Военните технологии вече не са толкова далеч от научната фантастика. Автоматични оръжейни системи, роботи, изкуствено зрение (synthetic vision), плазмени защитни полета, виртуална реалност – всичко това днес намира приложение както при подготовката на бъдещите войници, така и на бойното поле.
Накъде обаче водят всички тези открития? Каква ще бъде армията на бъдещето? Колко ясна ще е границата между човека и машината? Това са само част от въпросите, които могат и трябва да се зададат още сега. Разбира се, за напредъка в областта на отбраната се изискват сериозни инвестиции. САЩ и миналата година оглавиха списъка на държавите с най-висок военен бюджет, достигайки 610 млрд. долара. Всъщност Вашингтон далеч изпреварва всички останали – Китай, който заема второ място, отделя почти три пъти по-малко средства (228 млрд. долара), а разликата с третата позиция, която е запазена за Саудитска Арабия, е около девет пъти (69.4 млрд. долара). В топ десет влизат само три европейски държави: Франция, Обединеното кралство и Германия. В тази връзка не бива да се забравя, че миналия месец Европейският съюз за първи път предприе мерки да гарантира напредъка на Стария континент по отношение на изследванията и откритията в областта на отбраната. Европейската комисия обяви, че създава първия отбранителен фонд от 13 млрд. евро, с който ще се финансират проучвания в сферата на киберсигурността, граничния контрол, високотехнологичните униформи, дроновете и радарните технологии.
Но засега числата ясно показват, че в случая трудно би могло да се говори за реална конкуренция.
В повечето ситуации разработките на САЩ са на светлинни години от другите държави, не само като характеристики, но и като обем. Затова именно там трябва да се търсят подсказките за това какви ще бъдат военнослужещите на бъдещото.
Войници киборги – мозък и компютър в едно
От години големите играчи в индустрията повтарят, че комбинирането на човешкото тяло с машините ще създаде най-мощната технология досега. По този начин не само ще се подобрят издръжливостта, силата, бързината и сетивата, но и хората ще станат по-малко уязвими на физически и психически травми.
Учени от DAPRA (Defense Advanced Research Projects Agency) – американската агенция към Департамента по отбраната на САЩ – вече работят по създаването на чип, който може да бъде имплантиран в мозъка на войниците. Чрез него те ще бъдат свързани директно към компютри и ще имат достъп до географски карти, инструкции за водене на сражения и данни за позицията на врага. На практика имплантираният чип ще създаде войници киборги, които ще бъдат по-надеждни и добри бойци.
Проектът започва преди около две години с идеята да се разработи неврален интерфейс – система, работеща между биологичната нервна система и устройство – който ще създаде безпрецедентна връзка между мозъка и дигиталния свят. Този неврален интерфейс няма да бъде по-голям от един кубически сантиметър. Той ще играе ролята на преводач и ще превръща дигиталните сигнали в електрохимически език, разбираем за мозъка, и обратното. За да се осъществи това обаче, трябва да се разработят сложни техники, които да трансформират ефективно биологичния електромеханичен език в единици и нули.
Към момента има и други подобни разработки, които са одобрени за използване при човека. Техният основен недостатък обаче е, че са неточни, а информацията, която изпращат, е хаотична и представлява по-скоро шум, отколкото използваеми полезни данни. От DAPRA отбелязват, че се опитват да подобрят технологията. Тяхната цел е системата да може да комуникира ясно и индивидуално с до милион неврони в специфична част на мозъка. Екипът по проекта включва специалисти от различни области, включително неврология, синтетична биология, производство на медицински устройства и други.
„Умните системи значително ще повлияят на начина, по който нашите войски ще функционират в бъдеще, и сега е моментът да се замислим как ще изглежда комбинацията между човек и машина и как тя може да бъде осъществена. При успех ще се сложи край на настоящите подходи за неврален интерфейс и ще се отвори вратата към практическите, високо продуктивни интерфейси“, коментира д-р Ал Емонди, програмен ръководител в Biological Techologies Office в DARPA. Трябва да се има предвид, че подобни иновации ще променят не само хората, но и начина, по който се водят сражения. Ако напредъкът в тази посока се задълбочи, те все повече ще приличат на компютърни игри, отколкото на реалност.
