Какво крият от нас упорито?

Магнитното поле на Земята обгражда нашата планета като поле на невидима сила, защитаваща живота от вредното слънчево лъчение, като отклонява заредените частици далеч.

Това поле се променя непрекъснато

Историята на нашата планета включва поне няколкостотин глобални магнитни риверсии, където на север и на юг магнитните полюси си разменят местата.

Много учени определят катастрофалните климатични промени като признак за смяна на полюсите. Но освен климатични промени е възможно да очакваме и други катаклизми с неясен характер.

Мнение

Кога би могла да бъде следващата такава промяна и как ще се отрази на живота на Земята?

Геофизиците Джон Тардуно и Винсънт Хеър от Университета в Рочестър смятат, че причината за отслабването на земното магнитно поле през последните 160 години е Южноатлантическа аномалия в магнитното поле между Зимбабве и Чили.

Магнитното напрежение в тази област е толкова слабо, че разположените над нея спътници на практика не са защитени от космическата радиация.

Източникът на Южноатлантическата аномалия е скрит в недрата на планетата, между ядрото и мантията, в района под Южна Африка.

Според двамата геофизици магнитното поле в този регион на силна аномалия ще продължава да отслабва, което предвещава смяна на магнитните полюси на планетата.

Това е безспорна научна хипотеза

и с нея са съгласни водещи геофизици и авторитетни учени. Те смятат, че събитието ще повлияе върху работоспособността на наземните и орбитални електронни системи и навигационно оборудване.

При евентуалното обръщане, магнитното поле няма да бъде поле нулево, но ще приеме по-слаба и по-сложна форма.

То може да падне до 10 на сто от днешната си сила и дори едновременно да съществуват множество „северни“ и „южни“ магнитни полюси, уверяват учените.

Това води до множество климатични промени, изригвания на вулкани, топене на арктическите ледове и пълна промяна на облика на земята.

Кога е била последната трансформация ?

Според учените последната пълна риверсия, наречена Brunches-Matuyama, настъпила преди около 780 000 години. Но дали това е точното време никой учен не се наема категорично да твърди.

В ляво е магнитното поле на Земята, което сме свикнали да виждаме. В дясно е модел на това в какво може да се превърне магнитното поле по време на обръщане. Снимка: NASA / Gary Glazmaier

Евентуалното въздействие на силна геомагнитна буря върху днешната електронна инфраструктура все още не е напълно изяснено.

Откакто са започнали измерванията на силата на магнитното поле през 1830 г., то непрекъснато отслабва, а в последните години това се случва с по-бързи темпове. Очевидно тази хипотеза не е по вкуса на голяма част от научните среди.

Самият факт, че магнитното поле на Земята в момента отслабва с 5% на всеки сто години, е довел до предположения, че то може да се обърне в рамките на следващите по-малко от 1000 години.

Темповете на отслабване в момента са в пъти по-бързи, но тези данни не се изнясят публично. А да се определи точна дата на пълна риверсия, засега за учените е трудно.

Слънцето и смяната на магнитните полюси

Една от най-мощните слънчеви бури удари Земята със скорост 2,5 милиона километра през юни 2016 година.

По време на слънчевата атака магнитният щит на планетата се е огънал и на няколко места земята се оказала без животоподържащата защита.

Изненадващо за всички наблюдавали и изследвали явлението се стига до заключението, че щитът на Земята може да бъде пробит по-лесно отколкото сме очаквали.

Тогава пробивът в магнитосферата е бил за около 2 часа, но учените докладват, че планетата е много по-уязвима пред слънчевата радиация, отколкото сме допускали досега.

по научни публикации на Джон Тардуно, Винсънт Хеър, Фил Ливърмор и Джон Маунд

НП

Спешна нужда от промяна в икономическата система

Растящото осъзнаване на опасността от изкопаемите горива представлява решаваща промяна в нашето съзнание. Но въпреки това се страхувам, че пропускаме един ключов момент. Чистата енергия наистина е важна, но научните изводи са ясни: тя няма да ни спаси от промяната на климата.

По-рано тази година медии от целия свят съобщиха, че февруари е счупил световните температурни рекорди с шокиращи стойности. Март също счупи всички рекорди. През юни екраните бяха покрити със сюрреалистични картини на наводнения в Париж, след като Сена проби бреговете си и потече по улиците. В Лондон беше наводнено метрото в центъра на Ковънт гардън. Пътищата в югоизточен Лондон се превърнаха в реки, дълбоки два метра.

