Как сме устроени

Чувствата са част от нашия организъм. Съответно те изпълняват определена роля в него, извършват определено полезно действие, което изпълнява дадено чувство. Всяко чувство има своя функция. Но има характеристики, които са общи за всички чувства. Сензорната ни система отговаря за две много важни функции. Първата е, че сензорната ни система ни подава информация за това какво точно се случва с нас, дали то е полезно или вредно за организма ни, дали е опасно или не. Тоест сензорната ни система събира информация за околния свят, като се грижи за оцеляването на организма, за неговото конфортно съществуване и получаването на всичко необходимо от заобикалящата ни действителност. Например полезно е да изпитваме глад – това ни помага да се сдобием с храна. Полезно е да усещаме студ – той ни помага да си осигурим топлина. Полезно е да изпитваме страх – той спасява живота ни. Ако си представим един човек, който е изключил чувствата си, пред очите ни ще се разкрие една доста страшна картинка на неговия живот. Като изключва сензора си, той се лишава от информация за околния свят. Такъв човек не различава доброто от злото, опасното от безопасното, полезното от вредното, тъй като е изключил системата си за ориентация. За да се ориентира, той е извикал на помощ знанията и уменията на други хора и се ориентира не в онова, което е подходящо за него самия, а в това, което е подходящо за тях. Втората функция на сензора е да мобилизира енергията за действие. Когато организмът получава от сетивните органи информация за околния свят, той ражда реакция на тази информация от заобикалящата ни действителност. Тоест енергията, която възниква в отговор на дадено събитие, ни помага да реагираме така, че да възстановим равновесието си, да постигнем комфорт, като променим жизнената ситуация по начин, който ни удовлетворява. Когато ние получаваме информация от външния свят и реагираме на нея, в нас се ражда енергия за извършване на действия, насочени към развитието или обезопасяването на организма. Тоест чувствата съдържат заряд от енергия и сила, която ни помага да подредим света, да постигнем комфорт, да получим нещо или да се защитим от нещо, да отхвърлим това, което не ни подхожда или да вземем това, което ни е необходимо. Понякога това са съвсем прости действия, но понякога енергията ни е необходима, за да осъществим сложна верига от действия. Например когато получаваме нещо, ние чувстваме радост и тази енергия ни помага да вземем полученото, да го усвоим и да извлечем от него полза. Когато някой или нещо голямо заплашва нашата безопасност, ние се плашим и бягаме. Когато нещо или някой застава на пътя ни или навлиза в личната ни или физическа територия, ние се ядосваме и този яд ни помага да отстоим границите си и да въдворим справедливост. Когато виждаме някой привлекателен обект, ние чувстваме възбуда и интерес и тази енергия ни помага да се доближим до него. Когато ние губим нещо, ние изпадаме в тъга, плачем и се прощаваме с изгубеното. Това ни помага да освободим живота си от загубата и да започнем да се стремим към нещо ново. Но нека се върнем към човека, който е изключил своя сензор. Не стига това, че той не се ориентира по своите мнения и чувства и в зависимост от своите нужди, а по мнението и чувствата на другите, но освен това той няма и енергия, за да промени по някакъв начин живота си, защото тя е потисната. Такъв човек дълго време не може да вземе решение, често се поддава на скука и безразличие, страда от болести и от мисли, че всичко е безсмислено и безполезно. Като правило той има нужда от зареждане от другите хора – защото неговият собствен източник на енергия е изключен. Околните усещат, че в близост с такъв човек те се изчерпват, защото той само черпи, а отдава много малко или почти нищо. Ще видите много семейства, в които има такъв, който генерира и такива, които само консумират енергия, без да дава нищо в замяна. Не защото са лоши, а защото не умеят да генерират своя енергия. Умението или неумението да се генерира енергия под формата на идеи и действия ние наследяваме от нашите родители. Нито децата нито юношите са виновни, че са станали такива, каквито са ги направили техните родители. Но когато пораснат, те могат да се променят. Но като правило повечето хора искат да се промени светът, а не те самите. Опитват се да стоварят върху него отговорността за това, което чувстват. Те търсят силни преживявания или спокойствие в света около себе си, опитват се да си служат с чужди сетива и мисли. Те търсят ключа към чувствата не вътре в себе си, а в действителността, която ги заобикаля. В света има предостатъчно информация за чувствата. Но ако човек се е отказъл да чувства, колкото и информация да има, за него тя ще бъде недостъпна. Ако сте се отказали от чувствата, решаването на проблемите и отговорът на въпроса „Какво да правя?“ са недостъпни за вас, тъй като вашите чувства не могат да ви помогнат. Чувствата служат за ориентиране в света и за реализиране на енергия, която ни помага да решаваме различни задачи. Ако се отказвате да чувствате, вие се принуждавате да търсите някой друг, чувстващ човек, и започвате да зависите от него и неговите чувства. Вие правите това, което харесва той, следвате неговите вкусове и ценности, тъй като не можете да се ориентирате във вашите собствени.

