Как да надвием страха

ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАТЕ, Е ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА СТРАХА

Страховете са нещо, което присъства в живота на всеки жив човек. Изборът обаче е дали да ги използваме като сила, която ни движи напред, която ни държи будни, или да се отдадем на тях, да станем тяхна жертва, да ги оставим да ни парализират и да изживеем живота си като кошмар, вечно преследвани от сенки.

Няма да задълбаваме в половите различия като цяло, но трябва да отбележим, че мъжът е предимно мислещо същество, а жената – чувстващо. Дори ако се задълбочим в същността на страховете на двата пола, ще установим, че единият страх се базира на логиката, а другият – на емоциите и чувствата.

За да изясня какво имам предвид, ще дам следния пример. Учени и клинични психолози от Колумбия в края на 1980 година установили, че и за мъжете, и за жените най-големият страх е страхът от смъртта. Но изследването доказало тезата си в две основни направления. При индивидите от мъжки пол този страх засягал собствената им личност, т.е. страхът от собствената им физическа смърт, докато при жената основен бил страхът да не загуби свой близък – родител, дете, приятел. Ако изведем тези два вида страх на аналитично ниво, ще установим, че в основата на страха на мъжа е инстинктът за самосъхранение, докато този на жената се базира на нейната чувствителност и това, да стане уязвима и слаба, изправяйки се пред физическата загуба на някого, когото обича.

Но страхът сам по себе си е емоция, която предизвиква промяна в мозъка и води до видими промени в поведението на човека – той се парализира, държи се неадекватно, бяга или се скрива. И тъй като в същността си фобията действа на подсъзнателно ниво, се приема, че жените са по страхливи от мъжете.

Психолозите обаче твърдят, че сам по себе си страхът е необходим, за да може човек да се предпази от реална опасност, физическа или емоционална. Но докато мозъкът на мъжа регистрира определени фактори от обкръжаващата го реалност като опасности, то жената отчита, или по скоро интуитивно усеща, други. Също така много често страхът се отключва в ситуации, които нямат рационално обяснение (като страх от свистене на вятър, например). Травми и лоши преживявания също могат да предизвикат реакция у нас. Но все пак да опознаем своите „демони“ е необходимо, за да определим кои от страховете ни са илюзия и кои са реални.

Няма да говорим за фобиите от различни предмети, животни или явления, а ще разгледаме няколко от основните страхове, които ни пречат в това, да израстваме като личности и ще ги разгледаме през призмата и на двата пола. Такива са страхът от неизвестното, страхът от обвързване, страхът от провал и страхът от отхвърляне. Нека обаче не забравяме, че в оснаваната на всички тези страхове се е загнездил страхът от смъртта, било то физическа или емоционална.

Страхът от неизвестното в своята същност е страх от утрешния ден, от бъдещето, от отвъдното, какво следва след смъртта на физическото ни тяло. Страхът от неизвестното може да е причина човек да не следва своите мечти и амбиции. Ако обаче се преодолее тази вътрешна съпротива и страхът се използва с градивна цел, човек може да разшири границите на своето познание и да постигне гениални открития. Представете си колко малко щяхме да знаем за света и космоса, ако всички откриватели и изследователи се бяха поддали на страха си от неизвестното!

Пречупен през призмата на мъжкия мозък, този страх в своята дълбочина е логичен. Страх ме е от това, което не познавам, и следователно трябва да го опозная, да събера данни и факти за него, за да не изпитвам тази емоция. И тъй като в природата на мъжа е да изследва света около себе си, той много по-лесно от жената преодолява този страх.

От друга страна, жената е привлечена от неизвестното, както пеперудата от лампата. Тя няма нужда от факти и данни за това, което я плаши. Нейният мозък на подсъзнателно ниво регистрира страха, но тя много трудно може да си обясни каква опасност се крие зад тази емоция. В конкретния случай със страха от неизвестното опасността е илюзорна, а не реална, както е при страха от смъртта например.

Марк Твен е казал: „Да имаш кураж не значи да не се страхуваш – това означава да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.“

Друг много разпространен страх е страхът от обвързване. Тук не се визира само връзката между мъж и жена, а връзките като цяло. Този страх е присъщ в по-голямата си част на мъжете, особено като вземем предвид връзката мъж-жена. Изследванията на психолозите са определили няколко аспекта на този страх. В два от тях се крие същността му. Първият е страхът да не се станем уязвими и да не ни наранят, който е присъщ на жените като чувстващи същества, а вторият е страхът да попаднем в „капан“ или „затвор“, който е по-познат на индивидите от мъжки пол, които по природа са по-свободолюбиви.

