Математически модел: Краят на Западната цивилизация

Математиката, биологията и психологията вещаят края на Западната цивилизация

Съвременната цивилизация върви към колапс според математически модели, уравнение от биологията и резултати от поведенческата икономика

Учени, историци и политици предупреждават, че западната култура достига критичен момент. Процесите на ескалиращо неравенство и изчерпване на ресурсите се насочват към точка, в която много цивилизации от миналото се заливат от политически вълнения, войни и накрая загиват, пише NewScientist.

Дали пък това не е медиен шум в стил „сички ше омрем”? Или пък сме потънали в блажено неведение, подобно на съвременен еквивалент на римляните, заварени на трапезите, докато варварите чукат на вратите?

По-важното е, дали науката има някакви идеи за това, какво наистина се случва, какво може да се случи по-късно и как хората биха могли да обърнат потенциално опасните процеси?

Идеята, че западната мощ и влияние постепенно спадат, може би като прелюдия към рязко падение, не е от вчера. Но тя става по-актуална с последните политически събития – и в САЩ, и в Стария свят, Европа, а и в нашата страна, затънала в собствените си проблеми.

Използването на науката за прогнозиране на бъдещето не е лесно, не на последно място защото трудно можем да дефинираме понятия като „колапс“ и „западна цивилизация“. Говорим за разпадането на Римската империя например в средата на първото хилядолетие, но има много доказателства, че империята съществува под някаква форма векове след това и че нейното влияние продължава и днес. Краят на Древен Египет е повече промяна в баланса на властта, отколкото катастрофално събитие, в което всички загиват. И така, когато говорим за колапс, имаме предвид, че хората губят всичко и се връщат тъмните векове? Или е просто известно време на социални и политически бури?

Западната цивилизация е подобно хлъзгаво понятие. Грубо казано, тя обхваща части от света, където доминиращите културни норми имат произход от Западна Европа, включително Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. България несъмнено също е част от Западната цивилизация. Отвъд това обаче линиите стават по-неясни. Други цивилизации, като Китай, са изградени върху различни набори културни норми, но благодарение на глобализацията определянето на мястото, където западната култура започва и завършва, далеч не е лесно. 

Въпреки тези трудности, някои учени и историци анализират възхода и падението на древните цивилизации, за да търсят модели, които да ни дадат идея за това, което ни предстои.

Така че има ли някакви доказателства, че Западът достига своя край?

Сблъсъци в Киев от 18 февруари 2014 г.Wikimedia Commons

2020 – краят на два цикъла

Според Питър Търчин (Peter Turchin, роден в Русия под името Петр Турчин), еволюционен антрополог в Университета в Кънектикът, със сигурност има някои тревожни признаци. Търчин е популационен биолог, който изучава циклите на възход и спад в популациите на хищници и жертви, когато осъзнава, че уравненията, които използва, биха могли да опишат и възхода и падението на древните цивилизации.

Търчин се опитва да въведе научния метод в историята или поне някакви елементи на точните науки в нея: „Обществото е сложна нелинейна система, в която е необходимо да се използват математически методи. Първо, не можем само по хипотеза да прогнозираме някакви данни. Трябва тази хипотеза да се превърне в математически модел, всичко да се изчисли, да се извлече прогнозата от модела. Тогава можем да проверим тези прогнози въз основа на историята, която се случва в различни региони и по различно време. Ето това е нашият подход”. 

В края на 90-те години Търчин започва да прилага тези уравнения към историческите данни, търсейки модели, които свързват социални фактори като неравенството в благосъстоянието с политическата нестабилност. Търчин забелязва в миналите цивилизации на Древен Египет, Китай и Русия два повтарящи се цикъла на периоди на размирици, определящи епохата.

Той излага своите идеи в Nature през 2012 г., а до заключенията си стига след анализ на числеността на населението, правоохранителните органи, политическата нестабилност и социалната структура. Всяка от тези променливи се състои от друга серия елементи, които се анализират математически.

