Определяне на човека от стадото

Като за начало трябва да се спомене, че не всеки човек, който не разбира от тънкостите на глобализма, централното банкиране и „Новия световен ред“ e задължително, че е от овчелюдието. Всички ние сме невежи за много от реалните работи на нашето управление и глобалният Елит, който направлява зад завесата.

Забелязва се, че все повече хора започват да се информират истински благодарение на поднасянето на все повече информация в публичното пространство, чрез използване на алтернативните източници. Все повече хора могат да стигнат до собствени заключения за това, което наистина се случва, и затова че ги засяга и тях директно. Затова е много важно да бъдете в състояние да направите разграничение между тези, които са нагло глупави и тези, които просто не са адекватно изложени на фактите.

1. „Безгрижните от овчелюдието“
Също известни като „професионални улични младежи“.

Животът е постоянно забавление за тези хора, или поне докато не ги засегне пряко някакъв проблем. В някои ситуации могат да се заинтересуват малко от политика, икономика, военни или правителствени измами и други теми от значителна важност. Дори могат да бъдат наясно с ужасните факти зад даден въпрос, но само ако рутината на светският им живот и тяхното съществуване остане непокътната.

Понякога им трябва малко мотивация за да извършат промени в начина си на мислене за да променят своя свят. В действителност, някои от „безгрижните“ се наслаждават от време на време на „случайни катастрофи“, бедствия, военни конфликти, защото те им предоставят нова тема за разговор, нарича се „разговорен фураж“ – малък разговор около водният източник, който те обичат толкова много.

Основните им устройства се градят на непокътнатото потребление (натрупването на ненужни неща – „дрънкулки“), и емоционално празните сексуални фантазии (натрупване на фалшива самоувереност). Повечето от това, което знаят за света произтича от гледането на петнадесет минути от основните телевизионни канали, и от това, което засичат в социалните мрежи и научават от своите приятели. Те следват хвърчащи дочувания от водещите масмедии и рядко могат да имат някаква оригинална мисъл.

Наблюдава се, че безгрижните от овчелюдието обикновено са хора от средната класа на „водещи ги на синджирче“ родители. Много от тях най-вероятно са били глезени и защитени от страданието, което се случва извън „мехурчето“, в което живеят. Вероятно тези разглезени хора никога не са имали истински хъс да се борят за нещо в живота, както и да определят смисъла на собствените си човешки права. Те разчитат да върви всичко като по вода и да не ги занимават със сложни за разбиране схеми.

Много от тези хора ще се измъкнат от този еднакво мислещ модел сами, когато се наложи да заживеят в реалния свят. Ще се наложи да се променят един ден, а тогава ще се сетят за всички хора, които са им подсказвали.

Всички ние познаваме от безгрижните и сме виждали как се променят – освен ако не са изправени пред постоянната перспектива, че може би ще загубят нещо ако предприемат действия да се променят и осъзнаят. Такива също ги има. Те остават верни на „лесния живот“ и го защитават до смъртта си отричайки всичко заобикалящо ги.

2. Квази-интелектуалците от овчелюдието

Тези хора се самоопределят за изключително мъдри човешки същества, които живеят на върха. Някои дори виждат себе си като част от Елита. Обикновено са хора от професионална работническа класа, често заемат длъжности на лекари, адвокати, служители в банки, инвеститори, преподаватели, учени и т.н., въпреки че много от тях все още не са напуснали училищната си среда и просто изпитват силен комплекс за превъзходство.

Квази-интелектуалната част от овчелюдието вярва в света на академичните среди и основно никога не излиза извън това, което са научили в училищните заведения, за разлика от истинските учени, които винаги имат едно на ум, че трябва да могат да поставят под съмнение заключенията на академичните среди.

В самата си основа висшето „образование“ е наистина просто една индоктринация. Хората постигащи някакъв градус по икономика научават това, което финансовата институция иска да ги научи и нищо повече. Същото важи и за всяка друга сфера на изследванията, в което информацията е изключително централизирана и филтрирана. И все пак квази-интелектуалците имат скрита вяра, която са поставили в рамки на стената, и вярват сляпо в това, че са поели чрез системата върха на знанието, че просто не могат да научат нищо ново. Тези, които сами по себе си са се асимилирали в тази система като квази-интелектуалци игнорират или подиграват другите хора, когато им се представи противоположното на тяхното мнение.

