Няколко фатално важни неща, на които училището не ни учи

Оценките в училището и в живота носят одобрение, а не признание.

Училището е дълъг и определено важен етап от живота ни. Учи ни да знаем, да можем, да бъдем грамотни и да демонстрираме знания. И ни дава спомени – то е първото място, където се научаваме колко е лесно да забравяме. И чак когато се връщаме към спомените от него, разбираме колко много са нещата, на които не ни е научило.

Колко? Най-малко 13 фатално важни.

1. Как да обичаме. Учим се на това по-скоро в двора, но не и в класните стаи. Никой не ни учи, че да обичаш, означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Без да се опитваш да го моделираш като пластилин по твой вкус. Без изисквания и без очаквания. Когато обичаш някого, ти просто го обичаш. Безусловно. Точно такъв. И това те прави щастлив.

2. Как да се защитаваме. Училището учи да разчитаме на учители и родители да ни пазят и да ни казват как да постъпваме, когато не знаем или не можем. Това ни отнема от уменията за самозащита и оцеляване – „Защото така!“, защото има ред и дисциплина.

3. Как да сме уникални. „Виж, другите, погледни сестра си и брат си, знаеш ли аз какъв бях на твоите години?!“ А къде съм аз? Кой съм аз? Защо трябва да съм като другите? Те трябва ли да са като мен? Всеки е уникален нали? Аз съм уникална! Ти също! Нали дори външно не си приличаме?

4. Как да управляваме емоциите. Всеки се чувства слаб понякога и в това няма нищо срамно. Това е част от човешката ни същност. За да се почувстваш истински силен, трябва да можеш да бъдеш и уязвим. Като еделвайс в човешка ръка на върха на планината. Като тежко ранен гладиатор. Като майка до леглото на болното си дете.

5. Как да бъдем себе си. Изобщо не ни учи. Даже ни забранява. Чудат или не, странен или не, гений или семпло усмихнато момиче със скъсани чорапогащи точно днес на стола до чина… и веднага притеснения, ако някой ме види, какво ще си помисли за мен? Да, аз съм такава и имам желание да ставам все по-добра, но по моя си начин, запазвайки себе си…

6. Кога да прощаваме. Да се извиняваме когато трябва – да, но да прощаваме – едва ли. А прошката е онова велико чувство на лекота и душевна хармония, което ни свързва с родители, приятели и колеги, когато има неразбирателство или дисбаланс помежду ни. И ни кара да се чувстваме свободни от терзания.

7. Как бъдем родители. А колко хубав и безкрайно полезен би бил този „учебен предмет“. Колко приятно и лесно бихме могли да общуваме и с родителите и с децата си, ако го имаше в училище. И колко безпристрастни и истински биха били оценките в живота ни по-късно, вече като истински родители.

8. Как да ценим мига. А тичаме като луди за следващия. Не ни учи да живеем тук и сега. Учи ни да мислим за утре: „За утре домашното е… утре контролно…“. Едва първият учебен час е – 8.00, а вече вниманието ни е насочено за утре. А днешната усмивка? А днешната победа?

9. Колко е ценно приятелството. Безспорен успех е да си първи на олимпиадата по математика. Но истинският успех са приятелите, радостта от споделянето с тях, която ни носят, подкрепата в моменти на изпитания, забавните моменти, превърнали се в любими спомени.

10. Грешката не е позор, а урок. Получената двойка е възможност следващият път да го направим по-добре от всички. Да, от своите грешки се учим, по рядко от чуждите, защото не знаем кое ги е накарало да сгрешат. Да, днес не знаеш и не си подготвен. Но утре?! Утре може да си най-добрият, просто си научаваш урока… и вече знаеш, че 2 е само цифра.

11. Как да бъдем успешни, а не отличници. Понякога толкова се вманиачаваме в цифрата 6 в бележника, че все едно гониш покемон и забравяш за реалния свят. А къде остава умението да общуваш и да създаваш приятелства, да помагаш, да се забавляваш да развиваш лидерски умения и харизма – толкова важни за успеха в живота.

