Фирма от обръчите на земеделския министър Десислава Танева точи евросубсидии от Държавен фонд „Земеделие”, за да отглежда…бурени. В името на кражбата някои от нивите на „Силмик” ЕООД дори били обявени като „биологично производство”, показа разследване на euractiv.bg.
Проверката на Narod.bg в Търговския регистър показа, че дружеството се управлява от 36-годишната Мария Андреева Ефтимова. „Силмик” обаче е собственост на регистрираната в мъглижкото с. Дъбово „Терамадре” АД. В борда на директорите влизат въпросната Мария Ефтимова, плюс още две дами – 28-годишната Анелия Георгиева Балабанова и 39-годишната Десислава Василева Колева. „Терамадре” АД участва като собственик, освен в „Силмик”, в още две фирми – „Актарус” ЕООД и „Би-ЮФуд” ЕАД.
Според източници на Narod.bg „Силмик” ЕООД била дълго време е била под протекцията и на чиновници и политици от ГЕРБ-Пловдив.
Ето какво пише в своето разследване на Валя Ахчиева:
Море от плевели по нивите. Такава гледка бързо преминаваше през прозореца на автомобила ни, пътувайки от Казанлък към Сливен по подбалканският път край село Дъбово, Старозагорско. Плевелите бяха толкова високи, че не виждах дори както е засято. Не знам защо, но точно в този момент се сетих за онова скандално изказване на земеделския министър Десислава Танева, публикувано във видео от сайта „Бивол”.
По време на онлайн среща през месец юни производител на зеленчуци попита Танева защо са получили европейски субсидии за несвършена работа. Тя бе видимо смутена от въпроса и отговори, че измамите с еврофондовете не трябва да се разгласяват и ако информацията стигне до Европейската комисия, парите ще бъдат спрени.
След публикацията Танева се оправда, че думите и били извадени от контекста. Но секретарят на Асоциация „Български пипер” Георги Василев, този същият, който зададе въпроса на министъра, контрира, че
Има схема за целенасочено крадене
и 60 процента от хората, които кандидатстват по програма „Обвързана подкрепа” всъщност лъжат с помощта на Министерството на земеделието и храните. По думите му това много добре го знаели в Държавен фонд „Земеделие” и в министерството. Те всяка година им го казвали, откакто имало тази програма.
Отбихме от пътя и влязохме в село Дъбово. Там поразпитахме хората какви са тези ниви в землището и какво се отглежда на тях. Казаха ни, че арендатор там била фирмата „Силмик”. Фирмата била засяла соя в тези парцели. Някои от имотите били заявени пред Държавен фонд „Земеделие” като биологично производство за европейски субсидии. Но кои точно са тези площи, хората не знаеха.
Отидохме на най-близката нива до къщите. Пътят минаваше покрай някогашния стопански двор в селото. Там видяхме как изглеждаше соята на тази година на 10 септември. По това време хората прибират слънчогледа и соята. И на тази нива също би трябвало комбайн да прибере продукцията соя. Но
соя почти не се вижда
Само някои малки шушулки, още зелени и с неразвити семена в тях. И това трябва да бъде екологично производство… Наоколо имаше само плевели. Тук-там се виждаха стръкчета зелена соя, висока около 10-15 сантиметра. За тези хвърлени семена без плод ще се получат европейски пари.
Нямаше смисъл да обикаляме още сред полето, след като не знаехме, коя нива с какъв номер на имот е и кой е арендатор по документи. Не знаехме още по коя програма за субсидии е заявена. Тези данни се съдържат само в системата на Държавен фонд „Земеделие”, а с тях разполагаха и в Министерството на земеделието и храните. От местните хора разбрахме, че фирмата „Силмик” има стопанство и офис в самото село Дъбово. Отидохме да ги потърсим. И да ги питаме как отглеждат биологична соя и къде е соята, която ще жънат сред това море от плевели.
В стопанството на „Силмик” не бяха разговорливи. Казаха ни, че нямало никой от управата. Но на двора стоеше един от работниците – Христо. Той бил тракторист на фирмата. Упорито го питах как отглеждат биологичната соя и защо не я виждам по нивите, но той твърдеше, че имало соя. И че я отглеждали, но нито я пръскали, нито я торели. Затова била био. Те щели да я ожънат, като приключели с жътвата на слънчогледа. Аз продължавах да питам за гората от плевели, но Христо твърдеше, че имало и плевели, имало и соя. А освен това, кравите били изяли соята.
Отидохме в съседния град Мъглиж. В сградата на общината се намираше общинската служба по земеделие. Въпросът ми към началника на тази държавна институция беше дали са ходили на теренни проверки по нивите, засети със соя? Евелина Колева ни отговори, че само една фирма е заявила тази стопанска година, че ще отглежда биологична соя. Фирмата „Силмик” ЕООД била очертала полетата. Но хората от службата не били ходили на никакви проверки, защото те им се спускали „отгоре”. Министърът на земеделието трябвало да им разпореди в кои полета, къде и какво да проверяват. Тази година им съобщили, че в техния район ще има самолетно заснемане, извършено от Министерството на земеделието. Какво ли биха показали тези снимки от въздуха? Соята или плевелите?
Това се питах, докато пътувахме към Хасково. Там се намираше Техническият инспекторат на Фонд „Земеделие” за Старозагорска област. Исках да ги питам: Правили ли са проверки на биологичната соя, отглеждана от фирма „Силмик” и заявена за европейски субсидии? И какво са установили, след като е тяхно задължение да контролират Мярка 11 – това са европейските пари за биологично земеделие.
Нищо не успяхме да научим в Хасково. Охраната на входа ни съобщи, че директорът на Техническият инспекторат Калин Йорданов, нямало да ни даде интервю, защото му било забранено. Бях изумена. Ние дойдохме от подножието на Стара планина почти до турската граница, а в тази държавна институция не могат да ни кажат две думи за европейските пари по Мярка 11.
Отговорите получих в София в интервю с Димитър Димитров, който е директор на дирекция „Противодействие на измамите” в Държавен фонд „Земеделие”.
На него му беше му известно името на фирмата „Силмик”. През последните години била в рисковия анализ на Фонда. И тази стопанска година 2020-та също. Досега били извършвани много проверки на фирмата, след много получени сигнали, но някои от проверките приключвали без съмнение за измама. Други били изпратени на прокуратурата. Но и там не били установили данни, които да сочат към извършване на престъпление. Димитров съобщи, че тази година те не са ходили на проверка по нивите, заявени с биологична соя, въпреки, че „Силмик” е в рисковия списък и била определена за теренна проверка.
Питам го защо не са отишли на полето, след като стопанската година приключва само след няколко дни – на 30-ти септември? И като се изоре нивата, какво ще видят инспекторите след това? Нищо! Ще им кажат, че тук е била засята соя. И като открият следи от соя – проверката ще установи, че всичко е наред! И че на тази площ се е отглеждала соя. Не е ли смисълът на тези теренни проверки на Техническия инспекторат да се наблюдава, как се отглежда биологичната соя? И дали въобще има соя? Каква соя? И коя е целта на Мярка 11 – да засееш една култура или да отгледаш една култура – биологично производство?
