Ваксините – лек срещу болести или опит за убийство?

Според официалната версия – “Едрата шарка (вариола) е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. През 20 век едрата шарка поразява фатално около 300 – 500 млн. души. От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни със срок от 10 години. През 1980 г. на Световната здравна асамблея е обявено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е инокулация. Инокулацията вероятно е практикувана в Индия още през 1000 г. пр.н. е. Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Въпреки това обаче практиката е оспорвана от някои от древните медицински текстове. Същият метод за предпазване е използван и през 10 век в Китай, а практикуването му добива масов характер през 16 век по време на династията Мин. Инокулацията се е практикувала и на много други места по света. Ако инокулираният оживее, той може да зарази други хора. По време на престоя си в Османската империя лейди Мери Монтегю наблюдава как населението прилага инокулацията. Този процес тя описва подробно в писмата си и след завръщането си през 1718г. ентусиазирано насърчава процедурата да се прилага и в Англия.През 1796 г. селският лекар от Бъркли, Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едра шарка може да бъде изграден, чрез ваксинация на човек с материали от лезии отделени от крави, боледуващи от шарка по кравите. Този материал бил наречен от Дженър с термина „ваксина“, от латинския корен vacca – крава. Първият ваксиниран е осемгодишният Джеймс Фипс. През месец май същата година Дженър надрасква кожата на ръката му и втрива в нея материал от гнойните мехури на младата доячка Сара Нелм, болна от шарка по кравите. След няколко дни детето заболява леко и след десетина дни започва да се оправя. Следващия месец Дженър повтаря процедурата, но този път с материал от едра шарка. Джеймс не се разболява, а Дженър стига до заключение, че е открил лек срещу едрата шарка. Скоро след това ваксинирането срещу едра шарка започва да се практикува в цял свят.”

Официалната история свършва дотук. Това, което удобно се пропуска е, че през следващите 12 години Джеймс е заразяван многократно. На 20-годишна възраст умира от туберкулоза. Дженър ползва и собственият си син като опитна мишка, който също умира от туберкулоза на 21 години. Оттогава изследователите свързват туберкулозата с ваксината срещу едра шарка. При всички положения, е трудно, поне за мислещ човек да се съгласи с твърдението, че като се вземе гной от болно животно, в която има незнайно какви вируси и бактерии и се инжектира в кръвния поток на човек, той ще бъде предпазен от някаква болест.

Дали тези често срещани практики на предаване на болестта имат връзка с чумите и епидемиите, които помитат онези страни, където ваксинацията и инокулацията се практикуват?

В началото на 1880 г. Алфред Ръсел Уолъс, британски изследовател, е привлечен в дебата относно задължителната ваксинация срещу едра шарка. Първоначално Уолъс разглежда ваксинацията като въпрос на лична свобода, но след като проучва някои от статистическите данни, той започна да поставя под съмнение ефикасността й. В последствие открива случаи, в които поддръжниците на ваксинацията са използвали съмнителна, в няколко случая напълно фалшива статистика, за да подкрепят аргументите си. Винаги подозрителен къмвластите, Уолъс заподозрял, че лекарите имат интерес да насърчават ваксинацията и се убеждава, че намаляването на честотата на едра шарка се дължи на подобряване на условията на живот,а ваксинацията води до тежки нежелани реакции, включително смърт, като смъртността при ваксинираните е по-голяма от смъртността при неваксинираните. През 1889 г. в отговор на широката обществена съпротива срещу ваксинацията, Парламентът назначава Кралска комисия, която да изготви препоръки за реформа на системата. През 1890 г. Уолъс дава показания пред Кралската комисия, която разследва противоречията. В крайна сметка комисията решава, че ваксинацията е ефективна и трябва да остане задължителна, въпреки че препоръчва подобряване на безопасността и по-малки наказания за тези, които отказват ваксинация на децата си. По-късно Уолъс публикувана „Обобщение на доказателствата, че ваксинацията не предотвратява едрата шарка, но наистина я увеличава“. В него той пише: “За да можем да проучим ефекта на всяка предполагаема причина за подобряване на здравето на общността, трябва да сравним смъртността преди и след въвеждането на предполагаемата причина за подобрение (в случая ваксинация), а също и да я сравним със смъртността от други групи болести и със всичкипричини. Сега едрата шарка, много видове треска, холера и т.н. са онова, което се нарича епидемични заболявания, които нападат големи популации на нередовни интервали с голяма тежест, докато в други моменти те са далеч по-малко фатални или по-локални.Следователно годишната смъртност варира значително. През 1796 г. повече от 4, 000 на милион са умрели от едра шарка в Лондон, докато през следващата година са били само около 800, а на следващата година (1798) над 3000. Отново през 1870 г. по-малко от 100 на милион умират от едра шарка, докато през 1871 г. са били около 300, а през 1872 г. – около 2500. По този начин цифрите се увеличават и намаляват толкова внезапно и толкова неравномерно, че като отделите само няколко години на един период и няколко на друг, можете да покажете увеличение или намаление според това, което искате да докажете.

Тази диаграма ни показва, че едрата шарка намалява през десетте години преди ваксинацията с почти същата скорост, както при десетте години след ваксинацията. Останалите инфекциозни заболявания намаляват дори повече от едрата шарка през десетте години след ваксинацията срещу едра шарка. Общата смъртност също намалява след 1800 г. по-бързо, отколкото преди 1800 г. И все пак кралските комисари декларират, че няма нищо друго освен ваксинация, за да се намали едрата шарка и, че в началото на ХІХ век няма подобрение на санитарните условия с последната част на ХVІІІ век, за да се отчете разликата. Сега, в допълнение към моя труд „Vaccination a Delusion“, аз дадох отчет за редица подобрения, засягащи здравето през този период, които са достатъчни за постигане на резултатите…. (1) Много площади и предградия от Западния край са били построени през този период и са били обитавани главно от хора от града. (2) Улиците бяха по-систематично почистени и пътищата подобрени. (3) Подаването на вода беше значително подобрено. (4) Картофите, чаят и кафето влязоха в по-обща употреба; докато по-добрите пътища позволиха да се използват повече прясно месо, зеленчуци и мляко. (5) Гробищата са образувани извън Лондон… Големият производствен град Лестър, с близо 200 000 жители, предоставя най-категоричното доказателство за безполезността на ваксинацията. Преди 1872 г. Лестър е един от най-ваксинираните градове в кралството, като броят на ваксинациите, поради алармата след епидемии, няколко пъти надвишава броя на ражданията. И все пак през 1871 г., на самия връх на ваксинационния си рекорд, Лестър е бил нападнат от епидемията с изключителна тежест, като смъртността от едрата шарка през тази година е била над 3500 на милион от населението или около 1000 на милион повече отколкото смъртността в Лондон по време на същата епидемия. Ако някога е имало тестов експеримент, това е Лестър, където почти напълно ваксинираната общност страда повече от неваксиниран и страшно несанитарен Лондон. Тази страшна смъртност унищожи вярата на Лестър във ваксинацията. Бедни и богати, работници и дори общинските власти започнаха да отказват ваксинация на децата си… Друго доказателство е дадено 1899 г. от д-р Чарлз Руата, които съобщава, че цялото мъжко население на Италия е реваксинирано при влизане в армията. На възраст под 20 години мъжете и жените си приличат по отношение на ваксинацията; след това мъжете имат огромно предимство, ако ваксинацията е от полза. И все пак, над 20 г., много повече мъже от жени умират от едра шарка, докато под 20 г. смъртността е равна, което отново показва, че ваксинацията увеличава смъртността от едра шарка!”

