Емпатичният мозък: силата на връзката между хората

Емпатичният мозък ни кара да осъзнаваме емоциите и нуждите на хората около нас. Той е еволюционният резултат от нашата социализация, връзката, която ни свързва с другите, за да можем да живеем в хармония. Това осъзнаване ни позволява да разрешаваме конфликти и да гарантираме оцеляването си.

Емпатията е (или трябва да бъде) способността, която гарантира нашето благополучие

Казваме „трябва да бъде“ по много конкретна причина. Повечето от нас знаят, че емпатията не гарантира хуманни действия. Хората са в състояние да интуират и четат емоциите на други хора и това е наистина чудесно. Можем да кажем кой страда, кой се страхува, тревожи, негодува… Поставянето в обувките на някой друг обаче не води непременно до следващата стъпка. Ние невинаги се опитваме да помогнем.

Така, както известният невролог Християн Кийсърс (от Холандския институт за невронауки) обяснява, все още не знаем много за това, което наричаме емпатичен мозък. След откриването на огледалните неврони в края на 90-те повярвахме за миг, че хората са стигнали нов етап на еволюцията. Въпреки това, поведението ни продължава да бъде доста индивидуално. Емпатията ни кара да се свързваме с другите и да чувстваме емоциите им като свои собствени. Това ни дава извънредна сила и ние знаем това.

Независимо от това обаче ние не използваме пълния потенциал на тази сила. Както някои учени посочват, липсва истински ангажимент към съпричастността. Не е достатъчно да го почувствате, трябва да го използвате. Нека да разгледаме по-отблизо тази идея.

Емпатичният мозък и неговата цел

Хосе Ортега и Гасет казва: „Без други хора, без „другия“, човешките същества няма да могат съществуват, нито пък да разберат концепцията за обществото. Когато общува, човек се поставя на мястото на събеседника си, но същевременно е неговата противоположност. Тази идея, която изглежда като игра на думи, създава реалност, която надхвърля философията. Това е понятие, което обхваща и психологията, и неврологията.

Огледалните неврони, точно както казва д-р Кейзърс, представляват нашата идея за цивилизация. Те правят възможно осъзнаването на другия, този друг човек, който наблюдавам и имитирам. Този друг човек, в който виждам отражение на себе си. Емпатичният мозък ни позволява не само да разберем гледната точка на човека пред нас. Също така ни помага да предвидим намеренията или нуждите му. Това е така, защото виждаме себе си отразени в другите. За нашите мозъци „другите“ са продължение на самите нас.

Може би се питате каква е истинската цел на съпричастността. Не съществува категоричен отговор на този въпрос. Знаем, че съпричастността е способността, която ни позволява да се свързваме с други хора по един важен начин. Въпреки това според някои поведенчески невролози целта на емпатията невинаги е благополучието на другите. Човешките същества невинаги се стремят да помагат или да предприемат хуманни действия. Това е така, защото емпатията не е синоним на съчувствие, и често се дължи на различни интереси.

Умението ни да виждаме нещата от гледна точка на другите е толкова огромна сила. Да виждаш света през очите на другите хора е мощно оръжие. Това означава, че можете да създадете много подробни мисловни карти, които винаги да ви подсказват, че човекът до вас например има лоши намерения. Нещо повече, дори можем да предвиждаме реакциите на други хора. Можем да използваме слабите им страни в наша полза и да манипулираме хората. Ние имаме способността да си играем с емоциите на другите, за да постигнем целите си.

Насърчаване на развитието на емпатията

Д-р Вилаянур Рамачандран ни напомня, че огледалните неврони означават, че нашият вид е направил невероятен генетичен скок. Вярно е, и животните имат емпатични способности, но въпреки това при хората тези специализирани клетки са осъществили невероятен напредък. Те предпочитат генезиса на културата, обществото и цивилизацията.

Нашето съзнание расте, нашите мисли стават по-абстрактни, а начинът, по който се свързваме един с друг става по-сложен. Жестоко и насилствено понякога, да, но също така и много по-човешки. Ориентирани сме към насърчаване на благосъстоянието, реда и равновесието. Емпатичният мозък е същността на нашите социални взаимоотношения и нашето учене. Тя ни позволява да се движим в подходящата посока, малко по малко.

Както посочихме по-горе, емпатията невинаги означава действие. Всеки човек показва различни нива на съпричастност. Огледалните неврони не работят еднакво при хората. Всичко зависи от социалните взаимодействия и способността за решаване на проблеми, от това колко добре се разбирате с другите. Всъщност според някои учени огледалните неврони се развиват и така силата им ще напредва с всяко поколение.

