Паническите атаки не са болест, те са проява на силен уплах, казва Алексей Красиков, психолог. Силен уплах за своя живот и своето здраве, базиран на неразбиране на това, което се случва с вас. Паническите атаки са къс, епизодичен пристъп на силен страх, винаги съпроводен с изхвърляне на адреналин. От паник атака през последните 10 години никой не е умрял, допълва Красиков.
Не бъркайте паническите атаки с висока степен на тревожност. При паник атака човек е убеден че или ще умре всеки момент или ще полудее. Започва да се суети, появява се силно желание за спасение, да избяга, да извика бърза помощ. Той започва да действа активно.
Механизъм
Паник атаката никога не започва внезапно и не се разгръща на пълна мощност изведнъж. Всичко започва с общо неопределено напрежение. Слабост, тахикардия, виене на свят, разконцентрация на вниманието. Необясним дискомфорт.
Първа грешка
Човек се опитва да си обясни какво му се случва, но не му се получава. Единственото, което му хрумва, че това е инфаркт, инсулт или лудост. Сработва инстинктът за самосъхранение. Изхвърля се адреналин, който е необходим на организма да се мобилизира и да се спаси. Учестяват се пулсът и дишането, появява се чувство за силно спазматично напрежение, което ражда убеждението, че сърцето се пръска.
Човек си мисли, че не е умрял заради предприетите мерки за спасение и просто му е провървяло. Острият уплах се запомня и човек започва просто да го очаква да се случи отново. И да се страхува.
Какво да се прави?
Когато усетите началото на първите пристъпи, Алексей Красиков препоръчва:Седнете и на глас кажете какво ще се случи сега с тялото ви. Обяснете на самия себе си, че това, което ви се случва, не е симптом на някаква страшна болест, а реакция на емоционално състояние. Организмът ви така реагира на страх.
Вие само изпитвате страх.
Ако сте изпуснали този момент и изхвърлянето на адреналин вече е факт – опитайте да успокоите дишането, да не се суетите и да сновете из помещението. Изправете рамене, усмихнете се и си кажете, че никъде няма да избягате, че сте се уплашили и че всичко с вас е наред. Не правете нищо повече. Дръжте се както обикновено.Ако се справите сами, организмът ви ще разбере, че с вас не се случват никакви ужасни неща и вие просто се плашите по малко странен начин.
Обезценете паниката
Не реагирайте. Не се съпротивлявайте, защото иначе сработва законът на Нютон за действието и противодействието. Колкото повече се съпротивлявате на пристъпа и искате той да приключи по-бързо, толкова по-дълбок и продължителен е той. „Паническа атака? Нека. Не ми пука. Няма да се плаша, нито да се разстройвам!“
Тревожността е осакатяваща. Тя може да изсмуче цялата ви радост, увереност и щастие, като накрая ви кара да се чувствате изтощени и без желание за живот. Тревожните разстройства могат да родят специфични фобии, които на свой ред размножават тревожността.
Има няколко основни типа тревожност. Това са:
Паническо разстройство
Агорафобия
Генерализирано тревожно разстройство
Социално тревожно разстройство
Посттравматично разстройство
Обсесивно-компулсивно разстройство
Специфични фобии
Социалната тревожност е наскоро призната като разстройство. Но вече се знае, че е осакатяваща, колкото и останалите.
Понякога първоначалната причина за нашите тревоги, било то панически атаки, травми или социални ситуации, може да създаде по-специфични фобии. Психологически погледнато, тези фобии възникват в резултат на желанието ни да се предпазим от това, което смятаме, че поражда нашата тревожност.
Социалната тревожност не е рядкост. Ако изпитвате социална тревожност, може да почувствате страх в определени социални ситуации. Те могат да варират от голямо парти, до по-лично събиране с приятели.
Социалната тревожност, както всяко тревожно разстройство, може да създаде всякакви ужасни специфични фобии.
Скопофобия
Скопофобията е специфична фобия и често срещан клон на социалната тревожност. Това е осакатяващ страх от това да бъдете видяни. Обикновено тази фобия възниква поради страх да не бъдете оглеждани и коментирани отрицателно. Тоест, да не бъдете съдени само по външния вид.