Д-р Чарлз Кембъл също е сред противниците на ваксинацията. Той е бил президент на Медицинската академия в Сан Антонио и член на медицинското дружество на окръг Беър. Номиниран е за Нобелова награда за медицина от щата Тексас. Като всеки истински лекар, той се е интересувал повече от откриване на причината за заболяването от едра шарка, отколкото лечението на симптомите. Д-р Кембъл кандидатства в Института на Рокфелер, за да може да продължи изследванията си върху едрата шарка, но му е отказана помощ, защото не е ваксиниращ лекар. Но въпреки това той не се отказва и продължава да проучва болестта. В книгата си “Bats, Mosquitoes and Dollars” д-р Кембъл пише следното: “Най-важното наблюдение върху медицинския аспект на това заболяване е кахексията, с която тя е неизменно свързана и която всъщност е почвата, необходима за различните й степени на вирулентност. Имам предвид скорбутната кахексия. Сред хората от по-ниските класове усвоената специфичност на хранене е най-вече поради бедността им, но и поради факта, че те се грижат малко или изобщо за присъствието на плодове и зеленчуци при храненето им. Че има съществена връзка между вариолата и скорбута, се доказва от факта, че тя е най-разпространена сред бедните или мръсни класове хора; че е по-разпространена през зимата, когато анти-скорбутиците са оскъдни и на високи цени. И накрая, че премахването на тази особеност в храненето ще смекчи вирулентността на болестта, като положително ще спомогне за предотвратяването на заболяванията от едра шарка.”

Станалият известен факт по онова време, че редица болести могат да бъдат предавани чрез комари, бълхи и други кръвосмучещи, подтиква д-р Кембъл да започне своите проучвания през 1900г. В своята книга д-р Кембълтвърди, че чрез множество експерименти е установил, че едра шарка не е заразна болест и не е заболяване, пренасяно по въздух, а се разпространява само чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми Cimex Lectularius, Conorrhinus sanguisuga и други. (Ухапванията при някои хора могат да доведат до редица въздействия върху здравето, промени в кожата, вариращи от невидими и малки зачервявания до изявени мехури, кожни обриви, психологически ефекти, алергични симптоми, а многобройните ухапвания – до еритематозен обрив, уртикария, системни отравяния и др.)

По-късно проведените експерименти от д-р Джон Уотс (който по това време не е бил противник на ваксинацията) потвърждавам думите на д-р Кембъл, че след почистване на жилищата от паразитни насекоми, не се наблюдават нови случаи на едра шарка, като той описва резултатите си пред медицинското дружество на окръг Беър, щата Тексас.

Дали едрата шарка наистина се е разпространявала от ухапване на паразитни насекоми, към днешна дата е трудно да се каже, но че скорбутната кахексия е предпоставка за развитието на всякакви болести, е сигурен факт.

Още през ХVІІ в. д-р Томас Сиденхам нарича едрата шарка „най-безопасната и лека от всички болести, стига да не бъде нанесена вреда от лекар или медицинска сестра“.

Д-р Смедли от Матлок: „Това е най-безобидно заболяване, ако се лекува правилно. Лекувал съм стотици случаи без нито един смъртен случай.“

В книгата си Nature Cure: Philosophy & Practice Based on the Unity of Disease & Cure д-р Хенри Линдлахр пише: “През последните десет години лекувах всички видове сериозни остри заболявания, без да прибягвам до алопатични лекарства. В много обширна практика, през всичките тези години не съм загубил нито един случай на апендицит (и нито един от тях не е опериран), на коремен тиф, дифтерия, едра шарка, скарлатина и др., и само един случай на церебро-спинален менингит и лобарна пневмония. Тези факти могат да бъдат проверени в архивите на здравния департамент на град Чикаго. Най-голямата част от всички хронични заболявания се създава поради потискане на острото заболяване чрез отравяне с лекарства.

„Едрата шарка се счита за една от най-вирулентните инфекциозни заболявания и обикновено се смята, че хората, които са изложени, са почти неизменно нападнати, освен ако не са „защитени“ от ваксинация. Това е едно от най-изумителните преувеличения, открити в медицинската литература. Моят опит е, че много малко хора се разболяват, когато са изложени на нея. „- д-р Джон Тилден

Един от най-яростен противници на ваксинацията, който също е бил на мнение, че едрата шарка не е заразна болест (не се предава по въздуха), е д-р Родермунд. За да докаже тезата си, че здраво тяло не може да се зарази, той взема секрет от болен от едра шарка и го размазва по себе си, след което влиза в контакт с много хора, като никой от тях не се разболява. Той е бил на мнение, че именно ваксините са тези, които са довели до големите епидемии, а неправилното лечение – до голямата смъртност.

„Сега, в епидемията от 1871 г., 91,5 % от случаите, приети в болница Хайгейт, са ваксинирани, и на същото място през 1881 г. от 491 случая само 21 не са ваксинирани и това в момент, когато със сигурност не повече от 90% от лондончани бяха „защитени“; и наистина, при епидемията в Бромли, състояща се от 43 случая, всеки един от жертвите е ваксиниран и трима са повторно ваксинирани. ” Уилям Дж. Колинс, доктор на медицинските науки,1883 г.

„По време на епидемията от 1871 г., посещавайки болниците и от частната практика забелязах, че девет десети от случаите на заболели от едра шарка са ваксинирани.“ – Д-р Алинсън

Трябва да се направи трети коментар по тези класификации на Столичния съвет за убежище. Това ще се появи от докладите *, че в интерес на истината всички пациенти, болни от едра шарка в техните болници са били ваксинирани. Това е показано в дадените подробни таблици, но в резюмето всеки пациент, за който не е известно, че е ваксиниран ефективно най-малко 14 дни преди да се наблюдават симптоми на едра шарка, е включен в списък за неваксинирани. [1921]Vaccination and the State By Arnold Lupton MP.

“ Д-р Мунк заяви пред болничната комисия, че процентът на ваксинираните пациенти в лондонската болница за едра шарка се е увеличил от 40% през 1838 г. до 94,6% през 1879 г. (3-ти доклад на Royal Comm., Q. 9090) Това доказателство е дадено през 1882 г., но г-н Уилър заяви, че според докладите на болницата в Хайгейт, ваксинираните пациенти отдавна са над 90 на сто от всички и сега често са дори 94 или 95%. „- –- Алфред Ръсел Уолъс [„Vaccination a Delusion“ 1898]

„В столичната болница 1870-1872 се признава, че от 14 808 пациенти с едра шарка са били ваксинирани 11 174. “ – Mr P.A. Taylor (Vacc Inq 5, p48)“

Статистиките на болницата за едрата шарка Хайгейт показват, че през 1871 г., са били ваксинирани 91,5 на сто от техните случаи и през 1881 година, от общо 491 случая, 470, или почти 96% са били ваксинирани. Ланцет за 23 февруари 1884 г. представя фактите за епидемия в Съндърланд, където е имало само 100 случая, а 96 от тях са били ваксинирани. На 27 август 1881 г. това издание публикува отчет за епидемия в Бромли, където са възникнали 43 случая , всеки от тях е ваксиниран. Г-н Александър Уилър представи данни на Кралската комисия за ваксиниране (стр. 204 от третия доклад на Комисията), които показват, че за периода 1870-1886 г. Metropolitan Asylums Board е лекувал 53 579 случая с едра шарка, от които 41 061 са били ваксинирани, а 2858 са били поставени в класа, който те нарекоха съмнително ваксиниран.“–- Lilly Loat [Истината за ваксинацията и имунизацията, 1951]