Как лесно да се „хакнем“, за да удължим живота си и да сме по-здрави

Какво означава да хакнете биологията на тялото си? Концепцията се нарича биохакинг и въпреки че може да звучи като нещо нередно, всъщност става въпрос за самоусъвършенстване. И макар че може да варира от домашни опити тип „направи си сам“ до експерименти във високотехнологични лаборатории, има няколко прости начина, по които всеки от вас може да започнете да включва методите на биохакерство в ежедневието си с цел удължаване на живота и подобрение на здравето.

Какво може да подлежи на биохакерство: Списъкът може да е направо безкраен, тъй като може да бъде допълван ежедневно при наличието на нови технологии, много биохакъри, нови открития и т.н. Ще споделя една малка част от това, което аз лично съм успяла да „хакна“ в себе си:

• Тревожност и нервност
• Фокус / умствено представяне и продуктивност
• Депресия
• IBS (синдром на раздразнено черво)
• Моят метаболизъм (от гликоген до кетони)
• Хронични болки и възпаления
• Безсъние
• ПМС

Какво е биохакинг?
Да започнем с основата. Биохакирането е по същество практиката да променяме химията и физиологията си чрез наука и самостоятелно експериментиране, за да енергизираме и подобрим тялото. Това е широко определение, но е така, защото идеята за „биохакинг“ непрекъснато се развива.

Биохакването може да бъде толкова просто, колкото смяна на начина на живот и храненето, които подобряват функционирането на тялото ви. Биохакването може да бъде и екстремно, като например използването на имплантна технология и генно инженерство.Възможностите са безкрайни, но всички те са вкоренени в идеята, че можем да променим телата и мозъка си и че по този начин в крайна сметка можем да станем по-умни, по-бързи и по-добри като човешки същества.
И така, как се започва? Има ли ръководство по биохакинг за начинаещи? Можете лесно да започнете биохакванетоо, като използвате гривни като FitBit или Apple Watch, за да проследите начина, по който тялото ви работи. Можете също така да започнете с устойчива здравословна диета. Но ако сте готови за нещо ново и нещо различно, помислете за един от тези методи от моето ръководство за биохакинг за начинаещи и вижте какви ползи ще получите:

1. Периодично гладуване
Когато говорим за гладуване, не винаги имаме предвид дълги 2-3 – дневни гладувания. За да подпомогнем „рециклирането“ на стари клетки, е достатъчно да гладуваме по 16-18 часа на ден.
Когато гладувате, увеличавате нивата на хормоните на растежа си до пет пъти повече от нормалната си скорост, което повишава скоростта на метаболизма ви. Периодичното гладуване също може да намали инсулиновата ви резистентност, което понижава кръвната ви захар и прави съхраняваните телесни мазнини по-достъпни за изгаряне. Някои изследвания показват, че периодичното гладуване може също да намали LDL холестерола („лошия“ холестерол), който е известен рисков фактор, когато става въпрос за сърдечни заболявания.