Търчин и неговият екип установяват, че две тенденции доминират в данните за политическата нестабилност. Първата, която те наричат „секуларен (светски) цикъл“, продължава два или три века. Започва с относително егалитарно общество, в което предлагането и търсенето на труд приблизително се балансират. След това населението нараства, предлагането на труд започва да надхвърля търсенето му и така става по-евтин. Формират се богати елити, докато стандартът на живота на работниците пада. Тъй като обществото става все по-неравнопоставено, цикълът влиза в по-деструктивна фаза, в която мизерията на най-ниските слоеве и борбата между елитите допринасят за социалните турбуленции и в крайна сметка – до колапс.

Изследователите наблюдават и по-кратък цикъл, който обхваща 50 години – приблизително две поколения. Турчин нарича този цикъл „бащи и синове“, защото се основава на противоположната реакция на децата по отношение на поведението на техните родители:

1. Бурно (турбулентно) поколение – бащата реагира бурно на социалната несправедливост;
2. Миролюбиво (спокойно) поколение – синът живее с мизерното наследство на произтичащия от това конфликт и се въздържа.

Третото поколение започва цикълът отново. Търчин сравнява този цикъл с горски пожар, който се разпалва и изгаря, докато се натрупат достатъчно количество храсталаци и цикълът се възобновява.

Преглеждайки историята на САЩ, Търчин забеляза върховете на безредиците през 1870, 1920 и 1970 г. и както можем да видим, интервалът между тях е константа – 50 години.

Още по-лошо, той предвижда, че краят на следващия 50-годишен цикъл, около 2020 г., ще съвпадне с турбулентната част на по-дългия цикъл, предизвиквайки период на политически вълнения, които ще бъдат поне равни на тези от около 1970 г., когато бе пикът на движението за граждански права и протестите срещу войната във Виетнам.

По-горе е графика на Job Flores Fernandez на базата на изследванията на Търчин, която е по-обобщена и не отразява ежегодните стойности за различните променливи. В нея се вижда как през последната четвърт винаги има нарастване на расисткото насилие, свързано с трите етапа на Ку-Клукс-Клан. Търчин твърди, че за да се случи увеличаването на насилието, „хората трябва да започнат да се идентифицират силно с политическа група. Един мощен начин за сплотяването на групите и идентифицирането с тях е чрез ритуали, особено плашещи, болезнени или по друг начин емоционални, които създават ярки, споделени спомени“.

На 4 май 1970 г. националната гвардия стреля в група студенти, протестиращи срещу войната във Виетнам, от Държавния университет в Кент, като убива четирима и ранява шестнайсет.

Тази прогноза се съгласува с направената през 1997 г. от двама любители историци, Уилям Щраус (William Strauss) и Нийл Хоу (Neil Howe) в книгата им „Четвъртият завой: американско пророчество” (The Fourth Turning: An American prophecy). Те твърдят, че през 2008 г. САЩ ще навлязат в период на криза, който ще достигне своя връх през 2020 г. .

Търчин прави прогнозите си през 2010 г. преди изборите на Доналд Тръмп и политическите борби, които съпътстваха избора му, но тогава посочи, че сегашното ниво на неравенство и политически разделения в САЩ са ясни признаци, че страната навлиза в низходящата фаза на цикъла. Брекзит и каталунската криза намекват, че САЩ не са единствената част от Запада, която да усеща напрежението.

Що се отнася до това какво ще се случи по-нататък, Търчин не може да каже. Той посочва, че неговият модел работи на ниво мащабни сили и не може да предвиди точно какво може да накара безпокойството да се превърне в размирици и как могат да се случат лошите неща.

Как и защо турбуленцията понякога се превръща в колапс е нещо, с което се занимава Сафа Мотешарей (Safa Motesharrei), математик в Университета в Мериленд. Той забелязва, че докато в природата при съперничеството между хищници и жертви все някакви   винаги оцеляват, за да се запази цикъла, някои цивилизации, преминали колапс, като тези на маите, критско-минойската и хетите, никога не се възстановяват.

Моделът “хищник – жертва”

За да разбере защо, математикът Мотешарей първо моделира човешкото население, сякаш са хищници, а природните ресурси – жертва. След това той разделя „хищниците“ на две неравностойни групи, богати елити и по-малко богати обикновени хора.

Това показва, че или крайната неравнопоставеност, или изчерпването на ресурсите може да накара едно общество да се срине, но крахът е необратим едва когато двете съвпаднат. „По същество те се стимулират взаимно“, обяснява Мотешарай.