Лийдс: „От 29 януари 1872 г. до 24 октомври 1874 г. са преминали 715 случая през болницата, подробности за които се появяват в книгата; от 715 случая има 600 „ваксинирани“ и 115 „не ваксинирани.“ –Jno. Pickering, fss, frgs [1876. The Statistics Of The Medical Officers To The Leeds Small-Pox Hospital Exposed And Refuted]

„Не съществува един-единствен факт във всички експерименти и подобрения, направени в науката, който може да подкрепи идеята за ваксинацията. Ваксинираните хора винаги ще бъдат болни, с кратък живот и изродени. “ Dr. Alexander Wilder, MD, “Vaccination: A Medical Fallacy”, editor of the New York Medical Tribune, 1879

„Нямам вяра във ваксинацията, гледам на това с най-голямо отвращение и твърдо вярвам, че тя често е средство за предаване на много мръсни и отвратителни заболявания от едно дете на друго и не е защита от едра шарка.” Dr. William Collins, MD, London, 1882

„Виждал съм проказа и сифилис, предавани чрез ваксинация. Проказата става много обичайна в Тринидад; увеличението й съвпада с ваксинацията.“ Dr. Hall Bakewell, Vaccinator General of Trinidad, 1868

“Сифилисът несъмнено е предаван чрез ваксинация.” Sir William Osier Bt., MD, FRS, FRCP

„Ракът беше практически неизвестен, докато не започна въвеждането на ваксина срещу едра шарка. Виждал съм 200 случая на рак и никога не съм виждал случай при неваксиниран човек.“ Dr. W.B. Clark, MD, Indiana, New York Times article, 1909

„Главната, ако не и единствената причина за чудовищното увеличение на рака е ваксинацията.“ Dr. Robert Bell; Vice President, International Society for Cancer Research, British Cancer Hospital, 1922

През 1905 г. във Филипините, след започването на систематичната ваксинация, налагана от правителството на САЩ, настъпва епидемия, при която смъртността на случаите варира от 25% до 50% в различни части на островите. През 1918 г. са ваксинирани 3285 376 човека, като от тях 47 379 се разболяват и 16 477 умират. През 1919 г. са ваксинирани 7 670 252 човека, от които 65 180 се разболяват, а 44 408 умират. (Д-р Уилям Кох, Факторът на оцеляване при неопластични и вирусни заболявания.)

„По време на последната значителна епидемия в началото на века бях член на Комитета по здравеопазване на Лондонския градски съвет и научих как статистически се запазва доверието във ваксинацията чрез диагностициране на всички ре-ваксинирани случаи (на едра шарка) като пустуларна екзема, вариолоид или какво ли още не – с изключение на едра шарка. “ Джордж Бърнард Шоу

„Ваксинацията причинява спонтанен аборт. Внимателна проверка показа, че 47% от жените, които са били ваксинирани през втория или третия месец от бременността, не са успели да родят нормално дете.“ – „Vaccination at Work”, The Consulting Pediatrician of Lanarkshire County Council, The Lancet (London), p.47, December 6, 1952

„Цялата ваксинална програма се основава на мащабна измама.“ Dr. Russell L. Blaylock, M.D., neurosurgeon, editorial staff of Journal of American Physicians and Surgeons

Както д-р Кембъл пише, скорбутната кахексия е почвата, необходима за развитието на едрата шарка. Едрата шарка започва с отпадналост, болки в мускулите, гадене, а вдигането на температура означава, че тялото се бори с токсините, бактериите и вирусите, от които е нападнато. Понякога тялото се освобождава от тях чрез кожата, а появата на пъпки и мехури означава, че е успяло да ги изхвърли, температурата започва да спада и в последствие мехурите изсъхват. Но при неправилно лечение на едрата шарка, което много доктори са практикували, често се е стигало до сериозни увреждания и смърт. “Лечението” е протичало чрез даване на алкохол, през устата и мускулно, включително на деца, мазане с фенол, живак и други корозивни вещества, пациентите са обезкървявани, овивани в бинтове, мръсно спално бельо, давани са им големи дози лекарства, нямали са достъп до чист въздух и вода и т.н., което е ставало причина за фаталния им край.

Въпреки твърденията, че ваксините са изкоренили или намалили повечето болести, това съвсем не е така, тъй като болестите са намалели значително (в някои случай над 99%) преди въвеждането на съответната ваксина, поради съвсем други причини. Официалните статистики често са непълни, изкривени или напълно фалшифицирани. Темата е разгледана подробно в книгата на д-р Сюзън Хъмфрис „Dissolving Illusions: Disease, Vaccines, and the Forgotten History“. Това, което намалява инфекциозните болести през годините са подобрените условия на живот – лична хигиена, санитарни условия, чист въздух и вода, спорт, добра храна. Ако детето ви живее при добри условия и се храни здравословно, дори да се разболее от коклюш, дифтерия, заушка, морбили или нещо друго, то ще успее да се пребори с тези болести. Натуралният витамин С играе съществена роля при справяне с болестите и помага на тялото да се пребори с инфекциите.

“За първичната имунологична защита са нужни левкоцити, интерферон и т-клетки работещи на много добро ниво. Установява се, че антитела не са нужни, за да има добра имунологична защита. А самите антитела се появяват когато нивото на гореспоменатите първични компоненти е на ниско ниво, а точно така се позволява на даден вирус да премине през нашите „защитни стени”. Не си мислете, че във ваксината има само по 1 тип вирус. Източниците в медицинските лаборатории предлагат богата гама от вируси и бактерии. Лаборанта взема гной от маймуна, крава, прасе или друго животно и се опитва да я „пречисти”. Но всичко е в толкова малки размери, че няма как да се случи истинско пречистване на практика. На повторна проверка се подлагат само някои проби, повечето директно се „пречистват” и влагат във ваксина. Така, човек инжектиран с ваксина срещу едно, може да се разболее от друго или просто да остане парализиран, без някой да може да даде адекватен отговор.” (от книгата ”Опасностите на имунизациите”, 1979)

Неестественият процес на ваксиниране оставя в тялото ни бавно-действащи вируси. Това във времето води до неизлечими хронични болести. Ваксините, с цялото си съдържание се вкарват директно в кръвния поток, без да минават през черния дроб! Съдържат антибиотици, вируси, бактерии и химикали. Освен това и чужди протеини от животни. Чуждо ДНК. Обикновено, с храненето ние също поемаме различни субстанции протеини, дори вредни химикали, но те винаги минават и се преработват в черния дроб.

Д-р Ветрано: “Исторически и медицински знаем, че едрата шарка е заличена от лицето на земята. Но истината е, че са спрели ваксинация срещу едра шарка, защото смъртните случаи, свързани с нея, са били повече от фактически разболелите се хора. Но измислицата се получи много удобно и навреме. А който в онези последни години развиеше едра шарка, му се казваше, че има дребна шарка, варицела!”

