Арогантността и лъжата като екзистенциална опасност

В Притчи Соломонови (9:10) се казва: „Началото на мъдростта е страхът Господен”. Тези думи ни помагат да разберем по-ясно връзката между лъжата и нашите най-дълбоки движещи инстинкти.

Ако осъзнавате, че лъжата изопачава и изкривява действието на фундаменталните инстинкти, които ви насочват през перипетиите на живота, този факт ще ви изплаши достатъчно, за да ви накара да внимавате и в думите, и в делата си.

Честният човек може да разчита на вътрешното си чувство за смисъл и усет към истината, за да се ориентира непрекъснато какъв избор трябва да направи.

Тук важи едно правило, което компютърните програмисти познават много добре: „грешни данни – грешен извод”.

Когато лъжете и мамите (на практика себе си), вие изкривявате механизмите, свързани с интуицията, която ви подсказва правилната посока.

Интуицията е инструмент за ориентиране, действащ на подсъзнателно, а не на когнитивно ниво, особено когато когнитивният апарат работи стереотипно.

Ако подавате изопачени, грешни данни (неистини) на подсъзнателните механизми, които ви ръководят, според степента на изопачаване интуицията ще ви отвежда на места, където не бива да стъпвате.

Малко неща са по-ужасяващи от това в критичен момент от живота си, когато се налага да вложите всичките си способности, за да вземете правилното решение, да откриете, че склонността да лъжете се е превърнала в патологична и вече не можете да разчитате на преценката си.

Ако е така, желая ви късмет, защото само късметът може да ви спаси.

Има един грях, който Исус някак тайнствено определя като непростим: „Ако някой каже дума против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Матей 12:32). Свети Павел, един от основателите на християнството, хвърля малко светлина върху тези думи, като свързва третата част от Светата троица със съвестта: „Истина говоря в Христа, не лъжа – свидетелства ми моята съвест чрез Духа Светаго” (Римляни 9:1).

Съвестта не е нищо друго освен споделяне на морално познание със самите вас.

Лъжата изисква да отхвърлите доброволно повелите на съвестта и създава опасност от патологизиране на тази жизненоважна функция. Невъзможно е да се отървете невредими от този порочен навик.

Това важи и в неврологичен смисъл.

Веществата, които водят до пристрастяване, се характеризират с това, че карат мозъка да отделя по-големи количества от невротрансмитера допамин. Допаминът създава чувството на радост, което свързваме с надеждата и новите възможности.

Освен това човешкият мозък е устроен така, че когато правите нещо приятно (и следователно то действа като допаминов „ритник”), онези части от личността, които вземат участие във въпросното действие, след време стават по-силни и по-доминиращи и могат да потиснат проявата на други аспекти на личността.

Следователно продължителната употреба на пристрастяващи вещества създава в психиката на пристрастения нещо, което може да се определи като живо чудовище.

И вниманието и намеренията на това чудовище са изцяло посветени на ефекта на наркотика. То желае само едно и развива цяла философия по въпроса защо това конкретно нещо е от първостепенно значение.

Представете си, че бавно и колебливо се възстановявате от наркотична зависимост. В един момент обаче нещо се обърква. Обзема ви негодувание. „Майната му!” – казвате си, след като отново сте посегнали към дрогата и усещате мощен приток на допамин.

В резултат на това крехките мозъчни вериги, които образуват мисълта „майната му”, стават по-здрави от онези части на психиката, които биха могли да мотивират пристрастения да спре наркотиците.

„Майната му” изразява много неща: „Заслужава си да пожертвам всичко това”; а също и: „Кого го е грижа за живота ми. И без това нищо не струва”; или нещо друго: „Какво от това, че трябва да лъжа хората, които държат на мен – родителите ми, съпругата ми, децата? Това е без значение. Интересува ме само дрогата”. Няма лесен начин за справяне със зависимостта.

Когато редовно използвате лъжи, вие създавате условия, наподобяващи до голяма степен онези, които благоприятстват пристрастяването, особено ако ви се разминава за лъжите (макар и за кратко).