Това взаимно стимулиране се нарича „коеволюция“- усъвършенстването на оръжията на хищника води до усъвършенстване на защитата на жертвата, увличайки се в своеобразна “надпревара във въоръжаването“.

Математическият модел за съвместното съществуване на два биологични вида може да се опише със система диференциални уравнения, известна най-вече за частния случай от типа “хищник – жертва” или модел Лотка-Волтера.

В природата популацията на жертвите ще расте експоненциално (поне в началото), а в отсъствието на жертви популацията на хищниците ще се съкрати до нула заради глада или в резултат на миграция.

Вероятността хищникът да се срещне с тревопасно е пропорционална на произведението x₁ . x₂ или колкото е по-голяма численността на един от видовете, толкова е по-вероятно да се срещне с другия вид. Ако  b_ij е отрицателно число, то видът x₁ (жертвата) при среща с другия вид намалява, а ако е положително това означава, че видът  x₂ при среща с другия вид се увеличава. Всяко изменение на броя на тревопасните влияе на численността на месоядните и обратно.

При уравненията в случая “хищник-жертва” b₁₂<0; b₂₁>0. Това предсказва оцеляването само на един от двата вида, ако собствената скорост на ръста на другия вид е по-малка от някаква критична величина. И двата вида могат да просъществуват, ако b₁₂.b₂₁< c₁.c₂ В този случай числеността на видовете извършва колебания, при това колебанията на численността на хищника закъсняват от колебанията на численността на жертвата.

Решението на тези уравнения показва, че двете популации се развиват циклично. Ако популацията на тревопасните се увеличава, вероятността за срещи хищник-жертва нараства и съответно (след известно време), нараства и популацията на хищниците. Но ръста на популацията на хищниците води до съкращаване на популацията на тревопасните (пак след известно време), което води до намаляване броя на потомството на хищниците, а това повишава броя на тревопасните и т.н.

Доколко моделът се покрива с действителността може да се види от графиката. Тя представлява криви на периодичните колебания на числеността на популациите на зайците и преследващите ги рисове в Канада, проследени от компанията за кожени палта “Хъдсън-Бей” в течение на 90 г.

Така е в природата, където рядко хищниците унищожават всички жертви.

А какво се случва сега в човешкото общество?

Мотешарай казва, че богатството на „имащите“ действа като буфер от последиците от изчерпването на ресурсите по-дълго от „нямащите“ и затова се противопоставят на призивите за промяна на стратегията, докато не стане твърде късно.

Това не е добре за западните общества, в които има опасно неравенство. Според неотдавнашен анализ най-богатият 1% от населението на света вече притежава половината богатство, а разликата между свръхбогатите и всички останали нараства след финансовата криза от 2008 г.

Джоузеф Тейнтър (Joseph Tainter), антрополог от Университета на Юта и автор на The Collapse of Complex Societies, споделя подобна мрачна визия. Той вижда най-лошия сценарий като изчерпване на изкопаемите горива, недостиг на храна и вода и милиони загинали за няколко седмици.

Това звучи катастрофално. Но мнозина не смятат, че моделът се отнася за съвременното общество. Може би е работил, когато обществата са били по-малки и по-изолирани, казват критиците, но сега? Можем ли наистина да си представим, че САЩ се разпадат във гражданска война, която ще засегне всички? Има армии от учени и инженери, работещи по различни решения, а на теория можем да избегнем грешките на миналото на обществото. Освен това глобализацията ни прави стабилни, нали?

Това се връща към онова, което имаме предвид под колапс. Екипът на Мотешарей определя историческите общества според строги географски граници, така че ако някои хора оцелеят и мигрират, за да намерят нови природни ресурси, те ще изградят ново общество. По този критерий, дори много напредналите общества да се сринат необратимо, това не означава непременно унищожение.

По тази причина много изследователи избягват думата „колапс“ и вместо това говорят за бърза загуба на сложност. Когато Римската империя се разпадна, възникнаха нови общества, но техните йерархии, култури и икономики бяха по-малко сложни и хората живееха по-кратък, труден живот. Този вид всеобхватна загуба на сложност е малко вероятна днес, отбелязва Търчин, но не изключва по-леките му версии: разпадане на Европейския съюз, да речем, или САЩ да загубят своята империя под формата на НАТО и близки съюзници като Южна Корея.

