Как да преминем през страха, гнева, отричането и паниката

Дейвид Кеслер е най-добрият експерт по мъка в света. Той е съавтор с Елизабет Кюблер-Рос на много книги за скръбта и тежките загуби. Кеслър е работил дълги години в три болнични заведения в Лос Анджелис и помага на хора в тежки за тях моменти. Неговата доброволческа дейност включва създаването на екип от специалисти, също доброволци, които да говорят с пострадалите от травматични събития. Оказват подкрепа и на службите за бедствия на Червения кръст.
Кеслер е основател на www.grief.com, който има над 5 милиона посещения годишно от 167 страни. Кеслер споделя мислите си защо е важно да признаем мъката, която можем да изпитваме, как да я управляваме и как да повярваме, че може да намерим смисъл в нея. Дните на карантина и пълна социална изолация са тежки за човешката психика, но като че ли в момента хората са по-разтревожени от заплахата от зараза, отколкото за това какво губят като човеци, докато са откъснати от света. 

В момента хората изпитват мъка. Чувстваме, че светът се е променил и се страхуваме от тази неизвестност. Уж знаем, че това е временно, но го забравяме и изпадаме в паника, че този ад никога няма да свърши. Тъй както отиването до летището е завинаги различно усещане от това, което беше преди 11 септември… Изчезналата нормалност, страхът от икономическа нестабилност, загубата на живи контакти – това ни удря и ние скърбим. Колективно. Ние не сме свикнали с този вид колективна мъка, която витае във въздуха.

Скръбта, която предчувстваме, е това чувство, което изпитваме по отношение на бъдещето, когато сме несигурни. Обикновено тогава мислите ни се съсредоточават върху думата „смърт“. Чувстваме го, когато някой близък получи тежка диагноза или когато ни връхлети нормалната мисъл, че някой ден ще загубим родителите си. 

Предвиждащата скръб носи настройки като: „Идва буря. Има нещо лошо навън.“ С истерията покрай пандемията от коронавирус този вид мъка е много объркваща за хората. Нашият примитивен ум знае, че се случва нещо лошо, но ние не можем да го осъзнаем напълно, не можем да го видим реално. Това нарушава нашето чувство за сигурност. Ние чувстваме тази загуба на безопасност. Всички заедно скърбим на макро и микро ниво – и това е ново усещане за нас.

Важно е да сме наясно с етапите на скръбта, това ще ни е необходимо, за да разберем по-добре себе си. 

В началото има отричане: „Този вирус няма да ни повлияе.“ После идва гневът: „Карате ме да остана вкъщи и ми отнемате всички дейности?!“ Идва пазарлъкът: „Добре, ако се съглася на социална дистанция за две седмици всичко ще е по-добре, нали?“ Следва тъгата: „Не знам дали това някога ще свърши…“. Накрая идва приемането: „Това се случва. Трябва да измисля как да продължа.“

Приемането, както може би се досещате, е мястото, където се крие силата. Ние намираме контрол в приемането. Мога да си измия ръцете. Мога да спазя безопасно разстояние. Мога да се науча как да работя при новите обстоятелства.

Тревожният ни ум се опитва да ни предпази и ни показва образи как родителите ни се разболяват и умират. Целта ни е не да пренебрегнем тези образи или да се опитваме да ги накараме да изчезнат с цената на болезнени усилия. Умът няма да ни позволи да направим това. Ако чувствате, че най-лошият сценарий се оформя в главата ви, накарайте се да мислите за най-добрия сценарий. Това е по силите ви. Всички се разболяваме и светът продължава. Нито един от сценариите не трябва да се игнорира, но и не трябва да бъде оставен да доминира.

