25-тикадър (скрита реклама) е измислен метод за въздействие на съзнанието и подсъзнанието на хората чрез поставянето на допълнителен видео кадър с цел скрита реклама. Авторът на метода Джеймс Вайкери е признал, че експериментите, потвърждаващи въздействието на 25-тия кадър, са били фалшифицирани. Въпреки това използването на скрита реклама е забранено в много страни.
Владимир Леви е най-известния руски психолог и той казва,че човек е под постоянна хипноза,но в по разсеян вариант. Всяко съсредоточаване е хипноза, а идеята му за 25ти кадър е,че подсъзнанието регистрира неща, които съзнанието не забелязва и по този начин те навлизат директно в подсъзнанието без да минават през реалната преценка на съзнанието,което трябва да определи дали това е добро или лошо. Тоест съзнанието ви няма да забележи 25тия кадър,но подсъзнанието ще го забележи и ще го приеме директно,а подсъзнанието не прави разлика от добро и лошо.Това е работа на съзнанието, което в случая е заобиколено.
Как действа този метод?
Идеята се състои в това, че зрението на човека по всяка вероятност е способно да различи не повече от 24 кадъра в секунда. Затова друг, по-различен кадър, който се показва за по-кратко от 1/24 от секундата, заобикаля съзнанието и въздейства директно върху подсъзнанието. Действително през подсъзнанието минава цялата информация, която постъпва в мозъка. След обработването на тази информация, която се възприема като най-важната, се включва самото съзнание. По този начин се отсява огромно количество информация, която по продължителността си значително превишава 1/25 от секундата (например обикновена телевизионна реклама), следователно скритата реклама в този случай не е по-силна от обикновената.
В момента на сменянето на кадъра кинооператорът затваря обектива, за да няма трептения на екрана. Докато обективът на първия апарат е затворен, вторият кинопроектор отваря обектива и показва „25-ти кадър” , т.е. кадърът се показва на зрителя така както и филмът точно 24 пъти в секунда, а общата честота на сменени кадри по този начин става 48 кадъра в секунда. Дължината и яркостта на 25-тия кадър е занижена в сравнение с тези на филма. Тъй като честотата на сменяне на кадри по телевизията е от 25 до 29,97 кадъра в секунда (по–точно 50 или 60 полукадъра) да се постави външен кадър, който няма да бъде забелязан от зрителя, е невъзможно. В действителност 25-тия кадър не е скрит кадър, защото окото отбелязва всеки кадър, но заради инертността на зрението се слива с подобните и не се откроява.
Благодарение на този ефект да се види излишния рекламен кадър не е трудно, може дори да се прочете кратка дума, ако тя е написана с голям шрифт и е позната на зрителя. Това може да се демонстрира посредством домашен компютър и програма за видео монтаж. Например думите на отделни хора в шумна тълпа се различават трудно, но бебешки плач се чува много добре на този фон.
Психологическият ефект е официално опроверган от Американската асоциация по психология през 1958 година.
Социално-психологически експеримент
През 1957 година Джеймс Вайкери е заявил, че е провел в киносалоните на Ню Джърси следния експеримент: По време на показването на трилъра „Пикник“ в моментите на смяна на кадрите с помощта на допълнителен кинопроектор се показвали кадри на скрита реклама като „Пийте Кока-Кола!“, „Гладни ли сте? Яжте пуканки!“ и т.н. Филмите са показвани през лятото на 1957 година. Продажбата на Кока-Кола в киното, по данни на Вайкери, се е повишила със 18,1% , а на пуканки — с 57,8%. След това Джеймс Вайкери е патентовал тази технология и основал дружество за скрита реклама във филмите.
Идеята за тази лъжлива технология му подсказал наскоро изобретеният тахистоскоп. Това е уред, правещ кратки светкавици от порядъка на 1/60 000 от секундата. Толкова кратки импулси човешкото съзнание не възприема, т.е. те са по-ниски от прага на възприемане. С тяхна помощ фирма Кодак е прави уникални снимки на куршум в движение. Вайкери измисля по-различно предназначение за тези импулси.
Съобщенията в средствата за масова информация привличат вниманието на учените, рекламните агенти и държавните чиновници към метода на Вайкери и те поискали да се направи още един експеримент. Вайкери прави няколко демонстрации, които водят до желания резултат. Хората, върху които бил демонстриран метода, нямали никакво желание да изпълняват скритите заповеди, които им били давани.
