Откровение на Масон 14° за свободата и себепознанието

СВОБОДАТА КАТО ПРОСВЕЩЕНИЕ И СЕБЕПОЗНАНИЕ

Въпросът за свободата е колкото стар, толкова модерен и писанията са многобройни и неизчерпаеми.

Ще започна с два цитата познати на всички:

Човек се ражда свободен, Човек е осъден да бъде свободен.

Но какво всъщност е свободата и съществува ли тя?

Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Човек се ражда свободен, но цял живот трябва да разкъсва веригата на о6стоятелствата. Волята е способност на човека да противостои на нежелано въздействие и да реализира желани цели. Волята е силата на свободата. Без силата на волята свободата би била само ефимерна мечта. Волята е активната ни способност да реализираме онова, което нашият Аз иска. Ще се опитам да разгледам свободата в 3 основни етапа.

Първо, в плана на освобождаване на човека от външни природни сили , като началото на просвещението. Второ, в социалното освобождаване на индивида и признаването му като свободно социално същество. Трето, във вътрешното му освобождаване от предразсъдъци и зависимост от влечения и спонтанни изблици, което е основата на пътя към себепознанието и самоусъвършенстването му.

Освобождаването на човека от силите на природата е една от епичните борби в неговата история. Първоначално човек е смятал себе си напълно подчинен на природната мощ и напълно зависим от влиянието на природата – климата и сезоните, плодородието, природните стихии (точно като непосветения търсещ светлината на изтока). В процеса на натрупване на културни инструменти (както всеки, който за първи път се сблъсква с острия камък, двуострия чук и длетото в стремежа си да намери началото на себепознанието) той се дистанцирал чрез тях от природните сили и по този начин е получил защита от природната мощ.

През етапа на втория стремеж към свобода, а именно признаването му като свободно човешко същество, човешката история може до се разглежда като история на отвоюване на свободата. Хегел разделя историята на три големи епохи:

Епоха, в която само един е свободен – времето на източните монархии, в които само монархът е свободен;

Епоха, в която едно малцинство от хора са свободни – времето на античната демокрация, в която свободните граждани са малцинство, докато повечето жители на Атина например са били роби или чужденци;

Епоха, в която всеки е свободен – епохата на християнството и най – вече на Новото време, когато свободата на индивида е придобила пълно признание.

Нито дистанцирането от природните стихии чрез инструменталната култура, нито получаването на социалната свобода на индивида в пределите на малката семейна и родова или обширната национална общност са достатъчни, за да реализират напълно човешката свобода. На човек му е нужно да изкачи едно трето стъпало – да освободи себе си от вътрешните зависимости, на които е подвластен. Първата наша собствена зависимост е от неосъзнатите или първични сили на нашата природа. Човек може да е роб на собствената си природа и поради това да е много по – несвободен, отколкото в зависимостта си от външни сили – природни или социални. Именно тук започват много въпросителни относно колко всъщност сме свободни и има ли свобода , свобода от самия себе си? По пътя на свободата човек неизменно трябва да премине през изпита на просвещение и себепознание.

Ако повярваме на гръцкия прозаик и философ от III век Диоген Лаертски, надписът „Познай себе си!“ е посрещал влизащите поклонници в храма на Аполон в Делфи. Този факт сам по себе си вече е удивителен и тласка нашето съзнание към размисъл. Още повече, че освен да изследва обкръжаващия го свят,човек винаги е имал нужда да търси и отговор на въпросите „Кой съм аз?“ и“Какво и как мога да постигна?“. Затова и основната цел на така нареченото от много мислители „обръщане към себе си“ е самоусъвършенстването.

Основните течения относно себепознанието е тласкано в източните религии докато при християнството и мюсюлманството се е считало за ненужно и заклеймено. Апологетите на посочените религии съзнават, че „Опознай себе си!“ влиза в противоречие с каноните на Христос и Мохамед. Онзи, който желае да опознае себе си, се превръща в силна, духовно независима и свободолюбива личност, а това никога не е поощрявано – нито в Средновековна Европа, при Чингиз хан, Османската империя или в което и да е друго тоталитарно управлявано общество на християни и мохамедани.

