Доктрината за „висшата раса”: връзката между Израел и световния ционизъм

Единственото най-велико постижение на Израел и на презокеанските му делегати не е нито материалният успех, нито военното завладяване на милиони невъоръжени палестинци. То е идеологическо – широко разпространеното одобрение в САЩ на доктрина, която твърди, че „евреите са висша раса”.

Освен малките екстремистки десни секти, които проявяват интуитивен антисемитизъм и хулят всичко еврейско, само няколко академици и политици са склонни да поставят под въпрос тази доктрина за превъзходство. Тъкмо напротив, има нелечима тенденция постигането на успех да става чрез приемането и доразкрасяването ѝ.

Бенджамин Нетаняху, Джо Байдън, Джон Бейнър, 2011 г.

Например през август 2015 г. американският вице-президент Джо Байдън приписа на евреите „особен гений”, едно робско ласкателство, което смути дори либералните еврейски интелектуалци от Ню Йорк.

Доминиращата роля на Израел в определянето на американската близкоизточна политика е в голяма степен продукт на успешното набиране, социализиране и мотивиране на презокеанските евреи да действат като организирана сила, за да се намесват в управлението на САЩ и така да прокарват програмата на Израел.

Какво мотивира американските евреи, които са отраснали и възпитани в САЩ, да служат на Израел?

Все пак това са хора, които просперират, постигнали са високо обществено положение и заемат най-високи, престижни и отговорни длъжности. Защо те сляпо следват политиката на Израел и диктата на израелските лидери (чужд режим) и служат на неговите насилнически, колониални и расистки планове?

Какво свързва мнозинството от високо образовани и привилегировани евреи с най-яростно десния режим в историята на Израел – връзка, която те всъщност приветстват?

Какво превръща милите проспериращи американски евреи в отмъстителни побойници, които искат, а и са способни, да изнудват, заплашват и наказват всеки дисидентски глас сред неевреите и сънародниците им евреи, който се осмели да критикува Израел?

Какво пречи на мнозина интелигентни, либерални и прогресивни евреи открито да поставят въпроса за плановете на Израел и по-специално да се противопоставят на  ционистките фанатици, които играят ролята на петата колона на Тел Авив, работеща срещу интересите на САЩ?

Многобройни са историческите и личностни фактори, който могат, а и би трябвало, да се вземат предвид, за да може този феномен да бъде разбран.

В това есе ще се фокусирам върху един от тези фактори – идеологията, според която „евреите са висша раса”, т.е. върху представата, че евреите, дали по някакви генетични, биологични, културни, исторически, семейни и/или образователни причини, притежават специални качества, които им позволяват да имат постижения на уникално по-високи нива, отколкото „по-низшите” неевреи.

Първо ще очертаем накратко главния план на еврейската идеология за превъзходство и след това ще продължим с критичния анализ.

В заключението ще направим оценка на негативните последствия от тази идеология и ще предложим демократична алтернатива.

Доктрината за превъзходство на евреите

Привържениците на доктрината за превъзходство на евреите често цитират и подчертават престижните награди, световните успехи и високите почести, които евреите получават непропорционлно спрямо останалите.

Аргументът е следният: въпреки че евреите са по-малко от 0,2% от световното население, те са получили 24% от американските Нобелови награди, те представляват над 30% от преподавателите и студентите от Айви лигата (Ivy Laegue – десетте най-добри университета в САЩ – б.пр.), те са сценични и телевизионни продуценти на повечето по-важни американски филми.

Те цитират също и „непропорционалното” количество научни работници и водещи лекари, юристи и милиардери.

З. Фройд

Те цитират гении от миналото като Айнщайн, Фройд и Маркс.

Те посочват и основателите на най-големите монотеистични религии в света – Мойсей и Авраам.

Те предявяват претенции да имат уникална образователна традиция, въплътена в учението на Талмуда.

Защитниците на доктрината за превъзходство на евреите никога не пропускат възможността да посочат „еврейския произход” на всяка реализирала се обществена фигура в сферата на развлеченията, издателската дейност, финасите или другите обществени сфери в САЩ.

Непропорционално големите постижения на едно непропорционално малцинство са станали мантрата на възвестяването на един „меритократичен елит” (който има власт поради качествата на своите членове – б. пр.) със свой стил на живот, както и на оправдаването на непропорционалното им богатство, власт, привилегии и влияние …

Подлагане под съмнение митовете за превъзходството на евреите

Претенциите на евреите за превъзходство са доста проблематични.

