Как филмите, книгите и телевизионните предавания предсказват бъдещето?

Девет години преди появата и избухването на коронавируса, ситуации, почти подобни на COVID, бяха показани във филма Contagion, който беше пуснат през 2011 г. По същия начин, епизод на Симпсън, озаглавен „Градът Ню Йорк срещу Хомър Симпсън“, който е излъчен през 1997 г. включва сюжет, който по някакъв начин зловещо отразява трагедията от 11 септември.

Има много други измислени инциденти от различни книги, филми и телевизионни предавания, които сякаш предсказват какво ще се случи по-късно в реалния живот и много от тях включват наука и технологии. Помислете за ранните изображения на футуристични технологии като AI, роботи и виртуална реалност, например.

Прогнозното програмиране е теория, разработена от привърженици на конспиративните теории, тя твърди, че правителството или групи от елити използват филмите или книгите като инструмент за масов контрол на ума, за да накарат населението да приеме по-добре планираните бъдещи събития.

И така, колко правдоподобна е тази теория? Дали медиите, които гледаме ежедневно, ни карат да понасяме спокойно всякакви промени, които група от хора с власт желаят да направят, или да приемаме неща, които изглеждат странни?

Какво е прогнозно програмиране?

Прогнозното програмиране не е научна теория, а идея, разработена от конспиратори, които вярват, че светът се управлява от тоталитарно правителство на „рептили“ или мощна зла агенция, която фалшифицира мащабни събития, за да манипулира мнението на хората и така увеличава доминацията си.

Теоретиците на конспирацията твърдят, че за да предотврати всякаква внезапна съпротива или враждебна реакция от страна на широката общественост, върховната тоталитарна организация продължава да добавя фини препратки към своите планирани бъдещи събития в популярните медии, така че когато събитието се случи реално, публиката вече е психически подготвена и по-възприемчива към новите събития в обществото.

Тази идея за първи път е описана и предложена от канадския теоретик на конспирацията Алън Уот, който дефинира прогнозното програмиране като „фина форма на психологическа обусловеност, предоставена от медиите, за да запознае обществеността с планираните обществени промени, които трябва да бъдат приложени от нашите лидери. Ако и когато тези промени бъдат извършени, обществеността вече ще бъде запозната с тях и ще ги приеме като естествени прогресии, като по този начин ще намали възможната обществена съпротива и суматоха.”

Поддръжниците на теорията за прогнозното програмиране предполагат, че правителството също използва тази техника, за да не загубят хората доверие във вече установената система. Те твърдят, че първо правителството планира сложна ситуация, след това крие препратки за нея в медиите, така че хората донякъде да свикнат с чувствата, причинени от тази ситуация, и накрая, когато ситуацията действително възникне, хората ще се обърнат към правителството за решения.

Конспираторите също така твърдят, че въпреки че правителствата вече имат решението на проблема, който са създали, те умишлено изчакват подходящия момент, в който да го предоставят , за да нанесат най-голяма вреда на способността на хората да мислят самостоятелно.

Някои вярващи дори твърдят, че прогнозното програмиране всъщност е много напреднала форма на AI, използвана за психологическа подготовка на масите.

Голяма част от тези аргументи са пълни с логически заблуди, подправени кадри и документи, откровени лъжи и пълна липса на подходящо научно изследване.

Но защо тогава толкова много хора все още им вярват? 

Психолозите и изследователите разглеждат инцидентите на прогнозното програмиране или като съвпадения, или като вероятни сценарии, базирани на реални изследвания.

Например, не е толкова трудно да си представим сценарий, в който самолет се използва като оръжие и книга или филм с такъв сюжет, така че когато подобно събитие се случи в реалния живот, конспираторите твърдят, че по-ранната книга или филм са били всъщност прогноза.

Тази тенденция да се разглеждат събитията като по-предвидими, отколкото са в действителност, се нарича пристрастие към задната дата и е често срещан психологически отговор на травматично събитие.

Вярата в прогнозното програмиране може също да е резултат от „пристрастие към рамката“. Това е, когато някой взема решение или формира убеждение поради специфичния начин, по който информацията му се представя, а не въз основа на обективните факти.

Много хора стигат до вярата в теориите на конспирацията чрез слушане, четене или гледане на влиятелни лица или медийни личности, на които са започнали да се доверяват, защото изглеждат познати, а не защото е доказано, че говорят истината. Докато, ако подобни идеи са представени по различен начин или от някой, на когото не вярват, е много по-вероятно да стигнат до различно заключение относно информацията. 

Фалшивите факти също играят роля в този процес. Ето защо, например, вярата в една теория на конспирацията често води до вяра във все повече и повече конспиративни теории.