12. Как да бъдем щастливи, а не отличници. Оценките в училище и в живота носят одобрение, не признание. А ако нямаме одобрение, ако сбъркаме малко, можем да получим неудовлетворение, разочарование и дори тъга. Защо вече никой не ни гледа с обожание и не ни сочи за пример? А щастието е нещо съвсем друго. Шестиците в училище не носят щастие в живота.

13. Да бъдем победители. Истинските победители се раждат в битка. В среща очи в очи с предизвикателството. С постоянство и търпение, с верни приятели. С лидерски качества и ораторски умения. Със смелост и достойнство. И разбира се, с мисия и вяра в доброто.

Няколко аспекта в поведението на човека, които се залагат в детството

Детството не е само смешните бебешки муцунки, първите детски стъпки, забавните детски разсъждения. Това е нелек период, когато се залагат най-сложните психологически програми, които в голяма степен ще определят по-нататъшния живот на детето и ще повлияят върху избора му на път в живота. Именно в ранното детство протича процесът на програмиране на детската психика, залагането на поведенческите стереотипи, които ще станат част от поведението на нашето пораснало дете в бъдещето.

1. Самооценката, отношението към своята външност, своите таланти, своите възможности, съзнаването на собствената си ценност и значимост, вярата в своите сили, усещането на своите огромни ресурси, умението да отстояват себе си и да намерят достойно място във всяка йерархия.

2. Навиците в общуването, проявите на потребността от общуване, интерес към света на хората, умението да отгатват чувствата и настроението на околните, дружелюбното отношение към хората в съчетание със самоуважение и умение да отстояват себе си.

3. Доверието към света и желанието активно да търсят своето място в него, способноста да разширяват собственото си съзнание и да усвоявят новото в различни сфери на живота, потребност да търсят новото.

4. Половата идентификация, приемането на женското и мъжко поведение. Детето възприема от родителите си склонността да изпълнява определени социални роли.

5. Навиците в общуването в семейството, потребността от принадлежност към семейството, привързаността към него, потребността да се грижат за членовете на семейството, да получават радост от грижата за близките си, стремежът да им прави подаръци и да им доставя малки радости.

6. Моделът на своето собствено семейство в бъдеще, представата за ролята на родителя, съпруга(та), поведението в бита и отношението към децата в своето бъдещо семейство.

7. Умението да оцелява в стресови ситуации, да не губи надежда в ситуации, които изглеждат абсолютно безизходни. Това как човек реагира на стрес – дали ще изпада в паника, ще изпитва тревога и страх или ще е способен на спокойно, рационално решаване на възникналия проблем, в голяма степен се определя от неговия детски опит.

8. Способността да се адаптира към новите условия, да приема загубите в живота, да издържа на ударите, които му нанася съдбата, по удивителен начин зависи от уроците, дадени му от родителите.

9. Навиците за биологично оцеляване, умението да удовлетворява биологичните си потребности, стремеж самостоятелно да се изхрани и да се стопли, постоянно да подобрява условията на своя живот.

10. Умението да ръководи, да заставя другите да правят това, което иска, да ги подчинява на своята воля, да ги манипулира, да демонстрира сила и да отстоява своите интереси.

11. Способност да изразява своите чувства. Нормалната самооценка и доверие към света, заложени в ранното детство, получаването на подкрепа от страна на семейството помагат за изграждането на открит характер, желание да споделя своите чувства.

12. В ранно детство се залагат и начинът на изразяване на негативни чувства, гняв, несъгласие, при това най-често те копират родителското поведение.

13. Физическото здраве в голяма степен зависи от детския опит, от вниманието, което семейството е отделяло на физическата активност на детето. Освен това, отсъствието на стабилно семейно обкръжение и грешките, допуснати при възпитанието на детето, могат да станат причина за хронични психосоматични заболявания, които възникват в детството и стават нежелани, но верни спътници на човека в зряла възраст.

14. Травмите, преживени в детството, сякаш живеят в подсъзнанието на възрастния човек и продължават да оказват своето разрушително влияние върху възприемането на света и отношенията му с него.

