Вредното разхубавяване

Токсична красота

В козметичните продукти се крият и токсични съставки и са тези на които ще наблегнем, защото сметнахме, че са по опасни.

ВНИМАНИЕ ТОКСИЧНО:

Methyl
Propyl
Butyl
Ethyl Paraben

– това са група химикали с качествата на консерванти. Те пречат на развитието на микроорганизми и удължават срока на годност на козметиката. Със същия успех обаче могат да предизвикат кожни раздразнения и обриви. Чрез кожата те могат да се абсорбират от организма. В тялото те съществуват като във вид подобен на хормона естроген и имат способността да разрушат ендокринната система, предизвиквайки рак на гърдата, както и рак на женските репродуктивни органи.

Diethanolamine (DEA)
Triethanolamine (TEA)

– Приложението им в козметичните продукти обикновено се свързва с това да направят консистенцията им подобна на емулсия и да могат да правят пяна. Те обаче могат да причинят алергични реакции, очни раздразнения и прекомерна сухота на кожата и косата. Тези химикали са амини и при влизането си в контакт с нитрати могат да способстват за формирането на рако – причиняващи нитрозамини. Токасични са ако бъдат поемани от тялото в продължение на дълъг период от време.

Diazolidinyl Urea
Imidazolidinyl Urea

– това са широко използвани консерванти. Според изследвания на Американската академия по дерматология, те са сред главните виновници за контактния дерматит. Търговските имена на тези химикали са Germall II и Germall115. Токсичната опасност на двата химикала се състои в това, че те освобождават формалдехид.

Sodium Lauryl/Laureth Sulfate

– евтин химикал, който най-често намира приложение в производството на шампоани заради дълбоко почистващите си и пянообразуващи свойства. Те са производни на петролните продукти, но в псевдо-натуралната козметика се представят като продукти на кокосото масло. Нежеланите реакции, които може да произходят, най-често са обриви, прекомерна сухота, пърхот, ето защо хората с чувствителна кожа трябва да бъдат много внимателни при избора на козметика.

Petrolatum

– в козметиката се предпочита заради омекотяващите си свойства. Но тази съставка няма подхранващи свойства за кожата, но за сметка на това може да влезе в нежелана реакция с естествените овлажняващи механизми на кожата като причини сухота и напукване. Производителите предпочитат Petrolatum защото е неимоверно евтин, но в същото време той успешно може да предизвика оплакванията, които твърдят, че облекчава.

Propylene Glycol

– представлява безцветна и безмирисна течност, произвидна на природния газ. Широко се използва както в козметиката, така и в много други препарати, които ползваме у дома. Известно е обаче, че предизвиква алергии, обриви и даже екземи. Ако на някой етикет прочетете Пропилен гликол или Полипропилен гликол, то бъдете сигурни, че този продукт е базиран на синтетични съставки.

PVP/VA Copolymer

– химикал, производен на петролопродуктите, който най-често намира приложение в стилизиращите продукти за коса /които често са във вид на спрей/. Дразненията на дихателните пътища, които причинява са в следствие на вдишването му.

Stearalkonium Chloride

– разработен от текстилната промишленост като текстилен омекотител, той се използва при производството на балсами за коса и кремове за блясък. Предпочитан е по простата причина, че е по-евтин от протеините и билковите масла. Проблемът, е че за разлика от тях често предизвиква алергични реакции.

Синтеттични оцветители

– Целта на производителите е чрез тях да направят своите продукти по-привлекателни за купувачите. В списъка на съставките може да бъдат изписани по следния начин: FD&C Red No. 6 / D&C Green No. 6. Но синтетичните оцветители трябва на всяка цена да бъдат избягвани, тъй като могат да са канцерогенни.

Синтетични аромати

– те могат да имат да съдържат повече от 200 съставки. А същевременно на етикета кратко е написано „аромати“. Но синтетичните аромати „успешно“ могат да предизвикат главоболие, световъртеж, обрив, хиперпигментация, кашлица, дори повръщане. Ето защо дерматолозите често препоръчват да избираме козметични продукти без аромати.

Бронополът – е отречен преди години като съставка с много висок риск. 2,4-Дихлорбензил алкохол – също. И двете активно се използват в България дори в детската козметика.

Парабени – силни алергени и дразнители. Високо токсични. Масово се използват в козметиката.

DMDM Hydantoin – съдържа формалдехид (който между другото е канцероген). В комбинация с някои катионни ПАВ като MEA, DEA и TEA може да доведе до образуването на нитрозамини (канцерогени, има ги и в цигарения дим), дори и в продукти в срок на годност.

Мислите, че крема ви за лице или лосиона ви за тяло е качествени? А съдържат ли Cetyl Alcochol, Cetearyl Alcochol, PVP/PA (VA) Copolymer, Propylene Glycol, Myristyl Myristate и т.н. и т.н. Първите две са изкуствени мазнини, останалите три са петролни деривати (различни по хим. състав органични съединения). Всяко от тях запушва кожата, спира достъпа на кислород, а резултатът е бръчки.

За Пропилен кликола:

Това е една от най-разпространените съставки във всички видове козметични продукти. Това е петролен дериват. Каква е неговата роля:
1. използва се за правене на екстракти от билки.
2. някои твърдят, че пренася „полезните вещества“ в кожата.