Периодичното гладуване може също да осигури редица други значителни ползи, включително подобрена когнитивна функция, превенция на рака, повишена клетъчна автофагия (отстраняване на клетъчни отпадъци) и по-ниски рискове за възпаление.
Въпреки че има много версии на периодично гладуване, най-удобен за потребителите е методът 16/8 (известен също като протокол Leangains). Този метод се върти около проста структура, в която ограничавате дневния си период на хранене до 8 часа. Например, всеки ден ядете от 13:00 до 21:00 часа, а не се храните в останалите 16 часа.

2. Хранене
Има много диети, които гарантират отслабване, но много рядко това се оказва истина, особено в дългосрочен план. Ето няколко „хака“, които да приложите без да спазвате диета и които ще ви помогнат да „хакнете“ общия резултат от диета, спорт, начин на живот:

• Елиминация на токсините. Зърнени храни, зеленчуци и дори кафе са източници на токсини, те отнемат и ефективността на мозъчната функция.
• Хранене с храни, които са нисковъглехидратни и са с полезни мазнини
• Влизане в кетоза – кетоните помагат в отслабването, а и са по-ефективен източник на енергия за вашия мозък
• Прием на МСТ масло (средноверижни триглицериди) за засилване произвеждането на кетони, има ефект на кофеин, което го прави и мощен старт на физическа тренировка
• Елиминация на глутен – глутенът е причина за възпаления и произвежда протеини, които са свързани и се откриват при пациенти с Алцхаймер, Паркинсон, множествена склероза, аутизъм и всички неврологични заболявания.
• Ограничаване на храни с хистамин – хистаминът е невротрансмитер, което означава, че изпраща съобщения между тялото и мозъка. Високите нива на хистамин причиняват главоболие, проблеми със съня и тревожност.

3. Терапия с червена светлина
Телата и мозъците ни се нуждаят от светлина, за да функционират добре. Слънцето не само ни дава важна доза витамин D, но ни помага и по редица други физиологични и емоционални начини. Нека да разгледаме малко по-отблизо дължините на светлинните вълни между 600 и 900 нанометра (nm). Как този диапазон от светлинни вълни влияе на телата ни?

Проучванията показват, че човешкото тяло реагира особено добре на червени и близки до инфрачервени дължини вълни, които варират от 600 до 900 nm. Този специфичен диапазон от светлинни вълни се абсорбира от кожата на дълбочина от около 8 до 10 милиметра, в който момент нашите митохондриални хромофори абсорбират фотоните. Това от своя страна активира редица метаболитни процеси и процеси на нервната система.
Казано по-просто, терапията с червена светлина става все по-популярна форма на биохакинг, използвана за лечение на редица състояния. Доказано е, че облекчава болката и намалява възпаления. И тъй като това е неинвазивно и нехимично лечение, не е толкова плашещо, колкото другите форми на биологично хакване.

4. Биохакване на мозъка с функционална музика
Музиката има невероятни ефекти върху мозъка, в който над 100 милиарда неврони постоянно използват електричество, за да комуникират един с друг. Ако всички си бъбрят едновременно силно, може да е трудно да се концентрирате и да се съсредоточите върху това, което трябва да свършите. Точно там идва на помощ биохакерството с музика. Мозъчната активност може да се измерва по вълнообразен модел и определя дали се чувствате нащрек, сънлив, спокоен или стресиран. Има много неща, които могат да повлияят на вашите мозъчни вълни, като активността, която извършвате в момента, колко възстановителна почивка сте имали и какво сте яли или пили.