Обаче почти никой не мисли, че перспективата за Запада е добра. „Трябва да сте големи оптимистисти, за да си мислите, че настоящите трудности на Запада са несериозни“, коментира историкът Ян Морис (Ian Morris) от Станфордския университет в Калифорния, автор на „Why the West Rules – For Now”.

И така можем ли да направим нещо, за да смекчим удара?

Търчин казва, че манипулирайки силите, които подхранват циклите, например чрез въвеждането на по-прогресивни данъци, за да се преодолее неравнопоставеността на доходите и разрастващия се публичен дълг, може да стане възможно да се предотврати бедствието.

Червената крива показва върховете и спадовете на икономическото неравенство, а синята крива изобразява върховете и спадовете на благосъстоянието на населението. (кривите не отразяват абсолютните нива на тези две променливи, а отклоненията около тенденцията). The Double Helix of Inequality and Well-Being, Peter Turchin

Мотешарей смята, че трябва да удържим ръста на населението до нива, при които неговият модел показва, че са устойчиви. Тези точни нива се различават с течение на времето, в зависимост от това колко ресурси са останали и как ги използваме.

Хората не обичат дългите игри

Проблемът с тези видове решения обаче е, че хората не обичат дългата игра. Новите изследвания в психологията могат да обяснят защо това е така.

Когнитивните учени разпознават два обобщени начина на мислене – бърз, автоматичен, относително негъвкав и по-бавен, по-аналитичен и гъвкав. Всеки има своето приложение в зависимост от контекста и тяхната относителна честота в дадена популация отдавна се приема за стабилна. Дейвид Ранд (David Rand), психолог в Университета в Йейл обаче твърди, че това съотношение между двата начина в популациите всъщност се променят с течение на времето.

Да речем, че обществото има проблем с транспорта. Малка група от хора мислят аналитично и изобретяват автомобила. Проблемът е решен не само за тях, но и за милиони други, а защото много по-голям брой хора са били освободени от аналитично мислене – поне в тази област – има промяна в населението към автоматично мислене.

Това се случва всеки път, когато се изобретява нова технология, която прави средата по-удобна. След като голям брой хора използват технологиите автоматично, без да се замислят, проблемите започват да се натрупват. Изменението на климата, произтичащо от излишното използване на изкопаеми горива, е само един пример. Друг е прекомерната употреба на антибиотици, водещи до микробна резистентност.

Джонатан Коен (Jonathan Cohen), психолог в Принстънския университет, който разработва теорията с Ранд, отбелязва нещо, което може да помогне за решаването на загадката защо обществата се насочват към разруха, защо те продължават своето самоунищожително поведение, въпреки че по-аналитичните хора показват опасността пред тях?

„Влакът напусна гарата“, коментира Коен, а хората, способни да виждат в бъдещето, не го управляват.

„Технологичните иновации може да не ни спасят, както в миналото“

Досега никой не се е опитал да свърже еволюцията на обществата с човешката психология. Ранд и колегите му смятат, че техният модел е прост и предлага обща посока, в която можем да търсим средства за защита. „Образованието трябва да е част от решението“, подчертава Коен, добавяйки, че в училището може да се постави повече акцент върху аналитичното мислене.

Но Джоузеф Тейнтър твърди, че надеждата да се вдъхнови повече аналитично мислене е напразна. Резултатите от експериментите на поведенческата икономика ни показват, че човешките същества са много по-емоционални, отколкото рационални, когато става дума за вземане на решения. Той смята, че по-належащ проблем, който трябва да се реши, е тенденцията на намаляване на изобретенията в сравнение с инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, защото проблемите в света стават по-трудни за решаване. „Прогнозирам, че в бъдеще технологичните иновации няма да могат да ни спасят, както в миналото“, отбелязва той.

И така, наистина ли Западната цивилизация е пред своя крах?

Може би.

Но в крайна сметка оцеляването ѝ ще зависи от скоростта, с която хората могат да се адаптират. Ако не намалим зависимостта си от изкопаемите горива, ако не се справим с изкореняването на бедността и не намерим начин да спрем елитите да се сбият помежду си, нещата няма да свършат добре.

Според Тейнтър, ако Западът го преодолее, това ще бъде повече късмет, отколкото заради добра преценка.

