Архив за етикет: проект синя книга

Няколко факта за секретния проект „Синя книга“

„Проект Синя книга“ се базира на изследванията на военните, проведени от 1947 г. до 1970 г., с цел да се определи дали НЛО представляват заплаха и да се намери научно обяснение за явлението.


Тук ви представяме 9 факта за него.


1. Това не е първият проект за изследване на феномена НЛО.
През 1947 г. пилотът Кенет Арнолд забелязва 9 светещи НЛО обекта над планината Рейниер във Вашингтон. Скоро след случката правителството създава проекта Sign, чиято цел е да определи дали такива обекти представляват заплаха. Предполага се, че през 1948 г. е публикуван документ, озаглавен „Оценка на ситуацията“ (“Estimate of the Situation”), според който съществуването на извънземни е възможно обяснение на явлението НЛО. Служители на ВВС унищожават документа и започват друго скептично разследване с името Grudge. Няколко години след това се появява и проектът „Синя книга“.


2. Документът за оценка на ситуацията е вдъхновен от друго странно събитие.
През 60-те години служителите на ВВС отричат за съществуването на такъв документ. Тези, които се осмеляват да твърдят, че той съществува, споделят, че е вдъхновен от случка през 1948 г., при която двама пилоти забелязват светещ обект, с формата на торпедо, да преминава покрай самолетите им и да се изстрелва към облаците. Документът шокира много от изследователите в проекта Sign, а след това учените започват да твърдят, че явлението е било сходно с болид или ярък метеор.


3. Името „Синя книга“ е вдъхновено от студентски книжки за тестове.
През 50-те години хората са забелязвали (или поне така са си мислели) летящи обекти над САЩ, и задачата на военните е била да разберат какви всъщност са те и дали представляват заплаха. Името „Синя книга“ възниква като референция към сините книжки, използвани за провеждане на тестове в някои колежи и университети. Вдъхновението идва, защото офицерите са отделяли голямо внимание на новия проект, сякаш изучаването на НЛО е било толкова важно, колкото последен изпит.


4. Служителите създават специален протокол за събиране на данни за НЛО.
Важна част от проекта „Синя книга“ е било създаването на въпросник за НЛО явленията. Някои от тях били да се нарисува формата на обекта/обектите, дали той е ускорил и е изчезнал внезапно, или пък е променил формата си, проблясвал ли е или пулсирал, и как е изглеждало небето. В даден момент всяка военна база назначава човек, който да събира тези данни.


5. Събрани са хиляди сведения, а много от тях нямат обяснение.
Проектът е събрал данни за 12 618 явления на НЛО преди да бъде закрит, като 701 нямали обяснение. По-голямата част от явленията са били през 1952 г. А на следващата година обсъждането на случките с НЛО от военните става престъпление, което се наказва с две години затвор.


6. Проектът е имал пет лидера.
Всеки от тях е виждал целта на проекта по различен начин. Капитан Едуард Рупърт е гледал на него с научна цел и е смятан за един от най-безпристрастните лидери. Всъщност той е причината за създаването на термина НЛО. Майор Хектор Куинтанила е поел управлението над проекта през 1963 г., като за него той е бил просто пиар и се е интересувал повече от това да потуши вълнението на публиката относно НЛО – нещо, което по-късно се приема като опит за прикриване от страна на правителството.


7. Много от информацията в „Синята книга“ не е била научно обоснована.
През 1965 г. полицията на Оклахома, Военната база и местен метеоролог, независимо едни от други, използват метеорологичен радар, като долавят 4 летящи обекта, чиито произход е неясен. По настояване на майор Куинтанила в „Синята книга“ е обявено, че очевидците са наблюдавали планетата Юпитер. Проблемът обаче е, че тя не е била видима на нощното небе. Заради тази и други зле скалъпени научни обяснения, в Конгреса през 1966 г. има изслушване по темата.