При будистите и останалите източни религии съществуват ръководни религиозни догми, но нито една от тях не се противопоставя на необходимостта от самоопознаване и духовно самоусъвършенстване. За този тип общества „да опознаеш себе си“ е неделимо свързано с „изучавай другите около теб и опита на тези преди теб“. Пример за този начин на мислене са „36 стратегеми за поведение“ на древните китайски пълководци, основаващи се на съчетанието между анализиране на личните си качества, поведението на противника и историческия опит. „Ако възможността за победа може да се намира у противника, то непобедимостта се намира единствено и само у теб“- по този начин са се възпитавали полководците. Те трябвало именно чрез самоопознаване да открият и утвърдят тази своя черта.

Конфуций пръв открива у човека същинското човешко начало, което се състои в присъщия стремеж към нравствено усъвършенстване и което се отразява в човешката култура. Човек трябва непрекъснато да се самовглъбява и самоизучава! Вътре в него винаги съществува единство между силата и добродетелта. Мъдрецът Лао Дзъ (V1 в.пр.Хр.) обосновава по следния начин необходимостта от самопознание: „Който познава другите е разумен, а който познава себе си е прозорлив!“

Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението. Ако се постави въпросът: Живеем ли сега в просветена епоха?, отговорът ще е: Не, но ние живеем в епоха на Просвещение. Твърде много още липсва при сегашното положение на нещата, защото хората да са в състояние или да могат да бъдат приведени в такова, че да си служат с увереност и умение със собствения си разсъдък в религиозните дела без ръководството на някой друг. И все пак ние имаме красноречиви свидетелства за това, че пред тях вече се открива полето на възможността сами свободно да избират и да се усъвършенстват, че препятствията за всеобщото просвещение или за изхода от непълнолетието стават все по-малко. В този смисъл тази епоха е епохата на Просвещението, или векът на Фридрих.

Владетелят, който не счита, че е под достойнството му да каже, че смята за свой дълг да не дава предписания по отношение на религиозните дела, а напротив, да предоставя на хората пълна свобода по тези въпроси, който следователно не се кичи и с високомерното име на толерантността – този владетел сам е просветен и заслужава да бъде оценен от благодарните си съвременници и потомци като господаря, пръв освободил човешкия род от непълнолетието. Този дух на свобода прониква дори и там, където му се налага да се бори с външни трудности, защото монархът просветва и пред него като пример, сочещ, че при свободен режим най-малко трябва да се тревожим за общественото спокойствие и сплотеността на обществото. Хората се усъвършенстват все повече и все повече излизат от невежеството тогава, когато никой не се стреми съзнателно да ги държи в него.

Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество, което по неповторим начин осмисля битието си и променя ракурсите на света около себе си. Човек не се ражда добър или лош, герой или подлец, а сам избира /осъжда себе си/ какъв да бъде. Строго казано, човек не е свободен, защото е самата свобода. Нещо повече, той е „осъден“ на свобода. Бягайки от нея, той бяга и от самата човешка действителност. А бягството от собствени решения означава бягство от Проекта за света – човешкото начало. Какво заключение можем да извлечем от мисълта на Сартр „Човек е осъден да бъде свободен“? Че свободата е поредният парадокс в човешката история? Или, че свободата е най-великото достояние на човечеството….Човек е свободен, но и изоставен на самия себе си. Свободен да гони съвършенството и мъдростта, доброто и красотата. Свободен даже в даден момент да бъде готов да изгуби свободата си в лабиринтите на разума и познанието. Нека всеки един от нас прецени какъв вид свобода би могъл да избере. Братя бъдете свободни. Нека оставим вратата отворена…

В прослава на Великия Архитект на Вселената

Най-безполезните и лоши човешки навици

11 вредни навика, от които по-добре да се откажете

Хората винаги са се стремели към щаслив и спокоен живот, но в повечето случаи сами си го усложняват. Ето някои неща, които е по-добре да спрете да правите, за да постигнете баланс в живота си.

За целта по-добре спрете да:

Се притеснявате за всичко

Това е най-големият палач на щастието. Притеснението открадва цялото ви внимание и ви давам илюзията, че работите по проблемите си, докато, всъщност, само продължавате да се притеснявате. Хората се тревожат за какво ли не: да избягат от реалността, страх от непознатото, съпротивление срещу дадена промяна, липса на самочувствие и др.