Векове наред еврейската „мъдрост” е била ограничена в рамките на текстуалната екзегетика на религиозната норма – текстове, пълни с предразсъдъци и социален контрол, както и със сляпа нетолерантност, текстове, които не са създали нито някакви мотивирани аргументи, нито са допринесли с нещо за научния и човешки напредък.

Забележителните учени – евреи са сред мислители като Спиноза, който въстава срещу еврейското гето и неговите пазители и отрича еврейската догма.

Забележителни учени се появяват в контекста на работата и обучението им съвместно с неевреи в нееврейски институции – университетите и центровете за образование на Запада. Мнозинството световно известни учени – евреи се е интегрирало във, и има принос предимно за нееврейски (мюсюлмански и християнски) и светски високо образователни институции.

Исторически погледнато, много от талантливите индивиди от еврейски произход са успели, след като са се отказали от ограниченията на всекидневния еврейски начин на живот, от равините-надзиратели и от еврейските институции. Повечето съвременни престижни учени, включително и носителите на Нобелови награди, имат много малко или абсолютно нищо общо с юдаизма! Техните приноси са изцяло свързани с напълно светската интегрирана култура, в чиято среда са просперирали интелектуално, въпреки проявите на остър антисемитизъм сред по-широките кръгове на обществото.

Второ, привържениците на доктрината за превъзходство на евреите продължават да приписват „расови заслуги” на постиженията на отделни индивиди, които публично са се отказали, отрекли и дистанцирали от юдаизма и са отхвърлили всяка идея за Израел като за тяхна духовна родина. Световният им престиж е това, което ги предпазва от обвинения в предателство или „самоомраза”. Алберт Айнщайн, често цитиран от поддръжниците на доктрината за превъзходство на евреите като върховен пример за „еврейския гений”, осъжда военните престъплениея на Израел и демонстрира презрение към всякаква племенна идентичност. Във времената, в които са живели, Маркс и Троцки, както и по-голямата част от еманципираните европейски евреи, на които им е била дадена възможност, са участвали в универсалистични организации, атакувайки по този начин цялата идея за евреите като „специални” и избрани от божествената сила (или от ционистите на един по-късен етап).

Трето, застъпниците на доктрината за превъзходство на евреите съставят твърде избирателен списък от добродетелни евреи, докато в същото време пропускат дейностите и сферите на живот, в които евреите непропорционално играят негативна и разрушителна роля.

В крайна сметка еврейският „гений” ли е този, който направи Израел водещ износител на оръжия и високотехнологични системи за следене, той ли е този, който изпраща военни и паравоенни инструктори и мъчители да работят съвместно с батальоните на смъртта на режимите в Африка и Латинска Америка?

Сред носителите на Нобелова награда за мир са трима израелски премиер-министри, които започнаха войни за етническо прочистване срещу милиони палестинци и увеличиха расистките селища от типа „само за евреи” навсякъде из палестинските територии. Това са Менахем Бегин (прочут с кариерата си на бомбаджия и терорист), Ицхак Рабин (милитарист, убит от много по-расистки настроен от него самия еврейски терорист) и  Шимон Перес. Сред американските евреи, носители на Нобелова награда за мир („миротворци”), е Хенри Кисинджър, който ръководеше жестоката и незаконна война на САЩ в Индокитай, причинила смъртта на четири милиона виетнамци, който изработи „програмата за смяна на режима” чрез сваляне на демократично избраното правителство на Алиенде и обрече Чили на десетилетия държавен политически терор, и който подкрепяше унищожението на Източен Тимур от Индонезия!

С други думи, тези носители на Нобелови награди, които поддръжниците на доктрината за превъзходство на евреите цитират като „примери за еврейското превъзходство”, са посяли терор и несправедливост сред безброй пленени народи и нации, а това превръща Нобеловата награда в твърде съмнително отличие.