Екзоскелетът – част от бъдещата военна екипировка
FORTIS K-SRD helps soldiers climb and walk carrying heavy mission equipment loads by supporting the legs and boosting knee capacity. (PRNewsfoto/Lockheed Martin)
Друго изобретение, което се очаква да промени драстично военните операции в бъдеще, е т.нар. екзоскелет. Пробив в това поле прави компанията Lockheed Martin, която създава екзоскелета ONYX. Той ще се поставя в долната част на тялото и ще може да поема част от голямата тежест на обичайната военна екипировка, ще увеличи бързината на бойците и ще ги предпазва от травми. Очаква се устройството да бъде завършено най-рано през 2021, но дотогава предстоят поне три фази на обстойни тестове и допълнителни разработки. Компанията планира тази есента да започне първия етап на изпитания, които ще продължат около шест месеца. Учените се надяват в края на този период значително да подобрят формата на външния скелет, така че той да пасва удобно и правилно към тялото на войниците. Втората фаза вероятно ще стартира през 2019 и ще включва разработване и добавяне на по-бърз и тих механизъм (actuators) към устройството. По време на последния етап ще се тестват здравината и издръжливостта на екзоскелета и едва след това военните ще решат дали и кога ще приложат технологията в реални условия.
Без съмнение екзоскелетът ще е изключително полезна част от екипировката на всеки войник. Едни от най-натоварващите движения, които професионалните войници извършват ежедневно, са изкачване с багаж по стълби или в планина. Те влияят на издръжливостта, водят до умора и увеличават риска от травми на гърба, бедрата и коленете. Екзоскелетът ще позволи на войниците да прехвърлят тежестта на своите товари към устройството.
Всъщност работата по създаването на подобна екипировка започва още преди години. Основната трудност до момента е била свързана с големината на системата, която е изисквала повече захранване. Това на свой ред е означавало повече батерии и по-голяма тежест, което на практика е обезсмисляло ползите от носенето на външен скелет.
С ONYX това се променя, тъй като той не се нуждае от допълнително захранване. Освен това разработката включва и технология B-Temia, използвана в медицината за помощ на хора с тежки травми. Тя е включена в устройството за облекчаване на напрежението в коленете, което се нарича FORTIS и е част от екзоскелета. Миналата година то е било тествано в Университета в Мичиган от четирима души, които са носили 20-килограмови раници с различна скорост на бягаща пътека с допълнителен 15-градусов наклон. Изследването еднозначно показало, че устройството значително намалява умората при подобни тежки натоварвания в ставите и мускулите.
Космически части
Технологичният напредък води не само до създаването на нови машини и оборудване, той изисква и промяна в организацията и управлението на армията. В края на юни американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще бъде създаден нов, шести вид войски в армията, а именно космически части. Подобно решение ще промени радикално въоръжените сили на САЩ, тъй като до този момент космическите функции винаги са били разделяни между военновъздушните, военноморските и другите части на армията.
„С това нареждам на Департамента по отбраната и на Пентагона незабавно да започнат процеса за създаване на космически части като шести вид въоръжени сили“, отбеляза Тръмп при подписването на изпълнителната заповед на 18 юни. Той допълни: „Ще имаме военновъздушни сили и космически сили. Отделени, но равнопоставени.“ Тази промяна обаче не е окончателна. Една голяма част от топ командирите не подкрепят нововъведението, а според повечето експерти се изисква и одобрение на Конгреса. Те са категорични, че това, което всъщност Тръмп може да направи, е да поръча провеждането на проучване и подготовката на предложение за формирането на нов тип войски.
Изказването на Тръмп оставя и още един неизяснен въпрос – към кой департамент ще бъдат космическите части. Основните варианти са два: да се създаде отделен департамент на космическите сили или те бъдат причислени към този на военновъздушните. Според Тод Харисън, експерт в Центъра за стратегически и международни науки, вече в САЩ съществува нужната инфраструктура за плавно създаване на космически части. Той изключва възможността подобна промяна да доведе до увеличаване на финансирането, тъй като армията и в момента има подобни части, но те просто не са отделени самостоятелно. Тук става дума предимно за реорганизация, което не включва големи разходи, допълва Харисън.