Шефът на борбата с измамите във Фонд „Земеделие” отговаря, че те всички се надявали на нивата да има соя. Но нямало практическа възможност да отидат навсякъде на проверка. Той уточнява, че всъщност колегите му от Техническия инспекторат
Не се вълнували от добивите
Защото това не било заложено в критериите при извършването на проверката на място. В това е парадоксът. Затова отново отидохме на нивите, засети със соя, отглеждана като биологично растениевъдство от фирма „Силмик”. Това направихме на 19-ти септември. Но този път бяхме подготвени. Единственият начин да идентифицираме площите, заявени от фирма „Силмик” за европейски субсидии при отглеждане на биологична соя, беше да се нанесат всички данни, които ни предоставиха от Държавен фонд „Земеделие” върху сателитното изображение на Google Earth.
С помощта на геодезисти, нанесохме въпросните имоти според Картата на възстановената собственост/КВС/. Получи се карта с два парцела, съдържащи много имоти, върху които трябва да се отглежда биологична соя, заявена за субсидии по Мярка 11.
Трябваше да отида в землището на село Дъбово и с помощта на GPS-а на мобилния си телефон да отида точно там, където сочат данните върху тази направена от геодезисти карта. Избрахме две точки от този цифров модел. Едната точка е от подбалканския път, на моста, под който минава жп линията. Оттам като погледнеш към полето, всичко това трябва да е биологична соя, заявена за европейски субсидии. От тази висока гледна точка се виждаха само плевели.
Втората точка щяхме да открием по-трудно. Тя беше на срещуположната страна – вътре в нивите. Според картата два пъти трябваше да преминем през един канал. На първото място успяхме да преминем с автомобила. Но на второто – не. Затова тръгнахме пеш. Преминахме през дълбокото калище и…най-после. Според данните на Фонд „Земеделие” и сателитното изображение на Google Earth, по тези ниви трябва да има биологично отглеждана соя и заявена за европейски субсидии по Мярка 11.
Но къде е соята?
Аз не виждах соя, а плевели. Плевелът бутрак, който беше висок почти колкото мен. Търсим нива, засята с биологична соя, а намираме…плевели. Изведнъж намирам едно стръкче соя! С малки шушулки. Това ли ще жъне комбайнът? Ето, на две –три крачки встрани, откривам и друго стръкче соя с изсъхнали шушулки. И те чакат комбайна.
Междувременно от Министерството на земеделието ми отговориха, че заявените площи за кампания 2020-а, от арендатора – фирма „Силмик”, попадат в територията на самолетното заснемане. И ми изпратиха и снимките от самолета на тези два парцела за биологична соя по Мярка 11.Само че тези самолетни снимки не показват нищо друго, освен че има земя, която се обработва. За контрола на европейските субсидии тези самолетни снимки не вършат никаква работа. Те не могат да установят дали се изпълняват всички изисквания по Наредба 4 за биологичното земеделие. В тази наредба пише, че за биологични култури трябва да се прилагат добри земеделски практики. Трябва да има ръчна обработка на посевите. Да се спазват и минимални изисквания за торене със специални по-скъпи препарати. И земята трябва да се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Всичко това самолетът не може да го покаже с тези снимки.
Вече в София, потърсих специалистите по растениевъдство. Исках кадрите със соята да коментират в Селскостопанската академия. И там попаднах на доайена – академик Атанас Атанасов. Показвам му снимките и питам:
„Вие виждате ли соя?“, питам аз
„Доколкото аз разбирам от соя, това е много хубав плевел! – през смях ми отговоря той. И продължава – Това е хубав посев на плевели! Ако е медицинско растение, то може да бъде отглеждано за определени медицински екстракции на вещества. Но това няма нищо общо със соята! Карате ме да се смея! Не виждам соя! Показвате ми разни снимки.Аз не мога да се правя на идиот! Няма соя!”, отговаря професорът.
За да не чуди повече академик Атанасов защо му показвам тези снимки, аз обяснявам, че някои фирми заявяват площи, че на тях ще отглеждат биологична соя. И после чакат европейски субсидии. Дали ще получат такива? И тогава, както се смееше, изведнъж академик Атанас Атанасов стана гневен:
„Не, не, не! Това вече не мога да го приема! И като учен, и като човек! Това е недопустимо! Не е човешко! Не е морално! Не е етично! Както искате го кажете!. Тук няма соя! Този плевел е толкова силен, че друг плевел, освен този, не се вижда!”.
След срещата ми с академик Атанас Атанасов, потърсих за експертиза и доц. Георги Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени. Това е едно от поделенията на Селскостопанската академия. Доц. Георгиев беше категоричен:
„От пръв поглед си личи, че грижи почти не са прилагани там. При биологичната соя трябва да се прилагат механични методи за борба с плевелите. Това означава, че след сеитбата, по време на вегетацията на соята, има определени фази, когато може да се влезе с трактор и с култиватор, за да се окопаят поне междуредията. Задължително се прилага и ръчно окопаване, което много оскъпява производството. Но тук най-вероятно не е имало такова. Тези плевели са пораснали толкова много за цялата вегетация, откакто е поникнала соята. Гледайки снимките, мисля, че най-вероятно сега ще се пристъпи към разораване. Към дисковане или разораване на самия посев.”
След този разговор доц. Георгиев ми показва снимки от биологичната соя в тяхното опитно поле. Неговите снимки показват нещо съвсем друго. Дълги зелени редици със соя, без нито един плевел, ръчно окопавани. После редиците стават жълти. И височината на соята е до половин метър. После – жътва на соя. И накрая, продукцията от тази стопанска година – зърна от биологична соя. Такава е соята в Павликени, в Опитната станция по соята, където се прилага науката в земеделието. А какви принципи се прилагат при сертифицирането на биологичното производство . Била ли е на проверка по полетата в село Дъбово контролиращата фирма, с която „Силмик” е сключила договор за това?
Списък на всички сертифициращи фирми виси на сайта на Министерството на земеделието. От Фонд „Земеделие” ми посочиха коя сред тях контролира арендатора „Силмик”? За настоящата година това е фирмата „Серес – Сертификация на екологични стандарти”. Тя е международна компания с централа в Германия. В София се намира офисът фирмата за България. Откривам самия инспектор – Павел Чанов. Интервюто с него наистина ме шокира.
Оказа се, че всичката соя, която отглежда арендаторът „Силмик” в землището на село Дъбово е сертифицирана от фирмата „Серес” като биологична соя. Но само онези два парцела са заявени по Мярка 11 за европейски субсидии като биологично производство. Останалата биологична соя е заявена по други програми за европейско финансиране.
И да! Ходили са на проверка от фирмата „Серес” в стопанството на „Силмик”. Самият инспектор Чанов бил на полето с биологична соя. Бил там на проверка на 23-ти и на 24-ти юни, т.г.
Всичко със соята било наред
Нямало несъответствия. Нямало използване на забранени препарати. Не били открити следи от забранени вещества.
„ А видяхте ли там соя?“, питам инспектора от сертифициращата фирма.
