Разсекретени документи на КГБ за Чернобил

Две години преди аварията съветското ръководство е знаело за зловещата опасност

Потвърдиха се многото догадки, изказани по-рано само като предположения, например за това, че централата е била построена с много сериозни нарушения на техническия регламент, че истинските последствия от аварията са били специално засекретени от властите.

Съдете сами. Ето няколко от разсекретените документи на КГБ за Чернобил, някои, от които се публикуват за първи път.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

01. Първи документ — докладна записка на Първия секретар на киевския обком на Комунистическата партия на Украйна Цибулко В.М. за нарушаването на техническите норми на строителство на Чернобилската АЕЦ. Тематика на докладната записка касае конкретни технически нарушения при строителството на централата, а също говори за кражби на материали от строителната площадка — всеобщ порок за много съветски строежи.

02. Вторият документ е за същото —за сериозни недостатъци по строителството на Чернобилската АЕЦ, за „отстъплението” от техническите норми и нарушенията на технологическите процеси по време на строителството

03. Документ номер три – много обемиста докладна записка от името на началника на управлението на КГБ на СССР за Киев и Киевска област. Още в първия абзац на текста се говори за сериозни нарушения по строителството на централата, които в бъдеще могат да доведат до аварии.

На втора страница иде реч за грешките в покритието на машинната зала — възможно е в резултат именно от този недостатък нейният покрив да е бил пробит от отломките от активната зона на реактора в хода на аварията от 1986 година. Много е казано там и за лошата хидроизолация на енергоблоковете.

На последните страници се говори за многочислени нарушения на правилата по техниката за безопасност и многочислените травми, получени от строителите по време на работата по изграждането на АЕЦ.

04. Докладна записка на началника на УКГБ СССР за Киев и Киевска област за аварийната ситуации на 3 и 4 енергоблок на Чернобилската АЕЦ. 1984 год, две години преди априлската катастрофа.

05. Докладна записка за недостатъчната надеждност на реакторите РБМК-1000, използвани в Чернобилската АЕЦ от 1984 година

06. Юли 1986 година,  списък от сведения за аварията на Чернобилската АЕЦ, които подлежат на засекретяване. Ето го и потвърждението на факта, че истинските нива на радиации на покривите на Четвърти блок и машинната зала били скрити даже от техническите специалисти, провеждали подготовката на роботите, които е трябвало да работят по деактивацията на покривите, в резултат, на което роботите са „изгорени“ от радиацията.

07. Август 1986-та, докладна записка за неефективното използване на труда на ликвидаторите в ЧЗО:

08. Обемна и много интересна докладна записка, в която се говори за многократно занижение на числото на реално пострадалите от чернобилската авария, за грешното определение за състоянието на разрушения реактор (Комисията го е определила като „ядрено-опасно“, но няма никакви конкретни сведения за състоянието).

Все още обаче обществото няма представа какво съдържат архивите на КГБ, които продължават да са тайна в Русия. Същото се отнася и за България – няма ясна картина, какъв е бил истинският радиационен фон в страната, а и какви са реалните поражения от Чернобил. Преди няколко години от този свят си отиде Григор Стоичков, част от близкото обкръжение на Тодор Живков. В първите години на демокрацията той бе осъден, за това, че са скрили от обществото истината за Чернобил. Но Стоичков отнесе в гроба си и много тайни, които ще ни лишат от истината за онези зловещи дни на април 1986. 

Неудобните тайни около Чернобил

ЗАЩО ПАЦИЕНТИТЕ В МОСКВА УМИРАТ, А В КИЕВ ОЖИВЯВАТ?

Няма да е лъжа ако кажем, че витаят доста неудобни тайни около Чернобил. Хората имат нужда от реална информация, а не от това, което получават – противоречиви свидетелства от точно определени очевидци, събрани в модерен видеоклип и качени в Интернет с трагична музика.

Чуваме едни и същи теории и заключения, които са ни познати до болка. И тъй като ние обичаме различните мнения, мненията на очевидците, които не попадат в модерните документални филми, стигаме до тук: едно старо и позабравено интервю с Анна Губарева – онколог в Киевският институт по радиология и онкология.

Тя е приела първите ликвидатори – хората, които първи са се отзовали, за да отстранят пораженията от аварията в Чернобил.

Известно е, че първите ликвидатори, които са били от пожарният караул на Правик, са получили висока доза радиация и са били изпратени със самолет в 6-та поликлиника в Москва.

Малко известно е, че не е имало място в Москва за всички

На 13 пожарникаря им е провървяло – те са можели да получат иновативно лечение от американския доктор Гейл, който е бил извикан да спаси героите от Чернобил със своята нова и прогресивна методика.

