Архив на категория: Здраве

Как лесно да се „хакнем“, за да удължим живота си и да сме по-здрави

Какво означава да хакнете биологията на тялото си? Концепцията се нарича биохакинг и въпреки че може да звучи като нещо нередно, всъщност става въпрос за самоусъвършенстване. И макар че може да варира от домашни опити тип „направи си сам“ до експерименти във високотехнологични лаборатории, има няколко прости начина, по които всеки от вас може да започнете да включва методите на биохакерство в ежедневието си с цел удължаване на живота и подобрение на здравето.

Какво може да подлежи на биохакерство: Списъкът може да е направо безкраен, тъй като може да бъде допълван ежедневно при наличието на нови технологии, много биохакъри, нови открития и т.н. Ще споделя една малка част от това, което аз лично съм успяла да „хакна“ в себе си:

  • Тревожност и нервност
  • Фокус / умствено представяне и продуктивност
  • Депресия
  • IBS (синдром на раздразнено черво)
  • Моят метаболизъм (от гликоген до кетони)
  • Хронични болки и възпаления
  • Безсъние
  • ПМС

Какво е биохакинг?
Да започнем с основата. Биохакирането е по същество практиката да променяме химията и физиологията си чрез наука и самостоятелно експериментиране, за да енергизираме и подобрим тялото. Това е широко определение, но е така, защото идеята за „биохакинг“ непрекъснато се развива.

Биохакването може да бъде толкова просто, колкото смяна на начина на живот и храненето, които подобряват функционирането на тялото ви. Биохакването може да бъде и екстремно, като например използването на имплантна технология и генно инженерство.Възможностите са безкрайни, но всички те са вкоренени в идеята, че можем да променим телата и мозъка си и че по този начин в крайна сметка можем да станем по-умни, по-бързи и по-добри като човешки същества.
И така, как се започва? Има ли ръководство по биохакинг за начинаещи?
Можете лесно да започнете биохакванетоо, като използвате гривни като FitBit или Apple Watch, за да проследите начина, по който тялото ви работи. Можете също така да започнете с устойчива здравословна диета. Но ако сте готови за нещо ново и нещо различно, помислете за един от тези методи от моето ръководство за биохакинг за начинаещи и вижте какви ползи ще получите:

1. Периодично гладуване
Когато говорим за гладуване, не винаги имаме предвид дълги 2-3 – дневни гладувания. За да подпомогнем „рециклирането“ на стари клетки, е достатъчно да гладуваме по 16-18 часа на ден.
Когато гладувате, увеличавате нивата на хормоните на растежа си до пет пъти повече от нормалната си скорост, което повишава скоростта на метаболизма ви. Периодичното гладуване също може да намали инсулиновата ви резистентност, което понижава кръвната ви захар и прави съхраняваните телесни мазнини по-достъпни за изгаряне. Някои изследвания показват, че периодичното гладуване може също да намали LDL холестерола („лошия“ холестерол), който е известен рисков фактор, когато става въпрос за сърдечни заболявания.

Периодичното гладуване може също да осигури редица други значителни ползи, включително подобрена когнитивна функция, превенция на рака, повишена клетъчна автофагия (отстраняване на клетъчни отпадъци) и по-ниски рискове за възпаление.
Въпреки че има много версии на периодично гладуване, най-удобен за потребителите е методът 16/8 (известен също като протокол Leangains). Този метод се върти около проста структура, в която ограничавате дневния си период на хранене до 8 часа. Например, всеки ден ядете от 13:00 до 21:00 часа, а не се храните в останалите 16 часа.


2. Хранене
Има много диети, които гарантират отслабване, но много рядко това се оказва истина, особено в дългосрочен план. Ето няколко „хака“, които да приложите без да спазвате диета и които ще ви помогнат да „хакнете“ общия резултат от диета, спорт, начин на живот:

  • Елиминация на токсините. Зърнени храни, зеленчуци и дори кафе са източници на токсини, те отнемат и ефективността на мозъчната функция.
  • Хранене с храни, които са нисковъглехидратни и са с полезни мазнини
  • Влизане в кетоза – кетоните помагат в отслабването, а и са по-ефективен източник на енергия за вашия мозък
  • Прием на МСТ масло (средноверижни триглицериди) за засилване произвеждането на кетони, има ефект на кофеин, което го прави и мощен старт на физическа тренировка
  • Елиминация на глутен – глутенът е причина за възпаления и произвежда протеини, които са свързани и се откриват при пациенти с Алцхаймер, Паркинсон, множествена склероза, аутизъм и всички неврологични заболявания.
  • Ограничаване на храни с хистамин – хистаминът е невротрансмитер, което означава, че изпраща съобщения между тялото и мозъка. Високите нива на хистамин причиняват главоболие, проблеми със съня и тревожност.

3. Терапия с червена светлина
Телата и мозъците ни се нуждаят от светлина, за да функционират добре. Слънцето не само ни дава важна доза витамин D, но ни помага и по редица други физиологични и емоционални начини. Нека да разгледаме малко по-отблизо дължините на светлинните вълни между 600 и 900 нанометра (nm). Как този диапазон от светлинни вълни влияе на телата ни?