Да. Видях я. – отговаря.- Беше около 10-ина сантиметра.Имаше и плевели, но не знам какъв вид е плевелът. И след проверката подписахме доклад и издадохме на „Силмик“ сертификат, че те отглеждат биологична соя“.
Инспектор Павел Чанов ни показа този сертификат, който е качен като публичен документ на сайта на Министерството на земеделието. В него пише, че от всичките около 64 хектара, в които „Силмик” е засял соя, можело да се добие биологична продукция до 128 тона. Това са по 2 тона на хектар или по 200 кг на декар.
Изпратих писмено въпроси на фирмата „Силмик” на мейла им, с който разполага Държавен фонд „Земеделие” за контакт с тях. Попитах ги, защо не са извършвали междуредово окопаване на соята и защо досега не са я ожънали? Отговор не получих. В последния момент от провеждането на това журналистическо разследване, получих кратка информация от ДФ”Земеделие”. Цитирам:
„По мярка 11, фирма „Силмик” няма право на подпомагане, независимо, че е кандидатствала по мярката тази година, тъй като има прекратен ангажимент за 5-годишен период. И ще трябва да възстанови всички получени средства за периода по мярката. Това са общо – 93 438 лв.”
Фирмата няма да получи европейски субсидии, но сертификатът за биологично отгледана соя дава възможност да продаде на висока цена до 128 тона биологична соя. Откъде ли ще я вземат? От нивите, които ви показахме ли? Биологичната соя се продава много скъпо заради ръчната обработка на нивите. Според данните, във Франция например, през месец юли т.г., биологичната соя се е продавала по 900 евро на тон! А в България цената и е 3 пъти по-ниска – около 300 Евро на тон. И тук кръгът се затваря.
В контролните листове на Техническия инспекторат в Държавен фонд „Земеделие” няма посочени средни количества за добив, за да е допустима за европейско подпомагане една култура като биологично земеделие. В това е в противоречие с европейското законодателство, според което субсидия се дава за получена продукция, а България субсидии се дават за хвърлени семена. Затова остава съмнениято за измами. Защото никой не изисква от биологичните производители да представят цифри, документи или средни норми на продукция.
Сега се питаме, дали дирекцията за борба с измамите във Фонд „Земеделие”, ще поиска да установи: Това довършен опит за измама ли е?
От момента, в който си подал заявление за подпомагане, че искаш европейски пари, ти си длъжен да уведомиш и Фонд „Земеделие”, и контролиращото лице, че по някакви причини площите ти не са в добро агротехническо състояние и няма добив. А ако ти не направиш това и продължаваш да чакаш европейски пари, а в същото време на сайта на Министерството на земеделието виси Сертификат, че всичко със засетите ти ниви е супер, не е ли това опит за измама? И ще привлече ли вниманието на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши?
Читател на Narod.bg описа и как се крадат парите от хората на Десислава Танева:
Една от схемите за корупция. Аз, като земеделски производител, обявявам, че ще гледам био соя. Свързвам се с човек от министерството /посредник/ и се договаряме – аз посявам някаква соя, не полагам никакви грижи, но получавам субсидии и връщам на човека от министерството договорения процент.
На мен никакви проверки не може да ми направи контролният орган в лицето на местната служба земеделие и гори, защото имам чадър и на някой ще му изстине мястото, ако направи проверка.
Теренни проверки се правят на тези, които не са се договорили с Танева за далаверка. Нещо ново под небето? Иначе всичко си е био! И подобни схеми има навсякъде, особено в строителството, където директно от министерството определят кой участник в обществената поръчка ще спечели обществената поръчка и върне договорения процент.
Не го ли направи, идват НАП, Икономическа полиция, НОИ, Инспекция по труда и който още се сетите държавен контролен орган и на непослушния му разкатават фамилията. Отделно, ако им хареса, му взимат бизнеса чрез прокуратурата.
Нещо ново под небето? Управлява ГЕРБ! Иначе добре си вървеше схемичката и машината за пари работеше с пълна сила, докато…Каскета осра работата, като влезе със 100 въоръжени в президентството, отделно излязоха записи на Борисов, снимки с чекмедже с милиони евро и злато и….работата се осра яко и размириса из ЕС. Сега кофти, но…. био!
Книгата е опит за създаване на единен реален модел, на желан от всички реализируем вариант на бъдеще за България и народа ни. Той възниква от руините на настоящето като вътрешно непротиворечива система, с правилно осъзнаване на смислите, заложени в мирозданието, приложени в начина на управление на обществото ни и реализирани в обществено-икономическите отношения на ежедневния ни начин на живот.
В нея е изградена пълна картина на единния свят, изтъкан от видими и невидими процеси. В нея се повдига завесата и се осветява скрито познание, което позволява сами да сътворим реалността на живота си, да избираме и постигаме правилните цели както в личен, така и в обществен план.
Много хора вярват, че съвременният свят предлага най-доброто откъм законови структури, медицински услуги, социални, икономически и културни компоненти, за създаването на семейство и функционирането на индивида. Но статистиката не е на тяхна страна. Единствено сляпата вяра е, както и нежеланието да видят всички грозни факти, които недвусмислено показват, че в глобален мащаб – хората рядко са били подложени на толкова масиран, легализиран и целенасочен геноцид в медицински, икономически, правов и културен аспект.
Векът, в който живеем се характеризира с непоносимост към няколко социални групи, които бяха маргинализирани посредством масирани медийни кампании и превърнати в ужасяващо социално клеймо. Не, това не са хомосексуалистите, нито дори педофилите, канибалите или хората, които настояват психичните им заболявания да бъдат признавани за совобода на избор и налагани на мнозинството. Това са само две, твърде нормални, социални групи:
Семейството между мъж, жена и децата им
Родилките
На всяко едно ниво тече кампания, която дискредитира, омаловажава и оплюва традиционното семейство, рисуващата го като нетолератно към хората с нетрадиционна секуална ориентация; като място, където се крие грозната глава на ‘домашното насилие’. Няма значение, че насилието е много по-често срещано в еднополови семейства нито това, че хомосексуалистите и хората с всякаква друга странна сексуална ориентация са нетолерантните, опитващи се деспотично да накарат всички да приучават децата си от ранна възраст на унищожителни за психиката и здравето им „практики“. Не, това са подробности. Единственото, което има значение, е че здравото, фунцкиониращо семейство от мъж-жена продължава да е последната преграда пред абсолютната пропадналост, която Запада разгърна и в която се опитва да удави последните останали Християнски ценности на Европейската цивилизация.
Всички са сами, всички са недоволни и всички не разбират защо и кой е виновен. Най-лесното е да се обвини партньора и постоянно да се гони химерата на „перфектните отношения“ с всеки следващ както филмите и телевизията ни подканят. Твърде рядко някой сериал или филм показва здраво, заружно семейство от бели мъж и жена и децата им. Обикновено положителните роли са запазена марка за самотни майки, еднополови или расово смесени семейства.
