Спешна нужда от промяна в икономическата система

Растящото осъзнаване на опасността от изкопаемите горива представлява решаваща промяна в нашето съзнание. Но въпреки това се страхувам, че пропускаме един ключов момент. Чистата енергия наистина е важна, но научните изводи са ясни: тя няма да ни спаси от промяната на климата.

По-рано тази година медии от целия свят съобщиха, че февруари е счупил световните температурни рекорди с шокиращи стойности. Март също счупи всички рекорди. През юни екраните бяха покрити със сюрреалистични картини на наводнения в Париж, след като Сена проби бреговете си и потече по улиците. В Лондон беше наводнено метрото в центъра на Ковънт гардън. Пътищата в югоизточен Лондон се превърнаха в реки, дълбоки два метра.

Сега, когато подобни екстремни събития се случват все по-често, малцина отричат промяната на климата. Най-накрая изкристализира консенсус по един важен факт: изкопаемите горива ни убиват. Трябва да преминем към чисти източници на енергия, и трябва да го направим бързо.

Нека за момент си представим, че успеем да спрем употребата на изкопаеми горива и преминем към 100% чиста енергия. Няма спор, че това е жизненоважна стъпка в правилната посока, но дори и този идеален случай не би бил достатъчен да предотврати климатичната катастрофа.

Защо? Защото изгарянето на изкопаеми горива съставлява едва 70% от всички антропогенни емисии на парникови газове. Останалите 30% идват от различни източници.

Обезлесяването е сериозен източник, също и индустриалното земеделие, което замърсява почвите до степен те да изпускат СО2 . Тук влиза и индустриалното животновъдство, което произвежда 90 тона метан годишно и по-голямата част от антропогенния азотен оксид. Тези два газа са много по-мощни причинители на глобално затопляне от СО2. Само отглеждането на животни допринася повече за глобалното затопляне от всички автомобили, влакове, самолети и кораби в света взети заедно. Индустриалното производство на цимент, стомана и пластмаси представлява друг голям източник на парникови газове. И това не е всичко. Сметищата ни отделят огромни количества метан – 16% от общото световно количество.

В контекста на промяната на климата проблемът не е само в това каква енергия използваме, а какво правим с нея. Какво бихме правили със 100% чиста енергия? Точно каквото правим с изкопаемите горива: отсичане на още гори, строеж на нови и нови ферми за месо, развитие на индустриалното земеделие, производство на още цимент и пълнене на още сметища, като всички тези дейности ще отделят смъртоносни количества парникови газове в атмосферата. Ще правим тези неща, защото икономическата ни система изисква безкраен икономически ръст, и по никаква причина не ни е хрумнало да се усъмним в това.

Погледнете от такава гледна точка. Тези 30% парникови газове, причинявани от източници, различни от изкопаеми горива, не са статични. Всяка година те добавят все повече и повече към атмосферата. Учените изчисляват, че тропичните ни гори ще бъдат напълно унищожени до 2050г., което ще отдели въглеродна бомба с размер 200 билиона тона.

Световната почвена покривка може да бъде изтощена в рамките на само 60 години, което ще отдели допълнителни газове. Емисиите от циментната индустрия нарастват с над 9% годишно, а сметищата ни се увеличават с невероятни темпове: през 2100 ще произвеждаме 11 млн тона твърди отпадъци на ден, 3 пъти повече от сега. Използването на чиста енергия по никакъв начин няма да забави този процес.

Движението за борба с промяната на климата допусна огромна грешка. Посветихме цялото си внимание на изкопаемите горива, когато трябваше да сочим към много по-дълбока причина, а именно основния принцип на икономическата ни система. В крайна сметка ние използваме изкопаеми горива само за да задоволяваме необходимостта от ръст на БВП.

Проблемът се корени във факта, че икономическата ни система изисква неспирно увеличаващи се нива на добив, производство и потребление.

Политиците ни ни казват, че трябва да поддържаме икономически растеж от над 3% годишно – необходимият минимум, при който големите компании трупат приходи. Това означава, че на всеки 20 години ние трябва да удвояваме размера на световната икономика – да удвояваме броя на автомобилите, да удвояваме риболова, да удвояваме минния добив, сладоледите на Макдоналдс и iPad-овете. И след това да удвоим вече удвоеното количество през следващите 20 години.

По-оптимистично настроените учени твърдят, че технологичните иновации ще ни помогнат да разделим икономическия растеж от материалното производство. За жалост обаче няма доказателства, че това се случва. В световен мащаб добивът и потреблението са нараснали с 94% от 1980г. насам и продължават да растат. Актуалните изчисления сочат, че до 2040г. ще сме като минимум удвоили милите товарен и въздушен превоз – а също така и превозваните материални продукти – почти съвършено следвайки темпото на ръст на БВП.