Сред най-големите мошеници-милиардери в настоящата история на САЩ ще открием непропорционален процент от американски евреи, което чудно защо ли не се споменава от застъпниците на доктрината за превъзходство на евреите в техните обичайни литании: Бернард Мадоф (Bernard Madoff) открадна от клиентите си над петдесет милиарда долара, Иван Боески (Ivan Boesky), Майкъл Милкън (Michael Milken) и Марк Рич (Marc Rich) са добре известни имена, които добавят към изключителността на „еврейския гений” в списъка на финансовите мегапрестъпници.

Сред по-малко почетните първенци, чийто материален успех е затъмнен от лични слабости, са милиардерът и сводник на педофили Джефри Eпстaйн (Jeffry Epstein), шефът на МВФ Доминик Строс Кан, предприемачът – „нудист” Дов Чарни (Dov Charney), кметът на Ню Йорк и „постоянен клиент” Елиът Спицър (Elliot Spitzer), конгерсменът и ексхибиционист Антъни Уинър (Anthony Wiener) и обичащият забавленията спортен импресарио, който провали ФИФА, разбойникът Чък Блейзър (Chuck Blazer). Чудно, но нито една от тези изключително успешни знаменитости не е цитирана като пример за превъзходството на евреите.

Рамишлявайки върху милионите бежанци от войната, идващи от Близкия Изток и северна Африка, ще трябва да оценим ролята на американските неолиберални и неоконсервативни идеолози и ръководни политици, непропорционален процент от които са евреи. Милиони чилийски работници пострадаха, когато Милтън Фрийдман (Milton Friedman) и неговите Чикагски момчета „посъветваха” чилийския диктатор Аугусто Пиночет да разруши богатата държава (дори и с цената на избиването на синдикалистите). Айн Ранд (Алиса Розенбаум – Alyssa Rosenbaum) и последователите на нейния свободен финансов пазар свирепо нападнаха цялото прогресивно социално законодателство и превърнаха най-ретроградните форми на егоизъм в религия на „превъзходството”!

Пол Волфовиц

Опустошителната война на САЩ срещу Ирак беше организирана, подкрепяна и оправдавана от непропорционален процент американски евреи (ционисти), в това число водещите неоконсервативни политици в администрациите на Буш и Обама – Пол Волфовиц (Paul Wolfowitz), Дъглас Файт (Duglas Feith), Елиът Абрамс (Elliot Abrams), Денис Рос (Dennis Ross), Мартин Индък (Martin Indyk), Дейвид Фрум (David Frum), Шулски (Shulsky), Лавей (Levey), Коен (Cohen), Рам Емануел (Rahm Emanuel) и др. … Те продължават да настояват за война срещу Иран и могат да бъдат смятани за „бащите” на трагедиите в Ирак, Сирия и Либия, откъдето избягаха милиони.

Най-голямата финасова криза след Голямата депресия в значителна степен се дължеше на финасовата политика на председателя на Федералния резерв, Алън Грийнспан (Alan Greenspan). Фалитът на Уол Стрийт, изчислен в трилиони долари, беше заслуга на Бен Шалом Бернейк (Ben Shalom Bernacke) и Стенли Фишер (Stanely Fischer), докато в същото време Джанет Йелън (Janet Yellen) пренебрегна тежкото положение на милиони американци, които загубиха домовете си заради забраната върху ипотеките. Обобщено казано,  еврейските поддръжници на доктрината за превъзходство на евреите ще трябва гордо да понесат отговорността за американските евреи, които са непропорционално виновни за най-големите провали в икономиката и външната политика на нашето съвремие, както и за ужасните страдания, до които доведоха тези провали!

Да се върнем на по-нормалния свят на престъпността, на руско-еврейските гангстери, които доминират или делят властта с италианската мафия в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лас Вегас, Маями и множество други градове. Те демонстрират уникалния си гений чрез изнудване и убийства, знаейки че винаги могат да намерят сигурно убежище в „Обетованата земя”!

На културния фронт – най-добрите еврейски писатели, артисти, музиканти и учени се подвизават извън Израел. Няколко може и да са емигрирали в Израел, но много други забележителни интелектуалци и артисти са избрали да напуснат Израел, отблъснати от расистския, нетолерантен и репресивен държавен апартейд и от общество, което поддържа доктрината за превъзходство на евреите.

Заключение

Написаното тук не дава никаква историческа обосновка на твърдението за превъзходство на евреите:

Това, което се посочва като непропорционален „еврейски гений”, става ясно, че е нож с две остриета, който показва както най-доброто, така и най-лошото.