Новият модел на ‘съхранилите романтиката’ отношения рязко се отличава от миналото, когато хората са се задомявали рано и заедно са израствали чрез труд, труд, труд и споделени радости и скърби. Но нищо от това не е модерно в днешни дни. И ако съществува обещанието за нещо по-добро или различно, разтрогването на всяка една връзка е твърде лесно и удобно, за да се пробва отново и отново – всеки път със същия резултат. А какви са ползите от това? Кой има интерес да (ни) убеждава, че ‘моногамията не е присъща на хората, че е еволюционно ненужна‘?
Бракът между мъж и жена е последната крепост, удържаща неприкосновеността на личния живот. Този, за който не трябва и не е здравословно да се излага на показ и да се говори в социалните мрежи, въпреки обвиненията в пуританство ако не го правим. Омразата към цялата нормалност на тази, така нужна ни социална единица, е преди всичко непоносимост към факта, че тя не подлежи на контрол. Защото семейството създава среда, в която хората не могат да бъдат контролирани, манипулирани, плашени и настройвани лесно. То е среда, в която се изграждат обичани, обгрижвани, мислещи човешки същества способни на мисъл и разсъждение, а не консуматори с промити мозъци.
Традиционното семейство е мястото, където хората научават истината за миналото, за националната си идентичност, за традициите и вярата на народа си. Спрямо мултикултуралистичния бълвоч от джендър пропаганда на еднополовите двойки, чието семейство по презумция съществува заради държавния апарат и който присъства като невидим, но всемогъщ член в него – за да прави проверки, да проследява и да се меси във всичко. Защото за изграждането на психически здрави и свободни хора е необходимо семейство, в което те се учат да мислят, а не им се казва как и какво да мислят. Първите израстват като здравомислещи, завършени личности, докато вторите сменят пола си по няколко пъти дори в напреднала възраст; мечтаят социализма да се върне; настояват, че човек може да е това, което чувства, че е (включително сляп или с физически недъг и получават медицински услуги, които отстраняват здравия орган/част от тялото, за да се припокрие физическия им вид с идентичността им); настояват за легализирано убийство на неродените покривано от данъкоплатците; доброволно се кастрират в домашни условия и после съдят държавата за неадекватна грижа; застъпват се за педофили и зоофили, като изкривяват всяко насилие във формата на някаква криворазбрана любов; постоянно тероризират всички инакомислещи по социалните мрежи и на живо ако дръзнат да им се противопоставят и не спират да борят със собствената си биология.
Все повече се рекламират нетрадиционните семейства, връзки и отношения за сметка на нормалните. Но докато хората отдавна са се отказали да изказват мнение за това какво е редно, морално и правилно от страх да не бъдат осъдени и децата им отнети, то правозащитниците на всякакви малцинства са съвсем открити в атаките си по традиционните връзки и семейства. Те настояват всички деца да са запознавани с всякакви сексуални практики от невръстна възраст; настояват за сваляне на възрастта за секс с малолетни; настояват за свободен достъп до деца и юноши и отнемането им от родители, които се противопоставят на това; настояват за кастрацията и хормонална терапия на деца, комуто е внушено, че са от противоположния пол; настояват за премахване на всякакво възпитание в семействата изтъквано като ‘насилие’ или ‘посегателство’ над децата; настояват за открито и безсрамно демонстриране на всякакви упадъчни , гнусни и животозастрашаващи практики под лоното на ‘свобода’ и ‘толерантност’. Но тази толерантност някак си не се разпростира върху правата на нормалните семейства да възпитават децата си в здрава среда, в която родителските права и личен семеен живот са неприкосновени.
На Запад, всяко едно семейство е застрашено от органите на социалната опека, която постоянно изземва деца и ги пренасочва към еднополови семейства, когато:
Водят децата си на доктор или в спешното отделение за нараняване или дори рутинен преглед: медицинските отвличания отдавна са феномен, който е съсипал стотици хиляди семейства, при които деца са насилствено отнемани от родителите и разделяни от братята и сестрите им заради обвинения в несъществуващо насилие и давани в приемни семейства ДОРИ след доказване невинността на родителите им.
Пращат децата си на ‘задължителното’ държавно образование, но ги спират от уроци по сексуално възпитание, в които на деца от начално училище се обяснява пространствено какво е анален секс и анална течност, как е изключително хубаво да експериментираш със своя и противоположния пол; как може да избираш пола си; какво е фистинг, риминг; какво е аборт и как може да го направиш без съгласието и/или знанието на родителите си
Отказват задължителни (или препоръчителни в държавите, които го позволяват) ваксини след (или поради страх от) настъпило увреждане; отказват манипулации и/или операции от лекари, които не говорят езика на страната, в която практикуват.
Изказват публично мнение, в което открито се противопоставят на пробутващата се теза за съществуването на повече от два пола; крикикуване на Исляма и на престъпленията извършвани от мюсюлманите; несъгласие с ЛГБТ пропагандата за сексулизиране на децата и разрешаването на операции за смяна на пола и хормонални терапии започвани още преди пубертета.
И това са само част от ситуациите, в които традиционните семейства са заплашени от директна намеса от страна на държавните институции. Същевременно, мюсюлманските и еврейските семейства не губят децата си ако настояват те да ходят в Ислямски или еврейски училища; ако отказват да ги запознават с традициите и каноните на други религии; да ги образоват в нестандартни сексуални практики или ако ги изтеглят от часове, в които травестити им четат приказки; ако отказват ваксини, защото са ‘харам’ или ако обрязват без упойка момчетата си на 8я ден след раждането и възрастни мъже смучат пениса на бебето според ‘религиозните’ им обичаи. Социалните не се намесват и след като това кулминира в заразявнето на новородените бебета с херпес.
Еднополовите семейства дарявани щедро деца иззети от нормални такива, също не са притеснявани излишно от социалните. Дори когато децат под тяхната опека редовно, систематично са приемани в спешното отделение с кръвонасядания, синини, драскотини, мозъчни отоци, разкъсвания в областта на ануса и в крайна сметка – умират след неколкомесечен (а понякога и годишен) тормоз. След което дори самите институции признават, че ‘е имало преференциално отношение поради сексуалната ориентация на родителите‘.
Не. Проблемът си остава традиционното семейство. В което се раждат, възпитават и израстват хора. Не увредени същества с объркана сексуална ориентация и представат за света, за това какво е редно и нередно. Хора, които се интересуват от историята на страната си, а не от политически коректното й настояще и болна толерантност.
Домът вече не е крепост. Семейството не е даденост. Отчуждението е стандарт. С превръщането на секса в стока, с която се търгува и която може да бъде обменяна, неговата стойност падна, тъй като той вече не е обвързан с вярност, с брак, със сигурност, с ексклузивност. Сега, когато сексът е натрапван като основно благо и висша ценност сам по себе си, резултатите са налице:
Нарастващ брой на разводите в ЕС и Америка с първени Великобритания и Финландия, където пропорцията е 2.8 на 1000 брака и средно 1.8 на 1000 разпадащи се бракове.
Епидемия от полово-предавани болести с нарастване на броя на заразените от гонорея, сифилис и хламидия, отдавана на популярността на Тиндър и Грайндър.
Нарастващ брой на отнетни и/или оставени деца в социални домове в Европа, Америка, Русия и Азия.