През 1958 година Advertising Research Foundation поискала от Вайкери да предостави данните и описанията на опитите, направени през 1957 година, но им било отказано.
Стюарт Роджърс, студент от Ню Йорк, пристигнал във Форт Ли, за да напише реферат върху опитите на Вайкери. Той открива, че киното, в което, по думите на Вайкери, е правен експеримент, не може да побере 50 000 зрителя за шест седмици. Директорът на киното заявил, че за пръв път чува, че някакви експерименти са били провеждани в неговото кино.
Млади учени са пробвали да повторят опитите на Вайкери. Така например през 1958 година рекламната агенция Canadian Broadcasting Corporation по време на популярното телевизионно предаване „Close-Up“ пуснала скрит текст „Звънете веднага!“, но количеството обаждания не се е повишило. Когато съобщили на телевизионните зрители за експеримента и ги помолили да познаят какво е било съдържанието на скритото послание, нито един от зрителите не дал правилен отговор, но почти половината от отговорилите казали, че по време на програмата имали желание да ядат и пият.
През 1962 година Вайкери признава, че опитът от 1957 година, заедно с цялата статистика по продажбите, били изцяло фалшифицирани.
Магията действа
Специална комисия на ФБР, разследваща убийството на Джон Ленън, стигнала до извода, че съзнанието на стрелеца Марк Чапмън е умишлено окупирано от натрапчивата идея да унищожи легендарния “Бийтълс”. Заключението на федералните експерти било, че такъв резултат може да се постигне само чрез хипноза или с ефекта на 25-ия кадър. Кой е програмирал Чапмън засега не е установено. Режисьорът на филма “В леглото с Мадона” Алез Кешишиян признава в интервю за в. “Ню Йорк таймс”, че е използвал 25-ия кадър. Тъкмо той бетонирал в съзнанието на зрителите идеята, че Мадона е секс символ на всички времена и народи.
“Ако във филма имаше само недвусмислени намеци за полов акт, то в 25-ия кадър пуснах чиста порнография. И тя зомбира зрителите”, твърди Кешишиян.
Една от версиите на ФБР след покушението над Рейгън е, че Джон Финкли стрелял по президента, след като бил програмиран да го убие. Контролните тестове и разследването показали, че дълги години престъпникът бил лекуван от стрес в секретния медицински център “Хевън хоспитал” в Латинска Америка. Във възстановителните процедури влизало и въздействие върху подсъзнанието с 25-ия кадър. ФБР следяло центъра като постоянна научна база на чуждестранно разузнаване. Рейгън прекратил държавното инвестиране на САЩ в икономиката на Латинска Америка, така че версията за зомбиране на убиеца му звучи достоверно.
През 1964 г. концернът “Ягуар” имал катастрофално ниски продажби. Маркетингът се обърнал към Холивуд с идеята да субсидира филм за Джеймс Бонд с 3 млн. британски лири срещу… 25-и кадър. Фактът, че колата на Агент 007 била “Ягуар”, е просто допълнителна екстра. След филма продажбите на луксозното возило скочили един път и половина, а режисьорът получил предложения от над 300 фирми да вклини и тяхната продукция в кинохипнозата.
През 1984 г. Джеймс Бонд сменя “Ягуара” с БМВ. Баварците потрошили 16 млн. долара за филма плюс още 7 млн. за 25-ия кадър, където логото на компанията било експонирано редом с короната на британската империя.
Коментар на специалиста
Евгений Безносюк, специалист по сугестия (внушение), ръководител на курсове по психотерапия в Медицинската академия “М. М. Сеченов”: “Информацията, закодирана с технологията на 25-ия кадър, влиза директно в подсъзнанието. В резултат човек възприема внушението като собствена мисъл, дори не съзнава, че му е било въздействано. И така може да усвоява всичко освен абсолютно противоречащото на моралните устои на облъчвания. Например заповедта “Вземи брадвата и посечи жена си” ще бъде изпълнена единствено от човек, който го е планирал, но не е могъл да се реши. 25-ият кадър просто отприщва и насърчава. Начинът да се защитите от зомбирането на 25-ия кадър е да не ползвате нелицензирани касети и дискове. На дълбочината на внушението влияе количеството гледания. Опитите показват, че ефектът от 15-минутното въздействие трае не повече от 4 часа. А при многократно целенасочено повторение внушението работи с години.”