Този тип хора е движен от желанието за уважение, власт, а понякога и от подлизурското си възхищение от самите себе си. Всъщност да се считат интелигентни за самите себе си е по-важно, а не други да ги смятат за такива. Когато се наложи да докажат своята интелигентност – те често реагират с безразличие. Когато се окажат изправени пред някой, който има по-добра възможност за справяне с даден проблем, те няма да отстъпят, вместо това ще се обърнат към подривен дебат, тактика да объркат дискусията.

Квази-интелектуалците могат лесно да се идентифицират с арогантното им поведение. Те са склонни да се дистанцират от масмедиите и да прочитат периодично включително и алтернативни издания за външни работи, които в действителност също са пропаганда на Елита, но просто от по-сложен характер. Те отговарят на повечето аргументи с усмивка поради самоувереност, докато не осъзнаят, че солидно превъзхождат човека пред тях, а след това са склонни да загубят самообладание като се отпуснат прекалено и покажат истинската си особа – хора, които не се справят извън своята сфера.

Забелязва се, че тези хора могат да се обърнат против всичко, в което вярват заставайки на страната на истината, но това се случва в много редки случаи. Трябва да ги натисне лично самата система.

3. Идиотите от работническата класа на овчелюдието
Известни още като „Добрите момчета“.

Може би ще си помислите, че тези твърди консерватори са прекалено наясно с натиска на Елита към едно световно правителство и факта, че групи като „Ал-Кайда“ са приказка за отвличане на вниманието, и че това е далеч от реалната заплаха: социално-корпоративният Елит и обраслата бюрокрация и предстоящата нова такава, но истината, е, че те просто ще си умрат да чуят за всичко това, ако не беше проклетия спорт по телевизията. Такъв е животът на мъжете без уважение и приоритети. Тези хора обикновено са нео-консервативни и затлъстяващи мъже отказващи да излязат от своята любима кръчма и хол в дома.

Не че харесват големите правителства, диктатурата и лишението от свобода, но те просто са твърде невежи, за да се осъзнаят, че това което те самите подкрепят е винаги водещата партия, която и да е тя – те просто обичат „печелившите“. Този вид хора от овчелюдието са много конкурентни, но за съжаление не извършват по-голямата част от нещата, което само по себе си ги принуждава да живеят като постоянни заместници чрез подвизите на другите, например; спортните клубове, политическите дейци и войниците изпратени до третия свят за да запълват дупките с взривяването на „лошите момчета“. Спечелването на чужди интереси, независимо от това дали борбата е легитимна или просто оправдана, е най-отгоре в списъка на идиотите от работническата класа.

Те обичат да вярват, че имат дълбока връзка със своята съвест, като добавят проницателна болка, когато се опитват да обяснят нещо за тях самите, направо са жалки ако по някакви обстоятелства се наложи да ги слушате, когато са пийнали и ги е „ударило“ на емоции. Тези хора се оправдават в собствените си умове чрез подбор от логически заблуди, като рационалното за тях не е важно. Те са „добрите момчета“, всеки, който не е съгласен с тях е „лошо момче“. Този начин на мислене ги прави много податливи на манипулации.

Можете да ги откриете във всеки бар и най-вероятно познавате хора от тях, с които не веднъж пиете по питие и участвате в разговор от сложно естество, но обясняван като нещо елементарно, точно като това, което са научили от водещите телевизионни новини.

Работническата класа от идиоти се прекланя пред телевизията. Ако останат повече от няколко дни без нея – започват да ги побиват тръпки. Те гледат на масмедиите религиозно и не могат да са интелигентни коментатори. Те са много по-големи фенове по разпенването на глупости, които пръскат неоснователни тъпотии от рода на „печенето на бира над вулкан предизвиква взрив“. Когато са в центъра на спор, този тип хора от овчелюдието ще опита всеки трик за да се изкарат прави, те знаят да унижават или дори да сплашват противника си, а когато това не проработи – изобщо няма да имат проблем за да прибягнат до насилие. Обикновено, когато са пийнали алкохол стават с много активен език и могат да засягат много сериозни теми, но винаги ще защитават официалната теория.

Как да стигнете до този вид хора от овчелюдието? Намерете спортна фигура, виден политик или военен, който говори открито за Новия световен ред – само тогава те ще се обърнат с лице към истината, естествено водени от някого за носа.

4. „Ню Ейдж“ xората от овчелюдието
Също известни като „наивните хуманисти“.