Предсказващата скръб е умът, който отива в бъдещето и си представя най-лошото. За да се успокоите, трябва да останете в настоящето. Това е познат съвет за всеки, който е медитирал или практикувал концентриране на вниманието, но хората винаги са изненадани колко прозаично може да бъде този процес

• Можете да назовете пет неща в стаята. Компютър, стол, снимка на кучето, стара килим и чаша за кафе. Това е толкова просто. Дишайте. Осъзнайте това в настоящия момент, нищо, което не сте очаквали, не се случва. В този момент сте добре. Имате храна. Не сте болни. Използвайте сетивата си и осъзнайте какво те усещат. Бюрото е твърдо. Одеялото е меко. Усещам как въздухът влиза в носа ми и излиза при вдишване-издишване. Това е добро упражнение срещу тревогата и болката.
• Можете също така да мислите как да пуснете това, което не можете да контролирате. Това, което вашият съсед прави, е извън вашия контрол. Това, което е във вашия контрол, е да стоите на шест метра от тях и да миете ръцете си. Фокусирайте се върху това.
• И накрая, сега е подходящият момент да се запасите със състрадание. Всеки си има различни нива на страх и скръб и това се проявява по различни начини. Затова бъдете търпеливи. Когато виждате, че ваш приятел или близък е почти обезумял от страх, паника и повишена тревожност, спомнете си какъв е той, когато е в нормална ситуация, той по принцип не изглежда като човека, който в момента виждате.

Това, през което минава планетата и човечеството, е временно състояние. Знам това от опита, който придобих, работейки 10 години в болничната система. Бях обучаван за ситуации като тази. Изучих и пандемията от испански грип през 1918 г. Предпазните мерки, които предприемаме сега, са правилни. Историята ни казва, че изпитанието е преодолимо. Ще оцелеем. Това е време за прекомерна защита, но опасността не е от прекалено висока степен.

Емоциите се нуждаят от движение. Важно е да признаем през какво преминаваме. Чувстваме се тъжни. Позволете си тези пет минути, за да се почувствате тъжни. Не се критикувайте, че изпитвате тези чувства, не се опитвайте и да ги спирате или потушавате. Ако позволим на чувствата да се случат, те ще се случат по подреден начин и това ще ни даде възможност да не ставаме жертви на емоциите си.  Абсурдно е да мислим, че не трябва да изпитваме мъка в момента. Позволете си да почувствате мъката и продължавайте напред.

Страхът от страха е по-силен от самия страх

Как да се справим сами с паник атаките

Паническите атаки не са болест, те са проява на силен уплах, казва Алексей Красиков, психолог. Силен уплах за своя живот и своето здраве, базиран на неразбиране на това, което се случва с вас. Паническите атаки са къс, епизодичен пристъп на силен страх, винаги съпроводен с изхвърляне на адреналин. От паник атака през последните 10 години никой не е умрял, допълва Красиков. 

Не бъркайте паническите атаки с висока степен на тревожност. При паник атака човек е убеден че или ще умре всеки момент или ще полудее. Започва да се суети, появява се силно желание за спасение, да избяга, да извика бърза помощ. Той започва да действа активно. 

Механизъм

Паник атаката никога не започва внезапно и не се разгръща на пълна мощност изведнъж. Всичко започва с общо неопределено напрежение. Слабост, тахикардия, виене на свят, разконцентрация на вниманието. Необясним дискомфорт. 

Първа грешка

Човек се опитва да си обясни какво му се случва, но не му се получава. Единственото, което му хрумва, че това е инфаркт, инсулт или лудост. Сработва инстинктът за самосъхранение. Изхвърля се адреналин, който е необходим на организма да се мобилизира и да се спаси. Учестяват се пулсът и дишането, появява се чувство за силно спазматично напрежение, което ражда убеждението, че сърцето се пръска. 

Втора грешка

Човекът почва „да се спасява“ – пие успокоителни, вика бърза помощ.

Трета грешка

Човек си мисли, че не е умрял заради предприетите мерки за спасение и просто му е провървяло. Острият уплах се запомня и човек започва просто да го очаква да се случи отново. И да се страхува.

Какво да се прави?

Когато усетите началото на първите пристъпи, Алексей Красиков препоръчва:Седнете и на глас кажете какво ще се случи сега с тялото ви. Обяснете на самия себе си, че това, което ви се случва, не е симптом на някаква страшна болест, а реакция на емоционално състояние. Организмът ви така реагира на страх. 

Вие само изпитвате страх.