Обикновено това може да се дължи на несигурност, свързана с физическия ви вид. Тази несигурност кара човек да се притеснява, когато бива наблюдаван от непознати, а и не само, като си мисли, че щом го гледат, значи нещо не е наред с него.
Понякога тази фобия може да бъде причинена, когато човек има някакво увреждане, за което се страхува, че ще бъде съден. Това може да е синдром на Турет, епилепсия или други неврологични разстройства.
Тази фобия се разпростира при всякакви обстоятелства. Понякога може да стигне толкова далеч, че човек може да се страхува дори, когато негов близък осъществи зрителен контакт с него.
Глософобия
Може би се досещате, че това е фобия от публично говорене. Въпреки че не звучи толкова страшно, тази фобия може да попречи много на развитието на човек, както личностно, така и в кариерата. Някои изследвания сочат, че до 75% от всички хора имат тази фобия в някаква степен.
Човек с тази фобия е вероятно да изпита редица физически симптоми в различни ситуации. Те се проявяват, когато лицето трябва да говори пред голяма група от хора. Такива симптоми могат да бъдат сухота в устата, изпотяване и зачервяване. При някои хора може да се прояви по-силно, като те „замръзват“ и не могат да кажат и дума.
Както споменахме, страхът може да попречи както в кариерното развитие, така и в училище, където често се налага да се говори пред класа, курса или цялото училище.
Телефобия
Телефобията е специфична фобия, при която страдащите изпитват силен страх от телефонни разговори. Човек с тази фобия може да изглежда доста уверен. Той с радост може да изнесе реч пред голяма публика, но телефонно обаждане? – в никакъв случай.
Тази специфична фобия се проявява по различни начини. Едни хора изпитват страх, че по телефона няма да бъдат правилно разбрани, а други се страхуват още при звъненето на телефона. Те очакват, че някой ще иска нещо от тях, или ще им каже лоша новина.
Някои хора предпочитат да контактуват чрез имейл или чат, за да избегнат говоренето по телефона. Но понякога се случва телефобията да обхване и другите средства за комуникация.
Паруреза
Паруреза е медицинско състояние, причинено от фобия от използване на обществени тоалетни. Понякога се нарича и „срамежлив пикочен мехур“. Хората с тази фобия изпадат в паника в обществена тоалетна и не могат да уринират.
Въпреки че към паруреза са предразположени и двата пола, тя се среща много по-често при мъжете.
Най-често от тази фобия страдат младите хора, а фобията се проявява най-вече, когато в тоалетната има и други хора, или има вероятност да влезнат всеки момент. Човек е срамежлив и не може да си свърши работата, защото някой може да го види или чуе.
При по-влошена фобия, човек изпитва невъзможност да си свърши работата, дори ако тоалетната е празна. Фобията може да се прояви по-често при хора, които са по-емоционални или са преживели психически травми, като деца.
Фобия от хранене на публично място
Въпреки че не звучи толкова сериозно, тази фобия вреди на човека наравно с останалите. Хората страдащи от тази фобия изпитват дискомфорт при хранене на публично място, защо мислят, че всички ги гледат и им се подиграват.
Тези хора се боят, че останалите ги виждат като гнусни, или дори дебели, само защото се хранят навън. Понякога, страдащият може да се страхува, че не се храни правилно, или има лоши маниери, и поради това може да бъде изгонен от заведението.
В крайна сметка, тази фобия може да доведе до изключване от обществото и пропуснати възможности, защото храната и напитките са голяма част от нашето ежедневие.
Социалната тревожност е осакатяващо бреме, което много хора носят. Ако вие страдате от някаква тревожност, трябва да знаете, че не сте сами. Потърсете други хора със същата тревожност, за да споделяте опит. Важно е да се знае, че много от тревожностите могат да се контролират до някаква степен, ако се потърси помощ навреме.
„Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“
Фридрих Ницше
Едва ли има човек, в мислите на който никога да не е настъпвало объркване и известен хаос. Колкото и да сме уравновесени и да знаем какво искаме, колкото и добре да сме си направили план и да вървим по избрания път, понякога идва момент, когато нещо се обърква, стъписва ни и ни завърта в кръг.
Често сте ми споделяли- „Объркан/а съм, незнам какво да правя, незнам вече и какво искам, от къде да започна, в главата ми е пълен хаос, не мога да се справя с живота си…“
Объркване обикновено се появява, когато в живота ни настъпи промяна или някаква криза; когато сме изправени пред неразрешим проблем и имаме усещането че сме в безизходица; когато си задаваме твърде много въпроси, а нямаме търпение да намерим отговори; когато трябва да решим редица задачи, а ни е трудно да определим приоритетите си; когато сме залети от голямо количество противоречива информация и не знаем кое е вярното и кой път да изберем…и т. н и т. н.
В тези случаи в главата ни сякаш става каша от мисли и въпроси и колкото повече мислим и се опитваме да вкараме ред, толкова повече се оплитаме и объркваме. Започваме да питаме хората около нас за съвет, но различните мнения внасят още повече хаос в главата ни…
Чувстваме се безпомощни, уязвими, изгубени, на крачка от изпадане в депресия.
Хаосът в главата ни генерира в отговор страх и ни кара отчаяно да се борим с него, желаейки да подредим нещата на мига, а в други случаи подсъзнателно се опитваме да избягаме от него чрез пристрастяване към храна, удоволствия, пари, наркотици.
Как да се справим с хаоса в главата си? Има ли начин, по който можем да вкараме мислите си в ред и всичко да потече в правилната посока?
Объркването, хаосът в мислите ни означава промяна.
На първо място е важно да променим възгледите си относно хаоса.
Не приемайте объркването като нещо негативно. Всъщност хаосът е един чудесен период, който може да ни донесе промяна и развитие.
Още древните гърци са смятали, че хаосът е първоизточникът на всичко и е естественото първоначално състояние на нещата. Хаосът не е обратното на ред, а отсъствие на конкретен тип видим ред.
Учените достигат до извода, че всъщност редът се ражда от хаоса.
Бъркотията е необходима от време на време, за да се раздвижат нещата, да се подредят по нов начин и да се роди нещо ново. Именно това е механизмът, който стои в основата на еволюцията.
Тък като всичко в човек се развива според принципите във Вселената, процесите на мисленето следват също този модел. Чрез различните ни сетива до нас достига хаотично информация, която впоследствие се обработва и подрежда като по този начин се формират нашите представи, убеждения, вярвания, на базата на които взимаме решения и правим избори.
Ако обработваме постоянно една и съща информация, ние ще зациклим. Когато всичко в живота ни протича гладко и равномерно, ние сме в застой…
Навлизането на нова информация, появата на нови ситуации и алтернативи поддържат развитието ни. Именно когато нещата се объркат, това е началото на нов период.
И както видимият безпорядък във Вселената се основава на дълбоко скрит ред, така и зад привидния хаос в главата ни стои скрит ред. Макар всичко да ни изглежда тотално объркано и непоправимо, всъщност то е така, както трябва.
В нас се извършва процес на обновяване. Изглежда хаосът е необходим, за да катализира еволюционния процес.
Относно хаоса, д-р Николай Слатински (български преподавател и учен в областта на математиката и физиката) казва:
„За мен хаосът, като научна категория винаги е бил не просто израз на пълен и необратим безпорядък, а и уникален шанс системата да се мобилизира и да мине на качествено различно ниво на ред, откриващо пред нея нови възможности за развитие, съзидателност и сигурност…
Мъничкото неподреденост, мъничкото безпорядък, мъничкото хаос са „оплодителят”, от който се ражда новото. Многото организираност, многото строгост, многото ред неизбежно започват да се изживяват като стражи на статуквото, като защитници на не-промяната.“
Преди години, след като бях изчела купища литература от областта на религиите, науката, различни школи в психологията и т. н, в един момент в главата ми настъпи хаос.
Толкова терории, толкова истини…на кое да вярвам, кой път да поема..?
Много от нещата, които научих противоречаха на моите представи за света и за нас самите.
