Понякога е по-разумно да си неразумен

Проф. Вислав Лукашевски е един от водещите социални психолози в Полша и автор на много книги. Той вярва, че хората са добри и могат да се развиват, и обича да обяснява, че използването на думата „глупост“ не е признак за интелект.

Вярвам, че човек може да се промени. Човек може да работи върху промяната си, но първо трябва да се научи как. Има едно общоприето вярване, че за да се промениш, е достатъчно да се стегнеш малко и да събудиш вътрешната си мотивация. Но не това е пътят. За да се промениш е нужно да смениш територията, психологическото поле, в което функционираш, защото това поле е източникът на всички неприятни привички и навици, които работят автоматично. Карл Маркс е бил прав, като е казал, че ако промениш света на човек и той ще се промени. Но първо трябва да промениш света.

Ако вярваме в неизменното, оставаме слепи за всичко, което му противоречи. Всеки сигнал за промяна е силно обезпокояващ, защото върви срещу очакванията ни. Зад това убеждение неизбежно започваме да затваряме умовете и сърцата си и да блокираме постъпващата енергия и информация. Превръщаме се във фин филтър, през който пропускаме само това, което ни устройва, и оставаме слепи за всичко, което може да е в противоречите с него.

Като резултат, много бързо развиваме убеждението, че сме много здраво стъпили на земята – нещата са такива, каквито са, както винаги са били, и както винаги ще бъдат. Нищо, че живеем в свят, който Зигмунд Бауман нарече „течен модернизъм“.

Тези, които наричам „защитниците на вярата“ са на практика обречени на това отношение. Те ревностно вярват в убежденията си. Те постоянно са нащрек. Но всъщност са непоследователни. Защото тези защитници на неизменното всъщност желаят да върнат миналото, а фактът, че искаш да върнеш миналото, означава, че искаш нещо спешно да се промени.

Противно на вярванията, редът не съдържа в себе си разум. Всяка подредена структура престава да генерира нови идеи. Става стерилна, макар да е практична. Липсва й дори капка лудост. Има неща, които са незаменими – човек има нужда от движение, от борба, от импулс…

Основата на разума е разнообразието, не еднаквостта. Със сигурност не и реда. Хората, които си въобразяват че разумността е в прецизната подредба, грешат.

Популярното мислене, че разумен е този, който е образован и красноречив, е крайно опростяване. Не вярвам, че съществува библиотека, в която можеш да си набавиш разум, в случай, че го търсиш само в библиотеките. Няма да събереш разумност и ако ограничаваш себе си само до събиране на информация. Дори и да е в огромно количество и с изключително високо качество.

Есенцията на разума се крие в това, което наричам социализация на личността, тя се крие във връзката с другите хора, в диалога.

Дори човек да говори на себе си – нещо, което си струва да правите – ще възникнат различни гледни точки, ще започне диалог, често пъти доста бурен диалог. Не бива да забравяме, че всеки от нас има повече от едно Аз, и всяко едно от тях има нещо различно да каже. Разбира се, това е съвсем първичната форма на диалог.

Не се лъжете, робството все още съществува. Съвсем скоро слушах група наистина богати хора да се състезават кой плащал на украинската си прислужница най-малко.

Разумността е страничен продукт на разнообразието от човешката дейност. Тя не е резултат на акт на волята, затова определяна сама за себе си, тя няма да стигне далеч. Основното нещо е, въпросът за печалбата във времето. В течение на кратък период от време, най-голямата отплата винаги идва от егоистични действия – тук мога да спечеля пари, ще направя някои изкусни маневри, ще получа своето, какво ми пука за останалите?

Този начин е ефективен, но не е разумен. Когато погледнем дългосрочната перспектива, се оказва, че машинациите и егоистичните действия са ни довели до социален колапс. Макар и икономически да ни изглежда печелившо, в един момент всичко започва да се разпада. Струва ми се, че изчезването на категорията „всеобщ интерес“, „всеобщо благо“ е главната слабост на нашето общество. Разумът не ни помага особено.

Мисля, че в този начин на мислене има твърде много грешки. Това убеждение, че ако дам на един нещо, някой друг губи. Това е идеята за живота като игра с нулев резултат – когато един печели, друг губи. Но това не е така. Можете да дадете на детето си и едновременно с това да дадете на детето на някой друг. И нищо лошо няма да се случи.

Веднъж в парка наблюдавах прекрасна сцена. На една пейка седеше кърмеща майка, а на съседната – майка с бебе в количка. В момента, в който детето видя гърдите й то протегна ръчички, при което кърмещата майка каза: „Дай го насам“, и го сложи на другата си гърда. Можеше да си каже: „Няма да му дам, защото така ще лиша моето дете“. А това не е така. Останал съм с впечатлението, че този вид разсъждения са просто алиби за егоизма.