Как да спрете: За да се измъкнете от това, се попитайте какво можете да направите в този момент, за да стане живота ви по-добър и го направете.

Угаждате постоянно и преднамерено на другите

Каквото и да си мислите, да казвате “да” на всяко предложение не е добра идея. Първо, не е добре за вас, защото ще ви остави емоционално, ментално и физически изтощени. Второ, не е добре за другия човек, защото го кара да мисли, че имате времето и желанието да правите всичко, за да е доволен. В общ план, хората, които се занимават с другите за своя сметка, имат ниско самочувствие и не са щастливи, поради което имат постоянна нужда от одобрението на другите.

Как да спрете: Просто се научете да казвате “не”. Често, когато казвате “не” на някого, казвате “да” на себе си.

Отлагате

Отлагането води до застой. Когато отлагате, нищо хубаво не се случва в живота ви. Хората отлагат много неща – от завършване на задачата до решение за някакво действие. Твърде много се натоварваме с това колко е трудно това, което трябва да свършим, вместо да го свършим. А доста често, когато започнем да го вършим, установяваме колко лесно се случват нещата.

Как да спрете: Когато чувствате, че отлагате, по-добре си начертайте план как да свършите работата и я направете

Живеете в миналото

Миналото си е минало, но някои хора прекарват много време в това да мислят за вчерашния ден. Да мислите твърде много за миналото ви е вредно за вас. Вие сте продукт на средата си, тя ви е определила и това не може да се промени. След това, всеки на този свят е срещал трудности в живота си, не само вие. Така че, или оставате затиснати в миналото, или продължавате напред.

Как да спрете: Ако сте натурпали много гняв във вас от миналото, не игнорирайте тези чувства. Въпросът е да правите нещо конструктивно с живота си и тези негативни емоции ще оттекат.

Живеете в бъдещето

Много хора прекарват толкова време, мислейки за утрешния ден, че не живеят живота си. Като си взимате душ може да си мислите за чашата с кафе, която ще изпиете след това. А когато започнете да пиете кафето, вече си мислите за нещо следващо. Никога не сте напълно в настоящето и затова не можете да се насладите на живота.

Как да спрете: Осъзнайте, че живота е тук и сега. Насладете му се.

Съдите другите

Когато съдите другите, вие страдате. Това е външен израз на чувство за малоценност и гняв. Никой не е по-добър от друг, така че от това няма смисъл.

Как да спрете: Разберете, че всички сме част от човешката раса. Ние сме едно и трябва да си помагаме, вместо да се съдим.

Сравнявате живота си с този на останалите

Хубаво е да знаете какво правят другите отвреме-навреме, защото така разбирате какво искате и какво не искате от живота. Но да сравнявате всяка ваша крачка е твърде много. Когато това стане тенденция, вече не гоните своите мечти, а тези на останалите

Как да спрете: Просто трябва да стигнете до идеята, че вие сте уникални. Колкото и да се опитвате да бъдете друг, това няма да стане.
 

Изпитвате срам

Срамът е дълбока емоция с многобройни причини. Ако сте преживели нещо травмиращо, вината може да ви вземе в плен за дълго време. Хората, живеещи със срам, не могат да се наслаждават на живота и това ги потиска още повече. Ако чувствате срам, по добре си го признайте. Експериментирайте и си простете, за да отхвърлите чувството. С този експеримент ще си отговорите на въпросите: Колко дълго може да продължи момент, в който не се обвинявате? Колко по-добър може да е живота, ако можете да си простите? Можете ли да говорите за това с някого?

Как да спрете: Колкото по-бързо си простите, толкова по-рано ще се фокусирате върху нещата, които ви правят щастливи.

Сте дезорганизирани и мързеливи

Оплакваме се, че не ни стига времето, но мързелът и слабата ни организираност губят много часове от денонощието. Да станете по-организирани е навик. Започнете с нещо малко като да си почистите бюрото или да си оправите леглото. Създадете ли този навик, ще стане по-лесно.

Как са спрете: Изследвания са доказали, че хората, които си оправят леглото сутрин са по-продуктивни и живеят в мир със себе си. Помислете върху това.

