Най-голямата грешка е в неправилния избор на главната задача в живота

Когато човек съзнателно или интуитивно избира някаква цел в живота или жизненоважна задача, заедно с това той неволно се оценява. По това, за какво живее човек, може да се съди и за неговата самооценка – ниска ли е тя или висока.

Ако човек си е поставил за цел да се сдобие с всички елементарни материални блага, той и себе си оценява на равнището на тези материални блага: като собственик на кола последен модел, като стопанин на разкошна вила, като част от мебелната си гарнитура…

Ако човек живее, за да прави на хората добрини, да облекчава страданията им, да ги дарява с радост, той и себе си ще оцени на равнището на своята човечност. Той си поставя цел, достойна за човека!

Само жизнено необходимата цел ни позволява да изживеем достойно дните си и да изпитаме истинска радост. Да, радост!

Помислете – ако човек си е поставил за задача да увеличава доброто в живота, да прави хората щастливи, какви неуспехи може да претърпи? Помогнал е не на този, който се нуждае от помощта му? Но много ли са хората, които нямат нужда от помощ? Ако си лекар, може би си поставил погрешна диагноза на болния? Това се случва и с най-добрите лекари. Но все пак повече си помогнал, отколкото навредил.

Никой не е предпазен, от грешки.

Най-голямата, съдбоносната грешка е в неправилния избор на главната задача в живота. Не са те повишили в службата и това те огорчава. Не си успял да купиш търсената марка за филателната си колекция – ново огорчение. Някой си има по-хубави мебели от твоите или по-хубава кола – пак огорчение, и то какво!

Като си поставя задачата да прави кариера или материално да се обогатява, в крайна сметка човек изпитва много повече огорчения, отколкото радост и рискува да загуби всичко.

Какво може да загуби онзи, който се е радвал на всяко свое добро дело? Важното е добрината, която той прави, да бъде негова вътрешна потребност, да покълва от ума и сърцето, да не бъде принцип само на думи.

Затова главната жизнена задача трябва да има широко съдържание, да бъде по-богата от личните цели, да не се ограничава в рамките на собствените успехи и несполуки. Тази задача трябва да бъде диктувана от доброто чувство към хората, от обичта към семейството, към родния град, към страната и цялата вселена.

Означава ли това, че човек трябва да живее като аскет, да не се грижи за себе си, нищо да не купува и да не се радва на обикновеното повишаване в службата? Съвсем не!

Човек, който изобщо не мисли за себе си, е ненормално явление и лично за мен – неприятно. Това е признак за духовно осакатяване, показно преувеличаване на собствената доброта, безкористност и значимост. Тук се крие своеобразно презрение към другите хора и стремеж да се откроиш сред тях.

Затова аз говоря само за главната жизнена задача.

Тя не трябва да се натрапва в очите на другите. Човек трябва да се облича добре (това е признак на уважение към околните), но не непременно „най-добре от всички”, да има хубава домашна библиотека, но не е задължително да бъде по-голяма от тази на съседа.

Добре е, ако има кола – удобно е и за него, и за семейството му. Но да не превръщаме второстепенните неща в главни, да не хвърляме сили там, където не заслужава. Друг е въпросът, ако се налага. Тогава ще се види кой на какво е способен.

из „Писма за доброто и прекрасното“

Как пасивните хора отстъпват на другите?

Колко сте пасивни се определя от начина, по който възприемате света и мястото си в него, характера ви, доколко се чувствате овластени и, разбира се, спецификите на ситуацията.

Пасивността понякога може да е полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне. Но може и да се превърне в навик. Когато пасивността започва да преобладава в реакциите ви и да определя подхода ви към живота, може да стане опасна.

Проблемът е, че често не осъзнаваме колко пасивни сме станали и колко очевидна нашата пасивност за другите.

Списъкът по-долу ще ви покаже имате ли пасивни склонности и навици и дали не трябва да се опитате да ги промените.

Как пасивните хора гледат на света?

Оставят бъдещето си в ръцете на „съдбата“

„Връзките не трябва да изискват прекалено много усилия; ако сме един за друг, нещата ще проработят.“ Понякога нещата сработват от само себе си, но това е много по-вероятно да се случи, когато всеки в двойката играе активна роля за изграждането на стабилна връзка.

Вярват, че „нещата просто се случват“

„Защо винаги на мен ми се случват лоши неща?“ Реалността е, че както лошите, така и хубавите неща се случват на всеки. Можете да седите и да чакате да ви се случат хубави неща или да бъдете проактивни и да направите така, че да се случат.