Декларирането на монопол върху високите академични постижения трябва да бъде разширено с еврейското авторство на най-страшните финансови и външнополитически катастрофи – и това са „високи постижения”.

Дарения от финансови милиардери, „всички те – гениални”, финасираха военните престъпления на Израелската държава и направиха възможна експанзията на еврейските заселници-насилници из цялата окупирана Палестина, като предизвикаха нещастия и изселване на милиони хора.

Справедливо е да се отбележи, че най-известният еврейски мошеник в съвременна Америка беше безпристрастен – „Барни” Мадоф („Bernie” Madoff) мамеше и евреите и гоите, и холивудските магнати, и нюйоркските филантропи – той не беше придирчив по отношение на това кого ще остриже.

Последната мода сред привържениците на теорията за превъзходството на евреите, които се изявяват и като „генетици”, е да възхваляват откритието на уникални „специални” гени, които са предразположили евреите да преживеят „холокоста” и дори да наследят този опит за страданието от своите отдавна умрели предшественици. Такива „учени” трябва много да внимават. Както иронично отбеляза джаз певецът и есеист Гилад Алтцмон (Gilad Alzmon) „Те ще извадят антисемитите от бизнеса.”

В края на краищата, евреите, които са се интегрирали или не в по-големите общества, които имат или не смесени бракове, всички те са продукт на социалната система, в която живеят (както всички останали) и са отговорни за ролята, която са решили да играят в нея.

В миналото уникално непропорционален процент от евреи решиха да се борят за универсалните човешки ценности, отхвърляйки представата за избран народ.

Днес непропорционален процент от образовани евреи избраха да прегърнат „етно-религиозната” догма за превъзходство на евреите, която ги обвързва с един апартейд, с една милитаристична държава и идеология, готова да въвлече света в глобална война.

Никога не забравяйте, че расистката доктрина за превъзходство доведе Германия до положението на сляп съюзник на тоталитаризма и до световна война, в която загинаха много милиони хора.

Нараства броят на евреите, и по-специално на младите евреи, които са отблъснати от престъпленията на Израел срещу човечеството. Следващата крачка за тях, а и за нас, е да критикуват, да демистифицират и да се изправят срещу токсичната идеология за превъзходство на евреите, която свързва силната домашна (американска – б. пр.) ционистка властова конфигурация с политическите ѝ клонове в Израел.

Коренът на проблема не е в генетиката, той е в колективната политическа лудост – откачена идеология, която твърди, че избран елит може вечно да владее и експлоатира мнозинството американски граждани. Ще дойде време, когато натрупалите се бедствия ще принудят американския народ да отблъсне този елит, като свали маската му, и да отхвърли доктрината за превъзходство на евреите. Да се надяваме, че той ще действа със страст, ръководена от разума.

Автор: Джеймс Петрас (James Petras)
Превод: Д. Атанасова / Българска легия за защита

Няколко случая, в които ЦРУ използва тайни армии за сваляне на чужди правителства

От 60 г. насам ЦРУ използва всякакви методи – включително индиректни военни интервенции за свалянето на неудобни правителства

Докато все повече и повече доказателства изплуват за подкрепата, която САЩ оказват на наемниците в Сирия и дори ДАЕШ за свалянето на правителството в Сирия и президента Асад е удачно да си припомним историята на само десет, но може би най-ярките примери, за превратите, ораганизирани от американското разузнаване.

Причините навсякъде са еднакви – заграбване на ресурси и установяване на геополитически контрол над държавите. Нека не забравяме, че веднъж ЦРУ подпали война заради банани. Буквално заради банани.

Куба: Може би най-известната тайна армия на ЦРУ. Кастро национализира държавните богатства и изхвърли американските компании, които ги експлоатираха до този момент, прибирайки цялата печалба. Това стана причина САЩ да решат да опитат да свалят правителството на Куба и отново да инсталират свои марионетен режим. И то неведнъж. И всичките опити се провалиха. Инвазията в Залива на прасетата е най-известния опит – тогава САЩ изпратиха 1400 тренирани от тях етнически кубинци, които злощастно се предадоха пред правителствените сили за по-малко от 24 часа.