В тази връзка Пауло Куелю казва: „Свободата не е липса на обвързване, а е способността да избираш – да обвържа себе си с най-доброто за мен!“ А за да е способен човек да се обвърже, трябва да има силна връзка първо със себе си, а страховете определено възпрепятстват това.
Страхът никога не е в чиста форма. Той прелива от един в друг или е смесица от няколко вида страх. Такъв е например страхът от провал, който често се основава и трансформира в страх от отхвърляне. И двата вида страх не са полово обусловени, т.е. и мъжете, и жените страдат от тях, тъй като се зараждат в детска възраст. Отново мъжът базира този страх на фактите, а жената – на чувствата.

Страхът от провал, както вече споменах, се заражда в детска възраст. Възрастните постоянно порицават децата за техните грешки, вместо да ги научат, че успехът се постига след поредица от провали и че „провалът е само една възможност да започнеш отначало, но с повече разум “ (Хенри Форд).

Браян Трейси казва, че „именно страхът спира много хора да направят крачка напред в неизвестното. А когато ни е страх, че ще се провалим, често започваме да правим доста непродуктивни неща. Най-лошото е, че се предаваме предварително“. Бих допълнила, че чрез страхът си от провал предопределяме краха си.

Основата на страха от отхвърляне също се „полага“ в ранна детска възраст. Този страх се отключва, когато децата тръгнат на детска градина и за първи път се отделят от родителите си. Психолозите твърдят, че ако този страх се задълбочи, вероятността човек да бъде отхвърлен е наистина реална, защото поведението му се променя. В стремежа си да се хареса на околните, човек не може да се отпусне и да бъде самият себе си, започва да се държи плахо и неуверено. Вследствие на това се получава порочен кръг – страхът се задълбочава, поведението става още по-странно и човек наистина стига до момента, в който бива отхвърлен. За да се пребори с този страх, човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, да спре да се стреми на всяка цена да се хареса на всички. Все пак да не забравяме, че хората ни приемат по начина, по който се виждаме ние самите.

Всеки човек е уникална частица от света. Всеки от нас носи страховете си в невидима раница на гърба. Но истината е, че имаме избора да използваме страховете си като движеща сила, вместо като спънка.
Достоевски е казал: „Всичко е ръцете на човека и всичко му се изплъзва под носа единствено само от страх.“

Как да намалим въздействието на стреса?

Въпреки, че не сме в състояние, нито пък трябва да избягваме стреса, можем да се научим да го посрещаме разумно и да живеем успешно с него, а не да се оставяме той да ни завладее до степен, когато засяга нашето психическо и физическо здраве.

Анализът на нашия живот и нашите проблеми, който бихме могли да правим от време на време, е извънредно полезен. Трудно е за вярване, но ние твърде рядко поставяме под въпрос нашите приоритети. А в действителност много източници на ненужен стрес, могат да бъдат избегнати именно по този начин.

Златни правила за намаляване на стреса:

1. Стресът е вреден само когато, е в прекалено голямо количество. Затова удържайте вашия стрес в управляеми рамки.

2. Подреждайте правилно приоритетите си. Изяснете си кое в живота ви има главно значение.

3. Мислете в перспектива и преценявайте предварително как да избягвате трудностите.

4. Когато е възможно, споделяйте тревогите си с членовете на вашето семейство и с приятелите си.

5. Опитайте се да си създадете социална мрежа или кръг от приятели.

6. Редовно правете физически упражнения.

7. Водете редовен начин на живот.

8. Давайте си малки награди и поощрения за позитивни действия, отношения и мисли.

9. Опознайте себе си по-добре. Подобрете защитата си срещу трудностите и укрепете слабите си места.

10. Преценявайте реалистично проблемите и вземете съответните мерки. Ако е необходимо, отвлечете се от проблемите си с нещо приятно – „не зацикляйте“ в тях, не прекарвайте безсънни нощи в мисли за тях.

11. Опитайте се да балансирате нещата.

12. Не съдете себе си прекалено строго.

13. Потърсете медицински помощ, ако нещо в здравословното ви състояние ви тревожи.

14. Винаги има хора, които желаят и могат да ви помогнат независимо от проблемите ви – не ги избягвайте и използвайте техния опит.

15. Релаксирайте и почивайте за малко през целия ден и всеки ден.

