Въпросът за свободата е колкото стар, толкова модерен и писанията са многобройни и неизчерпаеми.
Ще започна с два цитата познати на всички:
Човек се ражда свободен, Човек е осъден да бъде свободен.
Но какво всъщност е свободата и съществува ли тя?
Свободата не е просто факт от човешкия живот. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. Човек се ражда свободен, но цял живот трябва да разкъсва веригата на о6стоятелствата. Волята е способност на човека да противостои на нежелано въздействие и да реализира желани цели. Волята е силата на свободата. Без силата на волята свободата би била само ефимерна мечта. Волята е активната ни способност да реализираме онова, което нашият Аз иска. Ще се опитам да разгледам свободата в 3 основни етапа.
Първо, в плана на освобождаване на човека от външни природни сили , като началото на просвещението. Второ, в социалното освобождаване на индивида и признаването му като свободно социално същество. Трето, във вътрешното му освобождаване от предразсъдъци и зависимост от влечения и спонтанни изблици, което е основата на пътя към себепознанието и самоусъвършенстването му.
Освобождаването на човека от силите на природата е една от епичните борби в неговата история. Първоначално човек е смятал себе си напълно подчинен на природната мощ и напълно зависим от влиянието на природата – климата и сезоните, плодородието, природните стихии (точно като непосветения търсещ светлината на изтока). В процеса на натрупване на културни инструменти (както всеки, който за първи път се сблъсква с острия камък, двуострия чук и длетото в стремежа си да намери началото на себепознанието) той се дистанцирал чрез тях от природните сили и по този начин е получил защита от природната мощ.
През етапа на втория стремеж към свобода, а именно признаването му като свободно човешко същество, човешката история може до се разглежда като история на отвоюване на свободата. Хегел разделя историята на три големи епохи:
Епоха, в която само един е свободен – времето на източните монархии, в които само монархът е свободен;
Епоха, в която едно малцинство от хора са свободни – времето на античната демокрация, в която свободните граждани са малцинство, докато повечето жители на Атина например са били роби или чужденци;
Епоха, в която всеки е свободен – епохата на християнството и най – вече на Новото време, когато свободата на индивида е придобила пълно признание.
Нито дистанцирането от природните стихии чрез инструменталната култура, нито получаването на социалната свобода на индивида в пределите на малката семейна и родова или обширната национална общност са достатъчни, за да реализират напълно човешката свобода. На човек му е нужно да изкачи едно трето стъпало – да освободи себе си от вътрешните зависимости, на които е подвластен. Първата наша собствена зависимост е от неосъзнатите или първични сили на нашата природа. Човек може да е роб на собствената си природа и поради това да е много по – несвободен, отколкото в зависимостта си от външни сили – природни или социални. Именно тук започват много въпросителни относно колко всъщност сме свободни и има ли свобода , свобода от самия себе си? По пътя на свободата човек неизменно трябва да премине през изпита на просвещение и себепознание.
Ако повярваме на гръцкия прозаик и философ от III век Диоген Лаертски, надписът „Познай себе си!“ е посрещал влизащите поклонници в храма на Аполон в Делфи. Този факт сам по себе си вече е удивителен и тласка нашето съзнание към размисъл. Още повече, че освен да изследва обкръжаващия го свят,човек винаги е имал нужда да търси и отговор на въпросите „Кой съм аз?“ и“Какво и как мога да постигна?“. Затова и основната цел на така нареченото от много мислители „обръщане към себе си“ е самоусъвършенстването.
Основните течения относно себепознанието е тласкано в източните религии докато при християнството и мюсюлманството се е считало за ненужно и заклеймено. Апологетите на посочените религии съзнават, че „Опознай себе си!“ влиза в противоречие с каноните на Христос и Мохамед. Онзи, който желае да опознае себе си, се превръща в силна, духовно независима и свободолюбива личност, а това никога не е поощрявано – нито в Средновековна Европа, при Чингиз хан, Османската империя или в което и да е друго тоталитарно управлявано общество на християни и мохамедани.
При будистите и останалите източни религии съществуват ръководни религиозни догми, но нито една от тях не се противопоставя на необходимостта от самоопознаване и духовно самоусъвършенстване. За този тип общества „да опознаеш себе си“ е неделимо свързано с „изучавай другите около теб и опита на тези преди теб“. Пример за този начин на мислене са „36 стратегеми за поведение“ на древните китайски пълководци, основаващи се на съчетанието между анализиране на личните си качества, поведението на противника и историческия опит. „Ако възможността за победа може да се намира у противника, то непобедимостта се намира единствено и само у теб“- по този начин са се възпитавали полководците. Те трябвало именно чрез самоопознаване да открият и утвърдят тази своя черта.
Конфуций пръв открива у човека същинското човешко начало, което се състои в присъщия стремеж към нравствено усъвършенстване и което се отразява в човешката култура. Човек трябва непрекъснато да се самовглъбява и самоизучава! Вътре в него винаги съществува единство между силата и добродетелта. Мъдрецът Лао Дзъ (V1 в.пр.Хр.) обосновава по следния начин необходимостта от самопознание: „Който познава другите е разумен, а който познава себе си е прозорлив!“
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! – ето това е девизът на Просвещението. Ако се постави въпросът: Живеем ли сега в просветена епоха?, отговорът ще е: Не, но ние живеем в епоха на Просвещение. Твърде много още липсва при сегашното положение на нещата, защото хората да са в състояние или да могат да бъдат приведени в такова, че да си служат с увереност и умение със собствения си разсъдък в религиозните дела без ръководството на някой друг. И все пак ние имаме красноречиви свидетелства за това, че пред тях вече се открива полето на възможността сами свободно да избират и да се усъвършенстват, че препятствията за всеобщото просвещение или за изхода от непълнолетието стават все по-малко. В този смисъл тази епоха е епохата на Просвещението, или векът на Фридрих.
Владетелят, който не счита, че е под достойнството му да каже, че смята за свой дълг да не дава предписания по отношение на религиозните дела, а напротив, да предоставя на хората пълна свобода по тези въпроси, който следователно не се кичи и с високомерното име на толерантността – този владетел сам е просветен и заслужава да бъде оценен от благодарните си съвременници и потомци като господаря, пръв освободил човешкия род от непълнолетието. Този дух на свобода прониква дори и там, където му се налага да се бори с външни трудности, защото монархът просветва и пред него като пример, сочещ, че при свободен режим най-малко трябва да се тревожим за общественото спокойствие и сплотеността на обществото. Хората се усъвършенстват все повече и все повече излизат от невежеството тогава, когато никой не се стреми съзнателно да ги държи в него.
Изборът е едно от лицата на свободата. Той е функция на цялото човешко същество, което по неповторим начин осмисля битието си и променя ракурсите на света около себе си. Човек не се ражда добър или лош, герой или подлец, а сам избира /осъжда себе си/ какъв да бъде. Строго казано, човек не е свободен, защото е самата свобода. Нещо повече, той е „осъден“ на свобода. Бягайки от нея, той бяга и от самата човешка действителност. А бягството от собствени решения означава бягство от Проекта за света – човешкото начало. Какво заключение можем да извлечем от мисълта на Сартр „Човек е осъден да бъде свободен“? Че свободата е поредният парадокс в човешката история? Или, че свободата е най-великото достояние на човечеството….Човек е свободен, но и изоставен на самия себе си. Свободен да гони съвършенството и мъдростта, доброто и красотата. Свободен даже в даден момент да бъде готов да изгуби свободата си в лабиринтите на разума и познанието. Нека всеки един от нас прецени какъв вид свобода би могъл да избере. Братя бъдете свободни. Нека оставим вратата отворена…
Масонството е достатъчно голямо и разнообразно, за да даде отговори на това, което търсите. Масоните са хора, които се събират заедно, за да се усъвършенстват.
Това се постига чрез принципите и ритуалите на братството. Те се стремят да приложат уроците от Масонството в обикновения живот, за да се повлияе позитивно в техните домове, общества, нации и в целия свят.
Техните усилия са водени от моралността, правосъдието, благотворителността, истината и законите на Бог. Има над 3 млн. Масони в Щатите. В целия свят, членството включва милиони мъже, които вярват и споделят същите фундаментални принципи.
КАКВО Е МАСОНСТВОТО?
Какво е съвременното Свободно Масонство? Масонството означава различни неща за различни хора. Преди много години в Англия, Масонството е дефинирано като „Система от моралност, въплътена в алегории и илюстрирана чрез символи“. Това е курс от морални инструкции, използвайки както алегории, така и символи, чрез които се предава знанието. Легендите и митове за старите каменоделци и масони, много от които са взели участие в строителството на най-големите Европейските катедрали, са били вплетени в интересен и ефективен начин за илюстриране на моралните истини. Например, 24 делителна линия и островръхото чукче. Както линията се използва за да се измерва разстояние, така в съвременното Масонство се използва за да напомня да се управлява едно от най-ценните ресурси: времето. И така, както чукът се използва да се обработват камъни, това символизира на всеки от нас работата над себе си за постигане на съвършенството.