„Ние сме вид, който постига успехите си без много планиране или усилия“, казва Тейнтър. „Това е всичко, което някога сме правили, и всичко, което някога ще направим“.

OFFNews

Пет начина, по които коронавирусът може да помогне на човечеството да предотврати екологична криза

Човешката трагедия, причинена от коронавируса, е огромна. С всеки ден нараства броят на починалите, а заразата се разпространява в световен мащаб и милиони са засегнати. Инфекциозните болести винаги са били част от човешкия опит, но разрастването на индустриалната цивилизация неумолимо увеличава риска от нови заболявания.

Неконтролираната индустриална експанзия загрява опасно планетата, което причинява разпадането на екосистемите в световен мащаб. Експерти като проф. Джем Бендел и Рупърт Рид твърдят, че сривът в обществото е почти неизбежен и че близо милиарди хора могат да загубят живота си заради глобалното затопляне. Д-р Нафеес Ахмед дори твърди, че крахът на цивилизацията може би вече е започнал. Че самата човешка цивилизация е изложена на риск е все по-приета реалност на нашето време. Повече от 11 000 учени от 153 страни съвсем скоро разпространиха предупреждение за извънредна климатична ситуация, като според тях „верижните реакции могат да причинят значителни смущения в екосистемите, обществото и икономиките, което потенциално да направи големи площи на Земята необитаеми“.

Коронавирусът е едновременно симптом на проблемната глобализирана икономика и важен сигнал, че нещата трябва да се променят. Спешните мерки за овладяване на вируса обаче могат да окажат положително въздействие върху осакатените глобални екосистеми. Кризата с коронавируса може да бъде възможност и прилагането на някои от въведените мерки дългосрочно би могло да помогне за предотвратяване на най-лошия климатичен сценарий и да помогне за поддържането на планетарните условия в рамката, към която е адаптирано човечеството.

Ето някои от ефектите, до които мерките срещу коронавируса могат да доведат:

1. Съществуване с по-малко индустрия в бъдещето е възможно

Стремителният и неуправляем спад в глобалните икономики, който причинява коронавирусът, може да опустоши поминъка и жизнения стандарт на хората. Това е плашеща тенденция на пръв поглед. Въпреки това е възможно да се приложат добре обмислени мерки, които устойчиво да пренасочат тенденциите и да изградят общества, по-малко зависими от индустриалното производство, които не само защитават поминъка, но и едновременно увеличават благосъстоянието на гражданите.

Това е, което икономистите и експертите по устойчивост наричат “degrowth” (намаляване): „планирано и справедливо икономическо свиване на икономиката в най-богатите страни, с цел постигане на стабилно състояние и равновесие между по-богати и по-бедни държави, което да действа в рамките на биофизичните граници на Земята.“ Това, казано накратко, ще означава „най-богатите държави да намалят коренно своя ресурс и енергийни нужди“.

В момента забавящата се заради вируса икономика е икономика с по-ниски въглеродни емисии. В Китай коронавирусът забави индустриалното производство, предизвика по-дълги почивки и въвеждането на ограничения за пътуване, резултатът, от което са по-ниски емисии на CO2: общите емисии на Китай са намалели с една четвърт или 100 милиона тона в последния месец. Намаляването на продукцията, съответно консумацията, означава по-малко доставки на материали по целия свят и по-малко продукти за еднократна употреба, което значи по-малко боклук и следователно глътка въздух за природата.

Докато заради риска за общественото здраве, коронавирусът причинява внезапен спад в индустриалното производство, животът по време на този „спазъм“ може да позволи на хората да преосмислят поведението си, а политиците да планират управлението по различен начин, който отговаря на изискванията, наложени от настъпваща екологична криза. Намаляването на икономическата активност и индустриалното производство е средство, което може да даде възможност на глобалните екосистеми да се регенерират, а на хората да вземат важни решения.

2. Масово намаляване на търсенето на круизни и пътувания по въздух

Круизният кораб „Диамантената принцеса“ вече е синоним на вируса точно както и провинция Ухан, а круизните кораби са последното място, на което хората мечтаят да бъдат в момента. Статистиките сочат, че резервациите за круизни пътувания, които са бизнес за 45 милиарда долара годишно, са намалели с 40%.

