Архив за етикет: природа

Екология и гражданско общество

УВОДНИ СЛОВА

В последните десетилетия няма година, месец, седмица или ден, в които човечеството да не е било обилно „заливано” и настойчиво занимавано от вещи експерти, учени, политици, или всевъзможни природозащитници с нови и нови, обикновено потресаващо тревожни, кошмарни, или дори апокалиптични новини и картини за все по-опасно влошаващото се екологическо състояние на нашата планета. Сроковете за трагедиите, които предстоят да се случат на Земята и на нейните обитатели, изглеждат все по-близки, но и по-впечатляващо ужасяващи. Някогашните техноутопии или светли футурологични визии, според които бъдещето на човечеството (със сигурност) ще се реализира в чиста природна среда, вече са отдавна захвърлени във вехтошарските кошове на забравата, пък и на бунищата, където се изпровождат (в последния си път) провалилите се илюзии. Технократичният оптимизъм, с присъщите му розови и шоколадени представи за тотален контрол, ефективно конструиране, но и за регулация на природните процеси, за умишлено, изкуствено сътворение на иновативни, а и без естествен аналог в природата, но, заедно с това, приказни и то оптимални за човешката екзистенция биониши в глобален, континентален, регионален, национален или локален контекст вече отдавна са силно разклатени, критично и доста солидно опровергани, а, на всичко отгоре, и флагрантно подменени от техноскепсис, от технопесимизъм, или дори и от техноцинизъм, които изобщо не се съобразяват с очевадните количествени увеличения на, а и с качествено далеч по-опасните рискове, застрашаващи природната и социалната действителност, но и живота.

Днешните поколения живеят под огромен натиск на сякаш неудържимо и безконтролно увеличаващи се тревоги, притеснения, страхове, мании и паники от видимо или незримо настъпващите екологични злини и кошмарни трагедии, каквито техните предшественици въобще не са познавали, нито са преживявали. Екологичните рискове, печалните реалности и нрави, свързани с похищенията и пораженията в жизнената среда на огромни маси човешки същества, отдавна са се превърнали в неизбежна или в неотменна част от жизнените светове, от атрибутите и от мрачните исторически перспективи на много страни, и народи, защото нормалната, а и уж гарантираната човешка екзистенция, или бъдността и просперитета на държавите, съответно на гражданските им общества вече не са възможни и реални без в тяхната съдбоносна калкулация да се включат екологическите фактори, зависимости, променливи (или константи), които те имат. Разбира се, това съвсем не се дължи eдинствено на доста, но и реално практически осезаемия „пресинг” на всевъзможните и то разнородни, или поразяващо сходните, приличащите си, сякаш са извадени под индиго, или ксерокопираните информационни масиви, медийни новини за разни екологически произшествия. То е плод също и на всекидневно, политически, а и медийно „даваната дума” на всевъзможни, говорещи и пишещи (в хорово или в солово изпълнение) изследователи, авторитетни научни, културни, природозащитни институции и организации, които много усърдно, кога безкористно и съзнателно, морално отговорно и честно, кога пък умишлено, спекулативно, манипулативно, или инструментално добавят все повече и на брой, а пък и нови щрихи към (и без това достатъчно) одиозния и даже плашещия „портрет” на сякаш вече обречения и безвъзвратно отиващ си Живот от природата и обществото, при това още сега, пред очите ни. Учените все по-често, гръмогласно и публично алармират, че ние, хората, вече сме на самата фатална граница; че сме на ръба на пропастта, или че дори сме преминали смъртоносния рубеж; че вече летим в бездната към смъртта, но и че след ставащото в нашето време и битие обратимостта на процесите е вече не само практически, а – със сигурност – дори и теоретически напълно изключена.

