Ще изчезне ли прясната вода?

Климатичните промени ще засегнат размера на ледниците във високите планини, както и количеството и вида на падащите валежи.

Лхотце е четвъртият по височина връх в света.
Снимка: Mark Fisher

Високо в Хималаите, недалеч от началото на ледника Ганготри, бълбука малка рекичка. По течението й се носят камъчета.Тази вода ще измине хиляди километри, ще нахрани хиляди хора, ще напои ферми и обширната суха равнина на Инд. Повечето от 200-те милиона души по течението разчитат на водата, идваща от този поток и други като него.

Но климатичните промени поразяват тези високопланински райони по-брутално от всички останали в света. Тази промяна застрашава„водните кули“, като тази и милиарди души, които зависят от тях. Ново проучване, публикувано в понеделник в Nature, определя най-важните и най-уязвими „водните кули“ в света.

Изследването създава модел за световните лидери – много от които се събраха на важна среща за климата миналата седмица – който да следват, докато мислят какви мерки да предприемат.

По високопланинските части има повече лед и сняг отколкото където и да е на планетата, с изключение на полюсите. Над 200 000 ледника, купове сняг, високопланински езера и влажни зони: като цяло високите планини съдържат около половината от цялата прясна вода, която хората използват. Снегът и ледниците по планинските склонове играят важна роля за над 1,6 милиарда души – над 20% от населението на планетата днес – без значение дали те го знаят или не.

Високите планини се затоплят по-бързо от останалата част от света като цяло: температурите във високите части на Хималаите например, са се покачили с 2 градуса по Целзий от началото на века (за сравнение с планетата като цяло, те са се повишили с около 1 градус по Целзий).

От петте най-важни „водните кули“ в света три се намират в Азия. В Северна Америка, река Фрейзър и Колумбия в Тихоокеанския северозапад са с най-голяма значимост. В Южна Америка Кордилерите и Патагонскитте Анди са от изключителна важност, в Европа Алпите са източник на важни водни запаси. Африка и Австралия не фигурират в този списък, тъй като техните снежни планини не доставят критичен воден ресурс за големи населени центрове както високите планини на Азия и Южна Америка.

Климатичните промени ще засегнат размера на ледниците във високите планини, както и количеството и вида на падащите валежи. В много случаи общото количество валежи, падащи от небето може всъщност да се увеличат – но не непременно ще успеят да спрат топенето на ледниците. „В миналото ролята на планините не бе чак толкова важна, колкото тази на тропическите гори или океаните“, казва Уолтър Имерзел от университета в Утрехт и автор на доклада. „Но сега не е така.“

Alejandra Borunda National Geographic

Климатичната криза поставя човечеството пред риск

Природата на Земята е в най-лошото си състояние в историята на човечеството

Природата на Земята е в най-лошото си състояние в историята на човечеството, алармират учени и експерти в мащабно научно изследване.

Откритията ще окажат допълнителен натиск върху държавите да предприемат спешни действия за защита на дивата природа на голяма пресконференция за биоразнообразието, която ще се проведе в Китай в края на следващата година.

Безспирното търсене на икономически растеж и климатичните промени поставят под „безпрецедентен“ риск от унищожение на 1 милион видове, заключават учените и предупреждават, че за първи път в историята на човечеството природата е изправена пред толкова много проблеми.

Докладът се съсредоточава върху пораженията, които съвременната цивилизация нанася върху природния свят.

Само мащабно трансформиране на световната икономика и финансовата система може да извади екосистемите, жизненоважни за бъдещето на човечеството, от ръба на колапс, подчертават учените в доклада, одобрен от 130 държави, включително САЩ, Русия и Китай.

Публикуваното в Париж проучване е изготвено от Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES).

Авторите на изследването предупреждават, че свързаната мрежа на живота на Земята става все по-малка, тази загуба е в резултат на човешка дейност и представлява пряка заплаха за съществуването на човека във всички региони на света.

Трудът е изготвен от 150 водещи експерти от 50 държави, участвали са и стотици дипломати.

„Докладът за глобална оценка“ е установил, че до 1 милион от изчислените 8 милиона растения, насекоми и животински видове са пред риск от унищожение, много от тях в рамките на десетилетия. Като основни причини се посочват индустриалното селско стопанство и риболовът. При настоящото темпо унищожението на видовете е десетки-стотици пъти по-голямо от средното през последните 10 милиона години.

Климатичните промени са причинени от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, петрол и газ, което допълнително увеличава загубите, допълват авторите.

Робърт Уотсън, председател на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES), коментира, че е възможно запазването и възстановяването на природата само ако обществата са подготвени да се изправят срещу „неотменните си интереси“, които защитават статуквото.

