Геополитиката пред есенното изостряне

Лятото отново е горещо. Никакво спокойствие. В политиката, икономиката, оръжията…

Но ако се съди по онова, което става сега, есента ще бъде още по-гореща.

Има няколко точки, които още в началото на есента ще се превърнат в плацдарми за активни действия.

САЩ ще бъдат локомотивът на новините, които ще имат важни последици за глобалната политика. Драмата на жанра в САЩ ще кулминира към ноември – президентските избори и периода след него /б. а. – на процесите в САЩ се спираме на другите страници/.

Едновременно и другите основни световни играчи правят изпреварващи действия, печелят нови позиции, за да водят борба.

Плацдармите се подготвят предварително, за да се предотврати активността или атаката на противника в удобно за него време.

Целият свят сега се подготвя за американската президентска кампания. И целият свят не очаква от нея нищо добро. Уравнението на американските избори в момента не може да бъде разрешено от никого, което води до маневра на другите големи сили на световната арена.

Основният играч, който активно се подготвя да се противопостави на ситуацията в и около САЩ, при всички възможни варианти там, е Китай. След като изтърпя поредица от сериозни обвинения в почти всички смъртни грехове, Китай работи на изпреварване и заемане на изгодни за него позиции.

Най-важният ход на Пекин беше приемането на закона за сигурността на Хонг Конг. Това означава едно нещо – Китай връща пълния суверенитет над тази територия.

Приемането на този закон се подкрепя от Русия. На Запад обаче някои държави изразиха готовност да предоставят на жителите на Хонг Конг паспорти и убежище /Великобритания и Австралия/. Ходът на Китай е превантивен. До няколко месеца ще трябва да почисти Хонг Конг от агентите на влияние на САЩ, Англия и т.н.

Друг фронт на конфронтацията е конфликтът в Хималаите между Индия и Китай. Това е стара точка на напрежение, която сега САЩ и Израел се опитват да подпалят отново. Посредничеството на Москва засега успява да свали напрежението между двете най-населени държави в света.

Плацдарм на напрежение е и Тайван, който не посмя да обяви независимост. Надделя инстинктът за самосъхранение. Но САЩ ще използват и тази платформа срещу Китай, за който обаче Тайван не е въпрос на настоящия момент. Основното за Пекин е да се предотврати активен сепаратизъм от тази метежна територия.

Последната точка на напрежение в контекста на Китай е Южно-китайско море, където САЩ вече събират сериозни сили за конфронтация и изпращат два самолетоносача в зоната наведнъж, което е демонстративно заявление за геополитическа конфронтация с Китай.

Позицията на Пекин е ясна – гарантиране на сигурността на Китай по периметъра, в който страната доминира, включително в морските пространства. Ще успее ли? Вероятно да.

Друга гореща точка е Турция и събитията около нея в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. Но докато Китай действа внимателно, Турция отива на изостряне и губи. Тя няма сили да отнесе онова, което иска в това число и с превръщането на „Света София“ в джамия.

Защо? Най-вероятно за да се осигури възможността за търгуване: за Сирия вече се пазари с Иран и Русия, и за зоната на Идлиб, където са най-непримиримите противници на Дамаск. Но в бъдеще Ердоган ще трябва да сдаде всички територии в Сирия.

Участието на Турция в либийските събития предизвика гнева на Франция, зад която е Израел и вниманието на Египет и Алжир. Но Турция няма намерение да е единствената сила в Либия. По-скоро става въпрос за получаване на дял от либийския нефт и ще се опита да спечели участъци и бази.

Умишлената провокация със статута на Света София като функционираща джамия, което е нарушение на всички международни задължения на Турция, е необходима за Ердоган, както за вътрешни въпроси, така и спрямо Гърция, Северен Кипър и Русия.

Конкретно Турция се стреми да създаде колкото се може повече точки, около които да води преговори, например с Русия за Сирия, или с Египет – за Либия. Но основният удар по Ердоган ще бъде нанесен отвътре. Загубата на общините Анкара и Истанбул е показателна.

Наред е „Стара Европа“, която започна да отписва от сметките си САЩ.

Министрите на външните работи и финансите на европейските страни, участващи в групата на А-7, отказаха да летят до САЩ на срещата на върха. И по политически причини. По-рано подобен демарш би бил невъзможен, но сега САЩ всеки ден показват такива очевидни признаци на деградация и упадък, че европейските съюзници започват откровено да бойкотират отношенията със САЩ.