Лекари и служители на органите на социалната опека признават, че ‘приоритеите на тези институции са да отнемат деца от биологичните им семейства и да ги пренасочват към одобрени такива, отколкото да помогнат на семействата да останат цели’ и че ‘няма основателни причини толкова деца да бъддат изземвани от биоличните си семейства’. Но статистиката показва, че въпреки тези твърдения – фактите сочат друго. А именно:
отнемане на родителски права от родители, които се борят за живота на децата си, и не просто обричащи ги на смърт, убивайки ги с медикаменти в болниците, в които са държани против волята на близките им. Това се случи с увреденото от ваксина дете Алфи Еванс във Великобритания, с Чарли Гард, със Стефан Ривенбърг в Америка. И трите деца са продължили да живеят и да реагират на допир и на гласовете на близките си след махане на животоподдържащите машини и са починали СЛЕД интравенозно поставяне на медикаменти, чиито състав не е споделен с родителите по причина за ‘намаляване на страданията им’ (каквито не е имало).
отнемане на родителски права от родители, които искат ‘второ мнение’ по отношение на манипулаиците, предлагани им от лекарите, което се представя като ‘застрашаване живота на детето’ и ‘несъгласие с предписаното лечение’. Това се случи с Ана и Алекс Николаеви и сина им Сами в Америка, както и с широко отразения случай на Ашя Кинг, чийто родители трябваше да го отвлекат от Великобританската болница,в която лекарите го държава насила и настояваха за започване на инвазивна химиотерапия, която щеше да го убие (признато впоследствие от тях самите, след като родителите му го изведоха в Полша за ново лечение, което го излекува от рака напълно). Родителите му избегнаха затвор, само защото медийте широко отразиха случая и детето оздравя.
отнемане на родителски права от родители след настъпили увреждания в резултат на ваксина и държането на децата в приемни семейства след доказване на лекарските грешки. Това се случи с малката Аня, увредена от ваксината Гардасил и все още настанена в приемно семейство със забрана за биологичното й да пита за здравето й.
отнемане на родителски права от родители, които ‘имат твърде много деца‘, което ‘би застрашило здравето и/или живота на новороденото’ и настаняването на същото дете в приемно семейство с повече деца от биологичното.
отнемане на родителски права от родители по недоказани подозрения в упражнявано насилие и поставяне на децата им в семейства с осъдени и регистрирани педофили, което приключва с многократните изнасилвания и убийствата на децата поради ‘грешка’ на системата. Това се случи с малката Девани отнета заради скандал между родителите й (на който тя дори не е присъствала) и последвалото й поставяне в приемно семейство, където двегодишното дете е изнасилвано многократно от регистриран педофил и впоследствие поставена в друго приемно семейство, където приемната майка я слага във вряла вода след месеци издевателства. 5-годишното момиче получава 80% изгаряния и се нуждае от животоспасяващи операции, трансплантация на кожа и ежедневни грижи.
отнемане на родителски права от майки, чиито деца са жертва на сексуално насилие от страна на баща си, поради оплакване от нейна страна. Широко отразеният случай на рускинята Ирина Новикова женена за норвежец отрази битката й с норвежската социална система и загубата на малкия й син, насилван сексуално от баща си и роднините му. Майката успя да спаси по-големия си син, също отнет от социалните заради сигнала й, само защото момчето само се свърза с полски детектив, който го изведе нелегално от страната в Русия при майка му.
Родители губят децата си ако отказват ненужно назнчени им от лекарите процедури, но родители губят децата си и ако настоятелно молят лекарите да прегледат и лекуват деца, които са видимо зле.
И това са само най-фрапиращите случаи стиганли до медиите, защото не са били потулени. Но те не са дори 10% от това, което се случва в световен мащаб, където само в Щатите над 85% от сигналите подадени до социалните служби, при които се изземват деца, са анонимни и неоснователни, а над 75% деца са отнети без реални и основателни причини; междувременно в България все повече български деца са поставяни в приемни цигански семейства, където на изнасилвачите и палачите им се плаща да издевателстват над невръстните деца и колкото и да се стараят с истории за ‘интегрирани роми’, истината е, че отнеманто и отдаването на децата на един народ на друг етнос е чисто и просто геноцид (според дефиницята за същия на Женевската конвенция); и под 1% от отнените деца в Европа и Америка изобщо биват връщани на биологичните си родители изобщо. Все повече болници в Америка и Европа работят директно с така-наречените медицински социални работници, чиято работа е да следят за следи от психически или физически травми, които често са диагностицирани дистанционно (по Скайп) и дори след грешки от страна на служителите – децата остават в системата и са пускани за осиновяване, а не връщани на биологичните им родители. Като правило, същите работници дават приоритет на настаняване на децата в приемни семейства вместо при роднина на биологичните им родители, дори и да има такава възможност. Твърде често, непосредствено след отделяне на детето/та от семейството им, настъпва рязко и необяснимо влошаване на здравето на същите, често изискващо ‘слагане на системи, спешна помощ и реанимация’ или дори смърт. . Неща, до които не се е стигало докато са живеели в семействата си, от които са отделени поради ‘страх за здравето им’. Тези ‘инциденти’, разбира се, не карат социалните работници да върнат отнетите деца на родителите и те просто са пускани за осиновяване, за да се ‘помогне на адаптацията им’.
Все по-често единствената причина за изземване на деца от биологичните им семейства и слагането в приемни такива, посочвана от социални работници, е ‘нивото на осиновяемост на децата’ (adoptability), т.е. колко адаптивни и лесно приспособими към нова среда са същите деца. При тези случаи съдилищата се ползват от услугите на ‘професионални свидетели’, които получват $200 на час, за да ‘свидетелстват срещу биологичните семейства’ на отнеманите деца. Проблемът е, че освен явният конфликт на интереси от това някой комуто се плаща, за да свидетелства срещу биологичните родители да има решаващо значение в отнемането на родитлските им права е, че същите свидетели рядко лично са виждали и/или имат контакт с иззетите деца, за да могат да имат реална и обективна преценка за физическото, психическото и емоционалното им състояние.
Изключително странен феномен е и това, че в почти всеки от случаите на отнети деца, един или повече социални работника преди това са правили комплимент или просто са говорели помежду си колко ‘красиви’ или ‘привлекателни’ са децата, които впоследствие са били отнемани. В поне един случай, социални работници са отивали до дома на семейството и са искали да фотографират децата, за да ‘покажат на началниците си колко са красиви’. Все действия по-подхождащи на трафиканти на хора, а не на държавни служители от отдел за закрила на деца.