Проучванията показват, че човешкото тяло реагира особено добре на червени и близки до инфрачервени дължини вълни, които варират от 600 до 900 nm. Този специфичен диапазон от светлинни вълни се абсорбира от кожата на дълбочина от около 8 до 10 милиметра, в който момент нашите митохондриални хромофори абсорбират фотоните. Това от своя страна активира редица метаболитни процеси и процеси на нервната система.
Казано по-просто, терапията с червена светлина става все по-популярна форма на биохакинг, използвана за лечение на редица състояния. Доказано е, че облекчава болката и намалява възпаления. И тъй като това е неинвазивно и нехимично лечение, не е толкова плашещо, колкото другите форми на биологично хакване.


4. Биохакване на мозъка с функционална музика
Музиката има невероятни ефекти върху мозъка, в който над 100 милиарда неврони постоянно използват електричество, за да комуникират един с друг. Ако всички си бъбрят едновременно силно, може да е трудно да се концентрирате и да се съсредоточите върху това, което трябва да свършите. Точно там идва на помощ биохакерството с музика. Мозъчната активност може да се измерва по вълнообразен модел и определя дали се чувствате нащрек, сънлив, спокоен или стресиран. Има много неща, които могат да повлияят на вашите мозъчни вълни, като активността, която извършвате в момента, колко възстановителна почивка сте имали и какво сте яли или пили.

Въпреки това, един от най-надеждните начини да промените вашите мозъчни вълни е чрез последователна звукова вълна. Аудио увлечението, форма на музикален биохак, използва бинаурални удари и тонове, за да се синхронизира с вашите мозъчни вълни и да предизвика медитативно, отпуснато състояние. Можете да получите достъп до програми, разработени специално за вашия мозък и дейностите, които искате да изпълнявате в сайта http://www.brain.fm. Можете да промените настроението и начина си на мислене, дори като просто пуснете любим плейлист и слушате, докато тренирате, готвите или пътувате до работа.


5. Биохакване на мисленето – Благодарност
Животът има огромен ефект върху настроенията ни, как се отнасяме към другите и общите ни нива на удовлетвореност също. Промяната на мисленето в определена посока всъщност не е нищо повече от практика. Необходимо е постоянно да префокусирате мозъка си, за да видите положителното във всяка ситуация, докато то не стане просто естество.
Тези инструменти за биохакерство могат да ви помогнат:

  • Списък с благодарности, в който да опишете три до пет неща, за които сте благодарни. Това ще ви помага да се съсредоточите върху положителното и да разгледате всички хубави неща, които са се случили през деня.
  • Направете благодарна разходка, където благодарите и изпращате положителна енергия на всяко живо същество, което видите. Ако вървите до работа или правите сутрешен джогинг, лесно можете да го включите в обичайната си рутина.
  • Пишете текст с благодарност ежеседмично на някой, който ви е помогнал или който означава много за вас. Това може да бъде член на семейството, приятел или колега.

Биохакингът е начин да промените тялото, здравето и мозъка си, така че да можете да постигнете целите си и да постигнете върховно състояние на ума. Независимо дали използвате добавки, технология, както терапия с червена светлина или просто правите промени, биохакването е предназначено да ви помогне да направите трайни положителни промени.

Джани Ролистенова е бивш професионален спортист и треньор в шведския национален отбор по синхронно плуване. Понастоящем е мениджър на верига за доставки на хотели и по този начин претворява в работата си страстта си към здравословното хранене.Практикува периодично гладуване, опитен активист на осъзнатото хранене и приготвянето на храна в домашни условия. Последовател на метода OMAD (One meal a day) и кетогенното хранене.

Ваксините – лек срещу болести или опит за убийство?

Според официалната версия – “Едрата шарка (вариола) е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. През 20 век едрата шарка поразява фатално около 300 – 500 млн. души. От 1967 г. СЗО предприема широкомащабна кампания за масова противовариолна ваксинация във всички страни със срок от 10 години. През 1980 г. на Световната здравна асамблея е обявено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е инокулация. Инокулацията вероятно е практикувана в Индия още през 1000 г. пр.н. е. Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Въпреки това обаче практиката е оспорвана от някои от древните медицински текстове. Същият метод за предпазване е използван и през 10 век в Китай, а практикуването му добива масов характер през 16 век по време на династията Мин. Инокулацията се е практикувала и на много други места по света. Ако инокулираният оживее, той може да зарази други хора. По време на престоя си в Османската империя лейди Мери Монтегю наблюдава как населението прилага инокулацията. Този процес тя описва подробно в писмата си и след завръщането си през 1718г. ентусиазирано насърчава процедурата да се прилага и в Англия.През 1796 г. селският лекар от Бъркли, Едуард Дженър открива, че имунитет срещу едра шарка може да бъде изграден, чрез ваксинация на човек с материали от лезии отделени от крави, боледуващи от шарка по кравите. Този материал бил наречен от Дженър с термина „ваксина“, от латинския корен vacca – крава. Първият ваксиниран е осемгодишният Джеймс Фипс. През месец май същата година Дженър надрасква кожата на ръката му и втрива в нея материал от гнойните мехури на младата доячка Сара Нелм, болна от шарка по кравите. След няколко дни детето заболява леко и след десетина дни започва да се оправя. Следващия месец Дженър повтаря процедурата, но този път с материал от едра шарка. Джеймс не се разболява, а Дженър стига до заключение, че е открил лек срещу едрата шарка. Скоро след това ваксинирането срещу едра шарка започва да се практикува в цял свят.”