Сега, когато подобни екстремни събития се случват все по-често, малцина отричат промяната на климата. Най-накрая изкристализира консенсус по един важен факт: изкопаемите горива ни убиват. Трябва да преминем към чисти източници на енергия, и трябва да го направим бързо.

Нека за момент си представим, че успеем да спрем употребата на изкопаеми горива и преминем към 100% чиста енергия. Няма спор, че това е жизненоважна стъпка в правилната посока, но дори и този идеален случай не би бил достатъчен да предотврати климатичната катастрофа.

Защо? Защото изгарянето на изкопаеми горива съставлява едва 70% от всички антропогенни емисии на парникови газове. Останалите 30% идват от различни източници.

Обезлесяването е сериозен източник, също и индустриалното земеделие, което замърсява почвите до степен те да изпускат СО2 . Тук влиза и индустриалното животновъдство, което произвежда 90 тона метан годишно и по-голямата част от антропогенния азотен оксид. Тези два газа са много по-мощни причинители на глобално затопляне от СО2. Само отглеждането на животни допринася повече за глобалното затопляне от всички автомобили, влакове, самолети и кораби в света взети заедно. Индустриалното производство на цимент, стомана и пластмаси представлява друг голям източник на парникови газове. И това не е всичко. Сметищата ни отделят огромни количества метан – 16% от общото световно количество.

В контекста на промяната на климата проблемът не е само в това каква енергия използваме, а какво правим с нея. Какво бихме правили със 100% чиста енергия? Точно каквото правим с изкопаемите горива: отсичане на още гори, строеж на нови и нови ферми за месо, развитие на индустриалното земеделие, производство на още цимент и пълнене на още сметища, като всички тези дейности ще отделят смъртоносни количества парникови газове в атмосферата. Ще правим тези неща, защото икономическата ни система изисква безкраен икономически ръст, и по никаква причина не ни е хрумнало да се усъмним в това.

Погледнете от такава гледна точка. Тези 30% парникови газове, причинявани от източници, различни от изкопаеми горива, не са статични. Всяка година те добавят все повече и повече към атмосферата. Учените изчисляват, че тропичните ни гори ще бъдат напълно унищожени до 2050г., което ще отдели въглеродна бомба с размер 200 билиона тона.

Световната почвена покривка може да бъде изтощена в рамките на само 60 години, което ще отдели допълнителни газове. Емисиите от циментната индустрия нарастват с над 9% годишно, а сметищата ни се увеличават с невероятни темпове: през 2100 ще произвеждаме 11 млн тона твърди отпадъци на ден, 3 пъти повече от сега. Използването на чиста енергия по никакъв начин няма да забави този процес.

Движението за борба с промяната на климата допусна огромна грешка. Посветихме цялото си внимание на изкопаемите горива, когато трябваше да сочим към много по-дълбока причина, а именно основния принцип на икономическата ни система. В крайна сметка ние използваме изкопаеми горива само за да задоволяваме необходимостта от ръст на БВП.

Проблемът се корени във факта, че икономическата ни система изисква неспирно увеличаващи се нива на добив, производство и потребление.

Политиците ни ни казват, че трябва да поддържаме икономически растеж от над 3% годишно – необходимият минимум, при който големите компании трупат приходи. Това означава, че на всеки 20 години ние трябва да удвояваме размера на световната икономика – да удвояваме броя на автомобилите, да удвояваме риболова, да удвояваме минния добив, сладоледите на Макдоналдс и iPad-овете. И след това да удвоим вече удвоеното количество през следващите 20 години.

По-оптимистично настроените учени твърдят, че технологичните иновации ще ни помогнат да разделим икономическия растеж от материалното производство. За жалост обаче няма доказателства, че това се случва. В световен мащаб добивът и потреблението са нараснали с 94% от 1980г. насам и продължават да растат. Актуалните изчисления сочат, че до 2040г. ще сме като минимум удвоили милите товарен и въздушен превоз – а също така и превозваните материални продукти – почти съвършено следвайки темпото на ръст на БВП.