Истинските лекари винаги са били жертва на Медицинската инквизиция, която прави всичко възможно подобни хора да потънат в забвение или да бъдат дискредитирани по някакъв начин, тъй като намирането на трайни лекове за всяко заболяване не е в неин интерес. Освен лекарите, много общественици, политици и обикновени хора през годините са били на мнение, че едрата шарка не е заразна болест и са се опитвали да спрат задължителната ваксинация, като са твърдели, че от нея има само вреди и никакви ползи. Малка част от критиците на ваксинацията срещу едра шарка: Austin, MRCS, LRCP, Major R. F. E (vaccine critic UK), ALLINSON (1883),.DR. T. B (vaccine critic UK), Bayly, Beddow (vaccine critic UK), Beale, Morris (vaccine critic USA), Biggs (vaccine critic UK), Birch, John (vaccine critic UK), Buchwald, M.D (vaccine critic GER), Campbell MD, Dr (vaccine critic USA), Collins MD (1883), Dr (vaccine critic UK), Creighton,Dr (vaccine critic UK), Crookshank, Prof (vaccine critic UK), Deane, Dr. Tennison (vaccine critic USA), Dick, Prof (vaccine critic UK), Dole, Lionel (vaccine critic UK), Dettman, Dr Glen (vaccine critic AUS), Dudgeon, Henry Dalby (vaccine critic), Hale, Annie Riley (vaccine critic USA), Hoggan M.B., George (vaccine critic UK), Hadwen MD (vaccine critic UK), Hay, 1937, Dr. William Howard (vaccine critic USA), Higgins, Chas (vaccine critic USA), Hodge, John W (vaccine critic USA), Hume-Rothery, Mary C (vaccine critic UK), Hutton, Arthur (vaccine critic UK), Kalokerinos, M.D (vaccine critic AUS), Knaggs., H Valentine (vaccine critic UK), Keller, Dr Leander Joseph (vaccine critic UK), Leicester Anti-Vaccination League, Loat, Lily (vaccine critic UK), Lupton, Arnold, M.P (vaccine critic UK), Marchini, M.D., Daniel (vaccine critic UK), McBean, Eleanor (vaccine critic USA), Mendelsohn, MD (vaccine heretic USA), National Anti-Vaccination League (NAVL), Newman (1883), Professor F. W (vaccine critic), Nightingale, Michael (vaccine critic UK), Obomsawin PhD, Raymond (vaccine critic CAN), Pitcairn (1911), John (vaccine critic USA), Pearce, M.D., Dr. Charles T (vaccine critic UK), Pickering, Mr. Johh (vaccine critic UK), Rodermund, Dr (vaccine critic USA), Ruata, Carlo, M.D (vaccine critic ITALY), Schieferdecker M.D, Chr. Charles (vaccine critic GER), Sidhwa ND, Keki (vaccine critic UK), Sinclair, N.D., Ian (vaccine critic AUS), Shaw, George Bernard (vaccine critic UK), Shelton DC, Herbert (vaccine critic USA), Taylor, P.A MP (vaccine critic UK), Tebb, Dr Scott (vaccine critic UK), Tebb, William (vaccine critic UK), Tilden MD (1851-1940), John (vaccine critic USA), Trall MD (vaccine critic USA), Vetrano, Dr. Vivian Virginia (vaccine critic USA), Vaccination Liberation (vaccine critic USA), Wallace, LL.D. (1889/1898, Alfred R (vaccine critic), White, William (vaccine critic UK), Wilkinson (1883), Dr Garth (vaccine critic UK)

Ако са излъгали, че ваксината срещу едра шарка е ефективна и безопасна, за какво още лъжат?

Във филма, препоръчан от Робърт Де Ниро “Ваксиниран“ се показва как се фалшифицират и прикриват статистически данни и, че епидемията от аутизъм е пряко свързана с ваксините.

Наскоро CDC беше осъден от ICAN във федерален съд да покаже изследванията, които доказват, че ваксините, бити на децата през първите 6 месеца от живота им не предизвикват аутизъм. CDC не предостави нито едно изследване за 4 от ваксините, с което призна, че не разполага с доказателства за твърденията си, които разпространява години наред.

Интересни са и самопризнанията на топ учени относно безопасността на ваксините, на проведената наскоро среща от СЗО. Още факти, свързани с безопасността на ваксините, може да откриете тук.

Не са малко книгите, статиите, филмите, в които се твърди, че ваксинацията, освен за сериозни увреждания и смърт, е причина и за разпространението на нови болести, които в миналото са били латентни при животните. Филмът “Произходът на СПИН” разкрива как се случва това чрез ваксината срещу полиомиелит. От 1955 г. до началото на 1963 г. милиони хора по “невнимание” са били изложени на simian virus 40 (SV40) като замърсител на полиовирусни ваксини. Вирусът SV40 се открива при болни от различни видове рак, както и при болни от СПИН. Колко още опасни вируси се разпространяват чрез ваксинацията, можем само да гадаем…

Как да намалим риска от COVID-19

Как да се намали рискът от инфекция с 99% и да се спре разпространението на вируса?

Всеки ден научаваме нещо ново за вируса: знаем по-добре и по-добре как се държи.

Уникалността на този вирус се крие във факта, че той е непознат за човешкия организъм. Това, което знаем със сигурност, е, че повечето ни пациенти с COVID-19 имат три симптома с различна степен на интензивност: температура, кашлица и болки в гърлото. Заболяването може да продължи от 5-6 до 14 дни.

Огромното мнозинство от инфекциите се случват чрез физически контакт и последващ контакт с лицето. определено знаем пътя, по който вирусът навлиза в нас.

Какво трябва да направите, за да не се заразите?

1. Основното е постоянно да следите къде са вашите ръце в момента и дали са чисти. Необходимо е постоянно да се използва дезинфектант. Влязох в асансьора и натиснах бутона – дезинфектант. Той отвори вратата – дезинфектант. Ако няма дезинфектант, всички действия могат да бъдат извършени с лакътя. Всеки път, след като докоснем повърхността, която другите хора биха могли да докоснат, ние дезинфекцираме или измиваме ръцете си.

2. Второто най-важно нещо е да не докосвате лицето си с ръце. Ние докосваме лицето си през цялото време, без дори да го забелязваме. Според статистиката човек несъзнателно докосва лицето си около 90 пъти на ден. Поздравихте ли някого с ръка, без да знаете, че този човек е болен от COVID-19 и след това сте докоснали лицето му или своето лице?

Тези две точки заедно – да поддържате ръцете си чисти и да не докосвате лицето си, са мощни начини да се защитите. Те ще бъдат ефективни в 99,9% от случаите. Достатъчно е да направите тези две неща, за да защитите себе си и вашите близки.

3. Нямате нужда от респиратор. В Хонконг и Сингапур носенето на хирургическа маска при нормални взаимодействия с пациенти и носенето на респиратор само по време на специални процедури, като отводняване на дихателните пътища, не доведе до нито един случай на заболяване сред медицинския персонал. Да, някой от медицинския персонал на клиниките в Ню Йорк се разболя, но това са хората, които се свързаха с пациенти при липса на защитна екипировка.

При нормални условия: на улицата, в магазина, респиратори не са необходими.

4. Социално разстояние. Дръжте разстояние 1,5 – 2 метра един от друг. Не е много трудно и не променя живота ни. Просто правило, но изключително ефективно. Когато отидете в аптеката или в магазина, не е необходимо да стоите директно зад гърба на човека, който стои на опашка. Застанете на няколко крачки от него.

Ако разберете и приемете тези четири прости правила, страхът изчезва. Не се страхувайте от външния свят, не се страхувайте от ближния си. Знанието от тези четири правила дава усещане за свобода. Когато разберете, че единственият начин да се заразите е когато докосвате лицето си с мръсни ръце или когато сте твърде близки с болен човек за дълго време, това премахва ненужните страхове и дава огромно облекчение.

Какво да правите, ако сте болни?

