Образование

Нашето общество не цени достатъчно образованието. Може би е така, защото не виждаме, че образованието е решението на много от проблемите ни.

Човек с по-добро образование може по-лесно да си намери работа. Хората с работа е по-малко вероятно да се занимават с престъпни дейности – по-малко вероятно е да посегнат към наркотици, да бъдат агресивни, да се занимават с проституция, грабежи и т.н. Много по-вероятно е да си останат у дома и да се грижат за семействата си. Те разполагат с пари, които да харчат, а това подпомага икономиката. Освен това не са толкова зависими от държавата, не разчитат тя да се грижи за тях.
За съжаление, малцина са тези, които отстъпват назад и виждат по-голямата картина. Искате да се преборите с наркотиците, расизма, тийнейджърската бременност и зависимостта от правителството? Вкарайте повече хлапета в училище и ги задръжте там.

Родители, насочете децата си към специалности, които ще им осигурят стабилно финансово бъдеще

Университетското образование не е решението на всички проблеми, както бе някога. Не очаквайте детето ви да отиде в университет, да се дипломира във вторник и в сряда да си намери високоплатена работа. Да, някои просто имат този късмет, но вече не става така. И не ми разказвайте за своя гениален племенник, който е получил 14 предложения за работа. Това не е обичайното развитие. За много хлапета дипломата е просто едно скъпо парче хартия, което ще изплащат с години, а накрая това, с което ще се занимават, няма да има нищо общо с него – особено когато имаме толкова много студенти, дипломиращи се с ненужни на пазара умения.

Нужни са ни повече математика и наука, повече литература

Няма голяма вероятност децата ви да станат самостоятелни и способни да се издържат сами, ако им позволите да запишат курсове от типа „Лейди Гага и социологията на славата“, „Какво би станало, ако Хари Потър бе реална личност?“, „Философия и „Стар Трек“, „Измислените езици: клингонски и други“, „Зомбитата в масовите медии“ и „Смисълът в творчеството на Тупак Шакур“. Да, това са истински курсове. Мога да ви изброя още сто такива, също толкова тъпи. Не са ни нужни повече лекции и упражнения по плетене на кошници под вода. Нужни са ни повече математика и наука, повече литература. Нужни са ни курсове, които подготвят децата за пазара на труда.
И когато казвам: „Ако позволите на децата си…“, имам предвид точно това. Вие сте възрастните, вероятно вие плащате и вие сте тези, които би трябвало да са наясно с нещата и да не допуснат това да се случи.

Майната им на мечтите, хванете се на работа!

Всъщност трябва да помислите по-сериозно за университетското образование. Гарантирам ви, че голяма част от водопроводчиците изкарват повече пари от хората с магистратури по философия. Защо ли? Тоалетните няма да изчезнат и все някога канализацията ще се запуши. И не ми излизайте с аргумента за следването на мечтите. Днес мечтата на повечето хлапета е на 25 години да си лежат на дивана, да ядат курабийките на мама и да играят на видеоигри, ограбвайки спестяванията на своите родители. Майната им на мечтите, хванете се на работа!
Повечето младежи се записват в университета, за да не започнат работа веднага след като завършат училище, и правят точно това, което описах по-горе.

Има изобилие от работни места, за които не се изисква колежанско образование. Има стотици хиляди работни позиции, които трябва веднага да бъдат запълнени. Проблемът е, че прекалено много хора възприемат тези професии и занимания като „унизителни“. Под „прекалено много хора“ имам предвид родителите, които мечтаят за „по-добро“ бъдеще за децата си. Трябва да преодолеем това елитарно отношение към нормалните работнически професии и да спрем да се мръщим недоволно на много достойни, високоплатени дейности, за които човек трябва малко да се поизпоти и да знае как да използва разни инструменти. Нашето общество ще се свие и сгърчи като евтин костюм, ако тези професии спрат да съществуват. Затова са и толкова стабилни.

Оставете децата да си понесат наказанието

Да, родителите трябва да напрегнат мускулите си, когато става въпрос да насочат децата си в коя посока да поемат, но има моменти, когато трябва да отстъпят назад.
Когато бях дете и имах проблеми, родителите ми не ходеха при учителя да се оплакват. Оставяха учителите да ме дисциплинират, а после и те ме дисциплинираха. Не оспорваха решенията на учителя. Доверяваха му се като на възрастен човек и го оставяха да прецени дали съм прав, или греша. Освен това никога не обвиняваха учителя, когато се забърквах в проблеми. Боже, колко са се променили нещата оттогава!

В днешно време, когато някое хлапе има проблем и училището уведоми родителите, детето веднага се превръща в жертва. Родителите на минутата се обаждат на новинарските екипи, които пък се надпреварват да ни показват някоя вайкаща се майка, възмутена от отношението към нейното крехко съкровище. Няма значение, че съкровището е ругало и псувало учител. Детенцето ѝ е било жертва на тормоз! По дяволите, хора! Много вероятно е детенцето ви да е направило всички тези неща и да е получило дори по-малко наказание, отколкото заслужава.
Дали всички учители винаги вземат правилни решения? Дали те не могат да сбъркат в подобни ситуации? Да, разбира се, възможно е. Но в повечето случаи учителят е прав, а детето ви греши. И отговорът ми винаги ще бъде такъв: „Каквото си надробил, това ще сърбаш!“. Оставете детето да си понесе наказанието.

Провалът е възможен!

