Архив за етикет: български народ

Проект за новото държавно устройство

Книгата е опит за създаване на единен реален модел, на желан от всички реализируем вариант на бъдеще за България и народа ни. Той възниква от руините на настоящето като вътрешно непротиворечива система, с правилно осъзнаване на смислите, заложени в мирозданието, приложени в начина на управление на обществото ни и реализирани в обществено-икономическите отношения на ежедневния ни начин на живот.

В нея е изградена пълна картина на единния свят, изтъкан от видими и невидими процеси. В нея се повдига завесата и се осветява скрито познание, което позволява сами да сътворим реалността на живота си, да избираме и постигаме правилните цели както в личен, така и в обществен план.

Как да протестираме в съвременното общество

В съвременното забързано общество, е все по-трудно хората да се обединят около някаква кауза и да излязат на улицата на митинг или протест. Това от една страна се дължи на раздробеността на обществото на различни групи и прослойки, а от друга на остарелите форми за протест, които се използват от съвременните организатори. Обикновено протести се организират срещу определени действия на държавата, като се има в предвид, че държавните институции са тези които определят бъдещето и посоките на развитие на дадена държава. За целта организаторите се стремят да съберат голяма група от хора, която да струпат пред съответната държавна институция, където всички вкупом скандират различни лозунги и поставят някакви искания. Държавата в лицето на народните избраници и институциите които я представляват, от своя страна използва правото си да употребява сила и струпва на същото място солидно количество полицейски части, които да защитят нейните официални представители от гнева на протестиращите. Обикновено, при тези протести се стига до сблъсъци, които в някои случаи са  предизвикани от провокатори сред протестиращите, а в други от самите протестиращи. Това се използва от държавните институции да представят протестиращите, като разпасана банда вагабонти целящи анархия, чрез излъчване на сблъсъците по масмедиите и спуснатия съответно от държавата коментар на случилото се. По този начин, исканията на протестиращите остават на заден план, дори и сред тях да има добре аргументирани и полезни за обществото идеи. Този начин на анти-пропаганда използван от държавната машина, води и до намаляването поддръжниците на съответната кауза или искания издигнати от протестиращите.

Има ли начин, протестиращите да се справят с това и да направят протестите си масови и недостъпни за провокатори? За да сполучат да увеличат подкрепата за себе си, днешните протестиращи, трябва да съсредоточат своите действия, върху организирането на ефективна пропагандна кампания и използването на съвременните начини за масова комуникация. Какво включва това:

1.Съсредоточаване на усилията на протестиращите да разпространяват своите идеи чрез социалните мрежи. Избягвайте всякакъв диалог с официалните медийни партньори на държавата, вестници, телевизии, радио. Не гостувайте в ток-шоута и други подобни програми използвани за развлечение на обществото, това веднага удря върху сериозността на подетата от вас инициатива. Вие сами заснемайте протестите си, обработвайте снимковия и видео материал, изгответе собствен коментар към него и го публикувайте в интернет мрежите за социално общуване. Така може да сте сигурни, че ще бъде показана ясно вашата гледна точка, вашите действия няма да бъдат изкривени и тълкувани по неудобен за вас начин.

2.Изгответе си набор от агитационни и пропагандни материали, които да са издържани естетически и да излъчват еднозначно отправеното от вас послание. Създайте си собствено лого, емблема или символ, чрез който да бъдете лесно разпознаваеми. Измислете си кратък девиз, мото или призив, чрез който да изразявате ясно сърцевината на своите искания. Стремете се изготвените от вас документи излагащи вашите искания и програма, да са възможно най-кратки точни и ясни. Влизайте в диалог с всеки който коментира вашата кауза в социалните мрежи, за целта обаче е нужно да сте достатъчно добре подготвен да отговаряте на провокативни въпроси и да умеете да се изразявате ясно. Не използвайте обидни квалификации, по адрес на този с който спорите, това издава вашето безсилие да се аргументирате логично. Насилието не е аргумент

3. Избягвайте всякакви сблъсъци с органите на реда. Това ви поставя в опасност да бъдете заклеймени като закононарушители. За целта организирайте вашите прояви на малки групи и с малка продължителност. Пример за това са набралите популярност напоследък флашмобове. Във всяка група, трябва да има поне един или двама, които да заснемат организираната от вас, протестна или пропагандна проява, за да може по-късно тя да бъде качена в интернет. Тези светкавични, краткотрайни прояви,ако са добре подготвени елиминират опасността от евентуални сблъсъци с органите на реда. Продължителността на една такава проява не трябва да надвишава 5 минути. Ако имате възможност оттренирайте предварително проявата която подготвяте. Трябва да осъзнаете, че агитацията която упражнявате с тези прояви не се проявява веднага на мястото, което сте избрали за нея, а в последствие с популяризирането на извършеното от вас действие в интернет.

4.Трябва да разберете, че за да постигнете успех не е е нужно да накарате държавната машина да действа по искания от вас начин, тя е тромава и бавна и трудно управляема дори и от самите властимащи. Вашата цел е да промените мисленето на хората във ваша полза, да ги убедите да приемат вашите идеи и да ги изповядват на практика. Не заливайте хората с безброй искания и безкрайни идеологии, накарайте ги да извършат едно точно определено действие, да бойкотират даден продукт, да блокират за кратко време работата на дадена институция, да не спазват някои вреден според вас закон и т.н. . .