Круизните кораби, представляващи малки плаващи градове, причиняват изключително замърсяване в някои от най-обичаните и крехки екосистеми в света като Арктика, Карибите и Галапагоските острови. Изгаряйки най-мръсното гориво в света (т.нар. bunker fuel), те замърсяват въздуха и причиняват болести сред крайбрежните общности. Европейският флот на една от най-големите круизни компании в света, Carnival Corporation, създава повече замърсяване на въздуха от всички европейски автомобили, взети заедно.

Докато тези гигантски корпорации не се справят с вредните въздействия, които причиняват, спадът на резервациите за този чудовищно замърсяващ сектор може да бъде само добра новина за планетата Земя.

Заради коронавируса пътуването по въздух намалява по подобен начин, това се случва за първи път от 2009 г. насам, а прогнозните разходи за авиокомпаниите са над 29 милиарда долара от приходите им за тази година. Различни кампании от години призовават за ограничаване на самолетните пътувания, подчертавайки огромното и нарастващо влияние на сектора върху климата. Изглежда, че коронавирусът води до намаляване на въздушния транспорт – намаляване, което законодателите и самата индустрия досега не успяха да наложат. В условията на климатична криза и политически колебания, цялостното намаляване на ненужните пътувания би могло да насърчи пренасочването на инвестиции към развитие на местните икономики и дейности, които могат да помогнат да се избегнат най-опасните климатични модели.

3. Преминаване към по-устойчиви местни икономики

Все повече от нас живеят в градове и ядат храна, която е била индустриално произведена другаде и е била превозена, преплувала океана или прелетяла до нас благодарение на изкопаеми горива. Интензивното производство на храна и непрекъснатото транспортиране на дълги разстояния прави разпространението на болести по-вероятно. Освен това загубите за природата чрез  разработване на монокултури в селското стопанство се увеличават, защото позволяват на „болестотворните патогени да процъфтяват“.

Пандемията или дори евентуален скок на цената на петрола разкриват колко несигурна е глобализираната икономика, от която зависят повечето от нас. Например, ако доставките на гориво са прекъснати, в Лондон храната ще свърши до дни, тъй като в мегаполиса почти не се произвежда храна, а предимно се консумира.

Увеличаването на местното производство на храни намалява емисиите на изкопаеми горива и намалява зависимостта ни от сложния и несигурен поток на световната търговия. Нещо повече – това ще ни направи радикално по-щастливи. Настояща икономическа система, система на максимума, която ни насърчава повече да работим и повече да консумираме, не е система за подобряване на благосъстоянието: вместо това тя създава редица нови страдания, преминаващи от затлъстяване и хранителни разстройства до депресия и самоубийства.

Едно бъдещо устойчиво общество би означавало повечето от нас да работят и да пътуват по-малко, да сме по-ангажирани в местните общности и да отглеждаме храна в близост до мястото, където живеем, с повече време за нашите приятели и семейства – все неща, които доказано увеличават човешкото щастие. Хелена Норберг-Ходж директор и основател на Local Futures казва:

„С преминаване към по-локализирани, диверсифицирани хранителни икономики по целия свят, ние не само ще намалим риска от болести, но и ще запазим повече богатство в общностите, вместо да го прехвърляме към многонационални корпорации. Такава стратегия е печеливша по ред причини. Ние ще осигурим средства за препитание на хората, които са освободени от манията за механизиране и централизиране на производството. С локализацията ще противодействаме на климатичната криза, като намалим нуждата от глобални вериги за доставка, нуждаещи се от изкопаеми горива за да превозват монокултури от място на място. „

4. Край на търговията с диви животни

По всички медии бе разгласено, че огнището на Covid-19 може да е започнало на пазара за диви животни в Ухан. По-специално панголините бяха заподозрени като възможен гостоприемник на вируса, преди той да бъде пренесен до хората. Панголините или т. нар. люспести мравояди са изключителни животни – единствените бозайници с люспи. Те са и най-бракониерстваните същества в света, главно заради употребата им в китайската традиционна медицина. Както за роговете на носорога, така и за люспите на панголините, хората вярват, че имат лечебни свойства. Нито едното, нито другото е научно доказан факт, но довежда до изтребление на невинни животни.