Официалната история свършва дотук. Това, което удобно се пропуска е, че през следващите 12 години Джеймс е заразяван многократно. На 20-годишна възраст умира от туберкулоза. Дженър ползва и собственият си син като опитна мишка, който също умира от туберкулоза на 21 години. Оттогава изследователите свързват туберкулозата с ваксината срещу едра шарка. При всички положения, е трудно, поне за мислещ човек да се съгласи с твърдението, че като се вземе гной от болно животно, в която има незнайно какви вируси и бактерии и се инжектира в кръвния поток на човек, той ще бъде предпазен от някаква болест.

Дали тези често срещани практики на предаване на болестта имат връзка с чумите и епидемиите, които помитат онези страни, където ваксинацията и инокулацията се практикуват?

В началото на 1880 г. Алфред Ръсел Уолъсбритански изследовател, е привлечен в дебата относно задължителната ваксинация срещу едра шарка. Първоначално Уолъс разглежда ваксинацията като въпрос на лична свобода, но след като проучва някои от статистическите данни, той започна да поставя под съмнение ефикасността й. В последствие открива случаи, в които поддръжниците на ваксинацията са използвали съмнителна, в няколко случая напълно фалшива статистика, за да подкрепят аргументите си. Винаги подозрителен къмвластите, Уолъс заподозрял, че лекарите имат интерес да насърчават ваксинацията и се убеждава, че намаляването на честотата на едра шарка се дължи на подобряване на условията на живот,а ваксинацията води до тежки нежелани реакции, включително смърт, като смъртността при ваксинираните е по-голяма от смъртността при неваксинираните. През 1889 г. в отговор на широката обществена съпротива срещу ваксинацията, Парламентът назначава Кралска комисия, която да изготви препоръки за реформа на системата. През 1890 г. Уолъс дава показания пред Кралската комисия, която разследва противоречията. В крайна сметка комисията решава, че ваксинацията е ефективна и трябва да остане задължителна, въпреки че препоръчва подобряване на безопасността и по-малки наказания за тези, които отказват ваксинация на децата си. По-късно Уолъс публикувана „Обобщение на доказателствата, че ваксинацията не предотвратява едрата шарка, но наистина я увеличава“. В него той пише: “За да можем да проучим ефекта на всяка предполагаема причина за подобряване на здравето на общността, трябва да сравним смъртността преди и след въвеждането на предполагаемата причина за подобрение (в случая ваксинация), а също и да я сравним със смъртността от други групи болести и със всичкипричини. Сега едрата шаркамного видове треска, холера и т.н. са онова, което се нарича епидемични заболявания, които нападат големи популации на нередовни интервали с голяма тежест, докато в други моменти те са далеч по-малко фатални или по-локални.Следователно годишната смъртност варира значително. През 1796 г. повече от 4, 000 на милион са умрели от едра шарка в Лондон, докато през следващата година са били само около 800, а на следващата година (1798) над 3000. Отново през 1870 г. по-малко от 100 на милион умират от едра шарка, докато през 1871 г. са били около 300, а през 1872 г. – около 2500. По този начин цифрите се увеличават и намаляват толкова внезапно и толкова неравномерно, че като отделите само няколко години на един период и няколко на друг, можете да покажете увеличение или намаление според това, което искате да докажете.

Тази диаграма ни показва, че едрата шарка намалява през десетте години преди ваксинацията с почти същата скорост, както при десетте години след ваксинацията. Останалите инфекциозни заболявания намаляват дори повече от едрата шарка през десетте години след ваксинацията срещу едра шарка. Общата смъртност също намалява след 1800 г. по-бързо, отколкото преди 1800 г. И все пак кралските комисари декларират, че няма нищо друго освен ваксинация, за да се намали едрата шарка и, че в началото на ХІХ век няма подобрение на санитарните условия с последната част на ХVІІІ век, за да се отчете разликата. Сега, в допълнение към моя труд „Vaccination a Delusion“, аз дадох отчет за редица подобрения, засягащи здравето през този период, които са достатъчни за постигане на резултатите…. (1) Много площади и предградия от Западния край са били построени през този период и са били обитавани главно от хора от града. (2) Улиците бяха по-систематично почистени и пътищата подобрени. (3) Подаването на вода беше значително подобрено. (4) Картофите, чаят и кафето влязоха в по-обща употреба; докато по-добрите пътища позволиха да се използват повече прясно месо, зеленчуци и мляко. (5) Гробищата са образувани извън Лондон… Големият производствен град Лестър, с близо 200 000 жители, предоставя най-категоричното доказателство за безполезността на ваксинацията. Преди 1872 г. Лестър е един от най-ваксинираните градове в кралството, като броят на ваксинациите, поради алармата след епидемии, няколко пъти надвишава броя на ражданията. И все пак през 1871 г., на самия връх на ваксинационния си рекорд, Лестър е бил нападнат от епидемията с изключителна тежест, като смъртността от едрата шарка през тази година е била над 3500 на милион от населението или около 1000 на милион повече отколкото смъртността в Лондон по време на същата епидемия. Ако някога е имало тестов експеримент, това е Лестър, където почти напълно ваксинираната общност страда повече от неваксиниран и страшно несанитарен Лондон. Тази страшна смъртност унищожи вярата на Лестър във ваксинацията. Бедни и богати, работници и дори общинските власти започнаха да отказват ваксинация на децата си… Друго доказателство е дадено 1899 г. от д-р Чарлз Руата, които съобщава, че цялото мъжко население на Италия е реваксинирано при влизане в армията. На възраст под 20 години мъжете и жените си приличат по отношение на ваксинацията; след това мъжете имат огромно предимство, ако ваксинацията е от полза. И все пак, над 20 г., много повече мъже от жени умират от едра шарка, докато под 20 г. смъртността е равна, което отново показва, че ваксинацията увеличава смъртността от едра шарка!”

