Как да преодолеете манипулацията на съзнанието

Глобализацията и интернет ни дават достъп до непрекъснат поток от новини за всички трагедии по Земята. Манипулацията на съзнанието вече не е илюзия, а реалност.

Парадокс:

Въпреки, че голяма част от новините са ненужни, също така сме обгърнати от информация за истински трагедии, които се случват по целия свят.

За хората, които излъчват тези истории, е напълно разбираемо да искат да разпространят ужасните неща, които се случват – за повишаване на осведомеността, търсене на помощ.

Това е крайно поразително и кара много хора да попаднат в ямата на отчаянието, изкривява впечатленията им за света и им насажда чувство за вина.

Стратегии за преодоляване:

1. Отново, спрете да следвате повечето или всички източници на новини;
2. Осъзнайте, че е неразумно и не е полезно да се претоварвате с най-различни трагични истории – това само ви изтощава;
3. Намерете източници на висококачествена информация.

Разединени сме от магията на Природата и духовното измерение на човешкия опит.

През по-голямата част от човешката история, в различни култури по света, животът и природата се имат за свещени.

Преди това съвремие, животът се движеше много по-бавно, позволявайки на хората да бъдат в допир със звуците, сезоните, ритмите и терапевтичната красота на природните процеси на растеж и разпад.

Към края на ХVIII век с надигането на капитализма и индустриализацията различни далновидни поети и мъдреци започнаха да забелязват, че се губи нещо съществено.

Хората започнаха да прегръщат суматохата на времето и обещанието за поява на техно-рай.

Освен това, съвременната светско-научна общоприетост често загатва, че Вселената е студена, мъртва и родена от случаен инцидент.

Тази недоказана хипотеза допълнително допринася за широко разпространено духовно объркване и отчаяние.

„Бог е мъртъв“, пише Ницше, като се позовава не на смъртта на божество, а на смъртта на Бога в сърцата на западните хора – на разочарованието на света.

Представете си живот, в който виждате всичко – от въздуха, който дишате, до храната, която ядете – като свещен дар, и често благодарите на Природата за щедро предоставяне.

Представете си, че прекарвате голяма част от времето си в тишина, близо до дивата земя, слушайки звуците на вятъра и птиците, гледайки облаците да се носят по небето.

Представете си чувството, че всичко около вас е божествено чудо. Представете си, че сте вградени в обичащи се сплотени общности от хора, които се чувстват по същия начин и разчитат един на друг.

Именно така е било да бъдеш човек в по-голямата част от нашата история. Когато сравните тази визия за живота с тази на съвременната епоха, лесно ще да видите колко сме се отдалечили от корените си.

Стратегии за преодоляване:

1. Експериментирайте с духовни практики, като потапяне в природата, медитация, йога, дишане, растителна медицина, изразявайте благодарност;
2. Научете повече за шаманизма;
3. Прочетете и слушайте Алън Уотс, Теренс Маккена и други духовни учители;
4. Култивирайте някаква форма на (светска) духовност, чиято най-фундаментална форма включва просто събуждане на благодарност, свързаност и чувство за величието на природата.

Нашата консумираща култура и парите принесени в култ ни карат да се чувстваме неудовлетворени.

Доминиращото ни културно описание ни подтиква да прекарваме живота си, вършейки неща, които не харесваме, за да купим нещата, за които са ни казали, че ще ни направят „успешни“ и „щастливи“.

Непрекъснато ни се показват образи на хора, които имат повече от нас. Това ни кара постоянно да се борим за по-висок стандарт на живот, вместо да оценяваме това, което вече имаме.

Така купуваме все повече и повече неща, повечето от които в крайна сметка са ненужни и безполезни.

„Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.“

Сенека

Печеленето на пари е полезно дотолкова, доколкото ни осигурява разумно ниво на сигурност и комфорт.