Ако имате треска, изолирайте се от останалата част от семейството. Всички членове на семейството трябва да започнат да следват едни и същи четири правила в домашното пространство. Ако е възможно изолирайте пациента в отделна стая. Ако пациентът трябва да напусне стаята си, например да се храни, първо трябва да измие ръцете си и да си сложи маска. След това, след хранене, всички повърхности, които е докоснал, трябва да бъдат дезинфекцирани. Важно е да не създавате дългосрочен контакт. Затова не се страхувайте да сте с болен роднина в същия апартамент – просто следвайте тези прости препоръки.

Често задавани въпроси от пациенти: Кога да отида в болницата? Единственият отговор е: Ако имате затруднено дишане – Да.

Други случаи:

Имам температура – НЕ.

Мисля, че имам коронавирус – НЕ.

Издържах теста и съм потвърдил коронавирус – НЕ.

Имам постоянни болки в гърлото – НЕ.

Много от тези, които имат затруднено дишане, се изпращат в болница и се прибират в къщи след 5-7 дни. Тоест от всички пациенти, които идват с COVID-19, само 10% се нуждаят от хоспитализация. И само 1-3% се нуждаят от използването на медицински вентилатори. По-голямата част от тези с изкуствена вентилация се възстановяват за 7-10 дни.

Мога ли да изляза? – Да! Следвайте правилата по-горе. Дезинфекцирайте ръцете след контакт с повърхности и не докосвайте лицето. Когато се разхождате в града – не се приближавайте до други хора, по-близко от 2 метра. И носете маска, за да не докосвате лицето си.

Относно дезинфектантите.

COVID-19 умира от всякакви дезинфекциращи средства. В условията на дезинфекция не е много упорит. И е необходима само малка капка дезинфектант.

Трябва ли да дезинфекцирам продукти, донесени от магазина? Ако живеете в град с много болни хора, това е добра идея. Ако доставката е донесена от доставчика, е добре да го помолите да остави продуктите извън вратата. И след това сложете ръкавици и дезинфекцирайте повърхността на пакетите, които ще останат в къщата.

Какво определя продължителността на инкубационния период? Продължителността на контакта. Например медицинският персонал без защита в отделението може да се разболее след два дни. Ако е имало кратък контакт с човек, който има леки симптоми, инкубационният период може да продължи до `4 дни. Регистрирани са малко случаи, когато инкубационният период е продължил по-дълго. Ето защо, ако има подозрение, че сте били в контакт с болен човек, но след две седмици болестта не се е проявила по никакъв начин, най-вероятно не сте били заразени.

Какви възрастови групи покрива болестта? В самото начало на пандемията имаше заблуждаващо убеждение, че болестта засяга само възрастните хора и хората със сериозни заболявания (диабет или рак), но това не е вярно. Вирусът засяга всички възрастови групи.

Относно лекарствата.

В случай на заболяване вземете ацетаминофен (парацетамол).

Какви прогнози могат да се правят сега?

Най-вероятно социалната изолация ще продължи от 3 до 6 месеца. Това е дълго време. Но опитът на всички големи градове, които са преживели най-силните огнища на пандемията, предполага, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се изглади кривата на разпространение на коронавируса. Намалете броя на случаите, за да избегнете пренаселеността в болниците. Самоизолацията е явление, което просто трябва да се приеме през следващите няколко месеца, ако все още е необходимо.

Ваксините – лек срещу болести или опит за убийство?

Според официалната версия – “Едрата шарка (вариола) е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. През 20 век едрата шарка поразява фатално около 300 – 500 млн. души. От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни със срок от 10 години. През 1980 г. на Световната здравна асамблея е обявено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е инокулация. Инокулацията вероятно е практикувана в Индия още през 1000 г. пр.н. е. Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Въпреки това обаче практиката е оспорвана от някои от древните медицински текстове. Същият метод за предпазване е използван и през 10 век в Китай, а практикуването му добива масов характер през 16 век по време на династията Мин. Инокулацията се е практикувала и на много други места по света. Ако инокулираният оживее, той може да зарази други хора. По време на престоя си в Османската империя лейди Мери Монтегю наблюдава как населението прилага инокулацията. Този процес тя описва подробно в писмата си и след завръщането си през 1718г. ентусиазирано насърчава процедурата да се прилага и в Англия.През 1796 г. селският лекар от Бъркли, Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едра шарка може да бъде изграден, чрез ваксинация на човек с материали от лезии отделени от крави, боледуващи от шарка по кравите. Този материал бил наречен от Дженър с термина „ваксина“, от латинския корен vacca – крава. Първият ваксиниран е осемгодишният Джеймс Фипс. През месец май същата година Дженър надрасква кожата на ръката му и втрива в нея материал от гнойните мехури на младата доячка Сара Нелм, болна от шарка по кравите. След няколко дни детето заболява леко и след десетина дни започва да се оправя. Следващия месец Дженър повтаря процедурата, но този път с материал от едра шарка. Джеймс не се разболява, а Дженър стига до заключение, че е открил лек срещу едрата шарка. Скоро след това ваксинирането срещу едра шарка започва да се практикува в цял свят.”

Официалната история свършва дотук. Това, което удобно се пропуска е, че през следващите 12 години Джеймс е заразяван многократно. На 20-годишна възраст умира от туберкулоза. Дженър ползва и собственият си син като опитна мишка, който също умира от туберкулоза на 21 години. Оттогава изследователите свързват туберкулозата с ваксината срещу едра шарка. При всички положения, е трудно, поне за мислещ човек да се съгласи с твърдението, че като се вземе гной от болно животно, в която има незнайно какви вируси и бактерии и се инжектира в кръвния поток на човек, той ще бъде предпазен от някаква болест.

Дали тези често срещани практики на предаване на болестта имат връзка с чумите и епидемиите, които помитат онези страни, където ваксинацията и инокулацията се практикуват?

В началото на 1880 г. Алфред Ръсел Уолъс, британски изследовател, е привлечен в дебата относно задължителната ваксинация срещу едра шарка. Първоначално Уолъс разглежда ваксинацията като въпрос на лична свобода, но след като проучва някои от статистическите данни, той започна да поставя под съмнение ефикасността й. В последствие открива случаи, в които поддръжниците на ваксинацията са използвали съмнителна, в няколко случая напълно фалшива статистика, за да подкрепят аргументите си. Винаги подозрителен къмвластите, Уолъс заподозрял, че лекарите имат интерес да насърчават ваксинацията и се убеждава, че намаляването на честотата на едра шарка се дължи на подобряване на условията на живот,а ваксинацията води до тежки нежелани реакции, включително смърт, като смъртността при ваксинираните е по-голяма от смъртността при неваксинираните. През 1889 г. в отговор на широката обществена съпротива срещу ваксинацията, Парламентът назначава Кралска комисия, която да изготви препоръки за реформа на системата. През 1890 г. Уолъс дава показания пред Кралската комисия, която разследва противоречията. В крайна сметка комисията решава, че ваксинацията е ефективна и трябва да остане задължителна, въпреки че препоръчва подобряване на безопасността и по-малки наказания за тези, които отказват ваксинация на децата си. По-късно Уолъс публикувана „Обобщение на доказателствата, че ваксинацията не предотвратява едрата шарка, но наистина я увеличава“. В него той пише: “За да можем да проучим ефекта на всяка предполагаема причина за подобряване на здравето на общността, трябва да сравним смъртността преди и след въвеждането на предполагаемата причина за подобрение (в случая ваксинация), а също и да я сравним със смъртността от други групи болести и със всичкипричини. Сега едрата шарка, много видове треска, холера и т.н. са онова, което се нарича епидемични заболявания, които нападат големи популации на нередовни интервали с голяма тежест, докато в други моменти те са далеч по-малко фатални или по-локални.Следователно годишната смъртност варира значително. През 1796 г. повече от 4, 000 на милион са умрели от едра шарка в Лондон, докато през следващата година са били само около 800, а на следващата година (1798) над 3000. Отново през 1870 г. по-малко от 100 на милион умират от едра шарка, докато през 1871 г. са били около 300, а през 1872 г. – около 2500. По този начин цифрите се увеличават и намаляват толкова внезапно и толкова неравномерно, че като отделите само няколко години на един период и няколко на друг, можете да покажете увеличение или намаление според това, което искате да докажете.