В момента все повече европейските правителства не виждат смисъл в разговорите с администрацията на Тръмп. От гледна точка на европейските политици Тръмп се интересува „повече от шоуто, отколкото от диалога“. Хаосът във вътрешния живот на САЩ нараства – денят на независимостта на САЩ, масовото горене на американски флагове в цялата страна, кампанията за разрушаване на скалните скулптури на великите президенти на САЩ на планината Рашмор, свещена за американския патриотизъм, появата на „черната милиция“, т.е. въоръжените черни отряди, които искат от Вашингтон да даде Тексас на афро-американците и т.н. Докато Европа в по-голямата си част преодоля пандемията на коронавируса, в САЩ вече е „втора вълна“. Икономиката им е в катастрофа – 13,3% от трудоспособното население са без работа, срив на БНП с 37%.

На този фон американските съюзници в Европа започват да отписват Америка.

Дания издаде разрешение за изграждането на „Северен поток 2“ в своите териториални води.

Германия в необичайна за нея, ултиматумна форма, заяви, че „Северен поток 2“ ще бъде завършен и въведен в експлоатация на всяка цена. Даже заплашиха САЩ с ответни наказателни санкции.

Важна точка в Европа е Полша, като център на сблъсъка между привържениците на Тръмп и на глобалните евроатлантисти. Президентските избори на 12 юли бяха спечелени отново от Дуда с малка разлика. Това означава, че Дуда, заедно с Орбан в Унгария, ще са основна опозиция на Брюксел вътре в ЕС.

От друга страна Дуда е лоялен партньор на Тръмп. Решението на Тръмп за преместване на част от американските войски от Германия в Полша е не само натиск върху Германия от страна на САЩ, но и подкрепа за Дуда, който критикува Германия.

Противниците на Тръмп се стремят да извадят полския плацдарм извън неговия контрол. Такъв беше Рафал Тшасковски в изборите, който минаваше за кандидат за Брюксел.

Позицията на Полша не е лесна. От една страна стана плацдарм на сблъсъка между Тръмп и глобалистите, между Тръмп и Германия и между Тръмп и Русия.

Целта обаче е постигната. Полаците са разделени 50/50. Не може да липсва и Нетаняху, който с наглост иска 300 млрд. долара от Полша за някакви „компенсации“. Присъединиха се и американските евреи, които искат от Полша други 300 млрд. заради други „компенсации“. Да не забравяме и проблемите на Варшава с Украйна и Беларус.

В такава сложна конфигурация Полша не е била никога след Втората световна война. Ясно е, че това е една от горещите области на бъдещата геополитическа игра.

И накрая, последната гореща точка, подготвяща се за настъпващите събития е Близкият Изток. Израел досега бавно прилагаше плана за анексията на палестинските територии на Западния бряг. Сега обаче неслучайно се бави. Израел и Нетаняху са в пряка зависимост от Тръмп, автор на проекта. Ако Тръмп остане – всичко може да стане. Ако не оцелее, трябва да се даде задна скорост.

Ситуацията е екзистенционална, както за Нетаняху, така и на партньора му в управляващата коалиция Гану. Това означава, че Израел ще се опита да печели време, за да не изпадне в трудна ситуация през есента и зимата, като дотогава ще се опитва да вкара САЩ в нов глобален или регионален конфликт с Иран, Китай или Русия.

От друга страна, забавянето е от полза за Тръмп, за да демонстрира, че не е зависим от Нетаняху и от евентуални разкрития около аферата Епщайн – Максуел.

В същото време палестинските сили, Хамаз и Фатах заявяват, че са готови да се борят съвместно срещу анексирането на палестинските територии. Това е нормално. За всички палестински сили действията на Израел са постоянен дразнител.

Освен това целият арабски свят ще подкрепи тези сили с изявления и пари. Така Израел иска да стане следващият трамплин за политическата игра в района, а от друга, преценявайки рисковете, не иска да е мишена на арабската съпротива, дори да изгуби подкрепата на САЩ (малко вероятно е Байдън – Хилъри да подкрепят Нетаняху. Напротив./

Така виждаме няколко плацдарма, които се подготвят за есенните действия.

Други някои точки или нямат стабилност (Украйна, която излезе от минските споразумения) или мащаб (Източна Африка), за да се превърнат в още един плацдарм.

Сега да видим ролята и мястото на Русия в тези разстановки и степента на нейното участие в предстоящата геополитическа конфронтация от есента.

Преди всичко Русия има независима позиция с твърде сериозни интереси и потенциал.