В помощ на човека
Един от най-известните случаи на изцеление от алкохолизъм чрез влияние върху подсъзнанието е на рок звездата Джеймс Удроу. Той разбил кариерата си, пропаднал, станал импотентен. Германската асоциация на анонимните алкохолици използвала 25-ия кадър. След като 3 месеца гледал филми, Джеймс Удроу не можел дори да погледне бутилката. Работата е там, че певецът имал фобия от плъхове. Психологът лечител натоварил 25-ия кадър с гризачи и бутилки.
Против семейството
В началото на 80-те години в много страни от Западна Европа социолозите забелязали рязко нарастване на разводите. Учените направили анкети и анализите показали, че за всичко са виновни… телевизионните реклами, пропагандиращи богаташкия начин на живот. Сред скъпите коли, готините мацки и елитните курорти като 25-и кадър били използвани мантрите “Сам можеш всичко!”, “Всичко това е само за теб!” В социологическите анкети 53% от разведените съпрузи на възраст от 27 до 35 г. признавали, че мечтаят да забогатеят, но им пречи грижата за семейството.
На съд
През 1977 г. в Калифорния частният предприемач Брайън Валенски подал иск срещу “Парамаунт пикчърс”. Обвинявал компанията, че използвала 25-ия кадър във филмите си, който го подтикнал напълно неоправдано да закупи пивоварната “Милуоки бест”. Валенски твърдял, че бил зомбиран за покупка, което противоречи на конституционното му право на избор. Адвокатите на “Парамаунт” се опитали да докажат, че във всеки холивудски филм има 25-и кадър със скрита реклама, но съдът постановил, че никой няма право да манипулира съзнанието на гражданите и присъдил 18,5 млн. долара на Валенски като обезщетение за моралните и материалните вреди.
Ние сме беззащитни
Генералният директор на Института за медико-биологични информационни технологии в Москва Александър Кучинов признава, че и в Русия шашмата на 25-ия кадър е позната: “Съвременните методи позволяват внушението да се използва при всяко телевизионно или радиопредаване, в компютърните игри, компактдисковете и аудиокасетите. През април 2000 г. специалисти от Общоруския научноизследователски институт по телевизия и радио забелязаха във видеозаписи на Екатеринбургската АТН (Авторски телевизионни новини) монтирани 25-и кадри с текстов призив “Гледай само АТН!” Лишиха компанията от лиценз и я глобиха.”
Контра
През 1982 г. в шведския затвор “Каненсраг” правят първият в света експеримент за корекция в поведението на престъпник. Сексуалният маниак Коен Хааг, осъден на доживотен затвор за серийно изнасилване и убийство на деца, бил опитното зайче. Обработвали го с 25-ия кадър, на който била фиксирана екзекуция на електрически стол. След половин година психиатрите го освободили като “напълно нов човек”. Три дни по-късно убил и изнасилил отново.
Реконтра
През 1999 г. японската корпорация за битова техника “Айсутси хай текнолоджис” платила над 120 млн. йени за касети с 25-и кадър, внушаващ на служителите да бъдат спокойни и да обичат шефовете си. Той съдържал образи на неудачници, пушещи цигари, забъркани в скандали.
Първоначално производителността и дисциплината се подобрили, пушачите намалели. Но след месец-два всичко станало постарому. Корпорацията подала иск срещу производителя на клиповете “Нипон камера уан”. Съдебните експерти установили, че няма никакъв 25-и кадър. Самовнушението, че гледат “въздействащи” касети, повишило временно производителността на работниците.
Колкото повече човек разследва контрола над съзнанието, толкова повече му се струва, че всичко е навързано в една огромна координирана мрежа, която съществува от доста дълго време, а крайната ѝ цел е да превърне хората в безмозъчни машини.
Откакто човекът е овладял умението да властва над масите, контролът над съзнанието бива неизменно употребяван от тези, които изучават човешкото поведение, за да могат да накланят общественото мнение в полза на малки елитни групи хора.