Те знаят, но не споменават никъде следното:

Пропилен гликолът се използва в… автомобилния антифриз; използват го за почистване на дъната на кораби и лодки; толкова бързо прониква през кожата, че работещи с пропилен гликол трябва да ползват предпазни ръкавици, дрехи и очила. Всяко замърдяване с пропилен гликол трябва да се обезврежда като се покрива с пръст. Тестове с животни показват, че продължително третиране с пропилен гликол води до мозъчни, чернодробни и бъбречни аномалии. Количеството пропилен гликол в някои дезодоранти например надвишава в пъти количеството използвано при индустриална употреба. Пропилен гликолът в козметиката е по-пречистен, но с това не става по безвреден.

Етаноламиди – използват се за регулиране на pH, като емулгатори и пенещи агенти. Използнат се с редица мастни киселини, за да преобразуват киселината в стеарат (сол), която после става основата на почистващия агент (напр. Cocamide DEA/MEA – диетаноламид от кокосова местна киселина; срещат се още Stearamide DEA, Lauramide DEA и т.н.). Етаноламидите предизвикват алергични реакции, проблеми с очите, сухота на кожата и косата, могат да бъдат токсични, ако се абсорбират от кожата при дълго използване. Ограничени са за употреба в Европа заради доказани канцерогенни свойства (черен дроб, бъбреци). Амините се свързват с нитрозиращи агенти (и от други съставки) и образуват нитрозамини (канцерогени).

Неразградими, замърсяващи околната среда. – BHA (Butylated Hydroxyanisole) и BHT (Butylated Hydroxytoluene) – консерванти. И двата предизвикват алергични реакции и контактни дерматити; вторият съдържа толуен; – Diazolidinyl urea – консервант. ПХредизвиква алергични реакции и контактни дерматити. Съдържа формалдехид, който от своя страна е алерген, токсичен при вдишване и канцероген. – PEG-съставки (полиетилен, полиетилен гликол и техни съединения) – наричат се още етоксилирани ПАВ. Широко разпространени като пенообразуващи агенти, емулгатори и овлажнители, сгъстители. Част от производствения им процес е токсичният химикал dioxan (канцероген; повече от 50% от съдържащите етоксилирани ПАВ продукти са замърсени с диоксан). PEG се използват като разтворители на мазнини в битови почистващи препарати. Могат да изсушат кожата. – 2-bromo-2-nitropropane-1,3-diol – без коментар; – Formaldehyde – дразнител на кожата и лигавиците, доказан канцероген. Използван като консервант; понякога се открива като замърсител; – Парабени – консерванти. Използват се широко, въпреки че е известна тяхната висока токсичност; – Quaternuim – група съставки, всички донори на формалдехид, канцерогенни, дразнещи кожата и лигавицата, забележете, по-силно, когато е влажна; – Dimethicone, Dimethicone Copolyol, Cyclomethicone – емолиенти (омекотители) на силиконова основа. Едни от най-добре действащите съставки за косата – правят я мека и блестяща, лесна за оформяне. Но поставени в крем или лосион, те образуват върху кожата тънък филм, който я запушва и не й позволява да диша. Лошо! – Sodium Hydroxide – извинявайте, ако не знаете това е сода каустик (отровна е), а можете да я откриете дори в пасти за зъби; – Paraffinum Liquidum – течен парафин или познат още като минерално масло. Използва се за омекотител. Не подхранва кожата, а само запушва порите. В червила, балсами за усни и др. продукти се изполва Petrolatum (petroleum jelly) – вазелин. За него важи същото. Има и други вредни съставки като Sodium Lauryl Sulfate, Sodium Laureth Sulfate, Ammonium Lauryl Sulfate, Ammonium Laureth Sulfate, Sodium Methyl Cocoyl Taurate, Sodium Lauroyl Sarcosinate (всички анионни ПАВ); Stearalkonium chloride,Benzalkonium chloride,Cetrimonium chloride, Cetalkonium chloride (всички катионни ПАВ), но те са толкова разпространени, че от тях просто не можете да избягате. Други съставки подлъгват: например Hydroxypropyltrimonium Hydrolized Wheat Protein – антистатичен агент, а не подхранващ пшеничен протеин; Lauryl dimonium hydrolysed collagen – катионен ПАВ (антистатичен агент) и т.н. В болшинството от случаите хидролизирания протеин (животински – колаген, еластан, кератин, и растителен – соев, пшеничен) не е подхранваща, а антистатична (ПАВ) съставка.

Всичките парфюми на „Avon“ съдържат OXYBENZENE (токсично бяло кристално вещество, производно на бензена, използвано като дезинфектант и антисептик, отровно при поглъщане; изостря астматичните пристъпи), а лосионите им за тяло неотменно са „обогатени“ с TRICLOSAN(антибактериален агент; алерген, по същността си пестицид, засягащ целия организъм и предизвикващ мозъчни, бъбречни, чернодробни аномалии, потискащ имунната система и т.н. и т.н.) и BENZOPHENONE (УВ филтър; трябва да се използва минималното възможно колиличество поради токсичността му; в по-големи количества е контактен дразнител, засяга очите, кожата, дихателната система; отровен при поглъщане).

Шампоаните за мазна коса на Phyto съдържат DISODIUM UNDECYLENAMIDO MEA-SULFOSUCCINATE. Другите не съдържат етаноламиди. В подобна комбинация с други съставки тази съставка не прадставлява пряка заплаха (няма нитрозиращи агенти; не освобождава амиди заради стабилната формула), но пък може да е замърсена с нитрозамини при производството.