Феноменът „Ванга“

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето.

Детски години

Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

Слепота

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Пророчица

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.

На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич

Предсказания

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001^[. Тези предсказания изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“

Отношения с властите

Ванга се сближава с дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, която увлечена от окултното, поддържа контакти с Ванга от началото на 70-те години на миналия век. Оттам насетне, Ванга се ползва с протекцията на комунистическите власти. С нарастването на славата ѝ, редица чуждестранни и български политици започват да посещават Ванга. С нея са работили служители на Държавна сигурност, като не е изключено тя да е била манипулирана чрез техни внушения, които по-късно е предавала на посещаващите я политици

Виждане на православните и евангелски богослови

Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи с окултизъм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата ѝ в преражданетопротиворечат на християнството.^[ Богословите на Българската православна църква смятат, че в момент на виденията си и „предсказанията“, Ванга бива обладана от зъл дух и е подчинена на неговата воля. Подобна позиция заема и Руската православна църква

Проведени изследвания на феномена Ванга

През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология (основан и ръководен от проф. Георги Лозанов) е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори. Освен това, според авторите остава отворен и въпроса какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне, авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване.

Руски документален филм относно Ванга от 2006 година с превод на български език. Филмът е сравнително добър, но не и перфектен – този факт е известен. Въпреки несъвършенството си, филмът притежава известна стойност на сравнително достоверен информационен източник за личноста и живота на Ванга.

10 от най-честите симптоми на съвременното робство

Определението за „роб“ днес не е толкова ясно, колкото в миналото, когато робите са били в окови и са ги заставяли с камшици да вършат тежка работа. Затова е важно да посочим различните начини, чрез които се проявява робството в днешното човечество. Предлагаме десет знака, които показват, че може би сте един от съвременните роби:

Вероятно сте роб, ако…

1. Мразите звука от будилника си. Ако сутрин не се събуждате с трепетното чувство, че сте жив и ви предстои нов вълнуващ ден, може би живеете под милостта на други хора. Всъщност, ако трябва да се събуждате по едно и също време всеки ден, вероятно сте нечий роб.

2. Принуден сте да плащате за каузи, които дълбоко ви отвращават. Ако сте миролюбив човек, но ви карат да плащате за войни, водени във ваше име, може би сте роб. Също така, ако ви принуждават да плащате за благосъстоянието на разни корпорации и фалирали институции и банки, а в същото време едва свързвате двата края, определено сте един от робите.

3. Очаквате някой друг да се грижи за вас. Ако не самите вие, а друг се грижи за вас, твърде вероятно сте му задължен по безброй начини. Внимавайте – обикновено вие ставате роб тогава, когато ви подлъгват да искате от държавните власти нещо различно от индивидуална свобода.

4. Очакват от вас да спазвате закони, които не се отнасят за господарите. Ако даден закон се отнася само за вас и други от „низшето съсловие“, докато „господарите“ могат да правят безнаказано каквото си искат, очевидно сте роб на една несправедлива система.

5. Смятате, че управлението на тълпата е по-добро от личната свобода: ако вярвате, че управлението на мнозинството е за предпочитане пред свободната воля, най-вероятно сте роб. Махатма Ганди казва: „Дори само един да защитава истината, истината си е истина.“

6. Заклеймявате вярата на другите. Ако ви учат да мразите системата от вярвания на други, които не са ви направили нищо лошо, това означава, че умът ви е изцяло окован с вериги от вашите господари.

7. Вярвате, че хората трябва да отиват в затвора, защото са консумирали даден продукт. В случай, че за вас е допустимо да лишават от свобода хора, задето са употребявали някакъв продукт у дома си, може би вие сте от онези, които дори се наслаждават на робството си. (Бел. Стопанина: Под „продукт“ тук може да се разбира например марихуана, а вероятно авторите имат предвид и тенденцията на държавните власти в САЩ да арестуват хора, които си отглеждат сами храната: прясно мляко, яйца и т.н.)