В наши дни този процес е навлязъл в критична фаза, в която контролът над съзнанието е придобил научно и физическо измерение, а това заплашва да се превърне в константа, ако не сме наясно с инструментите, с които разполага технократичната диктатура, завладяваща целия свят.
Модерният контрол над съзнанието бива технологичен и психологически. Научни изследвания са показали, че дори само излагането на показ на методите за контролиране на съзнанието намалява или елиминира ефектите от вмешателството. Това е така поне за подлъгващите реклами и умишлената пропаганда. По-трудни за преборване са физическите вмешателства, устройства за които постоянно биват разработвани и подобрявани от военно-индустриалните комплекси по света.
Образование
Това е най-явният и в същото време най-ужасяващ метод за контролиране на съзнанието. Мечтата на диктаторите винаги е била да променят „различните“ деца, затова и пропагандата в образованието е била доста широко застъпена във фашистките и нацистки режими. Глобалистката система, в която живеем, цели да създаде поколение от сервилни, безчувствени и немислещи хора, които да се подчиняват на елитна прослойка управляващи.
Рекламиране и пропаганда
Смята се, че създателят на консуматорската култура е Едуард Бернайс (Edward Bernays), който се досетил, че може да превръща искането в нужда чрез манипулиране на образа, който хората сами изграждат за себе си.
В книгата си „Пропаганда“ от 1928 г. Бернайс подчертава, че „пропагандата е изпълнителната власт на невидимото правителство“. Това може да бъде наблюдавано най-ясно в САЩ, където полицейщината и ограничаването на свободите са изящно забулени от псевдопатриотичната война с тероризма.
Все по-видното обединяване между медиите е позволило на цялата корпоративна структура да се слее с правителството, което в момента се възползва от концепцията за насочено пропагандиране. Медии, вестници, филми, телевизия и кабелни новини работят сякаш в екип, за да предават едно и също пропагандно съобщение, което изглежда толкова истинско благодарение на многото източници, които предават информацията. И тук въобще не става въпрос за подсъзнателни съобщения.
Спорт, политика, религия
Някои хора може би не биха били съгласни религията или политиката да бъдат свързани със контролиране на съзнанието. Но основната концепция и при двете е „разделяй и владей“. Техниките са доста прости – разкъсване на естествения инстинкт на хората да си помагат за оцеляването и влагането на навика за създаване на отбори и групи, основани на нужда от доминация и победа.
Спортът винаги е играл ключова роля в насочването на човешките инстинкти към маловажни събития. Понякога се случва така, че хората се вълнуват повече от спортни мероприятия, отколкото от собствената си свобода. Политиката винаги е целяла лесно контролиране на опозицията, а религията е отговорна за почти всяка война в историята на човечеството.
Храна, вода и въздух
Изкуствени добавки, токсини и други хранителни отрови буквално промиват мозъка, правейки хората апатични и подчинителни. Доказано е, че флуорът в питейната вода намалява интелигентността, а аспартам и други подобни унищожават милиони мозъчни клетки. Лесният достъп до храни, съдържащи такива отрови, е довел до общество, което няма концентрация и мотивираност за никакъв вид активен живот. Голяма част от модерния свят е пригодена за консуматори и странични наблюдатели, които не участват активно дори в собствения си живот.
Наркотици
Наркотиците представляват всяка пристрастяваща субстанция, но главната мисия на тези, които се опитват да контролират съзнанието на хората, е просто да сме пристрастени към нещо. Едно от основните средства за това е психиатрията, която цели винаги да описва хората чрез техните психически разстройства вместо чрез човешкия им потенциал. Подобни явления са предсказани в доста книги, сред които „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли. Днес това е достигнало епични пропорции, като почти всеки човек е „болен“ от нещо, особено тези, които не са съгласни с утвърдената система. Броят на самоубийствата в американската армия се повишава постоянно, а около 25% от децата в САЩ взимат лекарства за съмнителни заболявания.
Военни експерименти
Отдавна се знае, че армията е правила опити за постигане на контрол над съзнанието. Военният ум е може би най-опасния, защото хората, които постъпват в армията, обикновено са привърженици на структурната йерархия, контрола и нуждата от безрезервно подчинение при изпълнение на мисии. Учените, които работят за армията, постоянно изобретяват нови и нови устройства, чрез които превръщат войниците от хора в безчувствени машини за убиване.