8. Желанието да бъде опровергано всякакво присъствие на НЛО е било проблем за учения, работещ по проекта.
През 1968 г. Д-р Дж. Алън Хайнек, астроном и един от постоянните консултанти по проекта, пише: „Персоналът към проекта е неадекватен, както по брой, така и по научно обучение. Няма научен диалог между „Синята книга“ и научния свят. А статистическите методи, приложени в него, са пълна пародия.“ Според него, методът на Куинтанила е бил да отхвърли всякакви доказателства против неговата хипотеза.


9. През 2007 г. започва ново правителствено разследване за НЛО.
През годините от 2007 до 2012 г., правителството на САЩ похарчва 22 милиона долара за нова проучване с името „Разширената програма за идентифициране на заплахи за авиацията“ („Unidentified Aerial Phenomena“). Всъщност в днешно време НЛО се приема като Неидентифицирано Въздушно Явление. Този януари доста от програмите на правителството на САЩ станаха публично достъпни, което разкри техния интерес към тези необясними явления.

Конспирация или Истина?

Дейностите на Извънземните Раси – Типология на най-значимите Извънземни Раси Взаимодействащи с Човечеството

Има значителен брой извънземни раси, за които се знае че в момента взаимодействат със Земята и човешкото население. В интервю през 1998 г. Клифърд Стоун, пенсиониран сержант от американската армия който е служил 22 години и е участвал в тайни операции за прибиране на катастрофирали извънземни кораби и извънземни биологични единици (EBE’s), разкрива, че има общо 57 извънземни раси познати на американските военни. От тази общност от извънземни раси, някои са по-активни от други и може да се твърди, че те оказват огромно влияние за човешката еволюция и суверенитет. Този доклад описва основните извънземни раси, които най-често са споменавани в литературата и които изглежда имат най-голямo стратегическо значение за еволюцията и суверенитета на човечеството и тяхното влияние върху редица систематични глобални проблеми. Доклада прави разграничение между тези извънземни раси на базата на тяхната принадлежност към една или друга от две явни групи. Първата група съдържа извънземни раси с които „правителствата в сянка”, отговорни за извънземните отношения, са постигнали споразумения и дори са работили заедно в серия от съвместни проекти. Значителният брой на взаимообвързващи споразумения между тези раси и „правителството в сянка” в САЩ и на други места, предполага съществуването на военно-индустриален извънземен комплекс от интереси. Има също и втора група от извънземни раси, които стоят извън тази мрежа от тайни споразумения между извънземните раси и „правителствата в сянка”/националните агенции за сигурност. Повечето контактьори посочват тези раси като „приятелски” настроени към човешките интереси предлагайки по-етичен подход към предизвикателствата, които стоят пред човечеството, докато се подготвя за истината за 1 извънземното присъствие и предизвикателствата, които му се поставят от напредналата извънземна технология.

Този доклад първо ще опише групата от извънземни, които са част от военно- индустриалния извънземен комплекс, който главно се асоциира със САЩ, но на практика е глобален. Докладът после ще опише втората група от извънземни, които са отхвърлили идеята да се асоциират с военно-индустриалния извънземен комплекс.Разделението между извънземните групи по този начин помага да изпъкне комплекса на етично-легално-политическите измерения в разбирането как различните извънземни раси избират да кооперират или пък не с военно-индустриалния извънземен комплекс.Разбирането на мотивацията и дейностите на повечето значими извънземни раси ще помогне много в отговора на въпроси за правилните политики които да се възприемат.И също така ще помогне на отделните граждани да откликнат адекватно на дилемата , кои извънземни раси допринасят за глобалните проблеми пред които стои човечеството и с кои извънземни раси може да се работи за еволюцията и освобождаването на човечеството.

Истината е някъде там!

Потулената истина за откритията на Луната

На 19 юли, 1969 г. човечеството следи със затаен дъх на екраните на черно-белите телевизори пътешествието на „Аполо 11“ до Луната. Зад гласовете на коментаторите се чуват фрази от обмена на съобщенията между базата в Хюстън и тримата астронавти на космическия кораб – Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинз.

„Аполо 11″ не беше сам в космоса“, разкри Олдрин едва преди няколко години. 