Една от съвременните дефиниции е: „Свободното масонство е организирано общество от хора, които символистично прилагат принципите на Оперативното Масонство, архитектура към науката и изкуството на изграждането на характера“. С други думи, Масонството използва неостаряващи методи и уроци да направи всеки от нас по-добър човек.
Така, Масонството :
1. изповядва основна философия на живота, която поставя високо на пиедестала индивидуалните човешки ценности на всеки и въплъщава великите знания от векове, които стимулират индивидуалното изучаване и размисъл.
2.има голям респект към религията и проявява толерантност и равно уважение към религиозните мнения и вярвания на останалите.
3.предоставя истински работещ план, за да се превърнат добрите в хора още по-добри.
4.е социална организация.
5.има много и важни благотворителни проекти.
6.има богата световна история.
7.е доказан начин за развиване, както на публични изказвания и така и на театрални способности, и предоставя ефективен начин за усъвършенстване на лидерски умения.
КАКВО ПОДДЪРЖА МАСОНСТВОТО
Масонството подържа някои важни принципи и вярвания.
Основните доктрини на свободното масонство са Братската Любов, Взаимопомощ и Истината. Нейните главни добродетели са Въздържание, Сила на духа, Благоразумие и Справедливост. Тези принципи или убеждения покриват широко поле, които всъщност предоставят модел, отговарящ на всяка част от човешкия опит.
Масонството е силен поддръжник на конституционното правителство … на качеството на общественото образование … на свободата на религията и на изразяване на вярата … на равенството на всички мъже и жени … за необходимостта от силен морален характер … и на смислена благотворителност. Световното Масонство, и организациите, които са в рамките на Масонското семейството, даряват милиони долари всяка година, за да се помага на тези с проблеми със зрението или афазия, деца с физически увреждания, говор и инвалидност, както и тези с тежки изгаряния. Местните Ложи работят, за да помогнат на своите общности и лица в рамките на тези общности. Благотворителността на Масонството винаги се дава без оглед на раса, пол, религия, вяра, или национален произход.
МИСИЯТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО
„Мисията на Свободното масонство е да се насърчи този начин на живот, който свързва всички разумни хора в световна братска верига, което надхвърля всички религиозни, етнически, културни, социални и образователни различия; чрез предаване на най-великите принципи на братската любов, взаимопомощ, и истина, и от първообраза на тези принципи, минавайки през разбирателството, съчувствието и загрижеността, да се намерят начини, да се служи на Бога, семейството, държавата, добросъседството и самите нас.“
КАКВИ СА ЦЕЛИТЕ НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО
Казано просто, основната цел на Масонството е да се осигури начин да се помогне на всеки член да стане по-добър човек. Не можем да обещаем, че ще превърнем лошия човек в добър, по-скоро, че ще направим от добрия човек по-добър.
Ние се опитваме да повлияем на всеки отделен човек чрез:
Подсилване на характера
Усъвършенстване на неговия морален и духовен светоглед
Разширяване на неговите душевни хоризонти.
Ние се опитваме да внушим в съзнанието на нашите членове принципите на персоналната отговорност и моралност; да дадем на всеки наш член разбирането и усещането на Свободен Масонски характер; и всеки наш член да практикува тези уроци в своя всекидневен живот. Ние се опитваме да изградим по-добър свят, чрез изграждането на по-добри личности, работещи в своите собствени общества. Свободното Масонство вярва в световния мир, достигнат чрез преподаването на неговите доктрини, чрез Братството на Човека и Бащинството на Господ.
КАКВО СА ЛОЖИТЕ?
Ложата е мястото за срещи на Масоните. Това място може да се използва от Масоните за обикновени срещи, повишаване в степени, социални дейности, от други Масонски формирования или дори за обществени дейности. Сградите, които се ползват за Ложи, често се забелязват по техните специфични знаци в повечето градове на Америка и Европа, както и в страните от Свободния свят.
ПРОИЗХОД НА МАСОНСТВОТО
Ние не знаем със сигурност в кой точно исторически момент нашето франкмасонство е създадено. Стотици Масони са проучвали този въпрос, но никакъв убедителен отговор не е намерен и може би никога няма да бъде намерен. Ние знаем, че най-ранното документиране на термина „Майстор Масон“ е намерено в Кралския ръкопис / Regius manuscript/ , написан в 1390 година и сега съхраняван в Британския Музей. Значението там на „Майстор Масон“ се отнася за зидар-масон от Средновековието. Инструментите на зидарите-масони датират, разбира се от най-ранния период на историята и са загубени в мистерията на времето. Това се отнася и за геометрията и геометричните символи, използвани от масоните-зидари при строежите.
Съществуват и други теории, свързани с развитието на Свободното Зидарство. Някои са толкова абсурдни, че не им е мястото да се споменават тук. Най-разпространеното, след това, което е споменато по-горе е, че масонството е развито от Ордена на Рицарите Тамплиери, когато са били разпръснати от Папа Климент V и са били принудени да отплават от Франция. Брат Джон Робинсон е този, който макар и не за първи път е описал тази теория в неговата чудесна книга „Родени от Кръвта“.
През вековете, Свободното Масонство, бавно се е развивало до вида в който го познаваме. То е еволюирало в разбираема и ефективна форма на братско учение на основи на морала, истината и персоналното личностно изграждане. То най-вече насърчава индивидуалните възможности за разсъждение и търсенето на отговори.
ДВАТА ТИПА МАСОНСТВО
Има два вида Масонство. Едното се нарича „Оперативно“, а другото „Спекулативно“.
Оперативното Масонство може да се проследи назад в Средновековието и отвъд него. Оперативните Масони са се организирали в структури с Ложи, подобно на съвременните Масони. Сега имаме офицери, по подобен начин, както и тогава. Мъжете са били приемани в Братството само след няколко годишно чиракуване, което е траяло обикновено седем години. Това е оригиналът на приемането на първа степен – Чирак. В Оперативното Масонство, Масоните реално са изпълнявали физическа работа на строежите. Те са били най-добрите в зидарството и са пазили ревностно тайните на техните методи на строителство.
Когато организационно са преминали в така нареченото Спекулативно Масонство, мъжете са били приемани в движението (Зидарството) без реално да са били строители, т.е. те стават духовни строители. Спекулативното Масонство приема термините и концепциите на оперативните зидари, но заменя строителните камъни и хоросан с работата по себеизграждането, а не реалното построяване на сградите.
„СВОБОДНИТЕ И ПРИЕТИ“ МАСОНИ
Откъде произлизат думите Свободни и Приети?
Древните зидари са били много квалифицирани и изкусни и техните качества са били изключително необходими за благосъстоянието както на църквата, така и на управляващите. Това са били мъже, които са строели замъци и катедрали. Поради това, те не са били подлагани на същите рестрикции, както останалите работници. Те са били „свободни“ да извършват тяхната работа, да пътуват и са живели по начин, който е осигурявал изпълнението на техните задължения. За никого не е било възможно да бъде приет за чирак, освен ако не е роден свободен.
Масоните са се обединявали в „гилдии“, нещо като търговски организации, и индивидуални компании или групи от Масони са сключвали договори за извършване на специфични строителни проекти. По това време в Англия различни занаятчии (дърводелци, алкохолопроизводители, калайджии, ковачи, и т.н.) също са се обединявали в гилдии, но голяма част от населението са били подвластни на собствениците на земята, на която са живели.
Корените на думата „Приети“ също може да се търси назад във времето на Оперативните Масони.
По време на късното Средновековие е имало малко образовани хора извън монасите в църквите. „Приетите“ масони изначално са били мъже, които са членували в оперативните ложи или частично са взимали участие в такива, но в крайна сметка са били пълноправни членове на Масонството. В такъв смисъл във времето се е наложило определението „Приети“ за да се индикират тези мъже, които са били допуснати до вътрешните кръгове на Символичното Масонство. Кандидатите са били „Приемани“ в Свободното Масонство не по-рано от средата на 17-ти век. За първи път срещаме фразата „свободен и приет“ през 1722 г.
В края на 17-ти век, търсенето на такъв тип архитектура, която може да се изпълни от такива организации намалява. Стиловете в архитектурата са се променяли и броят на членовете, както и броят на оперативните ложите са се свивали. В същото време все повече Масонството е усвоявало легендите и навиците на старите оперативни ложи за морални и духовни цели. С напредване на времето са се появявали повече „Приети“ членове, отколкото е имало Оперативни членове. През 18-ти век е имало повече „Приети“ масони, отколкото „Оперативни“ такива и Масонството се е превърнало много повече в „Спекулативно“ отколкото в Оперативно.