На 11 пожарникаря късметът бил по-малък – тях откарали в Киевският институт по радиология и онкология. Там ги очаквал главният радиолог на Украйна Леонид Киндзелский.

Остра лъчева болест – това е най-бавната и мъчителна смърт, при която в течение на кратък период от време умират кръвните клетки, вътрешните органи и т.н.

В Москва започнали лечението по метода на Гейл. По онова време чуждестранните доктори са били на особена почит.

Методът на Гейл включвал трансплантация на костен мозък. След като откриели съвместим донор, те „убивали“ собственият им костен мозък, а след това чакали приспособяването на донорският, ако въобще това се случи.

В Киев постъпвали по друг начин

Леонид Киндзелский бил мъж с характер. Въпреки настояването от страна на Москва, той твърдо отказал да използва техния метод.

Професорът се смутил от това, че лечението на острата лъчева болест в Москва, напълно съвпадало с лечението на остра левкемия след лъчева терапия.

През 1986 година, киевските радиолози не са можели да влизат в открити конфликти с московските си колеги. Приоритет винаги е имала Москва.

Но Киндзелский постъпил така, както е сметнал за редно. Диагностицирайки, че към гама облъчването има алфа и бета, той е използвал диаметрално противоположен метод.

Единствената снимка на Леонид Киндзелский

Той е трансплантирал костния мозък венозно, без да убива собственият костен мозък на пациентите.

По този начин, докато тече процесът на трансплантацията и приспособяването на донорския костен мозък, той преминава през свой собствен цикъл, при който кръвоносната система получава кратка почивка и започва да работи сама.

Но това не е единствената ключова разлика в лечението

По спомените на Анна Губарева – онколог в Киевския институт по радиология и онкология:

„Ние ги миехме. Не както в Москва – само под душа, а ги миехме и венозно, денонощно, промивайки и абсорбирайки от тяхната кръв всичко, което беше възможно.“

А през това време в Москва, 13 пожарникаря (на възраст от 23 до 30 години) са чакали доктор Гейл в мъчителен наркотичен сън – острата лъчева болест наподобява разлагане в живо състояние.

Неудобните тайни около Чернобил

Информация, която дълго време е била в графа „Секретно“:

От 13-те московски пациенти, пожарникарите от смяната на Правик, 11 са починали до 16 май.

11-те пожарникари от същата смяна, които са се лекували при Киндзелский са оживели.

Официалното съобщение било следното:

„Киевските пациенти са получили значително по-малки дози радиация“.

Това, разбира се, е лъжа. Всички пациенти са били от една и съща смяна – геройският „караул на Правик“.

Минали много години и методиката на Гейл била призната за грешна, а по-късно и за престъпна. В САЩ го очаквал мащабен скандал на ниво Конгрес, а в СССР най-накрая изяснили, че той е просто военен лекар без медицинско образование, който извършвал експерименти върху хора.

Ако потърсите в Интернет, ще откриете много негови снимки и материали за него.

Леонид Киндзелский останал герой в сянка – за него никога не са писали

През 1986 г., хиляди хора са минали през него в клиниката, като само един човек не е оцелял – ликвидатор с летална доза радиация. Той е постъпил на 6-тото денонощие след облъчването – Саша Леличенко.

Ако не е бил той, е било напълно възможно да избухне не само четвърти блок, но и цялата централа. Под всеки блок е имало хидролизна станция, която е произвеждала водород за охлаждане на турбогенератора.

След взрива, Саша се е спуснал под енергоблока и е премахнал водорода от охлаждащата риза на генератора.

Леличенко е един от героите на Чернобил. Той е извършил, както се смята, най-великия подвиг. Но за съжаление е получил огромна доза радиация, което води до неговата смърт.

Естествено, професор Киндзелский не би могъл да осъществи своето лечение без подкрепата на колегите си, когато от него се изисквало „да лекува като доктор Гейл“.

Другите имена, които трябва да се запомнят, назовани от Леонид Петрович са на: медицинските сестри А. Пашковская и И. Берестнева; кандидатът на медицинските науки С. Сивкович; заместник на главният лекар М. Бондар; завеждащата отделението Н. Тамилина; директорът и неговият заместник А. Позмогов и В. Ганул.

Киндзелский казал, че също е получил подкрепа и от тогавашният министър на здравеопазването на Украйна А. Романенко. Същевременно, Леонид Петрович потвърдил, че министърът не е имал разрешение за профилактика с йод…

Киндзелский починал през 1999 година, на 68 години.

Всяка година, на датата на неговата кончина, 19 април, на гроба му се събират оцелелите чернобилски ликвидатори, за да му кажат – БЛАГОДАРЯ!