Екипажът попитал къде се намира „Аполо 11“ спрямо един от модулите на мисията до Луната – S-IVB. От Хюстън отговорили, че е на 11 000 км. 

„Онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB“, разказва Олдрин и допълва: „Виждахме близко разположено тяло с кръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Колинз реши да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб“. 

Астронавтите решили да не съобщават в базата, а да разкажат за него на Земята, на секретен брифинг с президента Ричард Никсън. 

Сведенията им са записани единствено в т.нар. Синя книга – засекретен проект за изследване на НЛО.

Другите космически кораби са на една права линия от срещуположната страна на кратера. Боже мой! (…) Те са тук и ни наблюдават!“

Това не е цитат от научно-фантастичен разказ, а думи, които предава на Земята първият човек, стъпил на Луната през 1969 г. – Нийл Армстронг от мисията „Аполо 11“. 

Нийл Армсртонг

За наличието на НЛО съобщават космонавтите от всички останали мисии „Аполо“. 

Записите, част от които са засекретени, и до днес не са потвърдени от НАСА. През годините разговорите на екипажите със Земята са достояние на стотици радиолюбители по целия свят. Именно така става ясно, че „Аполо 8“ два пъти е бил изложен на въздейстиве от НЛО. Неизвестен обект изпраща към мисията мощен светлинен лъч, след който се появява силен звук, причиняващ болка в ушите на астронавтите.

Внезапно през 1972 г., въпреки историческите успехи, които до този момент е постигнала, НАСА отменя редовните полети до Луната, като обяснява това с нуждата от финансиране на други космически програми.

Мнозина изследователи по онова време обаче търсят причината другаде. Според тях не е изключено развити цивилизации да добиват там редки минерали, метали и радиоактивни елементи.

Снимки на американската космическа сонда „Клементин“, направени през 1994 г., изненадващо показват руини от лунни градове, приличащи на улици и квартали, на прозрачни куполи, тунели и други съоръжения.

Две години по-късно бивши служители на НАСА дават пресконференция, по време на която признават, че на Луната има обекти и явления, които не могат да бъдат породени от естествени фактори. Изображенията, направени там, приличат на минни структури и механизми.

„На нас ни беше дадено да разберем, че мястото е заето“, разкрива Нийл Армсртонг няколко години преди НАСА да прекрати редовните полети до Луната.

От 700 киноленти за мисията, мистериозно изчезват 698, а единственото устройство, с което биха могли да бъдат разгледани, е унищожено.

Oще факти за извънземни бази на Луната

Стари изображения от мисиите Аполо до Луната от частна колекция на свидетел от вътрешните кръгове на НАСА се смята, че съдържат най-доброто доказателство за извънземни бази по повърхността на Луната.

Кен Джонстън

Изображенията са от частната колекция на Кен Джонстън, който е бивш техник по авионика, и който е работил с редица изпълнители на НАСА по време на мисиите Аполо. По време на работата си в космическата агенция, се натъкнал на редица снимки, направени от астронавтите на НАСА по време на мисиите Аполо до Луната, които може би показват чужди бази на повърхността и.

Mars Moon Space Tv  наскоро пусна кеша на стари Аполо изображения, които изглежда, че показват извънземни бази. Кен Джонстън е добре известен сред НЛО изследователите, като се смята, че е един от най-важните “разобличители на НАСА”, който е излязъл с реални “доказателства” за извънземна активност на Луната. Във видеото, качено от “Mars Moon Space Tv”, Томас Йенсен говори за едно от изображенията, освободени от колекцията на Джонстън, на което се вижда нещо, “… което прилича на база на Луната с видими светлини и структури.”