Този хаос започна да руши моите представи и ме накара да търся моята истина. Не тази, която ми бяха налагали, а моята. Така постепенно започнах да изграждам нови възгледи за света и за себе си, да си създавам мои методи и подходи.
Сега, когато поглеждам назад, виждам, че този хаос ми е бил нужен, за да се изгради нещо ново.
Така става често и при объркването в различните житейски проблеми. Понякога бъркотията така пречупва всичките ни представи и подлага на съмнение всичко, което сме знаели до сега, че може да се окаже повратна точка в живота ни.
Ако съумеем да използваме този момент и да видим възможността в него, ние може да направим един значителен скок в развитието си и да променим живота съм по-добро.
Използвайте силата на медитацията.
Най-добрият начин да се успокоите и да изведете ред от хаоса е медитацията.
Спрете за момент и останете насаме със себе си. Наблюдавайте мислите си, които като подивяли птици се стрелкат насам натам без посока. Наблюдавайте ги без да се опитвате да ги подредите, да ги спрете или да им давате определения и оценка. Просто спокойно и безпристрастно следете хаотичното им движение докато то поутихне.
Когато сме неосъзнати и реагираме първосигнално на настъпилия вътрешен хаос, той се разраства, а когато емоционалното ни отношение към ставащото е осъзнато или в процес на осъзнаване, хаосът започва да се трансформира в ред.
Вземете решение, предприемете нещо.
Често в основата на объркването стои страхът ни да вземем решение и да направим крачка напред. Затова чуйте вътрешния си глас и просто вземете решение. Спомнете си че няма правилни и грешни решения, а само различни решения. По-добре е да предприемете нещо и да сбъркате, отколкото да се измъчвате в колебание, да отлагате и така да тъпчете на едно място.
Започнете да вършите рутинните неща от ежедневието в определено време.
Извършването на рутинните неща от ежедневието като хранене, сън, пазаруване, готвене и т. н. в определено време и пълното ни присъствие в настоящия момент много помага да „влезем в релси“. Когато ежедневните действия се извършват в някакъв режим, това кара процесите в тялото и ума ни да влязат в синхрон. Вършете обичайните дейности не механично, а като се съсредоточите изцяло върху тях. Когато съзнаваме всяко свое действие и обръщаме внимание и на малките детайли около нас – като яркочервения цвят на домата или аромата на кафето, което пием – това е вид медитативна практика, която също спомага процеса на трансформация на хаоса в ред.
Често се случва именно в тези обикновени моменти от ежедневието да достигнем до някакво решение, прозрение или просто да осъзнаем спокойствието и реда отвъд хаоса, да си дадем сметка, че той е само привиден.
Дайте си време, пуснете се по течението.
Не се насилвайте да излезете тутакси от хаоса. Необходимо е известно време докато преминете през това състояние. Затова- пуснете се по течението и се наслаждавайте на всеки миг.
Приветствайте този период в живота си и го използвайте.
Осъзнайте, че объркването не е нещо крайно и необратимо, а е като облак, който временно скрива изгряваща звезда.
Имайте търпение и не се стремете да разрешите всичко веднага. Просто определете приоритетите си и започнете от най-важното. Стъпка по стъпка нещата ще се подредят по най-добрия начин точно в момента, в който сте готови.
Отстрани се вижда по-лесно.
Разбира се, в някои случаи, когато хаосът продължава много дълго и ви измъчва, може да имате нужда от помощ. Когато сте вътре в ситуацията всичко ви изглежда сложно, заплетено, страшно. Понякога е хубаво да споделите с приятел и да се погледнете през очите на страничен наблюдател. Често обаче различните съвети от приятели ни объркват още повече.
Затова ще ви е от полза не да искате съвет, защото никой по-добре от вас не може да знае кое ще е най-добре за вас, а по-скоро да се обърнете към специалист, който да ви помогне сам да достигнете до своята истина, да изберете верния за вас път и да подредите мислите си.
А вие какво мислите? Случвало ли ви се е да бъдете тотално объркани и как сте се справяли с вътрешния хаос?
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 