16. Правете малки и редовни промени в начина си на живот.

17. Научете се да доверявате част от задачите си на другите.

18. Оставяйте си свободно време.

19. Хранете се редовно и спокойно.

20. Оставяйте си време за лични нужди всеки ден и всяка седмица.

21. Радвайте се на живота, на себе си, на семейството и на приятелите си.

Ако можете да спазвате златните правила, ще можете да станете по-спокойни и отпуснати. Но за да получите изцяло полезния ефект, трябва да работите съзнателно.

Изработете си практически навици и ги спазвайте дълго време, а не само няколко дни. И не забравяйте, че е важно да ви бъде приятно – това е най-доброто лекарство срещу стреса. Научете се да се отпускате и да не приемате нещата на сериозно поне за един час на ден, с радостно възприемане на приятните неща, с топла вана, със спокойна разходка или четене на интересна книга.

Търсене на смисъл, вместо на щастие

Търсенето на смисъл в живота е по-важно от търсенето на щастие

Ново изследване разкрива, че търсенето на цел и смисъл повишава нивото на щастие. Ако се загледате по заглавията в медиите и по лавиците с книги в книжарниците ще забележите много пъти думата „щастлив“ или „щастие“. Изследванията по темата напоследък се радват на повишен интерес: книги, уебинари, курсове, коучинг – всички те претендират да ни помагат да открием тази животоподдържаща емоция. Но колкото повече се опитваме да бъдем щастливи, толкова по нещастни се чувстваме.

В актуално изследване се показва как хората, които се фокусират най-много върху щастието изпитват с 50% по-малко позитивни емоции, 35% по-малко удовлетвореност и 75% повече депресивни симптоми от хората, които имат други приоритети. Защо става така и какво да правим?

Търсене на смисъл, вместо на щастие

Изследването показва, че чувството за смисъл в живота увеличава благополучието на човек. Търсенето на смисъл и значение, а не на щастие води до увеличаване на усещането за удовлетвореност от живота, подобрява менталното и физическото здраве, подобрява устойчивостта и самоувереността и съответно намалява риска от депресия.

Рой Баумайстер, професор по психология от Щатския Университет Флорида и неговите колеги изследвали 397 души и търсили връзка между нивата им на щастие, усещане за смисъл и други различни аспекти в техния живот. Баумайстер казва, че:

Това, което различава човека от животното не е преследването на щастие – нещо естествено за всичко живо в природата, а търсенето на смисъл и значение, което е уникално само за човека

Това всъщност не е нова идея. Виктор Франкл, австрийски невролог и психиатър, оцелял при Холокоста, е помогнал на приятелите си в лагера да минат през ада, насърчавайки ги да се фокусират върху смисъла на живота си. Той непрекъснато им напомнял, че има хора, които се нуждаят от тях или пък много важна работа, която трябва да свършат. Именно това дало на много от тях мотивацията да оцелеят в концлагера. Франкл казва:

Този, който знае своето ЗАЩО в живота, той ще може да понесе почти всяко КАК.

И така, защо смисълът в живота е по-важен от щастието?

Смисълът трае по-дълго от щастието. Щастието се чувства тук и сега, то е преходно и мимолетно като всяка емоция.

Смисълът в живота е много по-траен. Той свързва минало, настояще и бъдеще и дава усещане за много по-целенасочен, последователен и удовлетворяващ живот. Хората, които мислят повече за отминали битки и страдания, за бъдещи борби и стремежи, имат по-силно чувство за смисъл в живота си.

Смисълът ни прави по-добри

За да сме щастливи е нужно да се изпълняват нашите желания и нужди, чувстваме се щастливи, когато получим каквото искаме. Когато се стремим към смисъл е по-вероятно да помагаме на другите. Например отглеждането на деца е добър пример защо смисълът е по-важен от щастието. Това не е лесна задача, може да е стресиращо, да има тревоги, но внася смисъл в живота. Същото се отнася и за отговорна работа или кауза, на която сме отдадени.

Смисълът подобрява социалните връзки

Изкуствените социални контакти може да увеличават понякога нивото на щастие, но по-дълбоките връзки увеличават смисъла. Някои приятели вероятно са подходящи за парти и забавления, но ни трябват по-дълбоки отношения с хора, на които можем да доверим тревоги и проблеми, да се чувстваме ценени и свързани.

Изглежда, че просто трябва да се откажем от самоцелното преследване на щастие и да се фокусираме върху създаването на повече смисъл в животите си.