Медиите, на свой ред, непрестанно, пък и амбивалентно сервират на все по-обърканата, притеснената, изплашената или моментно успокояваната, а пък и лъганата си аудитория картини на ужасяващи поражения, или на крехки победи на екологически акции, организации в битките с времето и безразсъдството, с лакомията за печалби и безразличието към убийството на природата и живота. Но тъй като и най-авторитетните медии вече твърде отдавна са добре известни на световните аудитории като зависими от и активни проводници на коварните, а дори и пъклените сценарии на видими, или незрими глобални, континентални, регионални, или национални олигархични котерии, човечеството става и все по-недоверчиво към онова, с което „промиват” (и то всекидневно) неговата психика и битийност, все пообъркано, или даже и неспособно да прецени своевременно и достатъчно вярно онова, което политиците и медиите му пласират ежедневно. А политиците или медийните босове, всевъзможните – истински, или псевдо – експерти, учени, анализатори и дори прогностици не спират да наливат „масло в огъня” с новите си, все по-притесняващо, страшно изглеждащи визии, доводи и аргументи, свързани и с темите за пришествията на екологичния апокалипсис.

Проблемите и дилемите за сякаш безкрайно и противоречиво нижещите се спорове или за всевъзможните – консенсусни, или, обратно, алтернативни – теории за „озоновата дупка” и парниковия ефект за катастрофалните тенденции на глобалните изменения в климата, за неудържимото стопяване на ледниците по полюсите, или в континенталните части; за съдбоносно значимите изменения в океанските или в морските течения; за злотворните влияния на обезлесяванията на огромни географски територии в различни части на света; за скоротечното и гибелното унищожение на почвата, най-вече на хумусния слой в почти всички континенти; за експоненциалните процеси на осезаемо, или незабележимо, но пък и фатално намаляване на биоразнообразието на флората и/или фауната в някои, или във все повече умножаващи се на брой региони, а и в света като цяло; за ефектите от естествените, или пък от изкуствено предизвиканите изменения в устията на реките, или от забележимото повишаване на нивото на моретата и океаните с всички предполагаеми рискове, или неотвратими бедствия от тях; за мутациите във все повече живи организми под извънредно опасните влияния на негативно изменените природни, или за несъмнено, а и солидно вече доказаните гибелни последици от въздействията на разнородни антропогенни причини и фактори; за смъртоносно влияещите, а и все по-растящи, вместо намаляващи, емисии на опасни газове и други химически съставки в атмосферата, за вече превърналите се в неизменна част от пейзажа на повечето големи градове пелени от смог, и пр. вече са се превърнали в банално, но и прекалено горчиво, или пък даже и изключително страшно, а дори и кошмарно ежедневие на човешките същества.