Д-р Чарлз Кембъл също е сред противниците на ваксинацията. Той е бил президент на Медицинската академия в Сан Антонио и член на медицинското дружество на окръг Беър. Номиниран е за Нобелова награда за медицина от щата Тексас. Като всеки истински лекар, той се е интересувал повече от откриване на причината за заболяването от едра шарка, отколкото лечението на симптомите. Д-р Кембъл кандидатства в Института на Рокфелер, за да може да продължи изследванията си върху едрата шарка, но му е отказана помощ, защото не е ваксиниращ лекар. Но въпреки това той не се отказва и продължава да проучва болестта. В книгата си “Bats, Mosquitoes and Dollars” д-р Кембъл пише следното: “Най-важното наблюдение върху медицинския аспект на това заболяване е кахексията, с която тя е неизменно свързана и която всъщност е почвата, необходима за различните й степени на вирулентност. Имам предвид скорбутната кахексия. Сред хората от по-ниските класове усвоената специфичност на хранене е най-вече поради бедността им, но и поради факта, че те се грижат малко или изобщо за присъствието на плодове и зеленчуци при храненето им. Че има съществена връзка между вариолата и скорбута, се доказва от факта, че тя е най-разпространена сред бедните или мръсни класове хора; че е по-разпространена през зимата, когато анти-скорбутиците са оскъдни и на високи цени. И накрая, че премахването на тази особеност в храненето ще смекчи вирулентността на болестта, като положително ще спомогне за предотвратяването на заболяванията от едра шарка.”

Станалият известен факт по онова време, че редица болести могат да бъдат предавани чрез комари, бълхи и други кръвосмучещи, подтиква д-р Кембъл да започне своите проучвания през 1900г. В своята книга д-р Кембълтвърди, че чрез множество експерименти е установил, че едра шарка не е заразна болест и не е заболяване, пренасяно по въздух, а се разпространява само чрез ухапване на кръвосмучещи насекоми Cimex LectulariusConorrhinus sanguisuga и други. (Ухапванията при някои хора могат да доведат до редица въздействия върху здравето, промени в кожата, вариращи от невидими и малки зачервявания до изявени мехури, кожни обриви, психологически ефекти, алергични симптоми, а многобройните ухапвания – до еритематозен обрив, уртикария, системни отравяния и др.)

По-късно проведените експерименти от д-р Джон Уотс (който по това време не е бил противник на ваксинацията) потвърждавам думите на д-р Кембъл, че след почистване на жилищата от паразитни насекоми, не се наблюдават нови случаи на едра шарка, като той описва резултатите си пред медицинското дружество на окръг Беър, щата Тексас.

Дали едрата шарка наистина се е разпространявала от ухапване на паразитни насекоми, към днешна дата е трудно да се каже, но че скорбутната кахексия е предпоставка за развитието на всякакви болести, е сигурен факт.

Още през ХVІІ в. д-р Томас Сиденхам нарича едрата шарка „най-безопасната и лека от всички болести, стига да не бъде нанесена вреда от лекар или медицинска сестра“.

Д-р Смедли от Матлок: „Това е най-безобидно заболяване, ако се лекува правилно. Лекувал съм стотици случаи без нито един смъртен случай.“

В книгата си Nature Cure: Philosophy & Practice Based on the Unity of Disease & Cure д-р Хенри Линдлахр пише: “През последните десет години лекувах всички видове сериозни остри заболявания, без да прибягвам до алопатични лекарства. В много обширна практика, през всичките тези години не съм загубил нито един случай на апендицит (и нито един от тях не е опериран), на коремен тиф, дифтерия, едра шарка, скарлатина и др., и само един случай на церебро-спинален менингит и лобарна пневмония. Тези факти могат да бъдат проверени в архивите на здравния департамент на град Чикаго. Най-голямата част от всички хронични заболявания се създава поради потискане на острото заболяване чрез отравяне с лекарства.

„Едрата шарка се счита за една от най-вирулентните инфекциозни заболявания и обикновено се смята, че хората, които са изложени, са почти неизменно нападнати, освен ако не са „защитени“ от ваксинация. Това е едно от най-изумителните преувеличения, открити в медицинската литература. Моят опит е, че много малко хора се разболяват, когато са изложени на нея. „- д-р Джон Тилден

Един от най-яростен противници на ваксинацията, който също е бил на мнение, че едрата шарка не е заразна болест (не се предава по въздуха), е д-р Родермунд. За да докаже тезата си, че здраво тяло не може да се зарази, той взема секрет от болен от едра шарка и го размазва по себе си, след което влиза в контакт с много хора, като никой от тях не се разболява. Той е бил на мнение, че именно ваксините са тези, които са довели до големите епидемии, а неправилното лечение – до голямата смъртност.

