Няколко признака, че някой ни манипулира

От незапомнени времена хората използват манипулация за постигане на своите цели. Въпреки че тази техника не е от нещата, с които се гордеем, тя е често използвана и ефективна. Някои си служат с манипулация за постигане на дребни и незначителни неща. Други, за съжаление, прилагат различни методи за контрол с идеята да използват хората от близкото обкръжение.

Най-вероятно сте имали моменти, в които ви се е струвало, че познати или колеги ви манипулират, но не сте били напълно сигурни в това. Тук ще разсея всички съмнения като представя 11 сигурни признака, че някой се опитва да ви манипулира.  

• 1. Нямате право на мнение

 В много случаи, когато се карате с манипулатора, не бивате оставяни да  изкажете мнение. Тези моменти  най-често се наблюдават, когато контролиращият осъзнае, че разговорът не върви в негова полза. Представете си, че разговаряте и манипулаторът поиска мнението ви.  Диалогът става по-разгорещен и започвате да спорите. Изведнъж събеседникът ви започва да усеща, че вероятно ще загуби спора и започва да сменя тактиката. Постепенно  започва да извърта и усуква така нещата, че разговорът да приключи неочаквано и в негова полза.  Неочакваното прекъсване на разговора спасява манипулатора от „унижението“ да признае, че не е прав.

• 2. Манипулаторът често избухва

 Манипулаторът бързо избухва, когато нещата не се случват в негова полза. Гневен е и започва да заплашва. Това агресивно поведение всъщност говори за неговата слабост и същевременно от нуждата за контрол. Манипулаторите са готови на всичко, да задържат контрола над жертвата. 

• 3. Манипулаторът ще ви накара да се чувствате виновни

  Когато манипулаторът греши и не може да се измъкне от неудобна ситуацията се наблюдава интересен феномен. Агресорът ще направи всичко възможно да прехвърли вината и да ви накара да се почувствате виновни. Най-вероятно се питате: „Но как е възможно да го направи без да забележа? Няма начин това да се случи.“  Изглежда невероятно и непостижимо, но с умения и хитрост всичко се постига. Използвайки обратна психология, той умело заблуждава и контролира разговора. Замислете се колко пъти се е случвало да се карате с някого и накрая да вие да излезете виновни. Много, нали? И като за капак на всичко се налага да се извинявате. Видимо в тези случаи победата на манипулатора е пълна.

• 4. Манипулаторът винаги ще иска повече от вас

Ловък метод за контролиране е омаловажаваното.  Каквото и да постигнете, каквото и да направите, манипулаторът ще ви накара да повярвате, че все още не е достатъчно. Ще омаловажи труда ви и ще го направи да изглежда незначителен.  По този начин ще се чувствате длъжни на този човек и ще се опитвате да правите повече и повече, за да получите негово одобрение.

• 5. Манипулаторът винаги пита какви са вашите мотиви

 Както предишният, така и този похват е трудно доловим.  Манипулаторът винаги пита какви са мотивите ви за извършването на всяка постъпка. Непрестанните въпроси пораждат чувство за несигурност.  Представете си, че искате да започнете бизнес. Споделяте вашите намерения и очаквате събеседникът да е развълнуван, колкото вас. Вместо това, той започва да разпитва – как сте стигнали до това решение, сигурни ли сте, че ще успеете, не действате ли прибързано.  На пръв поглед това може да са въпроси породени от загриженост, но в повечето случаи те имат скрита, манипулативна цел.  Припомнете си случаи, при които сте изпадали в подобна ситуация и бързо ще се убедите в казаното.

• 6. Контролиращият човек често ви подтиска

Подтискането е един най-коварните методи на манипулация.  С постоянните въпроси и омаловажаване на труда, манипулаторът бавно, но сигурно смачква самочувствието ви – без неговото одобрение не сте способни да се зарадвате на постигнатото, не сте способни да взимате самостоятелни решения, защото нямате достатъчно кураж и увереност. С други думи се оставяте в ръцете на манипулатора, който взема пълен контрол над живота ви.