Ако сте изпуснали този момент и изхвърлянето на адреналин вече е факт – опитайте да успокоите дишането, да не се суетите и да сновете из помещението. Изправете рамене, усмихнете се и си кажете, че никъде няма да избягате, че сте се уплашили и че всичко с вас е наред. Не правете нищо повече. Дръжте се както обикновено.Ако се справите сами, организмът ви ще разбере, че с вас не се случват никакви ужасни неща и вие просто се плашите по малко странен начин.

Обезценете паниката

Не реагирайте. Не се съпротивлявайте, защото иначе сработва законът на Нютон за действието и противодействието. Колкото повече се съпротивлявате на пристъпа и искате той да приключи по-бързо, толкова по-дълбок и продължителен е той. „Паническа атака? Нека. Не ми пука. Няма да се плаша, нито да се разстройвам!“

Няколко признака, че някой ни манипулира

От незапомнени времена хората използват манипулация за постигане на своите цели. Въпреки че тази техника не е от нещата, с които се гордеем, тя е често използвана и ефективна. Някои си служат с манипулация за постигане на дребни и незначителни неща. Други, за съжаление, прилагат различни методи за контрол с идеята да използват хората от близкото обкръжение.

Най-вероятно сте имали моменти, в които ви се е струвало, че познати или колеги ви манипулират, но не сте били напълно сигурни в това. Тук ще разсея всички съмнения като представя 11 сигурни признака, че някой се опитва да ви манипулира.  

• 1. Нямате право на мнение

 В много случаи, когато се карате с манипулатора, не бивате оставяни да  изкажете мнение. Тези моменти  най-често се наблюдават, когато контролиращият осъзнае, че разговорът не върви в негова полза. Представете си, че разговаряте и манипулаторът поиска мнението ви.  Диалогът става по-разгорещен и започвате да спорите. Изведнъж събеседникът ви започва да усеща, че вероятно ще загуби спора и започва да сменя тактиката. Постепенно  започва да извърта и усуква така нещата, че разговорът да приключи неочаквано и в негова полза.  Неочакваното прекъсване на разговора спасява манипулатора от „унижението“ да признае, че не е прав.

• 2. Манипулаторът често избухва

 Манипулаторът бързо избухва, когато нещата не се случват в негова полза. Гневен е и започва да заплашва. Това агресивно поведение всъщност говори за неговата слабост и същевременно от нуждата за контрол. Манипулаторите са готови на всичко, да задържат контрола над жертвата. 

• 3. Манипулаторът ще ви накара да се чувствате виновни

  Когато манипулаторът греши и не може да се измъкне от неудобна ситуацията се наблюдава интересен феномен. Агресорът ще направи всичко възможно да прехвърли вината и да ви накара да се почувствате виновни. Най-вероятно се питате: „Но как е възможно да го направи без да забележа? Няма начин това да се случи.“  Изглежда невероятно и непостижимо, но с умения и хитрост всичко се постига. Използвайки обратна психология, той умело заблуждава и контролира разговора. Замислете се колко пъти се е случвало да се карате с някого и накрая да вие да излезете виновни. Много, нали? И като за капак на всичко се налага да се извинявате. Видимо в тези случаи победата на манипулатора е пълна.

• 4. Манипулаторът винаги ще иска повече от вас

Ловък метод за контролиране е омаловажаваното.  Каквото и да постигнете, каквото и да направите, манипулаторът ще ви накара да повярвате, че все още не е достатъчно. Ще омаловажи труда ви и ще го направи да изглежда незначителен.  По този начин ще се чувствате длъжни на този човек и ще се опитвате да правите повече и повече, за да получите негово одобрение.

• 5. Манипулаторът винаги пита какви са вашите мотиви

 Както предишният, така и този похват е трудно доловим.  Манипулаторът винаги пита какви са мотивите ви за извършването на всяка постъпка. Непрестанните въпроси пораждат чувство за несигурност.  Представете си, че искате да започнете бизнес. Споделяте вашите намерения и очаквате събеседникът да е развълнуван, колкото вас. Вместо това, той започва да разпитва – как сте стигнали до това решение, сигурни ли сте, че ще успеете, не действате ли прибързано.  На пръв поглед това може да са въпроси породени от загриженост, но в повечето случаи те имат скрита, манипулативна цел.  Припомнете си случаи, при които сте изпадали в подобна ситуация и бързо ще се убедите в казаното.

