Архив на категория: Е-Книги

Комуникация с извънземни? Възможно е!

Резюме. Проектът разглежда научните обосновки за възможностите заVсъществуване на извънземни цивилизации. Представени са проектите, по които се работи за откриване на извънземен живот и разум. Специално място е отделено на вербалната и невербална комуникация между живите същества на планетата ни.
Предложена е кратка методика за контакт с извънземни същества. Представена е галерия от 30 изображения на извънземни същества и е направен анализ на вероятните условия за живот и методите за комуникация с тези извънземни същества.

Геостратегическата ситуация и бежанските вълни–между хуманизма и агресията.

Геостратегическият контекст на проблема за бежанците, емиграцията и миграцията се разбира, обяснява и му се търсят решения твърде различно, а понякога, твърде неточно и противоречиво. Бих искал още в началото да уточня и потвърдя разбирането, което приемам за бежанец по авторитетното на „Наука и изкуство” Трето издание на „Български тълковен речник” на акад. Любомир Андрейчин и колектив, а именно, че „бежанец” е този, „който е забягнал от родното си място поради преследване, размирици, войни и др.”1. Термина „емиграция” (от лат. „emigratio”, респект. от англ., нем. и френ. „emigration”) го приемам по Второто издание на „Речник на чуждите думи в българския език” (изд. на Българската академия на науките), разбирайки го като „изселване на лице или група лица в чужда страна по политически, икономически или други причини”2, в съответствие с което приемам и термина „емигрант”. Термина „миграция”, (от лат. migratio, респект. от англ., нем. и френ. migration, по същия речник на БАН) го разбирам и приемам като „придвижване или преселване на население вътре в една страна”3, или от една в друга страна, в съответствие с което приемам и термина „мигрант”. От цитираните „възприемани терминологични същности” (за които бих помолил, доколкото е възможно, да имаме консенсус на нашата научна конференция) се вижда, че при бежанците съществен момент е принудителното забягване, поради преследване, размирици, войни и други подобни причини, докато при емиграцията и миграцията не е характерна (като наличност или като присъствие) такава принудителност. Логично е от хуманна гледна точка да се подхожда различно при гостоприемството по отношение на тези две категории хора, идващи в Европа. При Встъплението си минутите, с които разполагам, не ми дават възможност подробно да изложа вижданията и съображенията си по геостратегическата ситуация и бежанските вълни, но в тезисно-синтезиран вариант, това което бих искал да представя, в т.ч. за сборника на Фондация „Човещина” с публикациите от днешната конференция в духа на Обръщението ни за един по-хуманен свят, предшествало година и половина Декларацията на хилядолетието на ООН, както и в духа на тази Декларация, разбира се, ще откроя само някои моменти за размисъл и отношение по темата ни. В този контекст ще посоча някои мисли и разбирания и на д-р Христо Мудров, първият президент на фондацията, по повод 90-годишнината от рождението му, която щеше да навърши вчера, 21 януари, 2016г. Проблем от първостепенно значение, на който акцентува в най-новата си книга и американският нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц е „Голямото разделение. (Неравните общества и какво можем да направим за тях)”4, своеобразно продължение на някои от разбиранията и в книгите му като „Цената на неравенството” и „Война за три трилиона долара” (за Ирак, в съавторство), и който проблем рефлектира и определя в много голяма степен облика, състоянието и тенденциите при сегашната геостратегическа ситуация, е проблемът за чудовищната поляризация между бедни и богати – и като различни страни с такъв статус и характеристика на планетата Земя сега, и като различни общности – класи, прослойки и групи от хора в това отношение. Стремежът да се придвижват потоци от хора от бедните към по-богатите страни и региони е факт, който е обясним. Нашето виждане за по-благоприятен изход в това отношение е залегнало в Обръщението за един по-хуманен свят, прието от Фондация „Човещина” в началото на 1999г. „за създаване на гражданско общество, в което да има повече разум и социална справедливост”, „войните да останат в музея на историята”5 и което общество се опитахме да обосновем и защитим отново на предишния научен форум на фондацията, отразен в книгата и „За по-разумен свят” (С., 2015г.). А д-р Хр.Мудров, първият президент на Фондацията, подкрепяйки „Обръщението” с позицията си „За хуманно общество” (пак там, с. 241-243) заявява: „алчността руши природата, трупа въоръжения, разпалва … войни, ражда бедност и пренасищане, тласка човечеството към гибел”. Благоприятно обстоятелство и основа със стратегическо значение, в хуманно отношение, е Декларацията на Хилядолетието на Обединените нации, приета от 6-8 септември 2000г. на Генералната Асамблея на ООН в Ню Йорк, в която декларация се казва: „Ние ще положим всички усилия, за да освободим нашите сънародници, мъже, жени и деца, от унизителните и нечовешки условия на крайната бедност”6. ООН в това отношение би следвало да допринася със своите възможности като планетарна организация значително повече.