ПРОИЗХОД НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА
През 1717 г. четири ложи в Лондон са се събрали и са решили да основат Велика Ложа, вероятно главно за да се сплотят и да се запазят. През 1723 те са приели Конституцията. Техният успех доведе до формирането и на други Велики Ложи. През 1725 няколко ложи в Ирландия са основали Велика Ложа и също Велика Ложа е основана и Шотландия през 1736 г.
Но автентичната Английска Велика Ложа в Англия не се е развила без разногласия и през 18-ти век са се основали още 3 Велики Ложи в Англия освен тази, създадена през 1717 г. В последствие две от тях са се разпаднали без да допринесат с нещо в световното Масонство като цяло, но третата е играла основна роля в разпространението и популяризирането на Масонството в целия свят. Тя е наричала себе си „Стара Велика Ложа“. Членовете на другата Велика Ложа са се наричали впоследствие „Модерни“. Двете оцелели ложи са били дълго време в единоборство и съперничество, но в крайна сметка са се обединили през 1813 в съвременната Обединената Велика Ложа на Англия. Имената на Великите Ложи в САЩ също са различни. Някои Велики Ложи се наричат Стари Свободни и Приети Зидари. Най-използвани имена на Велики Ложи са както тези използвани в САЩ – Свободни и Приети Масони. Великата Ложа на Южна Каролина е изключение на това и се нарича Свободни Приети Масони.
Масонството е основано във Франция, някъде между 1718 и 1725 г. Първата ложа в Испания е основана през 1728 г. В Прага (Чешка Република) е основана през 1729, в Калкута (Индия) през 1728, в Наполи (Италия) през 1731. Масонството прониква в Полша през 1734 –та година и в Швеция през 1735.
Развитието на Свободното Масонство и неговите идеали и вярвания не са минали без опозиция. Масоните приемат, че всички мъже са равни – ние започваме да се развиваме от това ниво.
Индивидуалната свобода на мисълта и действието, както и моралът и етиката са концепциите и идеалите, върху който е изграден нашия ред.
КАКВО НЕ СМЕ
Ние не сме тайно общество!
Тайното общество е такова общество, което изцяло е обвито в абсолютна секретност. Това означава, че никой не знае кои са членовете, къде се срещат и какви са точно целите им.
Масонството въобще не е такова общество! Масонството може да има „тайни“, но не е тайно общество. Масонските тайни са не са многобройни и главно са свързани с методите на посвещение и начина по които се разпознаваме един друг. Тези части от ритуала, които се наричат езотеричната страна на Масонството, са били предавани от уста на уста от векове.
Масонските цели, идеали и принципи са научавани от тези, които питат. Има много написани книги относно тези теми, които са достъпни до всеки. Масонството често се появява в публичното пространство чрез вестниците и нашите членове обикновено са част от изтъкнатите хора в обществото.
Ние не сме Религиозна организация!
Масонството, като организация, е съпричастна и толерантна към всички религиозни идеи и мнения. Масонството няма специфично вероучение, не обещава избавление, нито е догматично, нито е свързана с духовенство. Няма никакви изисквания за определена религиозна принадлежност на кандидата за да бъде приет в Масонството. Изискванията към кандидата е да вярва във върховно божество.
Масонските ритуали съдържат учения и примери от Библията, но те са давани най-вече като отличителни пояснения.
Масонството не изисква да принадлежите към църква, синагога или джамия, въпреки че много Масони са активни членове в техните религиозни организации и сред нашите редици има лидери на различни вероизповедания.
Свободното Масонство приема вашето право да принадлежите към някоя църква или религиозна организация и не пристъпва това ваше право. Нито Масонството се опитва да бъде заместител на вашата църква.
Масонството се опитва да обединява мъжете в братство, но не да създава религия. Масонството се счита като голям поддръжник на религията. То постоянно насърчава неговите членове да бъдат активни във вярата на своя избор.
КАКВО НЕ ПРАВИМ
Сектантските религии и пристрастни политически въпроси не се дискутират в Ложата и за това има много добри причини. Когато се срещаме в Ложите, ние всички се поставяме на едно общо ниво, и няма никакви класови и други различия присъщи на външния свят. Всеки Брат изповядва свои собствени вярвания и си следва своите собствени убеждения. Нашата цел е да се обединяваме, не да се делим. Тези две теми може да породят осезаеми различия на мненията, което може да доведе до разделение сред Братята. Никой член, който се занимава с политика не може да очаква подкрепа на политически виждания или политически кандидати само заради участието си в живота на Ложата. Това, разбира се, не означава че въпросите, свързани с управлението на правителството или индивидуалната свобода, не се обсъждат от Масоните, в качеството си на добри граждани.
Ще възникват въпроси, засягащи живота на Ложата, които трябва да се дискутират. При тези дискусии трябва да се спазва благоприличие и всеки трябва да показва толерантност към мнението на останалите. Всеки Майстор иска да има хармония в неговата ложа; и след като вече веднъж нещо е гласувано, и е взето за решение, решението трябва да се приеме от всички членове, независимо как са гласували.
Масонството учи всеки Масон да бъде добър гражданин и да изпълнява своите обществени задължения. Ние не се опитваме да попречим на някого да си изрази мнението или да служи на собствения си град, държава или нация по един почтен начин. Всеки, който работи в политиката, не трябва да се опитва да влияе политически като Свободен Масон; нито в името на Свободното Масонство да се възползва от неговите права.
В обобщение: Масоните никога не трябва да представят на движението някакви сектантски или политически въпроси; и в своя живот трябва да сме лоялни към поведението на добър гражданин с обществено съзнание.
МАСОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Вие очаквате да се присъедините към Масонската Ложа, или „Символичната Ложа“. Това е основата на всички останали Масонски организации, към които вие или член на вашето семейство, може да пожелаете да се присъедините за в бъдеще.
Не сме сигурни, от къде произлиза името „Синьо Масонство“. Едната от теориите е, че синия цвят характеризира приятелството. Цветовете имат широко място в традициите на движението. Ние знаем, че когато Обединената Велика Ложа на Англия е избирала цветовете на облеклото си се е водила главно от цветовете свързани с Ордена на Жартиерата. Когато Ордена на Жартиерата бе създаден през 1348 година от Едуард III, основния цвят бе светло син. Цветовете на Свободните Масони не са произлезли от древния символизъм. Облеклото на три степенни групи са свързани главно с три цвята. Символичните степени са сини, Кралската Арка с червено, и другите степени със зелено, бяло и други цветове, включващи и черно. В света, в много култури синьото символизира безсмъртие, вярност, вечност, благоразумие и доброта. В Свободното Масонство в частност, синьото символизира универсалното братство и приятелство и „ни инструктира, че в съзнанието на Масона, тези добродетели трябва да са толкова обширни, колкото е самата синята арка на Небето“.
Две от организациите, Йоркския Ритуал и Шотланския Ритуал, се разпространяват чрез знанията от Синята Ложа, или базовото Масонство, и последващото обяснение на това значение.
Орденът на Източната Звезда, Белият Олтар на Ерусалим и Амарант, приемат и мъже и жени. Изследователските Ложи изучават академично Масонството.
Има и други организации. Интернационален Орден на Де Моле (за млади мъже) и Дъщерите на Йова, Интернационалния Орден на Момичетата на Дъгата за млади хора.
Последните са по-скоро организации за членовете на семействата на приетите Масони.
Всички Масонски организации очакват своите бъдещи членове. Това което се изисква от членовете е да отделят време, финанси и енергия.
КАКВО ДА СЕ ОЧАКВА
Всички ритуали в Масинството са сериозни и се изпълняват по достоен начин.
Няма място за шеги.
Влизайте в Ложата с позитивно отношение, което ще помогне да оцените сериозните и тържествени ритуали, в които ще участвате.
Степените, или преподаваните учения, са под формата на кратки пиеси, където вие вземате участие, с помощта на требник. Езикът на ритуала е достъпен и съдържанието е пълноценно и интересно.
Когато получавате всяка степен, вие трябва да сте облечен подобаващо. Когато дойдете в ложата, ще бъдете помолен да изчакате малко във отделна стая, докато Ложата се приготви за работа в съответната степен. Няколко човека ще се срещнат с вас формално. Ще ви бъдат зададени няколко въпроса, за да се запознаят с вашите мотиви и да се потвърди вашият свободен избор да се присъедините към Братството.
Ще бъдете просветен в съответната степен от група Масони. Вслушайте се в смисъла на това, което ви се казва. Това са духовни уроци, които се дават с голямо достойнство.