Една от основите на разумността е убеждението, че си приличаме. От няколко хиляди години четем в Библията историята на Яков, или пък епоса за Гилгамеш, и всички разбираме за какво става въпрос. Когато дъждовна капка падне на носа ни, се чувстваме по подобен начин. Това е основата.

Ние сме вманиачено концентрирани върху разликите помежду ни. Съвсем автоматично рисуваме контрасти, но не сме научени да търсим приликите.

Съвсем прост пример: попитахме част от хората какви са според тях приликите между тях и Сталин. „Никакви“, отговори всеки един от тях. След което ги попитахме какви са приликите между тях и Майка Тереза, мнозинството отговори същото. След което им зададохме провокативния въпрос: „Какви са приликите между теб и един облак?“. Хората ме гледаха с поглед: „Тоя е ненормален“. Всъщност, и облаците и хората са направени предимно от вода.

Обикновено игнорираме този важен факт: хората са почти еднакви.

Вегетарианците много по-рядко дехуманизират другите. Защото ние сме подобни не само на другите хора, но също и на животните. Но като цяло имаме голям проблем с животинската част от себе си. Отказът да приемем животинското в себе си е универсален, защото, оказва се, мисълта за тази час от нас събужда екзистенциален страх. Когато на човек му бива спомената животинската му природа, той започва да се страхува от смъртта и самотата. Животинската ни страна се възприема само като нещо обидно.

А това дали някой има добра връзка с животните често говори за способностите му за съпричастие. Защото ние сме подобни не само на другите хора, но и на много други елементи в природата. Може да изглежда преувеличено, или пък сантиментално, но това е много ценна гледна точка към живота. Будистите са близо до това светоусещане, те възприемат единството във вселената. Това е пример, който си струва да се следва. Източната философия, е малко пасивна, но това е по-добре от нищо.

Желанието да промениш света е съществена характеристика на живия човек – желанието да имаш ефект върху обкръжението си. Но да си съсредоточен изцяло върху това, което можеш да направиш за себе си, е ограничаващо. Хубаво е да изследваш това, което би могло да бъде добро за всички.

В различните места по света е различно, но като цяло хората са убедени, че Другият е лош. Веднъж във Вроцлав проведох експеримент. Спирах минувачите и ги питах, според тях какъв процент от хората около нас – а около нас имаше тълпа – са мили, отзивчиви, добри, честни и т.н. Според тези минувачи, 80% от хората на улицата са егоисти, нечестни, незаслужаващи доверие. Като цяло – лоши. Тези резултати бяха повторени от още много експерименти.

Например, учителите твърдят, че лошите ученици са четири пъти повече от добрите. Струва ми се, че това е една от бариерите към разумните отношения с другите.

Да не се оставяш да те заблудят е умно, но не е разумно. Моят дядо беше разумен човек, с голям жизнен опит. Той вярваше, че на децата не бива да се дават пари, защото се разглезват. Те трябва да си ги заслужат. Така че играеше на карти с нас за пари. И губеше. Това беше разумно, защото той беше страхотен картоиграч. Но по този начин той оформи у нас убеждението, че трябва да сме изобретателни. Макар да мамеше.

Като цяло ние непрекъснато заблуждаваме себе си, като променяме спомените си. Мразя да чета биографии, защото не им вярвам. Те са смесица от истина и измислица. Всички си имаме различно лице за всяка ситуация и това е резултат от нуждата от приспособяване към другите.

Разумно е да си свързан с реалността. Разумно е да знаеш, че имаш ефект върху обкръжението си, но не всичко зависи от теб. Има си различни обстоятелства. В едни човек подхожда честно и открито, но в други не може.

Подчинението не е разумно нещо. Също както и анархията не е разумно нещо. Когато се чудим кое е разумно, трябва да използваме една позабравена дума: надеждност. Да може да се разчита на някой има много общо с решението дали да се свържеш с този човек.

Разумността причинява страдание. Защото тя започва с желанието да обединиш противоречията. Освен това има риск често да оставаш неразбран. В този смисъл, да си разумен, понякога изисква мазохистична жилка.

Животът без глупост би бил не само невъзможен, но и вреден. Не мога да си представя как живот, който постоянно върви по мед и масло, може да е удовлетворяващ. Това би било скучно. А и трябва да запазиш някаква разумност и за себе си, не можеш постоянно да я изливаш върху света около себе си.

Не обичам думата „глупав“ и „глупост“. Тя е двусмислена. Предпочитам по-деликатната форма „неразумен“.

Аз съм доста щастлив с някои от неразумните неща, които съм правил в живота си. Може би не щастлив, но със сигурност не съжалявам за тях. Правил съм и доста неразумни неща, за които съжалявам, дори се срамувам.

Освен това много разумни неща можеш да постигнеш, ако ги свършиш по неразумен начин.

Има изследване, което показа, че ако помолиш хората да се държат разумно, те точно така и ще се държат. Във всеки случай – много по-разумно от останалите, което всъщност показва, че имаме потенциала и способностите да правим това всеки ден. Но обстоятелствата, в които живеем някак си не ни провокират да го правим.