Въпреки това, един от най-надеждните начини да промените вашите мозъчни вълни е чрез последователна звукова вълна. Аудио увлечението, форма на музикален биохак, използва бинаурални удари и тонове, за да се синхронизира с вашите мозъчни вълни и да предизвика медитативно, отпуснато състояние. Можете да получите достъп до програми, разработени специално за вашия мозък и дейностите, които искате да изпълнявате в сайта http://www.brain.fm. Можете да промените настроението и начина си на мислене, дори като просто пуснете любим плейлист и слушате, докато тренирате, готвите или пътувате до работа.

5. Биохакване на мисленето – Благодарност
Животът има огромен ефект върху настроенията ни, как се отнасяме към другите и общите ни нива на удовлетвореност също. Промяната на мисленето в определена посока всъщност не е нищо повече от практика. Необходимо е постоянно да префокусирате мозъка си, за да видите положителното във всяка ситуация, докато то не стане просто естество.
Тези инструменти за биохакерство могат да ви помогнат:

• Списък с благодарности, в който да опишете три до пет неща, за които сте благодарни. Това ще ви помага да се съсредоточите върху положителното и да разгледате всички хубави неща, които са се случили през деня.
• Направете благодарна разходка, където благодарите и изпращате положителна енергия на всяко живо същество, което видите. Ако вървите до работа или правите сутрешен джогинг, лесно можете да го включите в обичайната си рутина.
• Пишете текст с благодарност ежеседмично на някой, който ви е помогнал или който означава много за вас. Това може да бъде член на семейството, приятел или колега.

Биохакингът е начин да промените тялото, здравето и мозъка си, така че да можете да постигнете целите си и да постигнете върховно състояние на ума. Независимо дали използвате добавки, технология, както терапия с червена светлина или просто правите промени, биохакването е предназначено да ви помогне да направите трайни положителни промени.

Джани Ролистенова е бивш професионален спортист и треньор в шведския национален отбор по синхронно плуване. Понастоящем е мениджър на верига за доставки на хотели и по този начин претворява в работата си страстта си към здравословното хранене.Практикува периодично гладуване, опитен активист на осъзнатото хранене и приготвянето на храна в домашни условия. Последовател на метода OMAD (One meal a day) и кетогенното хранене.

Какво да направим когато ни е страх, изпитваме гняв или сме тъжни

Страхът, гневът и скръбта са естествени човешки реакции и те се проявяват от време на време, независимо на какво духовно ниво се намираш. Страхът и гневът са нормални реакции на стреса и тези емоции ни носят важна информация. Скръбта е признак за това, че нещо в живота ни прави нещастни. Но тези три емоции еволюират и ни мотивират да променим нещо в ситуацията, в която се намираме.

Ако обаче непрекъснато реагираме на една или друга ситуацията със страх, гняв или скръб, тези емоции могат да бъдат разрушителни. А ние ще поддържаме постоянна отрицателна енергия.

Някои форми на медитация помагат за освобождаване от тези пагубни емоции, като освобождават от мислите. Но те действат като болкоуспокояващо, което за кратко време ги заличава и после отново се връщат.

С аналитичната медитация обаче е възможно да стигнем до корена на този страх или гняв. Възможно е да открием например, че 90 процента от нашия гняв е чисто мисловна проекция. Може да открием, че гневните думи принадлежат на миналото и се натрапват в нашето настояще единствено с паметта ни. Когато мислим за тези неща, интензитета на гнева намалява и развиваме умствен имунитет, благодарение на който този гняв се проявява все по-рядко.

Аналитичната медитация е форма на мисловно изследване, при която възприемаш мислите си единствено и само като такива и се научаваш да не бъдеш прикован към тях, да не се идентифицираш с тях. В един момент човек осъзнава, че не е задължително мислите му да отговарят на абсолютната истина. В аналитичната медитация постоянно си задаваш въпроса: „Какво е реалността? Каква е тази същност, това „аз“, в което сме се вкопчили толкова отчаяно и което е източник на безкрайните ни тревоги?“ В аналитичната медитация ние размишляваме върху своята тленност и преходната природа на съществуването.