Не трябва да имате притеснения, когато влизате в ложата. Въвеждането в степента представляват обикновени уроци и към вас ще се отнасят като с приятел и брат, в който вие се превръщате.
ЛАНДМАРКИТЕ
Преди да се развие модерното измерване и система на заснемане на позицията, формата и размера на съответния парцел от оторизираните власти, начина за изграждане на перманентни огради на фермите, полетата или парцелите земя е било трудно и често много сложно. Често единствения метод, които се е използвал, е да се фиксират чрез някои елементи, като хълмове, реки и поточета, скали или дори дървета за да се образува линия от тях до други подобни елементи и т.н., докато се образува граница на собствеността. Тези малко или много перманентни маркери са се наричали Ландмарки. В допълнение, е лесно да се разбере, защо разрушението или преместването на Ландмарките се е считало за много сериозно нарушение; имало е значение на ограбване на собствеността на човек – затова в древността се е казвало „Да не се преместват Ландмарките на съседа“.
Свободното Масонство почитат този термин в името на един от най-важните основни закони, именно с това се казва, че в Масонското Движение има точни принципи, практики, традиции, прилагане на закони, които не могат да се изменят от нито един Масон, Ложа или Велика Ложа. Този смисъл се влага, когато се споменават „Древните Ландмарки“, фраза, която много често ще чувате движейки през своят Масонски път. Нека да видим дали ще можем да разберем тази фраза, поне в по-широк смисъл.
Свободното Масонство има своя идентификация и характер. Някои неща не могат да се променят, изменят или премахват, без да се промени тази идентичност – т.е. ако ще се извършва промяна Свободното Масонство трябва да продължава да бъде същото както преди. Но има промени, които ако се извършат ще се промени Свободното Масонство – т.е. ще се промени неговата идентичност и ще се превърне в нещо друго.
Нека дадем прост пример. Представете си чаша вода. Ние можем да разделим тази вода на по-малки и по-малки порции, докато не стигнем до молекулите, но през цялото време ще бъде вода. И ако не спрем до тук, а накрая разделим и молекулите, вече няма да имаме вода, а газ – кислород и водород. Това е повратната точка, след която течността не може да промени без да се загуби нейната индентичност.
Това е илюстрация на идеята на Ландмарките. Те определят това, което е значимо за идентификацията на Масонството. За да се променят те, трябва да се промени Масонството. Нека, затова, по груб начин, дефинираме доктрината на Ландмарките:
„Каквото е счетено за необходимо за да се поддържа индентификацията и сигурността на вечното съществуване на Свободното Масонство е с качеството на Ландмарка.“
Сега виждате защо дори самата Велика Ложа не може да промени тези Ландмарки! Ако Велика Ложа можеше да ги променя, това би унищожило и нея самата, защото не би останало никакво Масонство и не би съществувала Велика Масонска Ложа без Масонство.
Не е възможно да се изброят всички Ландмарки, но има няколко добри примери, които ще помогнат да се изясни тяхното значение. Ще обърнем внимание на няколко специфични примери, като подчертаем, че това далеч не е изчерпателно.
Началото на Свободното Масонство датира преди шест или седем стотин години и произлиза от Оперативните Масони на Англия и Европа. Много от техните изкуства, практики, обичай, символи и емблеми са трайно въплътени в същността на Масонството. Ако премахнем всичко, което сме наследили от Оперативното Масонство, не само ще унищожим връзката с нашата история, но цялостно Братството няма да бъде познаваемо. Ето някои неща, които имат качествата на Ландмарки.
Много неща в Масонството, които са пазени в тайна от външния свят се считат за свети. Тази ТАЙНСТВЕНОСТ не е театрална поза за да се задоволи желанието за мистицизъм, но е изключително важна за същността на движението, така че не бихме си представили Масонството без това. Не биха съществували Ритуалите, Посвещението, Моралния дълг, знаците на разпознаване и всичкото уединение, което прави Ложата толкова възхитителна. Затова, Тайнствеността има значението на Ландмарка.
Още от самото начало, Масонството приема за членове само зрели мъже. Момчета под определена възраст не могат да се държат отговорно към своите Задължения; и ако се допускаха жени, цялата система от самото начало до края би трябвало да се промени и много малко би останало от сегашния и вид.
Всеки търсещ трябва да притежава определена квалификация, да бъде физически и психически здрав, да има добри препоръки, добър нрав, свободен, на зряла възраст. Ако тези квалификации не се взимат под внимание, всякакви хора биха се възползвали, хора, които нито ментално, нито морално биха приели Масонския живот и в резултат Масонския живот би изчезнал. Също така е необходимо търсещия предварително да не бъде запознат с мистериите, в които ще бъде въведен, а трябва това да се случва при неговото иницииране. Това също е съществена част от нашето Братство и е толкова жизненоважно, че цялата система го приема като необходимо условие. Ако елиминираме Инициирането, това общество, което ще остане няма да бъде общество на Свободни Масони.
Друг фактор със същото значение е тайното гласуване. След като принципната цел на движението е да събере мъжете заедно в братска верига, е важно да се приемат кандидати, които да не нарушават хармонията сред останалите членове. Гласуването е така конструирано, че да се спазва този принцип и ако единични членове са на мнение, че дадения търсещ е неподходящ, техните гласове имат възможността да го изключат.
В Ритуалът, обхващащ Работата, Лекциите и Церемониите се изучават принципите, моралът и значението на Масонството. Символите, емблемите и алегориите са свободно вплетени и се изтъкне значението и подсили драматизацията на тези предаваното знание. Може би няма други „постоянни маркери“, които да определят значението на основната идентичност на Ритуала.
Суверенитета на Великата Ложа, и съответно суверенитета на Ложата, в границите на своята юрисдикция са от важна необходимост; защото без такъв суверенитет не можем да се предпазим от анархията и Братството ще бъде разбито от противоречиви сили, генерирани вътре в него.
Всеки Масон трябва да се подчинява и да има респект от гражданския закон. Никой Масон не трябва да е обвързан с политически размирици, никакви политически дискусии могат да се донасят в нашето сдружение. Ако това правило се наруши, то нашата организация ще се оглави от някоя политическа или социална партия и би изчезнала при първата радикална смяна на политическата власт; и докато това е в сила би била управлявана от сила външна на нашата организация, без възможност да регулира и контролира своето собствено съществуване.
Същият ефект е заложен и в древния закон, забраняващ на кандидата или Брата да бъде разпитван за неговата изповядвана религиозна вяра и забраняващ сектански въпроси да се натрапват в Ложата. С други думи би означавало пълна разруха на Свободното Масонство ако попадне в ръцете на политическа партия или на някоя определена религиозна Вяра.
Последният пример може да бъде определен като най-висшата Ландмарка от всички. Вярата в Бог, с Олтара в центъра на Ложата и Светата Книга на Божия Закон отворена върху него, Вярата в безсмъртността, вярата в молитвите – това са религиозните принципи на Свободните Масони, и думата „принципи“ се използва в буквален смисъл. Ако този духовен живот се разруши, нашето движение ще дегенерира в обикновен социален клуб, нещо, което е с обратно значение от текущия смисъл.
Вие все още не сте Масон. Ако имате благоприятен шанс ще бъдете приет за член на Ложата, и ако след това прогресирате в Масонското познание и придобиете на опит, както всички вярваме ще стане факт, вие ще узнаете повече детайли от тази тема и вие ще имате преимуществото да ги изучите отвътре, отколкото отвън. То ни пази от всяко възможно външно влияние. Няма начин да се промени Свободното Масонство да обслужва вкусовете, слабости, предразсъдъци или желания на кандидата, а обратното – кандидата е този, който трябва да си промени светогледа в унисон с Масонството. За да станете Масон, вие трябва да сте готов с цялото си прямота да приемете от цялото си сърце знанието и принципите, подчинение на законите и почитание на Древните Ландмарки.
ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ: Приятелство, Моралност и Братска Любов
Главните принципи на Свободното Масонство са Приятелството, Моралността и Братската Любов. Важно е да не се пропуснат принципите, освен тези три учения, на които Свободното Масонство набляга много, има и други с почти същата важност, и докато обсъждаме нашите теми, трябва да засегнем и другите значими такива.
Под наименованието „Принципи“ се влага смисъл на знания, които са толкова очевидно истински, толкова универсално приети, че ние им вярваме напълно и винаги ги приемаме с цялата им важност. Примери за такива знания има навсякъде около нас. Доброто здраве е по-добро от болестта, човек, които говори истината е по-благонадежден отколкото лъжеца, по-добре е да се спестяват пари, отколкото да се прахосват, трудолюбивия човек е по-полезен отколкото мързеливия; съветът на мъдрия човек е по-полезен отколкото този на глупавия; образованието е по-предпочитано отколкото невежеството – това са съвсем малка част от безбройните примери от принципите, които никой интелигентен човек няма да постави под съмнение. Всеки ги приема за важни. Те са Основни Принципи.