Електромагнетизъм
Електромагнетизмът, създаден от електрически устройства, направени за наше удобство, ни заобикаля отвсякъде. Отдавна е доказано и директното влияние, което оказва върху мозъка. „Супата“ от електромагнитни вълни, която постоянно ни залива, изменя човешкото съзнание с огромна сила, а неспирното поставяне на нови и нови предаватели прави задачата все по-лесна.
Телевизия, компютри и постоянното премигване
Всяка вечер човечеството заспива пред телевизора или компютъра, които в наши дни са едни от най-силните оръжия за масов контрол над съзнанието. Доказано е, че алфа мозъчните вълни се изменят заради постоянното, почти невидимо премигване на екраните, а това не предвещава добри неща, имайки предвид, че наскоро беше установено, че светлината може да пренася информация чрез „премигване, по-бързо отколкото окото може да види“.
Скоростта на премигване при компютрите е по-малка, но виртуалните игри, социални мрежи и интернет медии претрупват мозъка с информация и довеждат до вече споменатите психически разстройства. Доказано е, че продължителната игра на компютъра води до по-ниско кръвно налягане, по-слаб пренос на кръв до мозъка и влошаване на контрола над емоциите. Освен това бойни и военни игри водят до загуба на представа за реалността. Неслучайно и броят на масовите убийства по света, по-специално в САЩ, се е увеличил драстично през последните години.
Нанороботи
Нанороботите вече не принадлежат само към света на научната фантастика. Прякото модифициране на мозъка се нарича „невроинженерство“. Манипулирането на мозъка чрез инсталиране на фиброоптични влакна все още е трудна задача, но в никакъв случай невъзможна. А резултатът би бил покъртителен – хората ще се чувстват по различен начин само след натискане на едно копче. Очаква се тези нанороботи да бъдат на пазара в началото на следващото десетилетие, а още по-лошото е, че за съществуването си те няма да имат нужда от човешка намеса, тъй като ще са способни да се самовъзпроизвеждат, подобно на биологични клетки.
Всичко това ни кара да се замислим възможно ли е въобще вече да затворим кутията на Пандора, или човечеството е поело решително по пътя към пълен контрол над съзнанието.
Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.
Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.
Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.
Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.
Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.
Достатъчно ли е ужасен примерът?
За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.
Технологията
Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.
Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.
Колко смело е това!
Темата за канибализма засега все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.
Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?
За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.
Виждате, че за людоедството, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.
Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.
Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.
Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството британските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.
Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.
Защо не?
Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното.
На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.
Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.
Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.
Няма повече канибализъм
Сега това нещо се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително.
Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия, както престъпникът сменя фамилията си и паспорта.
Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.
„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“
„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“
„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“
Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.
Така и трябва
След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.
Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.
„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“
„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“
„Има хора, които искат да бъдат изядени.“
„Провокират антропофилите!“
„Забраненият плод е най-сладък!“
„Свободният човек има право да решава какво да яде.“
„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“
„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“
В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.
Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.
При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.
„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.
Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.
В хубавия смисъл
За популяризацията на темата за канибализма трябва да се поддържа нейното поп съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.
Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.
Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“
„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“
„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“
„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?
На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.
Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.
Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.
За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.
„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“
„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“
„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“
„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“
„Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.
Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.
„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“
Ние тук сме властта
Към петия етап движението на Прозореца на Овертон минава, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.
Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за ядене на хора се забранява“.
Това е фирменото блюдо на либерализма – толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.
По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.
Приети са закони, променена (разрушена) е нормата на човешкото съществуване, по-далечните отгласи от тази тема неизбежно ще се доберат до училищата и детските градини, а значи следващото поколение ще израсне изобщо без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да се наричат гейове). Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и детската евтаназия.
Човешкият морал
Много интересно е мнението на читателя на сайта Евгений Хавренко, чиято статия е посветена на това как е възможно да се противопоставим на технологията „Прозореца на Овертон“.
Дехуманизацията като крайна цел – да направи от нормалното и обичайното това, което по-рано е било невъзможно или забранено според нормите просто на човешкия морал – това е главното в технологията „Прозореца на Овертон“. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които убили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във вид на шоу, или дори „анатомически театър“ за деца.
Технологията „Прозорецът на Овертон“ е основана на основни слабости практически на всяка личност. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи дори когато я осъзнаваме. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейният скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека.