Ел Салвадор: Подкрепяното от САЩ правителство срещна опозицията на леви бунтовници, които искаха да свалят бруталния режим в държавата. Американското разузнаване видя една единствена опция да защити техния режим в Ел Салвадор – формирането на смъртоносни отряди. Американското разузнаване обучи и съветваше про-правителствените сили, докато те изклаха цели села и градове и превърнаха над 1 млн. жители в бежанци. Незабавно, след прекратяване на огъня, бе издействано оправдаването на всички отговорници за военните престъпления. Амнистията беше незаконен акт, но все пак влезе в сила.

Афганистан: Чрез операция „Циклон“ американците финансираха и обучаваха муджахидините. По-късно повечето от тези ислямисти се вляха в „Ал Кайда“ и други действащи и до днес терористични групировки. Осама бин Ладен е един от хората, обучавани от ЦРУ в Афганистан. Идеята на цялата операция е да се използват срещу Съветите.

(снимка: Американската пропаганда наричаше бъдещия терорист номер едно Осама бин Ладен и обучаваните от САЩ и Саудитска Арабия муджахидини „бойци за мир“. Статията е на „Индепендънт“, 6 дек. 1993г.)

Гватемала: От действията на ЦРУ и САЩ в Гватемала идва и термина „Бананова република“. Демократично избраният президент на Гватемала реши да накаже компанията United Fruit Company, която в продължение на десетилетия сътрудничеше на всякакви берберски диктатори, управлявали страната. Тя и останалите американски компании бяха установили тотален монопол над абсолютно всичко. Това доведе до решението на ЦРУ да свали законно избраното правителство, подпалвайки война. Война…заради бананите.

Конго: През 1960’те Белгия приключваше своята колониална власт в Конго. Тогава вместо да позволят на жителите на Конго да организират демократични избори, ЦРУ организира купища политически убийства, въоръжи бунтовнически сили, вкара дори и европейски „войници на късмета“ (наемници) и дори ги подкрепяше със собствената си авиация.

Никарагуа (втори път): През 1980’те лявото правителство на Сандистите взима власта. ЦРУ подпомага и организира наемнически групи, които да бъдат въоръжена опозиция. Агенцията им доставя оръжия, подпомага трафика на кокаин и тренира контра-милициите усилено, в чиито редици се бият дори и деца. Милицията участва във всякакви зверства – масови кланета и всичко останало, което можем да си представим.

Ангола: ЦРУ наема френски и южноафрикански наемници, които да подпомагат десните групи във войната срещу Народното движение за освобождение на Ангола. Организираните от ЦРУ групировки се бият, за да завладеят държавата, след като тя е деколонизирана от португалска власт. Очаквано, наемниците на ЦРУ губят.

Украйна (първи път): По време на Втората световна война нацистите организират крайно-десни фанатични групи в Украйна (чиито наследници днес са някои паравоенни крайнодесни радикални формирования, взели участие в свалянето на президента Виктор Янукович), чиято задача е била да пречат и да забавят настъплението на съветските сили. След края на войната ЦРУ започва да ги финансира и подпомага със същата цел. Съветите ги измитат от Украйна окончателно през 1952г.

Венецуела: В 2002г. подпомагана от ЦРУ група се опитва да завземе властта и да свали правителството. САЩ срамежливо отричат очевидното си участие в опита за преврат. Разбира се, има повече от нужните доказателства, които свързват администрацията на Буш с неуспешния опит за преврат. Нещо повече – има доказателства за втори, много по-скорошен опит за преврат във Венецуела.

Украйна (втори път): След като МВФ се намеси с брутални искания спрямо законно избрания президент Виктор Янукович той бе принуден да замрази преговорите за асоциация с ЕС. Избухнаха граждански протести в старопрестолната столица – Киев, но те бързо бяха овладяни и окървавени от контролирани от държави като САЩ и Полша крайно-десни радикали. В последствие за президент беше избран олигарха Петро Порошенко, който започна политическата си кариера като външен министър в кабинета на Янукович. По това време грабливия олигарх бе наричан от американците в дипломатическите им грами, изтекли от Уикилийкс „засрамения олигарх“. По-късно шефът на ЦРУ пристигна в Киев и нареди на Порошенко да започне т.нар. „анти-терористична операция“ в Югоизточна Украйна, където предимно руското население, живущо в градове основани от руски монарси не бе съгласно със свалянето на Янукович и инсталирането на про-американско марионетно правителство. Последва кървавата война, в която украинската армия беше практически изметена. Появиха се Донецка Народна Република (ДНР) и Луганска Народна Република (ЛНР).