Успехът носи чувство на удовлетворение, което става още по-силно, когато рискът да ви хванат е висок, но успявате да се измъкнете.

Това укрепва невронния механизъм в мозъка, оформящ биологичната структура, на която се опира цялата система на лъжата. Ако успехът не ви изневери, в краткосрочен план поне, този механизъм работи с нарастваща автоматичност и влиза в действие арогантната увереност, че ще ви се размине.

Този процес е очевиден при греховете чрез действие, но той протича също толкова неумолимо, но опасно и подмолно при греховете чрез бездействие, когато сте способни да видите истината, но отказвате да я видите.

Това е арогантната самоувереност, че знаете достатъчно, въпреки всички доказателства в полза на противното – въпреки заобикалящото ви страдание, вината за което с лекота и по един архетипен маниер прехвърляте върху несъвършената структура на реалността и очевидната недостатъчност на Бог.

Автор: Джордан Питърсън

Човек е и толкова голям, колкото са били големи раните, които е надживял.

Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и живота на едно дърво. И в двата случая има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата…

Хората, които са отдадени предимно на задоволяване страстите, желанията и нуждите на тялото си, приличат на дърво, което не може да израстне нагоре и да даде плод, защото липсва емоцията и душата, липсва духа и простора, погледът към околното и нагоре.. Обречени са на безплодие (не във физически, а в човешки и в творчески смисъл), на непълноценен живот, осакатен – от оскотяване. Тогава и корените са обречени да изгният. Тогава дори връзката (която тук не е връзка, а вкопчване) със земното липсва или излинява и загива.

От друга страна, и хората, отдадени единствено на духовния си живот и на духовното си развитие, изпадайки в другата крайност, са обречени на безплодие, за съжаление. Примери много. Аскети (от древността, та до наши дни), анорексици… Много думи, които започват с буквата “а-”, което значи отрицание. В случая – на телесната ни природа. Тъжно, но е факт. И корените, и стъблата, и клоните (метафорично казано) на такива хора изсъхват, те не искат да се хранят от земята и съответно няма как да дадат плод… Красив порив, но неспособен да се развие както трябва тук, на този земно-небесен свят, съчетание от противоположности, които трябва да бъдат в хармония. В нас и извън нас… А е тъжно нещо безплодния живот, безплодния човек, безплодното дърво…

Важно е да раждаме плодове – във всякакъв смисъл. Да се научим на баланс вътре в себе си между земното и духовното в нас, и да поддържаме този баланс. Да бъдем в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога. Само тогава можем да бъдем пълноценни човешки същества, от плът и кръв, но и с душа. А и от плътта, и от душата си можем да раждаме и това е най-красивото…  Да “предадем нататък” – живота, енергията… Да оставим следа, да оставим нещо (или много неща) след себе си. Да (съз-)дадем, след като сме родени и ни е било дадено – душа, плът и кръв, храна и грижа – за да ни има и да бъдем…

Да бъдем проводници между световете в нас и извън нас, които можем да опознаваме. Както и между миналото – предишните поколения, от които произхождаме, и бъдещето – нашите деца, следващите поколения. И да бъдем чисти в това… Да бъдем като едно дърво, което е проводник на земната енергия, която е нужна на Живота тук, от корените си нагоре към върховете на клоните си… Към необята.

Щастието е в това да даваш. Да имаш какво да дадеш…

–––––

За живите, като за мъртвите – или добро, или нищо!

“На Небето, ако искаш да кажеш една лоша дума, устата ти не се отваря; когато искаш да кажеш една добра дума – тогава се отваря. В ангелския свят никога не можеш да произнесеш дума, когато не обичаш предмета, който тя означава. Там не можеш да кажеш: “Аз не те обичам”, защото преди да кажеш това, онзи, към когото отправиш тези думи няма да го има вече пред тебе. Човешкият език в сравнение с небесния е като гръмотевица.” – Петър Дънов

Всеки е чувал тази мисъл-препоръка: “За мъртвите или добро, или нищо.”

