
Все повече селища губят своя човешки потенциал
България е изправена пред пропастта на демографска катастрофа, а все още не виждаме действащи политики за преодоляване на тази реална заплаха, която няма как да бъде спряна с армия, пък било то въоръжена и с Ф-16. Причините за най-страшната за страната ни опасност могат да се опишат, но причините за бездействието са необясними.
От страните членки на ЕС България е в най-критична демографска ситуация. От началото на 2007 г. с членството на България в ЕС продължи актуализацията на нормативните и плановите документи определящи рамката на регионалното развитие и регионалната политика в страната. Към края на 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, разпределено в 5256 (териториални единици), градове – 257, села 4 997 и два манастира (Рилски и Клисурски) със статут на населени места.
След промените от 1990 г. населението и броят на населените места в страната непрекъснато намалява. България изпадна в тежка демографска криза. Броят на емигрантите е голям за страната. Дълбочината и обхватът на демографската криза е причина от 2016 г. броят на селата в България за първи път да бъдат под 5000. Трайно се увеличава броят на малките по население градове. Нарастват населените места без жители. Към 2018 г. 33% от населените места в страната са с население под 100 жители. Следователно все повече селища губят своя демографски потенциал, променят негативно своите функции и формират депресивни територии.
Друга важна особеност е, че 690 села и 1 град (13% от населените места) са без землища (включени са в землищата на други селища, което създава значителни трудности при управлението на недвижимата собственост на гражданите). Увеличава се и броят на селищните образувания, които са с определени строителни граници, но без постоянно живеещо население. Над три четвърти от населените места в страната са с изчерпани човешки ресурси.
Негативната демографска динамика и неприлагането на ефективна регионална политика в България са главните причини през 2018 г. да има общини с население под 1000 жители и области под 100 хил. жители.
Задълбочават се териториалните диспропорции между общините по брой на живородени деца – отклоненията по този показател е над 22 пъти (2018 г.).
При тази ситуация човешките ресурси ще бъдат непреодолим фактор за местно и регионално развитие. Разширява се депопулацията и практически тя се проявява, с малки отклонения, навсякъде по националната територия.
Депопулацията и бързото намаляване на човешките ресурси в населените места се съпровожда с непрекъснато увеличаване на разходите за поддържане на живота в тях.
През периода 2011-2018 г. от списъка на населените места в страната са заличени 47 селища. Това е най-недалновидната и непредвидима с последиците си политика по отношение управлението на територията.
В близо 200 населени места няма регистриран жител (2018 г.). Следователно наложителни са спешни мерки за нова, спасителна за страната демографско-селищна национална и регионална политика. Всяко отлагане във времето ще генерира значително по-големи разходи на ресурси, огромна загуба на активи, продължаващо закриване на училища и предприятия в малките населени места, заличаване на селища. Тези процеси са огромно предизвикателство пред националната сигурност на България.
Може още много да се пише и много факти да се поставят на масата, но трябват действия. Устройството и управлението на дейностите в националното пространство следва да се извършва по качествен нов, научнообоснован модел за устойчиво, балансирано и интелигентно управление. Подходът към един такъв нов модел за регионална организация и управление на територията ще се извършва с активното участие на жителите на всички населени места.
Развитието на общините в България е силно зависимо от държавата. Централните органи управляват над 50% от разходите и около 60% от приходите на общините. Това означава, че в България местното самоуправление е с ограничени възможности.
На общинско равнище, инициативите за промяна на качеството на живота на човешките ресурси, фактически са иззети от държавата, или централизацията при управлението на територията в страната е висока.
Ефективността на услугите, разбирана като резултат от определени разходи, се реализира от икономиите от мащаба, т.е. по-големите общини произвеждат по-евтини и по-качествени услуги. Не са развити други форми, като междуобщинското коопериране за предоставяне на общи услуги, или териториалната синергия е ограничена. При условие, че услугите са резултат от нормативно задължение, а не от доброволно осъзнато общо благо и полза, тогава ефектите от организацията на дейностите и управлението на територията са минимални.
Какви са стъпките, които трябва да се направят, според нас. Първо, общинските приходи да се увеличават и да достигнат 10-12% от БВП, а общинските разходи – около 25%.
Собствените приходи на общините да достигнат до около 60% (средно за страната, в края на 2017 г. те са 35%), което да позволи изпълнение на проекти от органите на местната власт.
Определяните като местни услуги да достигнат около 70-75% от всички предоставяни услуги, т.е. общините да могат да управляват самостоятелно и такъв процент от разходите (за 2018 г. са 48,0%).
Друга мярка е да престане постоянната смяна на броя на населението на едно кметство. Законодателно да се запише, че минималният брой жители трябва да е 500 души. Населени места с по-малко жители да се присъединят към най-близкото кметство или да се обединят с други докато достигнат минималното изискване. Това означава, че ще имаме около 1500 кметства.
Законово да се регламентират минималните функции, които трябва да бъдат предоставени на кметствата и източниците на финансови ресурси.
В кметствата да се избират освен кмет на кметство и кметски съвет.
Тези промени не могат да се случат само с инициатива и кимане на глава, а трябва и сериозен подход. В краткосрочен план да започне подготовка по формиране на изследователски екипи, да се утвърди методика и се осигури целево финансиране по приемане на нов модел за административно-териториално устройство на България. Необходимо е да се сформира експертна група за актуализация и кодификация на действащото законодателство, свързано с предлаганите промени в организацията, устройството и управлението на националното пространство.
В обозримо бъдеще трябва да се извършат обосновани промени в Закона за държавния бюджет, като се утвърдят нови финансови политики за ограничаване на продължаващата демографско-селищна криза в страната (стимулиране на културна раждаемост; преференциално държавно осигуряване на нови жилища за млади семейства – с възраст на родителите до 27 години, завършено висше образование и 2 деца; задължително безплатно приемане в детски градини на 3-то и следващите деца на семейства с възраст на родителите до 32 години; осигуряване на държавни безплатни жилища на млади семейства с едно дете за срок от 10 години и работа на родителите в областите Видин, Монтана, Враца, Силистра, Ямбол и Смолян; отменяне на финансирането от държавния бюджет на детски градини, начални, прогимназиални и гимназиални училища за срок от 10 години в селища с население над 20 хил. жители).
След тези няколко стъпки е нужно да се създаде Експертна група към МРРБ за разработване на проект за преминаване към второ (регионално) ниво на самоуправление в България и активно участие на България в Инициативата за съвместно планиране (ИСП) на ЕС – „Градска Европа“ и утвърждаване на мерки по основните предизвикателства на урбанизацията и глобализацията в страните от Югоизточна Европа и Европейския съюз.
Това не са просто инициативи, а работещи модели, които в други страни вече са донесли резултати.
От Проф. Нено Димов, проф. Стефан Иванов
* Пълният текст на анализа – на сайта на сдружение “Инициатива Единение”