Има смисъл да се опитваме да бъдем разумни, защото това увеличава вероятността наистина да станем. Но ако днес подпишем пакт със себе си, че от следващата година ще бъдем 3% по-разумни, не би било разумна идея.

Как да развиеш силата на волята си

Как да преодолеете препятствията по пътя към самоконтрола и да укрепите силата на волята си, като използвате специални техники. И как да превърнете невъзможното във възможно!

„Ако си представим, че човешката личност е една градина, то нейният градинар, който неуморно се грижи тя да бъде здрава и красива, е силата на волята“
Уилям Шекспир

Много често ние се обвиняваме за това, че искаме едно, а правим съвсем друго – мечтаем да отслабнем, но изяждаме голямо парче торта; купуваме си скъп абонамент за фитнес залата, но не отиваме на тренировка нито веднъж; искаме да откажем пушенето, но непрекъснато посягаме към поредната цигара. Изпитваме благородна завист към онези, които упорито преследват целите си и неотклонно се придвижват напред. И си казваме със съжаление: „Е, явно сме различни. Тези хора са късметлии – те просто имат воля, а аз…“
Разбира се, всички имаме различни дадености, но добрата новина е, че силата на волята не е константна величина и може да се развива. Тя може да се тренира и укрепва като всеки един мускул.
И както Уилям Шекспир образно е синтезирал основното предназначение на волята – тя ни помага да се превърнем в това, за което сме мечтали, да постигнем житейските си цели и да живеем щастлив и пълноценен живот.
Сега ще разберете как точно да постигнете това и да развиете своята воля.

Физиологията е в основата на силата на волята

В мрежата можете да намерите много съвети за това как да тренирате силата на волята си. Това наистина е тема, която интересува всеки човек. Но в същото време малцина могат да се похвалят с успех по отношение на това благо (не ни достига самоконтрол дори за това да си държим езика зад зъбите).

Много от препоръките, които ще намерите, действително са полезни, но за да се научите как наистина да управлявате силата на волята си, трябва да разберете как функционира тя и кои нейни особености стоят в основата на възможността да бъде развивана и укрепвана.

Без да се задълбочаваме кой знае колко във физиологията, нека видим основните факти:
Самоконтролът е инстинкт, който се е формирал в процеса на човешката еволюция. Той ни е помагал още преди хилядолетия, когато мигновеното задоволяване на някое желание е можело да доведе до разрив в отношенията в племето и обратно, самоконтролът е помагал за изграждането на добри отношения, както и за продължаването на рода. Нашите предци бързо са разбрали, че е по-добре да стоиш далече от чуждото, защото в противен случай може да получиш камък в главата.

Така постепенно се е развил един особен участък в мозъка – префронталният кортекс, – който отговаря за самоконтрола. Префронталният кортекс изразходва много енергия, затова, когато сме изморени, гладни или недоспали, най-напред страда самоконтролът. При това мозъкът значително съкращава подаването на енергия към префронталния кортекс не само когато енергията е наистина малко, но и когато тя се изразходва много бързо – например по време на интензивно умствено и физическо натоварване.

За разлика от стрес реакцията, по-известна като реакцията „бий се или бягай“, инстинктът на волята стартира друг процес – „спри и помисли“. И ако по време на стресова ситуация цялата енергия попада в мускулите, то когато се включи реакцията „спри и помисли“, максимално количество енергия отива в префронталния кортекс. С други думи, ако стресът е реакция към външна опасност, то самоконтролът е насочен към един вътрешен конфликт (искам да го направя, но не трябва; или трябва да свърша това, но ме мързи).

Единственото надеждно мерило за реакцията „спри и помисли“ е така наречената вариабилност на сърдечната честота. Когато човек е под стрес, сърдечният ритъм се учестява и вариациите намаляват. Сърцето заработва „на максимална скорост“ и това засилва чувството на страх или гняв, съпътстващи реакцията „бий се или бягай“. В обратния случай, когато човек успешно се контролира, парасимпатиковата нервна система взема връх, сърдечната честота намалява, но вариациите се увеличават. Когато това се случи, се създава усещане за съсредоточеност и спокойствие. Вариабилността на сърдечната честота е толкова добър показател за силата на волята, че може да се използва, за да се предскаже ще устои ли човек на дадено изкушение, или ще се поддаде.

„Резервите“ от воля са ограничени и не бива да забравяте това, особено в моменти когато ви обхванат грандиозни амбиции или пък се опитвате да изкорените всички свои вредни навици изведнъж и завинаги. Или както се казва в известната поговорка, „бавно върви, далеч ще стигнеш“. Но има и добра новина: тези резерви могат да бъдат увеличени, ако се заемете целенасочено да тренирате силата на волята си.