Колкото и да е важна чистата енергия, тя няма да ни спаси от този кошмар. Но преосмислянето на икономическата ни система е възможно да го направи. Ръстът на БВП ни е представен като единственият начин да създадем един по-добър свят. Но днес имаме солидни доказателства, че той не ни прави по-щастливи, не намалява бедността и неговите странични ефекти създават какви ли не социални злини: дългове, преумора, неравенство и климатична промяна. Трябва да спрем да използваме БВП като главна мярка на прогрес, и трябва да го направим незабавно – като част от споразумението за климата, което ще бъде подписано в Мароко по-късно тази година.

Време е да насочим творческите си сили към създаване на нова икономическа система – такава, която да увеличи човешкото благоденствие, като същевременно активно намалява екологическия ни отпечатък.

Това не е невъзможна задача. Много страни вече са постигнали високи нива на човешко развитие, съчетани с ниски нива на потребление. Даниел О’Нийл от университета в Лийдс е демонстрирал, че дори свиването на материалните блага не е несъвместимо с високи нива на благоденствие.

Нашият фокус върху изкопаемите горива ни е подвел да си мислим, че стига да превключим на чиста енергия, можем да поддържаме статуквото, но това е опасно опростено предположение. Ако искаме да предотвратим задаващата се катастрофа, трябва да се изправим срещу истинската ѝ причина.

Хората тласкат Земята към „опасна зона“

Човечеството е прекрачило 4 от 9-те планетарни граници

През 2009 година Йохан Рокстрьом заедно с още 28 международно признати учени определят деветте процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява за поколения напред. Преминаването на тези граници увеличава риска от създаване на внезапни и необратими помени в околната среда.

На снимките по-долу може да видите динамиката на тези граници през годините.

Забележете как от зоната на висок риск през 90-те години на миналия век планетарната граница намаляване на озоновия слой сега е отново в нормалните граници. Благодарение на международните усилия проблема с озоновата дупка вече е овладян.

През 2015-та година група от 18 изследователи обяви чрез публикация в списание „Science“, че човечеството е прекрачило други четири граници в резултат на човешката дейност. Това са климатичните промени, загубата на биоразнообразие, обезлесяване и обработка на земята и биогеохимични потоци.

От всичките 9 планетарни граници климатичните промени и биоразнообразието са най-важните и ключови. Това е така, защото те са свързани с всички останали планетарни граници.

На последната графика планетарната граница „цялостност на биоразнообразието“ или известна още като загубата на биоразнообразието е достигнала критични размери. Точно поради тази причина учените обявиха, че в момента преживяваме началото на 6-тото масово изчезване на видове.

За щастие за сега другата много важна планетарна граница, климатичните промени, въпреки, че е прекрачена не е достигнала зоната на висок риск. Тази зона бива наричана още „зона на климатичния хаос“. Това е най-лошия сценарий, който може да преживеем. В зоната на климатичния хаос екстремното време и природните бедствия са нещо нормално, времето става супер непредвидимо, дори може да се стигне до изменение на познатите ни вече природни закони.

Естествено всичко това няма да се случи изведнъж както си го представяме. И точно тук е уловката. Плавните като цяло промени в климата не ни позволяват да ги забележим толкова отчетливо. Всичко това може да се обясни с известния синдром на сварената жаба.

В тази връзка могат да бъдат споменати и т.нар. повратни точки в изменението на климата. При тях едва когато бъдат преминати, едва тогава това може да бъде забелязано. С други думи, когато вече е късно.

Като прибавим и това, че климатичните промени в съзнанието на човек са достатъчно абстрактни, за да бъдат приети и осъзнати като сериозна опасност, ситуацията, в която се намираме изобщо не е цветуща.

Въпреки всичко все още има надежда, време и възможност да променим всичко това. Естествено не може да спрем климатичните промени напълно, все пак те са част от естествения цикъл на планетата. Но поне може да ги ограничим в приемливи за човечеството и останалия живот на Земята граници.

Веднъж вече го направихме справяйки се с озоновата дупка, може да го направим отново, въпреки размерите на настоящата екологична катастрофа. За целта обаче е нужна международна мобилизация и радиклани промени в световен мащаб.

