Военните технологии вече не са толкова далеч от научната фантастика. Автоматични оръжейни системи, роботи, изкуствено зрение (synthetic vision), плазмени защитни полета, виртуална реалност – всичко това днес намира приложение както при подготовката на бъдещите войници, така и на бойното поле.
Накъде обаче водят всички тези открития? Каква ще бъде армията на бъдещето? Колко ясна ще е границата между човека и машината? Това са само част от въпросите, които могат и трябва да се зададат още сега.
Разбира се, за напредъка в областта на отбраната се изискват сериозни инвестиции. САЩ и миналата година оглавиха списъка на държавите с най-висок военен бюджет, достигайки 610 млрд. долара. Всъщност Вашингтон далеч изпреварва всички останали – Китай, който заема второ място, отделя почти три пъти по-малко средства (228 млрд. долара), а разликата с третата позиция, която е запазена за Саудитска Арабия, е около девет пъти (69.4 млрд. долара). В топ десет влизат само три европейски държави: Франция, Обединеното кралство и Германия. В тази връзка не бива да се забравя, че миналия месец Европейският съюз за първи път предприе мерки да гарантира напредъка на Стария континент по отношение на изследванията и откритията в областта на отбраната. Европейската комисия обяви, че създава първия отбранителен фонд от 13 млрд. евро, с който ще се финансират проучвания в сферата на киберсигурността, граничния контрол, високотехнологичните униформи, дроновете и радарните технологии.
Но засега числата ясно показват, че в случая трудно би могло да се говори за реална конкуренция.
В повечето ситуации разработките на САЩ са на светлинни години от другите държави, не само като характеристики, но и като обем. Затова именно там трябва да се търсят подсказките за това какви ще бъдат военнослужещите на бъдещото.
Войници киборги – мозък и компютър в едно
От години големите играчи в индустрията повтарят, че комбинирането на човешкото тяло с машините ще създаде най-мощната технология досега. По този начин не само ще се подобрят издръжливостта, силата, бързината и сетивата, но и хората ще станат по-малко уязвими на физически и психически травми.
Учени от DAPRA (Defense Advanced Research Projects Agency) – американската агенция към Департамента по отбраната на САЩ – вече работят по създаването на чип, който може да бъде имплантиран в мозъка на войниците. Чрез него те ще бъдат свързани директно към компютри и ще имат достъп до географски карти, инструкции за водене на сражения и данни за позицията на врага. На практика имплантираният чип ще създаде войници киборги, които ще бъдат по-надеждни и добри бойци.

Проектът започва преди около две години с идеята да се разработи неврален интерфейс – система, работеща между биологичната нервна система и устройство – който ще създаде безпрецедентна връзка между мозъка и дигиталния свят. Този неврален интерфейс няма да бъде по-голям от един кубически сантиметър. Той ще играе ролята на преводач и ще превръща дигиталните сигнали в електрохимически език, разбираем за мозъка, и обратното. За да се осъществи това обаче, трябва да се разработят сложни техники, които да трансформират ефективно биологичния електромеханичен език в единици и нули.
Към момента има и други подобни разработки, които са одобрени за използване при човека. Техният основен недостатък обаче е, че са неточни, а информацията, която изпращат, е хаотична и представлява по-скоро шум, отколкото използваеми полезни данни. От DAPRA отбелязват, че се опитват да подобрят технологията. Тяхната цел е системата да може да комуникира ясно и индивидуално с до милион неврони в специфична част на мозъка. Екипът по проекта включва специалисти от различни области, включително неврология, синтетична биология, производство на медицински устройства и други.

„Умните системи значително ще повлияят на начина, по който нашите войски ще функционират в бъдеще, и сега е моментът да се замислим как ще изглежда комбинацията между човек и машина и как тя може да бъде осъществена. При успех ще се сложи край на настоящите подходи за неврален интерфейс и ще се отвори вратата към практическите, високо продуктивни интерфейси“, коментира д-р Ал Емонди, програмен ръководител в Biological Techologies Office в DARPA.
Трябва да се има предвид, че подобни иновации ще променят не само хората, но и начина, по който се водят сражения. Ако напредъкът в тази посока се задълбочи, те все повече ще приличат на компютърни игри, отколкото на реалност.
Екзоскелетът – част от бъдещата военна екипировка