Какви условия са необходими, за да укрепите волята си

Всичко, което влияе на физическото и психическото ви здраве, влияе и на волята, тъй като се отразява както на вариабилността на сърдечната честота, така и на снабдяването на организма с енергия, а оттам и на включването на реакцията „спри и помисли“ при възникването на вътрешен конфликт.

Иначе казано, един стресиран, гладен и недоспал човек едва ли може да разчита на някакви чудеса с волята си. Така че, ако искате да укрепите волята си, непременно се погрижете за следното:

Занимавайте се с някакъв спорт или макар и малки, но редовни физически упражнения. Оказва се, че спортът е най-добрият стимулатор на самоконтрола, откриван някога. А ефектът му се проявява веднага. Физическите упражнения стимулират и биологичните механизми на самоконтрола, като увеличават базовата вариабилност на сърдечната честота и тренират мозъка.

Наспивайте се добре. Осигурете си поне 6-7 часа здрав сън, а ако това е невъзможно, наваксвайте с подремване през деня.

Придържайте се към храни с нисък гликемичен индекс – немазни протеини, ядки, варива, богати на фибри зърнени продукти и повечето плодове и зеленчуци и изобщо храни, които се консумират в естествената им форма, без допълнителни захари, мазнини и химикали. Такъв хранителен режим ще ви помогне да поддържате стабилно ниво на кръвната захар, а следователно префронталният кортекс няма да страда от липса на глюкоза.

Избягвайте стреса. Това е трудно в наши дни, но все пак включете в деня си занимания, които успешно се справят със стреса: спорт, четене, музика, приятно прекарване с приятели или семейството, масаж, медитация, йога, творчески занимания или любимо хоби. Изберете, това което ви харесва и разтоварва.

Капаните за добрия самоконтрол

Освен физическото състояние и чисто биологичните механизми, има и други фактори, които могат да повлияят зле на самоконтрола.

Моралното оправдание

В своята книга „Инстинктът на волята“ д-р Кели Макгонигъл описва основните морални оправдания, които прилагаме спрямо себе си, и обяснява защо те са сериозна пречка по пътя към постигане на целите ни.

„Държах се добре, така че заслужавам награда.“ Колкото и да е странно, след интензивна тренировка ние считаме за най-логичното нещо да се възнаградим с една тортичка. Или пък да пропуснем една тренировка, защото цял месец сме ходили редовно. Само че подобни постъпки веднага ни връщат с няколко крачки назад. Затова внимавайте и не се поддавайте на тези „уговорки“, в които ви въвлича мозъкът. Вместо това по-често си напомняйте, че всичко, което правите, е не за някаква награда, а защото имате цел и искате да постигнете резултат. Разграничавайте действията, чрез които постигате целта си, и самата цел. Целта е да отслабнете, а не да ходите на фитнес, и ако възприемате тренировките като повод да се награждавате с нещо сладичко, вие саботирате голямата си цел да отслабнете.

Ефектът на ореола

Ние винаги се опитваме да намерим най-положителната страна на това, което смятаме да направим. По този начин мамим мозъка си и му даваме разрешение да се поддаде на изкушението. Проведени са множество експерименти, които потвърждават това. Например в заведения хората, които избират основно ястие, рекламирано в менюто като здравословно, са по-склонни да си поръчат нездравословни и калорични напитки, гарнитура или десерт. Диетолозите го наричат здравословен ореол. Толкова хубаво ни става, че сме поръчали нещо здравословно, че цялата ни лакомия след това изглежда съвсем приемливо. Освен това възприемаме „добрия“ избор като неутрализатор на „лошия“, в някои случаи – буквално. Учените са установили, че когато един хамбургер е в комбинация със зелена салата, хората го възприемат като по-малко калоричен, т.е. марулята хвърля здравословен ореол около хамбургера и ни кара да подценим истинската му „стойност“. Това противоречи на всякакъв здрав разум, освен ако не вярвате, че прибавена към дадено ястие, марулята магически намалява калоричността му.

За да не се поддавате на ефекта на ореола, потърсете най-подходящото мерило (например калоричност, похарчени пари, изразходвано време) за това дали решенията ви са в съгласие с целите ви.

Напредъкът като повод да се отпуснем

Всички знаем, че напредъкът мотивира. Но учените са стигнали до интересни изводи. Оказва се, че осъзнаването на напредъка по отношение на дадена цел води до отпускане и действия, които саботират именно тази цел. В един експеримент хора, които спазват диета, получават похвала, че много са се доближили до идеалното си тегло. И когато им е предложена награда под формата на ябълка или на шоколад, 85% от тях избират шоколада. Защо се получава така? Похвалата, че сте постигнали напредък, променя баланса между двете ви съревноваващи се личности – по-разумната, която мисли за дългосрочните ви интереси (трябва да отслабна!), и инстинктивната, която се стреми към незабавно удоволствие (искам шоколад сега!). Напредъкът се оказва „бонбончето“, с което мозъкът се опитва да ви „поглези“.

