Всеки човек по света е уникален по свой си начин. Налага ни се ежедневно да се справяме с най-различни хора. И понякога ни се налага да се оправяме с нарцисисти, за съжаление…
Нарцисистите са най-трудният тип за взаимодействие просто защото те се чувстват по-велики от всички останали и живеят с убеждението, че всички хора са длъжни да се грижат единствено и само за техните нужди, да им осигуряват огромни количества от внимание и възхищение.
Ако сте си имали работа с нарцисист – независимо дали в личния или професионалния живот – вече знаете, че те обичат да държат хората „на полусъединител“, тоест всички около тях трябва да са в непрекъсната готовност да изпълнят командата – спри или тръгни.
Те си живеят в илюзорния си свят и най-много от всичко мразят да им казват НЕ.
Опитайте да кажете НЕ на нарцисист и ще видите как кръвта им започва да кипи, докато не експлодират.
Ако нарцисистът е мениджър в компания, ще си постави за цел да натовари с най-трудните и невъзможни задачи подчинените си. И ще направи това само, за да им докаже, че не могат да се справят, което ще му осигури чувството за превъзходство. Ако решите да се възпротивите или да посочите липсата на логика в аргументите му – веднага ще се превърнете в негов враг.
Нарцисистите често се издигат до позиции, на които могат да властват над другите хора, тъй като огромната им самооценка трябва непрекъснато да се подхранва. И те правят всичко възможно по въпроса.
Запомнете: шефът нарцисист не се интересува от знанията, уменията и компетенциите на хората, които работят за него. Интересува го единствено това дали му се подчинявате безпрекословно.
Как ще разпознаете мениджър нарцисист? Лесно е. Наблюдавайте тези пет характеристики, които изследователите от Университета Hacettepe са открили:
Авторитет и лидерство – нарцисистът винаги си мисли, че е изключителен лидер. Често можете да ги чуете да наричат себе си „вожд“, той винаги смята, че без него останалите са загубени. Непрекъснато сравнява себе си с всички останали, за да демонстрира превъзходството си.
Очакване за признание – те винаги си мислят, че всички ги смятат за добри шефове, така че в собствената им глава, са прави. Ако му кажете НЕ за каквото и да било, подло зад гърба ви ще се постарае да ви отнеме и малкото привилегии, които имате на работното място. За да ви даде урок!
Величие – нарцисистът винаги е жаден за власт. Първо ще ви подлъже с грандиозни обещания и ако имате глупостта да попаднете под властта му, ще ви се наложи да изпълнявате всяка прищявка. В противен случай винаги ще получавате инфантилни демонстрации „кой е шефът“!
Тщеславие и суета – нарцисистите си мислят, че ако те командват, със сигурност ще направят света по-добро място. Те истинска вярват в това – че са толкова велики, че могат да променят целия свят към по-добро, да го направят истински рай. Само ако имаха тази власт…
Ексхибиционизъм – мислят си, че другите хора не могат да им се наситят – на личността им, на историите им… Така че пригответе се да слушате едни и същи истории безброй пъти. Тъй като нарцисистът е твърде зает да подхранва счупеното си его, не се отличава с особено добра памет. Ще ви се наложи да слушате невероятни истории за великите му преживявания.
Психолозите смятат, че нарцисистът, който постоянно е нащрек за потенциални заплахи, е най-опасният вид. Тъй като грандиозната представа, която имат за себе си е фалшива, по-голямата част от енергията им отива, за да я поддържат и защитават от евентуални заплахи.
Нарцисистът често е параноик във взаимоотношенията си с другите хора. Вижда заплахи навсякъде, с изключение в хората, които безпрекословно им се подчиняват и скланят главата си пред тях. Ако застанете на пътя му с някакъв вид искане или критика, ще се сблъскате с гнева им, тъй като оспорвате личността му. Най-добре не се занимавайте с тях.
Казвали ли сте някога НЕ на нарцисист? Как е реагирал? Споделете своята история в коментарите!
Много често нарцисистите биват описвани като личности, които живеят в свой собствен свят, като рядко обръщат внимание на хората в обкръжението си. От психологическа гледна точка нарцисизмът не означава любов към себе си – поне не истинска такава. По-точно е да се каже, че хората с нарцистично личностно разстройство са влюбени в един идеализиран, грандиозен образ на самите себе си. А те вярват в тази измислена представа за себе си именно защото това им позволява да избягват дълбокото чувство на несигурност, което изпитват. Но поддържането и захранването на тези заблуди за величие отнема много усилие и време. Това е източникът на дисфункционалните нагласи и поведение.