5. Разбира се стремежа към събиране на достатъчно голяма група хора на едно място все още е примамлив и носи своите положителни качества. Добре би било, обаче, съществената част от вашия протест да е реализиран преди събирането на поддръжниците ви на едно място. Например, всички малки групи, за които говорихме по-горе, трябва вече да са изпълнили своите планирани краткотрайни прояви и едва след това да се слеят на избраното от вас място, за да споделят какво са направили и съответно да поставите своите общи искания. Масовият протест не бива да продължава дълго, той трябва да бъде просто един вид преброяване, колко сте станали. За да избегнете провокаторите, е добре да носите ясно разпознаваеми знаци, които да ви отличават от нежеланите персони присъединили се към вас. Това могат да бъдат както дрехи носещи еднаква щампа, така и еднакви знамена, плакати, маски и други атрибути.  Това ще ви помогне да забележите отрано, провокаторите и да ги изолирате, както и ще създаде усещане за общност, а не за тълпа. Самите органи на реда, ще усетят, че имат пред себе си организирана група хора, което ще доведе до психологически ефект и върху техните действия.

CHERGAR

България се стопява

БЪЛГАРИЯ СИ „ОТИВА В НОЩТА“

Последното потвърждение, че България вече я няма като държава и нация, дойде оттам, откъдето управляващата мафия най-малко би искала.

Прогнозата за „промяна на населението на европейските държави за периода 2017-2060 г.“ е направена от ЦРУ, Статистическото бюро на САЩ, Департаментът за търговия на САЩ и др. За това предупреждаваме от години – България е ликвидирана, мисията е приключена. Виновникът е мафията и нейните покровители САЩ и англосаксонският ционизъм.

Става дума за планирана операция за унищожението не само на Русия, но и на Източна Европа, независимо от тяхната сегашна ориентация. Защото най-унищожени са именно бившите социалистически страни – България, Румъния Словакия, Беларус, Унгария, Полша, Украйна, Сърбия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Молдова…

Крайно време е да се разбере за какво става дума – за война на унищожение на САЩ и Запада срещу Русия, Източна Европа и Евразия. И отново най-жестокото потвърждение е от България, която е в безпрецедентна демографска катастрофа, без шанс да я преодолее.

До 2050 г. българите ще изчезнат като нациообразуваща съставка, а оттам и държавността на България. Така си „отиваме в нощта“. Чудеса в демографията не стават. Тук са нужни десетилетия да се спре сривът, което при сегашната структура и тенденции е невъзможно.

Нещата са наистина страшни…

България е на първо място в света по смъртност на населението с 16,6 промила през 2015 г. , като смъртността е около 112 000 души на година, а раждаемостта е 62 000.

Това означава, че България е и с най-големия отрицателен естествен прираст в света, което е дори по-страшно и от най-високата ни световна смъртност.

Съчетанието на двата показателя дава контурите на най-страшната катастрофа в историята на България – демографската.

Според официални данни населението в България към юли 2016 г. е 7 144 653 души, но реално са с 1,3 милиона по-малко, т.е. под 6 милиона, от които 2,1 милиона пенсионери. На този фон всякакви приказки за структурата на населението нямат смисъл.

България се оказа болният човек на Европа. Раждаемостта в България падна до равнища, които не са били регистрирани и по време на войните. Българите престанаха да раждат и да отглеждат деца.

Това е световен рекорд. България, която имаше население от 9 милиона през 1985 г., сега има по-малко, отколкото през 1945 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, която беше национална катастрофа, докарана ни от монархо-фашизма на Борис ІІІ.

По-кризисна страна не е имало в Европа през последните 90 години. Няма и да има през следващите 50 години.

Реално ситуацията на България е екстремният израз на онова, което се случва с повечето източноевропейски нации.

Защо депопулацията е така характерна именно за Източна Европа? Защото този процес е най-характерен за неоколониализма, в който тези държави попаднаха след 1990 г.

В страните от Източна Европа жизненото равнище се държи на ниско равнище, което увеличава смъртността, намалява раждаемостта, принуждава новите европейци да стават доставчик на гастарбайтери да мият дебелите задници на западноевропейците, да стават пазачи, келнери, градинари, санитари и прочее слуги.

Така се решава още един въпрос пълното откъсване на Източна Европа от Русия. На второ място, в Източна Европа вече няма нищо полезно за паразитиране, освен евтината работна сила. На трето място, процесът на депопулация е стимулиран от глобализирането, което превръща Източна Европа в демографска пустиня. На четвърто място, тази територия се „чисти“ за всеки случай, ако настъпи геофизическа или климатична катастрофа и се появи необходимостта от масово преселване от Запад на Изток. На пето място, за западните паразити е необходимо да унищожат навреме цивилизационния идеологически, икономически и религиозен конкурент. А конкурентът на умиращата Европа е само един – Евразия. И, тъй като Източна Европа винаги е била естествена зона за влиянието на Русия, съответно е необходимо депопулиране на тази територия.

Най-унищожената страна е България, в която е постигната целта „България – без българи“. Мисията приключена.

От 29 години България е държава на дегенерати, управлявани от идиоти.

Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове, за да се стигне до сегашната ситуация, в която в България прилично живеят само 1 на сто, а останалите 99 на сто се лумпенизират и нямат мотивация за живот.

Отговорът на въпросите „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“ е прост и страшен.

Отговорът е, че държавата на мафията трябва да бъде убита, колкото се може по-бързо, за да не убие нас.

Тази държава трябва да бъде смазана и унищожена без всякаква милост.

Оглавихме всички негативни класации на ЕС: по корумпираност – първи, по сива икономика – първи, по скъпи кредити в ЕС – първи, по спад на трудова заетост – първи, по скъпа енергия – първи. Последни по качество на здравеопазване и образование. Съдебната система беше превърната в изтривалка за предишните и сегашни престъпления. Начело на правителството един дебелогъз и нагъл селски бандит.

Това е и отговорът на въпроса „Какво да се прави?“.

Той може да бъде поставен и иначе. „Ние тях, или те нас“, като в двата въпроса и тяхната последователност се крие отговорът.

Автор: Красимир Иванджийски