„Сега, в епидемията от 1871 г., 91,5 % от случаите, приети в болница Хайгейт, са ваксинирани, и на същото място през 1881 г. от 491 случая само 21 не са ваксинирани и това в момент, когато със сигурност не повече от 90% от лондончани бяха „защитени“; и наистина, при епидемията в Бромли, състояща се от 43 случая, всеки един от жертвите е ваксиниран и трима са повторно ваксинирани. ” Уилям Дж. Колинс, доктор на медицинските науки,1883 г.

„По време на епидемията от 1871 г., посещавайки болниците и от частната практика забелязах, че девет десети от случаите на заболели от едра шарка са ваксинирани.“ – Д-р Алинсън

Трябва да се направи трети коментар по тези класификации на Столичния съвет за убежище. Това ще се появи от докладите *, че в интерес на истината всички пациенти, болни от едра шарка в техните болници са били ваксинирани. Това е показано в дадените подробни таблици, но в резюмето всеки пациент, за който не е известно, че е ваксиниран ефективно най-малко 14 дни преди да се наблюдават симптоми на едра шарка, е включен в списък за неваксинирани. [1921]Vaccination and the State By Arnold Lupton MP.

“ Д-р Мунк заяви пред болничната комисия, че процентът на ваксинираните пациенти в лондонската болница за едра шарка се е увеличил от 40% през 1838 г. до 94,6% през 1879 г. (3-ти доклад на Royal Comm., Q. 9090) Това доказателство е дадено през 1882 г., но г-н Уилър заяви, че според докладите на болницата в Хайгейт, ваксинираните пациенти отдавна са над 90 на сто от всички и сега често са дори 94 или 95%. „- –- Алфред Ръсел Уолъс [„Vaccination a Delusion“ 1898]

„В столичната болница 1870-1872 се признава, че от 14 808 пациенти с едра шарка са били ваксинирани 11 174. “ – Mr P.A. Taylor (Vacc Inq 5, p48)“

Статистиките на болницата за едрата шарка Хайгейт показват, че през 1871 г., са били ваксинирани 91,5 на сто от техните случаи и през 1881 година, от общо 491 случая, 470, или почти 96% са били ваксинирани. Ланцет за 23 февруари 1884 г. представя фактите за епидемия в Съндърланд, където е имало само 100 случая, а 96 от тях са били ваксинирани. На 27 август 1881 г. това издание публикува отчет за епидемия в Бромли, където са възникнали 43 случая , всеки от тях е ваксиниран. Г-н Александър Уилър представи данни на Кралската комисия за ваксиниране (стр. 204 от третия доклад на Комисията), които показват, че за периода 1870-1886 г. Metropolitan Asylums Board е лекувал 53 579 случая с едра шарка, от които 41 061 са били ваксинирани, а 2858 са били поставени в класа, който те нарекоха съмнително ваксиниран.“–- Lilly Loat [Истината за ваксинацията и имунизацията, 1951]

Лийдс: „От 29 януари 1872 г. до 24 октомври 1874 г. са преминали 715 случая през болницата, подробности за които се появяват в книгата; от 715 случая има 600 „ваксинирани“ и 115 „не ваксинирани.“ –Jno. Pickering, fss, frgs [1876. The Statistics Of The Medical Officers To The Leeds Small-Pox Hospital Exposed And Refuted]

„Не съществува един-единствен факт във всички експерименти и подобрения, направени в науката, който може да подкрепи идеята за ваксинацията. Ваксинираните хора винаги ще бъдат болни, с кратък живот и изродени. “ Dr. Alexander Wilder, MD, “Vaccination: A Medical Fallacy”, editor of the New York Medical Tribune, 1879

„Нямам вяра във ваксинацията, гледам на това с най-голямо отвращение и твърдо вярвам, че тя често е средство за предаване на много мръсни и отвратителни заболявания от едно дете на друго и не е защита от едра шарка.” Dr. William Collins, MD, London, 1882

„Виждал съм проказа и сифилис, предавани чрез ваксинация. Проказата става много обичайна в Тринидад; увеличението й съвпада с ваксинацията.“ Dr. Hall Bakewell, Vaccinator General of Trinidad, 1868

“Сифилисът несъмнено е предаван чрез ваксинация.” Sir William Osier Bt., MD, FRS, FRCP

„Ракът беше практически неизвестен, докато не започна въвеждането на ваксина срещу едра шарка. Виждал съм 200 случая на рак и никога не съм виждал случай при неваксиниран човек.“ Dr. W.B. Clark, MD, Indiana, New York Times article, 1909

„Главната, ако не и единствената причина за чудовищното увеличение на рака е ваксинацията.“ Dr. Robert Bell; Vice President, International Society for Cancer Research, British Cancer Hospital, 1922

През 1905 г. във Филипините, след започването на систематичната ваксинация, налагана от правителството на САЩ, настъпва епидемия, при която смъртността на случаите варира от 25% до 50% в различни части на островите. През 1918 г. са ваксинирани 3285 376 човека, като от тях 47 379 се разболяват и 16 477 умират. През 1919 г. са ваксинирани 7 670 252 човека, от които 65 180 се разболяват, а 44 408 умират. (Д-р Уилям Кох, Факторът на оцеляване при неопластични и вирусни заболявания.)