Световните екологически форуми, европейските програми и директиви не са достатъчна гаранция, че всичко, което се върши от властовите институции в глобален, континентален, регионален и национален план е реално, а още по-малко достатъчно за спасението на планетата и живота в природата и социума. Въпреки публично афишираната загриженост и активност по „зелените” каузи, човечеството сякаш остава с впечатленията, че нещата отиват на все по-лошо. Хората от различни краища на света все по-трудно се ориентират в, а и все по-малко вярват, че екологичните проекти и сценарии не са реално част от други, завоалирани (исторически, геостратегически и инструментално експлоатирани) планове, които ще осигурят власт и облаги не на всички човешки същества, а само на някои елити. Само преди век никой разумен, нормален човек изобщо не е предполагал, че след известно историческо време баналните проблеми с боклуците или, респективно, със сметищата ще се превърнат в страшна гладиаторска арена на безпощадни, жестоки и безкомпромисни битки за власт и кървави печалби; и че ще станат потресаваща сцена на задкулисни гибелни планове, или на зловещи сценарии, в които битката на Живота с Печалбата ще бъде поставена на карта, а везните на крайния изход със сигурност ще клонят все към страната на Злото. Кой преди повече от век е мислел или допускал, че събирането, обработването, рециклирането, транспорта, компостирането и т.н. на боклуците след известно историческо време ще се превърне в един от найатрактивните, а и печеливши бизнеси в глобален, континентален, регионален и национален план; че от този мръсен бизнес все повече или фатално ще зависят, че той ще държи под свой контрол немалко държавни управления и правителствени гарнитури; че различни клонове на криминални и мафиотски структури ще залагат ва банк на него; че пласирането, а и „изпирането” на колосални парични суми в него ще се превърнат в първостепенна грижа и бреме за много управления в нашата епоха; че корупцията в или за него ще расте стремглаво, пък и неудържимо; че различни (политически, икономически, явни, или прикрити) елити ще се съобразяват и с неговите видими, или скрити тартори, или че ще се ангажират много сериозно, а и дълготрайно с него, и с неговите потайни властелини; че заради и покрай него неимоверно ще се активизират, пък и безпощадно ще се изявят (публично, или завоалирано) най-лошите, порочните и ужасните страни на човешката природа. Съвременна България не е обетован остров, който е изолиран и далечен на всички подобни, ужасяващи или смъртоносни турбулентни процеси, или тенденции в екологически план, които неудържимо се вихрят, умножават, но пък и поразяват останалия свят, всички континенти, в т.ч. и колосални човешки маси. Тя също – от няколко десетилетия – все по-често се сблъсква и продължава да страда – като природна среда, държава, общество и нация – от ескалацията на екологичните рискове и тенденции в регионален, национален или локален план. Умишленото, целенасоченото и систематичното разграбване и разрушаване на колосални държавни фондове, природни и национални богатства няма как да подминат или да заобиколят сферата на екологическите опасности и трагедии. Свиването като шагренова кожа на суверенитета на националната държава или предумишленото убийство на социалната държава не заобикалят, или пък и не оставят без сериозни, а, още по-точно, опасни последици живота в обществото. Държава и гражданско общество, в които веднага и прекалено очевадно се набиват силуетите на всевъзможните руини от пораженията на сторените политически безумия, бесуващия политически вандализъм и волунтаристичната вакханалия на различни властови елити, няма как да избягнат и еко-трагедиите. Защото пазарният фундаментализъм се интересува единствено от тази власт, която гарантира печалби за онези, които са морално безскрупулни и нехаят за бъдещето на Живота в природата и обществото, или за перспективите и реалностите, в които сега и в бъдеще ще трябва да живеят, поточно, да вегетират и да се мъчат, страдат, или дори и сигурно да агонизират и бъдещите генерации. В този ракурс ние вече имаме достатъчно нагледни, а и потресаващи примери, които илюстрират как методично, брутално или перфидно извършените „демократични и пазарни реформи” предизвикаха и утвърдиха извънредно влошена, невъзвратимо увредена или даже напълно унищожена жизнена среда в някои селища и градове, в които опазаряването фактически погреба живота, но и обрече техните жители на демографски бум на всевъзможни опасни болести, тежки страдания. Универсалните човешки права и публичните блага от доста години са поставени на ръба, защото все повече, а пък и безскрупулно биват подложени на приватизации и комерсиализации, на комодификация на услугите, свързани с тяхното използване. Нормалният достъп до чиста вода, чист въздух и безопасна енергия все повече става лукс, а вече не е задължителен и екзистенциален атрибут за всички хора. Въпреки факта, че „зелените” организации и движения през последните три десетилетия стават като че ли все помногобройни и по-забележими, а пък и (привидно!) активни, реалните, т.е. практическите ефекти от тяхната публична дейност като че ли не изглеждат да са така обнадеждаващи, социално полезни. Дори напротив, все по-често дейността на такива природозащитни граждански структури предизвиква редица, солидни, моментни или дълготрайни съмнения и подозрения в публичното пространство. Отношенията и преценките на обществеността към техните прояви съвсем не са еднозначни и само позитивни по отношение на тяхната истинска и безкористна ангажираност с добродеяния. За подобна разколебаност или двойственост в отношенията и в оценките на гражданството към „зелените” формации и техните акции, обаче, има и твърде солидни причини, или основания. В немалко казуси публично и явно се оказва, че подобни структури не се водят в своята, често даже прекалено натрапчива или дори провокативна, скандална и агресивна публична изява единствено от мотиви и интереси, органично свързани с истинското опазване на природата, а и със спасението на заплашени ареали, растителни и животински видове и т.н. Подозренията и недоверието към „зелените” в наше то време и общество все по-често като че ли се обвързват и с публичните, а и с медийните разкрития за колосални суми; трансфери на огромни финансови ресурси от чужди страни и отвъдгранични институции, които (както впоследствие се и оказва) се пласират, за да обслужват външни интереси и сценарии, чужди и вредни за държавата ни. Квази-грижите за Природата все повече се разминават и с грижите за Човека, дори се превръщат в реална заплаха/опасност за нормалната му екзистенция. Екокаузите се превърнаха в очите на доста голяма част от гражданството не в символ-верую и бойно поле за безкористни и безкомпромисни битки в името и за защита на истински природозащитни, хуманни, безкористни и морално благородни идеи, ценности, визии, структури, движения на политически и граждански съзнателни и активни лица или групи, а в печалбарски афери и котерии, които търсят закрилата на, или – обратното, – се борят срещу Властта в държавата и обществото, която пречи на техните меркантилни и псевдо-екологически акции.