Бъркат провала със съдбата

„Явно не ми е било писано да (попълнете празното място)”. Провалът е част от пътя на всеки, не последна спирка. Избягвайте това мислене, като си припомните добрата стара троица – „търпение, постоянство и упоритост“.

Смятат, че „късметът“ е важен фактор за успеха

„Късметът не беше на моя страна“. Късметът, както и да го определяте, не е във ваш контрол, но подготовката, планирането и т.н. са. Концентрирайте се върху тези променливи.

Как пасивните хора общуват?

Езикът им е колеблив и несигурен

„М-да, възможно е, общо взето, в някакъв смисъл, да е нещо такова.“ Ако се улавяте в подобни изречения, опитайте се да говорите по-директно. Речевите модели са просто навик – и те се поддават на промяна.

Търсят одобрение твърде много

„Ако нямате нищо против, бих предложил/а…“ Ако всеки друг по време на срещата просто хвърля своите предложения и мнения, това да искате разрешение да предложите своите ви кара да изглеждате „по-малко от“.

Омаловажат собствените си мнения

„Може да греша – не съм експерт – но може би…“ Когато започнете изречението с предположението, че може да не сте прави, това кара хората по-малко склонни да заключат, че сте прави. Буквално ги затруднявате да приемат казаното.

Трудно заемат позиция

„Хм… и двете мнения са оправдани…“ Може би се опитвате да минимизирате потенциален конфликт, като не заставате зад никое от предложените мнения, но това ви кара да изглеждате нерешителни, колебливи и дори страхливи. Ако имате мнение, изразете го.

Как пасивните хора отстъпват на другите?

Поставят нуждите на другия на първо място

„Бих си поръчал/а десерт, но ако искаш да плащаме и да тръгваме, няма проблем.“ С този модел на поведение вие предавате посланието, че нуждите на другия са по-важни от вашите собствени, което вероятно не е типът динамика, която искате да създадете. Ако искате десерт, кажете, че искате десерт.

Казват „да“, когато биха искали да кажат „не“

„Трябва да ставам рано утре, но да, няма проблем, ще те закарам до вас“. Тревожите си, че другият ще се обиди или ще се разстрои, ако кажете „не“, но всичко зависи от начина, по който ще го кажете. Можете да сте честни и да се извините, но все пак да подчертаете собствените си нужди и тяхната важност.

Covid-19 е биооръжие Започна в Северна Каролина /САЩ/

Следим ковид-диверсията от самото начало.

И от самото начало посочихме, че COVID започна много по-рано в САЩ, а не в Ухан /Китай/, където вирусът беше пуснат 2 години по-късно.

И че не става дума за вирус, а за биооръжие, чиято цел е: богатството да е централизирано; светът да е тероризиран.

И, че пускането на хибридизирана версия на COVID беше терористична био атака.

Създаването на COVID е проект на ЦРУ, осъществен чрез секретна програма в частен университет в САЩ, с помощта на експерти по биооръжия. Разграбването на американската икономика доведе САЩ до гражданска война и позволи властта да се централизира под контрола на „дълбоката държава“.

По-долу даваме някои доказателства, които не могат да бъдат оспорвани и които можете да изпратите на всяка държавна агенция или медицински специалист.

Основнотно е, че американската програма за биологични оръжия във Форт Детрик, Мериленд, с тяхно оборудване и персонал, със сигурност е мигрирала в тайни лаборатории в големите държавни университети на САЩ, за да се „скрие от очите“.

Документите показват, че изследванията за създаване на COVID-19 са започнали в САЩ още през 2006 г. и са завършили с успешно био-оръжие през 2015 г., като работата е извършена в Университета на Северна Каролина и в Харвард и в лабораторията на Администрацията по храните и лекарствата в Арканзас.

Тяхната работа е озаглавена: „Подобен на SARS клъстер от циркулиращи коронавируси на прилепи има потенциал за поява на хората“.

Лабораторията за специални патогени и биобезопасност – Институтът по вирусология в Ухан, Китайска академия на науките, Ухан, Китай, е доставила вируса на прилеп от Ухан, който е бил използван в американското проучване. Ухан беше включен само поради тази причина.

COVID-19 е проект за биооръжия на американската армия за производство на болест, причиняваща пневмония, която би била почти невъзможна за ваксиниране при пациенти на възраст над 40 години.

Изследването се провежда от Университета на Северна Каролина и се финансира от USAID/CIA. Той избра китайски вирус на прилепи и включи и медицинско заведение в Ухан.

С вируса Китай нямаше нищо общо. COVID-19 си е чисто американско съчинение. Причините са американски.