Политическото измерение на военните технологии и решения не бива да се пренебрегва. Държавните лидери са тези, които в крайна сметка имат властта да насочват разработките, откритията и изследванията. Без съмнение това е една огромна отговорност, а важният въпрос, който не бива да спират да си задават, е – там, накъдето сме се запътили, ние ли контролираме технологиите, или те контролират нас? Според Пол Шар (Paul Scharre), автор на книгата Army of None: Autonomous Weapons and the Future of War, основното предизвикателство не е свързано нито с автоматизацията, нито със самите устройства – то е свързано с изборите, които хората трябва да направят. От нас зависи дали в армията на бъдещето ще има нещо човешко, или сме на път да се превърнем в изчезващ вид.
Роботронна революция (за по-кратко ще я означавам с Р.Р.) ще наричам радикалната промяна в начина на произвеждане на блага за задоволяване на нуждите на хората, дължаща се на масовото нахлуване на компютри, роботи и др. във всички сфери на човешката дейност и заместването на човешкия труд с операции на автомати.
От времето, когато Георги Константинов е пишел интензивно по този въпрос, Р.Р. е напреднала значително. Дотолкоз, че според мен можем да наблюдаваме ефекта, упражняван от нея върху ценностната система на големи групи от обществото и по-специално на доминиращата група от хора — тези, които не разчитат на капитала (икономически или политически), за да оцелеят.
Когато ценността изчезне, остава само фетиш
Днес ролята на наемният труд в производството намалява, вследствие автоматизирането на все по-значителна част от процесите в сферата на услугите, индустрията, земеделието, науката и дори изкуствата, включително в „изкуството да се властва над хората“ и в останалите държавни „дела“. Заедно с наемния труд си отива и класатаi, която разчита на него, за да преживее. Формално тя все още е тук – огромната част от хората все още „се трудят“ срещу „заплащане“. Но за да постигнат тези хора подобрение на живота си, за да осъществят революция, те трябва да възприемат себе си като общност с обща цел или поне с общи интереси. Икономическата характеристика на класата е налице – сравнително близко имуществено състояние и ниска социална мобилност. Тя води със себе си обща ценностна система. Тази ценностна система обаче не е „пролетарската“, която познаваме от края на XIX и началото на XX век. В края на XX и началото на XXI век е по-точно да говорим за „консуматорска“ ценностна система. Тази промяна е пряко следствие от промяната на производствените отношения в следствие на Р.Р. Новата ценностна система сама по себе си поставя прегради пред формирането на революционни общности.
Без да претендирам за научност, точност или изчерпателност на изложението, по-долу ще се опитам да убедя читателите, че тези прегради съществуват и че тяхното преодоляване е необходимо условие за създаването на революционна организация, която да предложи безвластническа алтернатива на хората.
Класическото разбиране за ценностите е „комплекси от възприемаеми качества“, които „сформират общност и противопоставят хора“. В случая ни интересуват онези комплески от качества, чието споделяне като ценност от страна на определени хора, би спомогнало за формирането на революционна общност от тези хора. По отношение на революционната организация изповядването на някакви ценности е ключово за влизането в нея, но практическото им реализиране е ключово за съществуването и функционирането ѝ. Колкото по-голямо разминаване има между изповядването и практикуването на обединителните ценности, толкова по-фиктивна би била организацията.
Най-очебийният комплекс от качества, който търпи промяна, е свързан с умението и желанието за труд. Докато доскороii трудът (в огромната си част чисто физически) е бил основно средство за оцеляване на по-голямата част от хората и основно средство за създаване на добавена стойност, в наши дни той се превръща досадно задължение или дори белег за неспособност за реализиране на „трудовия“ пазар. Не само че не е достатъчно да умееш и да желаеш да се трудиш, за да живееш добре – нещо повече, самото желание за труд и ефективност все по-често се превръща в проблем на работното място.iii Доскоро родителите търсеха за децата си „работна“ или „къщовна“ мома. Имаше приказка за един принц, от когото искали да има занаят, за да го оженят. Умението и дори желанието за труд беше необходимо условие, за оправдаването на съществуването на някого.
Но вече умението да се трудиш не е необходимо (не е дори достатъчно), за да потребяваш. Все по-необходимо е умението да се „правят пари“ или казано по-иначе – да се вземе повече при преразпределянето на създаденото. С растежа на дела на администрацията и услугите в БВП, расте и ролята на умението „да работиш с хората“ – т.е. да обслужваш платците или началниците и да бъдеш безкомпромисен с подчинените или със слугите. Ако се върнем на примера с „брачния партньор“, критерият е той да е „успял“ и „представителен“, но не и да бъде „трудолюбив“ или „работен“. „Ходенето на работа“ разглеждано само по себе си е досадна и мръсна работа, нещо като „ходене до тоалетната“. Съответно и качествата, които способстват тази дейност, са определяни като излишни и дори вредни.
