Отвъд свободата и достойнството

Опитвайки се да разрешим ужасяващите проблеми, пред които се изправяме в днешния свят, естествено се обръщаме към нещата, които познаваме най-добре. Играем от позицията на силата, а нашата сила са науката и технологията. За да ограничим експлозията в нарастването на населението, търсим по-добри методи за контрол на раждаемостта. Заплашени от ядрен апокалипсис, изграждаме по-големи възпиращи сили и антиракетни системи. Опитваме се да предотвратим световния глад с нови храни и по-добри начини за тяхното отглеждане. Надяваме се, че подобрените санитарни условия и медицина ще контролират болестите, по-добрите жилищни условия и транспорт ще решат проблемите на гетата, а новите начини за редуциране или отърваване от отпадъците ще спрат замърсяването на околната среда. Можем да посочим забележителни постижения във всички тези области и не е учудващо, че трябва да се опитаме да ги разширяваме. Нещата обаче все повече и повече се влошават и е доста обезсърчително да установиш, че самата технология не е наред. Санитарните грижи и медицината са направили проблемите на населението още по-остри, войната е станала още поужасяваща с изобретяването на ядрените оръжия, а охолното търсене на щастие до голяма степен е отговорно за замърсяването. Както каза Дарлингтън: „Всеки нов източник, чрез който човекът увеличава властта си на земята, е бил използван за ограничаване на перспективите на неговите наследници. Целият му прогрес е бил и е за сметка на вредата за неговата среда, която той не може да поправи и не може да предвиди.“

Независимо дали е могъл да предвиди вредата, човекът трябва да я възстанови или всичко е загубено. И той може да направи това, ако осъзнае и признае природата на трудността. Приложението единствено на физическата и биологичната науки няма да реши проблемите ни, защото решенията лежат в друга област. По-добрите контрацептивни средства ще контролират ръста на населението само ако хората ги използват. Новите оръжия ще пуснат в ход нови защити и обратно, но ядрената катастрофа може да се предотврати само ако условията, при които нациите воюват, могат да бъдат променени. Нови методи в селското стопанство и медицината няма да помогнат, ако не се практикуват, а жилищните условия са въпрос не само на сгради и градове, а на това, как хората живеят. Стълпяването може да се коригира само като се накарат хората да не се тъпчат на едно място и околната среда ще продължи да се влошава, докато не се изоставят замърсяващите способи.

Накратко, ние трябва да осъществим огромни промени в човешкото поведение и не можем да ги направим само с помощта на физиката или биологията, независимо колко усилено се опитваме. (А съществуват и други проблеми, като кризата в образователната ни система и отчуждението и бунтът на младите, за които физическите и биологичните технологии са толкова очевидно нерелевантни, че никога не са били прилагани.) Не е достатъчно да се „използва технологията с по-дълбоко разбиране на човешките въпроси“ или „да посвещаваме технологията на духовните потребности на човека“, или „да насърчаваме технолозите да се обърнат към човешките проблеми“. Такива изрази съдържат в себе си идеята, че там, където започва човешкото поведение, свършва технологията и че трябва да продължаваме така, както сме правили в миналото с онова, което сме научили от личен опит, от колекциите на отделните късове личен опит, наречени история, или с дестилацията на опита, намираща се в народната мъдрост и практическите всеизвестни истини. Те са на наше разположение от векове и всичко, което имаме насреща им, е състоянието на света днес.

Това, от което се нуждаем, е технология на поведението. Бихме могли да разрешим проблемите си достатъчно бързо, ако можем да нагодим растежа на световното население точно толкова прецизно, колкото определяме курса на космическата ракета, или да подобрим селското стопанство и промишлеността с известна част от увереността, с която ускоряваме високоенергийните частици, или да се придвижим към мирен свят с нещо като стабилния прогрес, с който физиката се е приближила до абсолютната нула (макар че и двете остават сравнително доста далеч). Липсва ни обаче поведенческа технология, сравнима по мощ и прецизност с физическата или биологичната технология, и онези, които не смятат самата възможност за смехотворна, е по-вероятно да се уплашат от нея, отколкото да бъдат насърчени. Ето колко далеч сме от „разбирането на човешките въпроси“ в смисъла, в който физиката и биологията разбират своите области, и колко далеч сме от предотвратяването на катастрофата, към която светът, изглежда, неумолимо се движи.

Е-книга свалете безплатно от тукИзтегляне