Най-добрата война е онази, която не е започнала.

И така, голямата игра, навлиза в нов етап с нова разстановка на силите, като на Путин се налага да обяснява на света старата максима, „че най-добрата война е онази, която не е започнала“.

Това означава, че ситуацията е стигнала до най-опасния си предвоенен стадий, който може да се сравни само с периода 1939-1941 г., т.е. началото на Втората световна война.

За какво става дума?

Развитието на ситуацията получи рязко ускорение от коронавируса и от краха на икономиката на САЩ. С тях от така наречения 8-годишен цикъл

/който анализирам през последните десетилетия/, бяха изхвърлени 4 години. Значи, цикълът, в който трябваше да върви по-бавно разрушаването на западния свят, беше разрушен мигновено в резултат на коронавируса и краха на икономиката на САЩ.

Само за няколко месеца стана ясно, че всички крупни карти, свързани с контрола на Запада над финансите, трябва да бъдат изхвърлени. Защото това не са крупни карти или жокери и трябва да бъдат преразгледани, защото вече не са нужни.

С COVID-19 тези 4 години се компресираха в последните 4 месеца в световен мащаб. От епидемията Западът не получи нищо ново.

Жокерите вече са в Евразия заради няколко причини.

На първо място всички се убедиха, че през тези 4 месеца Западът не можа да предложи нов „език“, който да описва света с език различен от „езика“, използван от него през последните десетилетия.

САЩ и Европа продължават да описват света със своя финансово-либерален дискурс.

Що се касае до Китай, той се оказа в доста тежко положение, тъй като по времето на предишния лидер Ху Цзинтао икономиката на Китай беше до такава степен обвързана със западните либерални механизми, че сега без да се справи с това тежко наследство Китай не може да предложи нови идеи.

В момента Китай преминава през катарзиса на икономическия „прозападен вирус“ и на подхвърления му COVID-19. Значи, Китай трябва да издържи този тежък момент.

Анализът показва, че равнището на вътрешните дотации в Китай отговаря на 25 процента от брутния му продукт, което е същата картина като в САЩ. Никаква разлика в цифрите.

Но има друга по-важна разлика. За САЩ това ще е тотална икономическа, политическа и социална катастрофа, докато Китай най-вероятно ще премине през този тежък период благодарение на своите исторически национални качества и на своята реална икономическа мощ /а не имагинерна като на САЩ/.

Ключов момент за кризата ще бъдат 2024-2025 г. От икономическа гледна точка цикълът на разрушаването на западната икономика трябваше да продължи около 8 години. Но, тъй като вирусната епидемия го съкрати с около 4 години, трябва да се очаква, че сега всичко ще рухне през 2024-2025 г.

Това означава, че цялата пирамида, строена през последните 200 години ще рухне окончателно и на нейно място чак тогава ще може да се строи нещо ново.

На този фон се появява въпросът защо именно Русия държи основните жокери. Причините са понятни.

Русия е единственият в момента носител на алтернативен „език“ за цялото човечество и е готова да разговаря на този нов „език“, за разлика от Запада.

И на второ място, защото Евразия е единственият район на света, който, на фона на започналия икономически крах, може да има икономически ръст.

Освен това Русия разполага отново с най-силните си исторически карти – държавността, силата и вярата. Обърнахте ли внимание при откриването на Храма на въоръжените сили на Русия, че до Путин – олицетворението на новата държавна власт на Русия, стояха само патриархът Кирил – защитникът на вярата, и министърът на отбраната Сергей Шойгу. Не е необходимо да сме гении, за да разберем символиката: държава – вяра – сила.

Що се отнася до друг основен геополитически участник в глобалната игра – аристокрацията на Европа, трябва да се отчете един факт, който не се знае. Според европейските традиции принадлежността към рода се определя от бащата. От тази гледна точка на върха на европейската аристократична йерархия е родът на Олденбургите, който обаче е немско разклонение на по-древната династия на Романови. По-просто казано, наследниците на Елизабет ІІ – Чарлз и Уилям, са даелчно разклонение на Романови.

Освен това англосаксонско-ционисткият проект вече няма ресурси за собствена игра. През вековете той се опитваше да излезе от задкулисието, но винаги не му достигаха ресурси срещу Евразия, Русия и Китай.

В тази ситуация Източна Европа може да се върне към Евразия, чак до Берлин. Това е ключовата точка за Европа.

Сега основният въпрос е как ще се подели глобалният свят, като делбата ще стане през 2022 – 2023 г.

Противоречията са много остри или направо непреодолими, което вещае нова голяма война.

В рамките на Велика Евразия центърът ще бъде Русия в нова геополитически вариант. Заради това беше приета нова конституция, която въвежда напълно независима национална и социална политика, което ще доведе до нова технология на управлението.

На теория може да се получи еволюция в четири направления:

• имперски, т. е. два рима паднаха, а Москва – третият Рим, стои и ще стои, четвърти Рим няма да има;
• еволюция към така наречения Червен проект, което ще означава съюзяване на Русия с Китай;
• построяване на национален проект, на руската национална идея;
• или изграждане на духовен „религиозен“ проект, т.е. съюзяване на Православието с Исляма.

Разбира се, противодействието на Запада е колосално и става пред нашите очи.

Светът е на прага на Трета световна война.

На този фон на 19 юни Путин публикува в американския двумесечник The National Interest 24-странична статия „75-та годишнина от Великата победа: общата отговорност пред историята и бъдещето“.

Ще припомня, че това издание беше заложено преди години от Джеймс Шлезинджър, който го редактираше до своята смърт. В момента почетен председател на редакционния съвет е Хенри Кисинджър, като списанието се ръководи от Димитри К. Симес, член на интелектуалното обкръжение на Доналд Тръмп.

В статията си Путин поднови инициативата за среща на лидерите на петте държави – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, за отбелязване на 75-ата годишнина от създаването на ООН и за обсъждане на проблемите на съвременния свят и мир.

Президентите на Китай, САЩ и Франция и премиерът на Англия приеха предложението. Остава да се уточни мястото и времето.

Доколкото знам никой не я е отказал и срещата става все по-реална. Тъй като след 1947 г. не е имало такава инициатива, това означава, че ситуацията наистина е много сложна и опасна и че „най-добрата война е онази, която не е започнала“.

Автор: Красимир Иванджийски