Пагубното намаляване на дивите видове е също толкова голяма заплаха за оцеляването на човека, колкото и кризата с климата. Всеки вид, който изчезва, е незаменима загуба. През януари тази година Китай забрани търговията с диви животни в цялата страна на пазари, супермаркети, ресторанти и платформи за електронна търговия заради епидемията от коронавирус. В съвместно изявление държавната управа на пазарите, земеделското министерство и управлението на горите на Китай заявиха, че всички места, където се отглеждат животни, трябва да бъдат изолирани, а транспортирането на диви животни ще бъде забранено.

В световен мащаб незаконната търговия с диви животни за колекционери и развлекателният лов на екзотични животни също водят до непоправими загуби за биологичното разнообразие и следователно за равновесието в природата. Забраната и стриктният контрол на търговията с диви животни може да сложи край на безмилостното и безсмислено преследване на тези живи същества и да им позволи да се възстановят от ръба на изчезването.

5. Осветляване на ужасите в интензивното животновъдство

Фермите за интензивно отглеждане, които отглеждат милиарди животни годишно в мизерни, тесни и нехигиенични условия, са идеални места за размножаване на инфекциозни заболявания. Смъртоносната пандемия от свински грип избухва през 2009 г. в свинеферма във Веракрус, Мексико, където стотици прасета загиват в огнище, което в крайна сметка прехвърля заразата върху хората.

Манди Картър, старши мениджър на кампаниите в Compassion in World Farming (благотворителна организация, основана през 1967, която осъществява кампании с цел спиране на интензивното животновъдство), казва:

„Животните във ферми с интензивно отглеждане живеят в пренаселени, мрачни условия, лишени дори от най-основните възможности за естествено за тях поведение. Предвид огромния брой на масово отглежданите животни и страданията им, интензивното животновъдство е един от най-големите причинители на жестокост на планетата. Жестокост, която не само вреди на животните – наранява естествения свят и нас, хората, също.“

Уенди Орент, автор на „Чумата: Мистериозното минало и ужасяващото бъдеще на най-опасната болест в света“,  написа:

„Ако искаме да предотвратим еволюцията на все по-нови и евентуално по-смъртоносни, адаптирани към човека вируси, пазарите за живи животни трябва да бъдат затворени за постоянно… А докато фабричните ферми, в които живеят милиони животни, не бъдат премахнати напълно, докато не вземем предвид неизбежната логика на еволюцията на болестите, нови и потенциално смъртоносни човешки заболявания ще продължат да възникват. Отново. И отново. И отново.“

Отглежданите във ферми за интензивно отглеждане животни се хранят с фуражи, добити в местообитанията на последните диви животни в света и ликвидирани, за да се отвори място за отглеждане на монокултури, както се случва в тропическите гори на Амазонка и по целия свят. Интензивното отглеждане на животни се разглежда все по-често от учени, здравни експерти и етични коментатори като мерзост, която трябва да бъде спряна.

Заключение

Най-добрият начин за предотвратяване на пандемии и избягване на мащабни човешки страдания, които наблюдаваме разгръщащи се по света заради разпространението на един вирус, не е самоизолация, миене на ръцете или маски за лице, а изхвърляне на нашите умиращи икономически, хранителни и транспортни системи и замяната им със структури, които поставят природата и планетата на първо място. Свят, в който интензивното земеделие и търговията с диви животни са забранени. Там, където икономическият растеж не се преследва на всяка цена, където способността ни да се изхранваме е в собствените ни ръце, а не в ръцете на гигантски замърсяващи мултинационални корпорации.

Коронавирусът и екологичната криза са свързани симптоми на несправедлива и неустойчива глобална система. Стъпките, които можем да предприемем, за да предотвратим поредната пандемия, са същите стъпки, които трябва да предприемем, за да се справим с екологичната ситуация: да живеем локално, с надлежно спазване на ограниченията на нашата биосфера и благоговение към скъпоценните диви същества в нея. В крайна сметка коронавирусът може би е важен сигнал, че човешкото здраве не може да се лекува, независимо от здравето на естествения свят: двете са неразривно свързани.

ПАНДЕМИЯТА, ПРИЧИНЕНА ОТ COVID-19, Е ДОПЪЛНИТЕЛНО СЪБУЖДАНЕ, КОЕТО СОЧИ, ЧЕ НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ КОРЕННО.