• 7. Винаги става, каквото манипулаторът иска

 Обикновено в успешните и здрави приятелства има компромиси.  В една неравностойна връзка, където единият доминира, компромисите идват от подтиснатия човек. Това се изразява по много начини. Винаги посещавате местата, които доминиращият харесва, правите това, което той иска, вършите нещата по начина, по който той желае.  Все още ли смятате, че тези неща не се случват на вас, а само на другите?  Не бъдете наивни. Контролиращият човек не е никак глупав. Той позволява да взимате решения за маловажни неща, за да имате измамното чувство, че всичко е наред и да не разберете толкова лесно какво всъщност се случва.

• 8. Манипулаторът бяга от отговорност

Друг начин за контролиране е бягството от отговорност в най-важните и сериозни ситуации.  Разбира се, това се отнася и за моментите, в които нещата не се случват, както манипулаторът иска.  Най-лесният изход е да ви остави сами да се справяте с трудностите.  Да си представим ситуация, в която двама колеги трябва да изнесат презентация. Манипулаторът ще се откаже от представянето в последния момент, защото нещо не му е харесало. Жертвата остава в неизгодната позиция да се справя със ситуацията и да се нагърби с отговорността при неизгодни условия.  Манипулаторът отново печели. Жертвата върши цялата черна работа, но след това не получава никакво признание. Заслугите отиват при човека, който знае как да се самоизтъкне и умело да манипулира с думи и жестове.

• 9. Контролиращият човек заплашва да сложи край на връзката

 Тази заплаха е особено опасна и актуална, ако се намирате в сериозна връзка.  Манипулаторът заплашва да с раздяла. Намеква за напускане всеки път, когато забележи, че жертвата се опитва да излезе от неговия контрол.  Манипулаторът умело контролира жертвата със заплахи и успява да постигне целите си.

• 10. Контролиращият заплашва със самоубийство

  Учудени ли сте как някой може рискува собствения си живот, за да получи контрол над половинката си? Има такива хора и за жалост не са малко.  Случаят тук е по-специален и се наблюдава само при много силна връзка между манипулатора и жертвата. Тази коварна техника се използва, когато манипулаторът осъзнава и експлоатира любовта и привързаността на жертвата.  Разбира се, манипулаторът няма наистина да посегне на живота си. Ако изпадне в подобна ситуация, ще направи драматична сцена, ще се престори на жертва и в крайна сметка ще получи каквото иска, разчитайки на вашата привързаност.

• 11. Контролиращият използва празни обещания

Това е може би най-често използваната техника за манипулация.  Отначало жертвата вярва на обещаното, но бързо се убеждава, че „думите са евтини“. Манипулаторът говори красиво, но върши малко.  Работата постоянно се отлага за сметка на удоволствието.  Не бъдете наивни. Ако някой не си спази обещанието веднъж, то най-вероятно ситуацията ще се повтори.  Поставете въпроса директно и не се оставяйте да получите уклончив отговор.  
И все пак внимавайте…

Не всичко е така, както изглежда. Понякога хората вършат неща несъзнателно, без умисъл за манипулация. Не ставайте параноични, че всеки се опитва да ви манипулира. Но има и хора, които правят точно това с вас.  Научете се как да разпознавате манипулаторите и се пазете от тях. Ще си спестите загубено време и унижение. Ще запазите непокътнато самочувствие, увереност и самостоятелност – важни качества, които са необходими за пълноценния живот.

Как да се преборим със селективната абстракция

Селективна абстракция, максимизираща негативната и минимизираща положителната

Селективната абстракция това е изкривяване на мисълта, което ви кара да чувствате, че негативът е по-уместен и е по-присъства в ситуации, отколкото позитивните. Това не е нещо, което предлагате, то просто се превръща в автоматичен начин за обработка на реалността. Много е вероятно, че сте възприели този начин на мислене чрез „образователно наследство“ и не сте спрели да го подлагате на съмнение.

Когато сте живели в среда, в която се подчертава негативната страна на всеки човек или ситуация, свиквате да мислите, че този вид анализ е правилният. също, тази перспектива постепенно се фиксира в мозъка ви, и затова не можете да откриете пукнатините, които наистина съществуват във вашето разсъждение.

Може дори да сте включили някои обосновки, за да мислите по този начин. Може би си мислите, че ако спрете само на негатив, ще имате по-малък риск да се почувствате разочаровани или разочаровани, когато не постигнете цел, или откриете грешките или пропуските на други хора.