Разбира се, напредъкът може да ви мотивира и дори да ви подтикне към по-добър самоконтрол – просто трябва да смените акцента от „Постигнах много, сега мога да си почина“ на „Постигнах много, защото това е важно за мен, затова сега ще работя още по-упорито“. Човек може лесно да се настрои на тази вълна, но това най-често не е обичайният ни начин на мислене – по-типично е да търсим причина да спрем.

От понеделник започвам нов живот

Това е най-необоснованото оправдание, с което се поддаваме на изкушенията – да се наградим днес за добрите дела, които планираме да извършим утре. Доказано е например, че хора, които възнамеряват да спортуват по-късно, са склонни да преяждат на вечеря.

Изследване показва, че когато в менюто на „Макдоналдс“ се появява здравословна салата, продажбите на „Биг Мак“ скачат до небето. Защо? Просто ние се въодушевяваме от идеята, че имаме избор и следващия път непременно ще си вземем здравословна храна. И след като сме задоволили стремежа да направим нещо добро за здравето си, другото, незадоволено желание взема връх. Вероятно на всеки е позната фразата: „Днес не успях, но утре на всяка цена ще наваксам“.

Мислейки за бъдещите си решения, ние съвсем погрешно очакваме, че утре ще постъпим по-разумно от днес. Сега ще изпуша тази цигара, но от утре – край! Как обаче да надхитрим мозъка и да не му дадем възможност да взема кредит от утрешния ден?

Погрижете се за постоянството в поведението си. Например не се отказвайте от сладкото, а си създайте правило да хапвате сладки изкушения само до 12 часа, или пък да изпивате строго определен брой чашки кафе на ден. Така мозъкът няма да може да ви убеди, че днес може да направите изключение, а от утре всичко ще бъде различно. Защото и утре, и през следващите дни ви очаква същото количество кафе. Използването на твърдо правило за всеки ден освен всичко помага на човек да осъзнае абсурдността на успокоението, че утре ще постъпи коренно различно от днес.

По-малко мислене, повече действие

Ето още един способ, който ще ви помогне да не се поддавате на изкушенията. Създайте си правило да свършите дадено нещо в момента, в който в мислите ви започне да се прокрадва идеята да го отложите. Нашият мозък е истински майстор в измислянето на оправдания и уговорки. Спомнете си обичайните си вътрешни монолози, когато се опитвате да се убедите, че трябва да свършите нещо. Колко „за“ и колко „против“ изникват в ума ви? Колко причини изтъква мозъкът ви, за да оправдае бездействието или мързела ви? Най-често това звучи така: „Днес ще отида на фитнес. Всъщност дали да ходя? Не, не, трябва да отида, защото всяка пропусната тренировка ми се отразява зле на формата.

От друга страна, за това време мога да свърша много други неща. А защо да не отида на кино – дават страхотен филм. И без това днес не си нося екипа и докато се прибера да го взема, ще стане много късно. Да, май по-добре да не ходя… ще го отложа за следващата събота…“ Подобни разсъждения могат да продължат доста време, но за съжаление, най-често везните се накланят в полза на решението „няма да го свърша, ще го отложа“. Винаги се намират милион причини. Само че резултатът е един-единствен: две крачки назад от доближаването към целта. Затова най-добрият начин да се справите с отлагането е да станете и веднага да свършите това, което трябва. Замислете се върху следното: понякога изразходваме много повече време и енергия да мислим за нещо, отколкото просто да го свършим.

За да улесните нещата, ясно дефинирайте и произнесете на глас реакциите си при едно или друго събитие. Например: сутрин, преди да взема душ, ще си направя упражненията; ако отида в кафето, няма да си поръчвам десерт; ако някой ме нагруби, преди да му отговоря, ще преброя до десет. Това ще ви помогне да превърнете самоконтрола в автоматична реакция, предизвикана от стимула, с който е свързана. Колкото по-често използвате тези правила, толкова по-бързо контролът на поведението ви ще премине на подсъзнателно ниво.
Разбира се, никой не казва, че не трябва да мислите. Но обикновено проблемите започват, когато разбирате какво трябва да направите, но в последния момент се опитвате да се измъкнете.

Разсеяността е враг на самоконтрола

Баба Шив, професор по маркетинг в Икономическия факултет на Станфордския университет, провежда експеримент, който изяснява, че човек по-лесно се поддава на изкушения, когато е разсеян. Спомнете си как по време на подготовка за изпит сте изяждали цял шоколад (а може би не един!), без дори да усетите, че го правите. На автопилот мозъкът избира това решение, което изисква по-малко усилие. Затова за ефективно противопоставяне на изкушенията е важно да поддържате добра концентрация.

Най-добрата техника за поддържане на осъзнатост и концентрация е медитацията. Ето едно просто упражнение: в продължение на 10 минути следете дишането си; мислено си повтаряйте „вдишай“, когато вдишвате, и „издишай“, когато издишвате. Когато забележите, че умът ви започва да блуждае (а това със сигурност ще се случи), отново се съсредоточете върху дишането. Това упражнение за постоянно фокусиране върху дишането стимулира активно префронталния кортекс и потиска центровете на стреса и желанието в мозъка.