Когато се обърнем към Основните Принципи в Свободното Масонство, веднага се натъкваме на интересен факт: Свободното Масонство счита Приятелството, Моралността и Братската Любов за принципи от този вид! То ги приема за верни в смисъл, че никой не трябва да се съмнява в това, това е очевидно и себедоказващо.
Питаме се дали всеки счита това за правдоподобно? Не е странно, че може да приемем, например, че такова нещо като Братската Любов е силно желано, но не е практично и това не е ли само едно желание, което реално никога не може да се случи? Предизвикателно е за Свободното Масонство да нарече нещо „Основен Принцип“, нещо което е не само вярно, но и разбираемо, очевидно и необходимо вярно. Докато не схванете този факт, докато не се убедите, че ученията в Масонството са реалност, себедоказващо верни, а не празни идеали, вие никога няма да разберете Масонското знание. Свободното Масонство не ни казва, че Приятелството, Моралността и Братската Любов не са истински – напротив, то ни учи, че те са истински. Те са истинската реалност на нашия живот и не е възможно да поставяме под въпрос тяхното съществуване, както не можем да поставяме под въпрос земята под краката ни, или слънцето над главите ни. Въпросът е не дали вярваме в тяхното съществуване, просто не можем да не вярваме в това, въпросът е какво ще направим за тях?
Нека се концентрираме за момент към Основните Принципи, започвайки с Приятелството. Някой може да каже, че Масонството ни учи как да си създадем приятели, като ни учи как да бъдем приятел. Човек, бидейки социално същество, не може да намери щастието си сам и затова го търси в компанията на другите. За съжаление, не винаги търсим правилното щастие, щастие за някой може да означава нещо съвсем различно за друг. Докато Масонството не си играе на Монополи с добрите мъже, факт е че вие влизате в движението по собствено желание, и също е вярно, че вашия характер и репутация са били напълно пълно проучени сред тези, които ви познават. Затова, факта, че сте били препоръчан и представен е доказателство, че Ложата вярва, че приятелството в Масонството ще ви се разкрие и че духът на приятелството, което ще предложите, ще бъде приет от всички. Искреността, толерантността, симпатията, вярата, интереса, предаността, топлотата, неегоистичността – дори саможертвата са някои от компонентите на истинското Приятелство. Масонството ни учи на всички тези добродетели и ни насочва вниманието към факта, че истинското Приятелство, е това Приятелство, което остава вярно, това Приятелство, което може да подслажда нашите взаимоотношения с околните.
Моралът, добрия морал, са тези приети стандарти на поведения, които измерват действията за да определят годността им към установения ред. В този ред на мисли Моралността е пример на тези приети стандарти. С тези дефиниции става ясно, че Моралността означава да използваме добър морал в нашето ежедневие. Моралността не е въпрос на разкаяние. Човек, който се придържа към моралния закон или в границите на приличието, единствено защото се страхува да постъпва по друг начин, може би лъже себе си и рядко околните. Такъв човек се превръща в двуличник – една част от него иска да се държи принципно, в синхрон с благоприличието, а другата част от него се възпира да бъде неморален, само от страх. Това са наставленията за моралност на поведение. Няма такова нещо като Масонска Моралност, която да е различна или особена или да бъде различна от общоприетата. Масонството не предлага други специфични морални норми, нито създава такива. Масонството ни учи да спазваме практиката на всички добри морални норми, оставяйки преценката за добро и лошо на съзнанието на всеки от нас. Ще се убеждавате в това, че Масонството дълбоко подържа парниците на Морала, когато преминавате през отделните Степени.
Какво е Братската Любов? Очевидно, това означава, че даваме на друг човек възможно най-високата оценка като приятел, спътник, другар, съсед, събрат. Това, от което имаме нужда е просто да бъдем с него, просто да прекараме няколко часа заедно, да имаме привилегията да работим заедно. Ние не очакваме от нашето сътрудничество да изкарваме пари или да развиваме бизнес или да развием друга форма на егоистична печалба. Нашето сътрудничество дава смисъл на нашето съществуване, са нашето опрощение, са нашата награда. Всички знаем, че Братската любов е тази върховна добродетел, без която живота би бил самотен, нещастен, грозен. Това не е надежда или сън, това е факт – реален като деня и нощта, както закона за гравитацията. Свободното Масонство се гради на този установен факт и ни осигурява възможността да имаме такова другарство, насърчава ни да го разберем и практикуваме и да го приемем за един от законите на нашето съществуване, то е накратко и буквално една от Основните Принципи.
Както започнахме в началото, Приятелството, Моралността, и Братската Любов са Основните Принципи в Масонството. Има и други принципи, знания за необходимости и истини, които са толкова очевидни, че не е необходимо да ги подкрепяме с аргументи. Ние ще ви подтикваме да размишлявате върху знанията, преподадени от Масонството при преминаването ви от степен в степен, имайки предвид това. Може да не забележите, че всички те са необикновени и вълнуващи. Необикновени, понякога интересни, не бива да се сравняват по стойност със знанието, че истините, които Свободното Масонство е определило са вечни. Те не са въобще нови, нито прекалено стари, времето не може да намалее значението, нито да изхаби тяхното безкрайно разнообразие, свежестта на Безсмъртието им принадлежи, защото те никога не умират, притежават безспирно вдъхновение и неизтощим апел. Те са Основните Принципи на Свободното Масонство, защото винаги и навсякъде те са били Принципи на човешкия живот.
КВАЛИФИКАЦИИТЕ
След като веднъж чрез топкуването се реши, че вие притежавате необходимите квалификациите на търсещ, вие може да попитате дали има нужда да продължавате да обръщате внимание на този въпрос. Отговорът на този въпрос, е че квалификацията е не само тест дали търсещия е подходящ да бъде приет за Масон, но и дали е подходящ да се развива като Масон, веднъж след като е приет за такъв. Това са квалификации, подходящи за Масон, но не само за човек, който желае да стане такъв. Затова тези квалификации остават в сила и след като сте преминали успешно топкуването.
Думата „квалификации“ говори сама за себе си. Тя произлиза от Латински термин, означаващ „ценност“. Англо-саксонския термин за същото, означава „стойност“, от което ние ползваме термините „уважаем“ и „почитаем“. Следователно Квалификациите на търсещия означават, че ценностите и стойностите, които той притежава му отреждат място на във веригата на Масонството.
Тези стойности са два вида, вътрешни и външни. Вътрешните квалификации се разделят на два главни направления. Едното от тях е, че търсещия трябва да е дошъл „по своя собствена воля“. Това означава, че трябва неговото желание да бъде доброволно, не подложено на натиск, неясни мотиви; и последицата от това – и тук наблюдаваме как квалификациите остават в сила през цялата масонска кариера – че никой Масон не може да моли търсещ да бъде член.
Друга вътрешна квалификация е, че търсещия трябва да дойде „неповлиян от търговски мотиви“. Това твърдение е очевидно: той не може да очаква, че от братството той ще получи някакви бизнес, професионални или финансови облаги, и по същата логика никой приет Брат няма правото да иска да подобни услуги от него. И двете квалификации са приети като вътрешни, защото се свързват с мотиви, които са вътрешни само за него.
Външните квалификации, за улеснение, са разделени на няколко направления:
Физически. Търсещия не може да бъде жена, дете или евнух. Това е една от древните Ландмарки на Масонството.
Търсещия трябва да бъде пълнолетен, което по нашите представи е 18 години, защото никой човек не може да приеме всички Масонски задължения, докато не достигне възраст в която да е легално отговорен за своите действия. Определението „непълнолетен човек“ и също „стар изкуфял човек“, последното определение „изкуфял“ означава, че човек е изгубил способността си да определя или освобождава себе си от отговорност.
Духовни. Духовните квалификации не са стриктно дефинирани, всяка от Великите Ложи отиват далеч в това да определят какво търсещия трябва да прочете и напише. Но те са изразени с точно съдържание. Голямо е знанието на Масона, големи са нуждите му от знания, не е възможно той да получи такова знание, освен ако не притежава поне средно ниво на интелектуални способности.
Социални квалификации. Тези квалификации са във връзка с гражданските и добросъседските отношения. От тези квалификации е ясно, че търсещия трябва да е свободен човек. Това означава, че той трябва да си е свой господар, свободен да поема собствени задължения, без външна интервенция. Също е необходимо да има добра репутация сред тези, които го познават добре. От по-важно значение е, той да е добър гражданин, да спазва законите, да е послушен, както Древното Задължение поверява, да се опазва от въвличания в социални бунтове или други форми на социални безредия.