Отвъд свободата и достойнството

Опитвайки се да разрешим ужасяващите проблеми, пред които се изправяме в днешния свят, естествено се обръщаме към нещата, които познаваме най-добре. Играем от позицията на силата, а нашата сила са науката и технологията. За да ограничим експлозията в нарастването на населението, търсим по-добри методи за контрол на раждаемостта. Заплашени от ядрен апокалипсис, изграждаме по-големи възпиращи сили и антиракетни системи. Опитваме се да предотвратим световния глад с нови храни и по-добри начини за тяхното отглеждане. Надяваме се, че подобрените санитарни условия и медицина ще контролират болестите, по-добрите жилищни условия и транспорт ще решат проблемите на гетата, а новите начини за редуциране или отърваване от отпадъците ще спрат замърсяването на околната среда. Можем да посочим забележителни постижения във всички тези области и не е учудващо, че трябва да се опитаме да ги разширяваме. Нещата обаче все повече и повече се влошават и е доста обезсърчително да установиш, че самата технология не е наред. Санитарните грижи и медицината са направили проблемите на населението още по-остри, войната е станала още поужасяваща с изобретяването на ядрените оръжия, а охолното търсене на щастие до голяма степен е отговорно за замърсяването. Както каза Дарлингтън: „Всеки нов източник, чрез който човекът увеличава властта си на земята, е бил използван за ограничаване на перспективите на неговите наследници. Целият му прогрес е бил и е за сметка на вредата за неговата среда, която той не може да поправи и не може да предвиди.“

Независимо дали е могъл да предвиди вредата, човекът трябва да я възстанови или всичко е загубено. И той може да направи това, ако осъзнае и признае природата на трудността. Приложението единствено на физическата и биологичната науки няма да реши проблемите ни, защото решенията лежат в друга област. По-добрите контрацептивни средства ще контролират ръста на населението само ако хората ги използват. Новите оръжия ще пуснат в ход нови защити и обратно, но ядрената катастрофа може да се предотврати само ако условията, при които нациите воюват, могат да бъдат променени. Нови методи в селското стопанство и медицината няма да помогнат, ако не се практикуват, а жилищните условия са въпрос не само на сгради и градове, а на това, как хората живеят. Стълпяването може да се коригира само като се накарат хората да не се тъпчат на едно място и околната среда ще продължи да се влошава, докато не се изоставят замърсяващите способи.

Накратко, ние трябва да осъществим огромни промени в човешкото поведение и не можем да ги направим само с помощта на физиката или биологията, независимо колко усилено се опитваме. (А съществуват и други проблеми, като кризата в образователната ни система и отчуждението и бунтът на младите, за които физическите и биологичните технологии са толкова очевидно нерелевантни, че никога не са били прилагани.) Не е достатъчно да се „използва технологията с по-дълбоко разбиране на човешките въпроси“ или „да посвещаваме технологията на духовните потребности на човека“, или „да насърчаваме технолозите да се обърнат към човешките проблеми“. Такива изрази съдържат в себе си идеята, че там, където започва човешкото поведение, свършва технологията и че трябва да продължаваме така, както сме правили в миналото с онова, което сме научили от личен опит, от колекциите на отделните късове личен опит, наречени история, или с дестилацията на опита, намираща се в народната мъдрост и практическите всеизвестни истини. Те са на наше разположение от векове и всичко, което имаме насреща им, е състоянието на света днес.

Това, от което се нуждаем, е технология на поведението. Бихме могли да разрешим проблемите си достатъчно бързо, ако можем да нагодим растежа на световното население точно толкова прецизно, колкото определяме курса на космическата ракета, или да подобрим селското стопанство и промишлеността с известна част от увереността, с която ускоряваме високоенергийните частици, или да се придвижим към мирен свят с нещо като стабилния прогрес, с който физиката се е приближила до абсолютната нула (макар че и двете остават сравнително доста далеч). Липсва ни обаче поведенческа технология, сравнима по мощ и прецизност с физическата или биологичната технология, и онези, които не смятат самата възможност за смехотворна, е по-вероятно да се уплашат от нея, отколкото да бъдат насърчени. Ето колко далеч сме от „разбирането на човешките въпроси“ в смисъла, в който физиката и биологията разбират своите области, и колко далеч сме от предотвратяването на катастрофата, към която светът, изглежда, неумолимо се движи.