Здравословна продуктивност

Как да бъдем по-продуктивни през целия ден? (инфографика)

Бъди промяната, която искаш да видиш в света

Как да променяме света към по-добро сами

Как да променяме света към по-добро сами? Сериозен въпрос.

Първото, което ми хрумва като отговор, е контра-въпроса „Възможно ли е?“.

Научени сме да вярваме, че големите промени се реализират от много хора. Все пак „Една птичка пролет не прави“. Свикнали сме на челото на промяната да стои голяма личност, която да вдъхновява и да води другите напред по пътя. Историята е пълна с подобни примери.

Въпреки това, вярвам че всеки от нас може сам да променя света към по-добро.

Как?

Първото най-важно нещо е да направим съзнателен избор и да го следваме.

Например твърде много места в нашата красива Родина са замърсени от самите нас. Жалко. Твърде много от нас изхвърлят боклуците си къде им падне. Но какво ще стане ако изберем да не го правим?

За себе си съм избрал да не замърсявам излишно околната среда и затова изхвърлям боклуците в кофите за боклук. Действам сам.

И това е второто най-важно нещо – да действаме.

Колкото повече хора започнат да хвърлят боклуците в кофите за боклук, толкова по-бързо ще се реализира тази позитивна промяна. Това е отговорът на въпроса „Как да променяме света към по-добро сами?“.

Правим личен избор и действаме.

Третото най-важно нещо е да вдъхновяваме себе си и другите да действат в същата посока.

Да вдъхновяваме себе си и другите да действат целенасочено за реализирането на определена позитивна промяна индивидуално. Самотните усилия се натрупват и започват да дават резултати.

В крайна сметка въпросът „Как да променяме света към по-добро сами?“ е леко повеждащ. Наистина една птичка пролет не прави. Имаме нужда един от друг. Имаме нужда да действаме сами и в същото време заедно.

Решението да не замърсяваме излишно околната среда е само един пример. Стига да решим, ние (сами, ала заедно) можем да постигнем невероятни неща и да направим светът по-добро място за всички нас.

Процесът на позитивната промяна започва с нашият личен избор и продължава с обединените самостоятелни действия.

Колкото по-рано осъзнаем, че действията ни оказват огромно влияние, толкова по-добре ще живеем. И да, напълно възможно е да променяме света към по-добро сами. Сами, ала заедно.

Автор: Цветан Иванов – психолог

5 специфични фобии, които могат да възникнат от социална тревожност

Тревожността е осакатяваща. Тя може да изсмуче цялата ви радост, увереност и щастие, като накрая ви кара да се чувствате изтощени и без желание за живот. Тревожните разстройства могат да родят специфични фобии, които на свой ред размножават тревожността.

Има няколко основни типа тревожност. Това са:

• Паническо разстройство
• Агорафобия
• Генерализирано тревожно разстройство
• Социално тревожно разстройство
• Посттравматично разстройство
• Обсесивно-компулсивно разстройство
• Специфични фобии

Социалната тревожност е наскоро призната като разстройство. Но вече се знае, че е осакатяваща, колкото и останалите.

Понякога първоначалната причина за нашите тревоги, било то панически атаки, травми или социални ситуации, може да създаде по-специфични фобии. Психологически погледнато, тези фобии възникват в резултат на желанието ни да се предпазим от това, което смятаме, че поражда нашата тревожност.

Социалната тревожност не е рядкост. Ако изпитвате социална тревожност, може да почувствате страх в определени социални ситуации. Те могат да варират от голямо парти, до по-лично събиране с приятели.

Социалната тревожност, както всяко тревожно разстройство, може да създаде всякакви ужасни специфични фобии.

Скопофобия

Скопофобията е специфична фобия и често срещан клон на социалната тревожност. Това е осакатяващ страх от това да бъдете видяни. Обикновено тази фобия възниква поради страх да не бъдете оглеждани и коментирани отрицателно. Тоест, да не бъдете съдени само по външния вид.