„По време на последната значителна епидемия в началото на века бях член на Комитета по здравеопазване на Лондонския градски съвет и научих как статистически се запазва доверието във ваксинацията чрез диагностициране на всички ре-ваксинирани случаи (на едра шарка) като пустуларна екзема, вариолоид или какво ли още не – с изключение на едра шарка. “ Джордж Бърнард Шоу

„Ваксинацията причинява спонтанен аборт. Внимателна проверка показа, че 47% от жените, които са били ваксинирани през втория или третия месец от бременността, не са успели да родят нормално дете.“ – „Vaccination at Work”, The Consulting Pediatrician of Lanarkshire County Council, The Lancet (London), p.47, December 6, 1952

„Цялата ваксинална програма се основава на мащабна измама.“ Dr. Russell L. Blaylock, M.D., neurosurgeon, editorial staff of Journal of American Physicians and Surgeons

Както д-р Кембъл пише, скорбутната кахексия е почвата, необходима за развитието на едрата шарка. Едрата шарка започва с отпадналост, болки в мускулите, гадене, а вдигането на температура означава, че тялото се бори с токсините, бактериите и вирусите, от които е нападнато. Понякога тялото се освобождава от тях чрез кожата, а появата на пъпки и мехури означава, че е успяло да ги изхвърли, температурата започва да спада и в последствие мехурите изсъхват. Но при неправилно лечение на едрата шарка, което много доктори са практикували, често се е стигало до сериозни увреждания и смърт. “Лечението” е протичало чрез даване на алкохол, през устата и мускулно, включително на деца, мазане с фенол, живак и други корозивни вещества, пациентите са обезкървявани, овивани в бинтове, мръсно спално бельо, давани са им големи дози лекарства, нямали са достъп до чист въздух и вода и т.н., което е ставало причина за фаталния им край.

Въпреки твърденията, че ваксините са изкоренили или намалили повечето болести, това съвсем не е така, тъй като болестите са намалели значително (в някои случай над 99%) преди въвеждането на съответната ваксина, поради съвсем други причини. Официалните статистики често са непълни, изкривени или напълно фалшифицирани. Темата е разгледана подробно в книгата на д-р Сюзън Хъмфрис „Dissolving Illusions: Disease, Vaccines, and the Forgotten History“. Това, което намалява инфекциозните болести през годините са подобрените условия на живот – лична хигиена, санитарни условия, чист въздух и вода, спорт, добра храна. Ако детето ви живее при добри условия и се храни здравословно, дори да се разболее от коклюш, дифтерия, заушка, морбили или нещо друго, то ще успее да се пребори с тези болести. Натуралният витамин С играе съществена роля при справяне с болестите и помага на тялото да се пребори с инфекциите.

“За първичната имунологична защита са нужни левкоцити, интерферон и т-клетки работещи на много добро ниво. Установява се, че антитела не са нужни, за да има добра имунологична защита. А самите антитела се появяват когато нивото на гореспоменатите първични компоненти е на ниско ниво, а точно така се позволява на даден вирус да премине през нашите „защитни стени”. Не си мислете, че във ваксината има само по 1 тип вирус. Източниците в медицинските лаборатории предлагат богата гама от вируси и бактерии. Лаборанта взема гной от маймуна, крава, прасе или друго животно и се опитва да я „пречисти”. Но всичко е в толкова малки размери, че няма как да се случи истинско пречистване на практика. На повторна проверка се подлагат само някои проби, повечето директно се „пречистват” и влагат във ваксина. Така, човек инжектиран с ваксина срещу едно, може да се разболее от друго или просто да остане парализиран, без някой да може да даде адекватен отговор.” (от книгата ”Опасностите на имунизациите”, 1979)

Неестественият процес на ваксиниране оставя в тялото ни бавно-действащи вируси. Това във времето води до неизлечими хронични болести. Ваксините, с цялото си съдържание се вкарват директно в кръвния поток, без да минават през черния дроб! Съдържат антибиотици, вируси, бактерии и химикали. Освен това и чужди протеини от животни. Чуждо ДНК. Обикновено, с храненето ние също поемаме различни субстанции протеини, дори вредни химикали, но те винаги минават и се преработват в черния дроб.

Д-р Ветрано: “Исторически и медицински знаем, че едрата шарка е заличена от лицето на земята. Но истината е, че са спрели ваксинация срещу едра шарка, защото смъртните случаи, свързани с нея, са били повече от фактически разболелите се хора. Но измислицата се получи много удобно и навреме. А който в онези последни години развиеше едра шарка, му се казваше, че има дребна шарка, варицела!”