Как да практикувате аналитична медитация

1. Настанете се удобно. Може да затворите очи, може и да не ги затваряте. Ако ги оставите отворени, опитайте да омекотите погледа си и да се „вгледате“ навътре в себе си.

2. Изберете тема или събитие, което ви притеснява, или просто се концентрирайте върху мислите и чувствата си. Наблюдавайте как възникват, дайте си сметка, че са временни, не ги съдете, не се идентифицирайте с тях. Някои ще бъдат ведри и приятни, други ще са мрачни и буреносни, но постепенно всички те ще отминат. Нека се носят през съзнанието ви, както облаците по небето.

3. Сега анализирайте своите мисли и емоции:

АКО ИЗПИТВАТЕ СТРАХ. Най-ефективната реакция срещу страха е да се изправим директно пред него. Представете си най-лошото, което може да се случи, ако страхът ви се превърне в реалност. Можете ли вие и близките ви да преживеете това, което ще се случи? Възможно ли е дори да извлечете някаква полза? Какъв опит ще придобиете от случилото се? Как ще помогне на вас или на тях да израснете като личности? Ако например се тревожите за детето си, което има проблеми в училище, и се боите, че ще се случи нещо лошо, запитайте се: „Това, от което се опасявам, непременно ли ще се случи? Откъде съм толкова сигурен? Притеснението ми помага ли по някакъв начин за ситуацията? Има ли по-добър подход към нея, по-полезен начин за обмисляне на случващото се? Какво може да научи детето от това преживяване? Как може да израсне и да се развие като личност?“ Когато приемем това, от което се страхуваме, то губи властта, която има над нас. Вече не се боим и не е нужно да се борим с него, а вместо това можем да работим с него.

АКО СТЕ ГНЕВНИ. За да преодолеете гнева си, запитайте се с какво може да ви е полезен. Гневът често е следствие от разочарования и нереализирани очаквания. Запитайте се: „Какви са моите очаквания? Как мога да се освободя от тях и да приема каквото и да се случи? Мисля ли за очакванията на другите? Мога ли да призная своето участие в конфликта? Виждам ли ясно с какво съм допринесъл за ситуацията, заради която съм разгневен? Ако съм ядосан на нечии думи, мога ли да видя, че това са само думи, които вече ги няма, и като всичко останало, те също са нетрайни? Дали гневът ми е от полза за някого, и най-вече за мен?“ Може да помислите и върху това, че неконтролираният гняв обикновено води до разрушителни действия – от изричането на думи, които нараняват другите, до агресивни реакции и насилие, за които впоследствие ще съжалявате. Помислете за това, че гневът е в състояние да разруши отношенията ви с хората, с близките ви, да ви отчужди от другите, да ви ограби от душевната и умствената хармония, която заслужавате.

АКО ВИ Е ЗАВЛАДЯЛА ТЪГА. За да преодолеем тъгата, може да потърсим утеха в нещо или да се запитаме за какво имаме основание да сме благодарни. Тъгата е емоция, която е израз на нуждата ни едни от други, и болката отслабва, когато е споделена. Да, тъгата може да трае по-дълго от останалите емоции, но в крайна сметка тя също отминава. Целият живот, включително тъгата и скръбта, са преходни. В него винаги ще има възходи и спадове, всяка година, дори всеки ден. Това, върху което фокусираме вниманието си, влияе в огромна степен на настроението ни. Затова е най-добре да се фокусираме върху положителното както в своя, така и в живота на близките ни. Да се съсредоточим върху нещата, за които сме благодарни. Когато насочим вниманието си към тях, тогава ще спрем да отделяме толкова много време на скръбта си и ще се завърнем към радостта.

Откъс от „Книгата на радостта“, Далай Лама и Дезмънд Туту