Този вид личностно разстройство се изразява в грандомания, егоцентризъм, интензивна нужда от възхищение и похвала от другите, търсенето на вниманието на останалите, както и липса на емпатия. Хората вярват, че са център на вселената, а самите им действия са насочени към осигуряването на висок статус в обществото.
Представените по-долу примери за нарцистично поведение ще ви помогнат да добиете по-добра представа за нарцистичното личностно разстройство.
„Аз съм жертвата във всяка една ситуация“
Нарцисистите може да се опитат да демонстрират чувството си за грандомания, като постоянно говорят за проблемите си в професионален и личен план. Те често се държат сякаш никой друг не съществува, а ако случайно направят грешка, тя всъщност представлява желание свише. За нарцистичната личност оплакването от сполетелите ги нещастия и трудности е редовна част от репертоара. Поемането на цялата отговорност за успеха на семейство си, както и игнорирането на приноса на останалите хора представлява често срещано поведение. Обичайно нарцисистите обясняват неуспеха си с лошия си късмет или саботаж от страна на другите. Повечето от твърденията и оплакванията на нарцистичните личности са безпочвени или са силно преувеличени.
„Строя въздушни замъци“
Хората, страдащи от личностното разстройство, често отделят много време в създаването и култивирането на фантазиите си, строейки един измислен свят в съзнанието си, където те са господарите с неограничена власт и богатство. Прекаленото вглъбяване и мечтаене понякога могат да доведат до изгубване на представата за това, кое е реално и кое не.
„Винаги аз, аз, аз“
Нарцисистът желае да получава похвали постоянно, като високото мнение на останалите за него е една от основните му цели. За да се чувстват сигурни в себе си, този тип личности искат непрекъснато да чуват комплименти, като същевременно търсят (и ликуват, когато забележат) прояви на завист от колеги и приятели. На нарцистичните личности има харесва да получават непрестанно потвърждения, че всичко, което правят, е правилно и изключително. Този тип поведение, коренящо се в изблици на егоцентризъм и грандомания, може да окаже негативно влияние върху ежедневните взаимоотношения на работното място и/или в семейството. В даден момент нарцисистите осъзнават, че кулата, изградена от лъжи, манипулации и измяна, рухва и носи със себе си сериозни последици.
„Парите са целта“
Този тип личностово разстройство може да накара страдащите да вярват, че всеки, който не е успешен и богат, не заслужава да бъде в част от обкръжението им. Възможно е нарцисите да проявят открито неодобрение, раздразнение и дори гняв спрямо тези, които имат по-нисък социален и икономически статус от тях. Така че всеки, който не се вписва в строгите критерии на нарцистичните личности, не заслужава вниманието им.
„Прави това, което ти кажа“
Хората с личностното разстройство очакват другите да следват всяка тяхна команда или прищявка, без значение каква е тя. Поведението на нарцисиста ясно показва на околните, че той се мисли за номер едно, а другите просто трябва да го следват. Често хората с личностното разстройство реагират гневно и превъзбудено, когато не получат това, което желаят. Възможно е дори да проявят вербална или физическа агресия, ако някой оспори техния авторитет или позиция.
Хората с нарцистично разстройство на личността трудно променят поведението си, дори когато то им причинява сериозни проблеми. Те имат склонността да прехвърлят вината на другите.
Нарцисизмът има много страни. Още през 1898 г. сексологът Хавелок Елис използва термина “подобен на Нарцис” за хората, които прекаляват с мастурбацията – тоест се превръщат в собствения си сексуален обект. Скоро след него Зигмунд Фройд скача в защита на нарцисизма, като го обявява за черта на характера, необходима за оцеляването и присъща на всички нас. Дори и той обаче признава, че съществува нещо, което нарича “вторичен нарцисизъм” и което описва като отдръпване на сексуалното либидо от околната среда и съсредоточаването му в егото.
Дали любовта към себе си е в основата си сексуална, не е много сигурно. Според друг велик австрийски психиатър – д-р Ото Кернберг, когато нуждата на детето да бъде център на света не бъде преодоляна след влизането му в зрелостта, новоизлюпеният нарцис не успява да си изгради умението да общува нормално със себеподобните.
Причината е “натрапчивото чувство за грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия”, както официалната американска класификация на умствените разстройства описва НЛР.