През ноември 2015 г. беше публикувано проучване, очертаващо способността за производство на вирус, с който се борим сега. Сред многото беше и споменатата лаборатория в Ухан, Китай. Тя беше включена в списъка като една от десетките, предимно американски, работещи по този проект.

Но един ключов участник беше пропуснат нарочно – USAID. Защо – USAID е параван за американските научни изследвания в областта на биологичните войни като тези, направени в Тбилиси, Грузия и другаде.

Има и американски медицински специалисти, които се насочиха към американската армия и ЦРУ. Такъв материал се появи през 2015 г. на уебсайта на научното списание Natura. Тогава авторите твърдяха, че след появата на вируса на TORS (2002-2003) и респираторния синдром на Близкия Изток (MERS) учените са били наясно на риска от междувидово предаване, което би довело до епидемия сред хората.

Прилепите са най-големите инкубатори на коронавируси. Независимо от това, прилепите не могат да предадат коронавируса на хората, тъй като не могат да взаимодействат с човешки клетки с ACE2 рецептори.

Подковоносните прилепи носят щам на коронавирус на TORS, който може да се предаде на хората. Той е наречен SHC014-CoV вирус.

За да проучат по-добре този вирус, учените са копирали коронавируса и са го заразили с лабораторни мишки. Резултатите показаха, че вирусът наистина е в състояние да се свърже с човешки клетки с ACE2 рецептори и да се размножава в клетките на дихателната система.

Лабораторните материали, проби и оборудване, които са били използвани при изследването, са получени от Армейския медицински изследователски институт по инфексиозни болести на САЩ. Вирусът, който е бил тестван в лабораторни мишки, е същият като коронавируса на SARS-CoV-2=

Интересни неща обаче могат да бъдат намерени и в по-ранни документи.

Например за политиката на НАТО:

• в доклада за дейността на НАТО за 2019 г. се казва, че през 2019 г. първото място на НАТО в научноизследователската и развойната дейност е заемано от темата за радиохимичната и биологичната защита (29%), измествайки на пръв поглед най-належащия проблем на Европа – борбата с тероризма (оказа се, че е 4-ти приоритет);
• година по-рано, през 2018 г., ситуацията беше точно обратната: тероризмът, както би трябвало, беше на първо място (28%), а радиохимичната и биологична защита – на четвърто (13%).

Предвид липсата на видими причини за такава рязка промяна в научните интереси, има две възможности и двете са неприятни:

• или НАТО сега акцентира върху биозащитата, фалшифицирайки данните, за да покаже, че „и ние винаги сме се подготвяли за вируси“;
• или че още през 2019 г. в НАТО знаеха откъде ще дойде проблемът.

Тук насочваме към професионалната разработка от 2015 г. /нередактирано и пълно/. Публикувано на 09 ноември 2015 г. „Подобен на SARS клъстер от циркулиращи коронавируси на прилепи показва потенциал за човешка поява от Vineet D Menachery, Boyd L Yount Jr, Kari Debbink, Sudhakar Agnihothram, Lisa E Gralinski, Jessica A Plante, Rachel L Grahdm, Trevor Scobey, Xing-Yi Ge, Eric F Donaldson, Scott H Randell, Antonio Lanzavecchia, Wayne A Marasco, Zhengli-Li Shi, Ralph S Baric, Nature Medicine том 21, страници 1508-1513 (2015).

Поправка към тази статия е публикувана на 06 април 2016 г. Тази статия е актуализирана.

Всеки, който иска може да се запознае с нея в Интернет, но и от нея стана ясно, че COVID е биооръжие на САЩ и че Китай няма нищо общо с него.

Следим ковид-диверсията от самото начало.

И от самото начало посочихме, че COVID започна много по-рано в САЩ, а не в Ухан /Китай/, където вирусът беше пуснат 2 години по-късно.

И че не става дума за вирус, а за биооръжие, чиято цел е: богатството да е централизирано; светът да е тероризиран.

И, че пускането на хибридизирана версия на COVID беше терористична био атака.

Създаването на COVID е проект на ЦРУ, осъществен чрез секретна програма в частен университет в САЩ, с помощта на експерти по биооръжия. Разграбването на американската икономика доведе САЩ до гражданска война и позволи властта да се централизира под контрола на „дълбоката държава“.

По-долу даваме някои доказателства, които не могат да бъдат оспорвани и които можете да изпратите на всяка държавна агенция или медицински специалист.

Основнотно е, че американската програма за биологични оръжия във Форт Детрик, Мериленд, с тяхно оборудване и персонал, със сигурност е мигрирала в тайни лаборатории в големите държавни университети на САЩ, за да се „скрие от очите“.