също възможно е да вярваш в това, което да видиш негативното е по-аналитично отношение и критика, защото доброто не трябва да се докосва и вместо това лошото е това, което трябва да се подобри.

Селективна абстракция в ежедневието

Хората, които поддържат това изкривяване в мисълта, често са ядосани. Обичайно е да имат каталог на това, което не могат да издържат или какво не е достоен за тях.

Те не могат да устоят на ненадеждност, толерират всичко, освен лъжата, избухва ги, че хората са конформистки и подобни неща. В същото време, те се чувстват възмутени и дори нападнати от грешките на другите. Това, в допълнение, може да бъде начин на мислене, който ги прави горди.

Селективната абстракция не е насочена само към външния свят, а също и много специално в крайна сметка се прилага към себе си. Това води до онези хора, за които казваме, че „поставят филм в главите си“. С други думи, са тези, които обикновено си представят резултата от всички ситуации като нещо ужасно или, във всеки случай, отрицателен за тях.

Някои примери за разбиране

Това може да бъде пример: гаджето отнема малко време, за да стигне до срещата с приятелката. Тя започва да се отчайва и това, което си мисли, е, че може би това е начин, по който той трябва да съобщи, че не е толкова заинтересован от връзката, както преди.

В крайна сметка той си мисли, че е невнимателен човек, егоистичен и че, освен това, той не я иска, както в съзнанието си той си казваше много пъти. Когато той пристигне, това, което той прави, е да хвърли всички тези обвинения, без да вземе предвид, че закъснението му се дължи на пътнотранспортно произшествие, нещо, което напълно избягва волята на младоженеца, но трябваше да страда по-малко или повече от булка.

Друг пример, приложен към работата, тази на някой, който внимателно е подготвил изложба и, както се очаква, тя е успешна. Но един от присъстващите прави някои критики по отношение на незначителен аспект на презентацията. Така нашият водещ елиминира усещането за триумф и в неговата памет се съхранява само тази критика, в която той ще пресъздаде отново и отново следващите дни..

Той оставя мисленето, че може би и други са имали съмнения, но единственият, който го изрази на глас, беше този, който формулира критиката. Той вярва, че може би всичките му усилия са напразни, защото презентацията не отговаря на техните очаквания, които винаги са били обусловени за изпълнение на очакванията на другите.

Борба срещу селективната абстракция

Поддържането на ума в регистъра на селективната абстракция, непременно, ни води до състояния на разочарование и гняв. Това не е нещо, което обогатява живота по никакъв начин, нито е вид мислене, което трябва да се култивира. Точно обратното: препоръчително е да се изкорени този автоматизъм на нашия ум, да се води по-пълноценен живот. Но как да го постигнем?

Като всяко механично поведение, първото нещо е да осъзнаем, че сме го направили. Хубаво е да си зададете следния въпрос: колко ценност давам на негативните в хората или ситуациите? Мисля, че по някакъв начин негативното е нещо, което заслужава по-голямо признание от положителното.?

Веднъж признаваме съществуването на тази селективна абстракция в нашето мислене, следното е да се осъществи процес на самонаблюдение да се открие дали се случва с нас с всичко и с всички или се активира само при определени обстоятелства.

Това самочувствително отношение ще ни позволи да осъзнаем какви изкривявания се отварят. Най-вероятно ще открием, че механизмът задейства при обстоятелства, които пораждат несигурност.

Когато дойде този момент, когато си казваме: „Хей, вие виждате само лошото“, ние сме готови да предприемем следващата стъпка. Защо не се опитате да видите доброто, позитивното?

„Песимизмът води до слабост, оптимизъм към властта.“

-Уилям Джеймс-

Опитайте се да го направите постоянно упражнение, почти в друг автоматизъм: за всяка негативна оценка, която правите за нещо или за някого, трябва незабавно да се противопоставите на положителна оценка. „Намерих този дефект, сега задачата е да открия добродетел.“ Така ще бъдете на пътя на преодоляване на ужасната тежест на една мисъл със селективна абстракция.

Какви са когнитивните изкривявания? Понякога всички ние можем да представим когнитивни изкривявания. Да знаете как да ги откриете и анализирате ще ни помогне да имаме по-ясен ум.