Планетата преживява трансформация

Какво ще се случи, ако магнитните полюси на Земята разменят местата си

Масови измирания са много малко вероятни, но обръщането може да доведе до неприятности за електронната инфраструктура.

Магнитното поле на Земята обгръща с невидимата си сила нашата планета и ни защитава от вредното слънчево лъчение, като отклонява далеч заредените частици. Но това поле се променя непрекъснато. Всъщност, в историята на нашата планета има поне няколкостотин глобални магнитни обръщания, при които север и юг на магнитните полюси си разменят местата.

Кога ще се случи следващата смяна на полюсите и как ще се отрази това на живота на Земята?

На тези въпроси отговарят Фил Ливърмор (Phil Livermore) и Джон Маунд (Jon Mound), ас. професори по геофизика от Университета в Лийдс, в статия, публикувана в The Conversation.

По време на размяната магнитното поле няма да стане нула, но ще приеме по-слаба и по-сложна форма. То може да намалее до 10% от сегашната си сила и да се появят магнитни полюси на екватора или дори едновременно – множество „северни“ и „южни“ магнитни полюси.

Геомагнитното обръщане се случва средно на всеки няколко милиона години. Но времето между смените е много различон и може да варира от 10 до милиони години.

Геомагнитната полярност през последните 5 милиона години. Тъмните области означават периоди, когато полярността е като днешната полярност, светлите области означават периоди, когато тази полярност е обратна. Източник: Уикипедия

Може да има временни и непълни смени на полюсите, наречените събития (events) и екскурзии (excursions), при които магнитните полюси се преместват от географски полюси – понякога дори пресичат екватора – преди да се върнат обратно в изходните им места. Последното пълно обръщане на полюсите, наречено Брюнес-Матуяма (Brunhes-Matuyama), се случи преди около 780 000 години.

Една временна смяна, събитието Ласшамп (Laschamp), става преди около 41000 години. То продължи около 1000 години заедно с фактическата промяна на полярността продължила около 250 години.

Магнитното поле между обръщането на магнитните полюси (влява) и по време на смяната (вдясно). (NASA)

Прекъсване на електрическото захранване или масово измиране?

Промяната в магнитното поле по време на смяната ще отслаби защитния му ефект, позволявайки нивата на радиация да се повишат и над земната повърхност. Ако това се случи днес, нарастването на заредени частици, достигащи земята, би довело до увеличен риск за сателитите, авиацията и наземната електрическа инфраструктура. Геомагнитните бури, които се предизвикват от взаимодействието на големите изригвания на слънчева енергия с нашето магнитно поле, ни дават предварителна представа за това, какво можем да очакваме, когато магнитният ни щит отслабне.

През 2003 г. т. нар. „Хелоуински бури“ (Halloween Storms) станаха причина за локални изключвания в електрическата мрежа на Швеция, наложи се пренасочване на полети, за да се избегнат комуникационни затъмнения и радиационен риск и се наруши връзката със спътниците и комуникационни системи. Но тази буря е незначителна в сравнение с други бури от близкото минало, като събитието Карингтън (Carrington Event) през 1859 г., което е причини полярни сияния на юг от Карибите.