В центъра на света на нарциса стои дилемата между собственото му усещане за величие и болезнената нужда то да бъде потвърдено от околния свят. За да получи това потвърждение, той е готов на какво ли не – да измисля лъжи, които “доказват” какъв чудесен човек е, да манипулира, да побеснява, когато бъде критикуван, да отказва да живее според правилата, отредени за “обикновените хора”.
Дори прибягва до всевъзможни форми на жестокост и насилие – или за да потвърди собственото си усещане, че стои над останалите, или за да накаже другите за нежеланието им да го третират като бог. Все пак трагедията не е само на близките му хора – честите депресии и провалените след разкриването на истинското му Аз връзки в много случаи съсипват живота на нарциса и в крайни варианти дори може да го доведат до самоубийство.
Психолозите казват, че нарцисизмът всъщност произтича от дълбоко вкоренено чувство за неадекватност и непълноценност, което обаче нарцисът не може да признае на съзнателно равнище и вместо това се впуска в борба за доказване на противното.
При най-безобидната форма на нарцисизма – така нареченото НЛР, тя се изразява в прекалена нервност по отношение на мнението на другите, отслабване на интереса към чувствата им, дразнеща склонност към фукане, вманиачаване по собствения външен вид. Следват опити за манипулиране, които обикновено представляват честа и рязка промяна на настроенията. На това повечето хора реагират, като започват да се съобразяват с желанията на разгневения нарцис просто за да успокоят напрежението, което той прекрасно умее да създава около себе си.
Всички познаваме поне един такъв човек – фукльо без чувство за самоирония, който обаче успява да накара всички около себе си да се чувстват нервни, раздразнени и някак непълноценни, колкото и да им е ясно, че величието на нарциса е само смешен балон, надут от самия него.
Едно стъпало по-надолу в ямата на себелюбието нещата стават по-сериозни и дори опасни. През последните години световната психиатрия се заигра с една нова експериментална диагностична категория – злокачествения нарцисизъм. При него НЛР образува Молотов коктейл в съчетание с параноя и антисоциално личностно разстройство.
Злокачествените нарциси най-добре може да се опишат с един термин от поп психологията – емоционални или енергийни вампири.
Още от ранна възраст те започват да се хранят от похвалите и облагите, които получават при успехите си. Постепенно нуждата от тази храна ги принуждава да прибягват до всякакви средства, за да я получат – като се започне от лъжите кой университет са завършили и колко гаджета са имали, та се стигне до криминално поведение, което им изгражда образа на “лоши” момчета или момичета, които печелят уважение и чувство за контрол над останалите със сила.
Терминът “злокачествен нарцисизъм” всъщност е измислен от Ерих Фром, който го нарича “тежко душевно заболяване, което изразява квинтесенцията на злото”. Според него това е “най-сериозната възможна патология, в която се коренят най-жестоките изблици на разрушителност и безчовечност”. Именно злокачественият нарцисизъм е и в основата на това, което наричаме психопатия.
Когато кажем психопат, обикновено мислим за луд убиец или сексуален маниак от рода на главния герой от “Психо”. Всъщност психопатът – или според по-новата терминология, социопатът – често пъти е очарователен и интелигентен човек, който може през целия си живот да не извърши нито едно наказуемо от закона престъпление и въпреки това да унищожи живота и вътрешното спокойствие на хората, имали нещастието да се окажат негови близки.
Терминът “социопат” не е случаен – става въпрос не за човек, склонен към психоза, нито за шизофреник, а за личност, дълбоко ощетена в способността си да изпитва емоции, да ги разпознава в останалите и да поддържа нормални човешки взаимоотношения – социален идиот, ако щете.
Емоционалността на психопата е съсредоточена върху самия него – върху собствените му нужди, желания и ценност.
Понякога това може дори да стане основа за успех – според много психолози немалка част от звездите, политиците и големите бизнесмени показват типичните черти на психопата – липса на чувство за вина, склонност към лъжи за постигане на собствени цели, сладкодумие, повърхностен чар, нежелание да се поеме отговорност за собствените действия. Актьорът Крисчън Бейл дори разказва, че е основал героя си във филма “Американски психар” върху “телевизионната личност” на Том Круз – маска на прекалено дружелюбие, словоохотливост и лъскав външен вид “и абсолютно нищо зад очите”.
В повечето случаи обаче психопатът предпочита да се излегне върху усещането си, че светът му дължи нещо, и да съществува като паразит, убеждавайки останалите да се грижат за него – било с чар, било с манипулация, било с откровено насилие.