Съдейки по развитието на историята, в есенната конфронтация на Русия се подготвя съдбата на играча, на когото ще се опитват да закачат поредна порция обвинения и да въведат още санкции. В същото време Русия ще е включена в игрите на всички площадки, които бяха разгледани.

Като цяло тя ще има две поведения – пасивно и активно.

Първото се основава на поддържане на статуквото, без да се влошава ситуацията.

Второто е свързано с постигане на собствени изводи в рамките на конфронтацията.

Русия неизбежно ще бъде включвана в конфронтацията на САЩ и Китай. Достатъчно е да си припомним поканата към Русия за Г-7, т.е. Тръмп иска да демонстрира антикитайски съюз с Индия, Австралия и Южна Корея. Разбира се, Русия няма да участва в такова съмнително събитие.

Пасивният сценарий предполага на Русия варианта да остане над битката без сериозна намеса в ситуацията и без загуби в собствените си позиции. Това е напълно възможно.

От гледна точка на геополитическата активност конфронтацията между САЩ и Китай се очаква да бъде много напрегната, и Русия може да получи политически и икономически изгоди. Това съотношение не е най-лошото за Русия. Притежавайки стабилна политическа ситуация вътре в страната, проведените конституционни реформи и огромната подкрепа за президента от страна на народа, Русия може да участва в Голямата игра решително. Есента ще е подходящ момент.

Геополитически анализ на „Строго секретно“

Световната икономика след COVID-19

Каква ще е световната икономика след коронавируса?

Международният валутен фонд публикува своите прогнози за текущата година – като взе предвид показателите за първото тримесечие и прогнозните щети от COVID-19.

За „Големите 20“ национални икономики (да не се бъркат с политическата Г-20, където присъстват Австралия, Аржентина, Южна Африка и ЕС, но Египет, Иран, Испания и Тайланд отсъстват), перспективите изглеждат по следния начин според МВФ.

Първите четири места, както и миналата година, ще бъдат заети от Китай, САЩ, Индия и Япония. Но докато китайците и индийците ще имат ръст през тази година (съответно 1,82% и 2,52%), американската и японската икономика ще паднат – с 5,31% и 4,57%.

Следват Германия и Русия. Икономиката на Германия, чийто БВП възлизаше през 2019 г. на 4,5 трилиона долара, през 2020 г. ще претърпи спад с 6,37% до 4,1 трилиона.

Но Русия (4,4 трилиона долара през 2019 г.) няма да има спад, а ръст от 1% и това ще постави страната на четвърто място в челната част на световната икономика. Според покупателната сила и на трето място – след Китай и САЩ.

Страните, класирани от седмо до 11-то място – Индонезия, Бразилия, Англия, Франция и Мексико – няма да променят реда си през 2020 г. От тези пет обаче само индонезийската икономика ще нарасне леко – останалите ще имат спад с 4,71 – 6,60%.

Италия ще се срине с 8,55% през 2020 г. и ще падне от 12-то на 14-то място.

Турция, Южна Корея, Испания, Канада, Саудитска Арабия, Иран, Египет и Тайланд, всички заедно, ще претърпят спад в своя БВП. Като цяло само в пет национални икономики – Китай, Индия, Русия, Индонезия и Египет – от първите 20, растежът се очаква да бъде незначителен, не по-висок от 3%, докато останалите ще преминат през спад.

Реално обаче, ситуацията ще бъде много, много по-лоша.

Централните банки помпат кухи пари в националните икономики и това „повишава“ показателя им за БВП. Но по същество ще изгърми секторът на виртуалните услуги и реалното производство направо ще се срине.

Последните данни за САЩ – 15% ръст на паричната маса и спад с 1,2% на индустриалното производство през първото тримесечие, са сравними с краха на Ваймарска Германия или на днешно Зимбабве.

ФРС на САЩ сега работи на ръба на „пропастта“, опитвайки се да предотврати срива на пазарите и бюджета – поне до президентските избори в САЩ през есента.

Какво следва?

Какви активи могат да покрият току-що напечатаните трилиони долари, с които се изкупуват корпоративни ценни книжа със стойността на боклука и се осигуряват социалните плащания не повече от 40 милиона нови безработни в Америка?

Никакви.

Нито един легитимен вариант, освен официалната процедура за банкрут не е възможен за САЩ. Дали си мислят, че могат да наложат „глоба за вируса“ от 20 трилиона долара на Китай? Е, могат да си поискат, но какво ще получат?