Ако парите са на върха на вашата йерархия от ценности, ще прекарате живота си съсредоточен върху натрупването на повече пари, които никога няма да ви бъдат достатъчни.

А всичко това ще бъде за сметка на истинските съкровища на живота.

Стратегии за преодоляване:

1. Осъзнайте, че нито една сума не може да донесе истински мир и удовлетворение;
2. Не позволявайте на парите да вземат връх в йерархията от ценности;
3. Разберете за капана на безкрайното потребление;
4. Станете минималист;
5. Игнориране / блокиране на повечето реклами.

Каква личност ще стане попадналия в нещастие, е резултат от вътрешно решение

„Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена възможност от живота да намерим смисъл и няма такъв човек, за когото животът да не държи някакво дело.“ В това би било трудно да се повярва, но тези редове австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл формулирал в престоя си в ада на Аушвиц.„Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „Човекът в търсене на смисъла“. В тези смутни времена се оплакваме твърде много, вместо да се опитаме да бъдем полезни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и показа колко незакален е духът ни и как губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития. 

Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение? Вярна ли е теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?

Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, често от героично естество, които доказват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността – потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.

• Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство. 3a да бъдеш претопен в калъпа на лагерник.

• Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост израз на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни психични стресове да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това, каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера. Следователно всеки човек по принцип дори при такива обстоятелства може да реши какво ще стане от него – интелектуално и духовно. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: Да бъда недостоен за страданията си.“ Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да бъде загубена.

• Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности – дори при най-трудни обстоятелства – да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не

• Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко – сподели тя с мен. – В моя предишен живот бях разглезена и не вземах насериозно духовните постижения.“ Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:„Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота.“ През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво“ – ми каза тя. Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да“. И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот.“

Виктор Франкъл

Как да преминем през страха, гнева, отричането и паниката

Дейвид Кеслер е най-добрият експерт по мъка в света. Той е съавтор с Елизабет Кюблер-Рос на много книги за скръбта и тежките загуби. Кеслър е работил дълги години в три болнични заведения в Лос Анджелис и помага на хора в тежки за тях моменти. Неговата доброволческа дейност включва създаването на екип от специалисти, също доброволци, които да говорят с пострадалите от травматични събития. Оказват подкрепа и на службите за бедствия на Червения кръст.
Кеслер е основател на www.grief.com, който има над 5 милиона посещения годишно от 167 страни. Кеслер споделя мислите си защо е важно да признаем мъката, която можем да изпитваме, как да я управляваме и как да повярваме, че може да намерим смисъл в нея. Дните на карантина и пълна социална изолация са тежки за човешката психика, но като че ли в момента хората са по-разтревожени от заплахата от зараза, отколкото за това какво губят като човеци, докато са откъснати от света. 

В момента хората изпитват мъка. Чувстваме, че светът се е променил и се страхуваме от тази неизвестност. Уж знаем, че това е временно, но го забравяме и изпадаме в паника, че този ад никога няма да свърши. Тъй както отиването до летището е завинаги различно усещане от това, което беше преди 11 септември… Изчезналата нормалност, страхът от икономическа нестабилност, загубата на живи контакти – това ни удря и ние скърбим. Колективно. Ние не сме свикнали с този вид колективна мъка, която витае във въздуха.

Скръбта, която предчувстваме, е това чувство, което изпитваме по отношение на бъдещето, когато сме несигурни. Обикновено тогава мислите ни се съсредоточават върху думата „смърт“. Чувстваме го, когато някой близък получи тежка диагноза или когато ни връхлети нормалната мисъл, че някой ден ще загубим родителите си. 

Предвиждащата скръб носи настройки като: „Идва буря. Има нещо лошо навън.“ С истерията покрай пандемията от коронавирус този вид мъка е много объркваща за хората. Нашият примитивен ум знае, че се случва нещо лошо, но ние не можем да го осъзнаем напълно, не можем да го видим реално. Това нарушава нашето чувство за сигурност. Ние чувстваме тази загуба на безопасност. Всички заедно скърбим на макро и микро ниво – и това е ново усещане за нас.