Дори новоизлюпените ‘специалисти по насилие над деца‘ и самите социални консултанти признават, че в най-голям риск от загуба на родителски права са семейства, които са или:
с ограничени доходи
многодетни
неваксиниращи
обучаващи децата си у дома
Т.е. целенасочено се наказват семейства за броя деца, които са решили да имат и за решенията, които взимат по отношение на здравето и благоденствието на децата си. Без да започваме дебат за и против ваксините, нека просто се съсредоточим върху нередността на това семейства да бъдат разбивани на базата на това, че родители са лишавани от родителски права заради решение да упражняват правото си на избор като граждани. Ако правата да не ваксинираш и да не пращаш децата си в държавно училище е признато от закона, защо хората са наказвани за упражняването им? Защо медийни фигури, ИТ магнати, олигарси, учени и звезди могат да споделят в публичното пространство, че или не ваксинират децата си или са обучавани у дома и получават всеобщо одобрение, докато обикновения човек е осъждан и наказван за същите избори? И ако все повече педиатрични центрове в Америка отказват да лекуват и/или преглеждат неваксинирани деца, защо тези принципи не се прилагат и за децата на богатите? И докато сме на темата, защо на мюсюлманите е позволено да не ваксинират децата си и да запзват правото си за ползване на медицински услуги в която и да е страна по религиозни причини тъй като според Исляма веществата, които съдържат са харам? Нека отидем една стъпка по-далеч, за да стане ясна заплахата от този двоен стандарт:
В момента имунизационния календар в Щатите е толкова натоварен, че до 5-годишна възраст едно дете получава над 30 ваксини. Постоянно расте и броят на поливалетните ваксини давани на деца под петгодишна възраст. Ако оставим настрана признатите дори от фармакомпаниите факти и правителствени доклади за настъпващи увреждания и смърт в резултат на това, нека зададем следния въпрос – След като дори при късметлийте без тежки последствия, сегашните поливалентни ваксини дават нежелателни и неприятни реакции като температура, сънливост, намален апетит, раздразнителност и други, на кой етап един родител със сляпа вяра в институциите и добрите намерения на медицинската индустрия би евентуално преценил, че даваните на детето му имунизации са твърде много? След 40та ваксина преди 5-годишна възраст, 50-та, 70та? При 5-валентна ваксина, 6-валентна, 10-валентна, 20-валентна? И ако срещу неговото мнение е мнението на държавата и на фарма компаниите за безопасността от толкова голям брой ваксини, следва ли той/тя да има право да определя колко ваксини детето му следва да получи? И ако да – не го ли поставя това в същата ситуация на заклеймяваните анти-ваксъри, които се ползват от правото си да определят кой е най-полезно и добро за техните деца? Къде е границата и кой я определя без да се намесва в и погазва правата на основната структура на човечеството – семейството?
40,000 деца са изземвани от социалните служби всяка година.
25% от престъпниците попаднали в затвора са били в дом за сираци и/или приемно семейство в даден етап от живота си.
30% от всички бездомници са били в дом за сираци и/или приемно семейство в даден етап от живота си.
Средния брой на приемни семейства и/или домове, които едно дете в системата сменя, са 3.
Момичета израстнали в социалната система раждат преди 18-годишна възраст 6 пъти по-често от израсталите в семейство с майка и баща.
50% от децата израстнали в социални домове са безработни с години след напускането им.
От 37 до 48% от децата израстнали в социални домове и/или приемни семейства не завършват средното си образование.
Само 7% от децата в социалната система продължават образованието си след гимназията.
Само 1% завършват колеж и/или друго висше или специализирано учебно заведение
*В горната статистика и останалата част на този материал, словосъчетанието ‘социална система’ има предвид комбинацията от домове за сираци (социални домове) и настаняването на деца в приемни семейства.
Системата за настаняване на деца в домове или приемни семейства е очевадно вредна за психиката и здравето на децата, които попадат в нея. Доклади на самите институции и неправителствени организации уточняват, че за децата е ‘по-добре да останат в семействата си, дори и да има насилие в тях’. Изследване от Университета във Флорида посочва, че разделянето на майки от бебетата им (децата под 1 една година са най-голямия процент от отнемани деца изобщо без да коментираме медицинската практика на родилните домове, която държи майки и новородени разделени в първите дни след раждането) има унищожителни последствия за развитието на децата. Същото изследване установява, че децата в социални домове и приемни семейства много по-рядко ‘се усмихват, обръщат, вдигат глава или изправят’ спрямо бебета, които са прекарали първите месеци от живота си с биологичните си майки. В крайна сметка, бебетата, които са отнети от майките си веднага след раждането, са показали най-лоши резултати в моторното си развитие спрямо останалите. Финландско проучване за медински журнал установява, че деца отглеждани в биологичните си семейства, дори и когато там има проблеми с наркотици или алкохол, се адаптират по-добре и е по-малко вероятно да имат проблеми с полицията или закона от тези, които израстват в социалната система. Фактът и че децата израстнали в системата и имащи свое потомство, се сблъскват с много по-голяма вероятност да загубят родителските си права, също не може да бъде пропуснат.
Тези резултати се подсилват от блестящия избор на социалните на приемни семейства с история на насилие, хомосексуализъм, педофилия и други дивиации. Дори самите служби признават в случаи, като този на малката Елси убита от единия от педерасите, които я осиновяват, че ‘с пропуснати множество шансове да бъде спасена, защото службите са гледали двойката осиновители през розови очила, защото са обратни’. В рамките на месеци, малката Елси постъпва в болници със синини, кръвонасядания, кръвоизливи, повръщане на кръв, спазми на очния мускул и накрая – кома, но осиновителите й никога не са разпитвани или дори привиквани от полицията. Или при малката Девани развиваща цистит след цистит на двегодишна възраст след пращане в приемно семейство докато е изнасилвана многократно и оставяна сама в колата с другото приемно дете на осиновителите. Намеса липсва и при двойката лезбийки приемни майки в Англия, карали приемните деца да ядат повръщано и лайна, биещи ги и убили едното от момчетата под опеката им – двегодишно като обвинили за смъртта му седемгодишното. Те къпали момчетата с ледена вода, връзвали ги в метална клетка, заплашвали да отрежат пенисите им, не им разрешавали да ходят до тоалетна и ги лишавали от храна. Отново факт, който не се връзва с версията на ЛГБТ лобито за това колко толерантни, обичливи, нежни и склонни към това да са добри родители са всички сексуални извратеняци.
По какъв начин се оправдават случаи, в които приемни родители признават пред социални работници, че ‘хранят неколкоседмични бебета с вродени сърдечни дефекти с развалено и студено мляко’ и същите не връщат детето на майка му, въпреки че причини за отстраняване няма и въпреки че след слагането му в приемно семейство, новороденото е с ‘подута, разкървавена и посиняла вагина’?
Тук следва да се попита – ако здрави деца са взимани наред от биологичните си родители и при най-малкото подозрение, защо същото усилие не се прилага и при хомосексуалните семейства или при тези с регистрирани педофили, които са даже предпочитани осиновители и приемни семейства? Разбира се, освен ако социалните служби не са просто орган служещ за удобно пренасочване на беззащитни деца към бездетните по очевидни причини педераси, лезбийки и всякаква друга транссексуална измет, които просто се домогват до това, което нямат и което искат – нашите деца. Тогава и статистиката, и целта, и фактите изведнъж си идват на мястото.