Може би по-любопитно е, че качествата, които улесняват кооперирането и сътрудничеството между хората, също са мишена на подобно отношение. Организирането на производствените процеси и разпределителните функции на произведеното са поети от Пазара. Координирането и регулациите в обществото са приоритет на Държавата. И в двете сфери все повече навлиза автоматизацията и резултатите са все по-добри.iv Доскорошните пролетарии остават извън основните механизми на обществена организация. Всеки опит за намеса в тях среща все по-машинното отношение на ограничената компютърна програма или на бюрократа, служещ за контактен интерфейс между хората и машините.
Колкото по-развито е едно общество в роботронно отношение, толкова по-лесен е животът на бившите пролетарии. Произвежда се достатъчно, за да се задоволят основните им функции по хранене и отделяне. Лоното на корпоративната или държавната бюрокрация, в която се включва все по-голяма част от тях, упражнява удобен контрол над отделните индивиди и насочва животът им, а заедно с него и цялата система, в едно устойчиво русло. Работата на все по-малкото ангажирани в производството е все по-лесна и по-рутинна. Оттам нататък от тях не се очаква нищо повече от функциониране в името на основните жизнени функции и в рамките на държавно-корпоративната система. Отклоненията от тази рамка се санкционират чрез „пазарните механизми“ или (ако се наложи) чрез „полицейските механизми“.
Нищо чудно, че при това положение пред повечето хора въпросът за организацията на личности в името на общ живот не стои на дневен ред. Обикновено подобни опити, когато не са впрегнати в рамките на държавно-корпоративната система, завършват с пълен неуспех.v Опитите сами по себе си обикновено са все по-жалки, защото по правило те се правят от аутсайдери – държавата (без да изключваме корпоративните структури от нея) е единствената разпространена организация и всичко извън нея към днешна дата практически е унищожено или доведено до вегитативно състояние. Организираността като ценност не се изповядва от „работническата“ класа – за нейните членове е излишно напрягане на сили да решават общите си проблеми заедно, след като Държавата и Пазара все пак ще се погрижат за тях. Самото разбиране за организацията като форма на заедност извън държавата е в криза. Хората възприемат опитите за извъндържавни организации като антитеза на държавата. И понеже държавата е единствената позната организация – въпросните организации сами по себе си се превръщат в антитези на организираността във всички нейни измерения.
Друго забележително качество, което постепенно губи ролята си, е образованието. Спорно е доколко образованието само за себе си някога е било широко споделяна ценност, поне у нас. Но образованието, като средство за по-добро позициониране в производствените отношения, винаги е играло съществена роля. Може би звучи куриозно, но и двете поговорки „Книгата хляб не дава.“ и „Учи, мама, за да не работиш!“ разглеждат образованието от този ъгъл. Тези поговорки обаче са с 50 или 100 годишна давност – днес у нас образованието все-повече се отдалечава от производството. Р.Р. от една страна увеличава ролята на висококвалифицираните специалисти в производството, а от друга страна улеснява нискоквалифицирания труд. Високотехнологичните отрасли обаче (с малки изключения) не са представени у нас (и няма да бъдат представени скоро). Затова и хората не приемат специализираното образование като необходимо условие за добро позициониране. Въпреки че студентите у нас са сравнително малкоvi, огромната част от тях „учат“ заради дипломата си, а не с надеждата да употребят самите знания.
Определени комплекси от качества губят своята стойност в очите на хората. За сметка на това други такива комплекси постепенно се утвърждават в новото общество. Отново, без да претендирам за изчерпателност, ще посоча няколко примера.
Класическият проблем на съвременния капиталист не е да създаде продукт, а да намери кой да плати за него. Ролята на обикновения човек като консуматор става все по-съществена, в сравнение с ролята му като производител.viiИ понеже функцията на съвременното общество почти се изчерпва с обезпечаване на икономическите процеси, то разглежда своите членове предимно като потребители – и съответно те самите се осмислят като такива. Този процес усилва определени ценности, които бих нарекъл потребителски. В по-общ план можем да кажем, че умението да „правиш пари“ е частен случай на умението да потребяваш максималноviii. Умението да пазаруваш (евтино, качествено, разумно) е друг частен случай. Кратка разходка сред успешните рекламни лозунги може да демонстрира как стойността на потребителя се измерва със стойността на потребяваното.
