Това, което никой не ви казва.

Изморени след дългия работен ден обикновените хора биват подлагани на масова бомбардировка от дезинформация. Когато с цел да се информират си пуснат новинарския канал, или сърфират в „информационните“ сайтове.

Oтвличане на вниманието
Основния метод за контрол на масите е отвличането на вниманието им от важните теми или събития и подменянето им. Това става посредством заливане на обществото с несъществени теми или новини.

Ноам Чомски описва това с английската дума „flood“. На български може да се преведе като „заливане“. Типичен пример за това са новините от типа „любопитно“, битова престъпност и др.

Създаване на проблеми и измисляне на решение за тях
Това е още наричано „проблем-реакция-решение“. Под наставлението на политиците, големите лобита и финансовия елит обществото бива манипулирано, за да се откаже от част от свободата си, например.

Примери за това може да бъдат показването на насилие или гледки, които разбира се биха възмутили всеки. Тези гледки обаче се използват, за да бъдат убедени масите, че трябва да се откажат от личното си оръжие, например. Или създаването на локални/глобални финансови кризи. Посредством тях хората да бъдат убедени, че „по-малкото зло“ е да не настояват и да не искат социална политика.

Постепенно налагане
Този метод се използва, за да бъдат прокарани идеи и решения, които обществото не би приело никога. Тя изисква постепенно налагане през годините „полека“. В течение на годините медиите използват всякакви манипулации и похвати, за да подготвят почвата, за да може тези решения или идеи да бъдат осъществени без публичността да ги отхвърли. Тихо, постепенно и старателно почвата се подготвя.

Така например за периода 1980-1990г. бавно, но сигурно над обществеността бяха наложени новите социално-икономически условия на неолиберализма.

Метода на отлагането
Това е друг начин обществеността да приеме непопулярно решение. Системното му представяне като „болезнено, но нужно“ чрез редица манипулативни материали подготвя обществото за бъдещия момент, в който то ще повярва, че е нужно и то ще бъде прокарано.

Обществото по-лесно би приело незабавна жертва, отколкото „бъдещето клане“, което медиите системно обрисуват при случай, че въпросното решение не бъде взето.

Емоционалност за сметка на мисъл
Използването на емоционалността, за да бъде потушен трезвия разум на обществото е класически подход на медиите. Когато нещата се представят така, че да се събуди емоционалното възприемане на дадено събитие или политически акт автоматично се притъпява критическото мислене на хората.

Поддържай публиката посредствена и невежа
Системно използван метод, който цели да направи публиката неадекватна за начините по които тя бива поробена и контролирана. Това води също и до стандартизация на ума.

Така например се поддържа слабо образование и образователна система, в която децата от работническата и средната класа получават по-лошо образование, отколкото децата на „елита“, които имат средства за частни училища и скъпи такси в най-престижните университетите. По този начин елита създава пропаст между себе си и обикновените хора.

Насърчавай публиката да бъде самодоволна от своята посредственост
Същевременно хората биват убеждавани, че е модерно да бъдеш посредствен, глупав, вулгарен или необразован. Това се налага като стандарт, в който младите хора се вписват и така цяло едно поколение бива превърнато в глупаво стадо.

Силата на самообвинението
Убеждаване на публиката, че тя е виновна за собственото си нещастие. Твоята липса на интелигентност, предприемачество, диплома, или находчивост са виновни за лошия ти живот.

Това вменяване на вина в масите цели да прикрие истинските виновници и отговорни за положението на народа от които то реално зависи. Иначе излиза, че 99% от Човечеството е съставлявано от тъпи некадърници, което просто не е така. Ти не си виновен, че имаш висше образование, а работиш като сервитьор, защото си „никой“ и нямаш връзките на богатия син на олигарха, например.

Така вместо да възроптае срещу икономическата система човека започва да се самообвинява и отчайва. Това състояние е много внимателно култивирано от масовите медии, за да бъдат избегнати евентуални действия на масите срещу елита, като протести , единични прояви на осъзнали се индивиди.