• 6. Контролиращият човек често ви подтиска

Подтискането е един най-коварните методи на манипулация.  С постоянните въпроси и омаловажаване на труда, манипулаторът бавно, но сигурно смачква самочувствието ви – без неговото одобрение не сте способни да се зарадвате на постигнатото, не сте способни да взимате самостоятелни решения, защото нямате достатъчно кураж и увереност. С други думи се оставяте в ръцете на манипулатора, който взема пълен контрол над живота ви.

• 7. Винаги става, каквото манипулаторът иска

 Обикновено в успешните и здрави приятелства има компромиси.  В една неравностойна връзка, където единият доминира, компромисите идват от подтиснатия човек. Това се изразява по много начини. Винаги посещавате местата, които доминиращият харесва, правите това, което той иска, вършите нещата по начина, по който той желае.  Все още ли смятате, че тези неща не се случват на вас, а само на другите?  Не бъдете наивни. Контролиращият човек не е никак глупав. Той позволява да взимате решения за маловажни неща, за да имате измамното чувство, че всичко е наред и да не разберете толкова лесно какво всъщност се случва.

• 8. Манипулаторът бяга от отговорност

Друг начин за контролиране е бягството от отговорност в най-важните и сериозни ситуации.  Разбира се, това се отнася и за моментите, в които нещата не се случват, както манипулаторът иска.  Най-лесният изход е да ви остави сами да се справяте с трудностите.  Да си представим ситуация, в която двама колеги трябва да изнесат презентация. Манипулаторът ще се откаже от представянето в последния момент, защото нещо не му е харесало. Жертвата остава в неизгодната позиция да се справя със ситуацията и да се нагърби с отговорността при неизгодни условия.  Манипулаторът отново печели. Жертвата върши цялата черна работа, но след това не получава никакво признание. Заслугите отиват при човека, който знае как да се самоизтъкне и умело да манипулира с думи и жестове.

• 9. Контролиращият човек заплашва да сложи край на връзката

 Тази заплаха е особено опасна и актуална, ако се намирате в сериозна връзка.  Манипулаторът заплашва да с раздяла. Намеква за напускане всеки път, когато забележи, че жертвата се опитва да излезе от неговия контрол.  Манипулаторът умело контролира жертвата със заплахи и успява да постигне целите си.

• 10. Контролиращият заплашва със самоубийство

  Учудени ли сте как някой може рискува собствения си живот, за да получи контрол над половинката си? Има такива хора и за жалост не са малко.  Случаят тук е по-специален и се наблюдава само при много силна връзка между манипулатора и жертвата. Тази коварна техника се използва, когато манипулаторът осъзнава и експлоатира любовта и привързаността на жертвата.  Разбира се, манипулаторът няма наистина да посегне на живота си. Ако изпадне в подобна ситуация, ще направи драматична сцена, ще се престори на жертва и в крайна сметка ще получи каквото иска, разчитайки на вашата привързаност.

• 11. Контролиращият използва празни обещания

Това е може би най-често използваната техника за манипулация.  Отначало жертвата вярва на обещаното, но бързо се убеждава, че „думите са евтини“. Манипулаторът говори красиво, но върши малко.  Работата постоянно се отлага за сметка на удоволствието.  Не бъдете наивни. Ако някой не си спази обещанието веднъж, то най-вероятно ситуацията ще се повтори.  Поставете въпроса директно и не се оставяйте да получите уклончив отговор.  
И все пак внимавайте…

Не всичко е така, както изглежда. Понякога хората вършат неща несъзнателно, без умисъл за манипулация. Не ставайте параноични, че всеки се опитва да ви манипулира. Но има и хора, които правят точно това с вас.  Научете се как да разпознавате манипулаторите и се пазете от тях. Ще си спестите загубено време и унижение. Ще запазите непокътнато самочувствие, увереност и самостоятелност – важни качества, които са необходими за пълноценния живот.