Колкото и да е важна чистата енергия, тя няма да ни спаси от този кошмар. Но преосмислянето на икономическата ни система е възможно да го направи. Ръстът на БВП ни е представен като единственият начин да създадем един по-добър свят. Но днес имаме солидни доказателства, че той не ни прави по-щастливи, не намалява бедността и неговите странични ефекти създават какви ли не социални злини: дългове, преумора, неравенство и климатична промяна. Трябва да спрем да използваме БВП като главна мярка на прогрес, и трябва да го направим незабавно – като част от споразумението за климата, което ще бъде подписано в Мароко по-късно тази година.

Време е да насочим творческите си сили към създаване на нова икономическа система – такава, която да увеличи човешкото благоденствие, като същевременно активно намалява екологическия ни отпечатък.

Това не е невъзможна задача. Много страни вече са постигнали високи нива на човешко развитие, съчетани с ниски нива на потребление. Даниел О’Нийл от университета в Лийдс е демонстрирал, че дори свиването на материалните блага не е несъвместимо с високи нива на благоденствие.

Нашият фокус върху изкопаемите горива ни е подвел да си мислим, че стига да превключим на чиста енергия, можем да поддържаме статуквото, но това е опасно опростено предположение. Ако искаме да предотвратим задаващата се катастрофа, трябва да се изправим срещу истинската ѝ причина.

200 души с открито писмо към човечеството

В открито писмо до човечеството, публикувано във френския всекидневник Le Monde, 200 международни знаменитости, сред които Мадона, Кейт Бланшет, Пенелопе Крус, ⁠Адам Драйвър, Робърт Де Ниро, Жулиет Бинош, Джеръми Айрънс и десетки други актьори, певци, журналисти, продуценти, носители на Нобелова награда и други влиятелни личности, излязоха с апел: „Не се завръщайте към нормалното!“

В писмото се казва, че точно „нормалното“ е това, което ни е довело до ръба на тази пандемия и днес всеки от нас трябва да преразгледа „новото си нормално“, за да бъдем по-осъзнати, по-малко ориентирани към материалното и потребителското, за да сме по-здрави.

Писменото обръщение е по идея на Жулиет Бинош и Аурелиен Барау, то е адресирано до световните лидери и гражданите на света и призова всички нас да обмислим дълбоко въздействието на потребителския си начин на живот, да преосмислим навиците си и влиянието, което оказваме върху планетата с нашия начин на живот.

В посланието се казва: „Пандемията от Covid-19 е трагедия. Тази криза обаче има силата да ни покани да се изправим пред основните въпроси. „Оценката е проста: „корекциите“ вече не са достатъчни, проблемът е системен.“

Писмото призовава за нов начин на мислене, който включва радикална промяна в света, а не „връщане към нормалното“ след премахването на строгите мерки и ограниченията, наложени заради нашествието на коронавируса.

Това е призив за събуждане, се казва в писмото. Съществуването ни е поставено под риск.

„Настоящата екологична катастрофа е част от глобална криза. Вече никой не се съмнява в масовото изчезване на живота на Земята и всички показатели водят към пряка физическа и екзистенциална заплаха. За разлика от пандемията, колкото и сериозна да е, иде глобален срив, чиито последици ще бъдат несравними.“

Сред подписалите отвореното писмо са холивудските звезди Джейн Фонда, Марион Котилард и Моника Белучи, както и носителят на Нобелова награда за мир Мухамед Юнус. Авторите пледират за прекратяване на необуздания консуматорски режим и „радикална трансформация“ на икономиките, за да се спаси планетата.

„Ние вярваме, че е немислимо да се върнем към нормалното“, се казва в посланието, подписано и от Нобелови лауреати за медицина, химия и физика, заедно с други влиятелни мислители. Те наричат пандемията „трагедия“, но това е и шанс за човечеството да „проучи какво е съществено“ в нашия живот.

„Корекции не са достатъчни. Проблемът е системен“, се казва в писмото. 200-те подписали заявяват, че това е моментът нашите лидери „да оставят след себе си неустойчивата логика, която все още преобладава, и да направят задълбочен преглед на нашите цели, ценности и икономики.“

„Стремежът към консуматорство и манията за все по-висока производителност ни доведоха до отричане на ценността на самия живот: на растенията, на животните и на голям брой човешки същества. Замърсяването, изменението на климата и унищожаването на останалите ни природни зони доведоха света до преломна точка.“