Морални и Религиозни. Според Древната Ландмарка, Масонът трябва да бъде „добър и справедлив човек“, човек с „чест и достойнство“, който се насочва от Компаса, измерва се с Правия ъгъл, и се изпитва с Отвеса.
Относно религията, търсещия трябва да вярва в Бог, в Безсмъртието и неговото водещо правило и вяра да бъдат Божиите Свещени Закони. В същото време, от него се изисква да бъде толерантен и няма да бъде изпитван за неговата вяра, неговата религиозна принадлежност.
Има и друг вид квалификации, определящи неговото пребиваване, като неговото задължение да заплаща определената такса и членство. Всички тези квалификации, които са описани са важни и се отнасят, както за търсещия, така и за членовете на движението.
В заключение ще бъдете помолени внимателно да спазвате една важна точка. Ние направихме официален портрет на Масона, чрез това изброяване на квалификации. Не е възможно да се предвиди дали успяхте да схванете колко е важно да уловите този факт в вашите усилия да разберете истински Свободното Масонство.
Масонът трябва да е мъж, който да се справя с работата, с морална компетенция, отговорност и дискретност; с добра репутация, добър гражданин, с основна религиозна вяра, освободен от външна зависимост; отговарящ на изискванията на Братството, и приет за член на движението.
КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ МАСОН?
Мъж, който отговаря на описаните изисквания.
Какво е Свободно Масонство?
Сдружение на такива мъже, отдадени на идеите на движението
Какви са идеите и ученията в Свободното Масонство?
Всички истини, идеали и същности, които описват, интерпретират, поддържат, задоволяват и насърчават такова движение.
КАКВИ СА ЦЕЛИТЕ НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО?
Да се открият такива мъже, да се изграждат такива мъже, да се свържат в Братство, отдадено на живота на такива мъже.
Видно е, с достатъчна доза чистота за да не се допусне объркване, как квалификациите, поставени в центъра на Масонството, изрязващи стандартите му, определят кои могат да бъдат Масони в действителност и ни определят пътя на усилията ни в движението. Не само е достатъчно човек да притежава такива квалификации за целите да бъде търсещ, те са задължителни за всички нас докато сме членове на Масонството.
ОТНОШЕНИЕТО НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО КЪМ ПОЛИТИКАТА И РЕЛИГИЯТА
Една от най-важните Ландмарки е тази, която забранява на Масоните да участват в всяка форма на религиозно или политическо сектантство. Ние не можем да попитаме кандидата за неговите лични ползи от политиката или религията; ние не можем да обсъждаме въпроси от този характер на нашите сбирки, нито не можем да взимаме публично отношения по тези теми от името на Масонството. Кандидата трябва да вярва в Бог, да вярва в безсмъртието на душата и трябва да почита ценностите на Светия Закон като свои правила и стремежи в своя живот. Също трябва да се стреми да бъде добър гражданин, но неговия избор чрез възгледите на коя политическа партия ще си реализира идеалите на гражданин си е изцяло негов.
Отношението на Свободното Масонство към сектанизма е повече от негативно. То отива по-далеч отколкото само да кажем „Долу ръцете“ от това. Забранява се на всички Масони всякакви форми на сектански дискусии. Такива дискусии са не-Масонски – т.е. те са категорични нарушения от написания Масонски Закон и нещо, с което всеки Масон трябва да се съобразява и спазва пълна дисциплина.
Не е трудно да се разбере причината на тази Ландмарка. Свободното Масонство съществува в името, е посветено и отдадено на живота на Братството. Братството се има в предвид, много от нас, мъже от различни сфери на живота, с голямо разнообразие от характери и религиозни и политически възгледи, са сбрани заедно, свързани от приятелство, хармония и доброжелателство. За да се подържа тази хармония е необходимо да се пазим от каквито и страсти и предубеждения да са ни разделили на срещуположни групи, вражди, разколи или конфликт на интереси. Всеизвестно е, че няма по вероятно нещо, което може да раздели и отчужди мъжете от религиозния и политически сектанизъм. По тази причина сектанизмът е забранен, защото нуждите и благоденствието на Братството го изискват.
За това Свободното Масонство забранява сектанизма сред всички свои членове. Но, може да поискате да знаете, какво е отношението към сектанизма във външния свят, който е причината да се воюва със Свободното Масонство. Какво трябва да направи Масона в отговор на атаката отвън? Това е уместен въпрос. По време на своята история Свободното Масонство е било предмет на атаки. В Америка преди сто години, коалиция от определени църкви с помощта на национална политическа партия заклеймиха масонството. В допълнение, няколко години наред правителството постави извън закона нашата организация. Най-вероятно Масонството винаги ще има такива врагове, както и всяка друга организация.
Нашето противодействие на такива атаки е да ги игнорираме. Ние не отвръщаме обратно. Ние приемаме позицията, че ако някой човек или група от хора не са съгласни със знанието на Масонството, това е лично тяхно дело и не ни засяга. Ние не каним никого, или да се оправдаваме от такава атака, затова това не е наша работа. Нашата вяра в истината и правотата на Свободното Масонство са толкова добре базирани, че ние със сигурност не трябва да правим нищо друго освен да продължаваме да бъдем себе си, по този начин рано или късно ще замлъкнат всички нападки от всякакви врагове.
Това обобщава какво Свободното Масонство описва като негативно отношение към религиозния и политически сектанизъм, но то има и положително отношение към религията и политиката и това ще представим след малко.
Положителното отношение най-общо води началото си от великата Масонска идея за Толерантността. Толерантността винаги е била една от най-важните учения на нашия Ред. Какво имаме предвид под Толерантност? Ние нямаме предвид че една вяра е по истинска от друга; или толкова ценна като друга, ние не сме застъпници на общото безразличие към всички вярвания, нито пък имаме предвид, че всички разлики на мненията трябва да бъдат стопени от компромати. Като вярващи в толерантността, ние предприемаме обратната позиция – ние вярваме, че една вяра може да е по-вярна от друга, че едно мнение може да е по-добре доказано от друго и ние искаме истината да излезе на яве. Обаче ние знаем, че истината не може да излезе наяве, докато човек не е свободен да прецени фактите за себе си, да помисли сам, да говори от свое име, да съпостави житейските реалности за себе си. Нека всяко човешко съзнание има честно отношение, нека бъде оставено да наблюдава света за себе си. Това, ние вярваме, е единствения начин в който истината за всяка велика същност на човешкия живот ще бъде намерена. Толерантността, затова е позитивно и конструктивно нещо, тя насърчава всеки човек да разсъждава сам, защото по друг начин няма човек да се научи в дългосрочен план да разсъждава за по един и същ начин.
В нашата верига, ние контактуваме едни с други, и докато религиозните и политическите мнения ни засягат, то в името на феър плея, ние може да не сме съгласни, но ние не трябва да бъдем отрицателно настроени.
Обаче, отношението на Свободното Масонство е дори повече дефинирано от това.
Първо, по отношение на религията, както казахме преди, Свободното Масонство е отдадено и посветено на Братството. Но Братството лежи на основите на религията. Всеки Масон трябва да вярва в господ и в безсмъртието на душата. Книгата на Свещения Закон трябва да бъде отворена на Олтара на всяка ложа. Кандидата приема своят морален дълг на колене. Преди да поеме някакво важно обещание, Масона търси помощ и закрила, чрез молитва към Великия Архитект на Вселената. Това е и религия и не е религия. Това е вяра – но не е вяра, която е изповядана от нито едно вероизповедание. Това е почит – но не е преклонение свързано с нито един Олтар. Според великите думи на Първата Книга на Конституциите /First Book of Constitutions/, това е религия в която всички добри мъже вярват. Това е основата, върху която са се изградили всички религии, всички църкви, всички движения и секти. След като Масоните се обединят на тази основа, впоследствие те могат да продължат да градят тази църква или онази, може да се присъединят към една доктрина или друга, Масонството не ограничава никого в този техен избор, твърдо настоява на това че каквото и да е на всеки от нас личното мнение, ние ще се придържаме към тази основа.
Второ, по отношение н политиката, политиката означава дискусии и установяване на въпросите на социалната политика /линия на поведение/. Като дали правителството трябва да издържа голяма армия и флот или по-малки? Трябва ли да облага с мито вносните и износните стоки? Трябва ли да има силно централизирано правителство или по-слабо централизирано? Трябва ли да позволява свобода на мисълта и мненията или не? Трябва ли да допуска свобода на изповядванията на религиите или трябва да ограничи вярата в една централизирана църква? Как ще се налагат и събират данъците?