Някои доклади също така предполагат, че хората може да вярват в прогнозното програмиране поради парейдолия, обобщен термин за виждане на модели в произволни данни. Лицевата парейдолия, при която хората виждат лица в произволни обекти или модели от светлина и сянка, е често срещано явление. Някои често срещани примери са виждането на лика на Исус в препечена филийка хляб или изображение на птица в облак. Преди парейдолията е смятана за симптом на психоза, но всъщност възниква от грешка във визуалното възприятие.

Въпреки това, изследователи от университета в Сидни са открили, че мозъкът ни открива и реагира емоционално на тези илюзорни лица по същия начин, по който го прави на истинските човешки лица. Ако същото важи и за моделите от данни, които всъщност не съществуват, това може да обясни защо някои хора са склонни да имат емоционален отговор на тези модели.

Изследване, публикувано през 2015 г. от д-р Роб Брадъртън, психолог от Голдсмитския университет в Лондон, установява, че хората, които често скучаят, са по-склонни да вярват в теориите на конспирацията. Предишни проучвания също свързват скуката с чувството на лека параноя.

Въпреки това, когато става въпрос за технологични иновации като системи за разпознаване на лица, сензорен екран, микрочипове и самоуправляващи се автомобили, научната фантастика често е служила като вдъхновение за технологични пробиви.

Може би животът имитира изкуството?

Мартин Купър, дизайнерът на Motorola DynTAC 8000x, който е приветстван като първия мобилен телефон в света, твърди, че е вдъхновен от джобните безжични комуникационни устройства, включени в популярното телевизионно шоу Star Trek през 1966 г.

Днес компании като Apple и Microsoft канят писатели на научна фантастика да изнасят лекции по теми, които подчертават тясната връзка между научната фантастика и технологичното развитие в реалния свят. Тази връзка между научната фантастика и реалния живот често се нарича дизайнерска фантастика и сесиите по дизайнерска фантастика имат за цел да вдъхновят инженерите и разработчиците на концепции, да излязат с нови и революционни идеи за продукти.

Кори Доктороу, който е автор на научнофантастичния роман Little Brother, изнася лекции по дизайнерска фантастика пред компании като Tesco. Той казва пред Smithsonian Magazine: „Много харесвам дизайнерска фантастика или прототипи на фантастика. Няма нищо странно в това, че една компания поръчва история за хората, които ще използват технология, за да решат дали технологията си струва да се разработва. Това е като архитект, който създава виртуално преминаване през нова сграда.“

Най-популярните примери за прогнозно програмиране

Може би най-старият пример за прогнозно програмиране е романът на Морган Робъртсън, The Wreck of the Titan: Оr, Futility, който е публикуван през 1898 г.

Книгата разказва историята на славен кораб на име Титан, за който се смята, че е непотопяем, но по време на своето пътуване през месец април в Северния Атлантически океан, корабът се удря в айсберг и потъва заедно с 2500 пътници на борда.

Около 14 години по-късно корабът Титаник го сполетява същата съдба като тази на Титан във Futility. На 15 април 1912 г. Титаник потъва в Северния Атлантик с 1500 пътници, след сблъсък с айсберг. Освен месеца, местоположението и условията, при които са се разбили корабите, размерите и скоростта на измисления Титан и истинския Титаник също са почти сходни. Въпреки това, голям брой кораби са потопени от айсберг, така че не е изненадващо, че Робъртсън го използва като тема за своя роман, и че по-късно това се случва в реалния живот.

Анимационният ситком от 60-те години на миналия век, The Jetsons, успешно прогнозира различни съвременни технологии като телевизори с плосък екран, видео разговори, смарт часовници, роботизирани прахосмукачки, дронове, 3D отпечатана храна и т.н.

Demon Seed, научнофантастичен филм, излязъл през 1977 г., изобразява функции за интелигентен дом като управлявани от AI брави на врати, светлини и алармени системи.

По подобен начин самоуправляващите се автомобили са представени във филма на Арнолд Шварценегер от 1990 г. с участието Шарън Стоун – Total Recall.

Има редица твърдения, че „Семейство Симпсън“ са предсказали избирането на Тръмп за президент, в техния епизод „Барт към бъдещето“, който първоначално е излъчен през 2000 г. Въпреки това, този епизод първоначално се отнася до опита на Тръмп да се кандидатира като кандидат на Реформаторската партия през 2000 г.

Без съмнение някои примери за прогнозно програмиране звучат интригуващо. Може би това е истинската причина, поради която те са много популярни сред конспираторите – те са полезни за привличане на плащаща аудитория и изграждане на последователи.

Източник: InterestingEngineering