Секретни „хуманни“ експерименти

През 1931 г. д-р Корнелиус Роудс под егидата на Института за медицински проучвания „Рокфелер“ инокулира ракови клетки в хора. По-късно същият провежда серия от експерименти с облъчване на американски войници и пациенти без тяхното знание.

През 1932 г. започва друго зловещо „изследване“, т. нар. Тъскиджий Сифилис Стъди. Двеста чернокожи американци, диагностицирани със сифилис, са използвани като морски свинчета, за да се проследи как се развива болестта. Те не са били уведомени за тяхното заболяване и са били оставени нарочно без терапия. Всички те починали от болестта, а техните семейства никога не узнали, че е било възможно да бъдат излекувани.

През 1935 г., след като за 2 десетилетия измират няколко милиона американци от пелагра, Службата за обществено здраве (PHS) най-накрая решава да направи нещо по въпроса. Директорът на агенцията по-късно цинично заявява, че поне от 20 г. им е известна причината за болестта – недостиг или липса на витамини от групата В-комплекс, но не е предприела никакви мерки, защото било засегнато главно бедното чернокожо население!

През 1940 г. 400 затворници в Чикаго са инфектирани с малария, за да се проучат ефектите на нови експериментални медикаменти срещу това заболяване. Нацистките лекари по време на Нюрнбергския процес са цитирали именно този експеримент, за да се защитят за своите действия в концентрационните лагери.
През 1945 г. се дава начало на проект „Пейпърклип“. Щатският департамент и ЦРУ спасяват в периода около края на Втората световна война около 900 нацистки лекари и учени (включително и зловещият д-р Й. Менгеле, наричан „Ангелът на смъртта“), като ги изтеглят в САЩ и им предлагат закрила и нови самоличности, за да работят върху секретни проекти на САЩ .

През 1945 г. е задействана „Програма Ф“ от комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС), свързана с флуорирането на водите.
От секретен документ от 1947 г., издаден от полковник Е. Къркпатрик от АЕС се вижда, че агенцията е решила да започне интравенозно назначаване на радиоактивни вещества на нищо неподозиращи пациенти.

През 1947 г. ЦРУ започва експерименти с психотропни вещества, като например ЛСД, с цел да ги използва в подривната си дейност. Като опитни зайчета са били използвани военни и цивилни граждани със или без тяхното знание. Армията също провежда подобни експерименти в периода 1955-1958 г.
През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ планира да детонира ядрена бомба в пустинята, след което да изследва за заболявания и смъртност хората, живеещи в близките градове и села, намиращи се по посока на вятъра.

През същата година, за да определи доколко уязвим е един американски град към биологическа атака, подразделения на американския флот разпръскват облак от бактерии над Сан Франциско, след което много жители развиват подобни на пневмония симптоми.

От 1951 до 1969 г. Министерството на отбраната прави изпитания на открито на болестотворни вируси и бактерии в различни населени области на САЩ.
През 1953 г. военните изпускат облак от газ, съдържащ цинково-кадмиево-серни съединения, над няколко големи града във Вирджиния, за да придобият представа за токсичността на разпръсквани химически агенти.

През 1953 г. ЦРУ започва зловещия проект МК-ULTRA. Целта му е била разработването и изпитването на вещества и биологични агенти, които биха могли да се използват за контрол на съзнанието и поведението както на отделни индивиди, така и на големи групи от хора. През 1960 г. Военното разузнаване на САЩ започва проектите THIRD CHANCE и DERBY НАТ. Първият представлява изпитване на ефектите на ЛСД върху европейското население, а вторият – върху азиатското. (Чудно ли е, че има толкова много наркомани по света и че този проблем не се изкоренява?) През 1965 г. ЦРУ и Министерството на отбраната започват проекта МК-SEARCH, а през 1967 проекта МК-NAOMI -различни версии на МК-ULTRA.

През 1966 г. отново ЦРУ започва проекта МК-ОFTEN – програма, чиято цел е да изпробва токсичните ефекти на определени медикаменти у хора и животни.
През 1968 г. ЦРУ експериментира с възможността за отравяне на питейната вода с различни химикали.