Бих описал основните лостове за въздействие по този начин:
Толерантност
Евфемизъм
Принадлежност към стадото
Илюзията на авторитета
Законно – значи правилно
Базовите потребности на човека в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.
Пирамида на Маслоу
Физиологически потребности: глад, жажда, сексуално влечение и т.н.
Потребност за безопасност: чувство на увереност, избавление от страха и неуспехите
Необходимост от принадлежност и любов
Необходимост от уважение: постигане на успех, одобрение, признание
Познавателна потребност: да знаеш, да умееш, да изследваш
Естетически потребности: хармония, ред, красота
Необходимост от себеактуализация: реализиране на своите цели, способности, развитие на собствената личност
Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 практически никога не се удовлетворяват напълно и завинаги, те с лекота стават обект на манипулация практически при всеки човек.
Толерантността е начин да се наложат всякакви, дори най-отвратителните мнения в употреба. Интересно, но в опита да се дефинира що е това толерантност, освен търпимост има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на онези хора, които са готови да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да приемат тези възгледи като свои собствени. Именно тази потребност за принадлежност и уважение ни заставя да се отказваме от своите убеждения, опасявайки се от агресия и недоволството на опонента.
Евфемизмът се явява необходимият елемент за преодоляване на вътрешната съпротива. Грубо казано, това е спасителната пръчка, която ни помага за вътрешен баланс между собствените ценности и съвършено противоположните на тях, наложени отвън. Например в нашата култура бе подменена грубата дума „педераст“ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, тоест обичащ момчета) с неутралната дума „гей“. А фразите „Мой познат е гей“ и „Мой познат е педераст“ имат съвсем различна емоционална тежест.
Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. Ако вие имате такъв опит – моля, спомнете си този момент. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното, още повече ще се замотаете. Лично аз рядко съм срещал хора, способни на подобно нещо.
Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е достатъчно да имам само най-общи представи за самия „авторитет“. Работата е там, че няма да си направим труда да разберем подробности за това що за „авторитет“ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непосилния товар на нашите терзания. Напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме – „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр.
Върховенството на закона е приемането на чужди норми. „Откъде накъде ще имам право да упреквам останалите в това, че не са съгласни с мен.“ В такъв смисъл компенсирам това, което не е свойствено на моята личност. Колкото повече обвинявам другите в изостаналост или провокация, толкова по-силен е гласът на противоречието вътре в мен. Знаменитият психиатър Юнг смятал, че фанатизмът е признак за потиснато съмнение. Човекът, който наистина е убеден в своята правота, абсолютно спокойно може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на раздразнение и гняв. В случаите на натрапването на чужди ценности никога не се получава пълно съгласие, съмнението ни кара да убеждаваме другите в онова, в което ние самите не сме напълно сигурни. Законът дава пълно право да се постъпва така.
Последствията от технологията „Прозореца на Овертон“
Най-страшното последствие от тази технология е, че човек губи своята хармония, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни спорове и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек щастлив. Целта на технологията е да се получи нова, желана посока на развитие.
След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра.
Пример за това можем да намерим във високия процент самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, но плащат за това със своята човечност.
Мой познат, който израсна с холивудските филми и лъскавите списания, винаги мечтаеше за голяма вила с двуместен гараж, басейн и винарска изба. По пътя към тази цел му се наложи да работи много, преживя сърдечен пристъп и онкологични проблеми, с които се бори до ден днешен. Неговата постоянна заетост по 12 часа в денонощие го отдалечи от семейството. Жена му се чувства обидена, но не смее да го упрекне, съсредоточила се е в отглеждането на децата, опитвайки се там да намери топлината, която толкова й е липсвала. Децата, фактически без контрола на бащата, усещат властта си над майката, превръщат се във все по-цинични егоисти. В крайна сметка той построи тази къща, за която мечтаеше, но след шест месеца призна, че би дал всичко, ако можеше да върне времето с 8 години назад, до онзи момент, когато семейството е било щастливо в двустайния си апартамент, когато са били заедно през уикендите и празниците. Социалният статут, общественото признание, комфортът и безопасността сами по себе си не водят до нашето щастие, не са непременно негови атрибути. Те са и трябва да остават средство за постигане, но не и цел. Разочарованието идва, когато зад постигането на такава цел стои една голяма пустота.