Умението да бъдеш самодостатъчен е необходимо условие, за максималното потребяване. Противно на елементарната икономическа логика, цялата постановка, която е разигравана пред купувача, е отрицание на колективното потребяване. Призивите по правило са ориентирани в единствено число. Продуктите са създавани за индивидуална употреба. Дори продуктите, чийто характер предполага колективна употреба – като прахът за пране или футболната топка, се представят като средство за осъществяване на личните амбиции. Ако продуктът предполага колективизъм (например автомобил), той се ограничава в рамките на семейството и строго разпределените роли в него.
Не може да се обвини РР като единствена причина за тази тенденция. Тя обаче е онова, което създава условия за нейното засилване. Все по-рядко се икономиката налага коопериране на хората за удовлетворяване на първостепенните им нужди.ix От друга страна колективното потребление пречи на максималното потребяване. Резултатът е общество от хора, които се чувстват най-сигурни, когато не се съобразяват с никого.
Независимостта се превръща във все по-изповядвана ценност. От една страна РР обуславя икономическата независимост като позволява на държавите сравнително евтино да обезпечат физическото оцеляване на хората. От друга страна всяка привързаност към съществуване, което не е подчинено на капиталистическия начин на производство, бива наказана от икономическата система. Поради това хората по-скоро изживяват себе си като независими рационални агенти, отколкото като същества изначално съществуващи в сложни психологически и икономически отношения.
Бих обобщил това явление — отслабването на едно множество ценности и утвърждаването на друго — като криза на съзидателността. Умението да твориш, усилията да създаваш нещо, което в същността си е полезно за хората… не е актуално. Много може да се пише по този въпрос. Може да се каже например, че повечето така наречени творци създават неща, предимно за да бъдат полезни… на себе си. Може да се анализира разбирането за съзидателността при разните „аристократи“x и да се сравни с разбирането на „посредствените“. Но според мен на този етап не си струва да задълбавам в прецизиране на понятията и изводите — по-важно е да предложим един, макар и повърхностен отговор на въпроса за бъдещето на обществото и ролята на анархистите в изграждането му.
Както отбелязва Константинов, РР бавно, но сигурно, води към „модерно подобие на робовладелската Римска Империя“xi. В тази „империя“ болшинството от хората ще живеят от подаянията на държавата, а болшинството от останалите ще работят като укротителите на първите. Малкото „аристократи“, докопали се до стабилно място в управлението ще използват обществото за свой интерес — като средство за забавление, като оръжие в борбата помежду си… и като банка за генетичен материал за захранване на управляващата класа.
Може би това е твърде опростена версия на бъдещето, но в основните си характеристики тя се повтаря откакто съществува държавата. Нещо повече, тя отговаря на ценностите, които масово се изповядват в момента. С усложняването на производството ще дойде момент, в който всичките „плебеи“ няма да могат да обезпечат собствения си хляб, в случай че „патрициите“ решат да им го отнемат. Поради стремежа към самодостатъчност отделните хора ще стават все по-податливи на опитите да ги изправят срещу ближните им с помощта на елементарни материални придобивки. Може би, когато трудът стане напълно излишен за мнозинството от хората и капиталистическите отношения се превърнат в откровена форма на власт, това ще тласне ценностната система на „плебеите“ в нова посока. Но това бъдеще все още е твърде далеч.
Никой не очаква движението към такова общество да бъде праволинейно. Докато се стигне до сравнително стабилно състояние в системата ще настъпват кризи — войни, бунтове, размествания сред властниците. Отдавна изследван е фактът, че в хаотичните системи сравнително слабо влияние на някакъв фактор по време на такава криза може да измени очакваното бъдеще в съвсем различна посока. И понеже обществото като институции, като установени социални и икономически отношения, е плод на поведението на хората, а тяхното поведение е пряко следствие от ценностната им система, аз твърдя, че това влияние трябва да бъде упражнено върху ценностната система на хората. Ролята на анархистите не е просто да пропагандират и да практикуват отричането на властта. Почвата на всяко социално учение, на всяка (написана на хартия или подкрепена с щикове) институция е ценностната система на хората. И с изчезването на „съзидателността“ като ценност, с изгубването на желанието и самоувереността за творчество у хората, ние губим почвата под краката си.