Как да се предпазим от деградация на личността

Липсата на цел води до скука, затъпяване, до нищожно вегетиране

Щастливият уравновесен живот изисква основно направление, цел, към която да се стремим.

На пръв поглед това е просто, логично и единствено възможно.

Но ако се огледаме наоколо, ще установим, че има много хора, които не осъзнават този основен принцип на живота или не са способни да си изградят обмислен стратегически план, не познават добре самите себе си, не преценяват своите възможности или наклонности, просто живеят ден за ден.

Тези хора пропиляват живота си, разчитайки на случайността, страдат от липса на определена цел. Това води до скука, затъпяване, до нищожно вегетиране без стремеж за изява.

Всъщност да поставяме пред себе си определена цел е навик, който придобиваме още в детството.

От дребните, незначителни знания и умения, които искаме да овладеем, преминаваме към по-сложни. Предварително определяме специалността, която искаме да изучим, учебното заведение, което искаме да завършим.

Но този избор на цел не се отнася само до чисто професионалната област. Той засяга и сферата на свободното ни време.

Например решаваме да прекараме отпуската си на вилата. Изпълнението на тази цел изисква от нас системни усилия, твърда воля, издръжливост, изобретателност и прозорливост.

Създаването на семейство и родителските задължения също не бива да оставяме на случайността. Това са сфери, максимално важни за нашата вътрешна уравновесеност, затова е неразумно да разчитаме само на импровизацията, независимо че личните ни отношения и желания тук са ограничени от взаимните връзки с партньора, а не на последно място — и от здравното ни състояние.

Но намирането на цел в живота е невъзможно без цялостен самоанализ — на личността и способностите.

Цел, която не е достатъчно голяма и привлекателна, няма да ни развълнува и подтикне напред. А прекалено тежката задача, която е над възможностите ни, ще ни разочарова, когато след време разберем, че не е по силите ни.

Следователно първото условие с правилният анализ на собствената личност и точното определяне на целта. Всичко останало е вече въпрос на издръжливост и воля.

По този начин можем да изпитаме своя характер. А борбата със себе си носи удовлетворението да се чувстваме победители и радостта от постигнатата цел.

Незаменимо е чувството за сигурност, че животът тече успешно, че вървим напред и всичко ни се удава.

Правете това, което позволяват възможностите ви

Не се надценявайте. Не искайте на всяка цена да прескочите летвата, която е прекалено високо за вашите възможности.

Овладейте честолюбието си така, че то да ви помага, а не да ви пречи в живота.

Нашето съществуване, нашият живот в обществото е свързан с определена дисциплина. Всеки от нас е длъжен да се приспособи към общоприетите закони, да съчетае своите решения с реално съществуващите възможности и да се подчинява на различните неприятни задължения.

Трудно възприемаме факта, че другите са по-добри от нас, по-съвършени и затова ни изпреварват. Успехът и популярността са като магнит, който привлича всичко наоколо.

Стотици млади хора искат да станат артисти, певци, космонавти, пътешественици. Но те не осъзнават факта, че тук действа строгият закон за естествения подбор и че „включването в обществото“ не става само по желание.

Не ни остава нищо друго, освен да бъдем малко по-скромни и по-самокритични и да приспособим своите стремежи към степента на знанията, възможностите и силите си. Неправилната себеоценка може да доведе до разочарование.

Това не засяга само трудовия процес.

Себеоценката се проявява и в други области на нашата дейност. Спомням си един разговор с известен спортист, който говореше за предстоящите си планове. Той спомена няколко състезания, които би искал да спечели. Но най-важното за него бе да се класира най-малко на пето-шесто място.

„А защо не на първо? — последва въпрос. — Нима човек не трябва да си поставя максимални цели? Да отстъпи може всеки.“ „Няма никакъв смисъл — отговори той. — Знам, че в момента не ми стигат силите. Ще тренирам усилено, но ако завърша пети или шести, ще бъда доволен.“

Не само в спорта, но и в личния живот, при избора на приятелите си не бива да се надценяваме.

Гледаме хората около нас и виждаме красиви и симпатични лица. Но и хората ни гледат. Дали за тях ние сме така симпатични и красиви? А тъкмо в сферата на личните взаимоотношения човек обикновено най-тежко понася неуспехите си.