Това е пример за високо гражданско съзнание и Масонството изисква от всеки свой член да бъде добър гражданин. Както видяхме, религията на Масонството е общата основа, върху която са развити другите религии, така и високо гражданско съзнание осигурява обща основа на всички политически движения. Всеки Масон може да симпатизира към дадена политическа партия, да има мнение относно митническите ставки, може да подкрепя голяма армия или по-малка; никой не може да го ограничава в неговото мнение, но каквото и да е неговото мнение, той трябва да е добър гражданин, спазващ закона, доверен на нацията, лоялен към социалните власти и толкова отзивчив към обществените си задължения, колкото и към личните си.
Да обобщим: Като Масони не трябва да натрапваме в движението никакви спорни сектантски въпроси, не трябва да обръщаме внимание на тези, които се опитват да атакуват Масонството; трябва да се придържаме към тази религия, с която всички почтени мъже одобряват и в своя живот като поданици на Републиката, трябва да сме лоялни към откриването на добри граждани.
ВАШИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КАТО МАСОН
Вие ще бъдете пълноправен член на братството, когато получите трите степени, докажете вашите умения във всяко от тях. При поемането на задълженията във всяка степен вие влизате в споразумение с Ложата, където сте натоварен да изпълните определени ангажименти, а Ложата се задължава да ви покровителства с определени права и привилегии.
Винаги вашите задължения ще бъдат да сте лоялен към Масонството, предан към по-висшите офицери и да спазвате Масонските закони. Това са фундаментални условия за членовете. Като Масон ваше задължение ще бъде да поддържате членството в Ложата. Ако е необходимо или целесъобразно може да си прехвърлите членството в друга Ложа. Членуването в Ложата води и до някои парични задължения. Те трябва да се заплащат навреме, като това е императивно условие за членство. Докато Ложата не е благотворителна организация, тя ни учи на любов и милосърдие към всички човешки същества и особено към Братята Масони, техните вдовици и сираци. Затова ваш дълг е да сте готов да подадете ръка за помощ на Брат Масон в болест или беда, да помогнете в благотворителността на Ложата, след като вие станете Майстор Масон дотолкова доколкото вашето съзнание ви води и вашата съвест ви позволява.
Ако сте Майстор Масон и присъствате на топкуването на търсещ, вие трябва да гласувате. Това е друг начин да се каже, че отговорността за вземане на решение кой ще бъде допуснат за Масон се носи от всеки член. Вие може да бъдете привикани от Майстора на Стол да присъствате на специални срещи в Ложата или да се освободите от някои задължения като Масон и ако не сте възпрепятстван от някои обстоятелства, вие сте длъжен да се подчините.
Ложата се отличава от други организации по много фундаментални отношения; задълженията и отговорностите не могат да се захвърлят или да се поемат само заради удоволствие или прищявка и членуването не е само жест на уважение или празна привилегия. Братът не може да стои настрани докато му се отдаде възможност да задоволи егото си, нито да се стреми да прехвърли своята тежест на нечии други рамене. Мистичния възел, който ни свързва едни с други ни държи здраво.
Когато сте сред непознати вие имате сигурни средства, чрез които може да се разпознаете като Масони и да установите Братски взаимоотношения с хора, които досега не сте срещали. Да знаете, че където и да отидете в този свят, независимо каква финансова или социална позиция имате, вие ще намерите Братя, които са готови да ви подадат ръката на приятелството – това е една от най-великите привилегии на членството.
ВАШАТА НАГРАДА КАТО МАСОН
Ако преминете през степените, получите работата, решите, че Свободното Масонство е страхотна организация и ако не осмислите и не приемете знанието, което то ви предлага, тогава сте ни загубили времето, както и вашето време и пари. Ако приемете предизвикателството да се запознаете с различните доктрини и истини, които ви се представят, изучите ги, анализирате ги, размишлявате върху техните значения, и ги приложите във вашия собствен живот, тогава вашата инвестиция от време и пари са богато възнаградени.
Не практикувайте двойния стандарт на поведение, прилагайки Свободното Масонство като част от вашия живот, но чувствате, че не може да се приложи в други аспекти. Може да приложите знанията на многозначителното свободно Масонство към всеки аспект от живот си и ние искрено се надяваме, че вие ще разберете как да следвате тази практика. Вие трябва да се възползвате от тази велика възможност на самоусъвършенстване в пълна степен, така че принципите на Свободното Масонство да се разпространят във всеки аспект от вашия живот. Когато постигнете това Свободното Масонство ще се превърне в най-великото ваше преживяване.
Като член на Ложата, вие ще сте избираем за позицията на всеки офицер. Ще бъде ваше право да посещавате други Ложи от същата или друга Юрисдикция, имайки предвид, че ще бъдете допуснат от Майстора на Стол, след като бъдете разпознат. В случай на болест или беда вие имате право да поискате помощ, но само решението на Ложата може да ви я даде.
Това изложение не е пълно. Ние само докоснахме началото на велика тема, но както се надяваме, след като получите достатъчно светлина, вие ще можете да отидете напред – с разбирането какво Масонството означава за вас и също какво вие означавате за Масонството.
У всеки човек има дълбоко вкоренено желание да изследва света около себе си и да узнае повече за произхода на живота, неговата цел и неминуем край. Както много други хора, така и аз, в лутанията си към познанието, си дадох сметка, че дори и да не разполагам с цялата мъдрост на света, дори и да не съм сигурен, че ще имам условия, време и сили да се изкача по стръмната стълба на масонството, то отдавна е дошло времето да разсъждавам и да търся. Въпросът ЗАЩО за мен е най-важният въпрос и този градеж е един опит да си отговоря на някои от безбройните пъти, в които съм си го задавал до сега. Поради тази причина реших да напиша следните редове, в които да споделя своите търсения и идеите, които са се родили по време на тези търсения. Нямам претенции, че идеите в този градеж са верни, нито дори че са логически обосновани. Те са породени от размисли върху някои философски понятия, масонски идеи, както и от размисли върху седемте херметични принципа, в чиято универсалност съм убеден безрезервно. Считам тези принципи за синтезиран модел на Всемира, както и че те демонстрират неговия образ и смисъл.
1. От общоприетата дефиниция за Вселената се заключава, че тя е едно сложно съчетание между пространство, време, материя и енергия, в което човекът съществува материално чрез своето тяло. Ние обаче знаем, че човек не е само тяло, защото той има способност да разсъждава, да чувства, да помни, има душа, има разум. Но тогава веднага възниква въпросът как е свързан разумът с тялото и всъщност този разум специфичен белег, присъщ само на човека ли е или има някакви други по-дълбоки корени във Вселената? Сигурно всички са запознати със схващането от античността, че разумът не може да се обясни с материалността на тялото. Посредством дейността, осъществявана от неговия разум, човек създава нови идеи и твори новости. Буквално прието обаче, това означава, че всяка една идея или новост, преди да е създадена от разума на човека не трябва да е съществувала, защото създаване означава възникване за първи път. Само нещо несъществуващо може да бъде създадено. Това е в разрез с възможността идеите да съществуват извън нашето въображение и разум, т.е., да съществуват абстрактно и независимо от нас. Вярвам, че всички сме убедени в противното. Сигурни сме, че дори да не знаем нещо, не е невъзможно то абстрактно да съществува. Преди да бъде открит законът на гравитацията например, човек не го е познавал, не е можел да го обясни, но е знаел, че съществува някаква незивестна сила, която се проявява закономерно по определен начин. Ние не познаваме всички закони, съобразно които Вселената съществува, но наличието на определени закономерности е факт и Вселената съществува не по волята на случайността, а точно според тях. В това се заключава и един от херметичните принципи, а именно, че всяка причина има следствие и всяко следствие има причина, както и че случайността не е нищо друго, освен името на закона, който не е познат. Очевидно нищо не се измисля или създава. Разумът на човека не създава, а само открива непознати му до момента връзки, зависимости и закони и само достига до един по-голям обем и кръг на познание, включващо в себе си различни закони и взаимовръзки. В такъв случай какво може да означава това? Един възможен и вероятен отговор на този въпрос е, че съществува една всеобща и единна мъдрост, която съдържа в себе си всеки закон и всяка взаимовръзка и която не се създава от нас хората в нашето ежедневие, а само ни се разкрива малко по малко чрез разсъжденията на несъвършения ни човешки разум. Тази мъдрост, като всеобща и независимо съществуваща от някого или от нещо, включва в себе си абсолютно всички възможни въпроси и отговори. Тъй като тази мъдрост е абстрактна и целокупна, тя не зависи нито от пространството, нито от времето, нито подлежи на трансформации. Тя представлява едновременно, както безграничната всеобхватна способност да се осмисля всичко наведнъж, така и целият резултат от това цялостно всеобхватно осмисляне на всичко. Във вселенската мъдрост всяко едно съждение съществува заедно със своя резултат. Когато абсолютно всичко е известно не само, че не може да има грешно решение на поставена задача, но всъщност не може да има задача, защото задачите имат за цел търсене на нещо неизвестно, постигане на някакъв резултат, а вселенската мъдрост съдържа в себе си всеки един резултат за абсолютно всяко възможно съждение във Вселената. Вселенската мъдрост е пълна, завършена и всеобхватна и може да се отъждестви с всеобщата и единствена истина. Вярвам, че именно в тази всеобща вселенска мъдрост, в тази всеобща истина можем да съзрем познатото ни всевиждащо око… Всичко е известно, всичко е вярно и всичко е възможно. Нищо не се изследва, нищо не се търси, нищо не е скрито. Всъщност тази вселенска мъдрост се отъждествява с всеобщото вселенско познание, което е другото лице, другото проявление на вселенския разум. Вселенското познание се идентифицира с вселенския разум именно защото всички възможни логически връзки съществуват заедно и едновременно, т.е., невъзможно е да бъдат създадени нови логически връзки в нова насока, защото вече са обхванати всички насоки и познанието е завършено и целокупно.