Нарцисът психопат рядко получава всичко от живота, защото отношенията му с другите обикновено се ограничават в повърхностни приятелства, които му позволяват да поддържа илюзията, която цял живот гради за себе си – правдоподобна персона с всички черти на нормално човешко същество, които обаче обикновено са копирани от някой друг.
Интернет се превърна в идеалната среда за социопатите, защото им позволява да градят изкуствен и прекрасен образ, без да се притесняват, че инстинктите на другите ще им подскажат, както би станало при общуване очи в очи, че нещо е фалшиво и не съвсем наред.
В началото психопатът може дори да ви се стори чувствителен и задълбочен – той ще ви разкаже някоя сърцераздирателна история за себе си, която ще ви накара да му се доверите и на свой ред да разкриете душата си и слабите си страни, което, за съжаление, ще ви превърне в идеалната жертва за манипулиране.
Крайният нарцис се дели на две страни – почти на двама души – едната е въпросната маска, а втората – която в крайна сметка познава само той – откъсната от околния свят душевност, вероятно дълбоко наранена от невъзможността да докаже собствената си ценност. И докато, както казва Чехов, трагедията на всички хора е в усещането, че са най-важното нещо на света и трудността да убедят другите в това, при нарциса психопат драмата се превръща във война, от едната страна на която е той, а от другата – всички останали.
Арсеналът на нарциса психопат е неизчерпаем и практически непобедим. Той изглежда нормален, обикновено е доста умен и дори професионални психолози може да бъдат заблудени, че всичко при него е наред.
Това е така, защото нарцисът е опериран от чувство за вина и е способен да извърти фактите така, че да паснат на собствените му цели и на лицето, което иска да покаже пред света. Не се учудвайте, ако такъв човек започне да ви убеждава, че черното е бяло – той ще го прави убедено и интелигентно дотогава, докато не започнете да се съмнявате в собствения си здрав разум.
Лъжите на психопата вероятно се дължат едновременно на нуждата му да се представи по начин, който ще му спечели възхищението, от което се храни, и на желанието му за контрол върху хората и действителността. Според въпросника на Хеър – официалния инструмент за диагностициране на психопатологичното разстройство, социопатът ще използва също своята харизма, способност за манипулация, заплахи, избирателно сексуално поведение и психическо и физическо насилие, за да контролира другите и да постигне целите си.
Тъй като се поддържа от чуждото одобрение, себелюбецът често изпада в така наречената нарцистична ярост, когато е критикуван или се чувства недооценен. А тя може да се изразява в крясъци, пасивна агресия, рушене, побой и в крайни случаи – дори убийство.
Въпреки че невинаги е престъпник, проучванията показват, че до 25% от затворниците отговарят на диагностичните критерии за психопатия. Интересно е, че точно тези престъпници имат и статистически най-голям шанс да бъдат освободени предсрочно – вероятно поради способността си да се представят като “превъзпитани”. Както и да извършат след това рецидив.
Според най-новите проучвания психопатията може би има и биологични предпоставки.
Изследвания със скенери показват, че мозъкът на тези самовлюбени разрушители реагира на стимули по много по-различен начин от този на здравите хора. Вероятно психопатът не изпитва онова, което повечето от нас усещат като физически израз на чувството за вина, предизвикано от някои хормони – свиването на стомаха, ледените длани, пресъхването на устата. Някои учени дори твърдят, че психопатията е вследствие на еволюирането на определени гени, които помагат на човек да оцелее не във враждебната среда на природата, а във враждебната среда на собствения си вид.
Дори това да е така обаче, несъмнено възпитанието и ранните години имат ключова роля във формирането на психиката на агресивния нарцис. Според Фройд, ако детето не получи нужното му одобрение във възрастта между 3 и 7 години, психиката му остава крехка и в по-късните години то търси да я укрепи с агресивно изискване на одобрението на околните.
Трудно е да се повярва, че нежният нарцис може да мутира в хищна орхидея, но изглежда, необходимостта да си център на света може да роди най-страшните чудовища.
За съжаление това е и едно от малкото душевни уродства, които не се лекуват от съвременната медицина. Може би най-ценният съвет в случая е, ако можем, да избягваме това цвете в градината си. А ако все пак се появи – като познат, приятел, съпруг или колега, – поне да не го поливаме с излишно внимание. Изглежда, че е вредно за самия него.
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 