Не трябва да се бъркат с хората, които правят нормално проучване на митология, спиритуализъм и ученията от древното минало. По скоро са хората, които гледат предавания за паранормални явления и си го тълкуват, че знаят „тайната“. Не е нужно да се ходи по черупки от яйца с тези хора от овчелюдието, когато става въпрос за Новия световен ред. Те най-вероятно са също толкова добре информирани за това, но проблемът е че те мислят, че Новия световен ред е нещо изключително добро тъй като това е „предсказанието“. Защо? Поради своята визия за един нов свят, но той реално е създаден от прекомерното излагане на фантастичен материал.

Повечето „Ню ейдж“ са хора, които в един или друг момент в живота си ще се срещнат със сериозната борба, за разлика от „Безгрижните“. Въпреки това, вместо да се задържат стабилно по време на тази борба, те няма да поставят никакви реални усилия за да я водят. Те често правят сложни извинения за себе си, и приемат окултните философски понятия много на сериозно. Ню ейдж не разбират истината, но се заблуждават твърдейки, че знаят за нея. Дзен става извинение за тях, за да се игнорира останалата част от света и да се съсредоточат върху нещо безсмислено. Кармата се превръща в извинение и оправдание за всяко злощастно събитие. Самосъзнанието се обърква с егоцентризъм. Докато „Безгрижните“ от овчелюдието фокусират повърхностно върху външния свят „Ню ейдж“ фокусират повърхностно към вътрешния си свят.

Обикновено те не приемат активно и физически дадена ситуация за да определят проблемите, а следват позитивизма, чрез който игнорират лошите неща и се надяват да си тръгнат сами, или да ги накарат да се избледнеят от техните съзнания. Не, не е шега това, всеки „Ню ейдж“ държи упорито на убеждението, че ако мисли щастливо, мисли и желае достатъчно силно, някаква невидима „психическа енергия“ ще промени заобикалящата го среда. Те разсъждават така: „Ако всеки беше сляп оптимист за всичко, което се случва, нашето общество би било перфектно …“

До което наистина се свеждат тези хора е опита да заобикалят всякакви всеобщи правила и да шамаросват лесни отговори по много сложни и заплетени проблеми от живота. Това е методологията на мързеливия човек, човек на отказа в който няма конкретна реалност, а има само „гледна точка“. Това поражда нещо като кошер с непредубеденост, защото търсенето на индивидуализма е сам по себе си един изтощителен маратон, който по-скоро не биха предприели самите те. Явно колективизма е много по-лесен. Да трупат „тайните“.

За да откриете тази част от овчелюдието, всичко което трябва да направите е да следвате „рояка“. „Ню ейдж“ се принуждават сами да се превърнат в много непостоянни с течение на времето. Безсмислено ще се адаптират към всяко ужасяващо обстоятелство.

Единствения начин да се свържете с тази част от хората от овчелюдието е да им покажете накратко, че Eлита на Новия световен ред са „рептилоидни“ същества от неточен произход или нещо от рода. Така може и да помогнат някак си на самите себе си. Въпреки това най-вероятно все още ще си мислят, че единното световно правителство е добра идея, но поне няма да подкрепят версията на Елита.

5. Квази-активистите от овчелюдието
Също известни като „бунтовниците с твърде много каузи“.

Тази част от овчелюдието не са никак готови да напуснат домовете си и да се борят за нещо, дори и да знаят за него, че е така или че не е така. Проблема е, че тяхната липса на проницателност и по-задълбочено разбиране по повечето въпроси ги прави силно податливи на манипулациите на Елита. Това са „полезните идиоти“, за които чуваме толкова много от хората, които подкрепят разни особени и всеизвестни каузи, които популяризират една камара идеали. Те са хората, които вярват, че всичко казано от „Климатичното научно звено“ за глобалното затопляне е абсолютно вярно, и „подскачат“ заедно без да знаят фактите стоящи зад тези теми, и как човек може ефективно да се включи в тях.

Квази-активистките протести на тази част от хората от овчелюдието не са толкова за да променят света, а за да се почувстват все едно те променят света. Да бъдеш част от нещо по-голямо (дори ако това е лъжа и измама) е основния „мотиватор“ на тези хора. Те имат впечатлението, че имат вътре в себе си някаква песен, чрез която знаят точно как функционира политиката, но източниците на информация, които те използват в крайна сметка са доста тесни и пристрастни. Те помагат да се създаде субкултура, която вижда себе си като „алтернативата“, но всъщност се явява обратната страна на една и съща фалшива игра. Те се водят по особени интернет канали, които считат за абсолютно достоверен източник на „каузата“, им винаги и когато пасва на техните лични разбирания, и не са склонни да признават грешките си.

