Експерименталният модел на дрона е летял в тестов лабиринт със скорост 20 м/сек. Следващата задача е размерите му и обемът на електрониката в него да бъдат намалени до такава степен, че той да може да оперира самостоятелно с висока скорост в закрити помещения. През 2014 г. изследователите от армейските лаборатории на САЩ показаха миниатюрни крила с размер 3-5 см, роботизирани миниатюрни крака и мотори с диаметър 2-3 мм. Според мнението на изследователите, след 10-15 години те ще могат да произвеждат и роботи насекоми. Това далеч не е нано ниво, но очевидно е вектор в развитието на военните технологии. През 2010 г. Пентагонът обяви своите опасения, че нано технологиите ще доведат до създаването на изкуствен, взривоопасен микропрах под формата на нано роботи, които при вдишване ще попадат в белите дробове на войниците и ще ги изваждат от строя. Впрочем, през лятото на 2016 г. венецуелският проправителствен сайт Apporea излезе с информация, че венецуелските власти са на мнение, че смъртта на Уго Чавес е предизвикана от нано оръжие. Според твърденията на Apporea, към отравянето на Чавес биха могли да бъдат причастни нанотехнологии, използвани от САЩ. Нано оръжията също така могат да транспортират различни видове нано частици, които са способни да провокират широк спектър от здравословни проблеми с летален изход като инфаркти, мозъчни инсулти, спиране на дишането, психични разстройства, СПИН и много други. Apporea твърди, че още през 2003 г. по инициатива на президента Джордж Буш-младши в САЩ е започнала разработката на нано оръжия, като за целта са заделени 3,7 млрд. долара. Нано оръжията пак излязоха на дневен ред, като една от версиите за неотдавнашната смърт в Малайзия на Ким Чен Нам, заварения брат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун. В своята книга Луис Дел Монте прогнозира, че автономни нано роботи ще могат сами да асамблират свои копия, тоест да се самовъзпроизвеждат. Управлението на милиони нано роботи може да се превърне в огромен проблем, а хакерска намеса в програмното им обезпечаване да предизвика непредсказуеми последици. Например, ако се изгубят някой и друг милион военни нано роботи може да започнат да унищожават не целите, за които са програмирани, а мирното население. Според мнението на Дел Монте, има и още една сериозна опасност. Това е създаването на технологии за производството на мини атомни бомби, които могат да влязат в употреба от терористите. Учените твърдят, че САЩ, Русия и Китай вече инвестират „милиарди” в разработките на нано оръжия и светът е заплашен от нова надпревара във въоръжаването, много по-опасна от тази с ядрените оръжия. Анализаторите от университета в Кеймбридж считат, че през 2100 г., като резултат от прилагане на военни нано технологии ще съществува 5% риск от гибел на човечеството. Десет процента е рискът от смъртта на минимум 1 млрд. души и 25% е рискът от унищожаване на минимум 1 млн. човека. Освен това, 5% е вероятността от пълното изчезване на човечеството след употребата на нано оръжия. Последният показател е сравним с прогнозата, според която изкуственият интелект може да унищожи хората. Този показател също е 5%. В същото време, вероятността ядрена война или пандемия да причини гибел на човешкия род е значително по-ниска. Интересът към нано оръжията отново се засили след връчването на Нобеловата награда по химия през 2016 г. С нея бяха отличени Жан Пиер Соваж, сър Джеймс Фрейзър Стодарт и Бернар Лукас Феринга за разработката и синтеза на молекулярни машини. Това прави възможно създаването на миниатюрни версии на двигатели. Тази разработка открива огромна перспектива пред създаването на нано роботи. Журито от нобеловия комитет сравни работата на учените химици със създаването на първия електродвигател през 1830 г., като отбеляза, че молекулярните машини изцяло ще променят начина на живот на човечеството, както някога това е направил електродвигателят. Днес в медиите се обсъждат също така медицинските аспекти за използването на нано роботи при лечението на хората или за създаването на нови материали, но това не изключва военното им приложение. В този аспект трябва отново да си припомним позабравената глобална теория, наречена „сива слуз”, която беше лансирана през 1986 г. от Ерик Дрекслер. Според нея, ако дефектират, самовъзпроизвеждащите се нано машини, вече няма да бъдат съзидателни, а разрушителни. Те непрекъснато ще преработват субстанция, консумирайки енергия за своето възпроизводство. Тогава вместо да изпълняват зададената им програма, например, за унищожаване на ракети или ядрените реактори в Иран, нано роботите ще започнат да „изяждат” всичко наоколо. А за такова безконтролно самовъзпроизводство биха могли да ги програмират и терористи. През 2000 г. Роберт Фрейтас доразви теорията на Дрекслер. Той раздели „сивата слуз” на подвидове. Нано роботите в Световния океан той нарече „сив планктон”, нано роботите извличащи непосредствено от въздуха необходимите за репликация вещества – „сиви лишеи”, а нано роботите на повърхността на земята, унищожаващи живите организми – „убийци на биомаса”. За борба със „сивата слуз” Фрейтас предлага да се създадат армии от „добри” и желателно несамовъзпроизвеждащи се нано роботи, които да се използват за неутрализиране на „лошите”. Войната на бъдещето може да изглежда като война на невидими нано роботи, а не като сражения между гигантски роботи или кибер войни. Луис Дел Монте счита, че именно притежаването на нано оръжие в XXI век ще определи коя страна ще бъде свръхдържава и коя не.

Автор: Иля Плеханов