Не се обвинявайте

Много често, когато се проваляме, ние изпитваме чувство на вина, укоряваме се и се самообвиняваме. Но на практика това никак не е добър начин за коригиране на пропуските. Чувството на вина предизвиква стрес и мозъкът, за да се справи с неприятното усещане, започва да търси източник на приятни емоции.

Когато чувстваме вина за нещо, ние за почваме да ядем повече, да пием, да правим импулсивни покупки, да играем видеоигри и изобщо много лесно се поддаваме на всякакви съблазни.
За да се справите с чувството за вина, се научете да прощавате неуспехите си. Да, на пръв поглед ни изглежда, че когато се упрекваме и обвиняваме за провалите, това ще ни мотивира да се справяме по-добре. Но научни експерименти доказват, че е точно обратното. Когато човек си прощава за неправилните постъпки и грешки и е по-снизходителен към себе си, той се успокоява и мозъкът превключва към анализ на случилото се. Така по-бързо се излиза от ситуацията и в същото време се увеличава личната отговорност. А това е най-добрият начин човек да се върне на правилния път и да се справя с волевите си предизвикателства.

Обещание за награда

В хода на човешката еволюция се е получило така, че обещанието за награда е много по-привлекателно от самата награда. Още в праисторически времена мозъкът се е научил да произвежда невромедиатора допамин, който ни е карал да предприемаме действия – например да ловуваме, за да имаме храна. Допаминът е мощен мотиватор и вероятно без него човекът нямаше да достигне до днешния си вид, но той може да си прави с нас и лоши шеги. Много често ние преследваме съблазни, които на практика не ни доставят удоволствие, дори напротив. Спомнете си случаите, в които ужасно много сте искали нещо, а когато сте го получили, сте усещали огромно разочарование. Спомнете си всички онези дрехи, които сте купували, но не сте обличали нито веднъж.

Проблемът е в това, че основната задача на допамина е да ни провокира да преследваме щастието, а не да ни прави щастливи. Тоест ние погрешно виждаме в желанието гаранция за щастие. Допаминът не ни носи удовлетворение, а само ни превъзбужда, дава ни прилив на енергия, но и предизвиква чувство на тревога.

Допаминът е любимият хормон на търговците. Те често го използват, за да ни накарат да купим неща, от които изобщо нямаме нужда. Също така допаминът е в основата на много зависимости – например пристрастяването към видеоигрите и социалните мрежи.
Как можем да се справим с това?

Тествайте обещанието за награда

Използвайте някое изкушение, на което често се поддавате, защото мозъкът ви казва, че така ще се почувствате щастливи (калорични лакомства, пазаруване, телевизия и различни начини за губене на време в интернет). Забележете как ви кара да се чувствате обещанието за награда: очакването, надеждата, въодушевлението, безпокойството, апетитът – всичко, което се случва в мозъка и тялото ви. После се поддайте на изкушението. Как се чувствате в сравнение с очакваното? Изчезва ли обещанието за награда, или продължава да ви подтиква да ядете още, да харчите още, да стоите още? Кога се засищате (и изобщо случва ли се това)? Или просто достигате етап, след който не можете да продължите, защото сте преяли, изтощени, изнервени, нямате време или вече сте изчерпали „наградата“?

След като внимателно анализирате преживяванията си, може да установите, че се нуждаете от много по-малко в сравнение с очакванията ви. Или пък че изживяването е напълно неудовлетворяващо и има огромно разминаване между обещанието за награда и реалното усещане.

Упражнения за развиване на волята

В началото на статията говорихме за това, че резервите на волята могат да бъдат увеличени. Ето няколко начина, по които можете да направите това.

Малките навици

„И най-дългият път започва с една крачка“ е казал Конфуций. Ако перифразираме думите на мъдреца, можем да кажем, че пътят към силната волята започва с малките победи над себе си. Изградете си тренировъчен режим за волята с малки упражнения, които да правите всеки ден. Например, наложете си да не ругаете (или да се въздържате от някой друг лош навик при говорене), да не кръстосвате крака, когато седите, или да използвате по-слабата си ръка за някоя ежедневна дейност, като хранене или отваряне на врати. Или да извършвате някаква дейност всеки ден (но не такава, каквато правите обичайно), за да развиете навик никога да не търсите оправдания, когато решите да отложите нещо. Може да започнете да се обаждате на майка си, да медитирате в продължение на пет минути или да търсите вкъщи непотребна вещ, която е крайно време да изхвърлите.

Тези действия на практика не изискват усилия, но ако ги извършвате редовно, едновременно ще си изградите полезни навици и ще укрепите силата на волята си.