Междувременно възрастните също не са в безопасност от медицинските услуги на държавата със случаите на асистирани и препоръчителни евтаназии (т.е. убийства) растящи с всеки изминал ден. В Европа, Америка и Канада, все повече възрастни пациенти (или дори такива на средна възраст) губят правото си на живот поради мнението на медицински ‘професионалисти’, според които качеството им на живот е ниско и е най-добре да им се ‘помогне да умрат’. Твърде често, тази помощ включва силово държане на пациента докато му се поставя леталната инжекция.Растат и случаите с евтаназирани деца. Странна практика нямаща нищо общо с концепцията за евтаназия. Зачестяват и случаите на юноши и бременни жени задължавани от лекарите да се лекуват с химиотерапия когато това е против желанията им. Изобщо, държавните медицински услуги се превръщат от право в задължение и дори заплаха за гражданите на съответната страна, където никое семейство не е сигурно дали ще напусне болницата в същия състав, в който я е посетило.
По същия начин стоят нещата и с медицинските услуги оказвани на родилките в днешно време. Официален доклад от Националния Институт за Здравеопазване и Грижи към NHS в Англия съветва бременните, които нямат рискова бременност, да ‘избягват раждането в болници’, защото ‘над 45% от ражданията не получават адекватни грижи в държавнит болници. Но същевременно социалните продължават да отнемат деца когато родителите избират раждане в домашн условия. Въпреки подгравките и публичното неодобрение за естествени раждания, фактите сочат, че раждането в болница е много по-опасно и животозастрашаващо за родилката и новороденото от раждане у дома. В 21и век.
Най-големият ад в живота ми е първото ми „естествено“ раждане.След почти 30 часа ужасни болки, смяна на няколко екипа, многократно губене на съзнание от моя страна, изядени безумен брой шамари, за ме „свестят“, аз, умолявайки ги да ми направят секцио, настъпи раждане! Резултат – изкараха дъщеря ми черна, нагълтала се беше с околоплодни води и се беше омотала в пъпната връв. Мене ме срязаха и от двете страни, скъсани кръвоносни съдове, 18 външни и над 40 вътрешни шева! Детето ми не живя, а вегетира 8 месеца, 4 от които аз буквално не можех да ходя. Никой не дойде след раждането да погледне дали съм жива, не можех да отида до тоалетната, а да се изкъпя самостоятелно беше абсурд! В неонатологията ми казаха – „Детето ви е било абсолютно здраво, следващия път сменете екипа за раждане! Но няма да го кажем в съда!!!“ Подавахме жалби, говорихме с други в нашето положение, адвокати – отговорът беше: „По-добре го забрави, млади сте, ще си имате друго дете, осъден лекар няма!!!“ Случаят се развива в една от държавните Софийски АГ болници!
Дори Световната Здравна Организация посочва, че адекватни грижи по време на бременността са ‘поне 4 прегледа на видеозон‘, въпреки че само през 2012 година над 55 милиона жени от индустриализирани страни не са получили тези услуги. 15 деца на ден в Англия са мъртвородени, умират в първите месеци след раждането си или имат тежки увреждания за цял живот. В ‘развита’ страна. Защо? А резултатите? Същите, като тези, които четем по Български форуми и теми, където жените споделят, че ‘ужасяващото преживяване в родилното ги е убедило да нямат повече деца’. Странното е, че такава причинно-следствена връзка не се наблюдава при бясно размножаващите се мюсюлмани и цигани. Почти изглежда все едно правителствата целенасочено подменят бялата раса. Почти…Но нека не бъдем привърженици на конспиративни теории. Или факти.
След кошмарното ми раждане, имах следродилни усложнения, шевовете, които ми бяха направени, се късаха бавно един по един, прорязвайки тъканите между краката ми. Болката е все едно имаш контракции, които не спират никога. Никога няма да забравя тази болка и точно тя ще ме задушава всеки път, щом ми се прииска да имам второ дете
Не и като държавните апарати, които следят за качеството на медицинските услуги представяни в държаваните болници, да не са наясно с тези ‘инциденти’. Доклад върху над 200 ‘съмнителни’ смърни случая на родилки и новородени в болниците управлявани от Тръста към Шрюсбъри и Телфорд от Октомври миналата година досега е бил фалшифициран от Кралския Колеж за Акушер-Гинеколози, за да се скрият проблемите и потресаващата статистика зад доклад удостоверяващ задоволитени резултати. Друга болница в Дъдли също е в центъра на скандал заради 54 смъртни случая в спешното звено на пациенти в рамките на 6 месеца през 2018. 1 на всеки 7 операции продължават да бъдат отменяни в самия ден, за който са насрочени в държавни болници в цяла Англия. Става дума за спешни и планови сърдечно-съдови, стомашни, и други животоспасяващи операции. Понастоящем тече и разследване върху ‘най-ужасяващия провал в грижи в държавните болници’ на NHS, при който стотици хиляди хора от 90те до днес са били заразени с хепатит и ХИВ поради администриране на заразени препарати за лечение на хемофилия. Поне 1,200 пациента са били принудени да подпишат отказ от право да съдят държавата за тази ‘грешка’ срещу компенсация от 24,000 паунда, след което са били уведомявани, че освен с ХИВ са заразени и с Хепатит С. Хиляди пациенти са починали само последните няколко години заради поставяне на ‘дефектни’ пейсмейкъри и силиконови импланти. Същевременно, 7 от всеки 8 деца продължават да бъдат подлагани на ненужни операции за отстраняване на сливиците.
В световен мащаб, ‘постоперативни усложнения’ причиняват смъртта на 4,3 милиона пациенти годишно в първия месец след операциите. Това е по-висока смъртност от хората умиращи от ХИВ, малария и туберкулоза заедно.
Имам две раждания, първото нормално, второто секцио. Повече никога няма да раждам , никога … Първото си дете родих 2006 г . недоносено, през цялото време слушах как аз съм виновна, че детето ми ще е изрод, беше преместено в друга болница заради вътреболнична инфекция и трябваше телевизията да се намеси, за да ми се извинят.
Стотици, хиляди човешки истории и съдби на родилки, които ‘никога повече няма да раждат’. Които избират да не споделят болката си публично, а се радват, че майка и детенце са се прибрали ЖИВИ от болница или гледат детенце с проблеми В РЕЗУЛТАТ на медицински ГРИЖИ и се справят както могат, защото помощта от държавата за такива семейства е символична. Милиони родилки, които са получили тежки, животопроменящи усложнения заради ‘индуцирани’ раждания, при които поради твърде дълго или силно напъване са получили ужасяващи разкъсвания, пролапси и кръвоизливи.
В Англия и САЩ все повече се прилага една странна практика, противоречаща на всякаква логика и медицински стандарти/принципи. Става дума за процедурата наречена ‘sweep’, при която маточната шийка на жената се разширява/разтваря изкуствено, за да се предизвика раждане, след което жената е пращана у дома, за да чака нужното разкритие за започване на раждането. Резултатът на тази безчовечна и ужасяваща практика са хиляди мъртвородени или вегетиращи деца, които са лишени от кислород или развиват chorioamnionitis (вътре амниотична инфекция) и получават несъвместими с живота травми. При тази инфекция, бактериите от влагалището слизат в матката като това настъпва най-често при продължително раждане. Единственият начин тази медицинска процедура може да бъде класифицирана е като ‘късен аборт’, защото всяко медицинско лице е наясно,че маточната шийка е затворена до момента на раждането, за да възпрепятства навлизането на бактерии от влагалището в матката. Насилственото разкритие на шийката няма никаква научна обоснованост и по-скоро ще доведе до усложнения при нормално протичаща бременност и смъртта на иначе здраво бебе отколкото да има каквито и да е ползи.