Всъщност така трябва да постъпваме и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Защото човек няма как да израства духовно и житейски, и да напредва успешно по пътя си, докато говори или пише негативни неща за други хора. Да, напълно човешко е да изпитваме понякога, към някого, негативна емоция, или да ни минава недобра мисъл за него или нея през ума. Има хора,които ни обиждат, или дори вредят с нещо, или пък просто са твърде различни от нас и не са “по наш вкус”, най-просто казано. Всеки ще разбере какво имам предвид.Защото сме хора, и като такива имаме личен вкус – личности сме… Или поне сме призвани да бъдем такива. Дори Бог за някои вярващи е Личност. Какво остава за нас, които имаме минало, спомени, рани, привързаности и предпочитания…

Но можем да не споделяме негативната мисъл или емоция, която е предизвикал някой в нас, по някакъв си повод. Това го можем, със сигурност! Трябва само малко самодисциплина и воля в тази посока. А въздържанието от злословене върши чудеса в човешкия живот! Бъдете уверени в това.

Както едно семенце, което израства и става голямо дърво,много трудно изкоренимо, когато го поливаме и отглеждаме, така негативните мисли и емоции растат, когато говорим или пишем за тях, когато им даваме израз пред други хора. И стават трудно изкореними. И са в нашата градина, не в друга. И дават отровни плодове. И в това бъдете сигурни.

Най-малкото, с което можем да навредим някому, говорейки неприятни неща по негов (или неин) адрес пред другите, е в това, че можем да настроим и тях против този човек. А това е ненужно. Нека всеки преценява другите хора сам за себе си. Нека даваме тази свобода на хората.

Това не е “затваряне на очите” за недостатъците на другите. Можем да посочим някому някоя негова грешка, разбира се, но само ако ни е близък и ни има доверие. Само ако този човек се чувства обичан от нас. Защото иначе няма смисъл. Само кротко и с чиста Любов можем да помагаме на другите да преодоляват несъвършенствата си, и да стават по-добри същества. И само ако сме готови да признаем – пред тях и пред себе си, че и ние самите не сме съвършени… И с личен пример показваме какво е стремеж към самоусъвършенстване и работа в името на тази свята цел.

Нека, ако говорим нещо за някого, то да е добро. Добрите думи никога не са “в повече”. Добрите думи, които казваме или изписваме, са безценни и се помнят дълго. Поне толкова дълго, колкото лошите думи, а понякога и повече време… Но във всеки случай – градината, за която се грижим и която представлява съзнанието, сърцето, живота ни – в нея растат красиви цветя и дървета, когато казваме добри думи. И “раждат” добри плодове.

Вие в каква градина искате да живеете?

Прочети тази статия

ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ В ЕДИНСТВО

Развитието на човечеството неизменно минава през индивидуализацията, самоосъзнаването и самоопределянето на всеки индивид. Този процес е навлязъл толкова надълбоко, отчуждаването между хората е достигнало до такива размери, че дори постоянно общуващите помежду си хора се възприемат повече като врагове, отколкото като близки хора. Вече е крайно време този процес на взаимоотчуждение да се прекрати и да започне развитие в обратна посока – към осъзнаване на всеобщото единство и братство между хората. Отново подчертавам, че не желая да давам универсални рецепти, а само се опитвам да провокирам вашите разсъждения на тази тема. Съществуват твърдения, че Вселената е един безкраен хаос и само на отделни места се срещат островчета на относителна подреденост. Убеден съм в противоположното. Смятам, че животът би бил невъзможен в океана, наречен Хаос.

Една малка самоподдържаща се система не би устояла продължително време на разрушителното въздействие на огромния океан. Вселената определено е една подредена система и присъствието на хаоса се допуска единствено с обновителни функции – като разрушител на вече непотребното и като необходим полюс (минуса), между който и другият – реда (плюса), протича битието. Без тази потенциална разлика (разлика между нивата) не би било възможно никакво движение, не би могъл да съществува никакъв живот. Системата „орел, рак и щука“ никога не може да просъществува дълго. Само единоначалието има перспективи и то при условие, че е изградено без насилие. Често хората се усещат неудовлетворени от живота, който живеят и с недоумение гледат на общоприетите ценности, не намирайки в тях нищо привлекателно.