За упражненията за трениране на волята може да изберете нещо, свързано с главното ви предизвикателство. Например, ако целта ви е да спортувате по-често, може да решите да правите по десет коремни преси или лицеви опори преди сутрешния си душ. Но дори и да не свържете този експеримент директно с най-важните си цели, според идеята за мускулния модел на волята, ежедневните упражнения, дори и най-елементарните и на пръв поглед безсмислени, ще ви дадат сили за всички други волеви изпитания.

„Сърфирайте“ с импулса

Към каквото и да сте зависими, методът на сърфиране с импулса може да ви помогне да се измъкнете от пороците си, без да им се поддадете. Когато изпитате подтик към изкушение (например да изядете голямо парче торта в 10 вечерта), не се опитвайте да прогоните желанието, а спрете за момент и проследете усещанията си. Как чувствате импулса? Обливат ли ви топли или студени вълни? Чувствате ли напрежение някъде в тялото си? Какво се случва с пулса, с дишането или със стомаха ви? Наблюдавайте усещанията си поне в продължение на минута.

Представете си, че желанието ви е вълна, която приижда към вас. Тя става все по-висока и мощна и постепенно набира такава сила, че става невъзможно да я удържите. Най-важното да изчакате нейният пик да отмине, защото след всеки подем неизбежно настъпва спад. По същия начин и вашият импулс след известно време ще утихне. Опитайте да сърфирате с тази вълна. Вижте дали ще можете да наблюдавате усещанията си, без да правите опит да ги отблъсквате, но и без да ги оставяте да доведат до някакво действие. Дори и да не се справите от първия път, не спирайте да се упражнявате. Използвайте и дишането като помощно средство.

Почакайте десет минути

Десет минути може да не изглеждат прекалено дълго време, за да изчакате за нещо, което много искате, но невробиолозите са открили, че те играят съществено значение за това как се възприема една „награда“ от мозъка. Когато удоволствието е придружено от задължително десетминутно забавяне, мозъкът вече го възприема като бъдеща награда. Системата на обещанието за награда се активира по-слабо, което намалява силния инстинктивен импулс. Когато сравнява вкусната бисквитка, за която трябва да изчакате десет минути, с дългосрочната награда да отслабнете, мозъкът вече не проявява същата склонност да избере по-близкото удоволствие. Именно „моменталното“ в моменталното удоволствие е това, което измамва мозъка и ви кара да промените приоритетите си.

За да сте сигурни, че мозъкът ви ще функционира по-спокойно и по-разумно, налагайте си задължително десетминутно изчакване при вида на (или мисълта за) едно изкушение. Ако след десет минути все още го искате, добре, отдайте му се. Но преди изтичането на този срок, фокусирайте мислите си върху дългосрочната награда, която ще получите, ако устоите на изкушението. Също така, ако е възможно, създайте някаква физическа (или визуална) преграда пред обекта на желанието си.

Прихванете самоконтрол

Силата на волята, както се оказва, е нещо заразно. Можеш да я „прихванеш“ от друг човек точно като всеки друг вирус, само че не по въздушно-капков път. Достатъчно е по-често да мислиш или да си спомняш за човек, който според собствените ти разбирания притежава силна воля. Най-добре е, ако това е някой от най-близкия ти кръг познати и приятели, но благоприятно влияние може да има и някоя известна личност – за щастие в историята има многобройни примери на такива личности. И ако имате за пример някакъв свой „герой“, рицар на силната воля, винаги когато се сблъскате с някакво волево предизвикателство или изкушение, си задайте въпроса: „Как щеше да постъпи той в тази ситуация?“. Можете да използвате като мотивиращ и вдъхновяващ пример дори и някои култови филми. Достатъчно е да си спомните за „Изкуплението Шоушенк“ например…

Силата на гордостта

Използвайте вродената човешка нужда от одобрение, като си представите колко ще се гордеете, когато успеете в пред­извикателството за волята си. Помислете си за някой от вашето обкръжение – роднина, приятел, колега, учител, – чието мнение е важно за вас или който ще се зарадва на успеха ви. Когато вземете решение, с което се гордеете, споделете го с хората от вашата среда, напишете за това в профила си във Фейсбук или Туитър, или – ако сте от малкото останали „луди“ – го разкажете лично на приятелите си.

Упражнението на Никола Тесла

Гениалният учен и изобретател целенасочено е развивал своята воля, като дори е описал начина, по който е правел това:
„Възможностите на волята и самоконтрола винаги са разпалвали въображението ми, затова аз започнах да се самодисциплинирам. Ако имах сладкиш или сочна ябълка, които неистово искам да изям, аз ги давах на някой друг. Изпитвах кански мъки, но и удовлетворение. Ако пред мен стоеше някаква изтощителна и тежка задача, аз се захващах се нея, отново и отново, докато не я свърша. Практикувах по този начин от сутрин до вечер, ден след ден. В началото това ми костваше много голямо умствено усилие, насочено против склонностите и желанията ми, но минаха години и това вътрешно противоречие постепенно отслабваше, докато накрая моята воля и моите желания станаха едно и също нещо. Такива са и днес. И в това е тайната на всички мои успехи.“