Евентуалното четвърто /и даже трето/ място на Русия заслужава внимание. Всъщност още през 2017-2019 г. разликата в БВП между Русия и Германия беше само 54 милиарда долара. Но става и дума за новата реална устойчивост на руската икономика, която отдавна не разчита само на газа и нефта.

Ще припомним, че през 2007 г. Владимир Путин за първи път постави задачата след десет години Русия да влезе в топ 5 на националните икономики в света по отношение на БВП. САЩ предприеха мерки за възпиране на Русия – превратът в Украйна, санкциите срещу Русия и т.н., но Русия се справи.

Сега САЩ и Западът самите имат много по-големи проблеми, с които не могат да се правят.

Автор – Красимир Иванджийски

Какво крият от нас упорито?

Магнитното поле на Земята обгражда нашата планета като поле на невидима сила, защитаваща живота от вредното слънчево лъчение, като отклонява заредените частици далеч.

Това поле се променя непрекъснато

Историята на нашата планета включва поне няколкостотин глобални магнитни риверсии, където на север и на юг магнитните полюси си разменят местата.

Много учени определят катастрофалните климатични промени като признак за смяна на полюсите. Но освен климатични промени е възможно да очакваме и други катаклизми с неясен характер.

Мнение

Кога би могла да бъде следващата такава промяна и как ще се отрази на живота на Земята?

Геофизиците Джон Тардуно и Винсънт Хеър от Университета в Рочестър смятат, че причината за отслабването на земното магнитно поле през последните 160 години е Южноатлантическа аномалия в магнитното поле между Зимбабве и Чили.

Магнитното напрежение в тази област е толкова слабо, че разположените над нея спътници на практика не са защитени от космическата радиация.

Източникът на Южноатлантическата аномалия е скрит в недрата на планетата, между ядрото и мантията, в района под Южна Африка.

Според двамата геофизици магнитното поле в този регион на силна аномалия ще продължава да отслабва, което предвещава смяна на магнитните полюси на планетата.

Това е безспорна научна хипотеза

и с нея са съгласни водещи геофизици и авторитетни учени. Те смятат, че събитието ще повлияе върху работоспособността на наземните и орбитални електронни системи и навигационно оборудване.

При евентуалното обръщане, магнитното поле няма да бъде поле нулево, но ще приеме по-слаба и по-сложна форма.

То може да падне до 10 на сто от днешната си сила и дори едновременно да съществуват множество „северни“ и „южни“ магнитни полюси, уверяват учените.

Това води до множество климатични промени, изригвания на вулкани, топене на арктическите ледове и пълна промяна на облика на земята.

Кога е била последната трансформация ?

Според учените последната пълна риверсия, наречена Brunches-Matuyama, настъпила преди около 780 000 години. Но дали това е точното време никой учен не се наема категорично да твърди.

В ляво е магнитното поле на Земята, което сме свикнали да виждаме. В дясно е модел на това в какво може да се превърне магнитното поле по време на обръщане. Снимка: NASA / Gary Glazmaier

Евентуалното въздействие на силна геомагнитна буря върху днешната електронна инфраструктура все още не е напълно изяснено.

Откакто са започнали измерванията на силата на магнитното поле през 1830 г., то непрекъснато отслабва, а в последните години това се случва с по-бързи темпове. Очевидно тази хипотеза не е по вкуса на голяма част от научните среди.

Самият факт, че магнитното поле на Земята в момента отслабва с 5% на всеки сто години, е довел до предположения, че то може да се обърне в рамките на следващите по-малко от 1000 години.

Темповете на отслабване в момента са в пъти по-бързи, но тези данни не се изнясят публично. А да се определи точна дата на пълна риверсия, засега за учените е трудно.

Слънцето и смяната на магнитните полюси

Една от най-мощните слънчеви бури удари Земята със скорост 2,5 милиона километра през юни 2016 година.

По време на слънчевата атака магнитният щит на планетата се е огънал и на няколко места земята се оказала без животоподържащата защита.

Изненадващо за всички наблюдавали и изследвали явлението се стига до заключението, че щитът на Земята може да бъде пробит по-лесно отколкото сме очаквали.

Тогава пробивът в магнитосферата е бил за около 2 часа, но учените докладват, че планетата е много по-уязвима пред слънчевата радиация, отколкото сме допускали досега.

по научни публикации на Джон Тардуно, Винсънт Хеър, Фил Ливърмор и Джон Маунд

НП