Тази диаграма ни показва, че едрата шарка намалява през десетте години преди ваксинацията с почти същата скорост, както при десетте години след ваксинацията. Останалите инфекциозни заболявания намаляват дори повече от едрата шарка през десетте години след ваксинацията срещу едра шарка. Общата смъртност също намалява след 1800 г. по-бързо, отколкото преди 1800 г. И все пак кралските комисари декларират, че няма нищо друго освен ваксинация, за да се намали едрата шарка и, че в началото на ХІХ век няма подобрение на санитарните условия с последната част на ХVІІІ век, за да се отчете разликата. Сега, в допълнение към моя труд „Vaccination a Delusion“, аз дадох отчет за редица подобрения, засягащи здравето през този период, които са достатъчни за постигане на резултатите…. (1) Много площади и предградия от Западния край са били построени през този период и са били обитавани главно от хора от града. (2) Улиците бяха по-систематично почистени и пътищата подобрени. (3) Подаването на вода беше значително подобрено. (4) Картофите, чаят и кафето влязоха в по-обща употреба; докато по-добрите пътища позволиха да се използват повече прясно месо, зеленчуци и мляко. (5) Гробищата са образувани извън Лондон… Големият производствен град Лестър, с близо 200 000 жители, предоставя най-категоричното доказателство за безполезността на ваксинацията. Преди 1872 г. Лестър е един от най-ваксинираните градове в кралството, като броят на ваксинациите, поради алармата след епидемии, няколко пъти надвишава броя на ражданията. И все пак през 1871 г., на самия връх на ваксинационния си рекорд, Лестър е бил нападнат от епидемията с изключителна тежест, като смъртността от едрата шарка през тази година е била над 3500 на милион от населението или около 1000 на милион повече отколкото смъртността в Лондон по време на същата епидемия. Ако някога е имало тестов експеримент, това е Лестър, където почти напълно ваксинираната общност страда повече от неваксиниран и страшно несанитарен Лондон. Тази страшна смъртност унищожи вярата на Лестър във ваксинацията. Бедни и богати, работници и дори общинските власти започнаха да отказват ваксинация на децата си… Друго доказателство е дадено 1899 г. от д-р Чарлз Руата, които съобщава, че цялото мъжко население на Италия е реваксинирано при влизане в армията. На възраст под 20 години мъжете и жените си приличат по отношение на ваксинацията; след това мъжете имат огромно предимство, ако ваксинацията е от полза. И все пак, над 20 г., много повече мъже от жени умират от едра шарка, докато под 20 г. смъртността е равна, което отново показва, че ваксинацията увеличава смъртността от едра шарка!”

Д-р Чарлз Кембъл също е сред противниците на ваксинацията. Той е бил президент на Медицинската академия в Сан Антонио и член на медицинското дружество на окръг Беър. Номиниран е за Нобелова награда за медицина от щата Тексас. Като всеки истински лекар, той се е интересувал повече от откриване на причината за заболяването от едра шарка, отколкото лечението на симптомите. Д-р Кембъл кандидатства в Института на Рокфелер, за да може да продължи изследванията си върху едрата шарка, но му е отказана помощ, защото не е ваксиниращ лекар. Но въпреки това той не се отказва и продължава да проучва болестта. В книгата си “Bats, Mosquitoes and Dollars” д-р Кембъл пише следното: “Най-важното наблюдение върху медицинския аспект на това заболяване е кахексията, с която тя е неизменно свързана и която всъщност е почвата, необходима за различните й степени на вирулентност. Имам предвид скорбутната кахексия. Сред хората от по-ниските класове усвоената специфичност на хранене е най-вече поради бедността им, но и поради факта, че те се грижат малко или изобщо за присъствието на плодове и зеленчуци при храненето им. Че има съществена връзка между вариолата и скорбута, се доказва от факта, че тя е най-разпространена сред бедните или мръсни класове хора; че е по-разпространена през зимата, когато анти-скорбутиците са оскъдни и на високи цени. И накрая, че премахването на тази особеност в храненето ще смекчи вирулентността на болестта, като положително ще спомогне за предотвратяването на заболяванията от едра шарка.”

Станалият известен факт по онова време, че редица болести могат да бъдат предавани чрез комари, бълхи и други кръвосмучещи, подтиква д-р Кембъл да започне своите проучвания през 1900г. В своята книга д-р Кембълтвърди, че чрез множество експерименти е установил, че едра шарка не е заразна болест и не е заболяване, пренасяно по въздух, а се разпространява само чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми Cimex Lectularius, Conorrhinus sanguisuga и други. (Ухапванията при някои хора могат да доведат до редица въздействия върху здравето, промени в кожата, вариращи от невидими и малки зачервявания до изявени мехури, кожни обриви, психологически ефекти, алергични симптоми, а многобройните ухапвания – до еритематозен обрив, уртикария, системни отравяния и др.)

По-късно проведените експерименти от д-р Джон Уотс (който по това време не е бил противник на ваксинацията) потвърждавам думите на д-р Кембъл, че след почистване на жилищата от паразитни насекоми, не се наблюдават нови случаи на едра шарка, като той описва резултатите си пред медицинското дружество на окръг Беър, щата Тексас.

Дали едрата шарка наистина се е разпространявала от ухапване на паразитни насекоми, към днешна дата е трудно да се каже, но че скорбутната кахексия е предпоставка за развитието на всякакви болести, е сигурен факт.

Още през ХVІІ в. д-р Томас Сиденхам нарича едрата шарка „най-безопасната и лека от всички болести, стига да не бъде нанесена вреда от лекар или медицинска сестра“.

Д-р Смедли от Матлок: „Това е най-безобидно заболяване, ако се лекува правилно. Лекувал съм стотици случаи без нито един смъртен случай.“

В книгата си Nature Cure: Philosophy & Practice Based on the Unity of Disease & Cure д-р Хенри Линдлахр пише: “През последните десет години лекувах всички видове сериозни остри заболявания, без да прибягвам до алопатични лекарства. В много обширна практика, през всичките тези години не съм загубил нито един случай на апендицит (и нито един от тях не е опериран), на коремен тиф, дифтерия, едра шарка, скарлатина и др., и само един случай на церебро-спинален менингит и лобарна пневмония. Тези факти могат да бъдат проверени в архивите на здравния департамент на град Чикаго. Най-голямата част от всички хронични заболявания се създава поради потискане на острото заболяване чрез отравяне с лекарства.

„Едрата шарка се счита за една от най-вирулентните инфекциозни заболявания и обикновено се смята, че хората, които са изложени, са почти неизменно нападнати, освен ако не са „защитени“ от ваксинация. Това е едно от най-изумителните преувеличения, открити в медицинската литература. Моят опит е, че много малко хора се разболяват, когато са изложени на нея. „- д-р Джон Тилден

Един от най-яростен противници на ваксинацията, който също е бил на мнение, че едрата шарка не е заразна болест (не се предава по въздуха), е д-р Родермунд. За да докаже тезата си, че здраво тяло не може да се зарази, той взема секрет от болен от едра шарка и го размазва по себе си, след което влиза в контакт с много хора, като никой от тях не се разболява. Той е бил на мнение, че именно ваксините са тези, които са довели до големите епидемии, а неправилното лечение – до голямата смъртност.