Утвърждаването на нова ценностна система (безспорно, едва у малцина от малцината, до които нашите действия достигат), е много по-трудна задача, от преразказването на анархистки легенди и плюенето срещу властта. Не е толкова подходяща за начесване на егото, колкото преследването с властите. Но изглежда, че това е предизвикателството, пред което е изправен анархизма на този етап. В годините на разцвета на анархизма почвата за солидарни действия е била подготвена от нетърпимото битие на беднячеството и личното достойнство, което му е останало; от практиките на сдружения извън държавата и ясното съзнание, че благата се създават колективно. Днес битието е сравнително по-търпимо, а достойството е сравнително по-малко; сдружения извън държавата почти няма, а благата се създават все по-далеч от хората. Затова и думите ни потъват в блатото или по-лошо — връщат се при нас окаляни до неузнаваемост. Ако искаме да сеем на плодородна почва, трябва да пресушим поне малка част от блатото.
Не мисля, че започваме от нулата, нито пък, че вървим срещу течението. Все още процесът на „лумпенизиране“ на ценностите не е приключил, освен това някои от промените могат да имат положителен ефект, стига да съумеем да го използваме. Например заедно с отмирането на образованието като ценност отмира и стойността на държавните образователни институции в очите на хората. Това отваря място за по-съдържателни и по-свободни форми на образование. Желанието за икономическа независимост често се изправя срещу вездесъщия бирник на държавата и поставя въпроса за други организации и институции, които да задоволяват обществените нужди. Наше задължение и единствена переспектива е да подплатим тези тенденции с практики, в които се демонстрират и изграждат нужните ни ценности. Когато държавното образование вони — да създаваме образователни кръжоци. Когато някой издъхва в държавната икономика, да му предложим (може би бедна, но пък сигурна) алтернатива.
Не предлагам нищо ново — подобни практики (с пропагандна или с практична цел) са реализирани откак съществуват анархисти. Но в България, в този момент, сред анархистите, такива практики липсват. Причината не е в липсата на идеи — няма нужда да откриваме топлата вода. Причината, сигурен съм, не е и в липсата на мераци — призивите за действие са гърмят от всички страни. Остава да заключим, че причината е в липсата на качествоxii. Едно е да приказваш за комунизъм, да живееш с „барутни помисли“, съвсем друго е да практикуваш подобен живот заедно с други като теб. За да минем от думи към дела, трябва преди да приказваме, да опитаме да свършим нещо на практика. Тогава не само ще говорим за революция, а ще я живеем.
iКато казвам класа имам предвид относително статична група хора, чиято най-значима обща характеристика е имущественото състояние. Според принципа „битието определя съзнанието“, то води след себе си други общи характеристики като ценностна система, социално поведение и др.
iiДоскоро значи допреди няколко десетилетия… плюс-минус още няколко десетилерия в зависимост от конкретния случай
iiiТова има нужда от доказване… за тези читатели, които не го знаят от личен опит.
ivАко ги мерим с мерките на онези, които „работят“ като мениджъри или политици.
vТук можем да включим както стотиците непарламентарни и немутренски партии, създадени в България, така и всички кръжоци, клубове и др., които умират в зародиш, ако не са подкрепени от държавата.
viПо дял ученици и студенти в общото население, България заема последно място в Европа с 15.4% при 19% средно за ЕС. Средната продължителност на образованието в България е 15.6 години, също сред най-ниските в Европа.
viiЗа това може да се съди както по вътрешната логика на роботизиращата се икономика, така и по различните статистически показатели – растящият дял на услугите и конкретно на рекламата в икономиката.
viiiНе че потребяването е нещо вредно, сакън! Вредно е превръщането му в средство за позициониране в обществото и оттам – в начин за самодоказване и себеизразяване.
ixЕйбрахам Маслоу подрежда потребностите в пирамида: физиологични нужди, сигурност, принадлежност и др. РР създава условия за индивидуално задоволяване на физиологичните нужди по простата причина, че човечеството за пръв път произвежда повече, отколкото може да изяде. За сметка на това обаче капиталистическият характер на обществото вкарва всякакви опити за колективизиране на битието (и оттам за реална групова отговорност) в противоречие с потребността от сигурност (много по-лесно е един човек да се промъкне между капките, отколкото цяла група). Затова и нуждата от принадлежност (към някаква общност) трудно намира основа, на която да се задоволи.
