България върви към демографска катастрофа

Все повече селища губят своя човешки потенциал

България е изправена пред пропастта на демографска катастрофа, а все още не виждаме действащи политики за преодоляване на тази реална заплаха, която няма как да бъде спряна с армия, пък било то въоръжена и с Ф-16. Причините за най-страшната за страната ни опасност могат да се опишат, но причините за бездействието са необясними.

• 

От страните членки на ЕС България е в най-критична демографска ситуация. От началото на 2007 г. с членството на България в ЕС продължи актуализацията на нормативните и плановите документи определящи рамката на регионалното развитие и регионалната политика в страната. Към края на 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, разпределено в 5256 (териториални единици), градове – 257, села 4 997 и два манастира (Рилски и Клисурски) със статут на населени места.

След промените от 1990 г. населението и броят на населените места в страната непрекъснато намалява. България изпадна в тежка демографска криза. Броят на емигрантите е голям за страната. Дълбочината и обхватът на демографската криза е причина от 2016 г. броят на селата в България за първи път да бъдат под 5000. Трайно се увеличава броят на малките по население градове. Нарастват населените места без жители. Към 2018 г. 33% от населените места в страната са с население под 100 жители. Следователно все повече селища губят своя демографски потенциал, променят негативно своите функции и формират депресивни територии.

Друга важна особеност е, че 690 села и 1 град (13% от населените места) са без землища (включени са в землищата на други селища, което създава значителни трудности при управлението на недвижимата собственост на гражданите). Увеличава се и броят на селищните образувания, които са с определени строителни граници, но без постоянно живеещо население. Над три четвърти от населените места в страната са с изчерпани човешки ресурси.

Негативната демографска динамика и неприлагането на ефективна регионална политика в България са главните причини през 2018 г. да има общини с население под 1000 жители и области под 100 хил. жители.

Задълбочават се териториалните диспропорции между общините по брой на живородени деца – отклоненията по този показател е над 22 пъти (2018 г.).

При тази ситуация човешките ресурси ще бъдат непреодолим фактор за местно и регионално развитие. Разширява се депопулацията и практически тя се проявява, с малки отклонения, навсякъде по националната територия.

Депопулацията и бързото намаляване на човешките ресурси в населените места се съпровожда с непрекъснато увеличаване на разходите за поддържане на живота в тях.

През периода 2011-2018 г. от списъка на населените места в страната са заличени 47 селища. Това е най-недалновидната и непредвидима с последиците си политика по отношение управлението на територията.

В близо 200 населени места няма регистриран жител (2018 г.). Следователно наложителни са спешни мерки за нова, спасителна за страната демографско-селищна национална и регионална политика. Всяко отлагане във времето ще генерира значително по-големи разходи на ресурси, огромна загуба на активи, продължаващо закриване на училища и предприятия в малките населени места, заличаване на селища. Тези процеси са огромно предизвикателство пред националната сигурност на България.

Може още много да се пише и много факти да се поставят на масата, но трябват действия. Устройството и управлението на дейностите в националното пространство следва да се извършва по качествен нов, научнообоснован модел за устойчиво, балансирано и интелигентно управление. Подходът към един такъв нов модел за регионална организация и управление на територията ще се извършва с активното участие на жителите на всички населени места.

Развитието на общините в България е силно зависимо от държавата. Централните органи управляват над 50% от разходите и около 60% от приходите на общините. Това означава, че в България местното самоуправление е с ограничени възможности.

На общинско равнище, инициативите за промяна на качеството на живота на човешките ресурси, фактически са иззети от държавата, или централизацията при управлението на територията в страната е висока.

Ефективността на услугите, разбирана като резултат от определени разходи, се реализира от икономиите от мащаба, т.е. по-големите общини произвеждат по-евтини и по-качествени услуги. Не са развити други форми, като междуобщинското коопериране за предоставяне на общи услуги, или териториалната синергия е ограничена. При условие, че услугите са резултат от нормативно задължение, а не от доброволно осъзнато общо благо и полза, тогава ефектите от организацията на дейностите и управлението на територията са минимални.

Какви са стъпките, които трябва да се направят, според нас. Първо, общинските приходи да се увеличават и да достигнат 10-12% от БВП, а общинските разходи – около 25%.

Собствените приходи на общините да достигнат до около 60% (средно за страната, в края на 2017 г. те са 35%), което да позволи изпълнение на проекти от органите на местната власт.

Определяните като местни услуги да достигнат около 70-75% от всички предоставяни услуги, т.е. общините да могат да управляват самостоятелно и такъв процент от разходите (за 2018 г. са 48,0%).

Друга мярка е да престане постоянната смяна на броя на населението на едно кметство. Законодателно да се запише, че минималният брой жители трябва да е 500 души. Населени места с по-малко жители да се присъединят към най-близкото кметство или да се обединят с други докато достигнат минималното изискване. Това означава, че ще имаме около 1500 кметства.

Законово да се регламентират минималните функции, които трябва да бъдат предоставени на кметствата и източниците на финансови ресурси.

В кметствата да се избират освен кмет на кметство и кметски съвет.

Тези промени не могат да се случат само с инициатива и кимане на глава, а трябва и сериозен подход. В краткосрочен план да започне подготовка по формиране на изследователски екипи, да се утвърди методика и се осигури целево финансиране по приемане на нов модел за административно-териториално устройство на България. Необходимо е да се сформира експертна група за актуализация и кодификация на действащото законодателство, свързано с предлаганите промени в организацията, устройството и управлението на националното пространство.