„Сега, в епидемията от 1871 г., 91,5 % от случаите, приети в болница Хайгейт, са ваксинирани, и на същото място през 1881 г. от 491 случая само 21 не са ваксинирани и това в момент, когато със сигурност не повече от 90% от лондончани бяха „защитени“; и наистина, при епидемията в Бромли, състояща се от 43 случая, всеки един от жертвите е ваксиниран и трима са повторно ваксинирани. ” Уилям Дж. Колинс, доктор на медицинските науки,1883 г.

„По време на епидемията от 1871 г., посещавайки болниците и от частната практика забелязах, че девет десети от случаите на заболели от едра шарка са ваксинирани.“ – Д-р Алинсън

Трябва да се направи трети коментар по тези класификации на Столичния съвет за убежище. Това ще се появи от докладите *, че в интерес на истината всички пациенти, болни от едра шарка в техните болници са били ваксинирани. Това е показано в дадените подробни таблици, но в резюмето всеки пациент, за който не е известно, че е ваксиниран ефективно най-малко 14 дни преди да се наблюдават симптоми на едра шарка, е включен в списък за неваксинирани. [1921]Vaccination and the State By Arnold Lupton MP.

“ Д-р Мунк заяви пред болничната комисия, че процентът на ваксинираните пациенти в лондонската болница за едра шарка се е увеличил от 40% през 1838 г. до 94,6% през 1879 г. (3-ти доклад на Royal Comm., Q. 9090) Това доказателство е дадено през 1882 г., но г-н Уилър заяви, че според докладите на болницата в Хайгейт, ваксинираните пациенти отдавна са над 90 на сто от всички и сега често са дори 94 или 95%. „- –- Алфред Ръсел Уолъс [„Vaccination a Delusion“ 1898]

„В столичната болница 1870-1872 се признава, че от 14 808 пациенти с едра шарка са били ваксинирани 11 174. “ – Mr P.A. Taylor (Vacc Inq 5, p48)“

Статистиките на болницата за едрата шарка Хайгейт показват, че през 1871 г., са били ваксинирани 91,5 на сто от техните случаи и през 1881 година, от общо 491 случая, 470, или почти 96% са били ваксинирани. Ланцет за 23 февруари 1884 г. представя фактите за епидемия в Съндърланд, където е имало само 100 случая, а 96 от тях са били ваксинирани. На 27 август 1881 г. това издание публикува отчет за епидемия в Бромли, където са възникнали 43 случая , всеки от тях е ваксиниран. Г-н Александър Уилър представи данни на Кралската комисия за ваксиниране (стр. 204 от третия доклад на Комисията), които показват, че за периода 1870-1886 г. Metropolitan Asylums Board е лекувал 53 579 случая с едра шарка, от които 41 061 са били ваксинирани, а 2858 са били поставени в класа, който те нарекоха съмнително ваксиниран.“–- Lilly Loat [Истината за ваксинацията и имунизацията, 1951]

Лийдс: „От 29 януари 1872 г. до 24 октомври 1874 г. са преминали 715 случая през болницата, подробности за които се появяват в книгата; от 715 случая има 600 „ваксинирани“ и 115 „не ваксинирани.“ –Jno. Pickering, fss, frgs [1876. The Statistics Of The Medical Officers To The Leeds Small-Pox Hospital Exposed And Refuted]

„Не съществува един-единствен факт във всички експерименти и подобрения, направени в науката, който може да подкрепи идеята за ваксинацията. Ваксинираните хора винаги ще бъдат болни, с кратък живот и изродени. “ Dr. Alexander Wilder, MD, “Vaccination: A Medical Fallacy”, editor of the New York Medical Tribune, 1879

„Нямам вяра във ваксинацията, гледам на това с най-голямо отвращение и твърдо вярвам, че тя често е средство за предаване на много мръсни и отвратителни заболявания от едно дете на друго и не е защита от едра шарка.” Dr. William Collins, MD, London, 1882

„Виждал съм проказа и сифилис, предавани чрез ваксинация. Проказата става много обичайна в Тринидад; увеличението й съвпада с ваксинацията.“ Dr. Hall Bakewell, Vaccinator General of Trinidad, 1868

“Сифилисът несъмнено е предаван чрез ваксинация.” Sir William Osier Bt., MD, FRS, FRCP

„Ракът беше практически неизвестен, докато не започна въвеждането на ваксина срещу едра шарка. Виждал съм 200 случая на рак и никога не съм виждал случай при неваксиниран човек.“ Dr. W.B. Clark, MD, Indiana, New York Times article, 1909

„Главната, ако не и единствената причина за чудовищното увеличение на рака е ваксинацията.“ Dr. Robert Bell; Vice President, International Society for Cancer Research, British Cancer Hospital, 1922

През 1905 г. във Филипините, след започването на систематичната ваксинация, налагана от правителството на САЩ, настъпва епидемия, при която смъртността на случаите варира от 25% до 50% в различни части на островите. През 1918 г. са ваксинирани 3285 376 човека, като от тях 47 379 се разболяват и 16 477 умират. През 1919 г. са ваксинирани 7 670 252 човека, от които 65 180 се разболяват, а 44 408 умират. (Д-р Уилям Кох, Факторът на оцеляване при неопластични и вирусни заболявания.)

„По време на последната значителна епидемия в началото на века бях член на Комитета по здравеопазване на Лондонския градски съвет и научих как статистически се запазва доверието във ваксинацията чрез диагностициране на всички ре-ваксинирани случаи (на едра шарка) като пустуларна екзема, вариолоид или какво ли още не – с изключение на едра шарка. “ Джордж Бърнард Шоу

„Ваксинацията причинява спонтанен аборт. Внимателна проверка показа, че 47% от жените, които са били ваксинирани през втория или третия месец от бременността, не са успели да родят нормално дете.“ – „Vaccination at Work”, The Consulting Pediatrician of Lanarkshire County Council, The Lancet (London), p.47, December 6, 1952

„Цялата ваксинална програма се основава на мащабна измама.“ Dr. Russell L. Blaylock, M.D., neurosurgeon, editorial staff of Journal of American Physicians and Surgeons

Както д-р Кембъл пише, скорбутната кахексия е почвата, необходима за развитието на едрата шарка. Едрата шарка започва с отпадналост, болки в мускулите, гадене, а вдигането на температура означава, че тялото се бори с токсините, бактериите и вирусите, от които е нападнато. Понякога тялото се освобождава от тях чрез кожата, а появата на пъпки и мехури означава, че е успяло да ги изхвърли, температурата започва да спада и в последствие мехурите изсъхват. Но при неправилно лечение на едрата шарка, което много доктори са практикували, често се е стигало до сериозни увреждания и смърт. “Лечението” е протичало чрез даване на алкохол, през устата и мускулно, включително на деца, мазане с фенол, живак и други корозивни вещества, пациентите са обезкървявани, овивани в бинтове, мръсно спално бельо, давани са им големи дози лекарства, нямали са достъп до чист въздух и вода и т.н., което е ставало причина за фаталния им край.