Според Ричард Хоугланд, който за първи път през 1995 г., е видял колекцията на Кен Джонстън от мисията Аполо, казва, че графични техници на НАСА са редактирали редовно оригиналните снимки от мисиите Аполо в продължение на десетилетия в опит да “изчеткат” и изтрият, видими чужди структури, които са разпръснати из цялата лунна повърхност. Според Хоугланд и други, които са успели да прегледат, чрез графично сканиране, изображенията от колекцията на Джонстън от мисиите Аполо, несъмнено показват чужди структури на повърхността на Луната, които са били редактирани и отстранени от обществено достъпните снимки на лунната повърхност, които могат да се видят и до днес в официалния сайт на НАСА. Или с няколко думи, снимките, които са официални, са всъщност редактирани или фалшификати на истинските кадри.

Независимо от това, което скептиците мислят, Джонстън разкрива още, че му е било “поръчано”,  да унищожи оригиналните снимки, но той решил да ги остави и ги скрил за дълго на тайно място в дома си. Много изследователи на НЛО твърдят, че много от изображенията са осъдени да бъдат унищожени, тъй като НАСА не иска обществото да види никакви доказателства за извънземни структури на лунната повърхност.

Снимка от колекцията на Кен Джонстън

Нещо повече, трябва да е ясно, че оригиналните видео записи от кацането на Луната и от мисиите Аполо, са изчезнали безследно от архивите на НАСА. За скептиците, ще допълня тук, че НАСА официално призна още преди шест години, че кадрите вече не съществуват, след като случайно са изтрити още през 1980 година. (Виж тук) Съмнително и глупаво признание, нали? Но фактите са си факти и може би обществото е загубило завинаги оригиналната лента, която може да докаже, че НАСА е инсценирала кацането на Луната, за да прикрие нещо много по-важно за човечеството от малката до голямата стъпка към дългогодишната пропаганда на САЩ.

Владимир Маркин

Тук трябва да припомня, че през миналата година, руският Ръководител на управлението за взаимодействие със средствата за масова информация на Русия, Владимир Маркин, който е и говорител на Разследващата комисия на руското правителство, каза, че той иска разследване, за изчезването на оригиналното видео от кацането на Аполо 11 на Луната през 1969 г. и също така, забележете, изчезването на оригиналните мостри с парчета от лунна скала, които са донесени на земята. (Виж тук) Г-н Маркин каза още: “Всички тези научни – или може би културни – артефакти са част от наследството на човечеството, и изчезването им без следа е наша обща загуба.”


Едгар Мичъл

” След пътуването ми в космоса, аз съм напълно уверен, че извънземните ни наблюдават. Аз не знам колко са, къде и как го правят, но ни наблюдават; Виждахме тези техни кораби през цялото време.“- Астронавт Едгар Мичъл


Едуин Олдрин

Едуин Юджийн Олдрин, Jr ., Известен още като “Бъз” Олдрин, бивш американски астронавт и инженер, също говори за феномена НЛО.  Бъз Олдрин  е  пилотирал лунния модул по време на  мисията Аполо 11 , и е един от първите хора, който е ходил по повърхността на Луната, вторият човек, стъпил на нея на 21 юли 1969 г., в 03:15:16 UTC. Олдрин категорично заяви, че: “По време на Аполо 11 с маршрут към Луната,  аз наблюдавах обект през прозореца, който се появи внезапно и се движеше заедно с нас.“

Древни руини на Луната. Снимка от колекцията на Кен Джонстън

Милиони хора по целия свят са твърдо убедени, че американските астронавти са видяли и заснели “следи от древни човешки конструкции” на Луната, и са фотографирали някои технологични доказателства за чуждо присъствие на естественият ни спътник. След като астронавтите са донесли изображенията на Земята, и двамата, Едгар Мичъл, и Едуин Олдрин обвиняват НАСА в редактирането на оригиналните снимки и замяната им с фалшиви, там където са открити явни технологични структури на Луната. Ако поставя тук всички факти, които не мога да опиша в една публикация за странните действия на НАСА, спрямо мисиите Аполо до Луната, би се усъмнило и всяко дете. Днес е повече от ясно, че на Луната съществуват високо технологични съоръжения и летателни апарати, за които агенцията на САЩ, НАСА, не иска да оповестява официално пред обществото. Поне за сега!