xПо Ницше. Първото, което ми дойде наум беше „Атлас“-и по Айн Ранд. Изобщо имам предвид хората, които дотолкоз добре си живеят на гърба на останалите, че им се струва, че светът съществува в тяхна чест.
xiРазбира се, приемам евентуалното настъпване на обстоятелства, които биха могли да спрат, забавят или ограничат развитието на РР — такива са евентуална криза на енергийните ресурси, достигане на предел в приложимостта на изчислителните машини, ядрена война, екологична катастрофа и др. Но тяхното разглеждане е тема на други публикации. Засега ще отбележа само, че не виждам сериозни признаци за скорошно настъпване на такива обстоятелства.
xiiКакто от всяко дърво свирка не става, така и от всеки човек не става анархокомунист за пример. Моите наблюдения са, че много хора, които иначе с готовност наричат себе си анархокомунисти, лесно обещават, трудно изпълняват, обичат чистите сметки и задружните компании, но не обичат да смятат задружно. Извън това чисто личностните качества понякога пречат на общите практики. Влиянието на РР върху самото анархокомунистическо движение не е по-слабо, отколкото върху хората извън него. Но когато си лепнеш етикет „анархист“, това носи задължения за конкретно поведение — ако те противоречат на ценностите ти, по-добре си смени етикета.
От пет години се опитваме да следим тази тема и се оказва, че тя е най-голямата тайна в момента на планетата. По-голяма от войните в Либия, Сирия и Украйна, по-голяма от най-новите секретни оръжия на Русия и Китай, по-голяма от офшорките и цените на газа и нефта…
Може би именно заради това всякаква информация за нея е трудно достъпна или убивана в зародиш. За какво става дума…
Преди няколко години стана ясно, че така наречената „Технология Кеше“ /от името на Фондацията Кеше, създадена от Мехран Тавалоки Кеше, белгиец от ирански произход и откривател на технологията, която може да промени света/ не е фикция и че светът може да се промени неузнаваемо, че въглеводородните горива ще останат в миналото, а заедно с тях и добивните и преработващи корпорации, поддържащи долара на САЩ, и че световната икономика, която е енергийна робска икономика, ще умре окончателно.
Заради това правителствата на САЩ, Израел и Англия правят всичко възможно да убият тази идея още в зародиш, преди тя да погребе опитите им за световно господство.
Сега обаче, според достоверни източници, базата на теорията на Кеше и машините MAGRAV за „плазма“ са напълно истински. Неговата машина „прави електричество направо от въздуха“. Онова, което може да се каже в момента е, че всичко това е истина, и че физиката, която учим в училище, не е. Няколко космически компании са включени в проекта не само в науката, но и по-далеч, в това число пътуване във времето, пътуване в далечния космос и т.н.
И така, неотдавна иранският ядрен физик и мирен активист Мехран Кеше официално съобщи, че именно неговата технология свали американския безпилотник RQ170 Sentinel над Иран и обезвреди американският AEGIS крайцер Donald Cook в Черно море.
САЩ и досега не са дали някакво достоверно обяснение за свалянето на RQ170. Известно е, че Кеше работи в Иран с голям бюджет над проекти, които нямат нищо общо с онова, което ядрените инспектори търсят в Иран. Кеше не прави бомби или ракети.
Известно е че и Китай проявява интерес към работата на Кеше и е готов да инвестира огромни средства, за да придвижи „медицинските и други технически експерименти на Кеше от тяхното виртуално към оперативно начало“.
Какво пише Ян Гриинхалгх: „Предполагаме, че технологията на Кеше е резултат на обратно-реверсно инженерство на извънземен продукт. Предполагаме, че иранците са го открили по време на археологически разкопки и то е старо хилядолетия. Споделянето на тази технология с Русия вероятно се дължи на факта, че иранците нямат ресурси да направят реверсно инженерство на онова, което откриват, а руснаците имат и експерти, и реверсно инженерство“.
Тази технология вероятно беше използвана за пълното обезоръжаване на носещия системата AEGIS американски Donald Cook в Черно море. Престън Джеймс добавя: Дали руснаците имат достъп до космически оръжия от реверсно инженерство на извънземните технология? Отговорът е, може би. Актуалното състояние на руските оръжия, базиращи на извънземна технология не е известно, но някои данни се получават чрез компютърни алгоритми. Една от последните версии е, че руската подводна ракетна система Sunburn е пример за състоянието на проект, който е част от суперсекретната руска програма за „космически войни“. Sunburn вече е на въоръжение. Някои военни експерти предполагат, че Sunburn базира върху технология, придобита от външна цивилизация, защото според последни сведения Sunburn може да се движи със скорост под водата от 10 000 – 12 000 км на час. Това е много повече от официално съобщените 2,1 маха на час.