15. В детството се залага ценностната система, която детето възприема от родителите си.

Родителите най-често са тези, които пишат сценария за живота на детето си. А най-добрият похват, който могат да използват, е личният пример.

Една от причините за неуспехите и страданията ни като възрастни

ДЕТСТВОТО – ПРИЧИНА ЗА НЕУСПЕХИТЕ И СТРАДАНИЯТА НИ КАТО ВЪЗРАСТНИ

Съвсем логично е, че в първите години от живота си изграждаме три основни убеждения, които ще ни ръководят дори когато пораснем:

1. Нашата основна представа за това кои сме

През детството си ние си изграждаме представа за това кои сме и какви сме. Това се случва чрез посланията, които получаваме от родителите, братята и сестрите, учителите и приятелите си. Те се създават посредством отношението към нас. Всичко това ни помага да определим какви сме – дали сме добри, умни, срамежливи, честни, бунтари или агресивни. И след като придобием усещането кои сме и как ни възприемат другите, ние ще формираме изборите и взаимоотношенията си с околните.

2. Нашата основна представа за другите

В детството си научаваме много за другите хора – дали са добри и състрадателни, дали са равнодушни и егоистични. Ако сте имали детство, пълно с обич и грижи, може би сте научили, че е безопасно да се доверите на хората и е добре да помагате на другите. Ако обаче сте израснали с убеждението, хората не са толкова добри, то и като възрастен ще изпитвате трудности с доверието и ще бъдете по-скоро скептичен и подозрителен към другите.

3. Нашата основна представа за света

Децата, които растат в грижовна среда със сравнително малко стресиращи събития, може да вярват, че светът е безопасно място. Те по-скоро живеят с очакването за светло бъдеще в мирен свят, не се страхуват да мечтаят и вярват, че ще извървят с лекота живота си. За разлика от тях децата, които преживяват тежки и травмиращи събития, е по-вероятно да израснат с убеждението, че светът е страшно място, но без значение какво се случва около тях, те ще се постараят да оцелеят и да се справят.

Вярванията могат да се превърнат в пророчества.

Мислите често определят събитията. Когато сте убедени, че нещо е вярно, търсите доказателства, които поддържат вашата идея. Всяко доказателство укрепва вашата вяра. Така че, ако сте израснали с вярата, че „не сте достатъчно умен, за да отидете в колеж“, вие ще виждате всяка грешка, лоша оценка или трудност като доказателство, че не сте умни. И ако успеете да постигате добри резултати от време на време, вероятно ще го отдадете на късмет или ще си помислите, че учителят ви е дал лесен тест. Едва ли би ви хрумнало, че тъкмо вашето убеждение, че не сте умен, е в основата на вашите неуспехи.

От друга страна, вашите вярвания влияят и на поведението ви. Ако смятате, че не сте умни, вероятно няма да полагате много усилия в училище. Следователно, няма да постигате и добри резултати.

Ако вярвате, че не сте способни да създадете истински приятелства, винаги ще имате проблеми в изграждането на дълготрайни взаимоотношения. Това ваше убеждение ще личи дори в поведението ви – ще избягвате контакт с очите, ще сте по-затворени, няма да поздравявате хората приятелски… В отговор на това вие също ще получавате неприветливо отношение и съответно вярата ви, че сте неприятен събеседник, който не умее да създава приятелства, ще се затвърди.

Как да промените основните си представи?

Много хора успяват да преодолеят убежденията, създадени в детството, но има и такива, които дори като възрастни продължават да чуват онзи неприятен вътрешен глас, който постоянно им напомня, че никога няма да постигнат нищо.

Добрата новина е, че всеки може да се освободи от заробващите вярвания, които е развил в детството си. Отнема време и практика да обучите мозъка си, за да започнете да възприемате света по различен начин, а понякога се изисква професионална помощ – особено ако са налице травмиращи обстоятелства. Ако се налага, потърсете помощ обаче, защото справянето с непродуктивните убеждения, създадени в детството, може да бъде ключът към напредъка и развитието на потенциала ви. А и към вашето щастие.