Обикновено това може да се дължи на несигурност, свързана с физическия ви вид. Тази несигурност кара човек да се притеснява, когато бива наблюдаван от непознати, а и не само, като си мисли, че щом го гледат, значи нещо не е наред с него.

Понякога тази фобия може да бъде причинена, когато човек има някакво увреждане, за което се страхува, че ще бъде съден. Това може да е синдром на Турет, епилепсия или други неврологични разстройства.

Тази фобия се разпростира при всякакви обстоятелства. Понякога може да стигне толкова далеч, че човек може да се страхува дори, когато негов близък осъществи зрителен контакт с него.

Глософобия

Може би се досещате, че това е фобия от публично говорене. Въпреки че не звучи толкова страшно, тази фобия може да попречи много на развитието на човек, както личностно, така и в кариерата. Някои изследвания сочат, че до 75% от всички хора имат тази фобия в някаква степен.

Човек с тази фобия е вероятно да изпита редица физически симптоми в различни ситуации. Те се проявяват, когато лицето трябва да говори пред голяма група от хора. Такива симптоми могат да бъдат сухота в устата, изпотяване и зачервяване. При някои хора може да се прояви по-силно, като те „замръзват“ и не могат да кажат и дума.

Както споменахме, страхът може да попречи както в кариерното развитие, така и в училище, където често се налага да се говори пред класа, курса или цялото училище.

Телефобия

Телефобията е специфична фобия, при която страдащите изпитват силен страх от телефонни разговори. Човек с тази фобия може да изглежда доста уверен. Той с радост може да изнесе реч пред голяма публика, но телефонно обаждане? – в никакъв случай.

Тази специфична фобия се проявява по различни начини. Едни хора изпитват страх, че по телефона няма да бъдат правилно разбрани, а други се страхуват още при звъненето на телефона. Те очакват, че някой ще иска нещо от тях, или ще им каже лоша новина.

Някои хора предпочитат да контактуват чрез имейл или чат, за да избегнат говоренето по телефона. Но понякога се случва телефобията да обхване и другите средства за комуникация.

Паруреза

Паруреза е медицинско състояние, причинено от фобия от използване на обществени тоалетни. Понякога се нарича и „срамежлив пикочен мехур“. Хората с тази фобия изпадат в паника в обществена тоалетна и не могат да уринират.

Въпреки че към паруреза са предразположени и двата пола, тя се среща много по-често при мъжете.

Най-често от тази фобия страдат младите хора, а фобията се проявява най-вече, когато в тоалетната има и други хора, или има вероятност да влезнат всеки момент. Човек е срамежлив и не може да си свърши работата, защото някой може да го види или чуе.

При по-влошена фобия, човек изпитва невъзможност да си свърши работата, дори ако тоалетната е празна. Фобията може да се прояви по-често при хора, които са по-емоционални или са преживели психически травми, като деца.

Фобия от хранене на публично място

Въпреки че не звучи толкова сериозно, тази фобия вреди на човека наравно с останалите. Хората страдащи от тази фобия изпитват дискомфорт при хранене на публично място, защо мислят, че всички ги гледат и им се подиграват.

Тези хора се боят, че останалите ги виждат като гнусни, или дори дебели, само защото се хранят навън. Понякога, страдащият може да се страхува, че не се храни правилно, или има лоши маниери, и поради това може да бъде изгонен от заведението.

В крайна сметка, тази фобия може да доведе до изключване от обществото и пропуснати възможности, защото храната и напитките са голяма част от нашето ежедневие.

Социалната тревожност е осакатяващо бреме, което много хора носят. Ако вие страдате от някаква тревожност, трябва да знаете, че не сте сами. Потърсете други хора със същата тревожност, за да споделяте опит. Важно е да се знае, че много от тревожностите могат да се контролират до някаква степен, ако се потърси помощ навреме.

Сетланс / learning-mind