Ако тези слухове са верни, това означава, че всички американски кораби се намират в обхвата на Sunburn и могат да бъдат унищожени за няколко минути, независимо в коя част на океана се укриват.
Но онова, което е уникално за програмата Кеше е нейната насоченост към абсолютна енергийна революция, която ще даде абсолютна свобода на хората и независимост на народите. Това е въпросът, когато се говори за откритието на Кеше, което разбуни правителството с официалната си „Покана за световен мир“ за открита презентация на „революционните методи, благодарение на които всички хора на планетата да получават на изключително ниска цена енергия“.
Ще припомним, че Фондация Кеше е независима, нестопанска и нерелигиозна организация, която развива нови научни знания и технологии и търси решения на основните глобални проблеми като глад, болести, недостиг на вода и електрозахранване, промените на климата чрез използването на специални плазмени реактори, които ще дадат на човечеството неограничена свобода и за пътуване в Космоса.
Инженерът по ядрени технологии Мехран Т. Кеше е известен в света на науката от много години. Името му се свързва със създадената от него революционна технология, базираща на магнетизма и гравитацията. Кеше е създал система за произвеждане на гравитация и енергия с помощта на водороден реактор, който е чист и безопасен.
Новата система включва проектиране, гориво, тестване и практически приложения. Още през 2002 г. ученият въведе технологията си в научния свят. От 2004 г. проектът на Кеше е разглеждан от учени и през 2005 г. е издаден доклад, според който произвеждането на енергия с новата технология е възможно.
На 21 септември 2012 г. Кеше разкри първата фаза на своята гравитационна система, както и своя плазмен реактор, за всички учени на света едновременно, и за свободно производство и използване.
Новата технология е основана на магнитните полета. Благодарение на нея придвижването по Земята ще става почти със скоростта на светлината. На практика всеки човек ще може да се придвижва за еднакво време до всяка точка на света. Фондация Кеше обяви готовност да се откаже от лиценза си върху уникалната технология и да я подари на света. По този начин всички държави, решили да я използват, ще могат да произвеждат абсолютно безплатно дубликати.
Засега друга официална информация в медийното пространство няма. Това поражда и други въпроси – дали някои правителства и световните енергийни гиганти и монополисти не налагат информационно ембарго, тъй като новото откритие ще срути основите на енергийната зависимост на държавите и на хората.
Основната идея на Кеше е държавите да разполагат безплатно с патента за разработка на технологията, така че населението да има достъп до енергия, вода, храна, както и нови транспортни средства и нови методи за лечение – всичко на минимална цена. Технологиите ще принадлежат на всички хора на Земята и приходите от тях ще отиват за онези народи, които ще ги използват.
Но дали идеята ще бъде приета от енергийните гиганти? Едва ли. По-скоро ще бъде обявена война на държавите, приели да използват новите революционни технологии на Кеше.
На 6 септември 2012 г. се състоя предварителна презентация. По-рано, на 21 април 2012 г. в Брюксел, Фондация Кеше покани на среща-презентация посланиците на всички държави в света. Присъстваше малка част от поканените. Някои от тях са игнорирали поканата на фондацията, а други са се отказали в последния момент.
Влязат ли в експлоатация тези технологии, светът ще бъде напълно различен. Няма да има богати и бедни държави, няма да има по-мощни и по-немощни, потискащи и потискани нации. Кеше гледа в различна перспектива развитието на човечеството – когато ресурсите ще са на разположение на всички хора, по едно и също време, в еднаква степен и на една и съща ниска цена.
Дали този нов свят ще сложи края на сегашния – светът на парите, егоизма и зависимостта?
Идеята за неограничената свободна енергия съпътства човечеството от векове. За последен път тя стана актуална с откритията на Никола Тесла, заради които той най-вероятно беше убит, а лицензите му откраднати и затворени в сейфовете. Дали Кеше ще го последва или ще стигне до милиардите хора?
![Oº CYBER ARMY ºO [3301]](https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/06/111.jpg)
Oº CYBER ARMY ºO [3301] 