По официални данни споделени от Сметната Палата на Росийската Федерация, „се наблюдава рязко и неестествено нарастване на смъртните случаи сред новородени бебета в регионите, в които са открити центрове за пре-натална диагностика‘. През 2016 и 2017 година след откриването на нови центрове за пре-натален скрийнинг (открити са 27 от заплануваните 32), смъртността сред новородени бебета е нарастнала във всичките региони, като в Нижгородския е най-висока – 37.2%. Статистиката е дотолкова ‘озадачаваща’, че се нуждае от допълнителни ‘аналази и изследвания от страна на Министерството на Здравеопазването’.
Центрове, в които млади майки умират от остра кръвозагуба, след като ‘матката им спонтанно се е обърнала по време на раждането’. И няма осъдени или отстранени за убийството на родилката, на която буквално са изтръгнали плацентата от утробата.
Руската система на здравепогубване отива по-далеч със специален модел, при който линейката взимаща спешен случай НЕ транспортира пациента до най-близкото болнично звено. Вместо това звъни в центъра, където диспечерите се свързват поотделно с всички болници в даден (или съседен) град докато намерят такава, която да се съгласи да приеме пациента. Освен, че се губят ценни минути, които могат да са решаващи за спасяването на нечий живот, се стига и до безумия, в които линейката минава покрай няколко болници докато стигне до назначената. Ако има и задръствания (постоянен феномен в по-големите руски градове), то се стига до случаи като този на Даря и малкия й син Максим, който е жив докато стоят в задръстванията, но умира в болницата поради забавяне на лекарска помощ. Както самата му майка споделя – след смъртта на 8-месечното бебе, на майката дори не позволяват да докосне, прегърне или оплаче детето си, защото:
Вот поймите — НЕЛЬЗЯ матери целовать своего сына. Нельзя и все тут. Не положено. В их БОЛЬНОЙ системе коррдинат, где все с ног на голову, где человеческая жизнь не значит ничего, где нет ничего человечного, нет добра и сострадания, в их мире матери запрещено целовать ребенка, а тем более — взять на руки.
Это наше общество… его значительная часть. Это электорат. Это народ…. больной, выполняющий бездушные инструкции.
В нашей стране НЕЛЬЗЯ родителям посещать детей в реанимации (нам с мужем давали по 2 (!!!) минуты один раз в день), НЕЛЬЗЯ попрощаться с умершим ребенком, НЕЛЬЗЯ взять его на руки
Междувременно, на другия край на Европа, хора отказващи да чакат с часове за пристигане на линейка и сами отиващи в Спешното – трябва да чакат на пода над 6 часа да бъдат приети. Майки с деца, новородени бебета, възрастни със счупени кости, хора със заразни болести. Пациенти със сепсис трябва да чакат над 10 часа в спешни отделения за лечение, което е критично за оцеляването им. Дори запис при GP за рутинен преглед или преглед при простуда, заболяване или някакъв проблем не може да бъде записан по-рано от 2 седмици от датата на обаждане. И то при свободен лекар. И ако се случи същия да не говори добре Английски и родителите да възроптаят, социалните се намесват и отнемат децата им. Разбира се, не е като Английското правителство да не взима мерки за тази криза в здравеопазването. Едно от най-гениалните им постижения е номера за спешна помощ, на който всеки може да се обади ако има спешен случай и на който специално обучен персонал минава през рутинен списък с въпроси, за да установи дали наистина случаят е спешен. Ако подозират анафилактичен шок, дори ще помолят родителя да постави телефона на гърдите на детето, за да чуят сърдечния му ритъм и дишане. Остава странно как такова гениално достижение на човешката мисъл и технологичен напредък дава потресващо лоши резултати, завършващи със смъртта на много деца, чийто менингит или сепсис са пропуснати и на родители им е казано ‘да не отиват в спешното, а да им дадат Панадол’. Отговорът на правителството в разрешаване на провала на спешния телефон, на който над 75% от обажданията остават без отговор, е да налеят още милиони в подобряване на техниката и да обучат персонала в по-добро забелязване на симптомите на животозастрашаващи болести и състояния. Други мерки предприети от властите в Англия по решаване на кризата с недостига на медицински персонал и липсата на ненавременни медицински услуги е инициативата на NHS, при която до 14 пациента ще бъдат преглеждани едновременно, за да ‘се спести време и пари‘. На този етап, лесно може да се заключи какъв ще е резултатът.
Би било нереално да се очаква внезапно подобрение на медицинските услуги и/или социалната система в световен мащаб. По-скоро, лекарите ще продължават да предписват лекарства увеличаващи риска от инфаркт или инсулт; все повече деца под 10-годишна възраст ще се разболявят от редки форми на рак; родилки, неродени, новородени и малки бебета ще продължават да умират при ‘неизяснени обстоятелства’; семейства търсещи спешни здравни грижи за децата си ще ги губят поради (не)предпазливостта си; семейства нежелаещи децата им да бъдат обучавани в рискови поведения или детайлно запознавани със спектъра от полове и сексуални практики, които се практикуват също ще ги губят, за да не пречат на човечеството с изостаналите си разбирания за морал и нравственост; ‘недоглеждания’ и ‘грешки’ на чиновници ще продължават да пращат деца в приемни семейства с реистрирани педофили или направо в мрежите на трафиканти; ще нараства прогресивно броят на деца с ДЦП, което е чисто и просто механично увреждане на нервната система по време на бременността и/или раждането и/или след това посредством лишаване от кислород, притискане на нервни прешлени и т.н; хората ще стават по-болни, по-често страдащи от безплодие, по-сломени, по-лесно контролируеми. И настройвани срещу малцинството, което предприема най-радикалното действие в опит за оцеляване – отдръпване от медицинското и социално звено създадени, за да ни ‘пазят’, а всъщност – унищожаващи всяко едно общество из основи.
Докато правителствата и здравните институции продължават да крият мащабите на кризата с хора умиращи в или след лечение в болници, много други ще продължават да вярват, че основен приоритет на държавите е благоденствието на техните граждани; че социалните се намесват и отнемат деца само с причина; че за нормалните семейства не съществува никаква заплаха от здравно, културно, социално или икономическо естество и че живеем в свят, в който сигурността и неприкосновеността на личния живот и здраве на всеки човек са приоритети на системата. Въпреки че фактите сочат друго. Но когато фактите говорят, само привържениците на конспиративни теории слушат, а индоктринираните маси продължават да се (само)убиват с помощта на тези системи, които съществуват единствено заради техните данъци и сляпата им вяра.
Защото докато непознати родилки умират при раждане или чужди семейства са тези губещи децата си, съмнението, че може би са си го ‘заслужили’ и убедеността, че това няма да се случи на нас са винаги там. Но когато дойдат за децата на близки, познати и за нашите собствени – вече ще е повече от късно.
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 