8. Седите в задръствания по улиците повече от час на ден. Ако губите над 360 часа/годишно (10800 часа за една 30-годишна кариера; това са 450 дни), за да пътувате от и до работа, която презирате, значи времето и животът ви принадлежат на някой друг.

9. Заставят ви да носите униформа. Ако ви задължават да се обличате според чужди предпочитания, това важи дори за костюма и вратовръзката, вие сте клоун в някакво шоу, който е готов на всичко, за да впечатлява другите в името на ежедневната дажба хляб.

10. Гледате телевизия над 20 часа в седмицата. Ако умът ви е прикован към светещата кутия във всекидневната в продължение на 1040 часа през годината (това са 43 дни), тогава заложбите ви за неограничено творчество са безнадеждно оковани в доживотно безумие.

За разлика от това в миналото, съвременното робство е съвсем доброволно. Робите сами произвеждат и купуват стоките, които ги заробват все повече. Те сами си търсят работа с все по-нечовешки условия и я получават, ако докажат, че са дресирани и могат да изпълняват заповеди. Те сами избират господарите, на които трябва да служат, за да може тази система да съществува. Самите те не осъзнават, че са роби или не искат да го разберат. Най-големият кошмар за тях е да излязат от системата и да няма кой да управлява техния живот.

Източник: Activist Post

Най-бедният президент в историята живеел с военна пенсия

Едва ли има човек, който да не знае кой е Че Гевара. Много по-малко са тези, които знаят кой е африканският Че, за когото се смята, че е бил най-бедният президент в историята.

Африканският Че- това е Томас Исидор Ноел Санкара, президент на Буркина Фасо от 1983 до 1987 г., когато е свален с преврат и убит.

След смъртта му се оказва, че всичко ценно което той притежава се свежда до старичко „Пежо“, купено още преди да заеме президентския пост, хладилник с неработеща камера, три китари и колело.

Санкара живее с военната си пенсия от 445 долара на месец, а заплата си от 2000 долара дарява на сираци.

Едно от първите му действия като президент е да смени старото име на страната си с Буркина-Фасо, което на местните диалекти означава „страна на честните хора“.

Провежда мащабни реформи за изкореняване на глада, създаване на система за безплатно образование и здравеопазване, изкореняване на епидемиите, възстановяване на горите на фона на настъпващата пустиня (по негово време на границата със Сахара са посадени над 10 млн. дървета).

Санкара забранява да сложат климатик в кабинета му, защото „е срамно пред хората, за които такъв разкош е недостъпен“.

За разлика от повечето лидери на Черния континент той категорично забранява да се слагат негови портрети в училищата, публичните сгради и по площадите, с обяснението, че „такива като мен са седем милиона“.

Целият автомобилен парк на правителството от Мерцедеси е продаден и заменен с Рено 5- най-евтината кола по това време.

Заплатите на чиновниците са орязани, забранено им е да ползват личен шофьор и да летят в първа класа на държавни разноски. Скъпите западни костюми са заменени с местните памучни туники. На нова година чиновниците били длъжни да правят вноска със социалните фондове.

За нарушение на правилата на Санкара се наложило да уволни половината правителство и да ги прати в колективните ферми, където „ще носят по-голяма полза за обществото“.

След три години на власт, Световната банка отчита, че на практика Буркина Фасо е страна без корупция.

Разбира се- всеки има своите врагове. Сред тези на Санкара били племенните вождове, чиито привилегии (данъци и безплатен труд от селяните) били отнети. Смята се, че в преврата бил замесен и либерийският диктатор Чарлз Тейлър. През 1987 г. Санкара и 12 от неговите сподвижници са убити при преврат, ръководен от Блез Компаоре- тогава министър на правосъдието.

След смяната на властта първият президентски акт на Компаоре е да си купи личен самолет „Боинг“ с парите, предназначени от Санкара за облагородяване на един от районите на страната.