Човешката цивилизация може да се предпази от бъдещи сътресения и да стане по-устойчива като се настрои в хармония с естествения свят, от който е част. Намаляването на темпа на глобалното икономическо развитие и фокус върху кръговата икономика, възстановяването на природните екосистеми и прекратяването на систематичното унищожение на живи същества са ключови за постигането на жизненоважния за планетата баланс още днес.

Автор: Matt Mellen

Тихият убиец, който взема повече жертви от войни

Замърсяването на въздуха отдавна е екологичен и здравен проблем – но сега на него трябва да се погледне и като на проблем с човешките права, заяви специалният докладчик на ООН за човешките права и околната среда.

Chemical factory with smoke stack

Замърсяването на въздуха води до 7 милиона случая на преждевременна смърт по света всяка година, включително на 600 000 сред децата, каза Дейвид Бойд.

„Нека поставим тези 7 млн. случая в контекст – това са повече смъртни случаи на година от тези от войни, убийства, туберкулоза, ХИВ, СПИН и малария взети заедно“, каза експертът на ООН в интервю за Фондация „Томпсън Ройтерс“.

„Това е световна здравна криза, по която наистина трябва да се вземе отношение. Замърсяването на въздуха нарушава правото на живот, на здраве, правата на детето и нарушава правото на живот в здравословна и устойчива околна среда“, добави той.

Съществуват обаче ясни решения на проблема, заяви той в свой доклад, представен вчера в Женева пред Съвета на ООН за правата на човека. В него той изброява набор от стъпки, които правителствата могат да предприемат, за да намалят замърсяването на въздуха.

Макар и проблемът със замърсяването на въздуха да има опустошителни последици в световен мащаб, от които сред най-засегнатите да са маргинализираните слоеве на населението, Бойд, преподавател по право, политика и устойчиво развитие в Университета на Британска Колумбия, заяви, че проблемът на много места е бил подценен.

Донякъде причината за това е, че най-видимата част от замърсяването на въздуха често пъти бива изчистена, но остава друга част от него, която е по-трудно забележима и поради тази причина по-лесно може да бъде пренебрегната.

„Взели сме отношение по някои видове замърсяване на въздуха на някои места, но голяма част от замърсяването на въздуха, с което си имаме работа днес, не може да бъде помирисана, не може да бъде видяна. Това са онези наистина микроскопични частици, които хората вдишват в своите дробове“, каза той.

През последните 15 години обаче лекари и учени постигнаха напредък в установяването на това колко вредно може да бъде за здравето замърсяването на въздуха, водейки до проблеми от сърдечни заболявания и рак на белия дроб до неврологични разстройства, включително алцхаймер.

Тъй като различните страни имат различни източници на замърсяване – електроцентрали на въглища в едни, мръсен транспорт или готвене на печки с комини в други – решенията във връзка с тази заплаха трябва да варират с оглед на конкретното място, но „ние знаем кои са тези решения“, каза Бойд.

Едно от най-важните е да бъде прекратено използването на електроцентрали на въглища, нещо, което богатите страни би трябвало да са в състояние да направят до 2030 г., заяви той. Страни от Канада до Великобритания вече се съгласиха да направят тази промяна, каза Бойд.

В доклада си той излага стъпки, които държавите членки на ООН са длъжни да предприемат, „за да изпълнят задълженията си по човешките права, като намалят замърсяването на въздуха до приемливи равнища“.

Те включват наблюдение на качеството на въздуха, установяване на главните източници на замърсяване на въздуха, образоване и ангажиране на обществеността по въпроса за замърсяването на въздуха, както и въвеждане на законодателство, регулации и стандарти, които могат да бъдат прилагани, за да бъде ограничено замърсяването.

Отделните страни трябва да разработят и свои национални планове за действие за качеството на въздуха, каза той.

„Силата на това да се подходи към проблема през призмата на човешките права е, че наистина може да послужи като катализатор за действие“, заяви Бойд.

Вместо да бъдат оставяни отделните страни да решават дали искат да се заемат с проблема, това дава ясно да се разбере, че „те безусловно имат правни задължения да се справят със замърсяването на въздуха“, каза той.

„Превръщането на това в човешко право може наистина да овласти милиарди хора по света, които се борят за правото си да дишат чист въздух“, добави Бойд.

Обекти