През 1969 г. Робърт МакМахан от Министерството на отбраната иска от Конгреса на САЩ да се отпуснат 10 млн. USD за проект под ръководството на ЦРУ, имащ за цел да осъществи в срок от 5 до 10 г. създаването на ново биологично оръжие – микробен агент, срещу който не съществува естествен имунитет! Парите са отпуснати на следващата година.

През 1970 г. САЩ интензифицира усилията си по разработката на „етническо биологично оръжие“, Което има за цел селективно да унищожава отделни етнически групи, като се използват особеностите на генетични различия и вариации в ДНК.

През 1975 г. започва специална вирусна програма, чиято цел е да разработи вирус предизвикващ рак у човека.

През 1977 г. на слушания в Сената се потвърждава, че 239 населени области в САЩ за периода 1949-1969 г. са били подлагани на целенасочено биологично заразяване.

През 1978 г. започват експериментите с ваксината срещу хепатит В, провеждани от СDС в Ню Йорк, Лос Анжелос и Сан Франциско, като се ваксинират предимно хомосексуалисти.

През 1981 г. в същите градове се диагностицират и първите случаи на СПИН в САЩ, което засилва подозренията, че ваксината може би има общо с масовата изява на болестта в страната.

Доклад до американския конгрес през 1986 г. разкрива, че САЩ разполагат в дадения момент с набор от биологични агенти, включващ модифицирани чрез генно инженерство вируси, естествено съществуващи в природата токсини и микроби, които могат да променят имунологичния си характер и от които човек да не може да се предпази. На следващата година Министерството на отбраната признава, че въпреки договора за забрана на опитите с биологично оръжие, то продължава да използва центрове за подобни разработки в 127 университета и лаборатории на територията на САЩ.

    През 1990 г. на повече от 1500 шестмесечни бебета от латиноамерикански и негърски произход в Лос Анжелос е направена експериментална ваксина срещу морбили, която никога не е била лицензирана за приложение в САЩ. СDС по-късно потвърждава, че родителите изобщо не са били уведомени за това.
През 1994 г. чрез метода на „генно проследяване“ д-р Гарт Никълсън от „Ем Ди Андерсън Кенсър сентър“ в Хюстън, Тексас, открива у много американски войници участвали в операцията „Пустинна буря“ през 1991 г. в Ирак, променен щам на Мусорlasma incognitus – микроб, обикновено използван за произвеждане на биологическо оръжие. В молекулярната му структура е внедрена 40% от обвивката на HIV-вируса.

През 1994 г. сенаторът Дж. Рокфелер изнася доклад, в който се разкрива, че в последните 50 години Министерството на отбраната е използвало стотици хиляди военнослужещи при експерименти с различни токсични и опасни за живота вещества! Списъкът включва нервнопаралитични газове и химикали, халюциногени, йонизираща радиация и др.

През 1995 г. д-р Гарт Никълсън открива доказателства, че биологичните агенти, използвани по време на бойната в Залива, са били произведени в Хюстън и Бока Рейтън, Флорида, и изпитвани на затворници в Тексас.

През 1997 г. 88 Конгресмени подписват писмо, чрез което се изисква провеждането на разследване за биооръжията и „синдрома на Залива“.

Смесването на икономическите, политическите и военните интереси води до образуването на изключително токсичен болестотворен коктейл. Секретни експерименти със здравето на хората са извършвани и сигурно продължават да се извършват и в други страни по света. Самият факт, че е възможно съществуването на подобна дейност, показва колко болен е начинът на мислене на някои индивиди.

Предполагам вече мнозина виждате, защо хората стават все по-болни. Промяна в системата обаче е невъзможна без активната намеса на пациентите – настоящи и потенциални! За да се подобри здравословното състояние на хората като цяло, всеки трябва да поеме своята отговорност – към себе си и към всички останали. Лекарите трябва да се обърнат към здравия разум и медицината да се освободи от догмите, които я сковават! За да се наложи нов тип хуманно здравеопазване, е необходимо ново съзнание и ценностна система, която да се базира не върху материалните придобивки, а върху духовността и морала.

Сигурен съм, че имаме волята да вземем съдбата си в свои ръце и да осигурим здраве за нашата планета, за нас самите и за бъдещите поколения. Нека го направим!

д-р Атанас Гълъбов