Документите показват, че изследванията за създаване на COVID-19 са започнали в САЩ още през 2006 г. и са завършили с успешно био-оръжие през 2015 г., като работата е извършена в Университета на Северна Каролина и в Харвард и в лабораторията на Администрацията по храните и лекарствата в Арканзас.

Тяхната работа е озаглавена: „Подобен на SARS клъстер от циркулиращи коронавируси на прилепи има потенциал за поява на хората“.

Лабораторията за специални патогени и биобезопасност – Институтът по вирусология в Ухан, Китайска академия на науките, Ухан, Китай, е доставила вируса на прилеп от Ухан, който е бил използван в американското проучване. Ухан беше включен само поради тази причина.

COVID-19 е проект за биооръжия на американската армия за производство на болест, причиняваща пневмония, която би била почти невъзможна за ваксиниране при пациенти на възраст над 40 години.

Изследването се провежда от Университета на Северна Каролина и се финансира от USAID/CIA. Той избра китайски вирус на прилепи и включи и медицинско заведение в Ухан.

С вируса Китай нямаше нищо общо. COVID-19 си е чисто американско съчинение. Причините са американски.

През ноември 2015 г. беше публикувано проучване, очертаващо способността за производство на вирус, с който се борим сега. Сред многото беше и споменатата лаборатория в Ухан, Китай. Тя беше включена в списъка като една от десетките, предимно американски, работещи по този проект.

Но един ключов участник беше пропуснат нарочно – USAID. Защо – USAID е параван за американските научни изследвания в областта на биологичните войни като тези, направени в Тбилиси, Грузия и другаде.

Има и американски медицински специалисти, които се насочиха към американската армия и ЦРУ. Такъв материал се появи през 2015 г. на уебсайта на научното списание Natura. Тогава авторите твърдяха, че след появата на вируса на TORS (2002-2003) и респираторния синдром на Близкия Изток (MERS) учените са били наясно на риска от междувидово предаване, което би довело до епидемия сред хората.

Прилепите са най-големите инкубатори на коронавируси. Независимо от това, прилепите не могат да предадат коронавируса на хората, тъй като не могат да взаимодействат с човешки клетки с ACE2 рецептори.

Подковоносните прилепи носят щам на коронавирус на TORS, който може да се предаде на хората. Той е наречен SHC014-CoV вирус.

За да проучат по-добре този вирус, учените са копирали коронавируса и са го заразили с лабораторни мишки. Резултатите показаха, че вирусът наистина е в състояние да се свърже с човешки клетки с ACE2 рецептори и да се размножава в клетките на дихателната система.

Лабораторните материали, проби и оборудване, които са били използвани при изследването, са получени от Армейския медицински изследователски институт по инфексиозни болести на САЩ. Вирусът, който е бил тестван в лабораторни мишки, е същият като коронавируса на SARS-CoV-2=

Интересни неща обаче могат да бъдат намерени и в по-ранни документи.

Например за политиката на НАТО:

• в доклада за дейността на НАТО за 2019 г. се казва, че през 2019 г. първото място на НАТО в научноизследователската и развойната дейност е заемано от темата за радиохимичната и биологичната защита (29%), измествайки на пръв поглед най-належащия проблем на Европа – борбата с тероризма (оказа се, че е 4-ти приоритет);
• година по-рано, през 2018 г., ситуацията беше точно обратната: тероризмът, както би трябвало, беше на първо място (28%), а радиохимичната и биологична защита – на четвърто (13%).

Предвид липсата на видими причини за такава рязка промяна в научните интереси, има две възможности и двете са неприятни:

• или НАТО сега акцентира върху биозащитата, фалшифицирайки данните, за да покаже, че „и ние винаги сме се подготвяли за вируси“;
• или че още през 2019 г. в НАТО знаеха откъде ще дойде проблемът.

Тук насочваме към професионалната разработка от 2015 г. /нередактирано и пълно/. Публикувано на 09 ноември 2015 г. „Подобен на SARS клъстер от циркулиращи коронавируси на прилепи показва потенциал за човешка поява от Vineet D Menachery, Boyd L Yount Jr, Kari Debbink, Sudhakar Agnihothram, Lisa E Gralinski, Jessica A Plante, Rachel L Grahdm, Trevor Scobey, Xing-Yi Ge, Eric F Donaldson, Scott H Randell, Antonio Lanzavecchia, Wayne A Marasco, Zhengli-Li Shi, Ralph S Baric, Nature Medicine том 21, страници 1508-1513 (2015).

Поправка към тази статия е публикувана на 06 април 2016 г. Тази статия е актуализирана.