Докладът също ни казва, че все още не е твърде късно да направим разликата, но ако започнем от днес на всяко ниво – от местно до глобално, продължава той и допълва, че трансформираща промяна означава фундаментална реорганизация на системата, включително технологичните, икономическите и социалните фактори, включващи парадигмите, целите и ценностите.

Откритият език в доклада е отражение на позицията на Междуправителствения панел за климатични промени на ООН от октомври, в която се казва, че ще са необходими дълбоки икономически и социални промени, за да се намалят въглеродните емисии достатъчно бързо с цел предотвратяване на най-унищожителните последици от затоплянето на планетата.

„Докладът за глобална оценка“ включва научни доказателства след тригодишен преглед на 15 000 научни документа, които показват дълбокото влияние от възхода на глобализираното индустриално общество на планетата през последния половин век.

Смесица от дисциплини измерва как загубата на природния свят засяга човечеството. Посочват се различни рискове, включително изчезването на насекомите, жизненоважни за опрашването на посевите, унищожение на кораловите рифове, които поддържат популацията от риби или изгубването на лечебни растения.

Учените отбелязват, че световното население се е удвоило от 1950 г. и градските райони по света са се удвоили от 1992 г. В резултат натискът над природните ресурси е огромен. 75% от земята и повече от половината от морската среда е променена от хората. Повече от 1/3 от земята и близо 75% от водните ресурси са за отглеждане на посеви и добитък. Посевите са се увеличили с 300% от 1970 г. за сметка на горите. Към 2015 г. 1/3 от рибата във водните басейни е изловена. Биомасата на бозайниците е спаднала с 82%; 47% упадък на природните екосистеми и 25% от растенията и животинските видове са пред риск от унищожение.

Ключовото послание на авторите на изследването – трябва да се сложи край на обичайната практика.

„Островът“ от боклук в Тихия океан

Пластмасия – островът от боклуци, три пъти по-голям от Франция

В Тихия се намира огромна „суша“ от пластмаса

В Тихия океан между Хавайските острови и Калифорния се намира огромна „суша“ от пластмаса. Т.нар. Пластмасов континент е с площ 3 пъти по-голяма от на Франция и продължава да расте. Заради морските и въздушните течения местонахождението му постоянно се променя. Пластмасовият континент е най-големият от общо пет пластмасови „острова“ в Световния океан. Ако следваме принципа, по който се образуват названията на континентите, сигурно трябва да го кръстим Пластмасия.  

Гигантският остров се формира от слепени пластмасови отпадъци, които попадат в океана, донесени от реките, изхвърлени от корабите или завлечени от бреговете от прибоя и с отливите.  Годишно в океаните се изхвърлят между 1,15 и 2,41 милиона тона боклуци. Част от тях са с плътност по-малка от тази на водата и затова остават да плават на повърхността, носени от теченията и вятъра на километри.

ЗАЩО ТАМ

Между Хавайските острови и Калифорния се намира субтропичната зона на конвергенция, където се завихря един от най-големите океански водовъртежи. В центъра му водите са спокойни и там се задържат отпадъците, които топлите течения от Южния Пасифик и студените от Арктика са завлекли по пътя си. Боклуците биха могли да напуснат водовъртежа едва след като под влиянието на слънцето, вълните и водната микрофлора се разпаднат на по-малки пластмасови частици и теченията ги разнесат. Обаче притокът на още и още отпадък е неспирен и превес взема друг процес – отломките се слепват и формират „острови“. Същевременно голяма част от по-тежките боклуци потъват, така че дъното отдолу най-вероятно също се е превърнало в сметище. 

Garbage on beach, environmental pollution in Bali Indonesia. Drops of water are on camera lens. Dramatic view

Отпадъците, въвлечени във водовъртежа, са от различно естество и произход. 80% от тях идват от наземни дейности по бреговете на Северна Америка и Азия. Идващите от Северна Америка стигат до „острова“ за шест години, а тези от Азия – за една. Останалите 20% са от морските съдове и офшорните нефтени платформи.

Голям принос имат и товарните кораби, които нерядко изпускат контейнери със стока във водата. Затова и много необичайни предмети са намирани понякога по дъното – като компютърни монитори и LEGO конструктори.

Сред отломките обаче преобладават рибарските мрежи и, разбира се, пластмасовите изделия. Те са и основният замърсител на океана, защото заради издръжливостта им и ниската им цена се произвеждат във все по-големи количества.

ОСТРОВ УБИЕЦ

Проблемът с пластмасата е, че много трудно се разгражда. Под влиянието на слънцето найлоновите торбички, пластмасовите бутилки, капачките и стиропорните чаши се разпадат до микрочастици и образуват субстанция, която се смесва с океанската вода и е изключително трудно да се отстрани. Видяно отвисоко, това явление изглежда като мътно петно във водата. Разпадналата се пластмаса прониква в недрата на океана и нанася необратими щети на екосистемата. Животните неизбежно я поглъщат заедно с храната си. Тя съдържа устойчиви токсични вещества, затова много видове загиват.