Къде можем да търсим следи от тази вселенска мъдрост? Когато се замислим за строежа на Вселената, първата мисъл която ни минава през ума е за облаци газ, звезден прах, космически тела, планети, звезди и т.н. Това са все материални тела, течности и газове, които са изградени от елементарни частици, които са свързани помежду си под въздействието на различни закони. Но какво от това, че множество съвкупности от елементарни частици, свързани помежду си в обозрима материя, се носят из пространството? Къде е разумът? Херметичният принцип за причината и следствието ни насочва, че нищо случайно няма във Вселената. Съществуват неизвестни закони, които още не сме разкрили, но това разбира се не пречи те да оказват своето влияние по един или друг начин върху всичко, което ни заобикаля. Сигурно е, че всички тези тела, цялата материя в пространството следва предопределен от някакви закономерности път. Изведнъж осъзнах нещо, което сякаш винаги е било пред очите ми, но явно те са били затворени. Разумът е навсякъде във Вселената и се крие в невидимите закони, които я ръководят. Тези закони се проявяват чрез всички специални връзки между елементарните частици, които връзки са подчинени винаги на определена логика, на някакъв смисъл и разум, често невидим за нас. Всички елементарни частици във Вселената са подредени по някакъв определен начин според вида на връзките помежду им. Значи именно тази подредба, именно тези връзки между частиците са носителите на разума, а не самите частици. Разумът във Вселената се крие в логиката на свързаност между елементарните частици на материята, в същината на тяхната подредба по определен начин. Редът представлява разумността, логиката, закономерната подчиненост на връзките между частиците. Това много ми напомни на антагонизма между хаос и ред, които са доминирали вярванията на древните хора. Явно древните са имали изключително задълбочено философско познание и са осъзнавали необозримото, като даже са го поставили в центъра на своите вярвания. Естественият стремеж на египтяните бил да поддържат реда и да се борят срещу хаоса, като апогей на тези услилия е фараонът – живият бог, чийто основен дълг е да контролира хаоса и реда на земята. Тези древни вярвания ми станаха като че ли малко по-близки и по-понятни. Стремейки се към съвършения ред, очевидно древните египтяни са се стремели към съвършената истина, тъждествена на вселенския разум и на всеобщото единно познание. От друга страна хаосът представлява липса на каквато и да е закономерна връзка между дори най- най-елементарните частици (енергии), включително такива, които може би все още не познаваме. Ако няма никаква връзка между тях, тези частици биха представлявали един безкраен океан или облак без форма, без насочено движение, без ред и без цел. Това е абсолютният хаос. Наличието на физични, химични и всякакъв друг вид закони осмисля материята и я подрежда. Първият и вероятно основен херметичен принцип придоби конкретен смисъл. Вселената е ментална (разумна). Вселената е разумна, защото е подредена и всяка една връзка между всичко в нея е подчинена на някаква логика. Цялата Вселена е изградена от логика и разум. Не само всички тела, а цялата енергия и частици във Вселената са свързани помежду си от разума чрез логиката на различни общи закономерности, изразени чрез отношението помежду им. От своя страна тези закономерности не са нищо друго освен част от всеобщото и абстрактно съществуващо познание, независещо по обем и влияние, нито от времето, нито от пространството. Разумът е неразривно свързан с материята. Не може да съществува разум без материя (енергия) и енергия (материя) без разум. Вероятно това са двете проявления на едно и също цяло. Ако искаме да осмислим цялата Вселена трябва да се идентифицираме с нея, да бъдем цялата Вселена, защото само вселенското познание може да осмисли вселенската материя. Множество елементарни частици, сложно подредени и свързани помежду си изграждат и нас хората. Всяка една сложна подредба на частици, подчинена на един или повече закони не е случайна, не е хаотична и поради това носи част от вселенския разум, част от вселенското абстрактно познание. Както знанието за по-сложното включва в себе си знанието за по-простото, така и по-разумните тела (например „живите“) са изградени от същите елементарни частици като по-простите (например „неживите“), които частици обаче имат повече и/или по-сложни (т.е., подчинени на повече закони) връзки помежду си и поради това образуват по-сложно, по-подредено и поради това по-осмислено и по-разумно тяло. Още едно доказателство, че разумът е във връзката, а не в същността, ни дава структурата на човешкия мозък, в който се създават мислите. Всички знаем, че мислите се зараждат в мозъчната кора от нервните импулси обменяни между невроните. Също така съществува правопропорционална зависимост между броя на невроните в мозъка на един човек и способността му да мисли. Колкото по-голям брой неврони има в мозъка, толкова по-голям брой връзки между тях могат да се създават и да съществуват и съответно е по-голяма възможността на човек да разсъждава по-добре. Абстрактният разум обгръща материята и се пренася по нея чрез връзките между частиците, точно както човешката мисъл се създава и пренася чрез връзките между невроните. Това разбиране също може да бъде отнесено към ложата, където множество братя със самостоятелно съзнание и разум се свързват в братска верига, за да обменят разум и познание и постигнат прогрес по пътя към съвършенството, отъждествено с абсолютния вселенски разум. Това по принцип е смисъла на всяка една връзка между всички хора на земята, но връзката между братята в ложата е по-специална, като подчинена на по-висш ред, повече смисъл и логика за постигане на по-добър резултат. Разумът се разпростира във връзката на всеки един брат с останалите и колкото по голяма и здрава е братската верига, толкова по-бързо ще се увеличи разума и познанието в цялата верига. От друга страна толкова повече братята ще се доближат до своята обща цел – вселенското познание или единната и всеобхватна истина.
Мислите на човек създават логически връзки с обектите на тези мисли, като това се случва чрез словото, което е външната форма, другото лице на мислите. Всеки посветен си спомня думите „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. Създавайки в съзнанието си думи, дори и без да ги изричаме, ние създаваме логически връзки, в които живее и по които се разпростира познанието. Без словото, или по-скоро без някакво сложно изразно средство, каквото и да е то, не може да бъде осъществена връзка и поради това не може да бъде открито или предадено познание. Посредством осъществените от думите логически връзки, ние можем да осмисляме, както себе си, така и света около нас. Изричайки дори една, каквато и да е дума, ние автоматично и несъзнателно създаваме или изразяваме определена логическа връзка или поредица от логически връзки. Изразните средства (най вече Словото, като най-сложно изразно средство) ни осмислят във Вселената, свързвайки ни с вселенския разум, с вселенското познание точно, както светлината ни детерминира и ни ситуира във физическото пространство на материята. Фотоните пренасят светлината под формата на малки пакети от частици, които имат свойства и на материя и на вълни. Думите пренасят разума под формата на поредици логически връзки, които имат свойства едновременно и на съждения, но и на резултати от съждения. Така например, за да бъде назован един предмет или въобще какъвто и да е обект, ние със самото му посочване и назоваване, му даваме определение и го обясняваме, защото думата или думите, с които го посочваме или конкретизираме, всъщност детерминират и характеризират този предмет или обект в света. В същото време, назовавайки и посредством това обяснявайки обекта на нашите думи, ние с тези думи създаваме логически връзки между този обект и света, който го заобикаля. Очевидно, ако не можем да назовем и изразим нещо чрез словото или някакво друго изразно средство, то това нещо, като неизразимо и неназовимо, ще бъде безспорно несъществуващо за нас. По същия начин, ако сме с отворени очи, а не виждаме нещо, значи гледаме в тъмнината. Вероятно ще се съгласим, че това е причината за отъждествяването на познанието, на разума, със светлината, както и причината за нашия естествен стремеж към светлина и познание.
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 