„Спешна помощ“ за самоконтрола

Ако трябва бързо да възстановите самоконтрола си, използвайте някой от следните методи:

Забавете дишането си до 4–6 вдишвания в минута. Това прави десет-петнайсет секунди на вдишване и издишване – по-бавно от нормалната скорост на дишане, но лесно постижимо с малко практика и упорство. Забавянето на дишането активира префронталния кортекс и увеличава вариациите на сърдечната честота, което помага за преминаването на мозъка от стресово в спокойно състояние. След няколко минути упражнения ще се почувствате спокойни, владеещи положението и способни да се справите с всякакви импулсивни желания и предизвикателства.

Напрегнете мускулите си. Това упражнение се основава на резултатите от серия експерименти, проведени от сингапурски учени. Участниците в един експеримент били разделени на две групи, като всички те трябвало да изпълнят различни волеви изпитания. Всеки път се оказвало, че участниците от едната група се справят по-добре. Причината била, че преди началото на теста те били помолени да напрегнат мускулите на ръцете, краката, пръстите и други части на тялото.
Между другото, може би сте забелязвали, че много често децата стискат юмруци, когато се опитват да устоят на някакво изкушение. Така че, ако почувствате че някакво изкушение започва да взема връх над вас, стиснете юмруци, напрегнете мускулите си. Това просто физическо действие ще ви помогне да устоите.

И накрая, хапнете или изпийте нещо сладко. Това ще повиши нивото на кръвната ви захар, а следователно до префронталния кортекс ще достигне повече енергия (ако си спомняте, префронталният кортекс отговаря за самоконтрола). Само че не злоупотребявайте с този метод, защото прекомерната употреба на сладко може да доведе до обратния ефект.

Помнете своето „защо“

Мотивацията е едно от нещата, които най-силно подхранват волята. Ако вие не знаете защо правите дадено нещо, то най-вероятно непрекъснато ще го отлагате. И тогава никакви упражнения и хитрости не могат да ви помогнат.

Затова отделете си малко време и изяснете кои са най-важните ви цели. Когато откриете най-важното си „защо“ – мотивацията, която ви дава сили в моменти на слабост, – мислете за него в моментите, когато сте особено склонни да се поддадете на изкушението или да се откажете.

И още по-добре – нарисувайте във въображението си ясна картина на това, което искате да постигнете, на начина, по който искате да изглеждате. Извиквайте я в съзнанието си всеки път, когато волята ви е подложена на изпитание. Помнете целите си и никога не се предавайте. Както е казал Майкъл Джордан: „Препятствията не трябва да те спират. Ако попаднеш в задънена улица, не се предавай. Измисли как да преминеш напред, как да изкатериш или заобиколиш препятствията.”

д-р Кели Макгонигъл

Gnezdoto

Каква личност ще стане попадналия в нещастие, е резултат от вътрешно решение

„Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена възможност от живота да намерим смисъл и няма такъв човек, за когото животът да не държи някакво дело.“ В това би било трудно да се повярва, но тези редове австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл формулирал в престоя си в ада на Аушвиц.„Възможността да се осъществи смисълът е винаги уникална и човекът, който може да я реализира, винаги е неповторим“, пише Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „Човекът в търсене на смисъла“. В тези смутни времена се оплакваме твърде много, вместо да се опитаме да бъдем полезни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и показа колко незакален е духът ни и как губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития. 

Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение? Вярна ли е теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?

Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, често от героично естество, които доказват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността – потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.

• Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. А винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същност, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, отказал се от свобода и достойнство. 3a да бъдеш претопен в калъпа на лагерник.

• Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост израз на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни психични стресове да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това, каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера. Следователно всеки човек по принцип дори при такива обстоятелства може да реши какво ще стане от него – интелектуално и духовно. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: Да бъда недостоен за страданията си.“ Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да бъде загубена.

• Начинът, по който човек приема своята съдба и произхождащото от нея страдание, начинът, по който носи кръста си, му дава широки възможности – дори при най-трудни обстоятелства – да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да постигне морални ценности, която му се предоставя от трудната ситуация. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не

• Тази млада жена знаеше, че ще умре през следващите няколко дни. Но когато говорих с нея, тя бе бодра въпреки това прозрение. „Благодарна съм, че съдбата ме удари така жестоко – сподели тя с мен. – В моя предишен живот бях разглезена и не вземах насериозно духовните постижения.“ Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:„Това дърво тук е единственият приятел, който имам в моята самота.“ През прозореца тя можеше да види само един клон от кестен с два цвята на него. „Аз често говоря на това дърво“ – ми каза тя. Бях изненадан и не знаех точно как да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или понякога имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото отговаря. „Да“. И какво й казва то? Тя отвърна: „То ми каза: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, вечен живот.“

Виктор Франкъл