По-големите късове също поставят рискове, но от друго естество. Те застават на пътя на миграцията на рибите и, оплетени в тях, те умират. Изоставените рибарски мрежи пък се превръщат в своеобразни капани най-вече за тюлените и другите бозайници. Някои от животните поглъщат и по-едри отпадъци, защото им приличат на тяхната обичайна храна. Костенурките например бъркат найлоновите пликчета с медузи. Албатросите пък вземат оронения стиропор за хайвер. Резултатът – загиват от недохранване или заради разкъсани вътрешни органи.

Чрез рибата пластмасата навлиза и в човешкия организъм. Това става заради процеса биоакумулация, при който химикалите, погълнати от рибата, остават активни и когато тя се превърне в човешка храна, те навлизат и в нашия организъм. Друг ефект от замърсяването на Световния океан с пластмаси е, че заради него морската храна ще става все по-дефицитна и по-скъпа, тъй като популациите на видовете се свиват.

ОТКРИТИЕТО НА МУР 

Пластмасовият континент е открит случайно през 1997 год. от капитан Чарлз Мур, който се е връщал към Калифорния след ветроходно състезание, проведено в района. Той и екипажът му попаднали на това петно от боклуци насред океана и оттогава мястото се изследва и се търсят решения за разчистването му. „Островът“ обаче се намира в неутрални води и поради мащабите на проблема никоя държава не се ангажира да финансира и организира почистването. По думите на Чарлз Мур такъв проект би довел до банкрут която и да е държава, решила да поеме инициативата. Много екологични организации обаче се заемат с въпроса и разработват стратегии за решаването му. Най-мащабният проект до момента е на 24-годишния холандски изобретател Боян Слат, който от частни спонсори и от държавни фондове на 160 страни събира 20 милиона долара за почистването на океана.

През 2013 год. Слат основава неправителствената организация The Ocean Cleanup („Океанското почистване“) и оттогава досега екипът е извършил няколко единствени по рода си изследвания. За техните цели са използвани флотилия от 30 кораба, 652 мрежи и два полета над обекта. Те установяват, че пластмасовият континент е достигнал размери от 1,8 млн. кв. километра. Тези проучвания показват, че океанското сметище е съставено от 1,8 трилиона парчета отпадък и тежи 80 000 тона. Като за определянето на тежестта му е измерена само централната част, която е и с най-голяма плътност. Ако се вземе предвид и периферията, тогава общата тежест на „острова“ би достигнала 100 000 тона. Плътността в централните части достига 100 кг/км2, докато плътността по края е едва 10 кг/км2. Правени са и вертикални измервания, за да се установи до каква дълбочина се простират боклуците, и се оказва, че те заемат само горните няколко метра.

МОРСКА ПРАХОСМУКАЧКА

Въз основа на тези резултати The Ocean Cleanup разработи система за почистване на океана, наречена „Система 001“, която бе пусната в експлоатация през 2018 г. Устройството представлява огромна U-образна тръба и обещава да разчисти половината от съдържанието на пластмасовия остров само за пет години. Системата се носи по водната повърхност, „навигирана“ изцяло от океанските течения. По пътя си среща отпадъците, улавя ги и ги изважда от морето. Оборудването не застава на пътя на никакви натоварени морски маршрути и следователно „Система 001“ не би трябвало да е в конфликт с плавателните съдове. Но ако все пак трафикът се засили, тя е снабдена с радари, GPS и звуков и светлинен сигнал, за да избегне потенциален сблъсък. 

Създателите планираха „Система 001“ да остане в океана шест месеца, но възникна авария – от тръбата се откъсна 18-метрово парче. Заради това съоръжението е изтеглено на сушата за поправка в база на Хавай. Според The Ocean Cleanup инцидентът вероятно е предизвикан от морските стихии. 

Но някои експерти предвиждаха този развой още докато изобретението беше в проект. Своевременно те изтъкват и други недостатъци като това, че голямата тръба събира само боклука по повърхността. Стана ясно и че част от събираните отпадъци са се връщали обратно в морето, както и че системата е засмуквала и животни. Боян Слат и екипът му обаче не се отказват, защото вярват, че този първи неуспешен опит е естествена част от пътя на всеки новатор. И обещават съвсем скоро „Система 001“ да работи и плава отново.

Еколозите, от своя страна, настояват подобна инициатива да се комбинира и с други мерки, като това да се променят навиците на потреблението, да се ограничи производството на пластмасови изделия и да се осъвременят методите за рециклиране.

Явно още сме далеч от изчезването на Пластмасовия континент – единствената „суша“, с която бихме се разделили с радост.