Повече за планетарните граници може да прочетете тук.

back2nature

Извънредно климатично положение

Над 11 000 учени обявиха извънредно климатично положение

Повече от 11 000 учени от 153 страни обявиха извънредно климатично положение и предупредиха, че „нечувано човешко страдание“ е неизбежно ако не променим начина, по който живеем.

„ОБЯВЯВАМЕ ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО, ЧЕ ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ИЗВЪНРЕДНА КЛИМАТИЧНА СИТУАЦИЯ. ЗА ДА ОСИГУРИМ УСТОЙЧИВО БЪДЕЩЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ НАЧИНА, ПО КОЙТО ЖИВЕЕМ. ТОВА ИЗИСКВА ЗНАЧИТЕЛНИ ТРАНСФОРМАЦИИ В НАЧИНА, ПО КОЙТО СВЕТОВНОТО ОБЩЕСТВО ФУНКЦИОНИРА И ВЗАИМОДЕЙСТВА С ПРИРОДНИТЕ СИСТЕМИ.“

Няма време за губене казват учените:
„Климатичната криза е тук и се засилва по-бързо отколкото повечето учени са очаквали. Тя е по-сурова от предвиденото, застрашавайки екосистемите и съдбата на човечеството.“

Учените са били окуражени за своето изявление от настоящата вълна на загриженост от страна на климатичните стачки и декларирането на извънредна климатична ситуация от много градове и правителства по света.

Изявлението е публикувано в списание „BioScience“ по случай 40 годишнината от първата световна климатична конференция състояла се в Женева през 1979г. Изявлението е съвместна работа на десетки учени и подкрепено от още 11 000 други учени от 153 страни.

Те заявяват, че спешни мерки са необходими включително: преустановяване увеличаването на населението, оставяне на изкопаемите горива под земята, спиране унищожението на горите и значително намаление на консумацията на месо.

Професор Уилям Рипъл от университета в Орегон и водещ автор на изявлението  споделя, че е бил подтикнат да го инициира от екстремното време, което наблюдава. Ключова цел на предупреждението е да се определи цял набор от „жизненоважни индикатори“ за причините и ефектите на климатичната криза.

„Широк спектър от показатели трябва да се наблюдава, включително ръста на човешкото население, консумацията на месо, загуба на растителната покривка, енергийно потребление, субсидии за изкопаеми горива и годишни икономически загуби в следствие на екстремното време.“ споделя съавтора на изявлението Томас Нюсъм от университета в Сидни.

Други обезпокояващи знаци за човешката дейност определени от учените са нарастването на световния БВП и ескалиращия броя на пътуващите със самолет хора. Учените споделят, че

„КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА Е ТЯСНО СВЪРЗАНА С ПРЕКОМЕРНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ В СЛЕДСТВИЕ НА ОХОЛНИЯ ЖИВОТ“.

Особено притеснителни тенденции в следствие на човешките дейности са увеличаване на температурата на океана и земята, повишаване на морското равнище и екстремното време.

„Въпреки 40 години преговори относно климата, с малки изключения, се провалихме в справянето с това опасно положение. Особено обезпокоителни са потенциалните необратими климатични повратни точки.Тези климатични верижни реакции могат да предизвикат значително разрушение на екосистемите, обществото и икономиката , правейки огромни части от Земята необитаеми.“

Целта на учените е спешно да разпространят тези жизненоважни показатели, които ще позволят на политиците и обществото да разберат мащаба на кризата, да преосмислят приоритетите и да действат спрямо тях.

„Не е необходимо да си учен, за да разбереш от графиките, че нещата не отиват на добре. Но все още не е прекалено късно.“ казва Нюсъм.

Учените виждат някои окуражаващи знаци като намаляване на раждаемостта в световен мащаб, увеличаване на слънчевата и вятърна енергия и оттеглянето на субсидиите от изкопаемите горива.

Те определят набор от спешни мерки:

– По-ефективно използване на енергията и налагане на строги въглеродни такси, за да се намали употребата на изкопаеми горива.

– Стабилизиране на световното население (в момента раждаемостта е 200 000 човека на ден) – като се използват етични мерки като по-добро образоване на момичетата.

– Прекратяване унищожаването на природата и възстановяване на горите.

– Преориентиране значително към растителна диета и намаляване консумацията на месо и изхвърлянето на храна.

– Поставяне на цели различни от увеличаване на БВП

Учените заявяват, че такива трансформиращи промени гарантират по-голяма социална и икономическа справедливост и благоденствие за всички, отколкото настоящата бизнес практика.

„ПОДОБНИ НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ СА НАШАТА ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, НАШИЯ ЕДИНСТВЕН ДОМ.“