Безкрайно са учудени от събитията в живота, които отказват да се подчиняват на всеизвестните и общоприети закономерности. Питат се за смисъла на живота, но много малко от тях успяват да намерят отговор, който напълно да ги удовлетворява. Избират си някакъв мотив, за който решават, че си струва да се живее, но доста бързо установяват, че не точно това са търсили. Всички тези проблеми, а и много други произлизат от повърхностното осъзнаване на живота, от нереалистичната представа за действителността.

ТРЯБВА ДА ОБЕЗЦЕНИМ ПАРИТЕ

Всички ние имаме огромната отговорност и задължение да обезценим парите. Една доста голяма, продължителна и трудна задача, но която не търпи отлагане, защото пораженията, които са нанесли парите като ценностна система, са ни докарали до ръба пропастта. Много е важно колкото се може повече хора да разберат за значимостта на проблема, за да започне постепенното намаляване значимостта на парите.

Основната трудност при решаването на този проблем е, че при сегашната организация на човешките взаимоотношения, парите са необходимост. И аз съвсем не твърдя, че те трябва да се премахнат изобщо. По-важното е да се разбере, че трупането на пари, над ежедневните нужди, е престъпление срещу човечеството. Абсурдно е да се поставят някакви норми и да се разпише какви трябва да са ежедневните нужди. Това трябва да решава всеки сам. Това е въпрос на собствена еволюция. Човешкия разум винаги намира оправдания за всяко желание и постъпка.

Много важно е всеки да си даде сметка, че трупането на пари не е показател за способности, защото в повечето случаи това става за сметка на подтискане на собствената съвест. Т.е. за да печелиш по-вече от необходимото, трябва да извършиш престъпление – да измамиш, да излъжеш, да откраднеш, да насилиш, да манипулираш. Да не говорим за това, че парите са в основата на почти всички криминални престъпления.

Разберете, трупането на пари никога не може да даде положителен краен резултат. Трупането на пари не може да ви даде спокойствие, щастие, добро здраве или чувството за благополучие. Стандартното оправдание е, че се “трупат бели пари за черни дни”, но парите не са гарантирали бъдещето на никого, още по-малко сега, когато лакомията е докарала Земята до ръба на катастрофата. Всички сте свидетели, че за да се изкарат малко повече пари, всичко в природата се експлоатира безогледно. За да се изкарат повече пари се измислят какви ли не опаковки, които направиха Земята да заприлича на едно гигантско бунище. За същите печалби е постоянното състезание да се произвежда все повече, дори и това, което не е нужно. Огледайте се, и си дайте сметка, колко ненужни неща има около вас, които сте купили само защото това ви е внушила някаква реклама.

Прието е да се смята, че САЩ са най-благоденстващата нация. Но ако махнете лъскавата реклама и се вгледате в същността, действително ли Америка е благоденстваща? Щастливи ли са американците или се чувстват по-сигурни? Или са по-здрави и водят здравословен начин на живот? Ако се вгледате по-добре, ще си дадете сметка, че САЩ са на дъното на помийната яма. Една гигантска машина за пари, благодарение на която гладуват милиони хора по света, благодарение на която са всички войни и тероризъм. Дайте си сметка, че за да има на едно място много, то е заграбено от там, където вече няма. Така наречената американска култура е обхванала в пипалата си целия свят и насажда култа към парите и узаконява насилието като нормално средство за придобиването им. Дайте си сметка, че благодарение на фармацевтичните гиганти и другата така наречена развита промишленост, по света са унищожени много повече хора отколкото са били унищожени във всички войни и природни бедствия за цялата история на човечеството – и всичко това за да се трупат пари.

Цялото откровение тукИзтегляне