Предимството на квази-активистите е, че те си дават сметка, че нещо не е наред със света. Това е повече отколкото повечето други групи от овчелюдието ще постигнат през целия си живот. Ключът е да им покажеш неточността на източниците на информацията им, от които те са твърде зависими, да им покажеш зависимостта им от разделянето им на фалшивия психичен капан. Въпреки това ще продължават да обвиняват за всички проблеми разни съмнителни партии и политици до безкрай, тъй като са били точно предназначени за тях от медиите на Елита. Така се получава шаване в обора, което те обичат изключително много.
Никога няма да разберат сами, защо продължаваме своя самостоятелен разрушителен път, въпреки всичките факти. Но пък са силна подкрепа, която може да използваме заради разбиранията, които имат срещу Елита. Лесно могат да бъдат докарани до правилната пътека и да излязат от обора на стадото, естествено след като изплюят и последната шепа райграс.

Общи аргументи използвани от овчелюдието:

1)Новия Световен Ред е просто „теория на конспирацията“.

Оставяме на страна факта, че политици, президенти и лидери на финансите говорят за Новия световен ред постоянно в публичното пространство. Изкушението тук за тези хора е да натиснат даден етикет и да започне битка с присмех и обиди. Когато някой ви обвинява в „теория на конспирацията“, това което те наистина казват, е, че вие сте лъжец, луд, или и двете. Разбира се, наричайки някой лъжец или луд нападайки го с кухи аргументи – не отрича истината.

2) Аз съм добре информиран и никога не съм бил човек от овчелюдието.

Повечето хора, независимо от времето, в което живеят мислят, че са разбрали вече всичко. Дори доста от храта от миналото, от „мрачните векове“, са смятали че са достигнали върха на разбирането. Тези които го твърдят са в състояние да удължат тази своя илюзия, защото те рядко са изправени пред предизвикателството да докажат точността на тяхната информация или мъдрост от собствена гледна точка. Предизвикателството на знанията по конкретни въпроси зависи от това, че винаги има още какво да научим. Ние всички се раждаме в овчелюдието, в това на външен вид разнообразно стадо.

3) Аз не съм от „обора“! Вие сте там, защото вярвате в теориите на конспирациите.

Да, напълно развити възрастни хора все още използват подобни тактики. Не забравяйте, че една от основните теми свързващи всички в стадото, е, че те вярват, което вярват, така че те да могат да принадлежат към това стадо, да бъдат част от мнозинството. Ровене в изследвания за Новия световен ред е последното нещо за „подходящите на системата“. Естествено подобни теми и разбирания могат да ви отчуждят от приятели и семейство, не забравяйте, че Елита знае, че знаете и е създал перфектната среда за това да ви отблъснат.

РАЗБИВАНЕ НА ОГРАДАТА – НА ОБОРА

Хората от овчелюдието могат да се променят, но ако тези от тях, които искате да промените са част от вашето семейството или близки, ще срещнете истинско затруднение. Няма нищо по-трудно от това да гледате хората, за които ви е грижа да страдат, защото опитите ви да ги предупредите за надвисналата опасност са били неуспешни. Без търпение и постоянство дори най-добрите ви усилия ще бъдат напразни. Във всеки човек има бариери и врати към истината. Номерът е да се намерят уникални ключове, които да отварят тези врати. По този начин ще се съборят тези бариери. Има някои, които ще твърдят, че е безсмислено да се направи опит. Според тях трябва да оставим всичко и да се върнем при „мнозинството“ в обора, защото много от тях са твърде далеч и не може да им се помогне. Ние лично се молим да се различава всеки един. Ако това беше истина, че на тези хора не може да им се помогне, тогава свободата на движението нямаше да прави такива огромни крачки днес. Това е изтощителна задача, да победиш противник, който не може да бъде разубеден, който не може да се настрои за да се откаже. За тези от Новия световен ред сме такъв противник.

Докато ние и хора като нас не се проваляме, овчелюдието ще намалява все по-често, и ще се пълни света с осведомени, и живи хора, а изкривените амбиции на Елита няма да се сбъднат.