Северно сияние. Soerfm / Wikimedia Commons , CC BY-SA

Не е напълно изяснено какво може да бъде въздействието на голяма геомагнитна буря върху съвременната електронна инфраструктура. Разбира се всяко време, прекарано без ток, отопление, климатик, GPS или интернет ще има голямо влияние, това може да доведе до икономически срив, измерван в десетки милиарди долара на ден.

Тъй като съвременните хора не са съществували по време на последната пълна размяна, не може да предскаже какво ще бъде прякото й въздействие върху нашия вид.

Някои проучвания се опитват да свържат минали смени на полюсите с масовите измирания, предполагайки, че някои обръщания и епизоди на продължителен вулканизъм може да имат обща причина. По-скоро ако някое от големите измирания на организми на Земята е съвпаднало по време със смяната на полюсите, то е било, защото тази смяна е била предизвикана от мощно разместване на тектонични плочи, което се е отразило и на повърхността на планетата, а оттам и на живота върху нея с тежки земетресения и вулканични изригвания.

Магнитното поле е нашият щит срещу слънчевия вятър, който е отвял някога атмосферата на Марс, защото Червената планета е загубила своето магнитно поле. На Земята смяната на полюсите, придружена с отслабване на магнитното поле, ще доведе до загуба между 5-10% от кислорода на планетата.

Много животни притежават някаква форма на магниторецепция, която им позволява да усещат земното магнитно поле. Объркването на магнитното поле със сигурност ще дезориентира мигриращите животни – птиците, китообразните, насекомите и жизненоважните за нас пчели. 

Все пак геоложките записи показват, че ранните хора са преживели събитието и самият живот е оцелял стотици пълни смени на плюсите.

Магнитосферата на Земята предпазва планетата ни от слънчевата радиация. Източник: Universal Sci

Можем ли да предвидим геомагнитното обръщане?

Откакто са започнали измерванията на интензитета на магнитното поле (от Гаус, 1830 г.), той непрекъснато отслабва. Ако се проследи тенденцията – след около 1200 години ще се случи размяната на полюсите, а напоследък темповете на отслабване се увеличават. Има индикации, че това може да се случи и след 100 години, но да се каже точната дата – поне засега – е невъзможно.

Магнитното поле на земята се генерира в течното ядро на нашата планета, от бавното разбъркване на разтопеното желязо. Тези процеси, също като при движенията на атмосферата и океаните, се подчиняват на законите на физиката. Ние трябва да можем да предсказваме „времето на ядрото“ като проследяваме движението, точно както можем да предсказваме истинското време вглеждайки се в атмосферата и океана. Смяната на полюсите може да се оприличи на буря в ядрото, където динамиката и магнитното поле полудяват (поне за кратко време), преди да се успокоят отново.

Измерванята на спътника Swarm през последните 6 месеца показват, че магнитното поле на Земята се променя. В червено са областите, където то се засилва, а в синьо –  областите, в които отслабва. ESA/DTU

Трудностите при прогнозите на времето за няколко дни напред са широко известни, въпреки че можем директно да наблюдаваме атмосферата. А да се предскаже как ще се държи земното ядро е далеч по-трудно, главно защото то е погребано под 3000 км скали, така че нашите наблюдения са недостатъчни и косвени. Но все пак не сме напълно слепи – знаем какъв е основният състав на ядрото и че е течно. Глобалната мрежа от наземни обсерватории и орбитални сателити измерват как се променя магнитното поле, а това ни дава възможност да съдим как се движи течното ядро.

„Заедно с компютърните симулации и лабораторни експерименти за изучаване на динамиката на течното ядро във вътрешността на планетата, нашето разбиране се развива с бързи темпове. Може би не е твърде далеч времето, когато ще можем да прогнозираме поведението на земното ядро“ – заключават авторите .

Извънредно климатично положение

Над 11 000 учени обявиха извънредно климатично положение

Повече от 11 000 учени от 153 страни обявиха извънредно климатично положение и предупредиха, че „нечувано човешко страдание“ е неизбежно ако не променим начина, по който живеем.