Друго изобретение, което се очаква да промени драстично военните операции в бъдеще, е т.нар. екзоскелет. Пробив в това поле прави компанията Lockheed Martin, която създава екзоскелета ONYX. Той ще се поставя в долната част на тялото и ще може да поема част от голямата тежест на обичайната военна екипировка, ще увеличи бързината на бойците и ще ги предпазва от травми. Очаква се устройството да бъде завършено най-рано през 2021, но дотогава предстоят поне три фази на обстойни тестове и допълнителни разработки.
Компанията планира тази есента да започне първия етап на изпитания, които ще продължат около шест месеца. Учените се надяват в края на този период значително да подобрят формата на външния скелет, така че той да пасва удобно и правилно към тялото на войниците. Втората фаза вероятно ще стартира през 2019 и ще включва разработване и добавяне на по-бърз и тих механизъм (actuators) към устройството. По време на последния етап ще се тестват здравината и издръжливостта на екзоскелета и едва след това военните ще решат дали и кога ще приложат технологията в реални условия.
Без съмнение екзоскелетът ще е изключително полезна част от екипировката на всеки войник. Едни от най-натоварващите движения, които професионалните войници извършват ежедневно, са изкачване с багаж по стълби или в планина. Те влияят на издръжливостта, водят до умора и увеличават риска от травми на гърба, бедрата и коленете. Екзоскелетът ще позволи на войниците да прехвърлят тежестта на своите товари към устройството.
Всъщност работата по създаването на подобна екипировка започва още преди години. Основната трудност до момента е била свързана с големината на системата, която е изисквала повече захранване. Това на свой ред е означавало повече батерии и по-голяма тежест, което на практика е обезсмисляло ползите от носенето на външен скелет.
С ONYX това се променя, тъй като той не се нуждае от допълнително захранване. Освен това разработката включва и технология B-Temia, използвана в медицината за помощ на хора с тежки травми. Тя е включена в устройството за облекчаване на напрежението в коленете, което се нарича FORTIS и е част от екзоскелета. Миналата година то е било тествано в Университета в Мичиган от четирима души, които са носили 20-килограмови раници с различна скорост на бягаща пътека с допълнителен 15-градусов наклон. Изследването еднозначно показало, че устройството значително намалява умората при подобни тежки натоварвания в ставите и мускулите.
Космически части

Технологичният напредък води не само до създаването на нови машини и оборудване, той изисква и промяна в организацията и управлението на армията. В края на юни американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще бъде създаден нов, шести вид войски в армията, а именно космически части. Подобно решение ще промени радикално въоръжените сили на САЩ, тъй като до този момент космическите функции винаги са били разделяни между военновъздушните, военноморските и другите части на армията.
„С това нареждам на Департамента по отбраната и на Пентагона незабавно да започнат процеса за създаване на космически части като шести вид въоръжени сили“, отбеляза Тръмп при подписването на изпълнителната заповед на 18 юни. Той допълни: „Ще имаме военновъздушни сили и космически сили. Отделени, но равнопоставени.“
Тази промяна обаче не е окончателна. Една голяма част от топ командирите не подкрепят нововъведението, а според повечето експерти се изисква и одобрение на Конгреса. Те са категорични, че това, което всъщност Тръмп може да направи, е да поръча провеждането на проучване и подготовката на предложение за формирането на нов тип войски.
Изказването на Тръмп оставя и още един неизяснен въпрос – към кой департамент ще бъдат космическите части. Основните варианти са два: да се създаде отделен департамент на космическите сили или те бъдат причислени към този на военновъздушните. Според Тод Харисън, експерт в Центъра за стратегически и международни науки, вече в САЩ съществува нужната инфраструктура за плавно създаване на космически части. Той изключва възможността подобна промяна да доведе до увеличаване на финансирането, тъй като армията и в момента има подобни части, но те просто не са отделени самостоятелно. Тук става дума предимно за реорганизация, което не включва големи разходи, допълва Харисън.
Политическото измерение на военните технологии и решения не бива да се пренебрегва. Държавните лидери са тези, които в крайна сметка имат властта да насочват разработките, откритията и изследванията. Без съмнение това е една огромна отговорност, а важният въпрос, който не бива да спират да си задават, е – там, накъдето сме се запътили, ние ли контролираме технологиите, или те контролират нас? Според Пол Шар (Paul Scharre), автор на книгата Army of None: Autonomous Weapons and the Future of War, основното предизвикателство не е свързано нито с автоматизацията, нито със самите устройства – то е свързано с изборите, които хората трябва да направят. От нас зависи дали в армията на бъдещето ще има нещо човешко, или сме на път да се превърнем в изчезващ вид.