Българското общество се тресе от социална и екзистенциална агония

Диагноза: морална и духовна деградация

Въпреки витиеватите тълкувания и анализи на т.нар. „български преход“, обективността изисква да признаем, че той откри възможността за незаконно присвояване на националното богатство, което е сътворено с труда на целия народ. Нека да си го кажем направо – сегашният див, бандитски, спекулативен, неолиберален капитализъм е легитимиран не чрез труд, инициативност и предприемачество, а чрез гигантски грабеж, довел до ново разпределение на собствеността и благата, от които се облагодетелства нищожен процент от населението на страната. Това е базата, която обуслови днешния духовен упадък, небивалата алчност и комерсиализация, стремежа към бързо и безскрупулно забогатяване, а оттук и покълването на грамада от нови недъзи и извратености. 

Тоталната криза в обществото

е видима преди всичко в радикалната промяна в представата на голяма част от българите за смисъла на живота и жизнения успех. За сравнение (от което днешните либерали бягат панически) – българинът, особено селянинът, допреди 1944 г. е човек, който има сравнително скромни социални претенции. Пословична е бедността и „робуването на земята“, частно собственическият манталитет. 
Социалистическото общество даде началото на една национална модернизация, която обуслови появата на нов тип трудови добродетели сред широките слоеве на народа: „бригадирският ентусиазъм“, „ударническото движение“, „университетската революция“, създаване на нови клонове в науката и пр., на които днес се гледа снизходително, но те разкриват една друга обновяваща и съзидателна страна на българския характер. Също така – социализмът позволи възможност за творческа реализация на човешкия потенциал, а междуличностните отношения загубиха своята предишна антагонистичност. Човекът в България можеше да се наслаждава на социална сигурност и модерен бит,  гаранитиращи нормално поведение и надграждане на ценности. Защото жизнен успех бе да си писател, музикант, журналист, художник, актьор, учен! Една витална устременост, продължила благотворните традиции на Възраждането.

Подмяна на жизнените цели

За трети път представата за смисъла на живота, за основните жизнени цели, бе подменена цялостно след 10 ноември 1989 г.  Открито се пропагандира култ към парите и печалбата като висши ценности и житейски цели, а потребителският индивидуализъм е „идеалът“ за все по-голяма част от обществото. Оттук и новата „посттоталитарна“ мотивация на българите, носеща различни проявления: псевдобизнеса на застрахователните структури, доминирането на олигархичните кланове в  даден район или град, партийно-бюрократичната спекула, задкулисната приватизация и пр., всички те – крайно отдалечени от труда, знанието и съзиданието. Паралелно с унищожаването на старата и създаването на новата собственост, наблюдаваме нов тип отдалечаване от вековни навици и разрастване до небивали размери на безделието, алкохолизма и нарокоманията.  Ако през 1989 г. в България има между 140 и 170 наркомани, днес те са между 200 и 300 000 души. Според Националния фокусен център за наркотици и наркомании над 120 000 ученици са се „друсали“ с наркотик поне веднъж. С други думи, 25 години след 1989 г. живеем в деструктивен и ирационален свят, свят, в който свободата е химера и все повече се превръща  в идеологическа щампа. 

Тези тенденции доведоха 

до изтощаване и изчерпване на жизнената енергия на нацията; до инфлация на моралните добродетели; до чувство за малоценност, безпомощност и страх пред бъдещето; до изчезване на оптимизма и повсеместно отчаяние. И още: до пречупване на съзидателния дух, изместен от повсеместния песимизъм и парализиращата пасивност. 
Значителна част от структурата на обществото ни е дегенерирана; хиляди хора са маргинализирани, което формира лумпенско съзнание. Това обяснява защо според някои проучвания българите са сред най-нещастните в света. Дълбинните социални неравенства в крайна сметка предопределиха дълбоката и необратима криза на „човечността“ в националната ни народопсихология. Те унищожиха критериите за „добро“ и „лошо“, „честно“ и „безчестно“, „почтено“ и „непочтено“, като наложиха убеждението, че е нормално хората да се делят на „малко богати“ и „много бедни“, с всички произтичащи от това последици.
Ненаказуемостта, амнистирането, корупцията, кражбите, изнудването, рекетът – въобще мутризацията на обществото родиха „философията“, че може да се успее и без труд! Заедно с това се формират морал и ценностна система, противоположни на традиционната българска нравственост от миналото. 