Някои не могат да разберат и да се примирят с това, че любимият или любимата са ги напуснали и са се сприятелили с друг, когото смятат за по-хармонична личност. Любовта, милите думи, ласките — изведнъж всичко е забравено, остават само ядът, сълзите и чувството, че си измамен.

Малцина успяват да погледнат истината в очите и да се запитат — не е ли моя вината, че не успях да спечеля избраната личност

Притежавам ли действително такива външни качества и черти на характера, такова държане в обществото, че да бъда достатъчно интересен? Та нали, от една страна, съществуват много пленителни хора, които лесно намират приятели, а, от друга — мнозина са и тези, които трябва да се примирят със своята по-скромна роля.

Никога не губете представа за степента на своите възможности. Мислете винаги не само за това, което желаете, но и за това, което можете.

Вярвайте в себе си, имайте смелост

Човешкият живот е непрекъсната верига от преживявания, не винаги приятни и положителни. Много пъти се срещаме с открита неприязън, с болести, с тежки лични загуби, каквато е например смъртта на близък човек.

Този, който успее да намери в себе си достатъчно сила и смелост, постепенно добива душевна мъдрост и уравновесеност, намира правилния път, а помага и на останалите да го намерят.

Но мнозина понякога се поддават на тези неблагоприятни преживявания и след време у тях се заражда чувството, че съдбата ги преследва, че препятствията са непреодолими и нищо не може да помогне. Постепенно губят всякакво желание и сили да се борят със съдбата.

Такива хора престават да си вярват, губят кураж — и това ги тласка все по-навътре в глухата улица. Комплексите и недостатъчната енергия по-късно им пречат да преодолеят каквито и да било тежки житейски ситуации.

Затова преди всичко трябва да обявим война на всички свои комплекси, независимо какви са те и как се проявяват.

Животът не ни глези и ние винаги трябва да помним това.

Причини за тези комплекси могат да бъдат най-различни физически и психически недостатъци. Малцина имат съвършена външност. Пълнотата, кривите крака, плешивостта, ниският ръст — всичко това може да предизвика неблагоприятни реакции. Какво да правим?

В случаите, когато можем да премахнем причината, трябва да направим всичко възможно за нейното отстраняване. Това важи преди всичко за пълнотата и някои козметични дефекти, когато и лекарят може да ни помогне.

Ако това не е възможно, има само едно разрешение — да се примирим с положението и да не му обръщаме внимание. В обратния случай може да стане така, че околните ще забележат не толкова недостатъка, колкото комплексите, които той поражда.

Много по-лесно ще забележите, че някои се усамотява, отбягва приятелите, развлеченията, затваря се в себе си и е мрачен или тъжен, отколкото че има голям нос или криви крака.

Но комплексите могат да се появят и в резултат на неуспехи в службата или в личния живот. В такъв случай е трудно да се откажем от старите и да се вживеем в новите условия. Да се смени професията или службата не е лесно, но в съвременното общество това не е нещо невъзможно.

Развитието на промишлеността носи бързи промени и хиляди работници се настаняват на нови, по-удобни за тях места. Същото важи и за личния живот. Не бива да губим ума и дума, когато не успеем да свършим нещо така, както сме си представяли предварително.

В никакъв случай не трябва след един неуспех да решаваме, че повече никога няма да се захващаме с тази работа.
В живота си трябва системно да се стремим към възстановяване на загубеното равновесие.

Имайте смелост да преодолеете трудностите.

След облачните дни пак ще грейне слънце. Вярвайте си, намерете в себе си сили, както ги намира дървото в своите корени.

Целесъобразно изразходваната енергия преодолява и такива трудности, които на пръв поглед ни се струват непреодолими. Търсете нови начини, нови пътища. Обикновено задачите имат много възможни решения — някои по-добри, други по-лоши. (Вземете за пример шахмата — по колко различни начини можем да матираме противника.)

Но хората уви често забравят за съществуващите възможности и след първия неуспешен опит се отказват и дори се отчайват. А това е пагубно за тях.

Преди да решите някоя сложна ситуация или задача, винаги имайте пред вид трудностите, евентуалния неуспех и затова предварително подгответе други възможни решения.

И винаги най-напред добре обмислете всичко или се посъветвайте с някого!

автор: Йозеф Квапилик