Противопоставяне на технологията „Прозорецът на Овертон“
Преди всичко противопоставянето може да стане като се откажеш от опитите винаги и навсякъде да бъдеш „нормален“. В момента, когато „индивидуалното“ се сменя от „нормалното“, ние автоматично предаваме собствения си контрол в чужди ръце. В най-добрия случай се стремим да бъдем удобни за околните, а в най-лошия попадаме под целенасочена манипулация. Именно културата, нравите, обичаите и устоите на предците може да ни помогнат да намерим своята индивидуалност. Интеграцията на това в съвременния живот помага да не се откъсваме от собственото си наследство. Не призовавам към сляпо следване на някакви стари традиции, но да ги помним, съхраняваме и уважаваме.
Понятието „толерантност“ да използваме само като понятие за търпимост, в останалите случаи трябва да защитим индивидуалните си граници. Примерно напълно приемливо е да слушаме за европейските гей паради, но да се откажем да приемем официално гей браковете в собствената си култура, където основните противоречия могат да се сблъскат с културно-християнските ценности и традиции.
С евфемизмите и подмяната на понятията може да се справим, като отделяме истинския смисъл на информацията. Ако това е картина от телевизора, то опитайте се да повторите казаното, но наричайки всичко със собственото му име. Ако това е човек, който спори с вас, перефразирайте думите му, без да прибягвате към евфемизми. Това работи отрезвяващо дори и за вашия опонент. Ако ви кажат, че Америка и Европа искат демокрация за Украйна, вие можете да перефразирате въпроса – „Правилно ли те разбрах? Ти смяташ, че банкерите на света просто искат да си разделят парите за благото на украинския народ, изключително в името на демокрацията?
С принадлежността към стадото е сложно да се бориш, но не е и необходимо. Важно е да се разбере къде в действителност е моето стадо и да огранича моето лично пространство. Например фразата „Нашето общество не е толкова демократично, за да разреши еднополовите бракове“, пробвайте да се пренастроите така, че да отчетете своите интереси: „Демокрацията е волеизява на народа и затова еднополовите бракове не са толкова подходящи за обществото, за да станат част от нашата култура.“
Мнението на „авторитетите“ в повечето случаи става на пух и прах, когато зададем въпроса „А какъв е този авторитет, заслужава ли той доверие без социална поддръжка?“
Например ако видите специалист да се изявява по телевизията, за когото нямате информация освен онази, показана в долния край на телевизора, просто се замислете над думите му. Ще се промени ли мнението ви, ако същото го казва вашият съсед или колега? Ако авторитетът е просто „царят на очевидното“, то какъв е смисълът от неговата изява? Да повтори с вид на умник това, което вие сте си говорили 20 минути по-рано със своите колеги по пътя към дома? Ако все пак сте чули и нещо ново, струва си да се замислите за ползата от този авторитет. Помнете, че на него му е необходимо да заслужи вашето доверие, а не на вас.
Струва ли си да приемаме законността като висша правота? Струва ми се, че в нашата държава на този въпрос има еднозначен отговор. Ще добавя само свое наблюдение, което развенча моя личен мит за държавата като организирана форма на грижа за хората. Специално подбрах пример извън политиката. Когато Полша се присъедини към Европейския съюз през 2009 г. заплатите на бюджетните служители падна рязко спрямо цените на стоките. По новините показаха репортаж от стачка на граничари. Напълно разбираемо е, че хора от подобни служби на могат просто да не отидат на работа. Те направиха друго – започнаха да изпълняват всички процедури, указани в инструкциите. Какво лошо има! Хората в края на краищата вършат това, което се иска от тях. Само че опашките по границата нараснаха 6 пъти. Оказва се, че самата държавна система е направена така, че е невъзможно да я следваш, без да престъпваш закона, оставяйки тънък процеп – за помилване или наказание по лично усмотрение.
Опитах се да опиша противопоставянето на технологията „Прозорецът на Овертон“ както на държавно, така и на лично ниво, за всеки отделен човек. Нали смисълът на тази статия е скрит в заключителните думи на Джоузеф П. Овертон „Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“
*Джоузеф П. Овертон (1960-2003) е старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модела на променяне на проблемите в общественото мнение, посмъртно наречени Прозорец на Овертон.
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 