Въпреки твърденията, че ваксините са изкоренили или намалили повечето болести, това съвсем не е така, тъй като болестите са намалели значително (в някои случай над 99%) преди въвеждането на съответната ваксина, поради съвсем други причини. Официалните статистики често са непълни, изкривени или напълно фалшифицирани. Темата е разгледана подробно в книгата на д-р Сюзън Хъмфрис „Dissolving Illusions: Disease, Vaccines, and the Forgotten History“. Това, което намалява инфекциозните болести през годините са подобрените условия на живот – лична хигиена, санитарни условия, чист въздух и вода, спорт, добра храна. Ако детето ви живее при добри условия и се храни здравословно, дори да се разболее от коклюш, дифтерия, заушка, морбили или нещо друго, то ще успее да се пребори с тези болести. Натуралният витамин С играе съществена роля при справяне с болестите и помага на тялото да се пребори с инфекциите.

“За първичната имунологична защита са нужни левкоцити, интерферон и т-клетки работещи на много добро ниво. Установява се, че антитела не са нужни, за да има добра имунологична защита. А самите антитела се появяват когато нивото на гореспоменатите първични компоненти е на ниско ниво, а точно така се позволява на даден вирус да премине през нашите „защитни стени”. Не си мислете, че във ваксината има само по 1 тип вирус. Източниците в медицинските лаборатории предлагат богата гама от вируси и бактерии. Лаборанта взема гной от маймуна, крава, прасе или друго животно и се опитва да я „пречисти”. Но всичко е в толкова малки размери, че няма как да се случи истинско пречистване на практика. На повторна проверка се подлагат само някои проби, повечето директно се „пречистват” и влагат във ваксина. Така, човек инжектиран с ваксина срещу едно, може да се разболее от друго или просто да остане парализиран, без някой да може да даде адекватен отговор.” (от книгата ”Опасностите на имунизациите”, 1979)

Неестественият процес на ваксиниране оставя в тялото ни бавно-действащи вируси. Това във времето води до неизлечими хронични болести. Ваксините, с цялото си съдържание се вкарват директно в кръвния поток, без да минават през черния дроб! Съдържат антибиотици, вируси, бактерии и химикали. Освен това и чужди протеини от животни. Чуждо ДНК. Обикновено, с храненето ние също поемаме различни субстанции протеини, дори вредни химикали, но те винаги минават и се преработват в черния дроб.

Д-р Ветрано: “Исторически и медицински знаем, че едрата шарка е заличена от лицето на земята. Но истината е, че са спрели ваксинация срещу едра шарка, защото смъртните случаи, свързани с нея, са били повече от фактически разболелите се хора. Но измислицата се получи много удобно и навреме. А който в онези последни години развиеше едра шарка, му се казваше, че има дребна шарка, варицела!”

Истинските лекари винаги са били жертва на Медицинската инквизиция, която прави всичко възможно подобни хора да потънат в забвение или да бъдат дискредитирани по някакъв начин, тъй като намирането на трайни лекове за всяко заболяване не е в неин интерес. Освен лекарите, много общественици, политици и обикновени хора през годините са били на мнение, че едрата шарка не е заразна болест и са се опитвали да спрат задължителната ваксинация, като са твърдели, че от нея има само вреди и никакви ползи. Малка част от критиците на ваксинацията срещу едра шарка: Austin, MRCS, LRCP, Major R. F. E (vaccine critic UK), ALLINSON (1883),.DR. T. B (vaccine critic UK), Bayly, Beddow (vaccine critic UK), Beale, Morris (vaccine critic USA), Biggs (vaccine critic UK), Birch, John (vaccine critic UK), Buchwald, M.D (vaccine critic GER), Campbell MD, Dr (vaccine critic USA), Collins MD (1883), Dr (vaccine critic UK), Creighton,Dr (vaccine critic UK), Crookshank, Prof (vaccine critic UK), Deane, Dr. Tennison (vaccine critic USA), Dick, Prof (vaccine critic UK), Dole, Lionel (vaccine critic UK), Dettman, Dr Glen (vaccine critic AUS), Dudgeon, Henry Dalby (vaccine critic), Hale, Annie Riley (vaccine critic USA), Hoggan M.B., George (vaccine critic UK), Hadwen MD (vaccine critic UK), Hay, 1937, Dr. William Howard (vaccine critic USA), Higgins, Chas (vaccine critic USA), Hodge, John W (vaccine critic USA), Hume-Rothery, Mary C (vaccine critic UK), Hutton, Arthur (vaccine critic UK), Kalokerinos, M.D (vaccine critic AUS), Knaggs., H Valentine (vaccine critic UK), Keller, Dr Leander Joseph (vaccine critic UK), Leicester Anti-Vaccination League, Loat, Lily (vaccine critic UK), Lupton, Arnold, M.P (vaccine critic UK), Marchini, M.D., Daniel (vaccine critic UK), McBean, Eleanor (vaccine critic USA), Mendelsohn, MD (vaccine heretic USA), National Anti-Vaccination League (NAVL), Newman (1883), Professor F. W (vaccine critic), Nightingale, Michael (vaccine critic UK), Obomsawin PhD, Raymond (vaccine critic CAN), Pitcairn (1911), John (vaccine critic USA), Pearce, M.D., Dr. Charles T (vaccine critic UK), Pickering, Mr. Johh (vaccine critic UK), Rodermund, Dr (vaccine critic USA), Ruata, Carlo, M.D (vaccine critic ITALY), Schieferdecker M.D, Chr. Charles (vaccine critic GER), Sidhwa ND, Keki (vaccine critic UK), Sinclair, N.D., Ian (vaccine critic AUS), Shaw, George Bernard (vaccine critic UK), Shelton DC, Herbert (vaccine critic USA), Taylor, P.A MP (vaccine critic UK), Tebb, Dr Scott (vaccine critic UK), Tebb, William (vaccine critic UK), Tilden MD (1851-1940), John (vaccine critic USA), Trall MD (vaccine critic USA), Vetrano, Dr. Vivian Virginia (vaccine critic USA), Vaccination Liberation (vaccine critic USA), Wallace, LL.D. (1889/1898, Alfred R (vaccine critic), White, William (vaccine critic UK), Wilkinson (1883), Dr Garth (vaccine critic UK)

Ако са излъгали, че ваксината срещу едра шарка е ефективна и безопасна, за какво още лъжат?

Във филма, препоръчан от Робърт Де Ниро “Ваксиниран“ се показва как се фалшифицират и прикриват статистически данни и, че епидемията от аутизъм е пряко свързана с ваксините.

Наскоро CDC беше осъден от ICAN във федерален съд да покаже изследванията, които доказват, че ваксините, бити на децата през първите 6 месеца от живота им не предизвикват аутизъм. CDC не предостави нито едно изследване за 4 от ваксините, с което призна, че не разполага с доказателства за твърденията си, които разпространява години наред.

Интересни са и самопризнанията на топ учени относно безопасността на ваксините, на проведената наскоро среща от СЗО. Още факти, свързани с безопасността на ваксините, може да откриете тук.

Не са малко книгите, статиите, филмите, в които се твърди, че ваксинацията, освен за сериозни увреждания и смърт, е причина и за разпространението на нови болести, които в миналото са били латентни при животните. Филмът “Произходът на СПИН” разкрива как се случва това чрез ваксината срещу полиомиелит. От 1955 г. до началото на 1963 г. милиони хора по “невнимание” са били изложени на simian virus 40 (SV40) като замърсител на полиовирусни ваксини. Вирусът SV40 се открива при болни от различни видове рак, както и при болни от СПИН. Колко още опасни вируси се разпространяват чрез ваксинацията, можем само да гадаем…

ANONYMOUS BULGARIA