Истинските лекари винаги са били жертва на Медицинската инквизиция, която прави всичко възможно подобни хора да потънат в забвение или да бъдат дискредитирани по някакъв начин, тъй като намирането на трайни лекове за всяко заболяване не е в неин интерес. Освен лекарите, много общественици, политици и обикновени хора през годините са били на мнение, че едрата шарка не е заразна болест и са се опитвали да спрат задължителната ваксинация, като са твърдели, че от нея има само вреди и никакви ползи. Малка част от критиците на ваксинацията срещу едра шарка: Austin, MRCS, LRCP, Major R. F. E (vaccine critic UK)ALLINSON (1883),.DR. T. B (vaccine critic UK)Bayly, Beddow (vaccine critic UK)Beale, Morris (vaccine critic USA)Biggs (vaccine critic UK)Birch, John (vaccine critic UK)Buchwald, M.D (vaccine critic GER)Campbell MD, Dr (vaccine critic USA)Collins MD (1883), Dr (vaccine critic UK)Creighton,Dr (vaccine critic UK)Crookshank, Prof (vaccine critic UK)Deane, Dr. Tennison (vaccine critic USA)Dick, Prof (vaccine critic UK)Dole, Lionel (vaccine critic UK)Dettman, Dr Glen (vaccine critic AUS)Dudgeon, Henry Dalby (vaccine critic)Hale, Annie Riley (vaccine critic USA)Hoggan M.B., George (vaccine critic UK)Hadwen MD (vaccine critic UK)Hay, 1937, Dr. William Howard (vaccine critic USA)Higgins, Chas (vaccine critic USA)Hodge, John W (vaccine critic USA)Hume-Rothery, Mary C (vaccine critic UK)Hutton, Arthur (vaccine critic UK)Kalokerinos, M.D (vaccine critic AUS)Knaggs., H Valentine (vaccine critic UK)Keller, Dr Leander Joseph (vaccine critic UK)Leicester Anti-Vaccination LeagueLoat, Lily (vaccine critic UK)Lupton, Arnold, M.P (vaccine critic UK)Marchini, M.D., Daniel (vaccine critic UK)McBean, Eleanor (vaccine critic USA)Mendelsohn, MD (vaccine heretic USA)National Anti-Vaccination League (NAVL)Newman (1883), Professor F. W (vaccine critic)Nightingale, Michael (vaccine critic UK)Obomsawin PhD, Raymond (vaccine critic CAN)Pitcairn (1911), John (vaccine critic USA)Pearce, M.D., Dr. Charles T (vaccine critic UK)Pickering, Mr. Johh (vaccine critic UK)Rodermund, Dr (vaccine critic USA)Ruata, Carlo, M.D (vaccine critic ITALY)Schieferdecker M.D, Chr. Charles (vaccine critic GER)Sidhwa ND, Keki (vaccine critic UK)Sinclair, N.D., Ian (vaccine critic AUS)Shaw, George Bernard (vaccine critic UK)Shelton DC, Herbert (vaccine critic USA)Taylor, P.A MP (vaccine critic UK)Tebb, Dr Scott (vaccine critic UK)Tebb, William (vaccine critic UK)Tilden MD (1851-1940), John (vaccine critic USA)Trall MD (vaccine critic USA)Vetrano, Dr. Vivian Virginia (vaccine critic USA)Vaccination Liberation (vaccine critic USA)Wallace, LL.D. (1889/1898, Alfred R (vaccine critic)White, William (vaccine critic UK)Wilkinson (1883), Dr Garth (vaccine critic UK)

Ако са излъгали, че ваксината срещу едра шарка е ефективна и безопасна, за какво още лъжат?

Във филма, препоръчан от Робърт Де Ниро “Ваксиниран“ се показва как се фалшифицират и прикриват статистически данни и, че епидемията от аутизъм е пряко свързана с ваксините.

Наскоро CDC беше осъден от ICAN във федерален съд да покаже изследванията, които доказват, че ваксините, бити на децата през първите 6 месеца от живота им не предизвикват аутизъм. CDC не предостави нито едно изследване за 4 от ваксините, с което призна, че не разполага с доказателства за твърденията си, които разпространява години наред.

Интересни са и самопризнанията на топ учени относно безопасността на ваксините, на проведената наскоро среща от СЗО. Още факти, свързани с безопасността на ваксините, може да откриете тук.

Не са малко книгите, статиите, филмите, в които се твърди, че ваксинацията, освен за сериозни увреждания и смърт, е причина и за разпространението на нови болести, които в миналото са били латентни при животните. Филмът “Произходът на СПИН” разкрива как се случва това чрез ваксината срещу полиомиелит. От 1955 г. до началото на 1963 г. милиони хора по “невнимание” са били изложени на simian virus 40 (SV40) като замърсител на полиовирусни ваксини. Вирусът SV40 се открива при болни от различни видове рак, както и при болни от СПИН. Колко още опасни вируси се разпространяват чрез ваксинацията, можем само да гадаем…

ANONYMOUS BULGARIA

Имунна система и COVID-19

Хората, заразени с новия коронавирус, могат да имат силно различни преживявания.

Някои съобщават, че нямат нищо повече от симптоми на лека настинка. Други са хоспитализирани и дори умират, когато дробовете им се възпалят и се напълнят с течност.

Как един и същ вирус може да доведе до такива различни резултати?

Учените все още са объркани от новия коронавирус. Но става все по-ясно, че имунната система играе решаваща роля за това дали се възстановявате от вируса или умирате от него.