Целта на училището е да те научи на нещо, да получиш знания. И трябва да останеш там, където си, докато не ги усвоиш. Сега се налага да предпазваме крехката психика на всяко дете при евентуален провал от страх да не го увредим завинаги. Пълни глупости. Допускането в по-горен клас на ученици, които не могат да се справят, не е е честно спрямо онези деца, които са положили усилия и са се справили отлично. Не е честно и спрямо самите деца, които са се провалили на тестовете, но все пак продължават. Така ги учим, че могат да минават напред с посредствено представяне, а именно това води до един от най-големите проблеми в обществото ни днес. Точно това кара хората да смятат, че всичко им се полага без никакви усилия. Поради тази причина онези, чиято работа е да измрънкат „Искате ли пържени картофки към бургера си?“, смятат, че заслужават 15 долара на час.

Оценките са последствие от представянето и когато лишаваме децата си от болката от провала, ние ги мамим и им преподаваме погрешен урок. Ако сте треньор и отборът ви губи прекалено много мачове, ще бъдете уволнен. Ако сте търговец, който не прави достатъчно продажби, значи се проваляте и ще бъдете уволнен. Така стоят нещата в живота и в бизнеса – ако не можете да свършите работата, се проваляте. Това обаче не се случва в много от днешните училища. Свръхзакрилящите родители изпиват кръвта на образователната система и хленчещите деца смятат, че трябва да печелят винаги, независимо дали са се представили добре, или не.

Как да открием смисъл в живота си

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.

Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.

А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.

Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.

Ето защо.

Живеем отвън навътре, а не обратното.

Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.

Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!

Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.

И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си.

Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.

Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.

Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”

Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.

Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.

Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието.

Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.

Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.

Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”

Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.

Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.

Не харесваме тъмната си страна.

Карл Юнг я нарича сянката.

Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.

Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.

Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.

Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.

Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.

Обезсмисляме подсъзнанието си.

В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”

Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.

За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.

Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.

И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.

Д-р Шели Привост

9 неща, които самоуважаващите се хора не могат да си позволят.

Има житейски моменти, в които всички преминаваме през ужасни ситуации. Дали ще е токсична връзка, непочтено предложение на работното място или семейни проблеми, на всеки се случва да се сблъска с мрачната страна на живота.

Но тези моменти също ни помагат да преминем през важна метаморфоза.

Вероятно най-важното условие по пътя към значимата трансформация е самоуважението. Тези болезнени моменти изискват смелост и откритост. Нужна е смелост да кажем НЕ на всяко отровно взаимоотношение, което се опитва да се промъкне в живота ни. Нужно е да защитаваме правата си, вярванията си, сърцата си. И всичко, което имаме.

Ето девет неща, които самоуважаващите се хора никога не толерират:

Постоянното угаждане на другите

Човек с повишено съзнание и самоуважение знае, че да се опитваш да угаждаш на всички е точно това, което ще те отведе до задънена улица. Факт е, че без значение колко много се стараеш, никога няма да имаш достатъчно сили и способности, за да изпълниш желанията на всички.

Отърви се от тази нерационална мисъл и просто прави това, което смяташ за правилно.

Песимистична гледна точка

Вашите мисли и отношението ви към живота винаги ще дава отражение върху възможностите ви. Ако се придържате към песимистична, негативна идея за себе си, светът ще прави същото с вас.

Ако изберете светлата страна и повярвате в силита на позитивното мислене, ще срещнете безкрайно много възможности и шансове в живота. Късметът ви магически ще се появи!

Поддържане на безопасно, скучно статукво

Зоната на комфорт може да е приятно място, когато имате нужда да се скриете от света. Но е нужно да разберете, че нищо никога не расте и нищо никога не цъфти там. В зоната на комфорт времето е спряло, като в същевременно отлита изумително бързо.

Това е нещо, което човек, който има уважение към самия себе си, никога няма да си позволи. Такъв човек обича да изследва границите си и да си отправя предизвикателства.

Да се вписва

Още едно нещо, което хората, които уважават себе си, не правят е да се опитват да се впишат винаги и във всяка ситуация. Нищо хубаво няма да се случи с вас, ако следвате тълпата. Уважаващите се хора ценят своята индивидуалност. Само мъртвата риба се носи по водата.

В края на краищата, душата ви е единственото, което ще отнесете със себе си от този свят. Научете се да обичате себе си и да следвате интуицията си.

Да работят работа, която мразят

Има толкова много хора, заседнали в изсмукваща душата, изтощителна и скучна работа. И да, едно нещо е сигурно. Тази работа им плаща сметките. Но ги кара да мразят живота си.

Самоуважаващите се хора знаят, че единственият начин да преминеш с достойнство през живота и да достигаш целите си е като правиш нещата, които обичаш.

Да неглежират здравето си

Здравето е нещо, което дори не трябва да се коментира. С него не може да се прави компромис. Да се чувствате добре е нещо, което започва и завършва с вас. И никой няма да ви го отнеме, ако вие самите се грижите за него.

Токсични връзки

Хората, които уважават собствената си личност и ценностна система никога няма да си позволят да попаднат в контролираща връзка.

Никога не ще толерират манипулации и игрички, защото не се страхуват да казват това, което мислят и да се защитават.

Те са единствените, които контролират живота си.

Да оправдават мързела си с липса на мотивация

Самоуважаващият се човек знае, че липсата на мотивация е нормална част от пътя, по който вървим. И тя не е извинение да бъдем мързеливи.

Когато се случи да изгубят мотивация, те не спират. Вместо това търсят източници на вдъхновение навсякъде около и вътре в себе си.

Да не избират щастието

Тъжно е колко много хора се задоволяват с по-малко от това, което заслужават, просто защото не ценят себе си достатъчно.

Човек, който е почтен, центриран и е наясно със собствената си стойност винаги ще избира това, което го прави най-щастлив, най-пълноценен. Тези хора знаят, че щастието зависи от тях самите.