В обозримо бъдеще трябва да се извършат обосновани промени в Закона за държавния бюджет, като се утвърдят нови финансови политики за ограничаване на продължаващата демографско-селищна криза в страната (стимулиране на културна раждаемост; преференциално държавно осигуряване на нови жилища за млади семейства – с възраст на родителите до 27 години, завършено висше образование и 2 деца; задължително безплатно приемане в детски градини на 3-то и следващите деца на семейства с възраст на родителите до 32 години; осигуряване на държавни безплатни жилища на млади семейства с едно дете за срок от 10 години и работа на родителите в областите Видин, Монтана, Враца, Силистра, Ямбол и Смолян; отменяне на финансирането от държавния бюджет на детски градини, начални, прогимназиални и гимназиални училища за срок от 10 години в селища с население над 20 хил. жители).

След тези няколко стъпки е нужно да се създаде Експертна група към МРРБ за разработване на проект за преминаване към второ (регионално) ниво на самоуправление в България и активно участие на България в Инициативата за съвместно планиране (ИСП) на ЕС – „Градска Европа“ и утвърждаване на мерки по основните предизвикателства на урбанизацията и глобализацията в страните от Югоизточна Европа и Европейския съюз.

Това не са просто инициативи, а работещи модели, които в други страни вече са донесли резултати.

От Проф. Нено Димов, проф. Стефан Иванов

* Пълният текст на анализа – на сайта на сдружение “Инициатива Единение”

България си отива, вземете се в ръце

Последното потвърждение, че България вече я няма като държава и нация, дойде оттам, откъдето управляващата мафия най-малко би искала.

Прогнозата за „промяна на населението на европейските държави за периода 2017-2060 г.“ е направена от ЦРУ, Статистическото бюро на САЩ, Департаментът за търговия на САЩ и др. За това предупреждаваме от 25 години – България е ликвидирана, мисията е приключена. Виновникът е мафията и нейните покровители САЩ и англосаксонският ционизъм.

До 2050 г. българите ще изчезнат като нациообразуваща съставка, а оттам и държавността на България. Така си „отиваме в нощта“. Чудеса в демографията не стават. Тук са нужни десетилетия да се спре сривът, което при сегашната структура и тенденции е невъзможно.

Нещата са наистина страшни…

България е на първо място в света по смъртност на населението с 16,6 промила през 2015 г. , като смъртността е около 112 000 души на година, а раждаемостта е 62 000.

Това означава, че България е и с най-големия отрицателен естествен прираст в света, което е дори по-страшно и от най-високата ни световна смъртност.

Съчетанието на двата показателя дава контурите на най-страшната катастрофа в историята на България – демографската.

Според официални данни населението в България към юли 2016 г. е 7 144 653 души, но реално са с 1,3 милиона по-малко, т.е. под 6 милиона, от които 2,1 милиона пенсионери. На този фон всякакви приказки за структурата на населението нямат смисъл.

България се оказа болният човек на Европа. Раждаемостта в България падна до равнища, които не са били регистрирани и по време на войните. Българите престанаха да раждат и да отглеждат деца.

Това е световен рекорд. България, която имаше население от 9 милиона през 1985 г., сега има по-малко, отколкото през 1945 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, която беше национална катастрофа, докарана ни от монархо-фашизма на Борис ІІІ.

По-кризисна страна не е имало в Европа през последните 90 години. Няма и да има през следващите 50 години.

Реално ситуацията на България е екстремният израз на онова, което се случва с повечето източноевропейски нации.

Защо депопулацията е така характерна именно за Източна Европа? Защото този процес е най-характерен за неоколониализма, в който тези държави попаднаха след 1990 г.

В страните от Източна Европа жизненото равнище се държи на ниско равнище, което увеличава смъртността, намалява раждаемостта, принуждава новите европейци да стават доставчик на гастарбайтери да мият дебелите задници на западноевропейците, да стават пазачи, келнери, градинари, санитари и прочее слуги.

Така се решава още един въпрос пълното откъсване на Източна Европа от Русия. На второ място, в Източна Европа вече няма нищо полезно за паразитиране, освен евтината работна сила. На трето място, процесът на депопулация е стимулиран от глобализирането, което превръща Източна Европа в демографска пустиня. На четвърто място, тази територия се „чисти“ за всеки случай, ако настъпи геофизическа или климатична катастрофа и се появи необходимостта от масово преселване от Запад на Изток. На пето място, за западните паразити е необходимо да унищожат навреме цивилизационния идеологически, икономически и религиозен конкурент. А конкурентът на умиращата Европа е само един – Евразия. И, тъй като Източна Европа винаги е била естествена зона за влиянието на Русия, съответно е необходимо депопулиране на тази територия.

Най-унищожената страна е България, в която е постигната целта „България – без българи“. Мисията приключена.

От 29 години България е държава на дегенерати, управлявани от идиоти.

Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове, за да се стигне до сегашната ситуация, в която в България прилично живеят само 1 на сто, а останалите 99 на сто се лумпенизират и нямат мотивация за живот.

Отговорът на въпросите „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“ е прост и страшен.

Отговорът е, че държавата на мафията трябва да бъде убита, колкото се може по-бързо, за да не убие нас.

Тази държава трябва да бъде смазана и унищожена без всякаква милост.

Оглавихме всички негативни класации на ЕС: по корумпираност – първи, по сива икономика – първи, по скъпи кредити в ЕС – първи, по спад на трудова заетост – първи, по скъпа енергия – първи. Последни по качество на здравеопазване и образование. Съдебната система беше превърната в изтривалка за предишните и сегашни престъпления. Начело на правителството един дебелогъз и нагъл селски бандит.

Това е и отговорът на въпроса „Какво да се прави?“.

Той може да бъде поставен и иначе. „Ние тях, или те нас“, като в двата въпроса и тяхната последователност се крие отговорът.

Автор: Красимир Иванджийски