„ОБЯВЯВАМЕ ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО, ЧЕ ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ИЗВЪНРЕДНА КЛИМАТИЧНА СИТУАЦИЯ. ЗА ДА ОСИГУРИМ УСТОЙЧИВО БЪДЕЩЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ НАЧИНА, ПО КОЙТО ЖИВЕЕМ. ТОВА ИЗИСКВА ЗНАЧИТЕЛНИ ТРАНСФОРМАЦИИ В НАЧИНА, ПО КОЙТО СВЕТОВНОТО ОБЩЕСТВО ФУНКЦИОНИРА И ВЗАИМОДЕЙСТВА С ПРИРОДНИТЕ СИСТЕМИ.“

Няма време за губене казват учените:
„Климатичната криза е тук и се засилва по-бързо отколкото повечето учени са очаквали. Тя е по-сурова от предвиденото, застрашавайки екосистемите и съдбата на човечеството.“

Учените са били окуражени за своето изявление от настоящата вълна на загриженост от страна на климатичните стачки и декларирането на извънредна климатична ситуация от много градове и правителства по света.

Изявлението е публикувано в списание „BioScience“ по случай 40 годишнината от първата световна климатична конференция състояла се в Женева през 1979г. Изявлението е съвместна работа на десетки учени и подкрепено от още 11 000 други учени от 153 страни.

Те заявяват, че спешни мерки са необходими включително: преустановяване увеличаването на населението, оставяне на изкопаемите горива под земята, спиране унищожението на горите и значително намаление на консумацията на месо.

Професор Уилям Рипъл от университета в Орегон и водещ автор на изявлението  споделя, че е бил подтикнат да го инициира от екстремното време, което наблюдава. Ключова цел на предупреждението е да се определи цял набор от „жизненоважни индикатори“ за причините и ефектите на климатичната криза.

„Широк спектър от показатели трябва да се наблюдава, включително ръста на човешкото население, консумацията на месо, загуба на растителната покривка, енергийно потребление, субсидии за изкопаеми горива и годишни икономически загуби в следствие на екстремното време.“ споделя съавтора на изявлението Томас Нюсъм от университета в Сидни.

Други обезпокояващи знаци за човешката дейност определени от учените са нарастването на световния БВП и ескалиращия броя на пътуващите със самолет хора. Учените споделят, че

КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА Е ТЯСНО СВЪРЗАНА С ПРЕКОМЕРНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ В СЛЕДСТВИЕ НА ОХОЛНИЯ ЖИВОТ“.

Особено притеснителни тенденции в следствие на човешките дейности са увеличаване на температурата на океана и земята, повишаване на морското равнище и екстремното време.

„Въпреки 40 години преговори относно климата, с малки изключения, се провалихме в справянето с това опасно положение. Особено обезпокоителни са потенциалните необратими климатични повратни точки.Тези климатични верижни реакции могат да предизвикат значително разрушение на екосистемите, обществото и икономиката , правейки огромни части от Земята необитаеми.“

Целта на учените е спешно да разпространят тези жизненоважни показатели, които ще позволят на политиците и обществото да разберат мащаба на кризата, да преосмислят приоритетите и да действат спрямо тях.

„Не е необходимо да си учен, за да разбереш от графиките, че нещата не отиват на добре. Но все още не е прекалено късно.“ казва Нюсъм.

Учените виждат някои окуражаващи знаци като намаляване на раждаемостта в световен мащаб, увеличаване на слънчевата и вятърна енергия и оттеглянето на субсидиите от изкопаемите горива.

Те определят набор от спешни мерки:

– По-ефективно използване на енергията и налагане на строги въглеродни такси, за да се намали употребата на изкопаеми горива.

– Стабилизиране на световното население (в момента раждаемостта е 200 000 човека на ден) – като се използват етични мерки като по-добро образоване на момичетата.

– Прекратяване унищожаването на природата и възстановяване на горите.

– Преориентиране значително към растителна диета и намаляване консумацията на месо и изхвърлянето на храна.

– Поставяне на цели различни от увеличаване на БВП

Учените заявяват, че такива трансформиращи промени гарантират по-голяма социална и икономическа справедливост и благоденствие за всички, отколкото настоящата бизнес практика.

„ПОДОБНИ НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ СА НАШАТА ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, НАШИЯ ЕДИНСТВЕН ДОМ.“