Кой знае, може би някой ден тези неврони ще ни помогнат да постигнем истински мир. Може би те ще ни помогнат да създадем едно по-хармонично, балансирано и уважаващо общество.

Огледалните неврони са доказателството, че науката и хуманитарните науки са свързани, а не от отделни, както до скоро бе общоприето. Неврохирургът Вилаянур Рамачандран очертава увлекателно функциите на огледалните неврони. Открити съвсем неотдавна, тези неврони ни позволяват да заучаваме сложни социални поведения, някои от които формират основите на човешката цивилизация, каквато я познаваме.

Биомимикрия или как да създадем по-устойчив свят учейки се от природата

Опитът на многото видове и различни организми, обитаващи тази планета, е впечатляващо по-дълъг и богат от нашия. Милиони, дори милиарди години те са се развивали и адаптирали, за да оцеляват и процъфтяват в постоянно променящите се условия на средата, именно те са експертите в създаването на устойчив свят.

И когато се вгледаме по-внимателно в процесите и принципите, на които се подчинява чудото наречено живот, когато наблюдаваме и изследваме отделни видове, популации, организми, растения, гъби, бактерии и огромното разнообразие от проявления на живота, когато осъзнаваме взаимосвързаността им, си даваме сметка, че вероятно има какво да учим от тази толкова впечатляваща цялостна еднинна система.

Разбираме колко слабо я познаваме все още и че едва сега започваме да имаме проблясъци за това как работи, какво представлява и че може би сме забравили, че и ние сме част от нея. И дали, вместо да се “борим” с природата и да я “овладяваме”, не е време да погледнем на нея като на мъдър учител, по един нов забравен стар начин.

“Може би най-добрите идеи не са нашите, може би те отдавна са измислени”. Дали животът на тази планета, с богатия си дъгогодишен опит тук, ще се окаже необятен извор на отговори и решения за най-наболелите и спешни въпроси, които стоят пред нашия толкова млад вид. Как да живеем в симбиоза с живота, вместо да го поставяме, а по този начин и човешкия вид, на ръба на изчезването, как да сме по-гъвкави и адаптирани в бързо променящия се свят на климатични промени и най-важното можем ли да подражаваме на гения на природата и да проявим мъдростта да се погрижим за идните поколения като оставим след себе си място, което благоприятства живота?

Тези и много други въпроси са дали повод науката да поеме в една различна посока. Биомимикрията, е сравнително нова парадигма, която обръща поглед към природния свят в търсенето на отговори и решения, идеи за иновации и устойчив дизайн. Учени, архитекти, дезайнери, изследователи на материята и всички онези хора, които създават човешкия свят, започват да черпят прозрения и вдъхновение от натрупания хилядолетен опит на живота на тази планета. Стига да се огледаме наоколо,той е готов щедро да ни предостави своите дарове.

Видеото е с български субтитри.

Биомимикрия, практиката на дълбоко вглеждане в природата в търсене на инженерни, дизайнерски и други решения, е вдъхновението за този филм. Филм, който предлага разтърсваща визия за създаването на един по-устойчив свят. В него e показано, как имитирайки природата можем да разрешим някои от най-неотложните проблеми, от намаляването на въглеродните емисии до пестенето на водата.

Феноменът „Ванга“

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето.

Детски години

Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

Слепота

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Пророчица

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.

На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич

Предсказания

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001^[. Тези предсказания изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“

Отношения с властите

Ванга се сближава с дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, която увлечена от окултното, поддържа контакти с Ванга от началото на 70-те години на миналия век. Оттам насетне, Ванга се ползва с протекцията на комунистическите власти. С нарастването на славата ѝ, редица чуждестранни и български политици започват да посещават Ванга. С нея са работили служители на Държавна сигурност, като не е изключено тя да е била манипулирана чрез техни внушения, които по-късно е предавала на посещаващите я политици

Виждане на православните и евангелски богослови

Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи с окултизъм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата ѝ в преражданетопротиворечат на християнството.^[ Богословите на Българската православна църква смятат, че в момент на виденията си и „предсказанията“, Ванга бива обладана от зъл дух и е подчинена на неговата воля. Подобна позиция заема и Руската православна църква

Проведени изследвания на феномена Ванга

През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология (основан и ръководен от проф. Георги Лозанов) е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори. Освен това, според авторите остава отворен и въпроса какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне, авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване.

Руски документален филм относно Ванга от 2006 година с превод на български език. Филмът е сравнително добър, но не и перфектен – този факт е известен. Въпреки несъвършенството си, филмът притежава известна стойност на сравнително достоверен информационен източник за личноста и живота на Ванга.