Важно е да сме наясно с етапите на скръбта, това ще ни е необходимо, за да разберем по-добре себе си. 

В началото има отричане: „Този вирус няма да ни повлияе.“ После идва гневът: „Карате ме да остана вкъщи и ми отнемате всички дейности?!“ Идва пазарлъкът: „Добре, ако се съглася на социална дистанция за две седмици всичко ще е по-добре, нали?“ Следва тъгата: „Не знам дали това някога ще свърши…“. Накрая идва приемането: „Това се случва. Трябва да измисля как да продължа.“

Приемането, както може би се досещате, е мястото, където се крие силата. Ние намираме контрол в приемането. Мога да си измия ръцете. Мога да спазя безопасно разстояние. Мога да се науча как да работя при новите обстоятелства.

Тревожният ни ум се опитва да ни предпази и ни показва образи как родителите ни се разболяват и умират. Целта ни е не да пренебрегнем тези образи или да се опитваме да ги накараме да изчезнат с цената на болезнени усилия. Умът няма да ни позволи да направим това. Ако чувствате, че най-лошият сценарий се оформя в главата ви, накарайте се да мислите за най-добрия сценарий. Това е по силите ви. Всички се разболяваме и светът продължава. Нито един от сценариите не трябва да се игнорира, но и не трябва да бъде оставен да доминира.

Предсказващата скръб е умът, който отива в бъдещето и си представя най-лошото. За да се успокоите, трябва да останете в настоящето. Това е познат съвет за всеки, който е медитирал или практикувал концентриране на вниманието, но хората винаги са изненадани колко прозаично може да бъде този процес

• Можете да назовете пет неща в стаята. Компютър, стол, снимка на кучето, стара килим и чаша за кафе. Това е толкова просто. Дишайте. Осъзнайте това в настоящия момент, нищо, което не сте очаквали, не се случва. В този момент сте добре. Имате храна. Не сте болни. Използвайте сетивата си и осъзнайте какво те усещат. Бюрото е твърдо. Одеялото е меко. Усещам как въздухът влиза в носа ми и излиза при вдишване-издишване. Това е добро упражнение срещу тревогата и болката.
• Можете също така да мислите как да пуснете това, което не можете да контролирате. Това, което вашият съсед прави, е извън вашия контрол. Това, което е във вашия контрол, е да стоите на шест метра от тях и да миете ръцете си. Фокусирайте се върху това.
• И накрая, сега е подходящият момент да се запасите със състрадание. Всеки си има различни нива на страх и скръб и това се проявява по различни начини. Затова бъдете търпеливи. Когато виждате, че ваш приятел или близък е почти обезумял от страх, паника и повишена тревожност, спомнете си какъв е той, когато е в нормална ситуация, той по принцип не изглежда като човека, който в момента виждате.

Това, през което минава планетата и човечеството, е временно състояние. Знам това от опита, който придобих, работейки 10 години в болничната система. Бях обучаван за ситуации като тази. Изучих и пандемията от испански грип през 1918 г. Предпазните мерки, които предприемаме сега, са правилни. Историята ни казва, че изпитанието е преодолимо. Ще оцелеем. Това е време за прекомерна защита, но опасността не е от прекалено висока степен.

Емоциите се нуждаят от движение. Важно е да признаем през какво преминаваме. Чувстваме се тъжни. Позволете си тези пет минути, за да се почувствате тъжни. Не се критикувайте, че изпитвате тези чувства, не се опитвайте и да ги спирате или потушавате. Ако позволим на чувствата да се случат, те ще се случат по подреден начин и това ще ни даде възможност да не ставаме жертви на емоциите си.  Абсурдно е да мислим, че не трябва да изпитваме мъка в момента. Позволете си да почувствате мъката и продължавайте напред.