Всъщност повечето смъртни случаи свързани с коронавируса се дължат на това, че имунната система не се справя, а не толкова от щетите, причинени от самия вирус.

Когато за първи път се заразите, тялото ви стартира стандартната си вродена имунна защита, както би било за всеки вирус.

Това включва освобождаването на протеини, наречени интерферони, които пречат на способността на вируса да се размножава вътре в клетките на тялото.

Интерфероните също набират други имунни клетки, които идват и атакуват вируса, за да не го разпространяват.

В идеалния случай този първоначален отговор дава възможност на тялото бързо да овладее инфекцията, въпреки че вирусът има собствени защитни сили да притъпява или избяга от ефекта на интерферон.

Вроденият имунен отговор стои зад много от симптомите, които изпитвате, когато сте болни. Тези симптоми обикновено служат на две цели:

Едната е да предупреди тялото, че е настъпила атака.

Другата е да се опита победа над вируса като изхвърляне на микроскопичните частици чрез кашлица или диария.

„Това, което обикновено се случва е, че има период, в който вирусът се стои скрит и тялото започва да реагира на това и ние го наричаме леки симптоми“, казва Мандип Мехра, доктор по медицина в Харвардското медицинско училище и стол по съвременна сърдечно-съдова медицина в Brigham and Women Hospital.

Появява се треска. Ако вирусът се установи в дихателните пътища, развивате кашлица. Ако вирусът се установи в стомашно-чревния лигавичен тракт, ще развиете диария.

Тези много различни симптоми се появяват в зависимост

от това къде в тялото се задържа вирусът. Новият коронавирус получава навлизане в клетка, като се придържа към специфичен протеин, наречен ACE2 рецептор, който седи на повърхността на клетката.

Тези рецептори са най-обилни в белите дробове, поради което Covid-19 се счита за респираторно заболяване.

Вторият най-голям брой АСЕ2 рецептори обаче е в червата, което би могло да обясни защо много хора с коронавирус изпитват стомашни разстройства.

„Тъй като вирусът се придобива чрез капчици, ако влезе в устата ви и навлезе в орофаринкса, той има две места, където може да отиде оттам. Той може да премине в белия дроб от орофаринкса, когато дишате, или ако имате гълтателен рефлекс, той ще слезе в стомаха ви“, казва доктор Мехра.

Целта на вродената имунна защита е да овладее вируса и да му попречи да се размножи твърде широко, така че втората вълна на имунната система е да има достатъчно време, преди нещата да излязат от контрол.

Адаптивният имунен отговор се състои от вирус-специфични антитела и Т-клетки, които организмът развива, които могат да разпознаят и по-бързо да унищожат вируса.

Тези антитела също са това, което осигурява имунитет и предпазва хората от заразяване с вируса, след като вече са го имали.

В някои хора обаче вирусът ще се възпроизведе и ще се разпространи бързо, преди имунната система да започне борба с него.

Затова лекарите и медицинските сестри, които са изложени на огромни количества от вируса многократно на ден, грижещи се за пациенти, могат да имат по-тежки инфекции, дори ако са млади и здрави.

Образно казано, колкото повече има от вируса, толкова по-трудно е имунната система да управлява тялото.

Друга причина тялото да загуби контрол над вируса се крие в самата имунна система.

Най-уязвимите по време на пандемията

са хора в напреднала възраст, чиято имунна система естествено започва да намалява с възрастта и хора, които са имуносупресирани поради друго заболяване или лекарства.

Потисната имунна система може да доведе до по-слаб начален отговор на интерферон или забавен отговор на антителата, което позволява на вируса да се разпространи от клетка в клетка сравнително необезпокояван.

Да не забравяме, че вирусът е в състояние да пребивава в белите дробове, болестта може да премине към пневмония, тъй като повече клетки се заразяват и възпалят.

В този момент болестта все още може да премине в две посоки

Имунният отговор може да остане стабилен и да възвърне контрола върху вируса, в крайна сметка да го изчисти чрез активност на Т клетки и антитела.

Или имунната система може да избухне и да започне да се престрашава, избутвайки все повече и повече възпалителни протеини, наречени цитокини, в неистов опит да се премахне вируса.

Това е вторият път, който причинява значителна клетъчна смърт в белите дробове, което води до най-тежките инфекции, синдром на остър респираторен дистрес и дори смърт.

Повечето от проведените досега клинични проучвания включват лечение на тези тежки случаи, което на повърхността има смисъл. Защото искате да дадете потенциално ефективни лекарства на най-болните хора, в случай че това може да помогне за спасяването им.

Докторът предлага антивирусните лекарства да се дават по-рано, когато хората тепърва започват да се разболяват, за да им помогнат да се преборят по-ефективно с вируса. А също и да им попречат да преминат към по-късните етапи.

Според него най-важното е, че „има различни стадии на това заболяване и как прилагате лечението, и в коя фаза на заболяването то ще носи по-голяма тежест по отношение на резултатите от пациента.“

Засега най-добрата ви защита срещу вируса е да поддържате имунната си система със сън, упражнения и добро хранене и най-важното: Да миете ръцете си и да практикувате социално дистанциране, за да не се заразите на първо място.

Dana G Smith