Трудът отпада като ценност

Изграждането на подобна консумативна нагласа говори, че все по-голяма част от населението в България не е ангажирана в създаването и натрупването на общественото богатство, а предпочита да търгува, да потребява и консумира блага. Едно от „достиженията“ на прехода е изваждането на значителна част от трудоспособното население извън производствената сфера. Ето защо анкетите многократно потвърждават, че за значителна част от младите поколения трудът и трупането на знания отпадат като ценности. Те предпочитат да не работят, търсейки други форми на своята социална реализация. 
В тези ценностни трансформации две тенденции са особено отчетливи. (Изследвани обстойно в монографията на Михаил Мирчев „Социална динамика и цивилизационно развитие“) Първо – разпространението на спекулативната икономическа нагласа. Тя се изразява в обстоятелството, че голяма част от хората участват в икономиката, но нетрудово и непроизводително, а консумативно. Разчитайки основно на доходи от валутно и борсово спекулиране, от спекулативна търговия с недвижими имоти и други скъпи вещи, на доходи от дивиденти, лихви, ренти и наеми. Това е т.нар. „ирационална пазарна“ икономика, в противовес на дефинираната от Макс Вебер „рационална пазарна“ икономика. Второ: сред значителна част от населението на страната се наблюдава отказ от борба за добър живот. При това тази тенденция обхваща не само хора с висок жизнен стандарт, за които трудът не е водещ приоритет, а и такива, които живеят с ниски и мизерни доходи. Противно на очакванията тези хора вместо да са трудово активни, отказват да се мобилизират и да полагат лични усилия, отказват да се измъкнат от блатото на живота чрез труд. Предпочитат да живеят без усилие, отдадени на някакъв лайф и развлечение.

Философия на мързела и леността

Това доказва, че „принципът на реалността“ се подменя от „принципа на удоволствието“. И то схващано в неговите примитивни и вулгарни форми: сексуален разгул, живот чрез насилие и агресия; публичност чрез охолство и скандализиране на обществото. Вече е налице формирането нова култура. Тя се основава върху хедонизма и потребителските нагласи, върху идеята за „живота в аванс“, където първо се потребява, а чак след това се произвеждат съответните блага. 
Допреди две десетилетия в страната ни действаше принципът „щом си здрав и прав, не може да не работиш“. Лицата, които са вън от тази формула, са или обект на морално осъждане, или преследвани от закона. В съвременното общество все повече млади, силни, здрави, образовани и можещи хора споделят жизнената философия на мързела, апатията и инертността. За тях трудът е нещо нежелано и архаично.

Чалга културата е водеща

За този тип поведенческа нагласа сериозен „принос“ имат и медиите. В повечето случаи те  ирационализират колективното и индивидуалното съзнание, налагайки тезата, че човекът е „забавляващ“ се, а не „трудов“ субект. (Неслучайно тази тенденция все повече привлича вниманието на медийните експерти – Любомир Стойков, Милко Петров, Лили Райчева и др.) Така безусловно съдействат за прогресиращата нравствена деградация в обществото. Това е най-голямата беда в съвременната ни култура, където се размиват и ерозират ценностите. В общественото пространство преобладават постъпки и действия, наситени с арогантност и простащина. На мястото на нормалния, интелигентен език идва примитивният жаргон. За съжаление повечето от медиите (особено жълтите вестници и някои от телевизиите) следват чалга стила, вместо да показват стойностни образци на живеене. Чалга културата нанася трайни и непоправими поражения във формирането на естетическия вкус на младите хора, които са 100% екранно, медийно поколение. А именно: налагане на примитивизъм, вулгарност и крайно консуматорство. Оттук и невъзможността за ценностно израстване. Нека да не бъдем крайни – естествено е желанието на медиите да бъдат интересни, атрактивни, дори сензационни. Аудиторията има такава потребност и няма защо тя да й се отнема. Проблемът е в преминаването на здравословната граница, в подмяната и фалшификацията на ценности. Такъв е случаят (за първи път в народната ни съдба) с наглото и безочливото дефилиране на т.нар. гейове. Една затворена, но особено активна и агресивна общност, демонстрираща непрекъснато своя личностен и колективен егоизъм. Съвременните медии са пълни с псевдозвезди, създадени от реалити форматите. (Поредният сезон на BIG BROTHER е поредното безумие!) 

Консумативно-потребителският разгул

Съвременният българин днес е в капана на митологемата за „високия жизнен стандарт“. Практиката доказва обаче, че поддържането му е не само удоволствие, но преди всичко голяма мъка. Тези, които го имат, трябва да бъдат винаги „на равнище“ (с марката кола, луксозния апартамент в престижен квартал, скъпите дрехи и пр.), а останалите – се напрягат и надпреварват да го получат, за да могат да живеят прилично. Неслучайно през последните десетилетия се разрушиха мотивите за пестеливостта и солидарността като фундамент в народопсихологията ни. Особено сред т.нар. „лузъри“. Тя е подменена от шопинг манията, от егоистичен индивидуализъм, водещ до съзнателно атомизиране на личността. Спестовността е подменена от стремежа към свърхпотребление и лукс. Днес в нашето бедно общество наблюдаваме следния парадокс: демонстративно потребление (от всички столици на ЕС, София е с най-нисък БВП на човек от населението, но пък с най-много на брой скъпи мерцедеси), което е в разрез с икономическата логика и доходите на населението, но пък е в унисон с желанието да се преодолее комплексът, че си неуспял или си маргинал. Този консумативно-потребителски „разгул“ води и до увеличаване дела на задлъжнелите лица. Все по-отчетливо се вижда игнорирането на спестовността като добродетел, заменена със стремеж на потребление, построено върху принципа „животът е кратък“. Резултатът е всеобщо напрежение, което изтощава и „подлудява“ обществото. Едно „съревнование по престижност“, превърнало се във форма на живот, без скрупули и абстрахиране от всякакви нормални човешки добродетели.

Автор: Доц. д.н. Ивайло Христов