Кого пратихте в Европарламента

Какви пари си изкарват паразитиращите депутати

За повечето евродепутати заплатата им в Брюксел са джобни пари, а не жизнено постижение.

Сумата от 8737 евро, която получава всеки месец депутатът в Европарламента наистина прави впечатление на фона на мизерните заплати и пенсии в България. Заради това предупреждавахме преди евроизборите – внимавайте кого изпращате в Брюксел и Страсбург.

Не внимавахте – никой не ви е виновен.

Това е и символът на жизнените амбиции на много политици, отнасящи се към ЕС като към добре платена халтура. С малко повече пъргави пръстчета и няколко фалшиви фактури или записи при отчитането на разходите за поддръжка на офисите и депутатските пътувания тук-таме по света, споменатите заплати могат да бъдат почти удвоени.

Както неведнъж писахме, тази практика – угояват се за наши пари – продължава от години и е за наша сметка. Още повече, че тези депутати хал-хабер си нямат какво трябва да правят в Брюксел.

Вижте само списъка на онези, които изпратихте там – жалки недоразумения.

Девет трети от всички депутати в Европарламента си живеят от депутатската заплата много добре. Но има и такива, за които тези 9000 евро, плюс 4500 за поддръжка на офиса и възстановяване на разходите за пътуване, са джобни пари.

Изненадващо е, че в тази елитна група на челните места са политиците на крайно анти-ЕС британска Партия Брекзит, които влязоха в европарламента само за да поставят под въпрос съществуването на ЕС и критикуваната от тях брюкселска бюрокрация. Но в ЕС и от това може да се правят пари. И това е за сметка на милионите глупаци, които им плащат със своите данъци.

Партията Брекзит има само 29 евродепутати, които представляват само 4 процента от състава на Европарламента. Въпреки това генерират от 2 до 4 милиона евро допълнителни разходи годишно без да се броят депутатските възнаграждения. А това са 25% от всички допълнителни разходи на всичките 751 евродепутати.

Тази разлика, между 2 и 4 милиона, идва оттам, че за депутатите има вратички в декларациите, в които не са длъжни да декларират конкретни суми. Е, как няма Найджъл Фараж да се натиска Лондон да излезе от ЕС, но ако може, това да стане в течение на 20 години.

На второ място, по отношение на печалбарството е друга евроскептична партия – италианската Северна Лига, чиито 28 депутати си изкарват извън европарламента от 370 000 до 1 милион евро годишно. Италианците все пак са по-малко критични към ЕС в сравнение с британската Партия Брекзит.

Това е фантастично – не-евродепутатите от Партия Брекзит печелят повече от най-големия привърженик на ЕС и федералист Ги Верхофстад и получават доста повече гласове от него.

В политиката е като в бизнеса – успехът води до успех. Шефът на партия Брекзит се отнася към политиката в Европарламента като към допълнително занятие. Освен споменатите месечно 8757 евро изкарва още по 37 000 евро, като собственик на футболния отбор на Саутхемптън.

Милионер е и Ричард Санли Тайс, чийто дядо спечели богатство от строежа на военни летища за RAF по време на Втората световна война. Самият Тайс заяви, че тези 37 000 евро месечни доходи са достатъчни, за да се откаже от скромната 8757 евро депутатска заплата, която дава за благотворителни цели.

Тяхната партийна колежка, писателката и публицистка Ан Уидекомб си живее от медиите като си докарва месечно от 20 000 до 40 000 евро от хонорари за фейлетони и участия в британски реалити шоу.

От медийната слава се издържа и основателят на партия Брекзит и най-големият евроскептик Найджъл Фараж, който декларира допълнителни доходи от около 30 000 евро месечно.

Но абсолютен рекордьор, не само в Партия Брекзит, но и целия Европарламент, е Бен Хабиб. Извън политиката той печели месечно по 80 000 евро. Хабиб е управител на First Property Group в сферата на недвижимите имоти в Англия, Румъния и Полша.

От полските евродепутати най-печеливш е Радослав Шикорски – чийто доходи освен депутатската заплата възлизат на 67 000 евро месечно. Това е вторият след Бен Хабиб, евродепутат по приходи. Шикорски не се занимава с бизнес и осребрява своя опит като бивш шеф на полската дипломация. Ангажиран е между другото и от Eurasia Group – най-голямата в света група за консултации в сферата на политическия риск. Може само да си представим какви глупости съдържат консултациите на Шикорски, заложил само на американската карта в полската външна политика. Самата група беше създадена от Ян Бремер, детето – чудо на американската политология, заради което е наричан понякога и „Ян Кардашян на геополитиката“. Известен е с това, че нито една негова прогноза не беше реализирана на практика. Нищо чудно – фирмата на Бремер беше създадена от офицери от ЦРУ, като шефът на аналитиците Дейвид Гордън или дошлият от фалиралия Enron шеф на Eurasia Group Робърт Джонсън.

Парите, които получава Шикорски от Бремер са нищо в сравнение с 40 000 месечно, идващи от две други американски институции. Първата от тях е United Against Nuclear, лобиращ по поръчка на Израел срещу иранските интереси по света. Досега доста ефективно разубеди много американски фирми да не правят бизнес с Иран.

Друга фирма, плащаща на Шикорски доста големи хонорари е Counter Extremism Project, насочена отново срещу Иран. И двете са спонсорирани от американско-израелския милиардер Томас Каплан, най-големият колекционер на картините на Рембранд, както и спонсор на стипендии на Харвард на агенти на шпионажите от целия свят.

Шикорски, като много други бивши външни министри, получава пари и за визитите си с луксозния курорт Sir Bani Yas, разположен в пустинята в Абу Даби. Веднъж годишно шейховете от ОАЕ организират там форум, посветен на „мира и сигурността“ в Близкия Изток. Този форум също е неформална „трудова борса“ на бивши личности в света на дипломацията.

Sir Bani Yas беше посещаван и от бившия британски премиер Тони Блеър, от бившия немски външен министър Йошка Фишер и други – всичките предлагащи своите услуги срещу „скромно заплащане“.

Всъщност няма по-големи неудачници от професионалните европарламентаристи, опитали се да се докажат в друга област извън политиката.

Защото 699 от всичките 751 евродепутати декларират, че печелят извън Европарламента много малко или нищо.

И именно с тези декларации са допълнителните проблеми. Имуществените декларации в Европарламента са доброволни и не се проверяват от нито една официална институция и може да се окаже, че декларациите на поне половината евродепутати не са пълни или са лъжливи, като например на Найджъл Фараж, който „забрави“ да декларира подаръци за почти половин милион лири, получени от спонсора на Брекзит, милиардерът Арън Банкс.

А какво да се каже за евродепутатите, ангажирани в различни фирми или в лобизма в Европарламента.

Или пък за конфликта на интереси като например в комисията по външната политика на ЕС, която е силно ангажирана в… решаването на иранската криза. А споменатият Радослав Шикорски направи работи за терористите, защото Стражите на Иранската революция записаха в своя списък на терористите ангажиращата Шикорски United Against Nuclear.

Всичко е бизнес и политика. И обратното.

Значи, въпросът беше – кого изпратихте в Брюксел, някакви нещастници, които не разбират нито от едното, нито от другото.

Автор: Красимир Иванджийски