Да се страхувате от всичко

Страхът е една от основните причини да не можем да продължим напред в живота си. Страх от пропадане или страх от успех. Страх от неизвестното. Страх от страха. Докато сме живи, сме подложени на някакъв вид страх. Това трябва да спре.

Как да спрете: Същественото е да направите оценката, че щастието и израстването са по-важни от страха. Всеки ден правете нещо, което ви кара да се чувствате доволни и това ще помогне.

Си мислите, че постоянно сте заети

Заетостта често е бъркана с продуктивността. Това са две различни неща. В същото време технологиите създават чувството, че има много работа да се свърши и твърде малко време за това, което създава стрес.

Как да спрете: Недейте да се опитвате да бъдете заети. Трябва да се научите да отсявате най-важното за вас.

Ценното време

8 неща, за които трябва да отделяте повече време

Времето определено е един от най-ценните ресурси и правилното му разпределяне си е цяло изкуство. Ето няколко кратки съвета, които се надяваме, че ще ви помогнат да оползотворите максимално свободното си време:

1. Оставайте по-често сам със себе си вместо да се занимавате с драмите, случващи се около вас
Има много ползи от това да прекараме време със себе си. Помага за намаляването на стреса, поглеждаме от друг ъгъл на живота и ставаме по-независими. Можем да си изясним доста неща и да набележим нови цели. Прекарвайки повече време със себе си можем да избегнем излишните драми, които се разиграват около нас. Неща като проблемни отношения и негативни разговори единствено биха ни направили нещастни

2. Четете повече за сметка на времето, отделяно за телевизия
Гледането на телевизия е не само развлечение, но и пристрастяване. Времето, прекарано пред малкия екран, може да бъде запълнено доста по-продуктивно и забавно, като например го заменим с четене. Четенето ще ви помогне да разпознавате и разбирате хората около вас, света и себе си. Добро упражнение е и за въображението.

3. Прекарвайте повече време със семейството си и ограничете „вечната заетост“
Семейството трябва да бъде приоритет в живота ни. Това са хората, заради които правим толкова много неща. Лесно е да започнем да пренебрегваме тези, които ни мотивират да работим здраво. Но времето със семейството ни дава възможността да оценим наистина значимите неща в живота.

4. Отделяйте повече време, в което да давате, отколкото да съжалявате за нещата, които не може да имате
Когато можем да дадем, сме много по-щастливи и продуктивни. Също така допринасяме за безкрайния цикъл на живота. Лесно е да кажем, че нямаме достатъчно – тогава защо трябва да даваме? Но трябва да оценяваме какво вече имаме и да споделим колкото и каквото можем.

5. Грижете се повече за себе си вместо да се тревожите за провали и грешки
Имаме хиляди примери за наистина успешни личности, които печелят много пари, но чието психическо и физическо състояние е ужасяващо. По-спокойно! Те са под вечен стрес и страх от неуспехи и не могат да открият посоката, в която да вървят. По-разумно е да се грижим първо за себе си чрез упражнения и почивки, преди да се тревожим за тези неща, които не зависят от нас.

6. Бъдете активни, не протакайте
Нещо като „подходящо време“ не съществува. Протакането е само малка кражба на време. Но най-добрият начин да ползваме времето си е като следваме истинските си желания. Последвай мечтите си, защото няма по-добро време от сега!

7. Не спирайте да учите и да се обогатявате вместо да губите време в грешни връзки
Времето трябва да бъде прекарвано в учене на нещо ново. Образованието е безкраен процес. Не сме на тази планета, за да циклим на едно ниво, а за да продължаваме да опознаваме себе си и света. Погрешните връзки могат да смачкат самочувствието ни, но ние знаем, че има как да прекараме времето си доста по-полезно.

8. Изграждайте добри навици вместо да пилеете пари за безполезни неща
Изграждането на добри навици ни спестява време и ресурси . Също така ни помага да се чувстваме по-завършени и достойни. Харченето на пари за ненужни неща може да повлияе на нашето бъдеще и плановете, които имаме .

Времето, най-вече онова, което отделяме на себе си, е най–ценният и скъп ресурс, който притежаваме.

И за финал ще ви припомним едни думи на Бенджамин Франклин: „Обичаш ли живота? Тогава не пилей времето си, защото от него е направен животът!“